makebulgar

Строителните традици между другото са няколко. С българите със сигурност идва строителството на дървените укрепления с валове и на примитивни каменни крепости. Строителните техники използвани в каменната крепост на Плиска са използвани синхронно с изграждането й и във Византийската империя. Червения хоросан, петоъгълните и кръглите кули, портите, стените с емплектон, дълбокото фундиране, скарите и коловете под фундамента. За разположението на кулите не му е тук мястото да го обсъждаме, тъй като никой не разбира достатъчно от проблематиката, дори и Чобанов. Крепости с квадри има в Северното черноморие и Кавказ, но не са като в Плиска. Нямат червен хоросан, нямат фундиране, нямат петоъгълни кули, нямат порти като в Плиска. Тоест няма как българите да са донесли от там тези строителни традиции. Ако искш ще ти цитирам автори археолози, които ги твърдят тези неща за тухлите, че били лукс в ранното средновековие. Еми ако не е изконно българска, ако не е от Северното Черноморие и от Кавказ и ако не е римска заемка, каква е??? Дай предложение! Сирийска, персийска, арменска, или някаква друга?!?! Дай предложение и обясни как традицията е стигнала до Плиска. След това ще дадеш примери със съответните крепости от които Плиска е черпила идеи за квадрите с червен хоросан, за нестандартно разположените кули и за другите особености. Само с критика - ама не били римски техниките и не били наети майстори от империята не става. Едва ли ще можеш да дадеш каквото и да е в тази насока, което вече не е обсъждано. А има доста за писане.

Не знам доколко си запознат, но тухленото строителство през ранното средновековие е било лукс, а не нова и евтина технология. Евтино е било за римляните, които са имали масово производство, но за всички останали е било лукс. Римските архитекти и майстори по време на 30-годишния мир могат да са се пръкнали по три линии. Първо, може да са били пленени или присъединени при завземането на римските градове, които стават български. Второ, може да са отишли самостоятелно да изкарат пари в новата държава, тоест гастарбайтери един вид. На гурбет. Трето, може да са поръчани от канасубигито и изпратени лично от императора, по договор. Подобен случай имеме и с хазарите, на които императора праща майстор, който изгражда тухлена крепост, тъй като камъните там са кът. Сигурното е, че през време 30-годишния мир не е имало някакви ограничения и забрани за архитектите и майсторите да пътуват от империята към България и да работят.

Явно не разбираш точно археологията за която говорим. Прочел си за това, че през 8 век в Римската империя не се строят квадрови крепости, а тухлени, и че Плиска е с квадри, и съответно повтаряш първосигналното заключение на някои автори, че тези два факта показват, че българските крепости са някаква българска традиция донесена от нейде. Реалността е съвсем различна от този филм в който си влязъл. В Плиска основната разлика от синхронните римски крепости е това, че са използвани квадри. Повечето от останалите елементи от крепостното строителство там са същите като в империята. Използването на червен хоросан между квадрите, използването на дълбоко фундиране с колове и скари, използването на петоъгълни кули, входните порти, стените с емплектон, и много други са все неща от римското строителство. Всички те в подобна комбанация не се използват в Северното черноморие и в Северен Кавказ, където са българите преди да дойдат на Дунав. Така че няма как да са ги донесли от там. Няма как и сами да са ги измислили и създали за 100 години независимо от империята. Въпросът защо имаме квадри е основния въпрос, като явно причините са две. Първо, квадри са използвани и в Северното черноморие и в Кавказ, тоест подобен вид крепости са били познати на българите, дори и да не са ги строили там. Второ, каменните квадри са били по-евтиния вариант за изграждане на крепостта на Плиска, тъй като тухлите по онова време са били скъп лукс за хората от степите и от планините. В Римската империя строителството с тухли е било традиция, която е основана на производството на строителна керамика. Това производство изисква специални пещи, изисква добив и доставка на глина, изисква обработка на глината, и изисква осигуряване на доста дървен материал за пещите. Дори и с помощта на римски майстори и ноу хау, тухлите са били скъпо удоволствие. Поради това за българите явно каменните кариери са били по-евтиния вариант, при който има единствено добив, обработка и транспортиране на камъни. Българите започват да ползват по-широко тухлата чак на по-късен етап, когато вече са усвоили производството и когато вече са искали да парадират с по-скъпото строителство. Изграждат от тухла цитаделата на Плиска, а по-късно ползват тухли и в Преслав.

Еми като гледат Слънцето и броят изгревите и залезите не им трябва нищо да компенсират с високосни дни. Но пък си трябват професионални наблюдатели на Слънцето и трябва да им се плаща заплата.

Овчаров старши просто описва архитектурата и строителните техники характерни за римските крепости. И много от тях виждаме в Плиска. Но не ги виждаме в Северното черноморие и в Кавказ. Така че, изводите са лесни.

Ако се има предвид английската дума спекулацион "предположение", то да, мое предположение е. Предположение обаче на база познаване на археологията на Плиска и останалите ни крепости от ПБЦ и на база доста факти относно археологията, архитектурата и историята. Най-вероятното предположение е от възможните, като другите три са българите сами да са измислили или донесли от някъде строителните техники, втората е майсторите да са били ромеи, но завладени ромеи от Сердика, Филипопол, или други градове, които са станали част от България, а третата е българи да са ходили да се обучават на майсторлък в империята. По вероятно е Муртаг, който е осигурил договора с ромеите в който е имало и съответните търговски и финансови облаги, да е наемал майстори от империята. Римляни майстори на обсадна техника и стратези на българска служба има още при Крум, така че нищо учудващо няма и при Муртаг да ги е имало.

На никъде не бия. Явно това е една от културните заемки от империята, които възприемаме. Както в строителството на каменните крепости на Плиска са взели участие римски майстори и архитекти, така и в изграждането на съобщителната система вероятно са взели участие наети майстори и специалисти. Всичко това се случва по време на 30-годишния мир при Муртаг. Иначе за всеславната могила от надписа най-логичното място е при с. Кладенци, където има старобългарско укрепление и една могила в селото. Идеята е, че ако описаното в надписа е традиция, то като се знаят разположенията на някои старобългарски селища може да се открият български могили в средата на пътищата към Плиска. Може да са големи могили, може да са заличени могили, или може да са каменни грамади само.

За крайпътни могили май не трябват георадари. Така или иначе дори всеславната могила от надписа все още не е определено коя е и къде е била, така че дефакто имаме само надписа. Надписа обаче сочи право към римската традиция, и дори по-рано към атинската.

Между другото, числителните термини не е задължително да са били използвани по значението им. Тоест, онова, което се открива за произхода на термините, не означава непременно, че е било важно при използването им. Така, ако превеждаме алем като "първи", това не означава, че мястото му в списъка е първо. Също така при положение, че някои от термините очевидно са числителни, това не означава непременно, че всички втори термини са числителни. Като сходни примери могат да се използват названията на месеците в григорянския календар, част от които са числителни, но означаващи месеци, които не отговарят на числата (септември е 9-ти, а не 7-ми месец, декември е 12-ти, а не 10-ти), а друга част са имена на богове и императори. Същия пример имаме и с названията на дните от седмицата, като съботата е название реликва от еврейския език, и при нас е 6-ти ден от седмицата, в която освен числителните вторник, четвъртък и петък имаме и названия неделя, понеделник и сряда, които не са числителни. В гръцката седмица пък съботата е седми ден и техния понеделник е "втори", вторника е "трети", срядата е "четвърти", а четвъртъка е "пети" ден. Изводът, е, че при решаването на проблема с числителните термини трябва да се действа по-гъвкаво, а не да очакваме само поредни числителни като в тюркския календар. Освен числителни можем да очакваме и термини с по-различен произход, като същевременно можем да очакваме местата на термините да не съвпадат с евентуалната им етимология като числителни.

Според Търновския строителен надпис на Муртаг върху колона, Муртаг издигнал всеславна могила на средата на пътя между Плиска и новия дворец на Дунав, като разстоянието между градовете и могилата било по 20 000 разтега. "Канасюбиги Муртаг, обитавайки в стария си дом, направи преславен дом на Дунав и по средата на двата всеславни дома, като измерих, направих на средата могила и от самата среда на могилата до стария ми дворец има 20 000 разтега и до Дунав има 20 000 разтега. Самата могила е всеславна и след като измериха земята, направих този надпис. Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил. А името на архонта е Омуртаг, канас сюбиги. Нека Бог да го удостои да преживее сто години." Тази традиция за изграждане на могили в средата на пътищата между градовете се оказва, че е древногръцка и вероятно българите я заемат от Римската империя. Античните атиняни създавайки империята си с център Атина имали традиция да издигат могили, тоест грамади от камъни в средата на пътя от дадено село до центъра на агората на Атина. Преминавайки покрай грамадите пътешествениците можели да поставят сами някой камък, и така грамадите нараствали. По късно тази традиция е променена, като на мястото на грамадите вече били поставяни стълбовете на Хермес с негов бюст и фалическа форма. Хермес бил покровител на пътешествениците, а името му идвало от названието на тези стълбове - "херма" (ερμα). Така през атинския период всички пътища водели до Атина. По късно през римския период по същия начин на пътищата били поставяни километрични стълбове, които водели до намиращия се в Рим централен златен стълб Милиариум Ауреум. През византийския период в Константинопол бил издигнат подобен начален стълб наречен Милион, към който водели всички пътища. В Плиска вероятно също е имало подобен централен камък, към който са водели всички пътища на България, като вероятно по пътищата между градовете и столицата са били издигани могили, както е описано в надписа. Подобен камък може да е бил този намиращ се в центъра на квадратния храм, който е и идеалния център на Плиска. Към него водят пътищата от изток, запад, север и юг, като има данни за връзка на този център с Одесос и Абритус.

Изглежда по различно, но е част от същата система. Езика от който са числителните допуска подобно различие. Докато академичните учени са се съмнявали чисто от научна гледна точка, тук при нас нашите специалисти търсят оборване на съществуването на календара и числителните като цяло.

А 866 каква е?

Като цяло всички тези напъни да се изкара етх бехти да не е календарна датировка, а да е някаква старобългарска (славянска) лексика е доста смешно. Ако ги нямаше термините от Именника и от Чаталарския надпис можеше да е оправдано търсене в тази насока, но при положение, че ги има си е чиста загуба на време. Това е логическа заблуда - да подбираш и да оборваш само единия от наличните факти, а другите да ги игнорираш. Както казахме, Чурешки вече го е правил това упражнение да се опитва да доказва, че термините не са календарни, и да ги изкарва славянски имена на градове. Доста нелеп опит.

А етх е "куче" и съвпада точно с годината на кучето 864, когато са се случвали събитията около покръстването.

Бехти е числително.

Ще ви е полезно да прочетете на Асен Чилингиров "Цар Симеоновият сборник от Х век", за да разберете кой и кога е компилирал книгите в които е вмъкнат и Именника, и какви са били причините да се вмъкне българския владетелски списък сред владетелския списък от Библията. Легитимирането на царската власт в новата християнска вяра е било нужно.

България вече е в клуба на най-богатите държави в света, според Световната банка от Цветелина Лазарова - 03.07.2024 Класификация на страните по ниво на доходите Световните икономики са разпределени от Световната банка в четири групи според брутния национален доход (БНД) на глава от населението – държави с нисък доход, с нисък среден доход (lower-middle), с висок среден доход (upper-middle) и с висок доход, пише „Медиапул“. Досега България беше сред страните с висок среден доход. Най-високата група е с годишен доход над 14 006 долара на глава от населението. „Тази година три държави – България, Палау и Руската федерация – се преместват от групата на държави с високи средни доходи към тази с високи доходи“, съобщи международната организация. България стабилно се доближава до прага на високите доходи със скромен растеж през периода на възстановяване след пандемията, който продължи през 2023 г., като реалният БВП нарасна с 1.8%, подкрепен от потреблението. Палау също продължи да се възстановява след пандемията, и БВП се върна на предишните нива, нараствайки с 0,4%. При инфлация (измерена чрез дефлатора на БВП) от 8,1%, номиналният брутен национален доход нараства с 10,0%. Икономическата активност в Русия, започнала война срещу Украйна, е била повлияна от голямото увеличение на военната дейност през 2023 г., докато растежът е подсилен и от възстановяването на търговията (+6.8%), на финансовия сектор (+8.7%) и строителството (+6.6%). Тези фактори доведоха до увеличения както на реалния (3.6%), така и на номиналния (10.9%) БВП, а руският „Атлас БНД на глава от населението“ нарасна с 11.2%“, обяснява Световната банка. Класацията се актуализира всяка година на 1 юли въз основа на брутния национален доход на глава от населението за предходната календарна година по метода „Атлас“. Тя отразява нивото на развитие на дадена държава, използвайки въпросния метод като широкодостъпен показател за икономически капацитет. Развитието на държавите е претърпяло солидна еволюция от края на 80-те години на миналия век досега, показват данните. През 1987 г. 30% от докладващите страни са класифицирани като страни с нисък доход, а 25% – като страни с висок доход. Към 2023 г. в групата с нисък доход влизат само 12% от държавите, а в тази с висок доход – 40%. Мащабът и посоката на тези промени обаче варират значително между регионите на света, изтъква Световната банка. Например 100% от страните в Южна Азия са били класифицирани като страни с нисък доход през 1987 г., докато този дял е спаднал до едва 13% през 2023 г. В Близкия изток и Северна Африка има по-висок дял на страните с нисък доход през 2023 г. (10%), отколкото през 1987 г., когато нито една държава не е била класифицирана в тази категория. В Латинска Америка и Карибите делът на страните с висок доход се е повишил от 9% през 1987 г. до 44% през 2023 г. Европа и Централна Азия имат малко по-нисък дял на страните с висок доход през 2023 г. (69%), отколкото през 1987 г. (71%). Алжир, Иран, Монголия и Украйна се преместват от групата на държавите с ниски средни доходи в тази на страните с високи средни доходи. Възходящата промяна в класирането на Украйна е резултат от възобновения икономическия растеж през 2023 г. (реалният БВП нарасна с 5,3%, след спад от 28,8% през 2022 г.), заедно с продължаващия спад на населението, което намаляло с повече от 15% след нахлуването на Русия в страната. Тези фактори бяха допълнително усилени от увеличенията на цените на произведените в страната стоки и услуги. Докато икономиката на Украйна беше значително засегната от нахлуването на Русия, реалният растеж през 2023 г. беше движен от строителната дейност (24,6%), което отразява значително увеличение на инвестиционните разходи (52,9%) в подкрепа на усилията за възстановяване на Украйна след разрушенията. Икономиката на Западния бряг и Ивицата Газа е единствената, която изпада в по-лоша категория през 2023/2024 г., като основният фактор за това е започналата война в региона. https://debati.bg/balgariya-mina-v-kluba-na-naj-bogatite-darzhavi-v-sveta-spored-klasacziyata-na-svetovnata-banka/?fbclid=IwZXh0bgNhZW0BMAABHXI_PUmpBVvmxSMESEC9PMV6hrzL7ic9nzJdokKvKBvoJ0gW35NbjiocZw_aem_JEW5U2TYysmTwxRpA54ipw

Еми хайде нека модираторите вкарат темата в раздел историческо моделиране и там си се вихрете с всякаквите други хипотези за шумерски речници и английски преводи. Така ще е най-добре и ще сте си на мястото. Повечето теми за Именника и календара са заключени заради подобни псевдонаучни пасания като вашите, несъобразяващи се с наличните факти. Ако оспорвате това, че в Именника има календарни термини и животински календар сте в сферата на псевдонауката.

Няма какво да го търсиш сомора през английския, при положение, че имаме самур и в българския и в повечето балкански езици включително србо-гърватски, румънски и гръцки, и в персийския, арабския и азерския. Въпросът е от къде се е вкарал сомора в календара. Войников му търси етимологиите в монголски и разни други тамошни езици, но може и от староперсийския да идва, тъй като си е индоевропейска дума пряко свързана със sable и собол.

Петър Дбрев вече е изследвал шумерската теория. Безсмислена е. Псевдонаучна.

Аварската хипотеза е спасителен пояс. За нея няма абсолютно никакви данни. Нито имаме какъв е бил езика на аварите нито дали са имали такъв календар. Не е невъзможно да са имали, но нямаме никакви доказателства. Единствената линия, която подкрепя хипотезата е фактът, че българите са били подвластни на аварите. Хипотезата е спасителен пояс за онези, които не могат да се справят с произхода на вторите термини и като цяло с календара. Базен изказва хипотезата и от тогава нищо ново по нея, като изключим на Войников етимологиите. Ако е вярна хипотезата това ще означава, че аварите са типични тюрки, а не някакви жужано-монголи. Или са тюркизирани жужано-монголи?! Тюрките наследници на хаганата използват варианти на старотюркския календар, но какво правим с разните други нетюркски и неалтайски народи, които са били подчинени на тюрките. Те не са разбирали точно тюркските думи и термини. И календарът не е никому неизвестна и незасвидетелствана форма. Аналогичен календар, при който имаме животински цикъл и втори термини на различен език е документиран. Разбира се никой от досегашните писали върху календара не го отчита, по принципни съображения, или просто защото всички са подведени от тюркско-чувашкити етимологии на термините.

Че то и сега е същото. Няма особена промяна. И сега знаем царете и кралете от коя династия са. А и обикновените хора се определят чрез рода, тоест, чрез фамилното си име. В днешно време бихме ги нарекли Аспарух Кубратов Дулов, Тервел Аспарухов Дулов, Винех Кормисошов Вокилов.

Изглежда, че не четеш внимателно какво пиша и казваш, че твърдя неща, които никога не съм твърдял. Според теб щом казвам, че календара идва от Тюркския хаганат, то казвам, че календара ни е старотюркски, произлиза от старотюркския и че подкрепям някаква тюркска хипотеза. Това обаче са само и единствено твои заключения и твоята представа за това, което имам предвид. Те са грешни и не отговарят на хипотезата ми, която не е просто голо твърдение, а имам основания и факти за нея. Моето твърдение и хипотеза, е, че календара е възможно да е зает от Тюркския хаганат, но не от държавната администрация на хаганата, а от друга по-низша структура вътре в хаганата. Тоест, хипотезата предполага, че в хаганата паралелно на основната календарна система, е използвана от част от населението и втора календарна система, която е била сходна, но по-различна, тъй като историята на двете системи е различна. Ще кажеш, ама няма писмени данни и факти за такъв паралелен календар, и съответно хипотезата не е научна. За първото си прав, че няма писмени данни, и на науката не са познати факти за такъв друг календар. Хипотезата обаче е научна доколкото вторите термини сочат към подобна хипотеза. Логиката за това може да се разбере само като се знае езика от който са тези термини. Той не е нито чувашки, нито алтайски, ургофински, аварски, жужански или някакъв друг такъв. Който не схваща начина по който в някаква империя могат да съществуват един основен и друг или други второстепенни календари, значи не познава историята на календарите по света и не познава историята на империите.

Еми то е като с диетите. Не виждаш крайния резултат през първия ден или през първата седмица, а го виждаш чак след месеци или години. И няма как с вълшебна пръчица да прескочиш целия период от месеци на упражнения и диети, и да имаш резултат веднага със свалени 30-40 кг. Също така ако някъде по пътя решиш да се върнеш към старите си навици резултата може са е съвсем различен от желаното.