makebulgar

Надявам се само след още някоя друга година да не изтипосат татарската шевица-кръст като емблема на някоя наша държавна институция, че ще станем за смях. Извода е, че трябва да се внимава какво се пише и казва в нета, че след време може да се изтълкува и преиначи до неузнаваемост, и така да стане някаква традиция, която преди я е нямало.

Еми друг подобен символ е IYI, който днес приемаме популярно за символ на рода Дуло. Печатаме го по националистически знамена, носим го като брошки и огърлици, татуираме си го по кожата, но реално нямаме никакви доказтелства, че има нещо общо с рода Дуло, доколкото най-популярен е по камъните и медальоните от християнски Преслав, във времена в които Дуло отдавна не е на власт. Тоест и тук имаме развален телефон, започващ историята от мнението на някои историк или археолог от ранните времена на тези науки в България.

Символа е толкова интересен и популярен за българите днес, че го откриваме в супер голям размер нарисуван на тавана на паркинга пред Терминал 2 на Летище София. Така вече е достъпен за целия свят от космоса, което ще го прави още по-български в бъдеще. Така само за 15 години започвайки от една моя статия и преминавайки през различни книги, сайтове и публикации символа се е превърнал в изконно български. Имаме явен пример за ефекта на счупения или разваления телефон.

Явно през периода от 2016 г. до днес символът на татарската шевица е станал доста популярен у нас, като реално из нета се е превърнал в българска шевица, която се приема за традиционна. Символът на кръста се разпространява като българска елбетица и се бродира на кърпи, картини, картички за сватби и други изделия с идеята да се покаже малко българска традиция. За популяризирането на символа като български явно голямо значение имат и социалните медии, доколкото в една от тях, в която има страница с тема "Български символи, знаци, азбука", кръста, който оцветих за сайта си през 2009 г., е избран за снимка на страницата. Така днес имаме символа вече доста силно установен като традиционен в популярната култура. Дефакто обаче преди 2009 г. символа не е съществувал в България.

След изминаването на много години от началото на историята с татарската шевица във формата на кръст, която през 2016 г. се появи на корицата на книжка с български приказки, е необходимо да се покажат многото нови интерпретации на символа в България, до които е довел счупения телефон. За да стане ясно всичко ще започна описанието от началото. През 2009 г. направих една публикация на сайта си, в която сравнявах двойни кръстове от Татарстан и Чувашия с елбетици и шевици от България, всички изглеждащи сходни. Идеята ми по онова време беше да направя паралел на символиката от днешна България със земите в които е съществувала Волжка България. Кръста от Татарстан беше от тази шапка от носия Съответно открих из руските сайтове и схемата за бродиране на кръста С малко усилия успях да оцветя шевицата в сиво, червено и черно, така че да стане по-контрастна за сайта ми, като се получи следния вариант Сайта беше активен доста години, като през 2016 г. попаднах на корицата на книжка с български приказки, на която стоеше същия татарски кръст, но явно леко преработен, (за избягване на авторски права) със завъртане на четирите кръсчета, замяна на кръгчета с квадратчета и по-различно оцветяване От тогава не бях срещал другаде същия кръст, докато вчера не попаднах на същия кръст на ..... Летище София!!!

Българите и останалите славяни са заели от арабите думата шахмат още преди османците, и са я заели от арабите, а не от ромеите, тъй като те наричат шахмата затрикион, което идва от шатрандж. Така че ранни заемки има, но халка едва ли е от тях.

Важното е, че има структура и вероятно е еднаква за двете рубрики в надписа. При Именника също има струкура, която е сходна във всички рубрики. А различията в съдържанието на рубриките е очаквано. Там има не години на живот, а реални и митологични години на управление.

структура има и в имената и титлите и в изброените след това неща.

Превода на този израз като нещо различно от име + титла е излизане от общата структура на надписа. Ако знаем че ичъргу боила е титла и предполагаме, че Зитко е име, то очакваме и Тортунапилежупан да е нещо подобно, доколкото знаем, че жупан също е титла. Венедиков разделя тортунапиле на тортуна и пиле заради това, че ги смята за тюркски прабългарски думи, тъй като тюркския вокализъм бил такъв да няма в една дума меки и твърди гласни. Но дали това ще е вярно ако са индоевропрейски думите и ако вокализма на прабългарския е не-тюркски? Тортунапиле може да е и Торту напиле, Торт унапиле, Тор тунапиле.

Ако са германизми преминали на славянска основа при българите би следвало да ги очакваме да ги има в старобългарския и в някои от останалите славянски езици да са оцелели. Но учените до сега не са превеждали през славянски, тъй като явно в славянските езици няма такава терминология.

Стои въпросът и дали такива ранни форми на западните шлемове са установени археологически около Преслав през 9 век.

Въпросът е, че трябва да транскрибираш написаното на надписа според епохата в която е написано, чрез византийското койне, което е било използвано от българите или от византийците наети да дялат надписи по камъните. Чак след това да обясняваш и доказваш какви гласни и съгласни се крият в написаните в надписа, от кой език са и как са достигнали до Преслав. Ако се допусне влашка и германска инфилтрация сред славяноезичните българи в Преслав трябва да се обясни от къде са тези инфилтрации и как по друг начин се откриват. Примерно в старобългарския език знаем, че има доста ромейска и гръцка лексика, в която можем да очакваме и влашко влияние, но има ли германски пласт?

В изложението си на няколко места транскрибираш една и съща буква и съчетание от букви по различен начин, като това съответно те завежда при думите от латински, германски и славянски, които смяташ, че са верни. Или е обратното, намерил си някакви думи в тези езици, които ти звучат подходящо и съответно ти трябва нова фонетика за написаното в надписа. Ако се придържаме към средновековното византийско койне би трябвало да четем и Υ (упсилон) и ΩΥ като "У", а не като "АУ", "ОИ" или нещо друго. И Н (ита) в койнето е "И", а не "Е". Бешевлиев и останалите учени от миналото дори и да не са успели да разтълкуват правилно написаното, заради тюркската парадигма, поне при четенето са се придържали към средновековното звучене на буквите от койнето.

Ще е чудно тюрколозите тук ще си изядат ли опинците когато излязат генетичните резултати, че прабългарите са сармати, и че се потвърждават резултатите от археологията, ономастиката и лингвистиката.

Вече ще е доста престижно да си граничар. Ще те пращат изнесен в командировка по гръцките острови да пазиш от имигранти.

6-то поколение изтребител от Китай.

Руснаците са си купили такива роботи кучета и ги въвеждат в експлоатация за поддържането на влаковете и релсите - https://dtf.ru/life/3330073-v-rzhd-protestirovali-robopsov-na-potencialno-opasnyh-uchastkah-zheleznoi-dorogi

Дроновете обаче не са безплатни и стуват и те пари. Качествен дрон с добра камера и управление, който да може да стигне точно до целта на стотици километри, струва хиляди левове. Като умножиш това по 100-200 се получава солидна сума за една операция, която да пробие защитата и да порази една цел.

Еми пишат, че батерията е 2kwh, катери баири до 45 градуса и е с процесори на Интел. Реално повечето роботи-кучета не са с колела, а са с крака подобни на козите копита с възглавничка (гумена), но не са раздвоени и нямат остър връх. Предполагам засега няма нужда от по-сложни раздвоени крака, тъй като все още роботите прохождат по равното и не катерят чукари. А не са със заострени твърди върхове вероятно защото ще се износват бързо.

Китайците също напредват бързо с роботите. Новия Unitree B2-W е доста подвижен и може 50 километра да носи 40 кг багаж. Идеален е за планината да носи тежките раници. За който има 100 хиляди долара.

Значи нищо на никого не пробутвам. Иранската хипотеза е основно археологическа и ономастична. И там няма какво толкова да се бута. Аспарух, Забеган, Зиези, Крум, Кардам и други подобни няма как да ги направим тюркски или тракийски имена, нито пък ще променим нещата с погребенията, изкуствената деформация на черепите и другата археология. Като давам списъците с думичките не отричам славянизирането на сарматите-прабългари, а просто изтъквам това, че процеса не е бил толкова сложен и тежък за прабългарите, тъй като по начало е имало много обща ирано-славянска лексика, която е останала в старобългарския. Процеса е бил почти безконфликтен и няма нищо общо с някакво хипотетично славянизиране на тюрки, угрофинни или кавказци, където имаме коренно различни езикови групи, които не са индоевропейски и при тях бихме очаквали по-солиден пласт в старобългарския. Идеята е, че е нямало никакво удавяне в славянското море на малобройни българи, а е имало асимилиране на славяноезични племена, което с времето е довело до превръщане на прабългарския сарматски език в старобългарския. И това още при Аспарух. Разбира се при нас, за разлика от останалите славяни е останала и доста държавна лексика усвоявана от българите по време на аварите и тюркския хаганат. Това са титли, календар, военно оборудване и други, които са служели в управлението на държавата.

А иначе от Африка в Русия да учат и работят са се преселили не само жени, а и мъже. Ето един случай от близките дни - https://vk.com/video-57750014_456245617