-
Брой отговори
9745 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
89
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ makebulgar
-
съвсем не. задържах се там доста малко, тъй като пуснах някаква тема или коментар твърде нетрадиционни за консерватизма който налагаха. помолих най-учтиво модераторите да ми изтрият профила и съответно ми изпълниха желанието. там си имаше определени правила и съответно и заглавието на форума подсказва за какво е. всяко отклонение от правилата и тематиката си се санкционираше, което си е в реда на нещата и го одобрявам. просто си беше форум за войни, армии, битки, оръжия и други подобни, а не толкова за история, археология и други интердисциплинарни проучвания и съответно си тръгнах сам. на всяко място трябва да се поддържа някаква хигиена, иначе става кочина и се размножават вируси, гниди, бактерии и всякакви тролове.
-
Подобно мнение, което защитава правото на всеки трол да осира всяка тема, явно е написано от трол по душа и самоопределение. Бойна слава е загинал не защото се блокират троловете и им се трият темите, а защото от места, които се омацват от тролове, скоро нормалните потребители си тръгват и спират да пишат и четат. Съответно след това и на модераторите им писва и мястото замира. Местата пък които не се модерират и се оставят в тях да осират троловете и всякакви необразовани капацитети, които искат да четат всякакви гнусотии, така че да могат да си изграждат моралните представи за това кое е гнусно и кое не, се превръщат в тролска кочина, където нормалните и знаещите не стоят.
-
Проучване развенчава връзката между умереното пиене и по-дългия живот от Ейми Нортън, Journal of Studies on Alcohol and Drugs https://medicalxpress.com/news/2024-07-debunks-link-moderate-longer-life.html Вероятно всеки е чувал общоприетата мъдрост, че чаша вино на ден е полезна за вас - или сте чували някаква нейна вариация. Проблемът е, че се основава на погрешни научни изследвания, според нов доклад в Journal of Studies on Alcohol and Drugs. През годините много проучвания показват, че умерено пиещите се радват на по-дълъг живот с по-нисък риск от сърдечни заболявания и други хронични заболявания, отколкото въздържателите. Това стимулира широко разпространеното схващане, че алкохолът, в умерени количества, може да бъде тоник за здравето. Въпреки това, не всички проучвания са обрисували толкова розова картина - и новият анализ хвърля светлина върху защо. Накратко, проучванията, свързващи умереното пиене с ползите за здравето, страдат от фундаментални недостатъци в дизайна, казва водещият изследовател Тим Стокуел, учен от Канадския институт за изследване на употребата на вещества в Университета на Виктория. Основният проблем: тези проучвания обикновено се фокусират върху по-възрастните хора и не успяват да обяснят навиците на хората за пиене през целия им живот. Така умерено пиещите са сравнявани с групите "въздържателни" и "случайни пиячи", които включват някои възрастни хора, които са се отказали или са намалили пиенето, защото са развили редица здравословни проблеми. "Това кара хората, които продължават да пият, да изглеждат много по-здрави в сравнение", каза Стокуел. И в този случай, отбеляза той, външният вид е измамен. За анализа Стокуел и колегите му идентифицират 107 публикувани проучвания, които проследяват хората във времето и разглеждат връзката между навиците за пиене и дълголетието. Когато изследователите комбинират всички данни, изглежда, че леките до умерени пиячи (т.е. тези, които пият между едно питие седмично и две на ден) имат 14% по-нисък риск от смърт по време на периода на изследването в сравнение с въздържателите. Нещата обаче се промениха, когато следователите направиха по-задълбочено гмуркане. Има няколко проучвания с "по-високо качество", които включват хора, които са сравнително млади в началото (средно под 55 години) и които се уверяват, че бившите и случайните пиячи не се считат за "въздържатели". В тези проучвания умереното пиене не е свързано с по-дълъг живот. Вместо това, проучванията с "по-ниско качество" (по-възрастни участници, без разлика между бивши пиячи и въздържатели през целия живот) свързват умереното пиене с по-голяма продължителност на живота. "Ако погледнете най-слабите проучвания", каза Стокуел, "това е мястото, където виждате ползи за здравето." Идеята, че умереното пиене води до по-дълъг и по-здравословен живот, датира от десетилетия. Като пример Стокуел посочва "френския парадокс" – идеята, популяризирана през 90-те години на миналия век, че червеното вино помага да се обясни защо французите се радват на относително ниски нива на сърдечни заболявания, въпреки богатата, мазна диета. Този възглед за алкохола като еликсир все още изглежда е "вкоренен" в общественото въображение, отбелязва Стокуел. В действителност, казва той, умереното пиене вероятно не удължава живота на хората - и всъщност носи някои потенциални опасности за здравето, включително повишен риск от някои видове рак. Ето защо нито една голяма здравна организация никога не е установила безрисково ниво на консумация на алкохол. "Просто няма напълно "безопасно" ниво на пиене", каза Стокуел. More information: Stockwell, T., et al. Why do only some cohort studies find health benefits from low volume alcohol use? A systematic review and meta-analysis of study characteristics that may bias mortality risk estimates. Journal of Studies on Alcohol and Drugs (2024). DOI: 10.15288/jsad.23-00283. www.jsad.com/doi/10.15288/jsad.23-00283
-
Много хора вярват, че чаша вино по време на вечеря ще им помогне да живеят по-дълго и по-здравословно, но научните доказателства са в най-добрия случай несигурни, според нов изследователски анализ. Констатациите, публикувани в броя от март 2016 г. на Journal of Studies on Alcohol and Drugs, може да звучат изненадващо: безброй новинарски истории съобщават за изследвания, свързващи умереното пиене с редица ползи за здравето - включително по-нисък риск от сърдечни заболявания и по-дълъг живот. Но новият анализ разглежда по-задълбочено тези проучвания, общо 87. И установи, че много от тях са дефектни, като дизайнът предполага ползи там, където вероятно няма такива. Ключов въпрос е как проучванията определят "въздържателите", обяснява д-р Тим Стокуел, водещ изследовател на анализа и директор на Центъра за изследване на зависимостите на Университета на Виктория в Британска Колумбия, Канада. Най-често проучванията сравняват умерено пиещите (хора, които пият до две напитки на ден) с "настоящите" въздържатели. Проблемът е, че тази група въздържатели може да включва хора с лошо здраве, които са спрели алкохола. "Основният въпрос е с кого се сравняват тези умерено пиячи?" каза Стокуел. Когато неговият екип коригира тези "пристрастия" на въздържателите и някои други проблеми с дизайна на проучването, умерено пиещите вече не показват предимство за дълголетие. Освен това, само 13 от 87-те проучвания избягват пристрастията към групата за сравнение на въздържателите - и те не показват ползи за здравето. Нещо повече, казва Стокуел, преди да бъдат направени тези корекции, всъщност "случайните" пиячи – хора, които пият по-малко от едно питие седмично – са живели най-дълго. И е малко вероятно толкова рядко пиене да е причината за дълголетието им. "Тези хора ще получат биологично незначителна доза алкохол", каза Стокуел. Освен това, отбелязва той, проучванията свързват умереното пиене с неправдоподобно широк спектър от ползи за здравето. В сравнение с въздържателите, например, умерено пиещите са показали по-нисък риск от глухота и дори чернодробна цироза. "Или алкохолът е панацея", каза Стокуел, "или умереното пиене наистина е маркер за нещо друго." Проучването не разглежда дали някои видове алкохол, като червеното вино, са свързани с по-дълъг живот. Но ако случаят беше такъв, каза Стокуел, би било малко вероятно самото алкохолно съдържание да заслужава признанието. "Има обща идея, че алкохолът е полезен за нас, защото това е, което чувате да се съобщава през цялото време", каза Стокуел. "Но има много причини да бъдем скептични." More information: Stockwell, T., Zhao, J., Panwar, S., Roemer, A., Naimi, T., & Chikritzhs, T. (March 2016). Do "moderate" drinkers have reduced mortality risk? A systematic review and meta-analysis of alcohol consumption and all-cause mortality. Journal of Studies on Alcohol and Drugs, 77(2), 185-198. dx.doi.org/10.15288/jsad.2016.77.185 https://medicalxpress.com/news/2016-03-moderate-good.html от Journal of Studies on Alcohol and Drugs
-
Нищо подобно. Пускам обективни анализи на случващото се. За някой могат да звучат про-руски, но не са. Давам безпристрастно оценка на това, което се случва. По-горе Коваленко анализира, че голямата армия на руснаците превзема малко територии заради това, че била необучена и от некачествен наборен материал, за разлика от професионалистите от 2022 г., които успели да превземат хиляди квадратни километри. Но реално причините могат да са други, а не да са в качеството. Който иска може да приеме анализа на Коваленко, и съответно да вярва, че руската армия в окупираните територии е супер неадекватна, непрофесионална и зле оборудвана. Интересно е Коваленко какво мисли за това за какъв период наборника става професионален закален войник. Дали трябва 10 години в мирно време да получава заплата като професионален войник, или са достатъчни 2 месеца на фронта по време на война.
-
Доста некачествен анализ. През 2022 г. основната задачата е била да се окупира територия, докато 2023 г. и 2024 г. основната задача е да се наложи контрола над окупираната територия, да се укрепи, така че да не може Украйна да си я върне. Явно автора не прави разлика между окупираща и окупационна армия.
-
Не знам за Киев, но към Покровск украинците губят фронта бързо. Въпросните 6 км за месец вече са се ускорили и ги минават за седмица. Ето какво пишат хората: Колапс в отбраната на Украйна, критична ситуация "През последните дни ситуацията на бойното поле западно от руините на Авдеевка се влошава. Стотици украински войници са почти обкръжени край Прохрес в Източна Украйна. Украинската отбрана е на път да колабира в най-уязвимия си сектор, съобщава „Форбс”. В рамките на седмица група руски мотострелкови полкове напредна с над 6 километра към Прохрес – селище с около 100 къщи, където се раздели на две и почти обкръжи два батальона от 31-ва механизирана бригада на украинската армия."
-
Я кажете каква е ситуацията, че не следя много-много събитията, а чувам, че пак ще спират износа на бензин от Русия. Атакуват ли още украинците с дронове руските рафинерии, или има някакво затишие? На deepstatemap се вижда доста бързо напредване на руснацте към Покровск. Да не са се отказали укранците да защитват Донецка област?
-
Османо-арабско име популярно и в Русия. Вероятно произлиза от персонаж от Корана - Dhul-Qarnayn, "двурогия", който се свързва с Александър Македонски. Или пък просто произлиза от османското dülger/дюлгер "дърводелец", което пък е от персийското durgar "дърводелец".
-
Самоил е името на старобългарски и в Самуиловия надпис. Самуил е на гръцки в изворите - Σαμουήλ της Βουλγαρίας.
- 6 мнения
-
- 1
-
-
Между другото, Витрувий е описал много добре защо в Рим не се използва тухлата за сградите. Там били много нагъчгани хората и трябвало сградите да се строят високи, за да има място всички да се съберат. Тухлите не били подходящи, тъй като с тях можело само 1 етаж да се строи, иначе трябва стените да са супер дебели. Тухлите при това изискват специално производство, което освен подходящ материал изисква и производство в определено време от годината. Ако е много горещо не изсъхвали правилно и се трошали след това. Като най-добрите трябвало да съхнат 5 години поне. Тоест, куп технологични проблеми и невъзможност да се строи високо. А българите са строели на високо - високи стени, високи къщи и високи кули. При квадровия градеж пък явно той не е най-добрия вариант, а е по-евтиния вариант. Витрувий препоръчва за по-здрави стени да се влага повече хооросан, който съответно също изисква производство, технология и специални съставки. Квадрите колкото са по-големи и колкото са повече, толкова по-малко хоросан ще използваш и съответно стената ще стане евтина, но и по-слаба. Тъй че квадровите градежи на Плиска и Преслав не са най-добрата и най-скъпата технология за времето си, и са избрани вероятно от една страна от монументална гледна точка (за да се издигат по-високо сградите и стените), и от друга страна от икономическа гледна точка (за да се строи повече с по-малко пари).
-
Сградата от Кабиюк е доста интересна по много причини. Ето нейна схема с отбелязани местата на дървените стълбове, снимана от екрана Легла за дървени стълбове са открити само под вътрешната каменна сграда, като коловете са подредени така, че явно дървената сграда е била издигната над нивото на терена. Издигането над терена се подкрепя и от липсата на каменна настилка вътре в сградата и наличието на настилка извън сградата. Липсата на дървени стълбове под външния четириъгълник говори, че първоначално сградата не е била със схема правоъгълник в правоъгълник. По същия начин и при сградите в Плиска се наблюдават два етапа, като в първия централната част е самостоятелна и чак по-късно при реконструкция е добавена външната стена/ограда/колонада. Тоест, теориите за паралелите със зороастрийските храмове трябва да се преосмислят.
-
Е не знам защо не го правят, но е скучно да гледаш едните само да си подават, а другите да се пробват да вземат топката.
-
Чети пак Чобанов, да видиш, че и той ги говори същите неща, че сасанидите са ползвали опита на византийците в строителството, а също така, че българите въпреки, че вероятно са взели ноухау от Кавказ за квадровите градежи, вероятно са ползвали и местни римски наемници майстори и строители, които са приложили познатите им строителни техники. Чобанов ги пише тия неща, че всички са наемали римски майстори, и че дори при Каролингите наетите майстори четели Витрувий и гледали строежите да са по-близки до античните. Явно не правиш разлика между римски наемници на служба при българите от една страна и римските строежи от друга. А жертвениците принципно не ме интересуват. Дали са колили животни или са мачкали грозде върху тях няма голямо значение. За мен така наречените жертвеници са част от онези неща, които учените трудно обясняват обективно и логично, поради което им придават религиозни, сакрални, митологични и други въображаеми характеристики.
-
Нямам рецензия тъй като не е нужна, а и искат пари учените за отделеното време. Достатъчно уверен съм в написаното, така че да не ми е нужно някои известен да представя книгата. Така да се каже написаното и откритията ще говорят сами за себе си. Като рецензия може да се приеме това, че издателя е издавал книги на Т. Чобанов, Ж. Войников, П. Голийски, Д. Овчаров, В. Фол, и други.
-
Еми все още не е на пазара. Позабавих се няколко месеца, тъй като сам се занимавам с нея и все отлагам някои неща. Скоро се надявам да я пусна на пазара, и съответно тук ще я представя някъде по форума. А рецензия няма, тъй като материята е специфична и не е точно в сферата на познанията и проучванията на археолозите и траколозите, въпреки, че има няколко несъвършени публикации по темата. Твърде заети са учените със своите си професионални занимания и собствени публикации, за да се занимават със странични задачи и рецензии, за които не им е платено. Особено когато проучването е доста авангардно. Единствено В. Фол я е преглеждала и имам положителни отзиви.
-
Тантине, игнорирал съм ти коментарите щото си тотален трол, и само спамиш, но тук ще ти отговоря, тъй като отстрани наистина изглежда доста странно и дълго да кажеш, че пишеш книга и след 10 години да не си я написал все още. Всъщност, книгата по темата за Плиска, храмовете, Преслав, и останалите неща свързани с Първото царство наистина не съм я написал, тъй като я изоставих за известно време, и се концентрирах и написах една друга за тракийските могили, която вече излезе от печатницата. Сега като ми се отвори малко време ще гледам да завърша и тази за Плиска и още една за календара, но нямам крайни срокове, така че ще се чака още. Както е казал народа хубавото става бавно. Плиска, Преслав, Мадара и Кабиюк няма да избягат, а продължаващите разкопки там само могат да изчистят картината, която преди 10 години беше по-различна.
-
Еми хванали са се като удавник за сламка. Като няма някакви преки паралели всичко що е правоъгълник в правоъгълник го пишат, че е прабългаро-аланско-хазарско-тенгриски храм. А в Уикипедия са по-напред от нас и казват, че тия храмове били "вавилонски" тип. Ето ги от същата книга снимка и схема на "светилището": Нищо общо с нашите сгради като строеж, а само двойния периметър е сходен. Тук имаме издълбани в земята ями в центъра, където е пален огън. Никакви монументални храмове, никакви зороастъри, никаква Персия, никаква Хатра, никакви чартаки. Имаме заградено с дъски огнище вкопано в земята. Е да де, ама освен свинете в "светилището" около него има няколко жертвеника, където са клани коне и друг добитък, а вътре има керамика. Тоест, явно става на въпрос за някаква кухня или по-скоро за обща селска скара за чевермета. Маяцката сграда е от дъски забити в земята ограждащи централна яма в която е пален огън. В Кабиюк доколкото съм запознат имаме единствено дървена постройка под каменната, без жертвена яма в центъра и без огнище в центъра. Има съществена разлика между стълбова конструкция от която са останали само ямите на стълбовете, каквато имаме в Кабиюк и примерно при кръглата сграда в Плиска, и яма за огнище заградена с дъски, каквото имаме в Маяцкото градище. Да обобщаваме всичко като ямно-стълбова конструкция, без да отчитаме подробностите е доста елементарно. Ако за Кабиюк също говорят за вкопана в земята яма, с размерите на вътрешния правоъгълник, в която има следи от огромно огнище сигурно паралела ще е 100%, но доколкото знам пишат само за дървена сграда върху която е построена каменната. За Хумара написах по-горе. Доста различна ситуация от тази в Плиска, Преслав, Дръстър, Кабиюк или Мадара. В хумара има някаква сграда построена от външната страна на крепостната стена, като сградата е доста малка и е с нефункционален "коридор". Ти може да не смяташ тия сгради за зороастрийски, но Чобанов примерно ги смята и дава паралели с зороастрийски храмове. Ето малка мащабна съпоставка на размерите на сградите от Плиска и Хумар. Вижда се, че нещата са коренно различни. Като при нас имаме и ходници излизащи от тази сграда. Чудно е къде по примерите на Чобанов от Хатра, Хумар, Маяцкото градище и другаде по света има храм на огъня с ходници излизащи от него. Хем свещено място само за огъня, хем тайни проходи и някакви хора, които минават през тях за да правят някакви неща. Еми трудно е за разбиране, тъй като не знаеш всичко което знам аз за Плиска, Преслав, Мадара и като цяло за инфраструктурата на центъра на ПБЦ. Аз се опитвам да открия някакво решение на онези проблеми, които археолозите прескачат и на които не могат да отговорят смислено. И това го правя не целенасочено и не въпреки техните мнения и хипотези, а с оглед на нови открития, които съм направил. Примерно Чобанов в книгата си за дворците се запъва на проблема с онази могила и измереното разстояние между нея и крепостите, а аз мога да дам логично и аргументирано обяснение за него. Същото е и със сградите наречени храмове. Определяни са като храмове свързани с огнен култ по косвени доказателства като такива са сходствата с други храмове с подобна планировка, или че въху някои от тях са построени църкви след разрушаването им, и други подобни. Но сградите имат и някои характеристики които се прескачат или се обявяват за маловажни, като сходната планировка с други сгради, които не са храмове, ходниците излизащи от централния "храм" в цитаделата на Плиска, наличието на една интересна Сграда "Б 4", която хем прилича по планировка на "храмовете", хем е обявена от Рашев за временен владетелски дворец, и т.н. Археолозите и прабългаристите много често онези неща които не могат да ги обяснят логически и обективно чрез науката си ги обявяват за култови, ритуални, за храмове, светилища и други подобни, тъй като като обявиш нещо за култово или ритуално си отваряш вратите за всякакви спекулации и интерпретации. Религиите и вярванията са най-разнообразни и хората са имали възможност да си измислят всякакви богове и неща в които да вярват и съответно това отваря и много свободно пространство на пишещия археолог или прабългарист да реконструира и възстановява култовите практики, храмовете и вярванията, по какъвто начин сметне за най-добре.