Втори след княза

Дискусията, освен въпроси по темата , породи за мен и толкова други въпроси. Що за картезианско самомнение е това, да смятам, че имам лично свои разсъждения, след като е известно, че знанията и езикът са социално явление и лични разсъждения извън тях няма?! Има ли смисъл от диалог, основан на въпроси, когато тези въпроси не са Сократовия метод, при който се изражда истина, а служат само за доказване невежеството на един от разговарящите? Такъв несократов диалог се прекратява пак чрез Сократовото "Аз знам, че нищо не знам".

Да!

Разсъждавам, че след като теорията на относителността използва скоростта на светлината като константа, то тя може да бъде представена като коефициент, свързващ масата и енергията. Скорост на светлината има смисъл, когато тя може да бъде и по- бавна във вакуум. Да, това е така при гравитационно въздействие. Значи скоростта на светлината не е константа. Не ти ли се струва безмислено?

Моля, не скачай от въпрос на въпрос. Пред мен, а и пред учените ги има предостатъчно. Какъв бе смисълът от предишния въпрос, какво очакваше и промени ли нещо отговорът?

Благодаря за коментара. Наистина ме смущава и позицията "наблюдател", която е извън физическите термини, но тя вече е към ТО. Благодарение на вас, уважаеми съблогъри, които се отзовахте на молбата ми за коментари продължавам да доосмислям кое е проблем за да възприема леко тази проста формула за масата и енергията. Наистина, дори да заменим С с квадрата на отношението път/време, то няма да стане по- просто, защото те се изменят при големи стойности на енергията. От друга страна скоростта на светлината е "физична константа", т.е. е приложима да бъде коефициент във формулата за масата и енергията. Нека се съобразим с като временно игнорираме The scientist и го заменим с "участник във форума". Все пак, учените правят от идеите си заплати, а блогърите се радваме на творчеството си.

Приеми, че съм недоразбрал или бос. Това не е от значение. Защо скоростта е относителна ли? Защото е ОТНОШЕНИЕ на път към време, При много големи енергии те се изменят не знаем колко. Като не знаем нещо с колко се изменя, как да го ползваме? Благодаря за участието, но с изключение на извода, който си направи за мен, даваш повече въпроси отколкото отговори.

Идеята ми е, че е неуместно да се говори за скорост на светлината поради следната причина: Скоростта е относителна величина, тя се определя от пътя и времето. При големи стойности на енергията/масата се променят както стойностите на размерите, така и на времето, а следователно меренето на скоростта става неадекватно. Поради това терминът "скорост близка до скоростта на светлината" губи смисъл. Далеч по- коректно е да говорим за Много големи/клонящи към 0 стойности на енергията/масата, а скоростта на светлината да разглеждаме като коефициент. Тогава Е=м.с2 ще си бъде Е=м.А. Моля за коментари.

Съгласен съм. Абстрахирали сме се от високосните години, от незначителните изменения на земната ос и от промените поради тектонични и астрономични явления, защото в битов план не са съществени. Като илюстрация на цикъл, също. Непростимо би било да се абстрахираме от съществени характеристики и при високо точни измервания.

Мисля, че проблемът с "другото" яйце и "другото" пиле е разрешим. Достатъчно е да използваме абстрахирането. Никоя година не е като предишната, но вече ги броим за 2018 път, като началото на летоброенето не е свързано изобщо със самите причини за годишния цикъл. Както би казал електротехникът "След всеки оборот се износват лагерите, затоплянето и токовете, мрежата, променят намотките, водата и парата изменят турбините, но ние можем да се абстрахираме от тези неща докато разсъждаваме за цикличните процеси, поне философски."

Безспорно, makebulgar. Но в древността такива са им били симпозиумите. Ето един такъв разговор у Плутарх, който не блести със задълбоченост, но е готин за срещане на Новата година. Източник тук и тук Вопрос III Что родилось раньше, курица или яйцо Участники беседы: Александр, Плутарх, Сулла, Фирм, Сосий Сенекион 1. Некое сновидение заставило меня уже с давнего времени воздерживаться от яиц. Помимо прочего, я хотел на яйце, как на подопытном предмете [175], проверить правдивость неоднократно посещавшего меня наяву видения [176]. И вот однажды на обеде у угощавшего нас Сосия Сенекиона возникло подозрение, что я привержен к орфическим или пифагорейским учениям и, считая яйцо — как другие сердце и мозг — за начало рождения, отношусь к нему с благоговением [177]. Эпикуреец Александр со смехом: привел известный стих: [178] Голову тот поедает отца, кто бобы поедает, говоря, что под бобами, само название которых означает беременность, подразумеваются яйца и что есть яйца — это то же самое, что есть рождающих эти яйца животных [179]. Сослаться на сон, как на причину моего воздержания, показалось бы эпикурейцу еще более нелепым [180], чем само это воздержание. Поэтому я не возражал против предложенного объяснения, поддерживая шутку Александра, человека с литературным вкусом и филологически образованного. 2. Отсюда и возник трудный и вызывающий много споров вопрос о том, что раньше появилось на свет, курица или яйцо. Наш товарищ Сулла сказал, что этим мелким вопросом мы затрагиваем как рычагом большой и важный вопрос о происхождении мира, обсуждать который он не берется, Александр с усмешкой заявил, что это обсуждение ни к чему толковому не приведет. На это замечание откликнулся мой зять Фирм: «В таком случае одолжи мне ненадолго твои атомы. Если мы принимаем мельчайшие частицы за исходное начало крупных тел, то естественно предположить, что яйцо появилось ранее курицы. К тому же оно как ощутимое тело представляется простым, тогда как курица — нечто более сложное и разночастное. Вообще начало есть нечто первое [181], а началом является семя; яйцо же есть нечто большее, чем семя, но меньшее, чем живое существо: подобно тому как преуспеяние есть промежуточная ступень между добрыми задатками и добродетелью [182], так и яйцо есть некое преуспеяние природы на пути от семени к одушевленности. Кроме того, если в живом теле первыми, как говорят, возникают артерии и вены [183], то разумно заключить, что и яйцо, как объемлющее, возникло ранее живого тела, как объемлемого [184]. Ведь и художники сначала создают нечто необработанное и неоформленное, а затем доводят каждую часть до ее окончательного вида. Ваятель Поликлет говорил, что самая трудная работа — это последняя отделка изваяния ногтем: так и природа должна, исподволь воздействуя на косную материю, сначала создавать простые неоформленные чурки, каковы яйца, а затем, придавая им определенные очертания, вырабатывать из них живые существа. Подобно тому, как сначала рождается гусеница, затем она ссыхается и застывает и, наконец, лопнув, выпускает из себя другое, крылатое существо, называемое бабочкой, таким же точно образом первым возникает яйцо, как материя для дальнейшего становления. Ибо во всяком преобразовании преобразованному предшествует то, из чего оно преобразовано [185]. Вот, например, древоточцы и короеды: они зарождаются в древесине при гниении [186]или самонагревании ее влажных частей, и никто не решится отрицать, что именно этим явлениям присуща сила изначального зарождения. Ведь материя, по слову Платона, относится ко всему рождающемуся как мать и кормилица [187]; а материя — это то, из чего состоит все рождаемое. Помимо того, добавил он с усмешкой, тем, кто способен понять, пропою я вещее слово [188]; орфики не только считают яйцо предшествующим курице, но и отдают ему общее первородство во всей совокупности вещей. И соблюдая, по Геродоту, «благочестивое молчание» [189]о прочем, как более таинственном, можно сказать, что сколько ни объемлет мир животных пород, никакой из них не чуждо рождение из яйца: порождает оно и пернатых, и рыб многие тысячи, и земных, и земноводных — ящериц, крокодилов, и двуногих птиц, и безногих змей, и многоногую саранчу. Поэтому не без основания яйцо освящено участием в обрядности дионисийских действ [190]как образ того, что все из себя рождает и все в себе содержит». 3. Когда Фирм закончил свое рассуждение, Сенекион возразил, что его заключительный образ противоречит основной его мысли. «Ты, Фирм, не заметил, что в отличие от поговорочного лидийца [191]открыл против себя не дверь, а целый мир. Ведь мир предшествовал всему, будучи наиболее совершенным; а разумно полагать, что совершенное предшествует несовершенному, как ущербному целостное и части целое [192]. Ибо противно здравому смыслу, чтобы существовала часть, пока нет целого, частью которого она является. Так, никто не скажет «человек семени» [193]или «курица яйца», а только «яйцо курицы» и «семя человека», в соответствии с тем, что первое порождается из второго, получая в нем свое зарождение и рождением как бы отдавая долг природе. В нем нет еще всего, что ему свойственно: поэтому и стремится оно по своей природе создать нечто подобное тому, из чего оно выделилось. Семя в его сущности можно определить как зародыш, ищущий воспроизведения (γενεσία) [194]. Но невозможно воспроизведение того, что еще не родилось и не существует. И в яйце вполне можно усмотреть природу того же строения и состава, что и у живого существа, но лишенную его органов и сосудов. Ведь нигде не упоминается о земнородном яйце, и даже яйцо Тиндаридов у поэтов называется явлением с неба [195]. А животных, целых и законченных, земля производит еще и поныне [196]— в Египте мышей, во многих других местах змей, лягушек и цикад — при возникновении какой-то внешней воздействующей силы. Так, в Сицилии после войны с рабами, когда на земле осталось много крови и непогребенных разлагавшихся трупов, наплодилось множество саранчи, которая истребила посевы, распространившись по всему острову. Этих животных растит и питает земля, а избыток питания создает у них способность размножаться [197]и влечение к спариванию, и одни из них, смотря по своей природе, рождают яйца, а другие живое потомство. И что первое зарождение они получили из земли, с наибольшей очевидностью явствует из того, что дальнейшее размножение происходит различным образом и требует общения особей. Вообще же твое решение поставленного вопроса равносильно утверждению, что матка появилась раньше женщины: ведь как относится матка к человеку, так и яйцо к детенышу, который в нем и вынашивается и нарождается. Так что нет разницы, недоумевать ли, как могли родиться куры, пока не родились яйца, или допытываться, как родились мужчины и женщины, прежде чем появились половые органы и матки. Ведь большинство частей возникает вместе с целым, за частями порождаются их способности [198], за способностями их деятельность, за деятельностью ее создания. Созданием рождающей способности половых частей являются семя и яйцо, следовательно, они рождаются позднее целого. Смотри же, разве не одинаково невозможно, чтобы возникновению животного предшествовало пищеварение, как и появление яйца или семени: ведь и то и другое возникает вследствие некоего переваривания или преобразования избытков пищи, и невозможно, чтобы такие избытки могли существовать до рождения самого животного. И семя еще можно в каком-то смысле уподобить исходному началу, яйцо же нельзя счесть ни за начало, ибо оно не возникает первым, ни за целостную природу, ибо оно несовершенно. Поэтому мы не говорим, что возникновение животных было безначальным, но за начало жизни принимаем силу, которая придала материи первичное изменение, вызвав некое жизнеродное смешение и взаимопроникновение; а яйцо — это вторичное порождение живого существа, питающегося и созревающего, подобное крови и молоку. Не видано, чтобы яйцо возникало из ила, и только в животном теле оно получает свой состав и рождение; а животные сами собой возникают в бесчисленном множестве. Да вот, нужны ли другие примеры: сколько ни ловят угрей, никто не видал угря с икрой или с молоками; а если вычерпать где-нибудь всю воду и очистить от ила дно, то достаточно, чтобы в это место снова стеклась вода, и там разведутся живые угри [199]. Итак, необходимо признать: то, что для своего рождения нуждается в чем-то ином [200], родилось позднее, а что еще и ныне может возникнуть само по себе, без чего бы то ни было другого, то предшествовало в изначальной последовательности рождения. Но только об этом и идет у нас речь: ведь если птицы вьют гнезда до кладки яиц, а женщины заготовляют пеленки до рождения детей, то ты не скажешь, что гнезда возникли ранее яиц, а пеленки ранее детей. «Ведь не земля подражает женщине, — говорит Платон [201], — а женщина земле», и то же относится ко всем существам женского пола. Итак, естественно, что первое рождение, силою и совершенством рождающего начала самодовлеющее и безусловное, произошло из земли, не нуждаясь в тех органах, покровах и сосудах, которые теперь природа создает в рождающих животных, прибегая к этому вследствие своего ослабления».

Честита! Веднъж в годината цикъл, ама яко боли на сутринта!

Което прочетох в уики, направо ме изкърти Тези хора направо осмислят немислимото.

Не-е-е 1. В начало Бог сътвори небето и земята. Битие 1:1 Което пък е уникален акт, начало на нецикличен процес.

Никой смислен електротехник не пита „Кой момент е начален за синусоидата на напрежението?” Не само, че това не е въпрос, чийто отговор има техническо приложение, но и абсолютно всеки от моментите може да бъде взет за начален, без от това цикълът да се промени. Не така стои въпроса за хората, които си изкарват парите като се правят на умни. Те са водили спорове и са подбуждали царе да убиват тези, които не им вярват, че годината започва на Коледа, или пък на първи януари по Григорианския, или пък по Юлианския календар, или от преселването на Мохамед, или от новолунието, свързано със слънцестоянието. Цели дискусии са палели умовете на хората, по казуса дали кокошката или яйцето е първото. Простият електротехник, би казал „Което ви е по- удобно, господине” и би изтрил върха на отвертката си. „Най- популярно е за начало да се сложи момент, когато кривата минава през нулев потенциал, но съм виждал и графики, в които започва от минимум, или от максимум, или от нула с нарастваща амплитуда. Както е по- удобно. Това е само въпрос на илюстриране, при който искате да изпъкне това, което пояснявате”. Не! Това е много важно!- поставя въпроса ребром учения на заплата. Много важен е Първият момент. Първият момент на поява на човека, Първият момент на света! „Както ви е удобно”- би казал земеделецът. „Избирате значим момент и започвате от него. Най- лесно е, когато процесът е по- продължително време в постоянно състояние. Примерно семето е зряло, сухо дълго време, после следват покълване, поникване, трети лист, братене, вретенене, изкласяване, цъфтеж, наливане, млечна, восъчна зрелост, жътва, вършитба, веене, съхранение. Много трудно ще откриете някакъв точен и безспорен момент, всичко се променя непрекъснато. Има и някои по- продължителни етапи, но разберете ме правилно, те не са начало. Това са последователни цикли. Аз не мога да ви кажа дори началото на селектирания от хора сорт „Тервел”, а кой би сложил начало на пшеницата? Те, състоянията се редуват непрестанно.” В някои случаи за значим момент, който може да послужи като начало на описанието на цикъла, може да послужи пресичането му с друг цикъл, но той никак не и начало на цикличните промени. Примерно лунния и слънчевия цикъл. Ако изберем за значима точка зимното слънцестоене, то последващото новолуние може да е отправна точка за календарната година. Естествено, че можем да изберем равноденствие или другото слънцестоене, или пък някоя проекция на слънцето върху небесния екран от съзвездия, или не на Слънцето, а на Вечерницата... В търсене на цикличност, там където има уникалност, астролозите свързват погрешно уникалното раждане на човек с цикличното повторение на слънчевото движение и еклиптиката, и от това извеждат някакви свои изводи, които ще им оставим да развиват, без обсъждане тук. Този принцип обаче, както и тяхната грешка са достатъчно интересни и полезни. От пресичането си с цикличен процес, нецикличният не придобива по подобие качества на цикличния. „Но нали, все пак животът се е появил, преди да започне да се повтаря в циклите раждане- зрелост- раждане ново поколение! Ами от кой момент клетките в матката на бременната стават човек? Нима това трябва да оставим така?” инати се ученият, който обича да е важен и да си придава особено положение от това, че не го разбират. „Да,- отвръща му електротехникът- И синусоидата на променливия ток не започва от нула с максималната амплитуда, но началната посока на тока, зависи от случайното взаимно разположение на ротора и статора, истинското начало само случайно може да съвпадне с илюстративното. Самото тръгване е несъизмеримо кратко в сравнение с целия живот на генератора и може да се игнорира. Да се абстрахира. Нали абстракцията е важна част от науката? Пробите, случайните движения, всичко това не ни интересува. Нас ни интересува, след като сме включили машината от тази марка на тази дата и онази от другата, на друга дата, коя ще работи по- дълго и безупречно. В интерес на истината, в моя занаят е по- лесно. Началото на електрическите периодични явления започват с видимото механично движение на ротора. Аз зная и мога да измеря онези модерни неща, като маса, сила, енергия, момент на движението, които задвижват процеса. Зная стартовата и работната сила. При сложните и бързи процеси това е задача пред специалистите в областта, а не пред философите.” „Лично за мен, човек придобива опит да определя значимите моменти.- казва земеделецът.- Мога да кажа кога е восъчна и кога млечна зрелост, но точния миг на преминаването им от едно в друго, убий ме, не мога. Нали ви казвам, относително по- продължителния период може да се определи, но краткия, в случая граничния е много трудно.” „Мисля, че Първият, Нулевият момент е много важен, когато имаме предвид времето- Би казал философът.- Времето се отчита чрез периодични събития и ако искаме да измерим траенето на някое, то трябва да го мерим чрез събитие с по- малки периоди или с такива големи, които имат изразени части. Животът на човека, човечеството, пък и живота на Земята, измерваме с периодичното въртене на Земята около Слънцето, като трайността на това въртене значително надвишава живота, не само на човека. Можем да го измерим и с части от периода на въртене на Галактиката, естествено. Животът на една звездна система вероятно ще бъде по- практично описан с периодичността на галактиката, но това поражда сложни въпроси за изучаване. Всъщност, „Първият момент” е плод на конвенция. Това не е безусловен избор, а такъв, който сме приели за такъв. Дори за из-бухването на вулкан, за който начален момент е това „бух”, има предистория. Има незначителни размествания, изливания на лава, кал, или газове, има някакви тътнежи и слаби земни трусове. После се издига огромният пепелен облак, пускат ни прекъсващи новините съобщения и светът научава, че в толкова часа на тази дата е избухнал вулкан.” Накрая обобщавам заключението си или основната теза, както щете. Началото на цикличните процеси е неясно, често не притежава характеристиките на процеса. Поради това избираме някакъв момент от процеса, който е с разпознаваеми основни характеристики, има достъпна за измерване продължителност и съответства на необходимостта за по- разбираемото му представяне. Необходимостта от знание за Началния момент е породена от измерване на продължителността на съществуване и за сравняване на траенето на различни процеси. Под формата на шега ще се включа в спора за яйцето и кокошката. Обектът кокошка, с неговите характерни черти, е много по- късен от обекта яйце. Обектът „кокоше яйце” като етап от цикличния процес кокошка- яйце и въпросът кое е първото е от полза само за ефективността на преподаването.

ТЪРГОВЕЦ НА ИНФОРМАЦИЯ За времето на продължителната си и лека работа, старият учител бе разбрал, че неговата дейност е просто на просто една подкрепяна от държавата търговия с информация. Той трябваше само да достави тази стока на своите потребители, а мъчнотиите бяха единствено в това, че тя трябваше да достигне и до тези, които имаха потребност от нея, но и до тези, които хич не чувстваха такава потребност. Заради това му се налагаха и съответните търговски трикове- реклама, дизайн, ергономика и най- просто сметкаджийство, които вкупом съставляваха промотирането на стоката знание. Налагаше му се да обяснява на поотрасналите си потребтели колко важна е неговата стока, какви са предимствата й пред другите търговци на гимназиалния пазар, да я представя като нещо без което те не могат и ще сгрешат ако не я придобият. Както всеки търговски агент, той вярваше в стоката си и безценните й качества, така че и във вида му личеше, че е почтен с невинните им души. Естествено трябваше да я представя и пред родителите- тези основни, но скрити клиенти, които се налагаше да бъдат внимателно и настойчиво обработени за краткото време на редките им срещи. То беше, като да са дошли с децата си в магазин за обувки и те да решават какво им трябва, за колко време напред ще им трябва, дали ги стиска или са им широки и пр. неща, които самите потребители още не можеха сами да решат. Искаше се внимателно отношение, малко ласкателство, малко вслушване към конкретните потребности и малко настойчивост за да проумеят, че точно това ще е най- подходящо за детето им. След него щяха да дойдат търговецът на панталони, на ризи и на шапки, образно казано, но докато той беше сред родителите, те трябваше да разберат, че неговите обувки са неизбежни за добрия вид на един съвременен младеж. Хубавото беше, че тази негова възрастна аудитория беше накуп и не можеше да избяга, а най- вече, че всички бяха решили, че не може без стоката му. Понякога някой недоволен клиент имаше по- съществени претенции, но нещата никога не стигаха до връщане на стоката, така да се каже. Все имаше как да бъде омаян родителят и да разбере, че за сина му или дъщерята има и друг вид обувки, но пък не може да тръгне съвсем бос през просото в наше време. Заради своята стока, която добре познаваше, на стария учител се налагаше да прави някои леки изменения на опаковката, за да не изглежда съвсем остаряла. То е като да продаваш кашкавал, какъвто се е купувал от хилядолетия, но както можеш да го предоставиш така- мазен, пък купувачът да си носи съд или да си го увива в кърпа, така можеш и да го увиеш в блажна амбалажна хартия или в полиетиленово фолио, или в нарочен плик с логото на прочутата ти фирма. Това, подвързани лекции, аудио записи, видеофайлове, интерактивни методи, това беше все опаковка за да стане по- приятно потребяването на същия хилядагодишен кашкавал. Дали ще се облече с ретро- дрехи или с бяла престилка, дали ще сочи с показалка или с лазерен сноп светлина, това бяха все триковете на амбалажа. Може да не е важен за стоката, но определено е важен за потребителя. Далеч по- важно за него и по- малко видимо за тези, които обучаваше, беше едно друго нещо. Нещо, на което никой не обръщаше голямо внимание освен дълбоко запознатите с професията му. Това беше от кой производител или ангросист взимаше стоката си. Както всеки търговец, така и старият учител имаше своите канали, които не винаги искаше да сподели. Директорът и инспекторите държаха всичко да отговаря на държавните стандарти и да е от утвърдените от по- горе източници, но той знаеше, че това са формалности, спазването на които те прави прост магазинер, който при това не само не гради име, но и не може да печели за себе си от стоката си. Не че е кой- знае колко лошо да получаваш добра заплата за простия факт, че си зад тезгяха и това, което търсят хората е в склада ти. Трудът за ново, модно, уникално, по- полезно, става излишен, когато нещата са само такива, каквито искат „отгоре”. Все пак, той беше стар учител и знаеше, че когато някои родители или ученици поискат стока, за която са чули от познати или от неведоми канали, хубаво е тя да е в наличност, а не да ги връща с отговори от рода на „Ще видим какво може да се направи”. Най- добри са източниците от модната чужбина. При това не откритите, видими за всекиго, а частните, своите. Сега с интернет, с универсалния английски, когато изобилието залива всички е много трудно да избереш. Именно за това са нужни връзките, доверените хора, експертите- да кажат кое е най- търсено и е на сметка. Това, което ще научиш в човешки разговор е поне трикратно по- ценно от това, което е написано. Обаче това, което е написано за общ достъп, пък е някак си по- изтънчено. По принцип авторът обръща на това, което пише по- голямо внимание отколкото на приказките си. Именно източниците бяха за стария учител малкото съкровище. На тях отделяше мило внимание ежедневно и усещането за една омерта помежду специалистите бе много близо до сърцето му. Накратко казано, никой не може да търгува сам. Ти си част от едно съсловие със свои правила, обвързаности и функции и колкото по- рано бъдеш приет в еснафа, толкова по- напред можеш да стигнеш. Иначе обикновените приспособления в дейността- картотеки за складови наличности и топография на склада, компютърна осигуровка, това е лесната част, но той добре се справяше и трудната, да пренесе до своите млади потребители най- доброто по най- добрия начин. Просто се беше отдал изцяло на своята скромна, но почтена професия- магазинер на научни знания. *** Моля, не бързайте с упреци, че това не е философия. Това е МЕТОД на добиване на познания за света. Аналогията, мисленето с образи и подобия на предмета, който разглеждаме ни дава възможност да погледнем от друг ъгъл, да предположим непознати отношения и принципи. Не разглеждаме нито училищното преподаване, нито търговските умения, а нещо трето. Само си помислете, че идеята за крайната скорост на светлината се бе породила у вас от идеята за крайната скорост на звука? После оставаше само да я докажете научно и директно щяхте да стигнете до залата в Стокхолм, дето раздават награди. ЧЕСТИТА НОВАТА 2018 г. И ЗА МНОГО ГОДИНИ

ПРИКАЗКА ЗА ЧАСТИТЕ НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО. Тази приказка е широко разпространена и няма да я напомням. Ще разкажа какво споделя клетката Нешо. Казвам се Нешо и работя в левия бял дроб. Нашето съсловие е ангажирано да осигурява кислорода. Въздуховоди, климатизация, вентилация, поддържането им чисти, такива работи. Тук съм по наследствени причини. Родителите ми ме насочиха с „Там ще останеш, няма урина, няма изпражнения. От едната ти страна чист въздух, от другата- кръв. Какво да искаш повече от живота? Те не са били много наясно какъв ще стане животът и какъв въздухът, но така се мислеше едно време. Не съм търсил възможност да си сменя работата, защото стигнах до извода, че на ново място все те имат за чужд, пък и няма да намериш някъде да ти шурти без работа. При нас капе, но пък е редовно. Нещата са добре регулирани и като се зададе повече работа, дават повече, а като дойде време за почивка почиваме, но и по- малко дават. Болничните ни са по- големи от редовното, което си е хубава социална политика, но не искам да съм болен. Когато настъпи епидемия нещата значително се усложняват. Колегите се задъхват, не можем да изтегляме водата и въздуховодите се пълнят, не помага и допълнителното заплащане, нищо не помага. Пращат допълнителни стимули, медицински кадри, медикаменти, вземат мерки, общо взето. Когато всичко е наред, когато има просперитет и икономиката, така да се каже е здрава, тогава и аз се чувствам щастлив. Наистина, ще ме подразни ако съседът взима повече, но само ако аз съм закъсал. Ако аз съм добре, той нека взима, нека се задави! Лошото е когато настъпи някакъв общ упадък, не само при нас, а в цялата система, тогава и при нас настъпват лоши времена. Озлобяваме се, бунтуваме се, стачкуваме. Абе, не може все едни да теглят, а други да я карат агале- агале. Казват, че нервите и мускулите си се хранят най- добре и на мъртва жаба, като включат ток, мускулите действат. Ами да стимулират и алвеолите, бе! Като искат живот, да ни поддържат. На едни ще дават, а на други- не. Не е справедливо. После, гледам и помежду ни. Едни загиват от недостиг, други от излишък. Като се скапе някъде системата и кръвта не постъпва, спихват се нашите, загиват си като едното нищо. Другаде, като шурне, удави ги чак, ама не е това начинът, бе господа. Трябва да е с мярка за да няма недоразумения и конфликти. За конфликтите, прочее, съм забелязал, че са повече вътре в съсловието, а с отдалечените- няма. Какви конфликти да имам с клетките от черния дроб? Всичко си е затворено с ципа, своите са си отделени. Ако имаме конфликт между отделни органи, то той ще е на системно ниво, а не на индивидуално. По някой път ме дразни, че има едни, дето никаква работа не вършат, ама си стоят. Нарочили сме да пуснем жалба за бездействието на адамовата ябълка. Хич за нищо не стават, но се присадили към трахеята, калабалък да правят, и те да присъстват. Недоволен съм и от някои действия на мозъка. Пускаме сигнали, че тютюнът ни мъчи, но те си гледат рахатя и викат „На нас пък ни е кеф”. В такива случаи направо викам „Ега ти системата, дето не гледат интереса на всички, а по- важен им е интереса на управляващите”. Ама не можеш да фукнеш и да избягаш, защото нали и ние от тази система се храним. Пускаме сигнали, пускаме, те пък уж ни пращат инспектори, уж загрижени за нас, но дочувам, че и тия инспектори едни хрантутници, нищо не вършат, а като рак са захапали нашего брата, не му дават мира да живее спокойно. Вирусите, доколкото аз си представям, нали не ми е специалност, имат най- различни подходи. Завъдят се те в системата ни, дихателната, попаднат на подходяща клетка, дето да ги търпи и започнат да искат от нея, а тя- наивната им се доверява и дава всичко от себе си, та те да се възпроизвеждат и полепват по други клетки. Вампири някакви си. Други пък шпиони за влияние- подбуждат ни да бездействаме. Не може така, бе хора. Ние си имаме ангажименти към системата. Какво е това „Да разрушим системата”, та нали тя ни храни и ще я надживеем само няколко минути? Види се те имат интерес конкретно да нахраним гнилостните бактерии. Гадове. Все се надявам това да са мои конспирологични теории и да не идва тук Жълтата гостенка. Иначе, нямам кой- знае какви възражения към тялото, което ни носи. Такова ми се е паднало, в него ще си остана. Онзи ден имаше някакво изследване. Вкарваха сонда, отщипаха няколко клетки и ги отнесоха. Едва ли ще изкарат дълго. Ние сме носталгични и привързани. Не сме за самостоятелен живот. Мисля си, че колкото по- сложна е системата, толкова по- невъзможно е на една клетка от нея да оцелее сама. Да не сме амеби някакви, бактерии? Ние сме клетки на висш организъм. Човешки!

Благодаря за отношението. Радвам се, че това, което е за мен мит/предразсъдък е такъв и за други хора. Това означава, че има нещо в този деморализиран и космополитен свят, което е наша опора и ни сближава в народ, а не сме само население.

ДРЕВНИТЕ ОБРАЗЦИ Наистина, поговорката, че децата приличат повече на поколението си, отколкото на родителите си е вярна. Поведението се възприема от околната среда, а не от подреждането на гените. Благодарение на това, големите империи и религии обединяват различни по ген народи в едно цяло, в общност на хора с подобно поведение. Като цяло, най- силно влияе обкръжението от живите съвременници, но мозъкът може да изгради и структури от представата за поведението на минали отдавна времена или на такива, които още не са се появили, но са мислими. Най- характерно в това отношение е Възраждането, когато се търсят образци в миналото, такива, които в съвремието на съществуват, но реално оказват много мощни влияние. В нашата култура древността е запечатала моделите на Елада, Рим, отчасти траките, но също славяните и българите. Факт е, че преди Паисий, българите са приемали модели от гърците, отнасящи се за древните елини, както и , неизбежно, от актуалните владетели- турците. Гърчеели са се, турчеели са се, докато предтечата ги е порицал- Поради что се срамите? Спартанците: представата ми е за жилави хора, с прост и суров живот. Консервативни, с бавни мисли и решения, повече съпротивляващи се на промените, отколкото двигатели на промяната. Прями, неповрътливи, които ще умрат без колебание, щом са решили, че това искат от тях Термопилите. Олицетворявам ги с шопите. Атиняните: мисля ги като динамични и търсещи. Пътешественици, хитреци, разказвачи и всезнайковци, мъдруващи и поучаващи, държащи се „на високо”. Със сигурност те, а не спартанците са смятали траките за варвари. Купували и препродавали, правели изкусителни образци на всичко, което се ползва- съдове, идоли, оръжия. Продавали майсторлък, а не стока. Градили са цивилизации, вместо да се съпротивляват чак до оръжие на новото като предишните. И аз, както траките, повече харесвам изделията им, изкуството им, отколкото нрава им, макар че явно е, че без този нрав, те не биха постигнали тези резултати. Византийски номера, казват хората. Римляните: ласкае ме мисълта, че Еней- основоположникът на Рим е от троянците, които били сродни с тракийските племена. Уви, напразно. Това е като баснята- попитали мулето кой е баща му, пък то отговорило "Конят ми е вуйчо”. То и Александър е от македонците, които са близо до траките, и Аристотел е от град в Тракия, и императорът Василий Македонец би трябвало да е македонец, а може би трак, а може и арменец даже, но нъц!, те не са наши! Римляните за мен са онази агресивна арогантност, която поставя себе си над хората и нещата. Издигане по главите на свои и чужди е техният манталитет. Да си отгоре във всичко- това са римляните. Дисциплина, пътища, техника и съоръжения, богатство и изобилие, ораторство и закони. Те са най! Да бъде убит брата, да бъде разпънат месия, това са просто политически стъпки. Е, тези стъпки не харесвам у тях. Те носят сълзи, които натежават един ден и отнасят всичко- и форуми, и терми, и триумфи, и градски стени, и храмове, които обаче и до сега показваме с гордост на наследници, имащи право на това, колкото казаният по- горе хибрид. Явно, постигнатото с непреклонни, римски амбиции е много трайно, по- трайно от кълцаното със секира, небрежно и подсвирквайки си. Траките: този корен от нашия род не е толкова слаб и без значение, както ни се вижда днес. От тях ни иде това, да започваме и свършваме с виното и изобщо с алкохола, обвързвайки ни до толкова, че и обичаите, и количествата ни са различни в сравнение с други наоколо. Мистичната вяра в късмета, в съдбата, безгрижието по отношение бъдещето- уверени, че животът си тече и без нашето лично усилие и отговорност, ни правят по- равнодушни към цивилизационните обрати и търпеливи към несгодите- не опитваме да ги прогнозираме или да ги избегнем. И да паднем, и да бием, пак ще се напием. Траки! Славяните: най- великото нещо са славянските жени: хубави, бели, меки, раждащи. Благословия и за мъже, за кърмачета, за дом. Каквото и да си говорим, тихо и безшумно славянките са раждали и са покорявали земи и мъже с по- малко жертви от всички битки, за които се е дрънкало оръжие. Това да ти е чистичко в скромния дом, да имаш добри отношения и сладка приказка, отзивчивост и човещинка, любов, това за мен е славянската мекота. Мъжкото е същото- отзивчивост и човещина, при които добрите отношения са по- важни от големите успехи. Когато се сговорим, постигаме леко прилични успехи, заедно с приятно съжителство. Когато сме в раздор, макар нещата пак да вървят, тежи повече от най- големите неуспехи. Наистина, да си добре с околните, не е ли по- добре за всички, вместо сам, пък дори и на върха, сред лаври и богатства? Българите: твърд е конният народ, дошъл от степите. Суров е неговият бог и неговите вежди са събрани. Когато светът е подчинен, значи върви на добро. Което е мъдро и важно, то се прави безпрекословно. Думите са за мекушавите, твърдите казват своето със звъна на оръжието. Който може да укротява и води благороден кон, той трябва да води и хора! С голяма грижа, но с малко ласки; с любовта на делата, а не на думите; с това да бъдете едно, но да се знае кой е главният; с това, че усилията не се мерят по равно, нито благата, но сами и поотделно, и толкова не се постига; с това, че от другите се взема не само плячка, но и мъдрост, поука, знания, умения, които са и по- ценни. Българското родолюбие е смирено и просто, но неотделимо от нас. Не можем да се похвалим с големи постижения, но ако оцеляването ни зависи от битки- великите врагове не ни плашат, ако зависи от строежи- ще стане. Нещата не се правят от суета или за богатство и власт, но ако от това зависи да оцелее родът, те ще бъдат направени. Така е! Ханът каза! Турците: за нас те олицетворяват целия ислямски свят, не арабите, не персите. Към турското се отнасяме като към петно по културата ни, с желанието да го изчистим. То е външно и неприсъщо, макар стара турска поговорка да гласи, че между турци и българи има една лучена люспа разстояние. Агалъкът на чиновниците, бакшишът, безделието като символ на богатство се идентифицират със завоевателите. Богатият англичанин странства, богатият елин- политиканства, богатият италианец създава колекции, богатият американец става филантроп, а богатият българин, подражаващ на турското, лежи на възглавници, пуши наргиле и вика „Гел, кефим, гел.” Това, че са имали империя на три континента не значи нищо, щом целта е да се излегнат на миндеря. Това става и без толкова паднали под ятагана глави. ;( Индусите: не ме тегли да следвам някой източен гуру. Постигането на нирвана не е цел на динамичния човек, за него по- скоро, е от значение предпазването от пренапрежение в делника. Така също имам опит с практическата философия на индийското племе, живеещо у нас. Наблягайки на това, което непосредствено продължава рода, те игнорират много от задръжките, наложени от цивилизацията. Мога да се обърна към тези образци само ако насила бъда лишен от повечето вещи и отношения на културното общество, но се надявам това да не се случва. Библейски, юдейски образци: доколкото не съм от този народ, не разделям света на „ближни”, за които важат божиите заповеди и други, към които не се отнасят моралните забрани. Най- характерното за юдеите, което мисля сега е, че водени от манията за договор с Йехова, стигат до една дързост, граничеща с безочие, което ги прави много успешни. Борят се и се пазарят с бога си, пророкуват и се наемат да съветват царе, смятат, че тяхното е най- добро, ако ще и един прост камък да е . Ако усвоя и аз, пък и ние такова ценно качество, вероятно ще станем като тях успешни… или омразни.

Може да се интерпретира и така. Аз си представям Кафка като един объркан "чужденец" в света, който има такива задръжки и свои въображаеми пазачи, че не се осмелява. В нашият епос героят вади ножчето си, разсича преградата и надниква... друг е въпросът, че бедното му възприятие не ни донася от там богата, наситена картина.

Винаги съм предпочитал светлата митология, вместо мрачната. Връщането към елинските митове е белег за излизане от мрачното средновековие на объркани и изплашени души. Тъкмо завърших едно продължение на представата ми за Световната планина и незабавно го пускам ОЩЕ ЗА ПЛАНИНАТА. ТОВА ЛИ Е ЗЛАТНИЯТ СЪВЕТ НА СЛЪНЦЕТО? Приказката, която схематично ще преразкажа е от СБНУ 13, с. 219 и СБНУ 28, с. 11. Една вдовица тръгнала при слънцето да пита защо трите й дъщери не могат да се омъжат. По пътя си стигнала и я помолили да пита слънцето и за техните неволи река, която течала половината в кръв; змия, до половина затисната в земята и дърво, плодовете на което са отровни, а не както е сорта им. Подпомогната и предпазена от слънчовата майка, която я превърнала в метла, вдовицата научила, че дъщерите й ще се омъжат, ако стават преди слънце, ако се измият и вчешат рано- рано, реката ще се избистри ако удави някого, змията ще се измъкне, ако ухапе някого, а дървото ще даде хубав плод, ако убие някого. Добрата бабичица подучила вдовицата да отмине и тогава да казва слънчевите вещания. Реката, змията и дървото се гневили напразно, а поучилите се за ранно будене моми се оженили. *** За мен поуките бяха следните: Първо, че пътят до слънцето е дълъг, но не задължително недостъпен. Види се минава през пустинни местности, където човешки крак не стъпва и е в западна посока. Второ, че слънцето не е изтънчен Аполон, поклонник на изкуството, а е от времето на човешките жертви- една стихия, съществувала преди божествата. Майка му обаче няма неговите генни характеристики и е добронамерена към хората но няма дори и намек, че тя е Земята. По- скоро е представена като човешка майка с див, нецивилизован, опак и могъщ син. Може да се каже, за негово оправдание, че е всъщност добър, но когато е гладен и изморен се връща към едни груби, стари и дивашки навици. Любопитно е, че такива навици имат и реката, змията и дървото в тази далечна пустиня. Те трябва да убият човек за да се освободят от мъчението си. Искам специално да отбележа, че онези рожби на природата, изпитват сякаш една неудовлетвореност, някаква своеобразна невроза, която не могат да преодолеят, но за агресивно решение не са и помислили. Казано по Фройд, те са изтласкали нагона за смърт, но той им влияе несъзнателно. Слънцето, което е решило за себе си този вътрешен конфликт, като е заместило човекоядството с друга храна, им дава необичаен отговор- „Извършете убийството”, вместо „Заместете убийството с друго”. То ги съветва съобразно тяхната същност на стихии- за да не бъдат половинчати, трябва да се реализират именно в своята същност- страшни, убиващи стихии. За мен това е много неочакван и определено нехуманен съвет. Като се съобразява с напътствията на Слънчовата майка, вдовицата им дава отговорите едва след като ги отмине на безопасно разстояние. На момичетата си, обаче, тя предава едни драстично по- различни съвети, които не се отнасят за стихия, а за човешки нрави- дъщерите й да се погрижат да са хубави и работливи. Друга особеност е, че премеждията не са при достигането до небесният владетел, а след това, а също, че човекът отминава страдащите и не се ангажира с проблемите им, както в други приказки, в които трайно помага и после на него помагат. Естествено, една вдовица с грижи, не е нито поучително, нито смислено, да оправя неврозите на реките и змиите, много по- добре е да побърза в човешкия свят. Удивлява ме също, не беше ли по- разумно медиаторката до висшите сили да спести „ценните” съвети на слънцето, да остави страдащите в неволите си стихии половинчати, вместо да се изявяват в пълна сила? Явно тази приказка носи стар пласт в който реката е страшна, едно необуздано горско божество, на което още при първото преминаване се дължи, не може да бъде отмината без отговор. Ако не даде дължимото на стихията, човекът е обречен да загине и вече чрез него ще бъде изпълнено слънчевото предсказание. Змията и дървото, които са предтечи са също единствени. Те не могат да бъдат подминати, защото други няма. Изявяват се като диви и страшни, но човешката жертва ще ги направи по- кротки, сити и донякъде ще ги опитоми. Човешката хитрост е била в това, да отмине зоната на влияние и тогава да разкрие същността, стаена в тях. Аз не допускам такъв „психотерапевтичен” подход към някакъв маниак- убиец, когото терапевтът подкрепя- „Твоята същност е да убиваш. Убивай, засити се и не изпитвай вътрешен конфликт. Чрез това ти се самоизразяваш”, но явно това е дофройдова приказка и изразява едно друго мислене. *** Представям си този разказ в един изначален вид, ритуализиран при възкачване по светилищна тракийска могила. Повежда жрецът слушателите си, стига до щерните, от които ще се налива празничното вино и отлива с ритуални чаши вино от едната ръка и същевременно вода с другата, разказвайки за мътната река. Стига до положената в нозете му златна змия и разказва за нея. Стигат до келявото дръвче- диворасляк по- нагоре и разказва, и за него. Когато стигат до върха и олтара за жертвоприношението, убива жената, издигната високо, която ще отиде при слънцето, а с кръвта й пои безплодното дърво, страшната змия и преносно- водната стихия. Представям си също, векове по- късно, след като е отминало времето на човешките жертвоприношения, една баба, как разказва този ритуал с матриархални акценти, преправен и по- хуманен. Протагонистът е жена, тя проявява хитрост, по- силна е и по- разумна от стихиите, изобщо не допуска, а може би прекратява човешките жертви и предава на дъщерите си основни матриархалните добродетели. Времето на кървавите дела е отминало, настъпило е времето на благото слово. Е, все пак жезълът на жрецът е станал метла в ръцете на добрата домакиня, но нали който носи доброто, той има право да води, а домашната хигиена, грижата за външния вид са значим принос в цивилизацията.

КАК СЕ СТИГА ДО НЕБЕТО? В българската митология няма „Световно дърво”. Лично за мен не е кой- знае каква загуба. Метафората с дървото е вариация на представата, че от земята до небето се стига след дълго пътешествие в планина. Пък и в Долния свят на нашите митове няма корени. Има мрак, кладенци, реки със змейове, дори орлици и овни, но не се влиза през коруба на дърво, нито от там може да се свърже човек с белия свят, изкачвайки се по дървото на орлицата. Смятам, че „Световното дърво” е метафора, повлияна от други митологии, а традиционната представа е чрез стигаща до небето планина. Освен след дълго скитане, на небето може да се стигне и по стебло, но то е бобово, а корените на този боб изобщо не опират в трети свят, а свързват само земята с небето. Прочее, този, който все пак се изкачи на небето, може лесно и без преодоляване на пазачи да проникне през границата му, защото тя е от синьо платно. Когато стигне Божиите селения, какво би видял? „БожЕтата седнАли и ручат кисело млЕко”. Това види се е амброзията според българския фолклор- възхвала на Бацилус Булгарикус, възпитание в уважение към този продукт, дошъл от самите небеса. Ако пътешественикът все пак мине по традиционния път- свързваща планина, той ще се натъкне на дома на Слънцето и на Слънчовата майка, която е една много добра баба, ако може да се вярва на приказките.

Първо да благодаря за доброто отношение, от което се чувствам поласкан и благодарен. Пример за това, как постигаме ирационалното е "квадратурата на кръга" . Там съществува едно ирационално число Пи, много неразбираемо, но върши доста работа. Жалко, че не е открито от българин и не е назовано "Ъ". . С извинение, ще напомня на уважаемите посетители на блога за проблемите с квадратурата на кръга. Разполагаме с рационалното знание за лицето на квадрата, но не и на кръга. Ако опишем квадрат около кръга и впишем друг в същия кръг, ще знаем, че кръга има лице между тези двете- на външния и вътрешния квадрат. Разликата, наистина ще е много голяма, заради това е по- добре да впишем и опишем шестоъгълник. И неговото лице можем да определим точно. За да се определи още по- точно квадратурата на кръга могат, аз - не, да намерят лицата на вписания и описан стоъгълник. По този начин все повече се уточнява ирационалното число и може да се реши проблема с рационални числа. По подобие, мисля че непрекъснато откъсваме от ирационалното, построяваме все повече и по- многоъгълни фигури, рационализираме все повече и повече, без да можем никога да стигнем до крайното и точно Пи (Ъ). Поради горните умствени конструкти, приемам, че ирационалната съставляваща е ограничена отгоре и отдолу от нашето знание, не е безкрайно голяма и чрез нашето усилие става все по- точна. Казано иначе, вярвам в познаваемостта на непознатото и в рационализирането на ирационалното. .

Кое у Платон намирам за остаряло? Това, че смята любовта и красотата за атрибут на мита/образа за Ерос. Това го кара да въвежда разни видове любов- щастлива, нещастна. Смятам, че става дума за ОТНОШЕНИЕ между субекти. Примерно Алкивиад е имал любовно отношение към Сократ, Сократ към Алкивиад- безразлично, а Ксантипа изглежда е изпитвала отношение на антилюбов. Като пример за проблемите, възникващи от това елинско мислене ще изложа нерешимостта на апориите. Ако бързината е присъща на Ахил, а бавността е присъща на костенурката, то можем да предположим, че той ще я изпреварва винаги. Винаги? Не, Ахил може да върви много бавно след костенурката и да я наблюдава. Същият Ахил, който е самата бързина. Тогава братята елини решили да квантоват пътя и да изследват всеки квант от него. Ахил изминава своя квант бързина, но костенурката изминава част от него, което си е нейният квант бавност. Тука вече горките елини не могат да сравняват два еталона- за бързина и бавност и увисват в чудене защо Ахил, след като измине пътя на костенурчия квант, тя е направила още една мъничка стъпчица, която го чака за изминаване. Това, с времето е решила идеята за ОТНОШЕНИЕТО на пътя към времето. Това отношение ни дава възможност да сравняваме скоростта на Ахил и костенурката да кажем точно след колко време и след колко път Ахил ще достигне и изпревари костенурката. А сега да приложим горното ОТНОШЕНИЕ при търсенето на съпруг. Идеята е, че трябва да си уточним отношението към другия и това става чрез практиката (множество отношения) и осмислянето на тези отношения, съизмерването им с нашите приоритети (коефициенти пред функцията) при максимум опознати отношения. Това ще рече: нека Л е любовта ми към Марийка. Л= В/М (аргументът В е означен така от Втори… така се получава, че все съм втори .Важното е, поне да съм в числител, отгоре ) Л= (А.В1/х+ Б.В2/у+ … Я.Вn/z).Ъ коефициентите А,Б…Я са важността, която отдавам на отделни страни на Марийка. х,у…z са нейните качества, способности, отношения : ведрост, разумност, очи, крака, как прави…, харесва ли философия и пр. Колкото повече, толкова по- добре я познавам и мога да прогнозирам как ще е с нея. В1,В2… Вn е моята преценка, варираща от пълна неприязън, до изключително харесване. Ъ е ирационалното, което ни кара да хлътваме, нещо ирационално, стрелата на Ерос.

Денят се присмива на това,което мислим през нощта. Лека нощ.