Втори след княза

В една научна дискусия не трябва да се променя съдържанието на термините. Символно това се означава като А=А.

Мисля, че към науката се подхожда с опознаване на явлението. В случая изследваното явление беше "Съществува ли оформена от медиите среда, в която жените са оскърбявани и/или унижавани чрез вулгаризиране на външните им полови органи?" Направен бе опит за социално- психологическо проучване с анкета към 2 респондента от женски пол. Зададен бе конкретен въпрос. Дали самите респонденти чувстват вулгарните наименования на женските полови органи като психическо насилие. с алтернативни отговори Да/Не. Не последваха внятни отговори. За да се продължи изследването е необходимо да се изследват помощните хипотези 1. Лицата се срамуват да споделят 2. Лицата не са компетентни за извършат самонаблюдение и да отговорят категорично 3. лицата игнорират изследването, защото го смятат за ненаучно 4. лицата смятат, че за темата е необходимо по- добре подготвено изследване 5. Лицата се държат високомерно към изследването.

"Лошото възпитание" в смисъла по- горе, не се смята за психическо насилие. Да или Не? Вижте какво. За мен въпросът е важен. Той ще ми даде информация 1. от къде нагоре започва нещото, наречено социална среда, въздействаща като психическо насилие. 2. че българката(извадка=1) осъзнава/ не осъзнава вулгарността като нещо, което Я унижава 3. че българката предпочита да взима отношение по правата на джендърите, а не по своите 4. българката не съзнава правата си, докато не й ги посочи някой отвън.

Да си помисля, изнася ли ми? Май не. По- добре да се срещна с философ. Нали знаете колко психолози са необходими за да завият една крушка? Отг. Един е достатъчен, но само ако крушката иска

Време е да се махнат половите разлики в спорта! Искам да видя как ще се преборят Иванчо и Марийка.

Да, но ми остава тъгата за новата методика. Отивам си

Ех, никакъв шанс за школа за "негативна терапия". Явно някъде има вече линк.

А можем ли да определим отвън колко боли? То си става по двата традиционни начина 1. самонаблюдение на лиицето и скалиране по интуитивна скала от нищоминяма-малко- доста -ужасно. 2. номинална скала на признаци, т.е списък: потрепна, лицето му се сгърчи, каза "ох", лицето му се зачерви, тялото му се сгърчи, стисна зъби и т.н. посиня, загуби съзнание В т.см. и дали възприемаме "пробема като значително пречещ на нормалното ви функциониране" може да бъде 1. заявен от лицето или 2. състоянието бъде сравнено с някакви ранжирани признаци. Изглежда и двете се взимат предвид, така както зъболекарят се съобразява както в вашето "ох", така и с предположението си за болката по външни признаци и познаването на резултата от действията си. В контекста на идеята за "негативна психотерапия"( или "психаротерапия"- каквато изигра Джак Никълсън), не е ли по- добре да опитате с пушачи, наркомани, хазартници и пияници? Агравирането, искам да кажа подсилването, на симптомите им може да спаси живота им. (само в случай, че самите го искат, или за това ни плаща друг заявител ) Понеже вярвам в таланта на българските психолози, моля ви НАПРАВЕТЕ ШКОЛА! Ако Аристотел и Хипократ нямаха ученици, нямаше да знаем за тях.

Може би във вашата школа- не. Ако там разравят... (питал съм се след това те там заравят ли?). ... значи ако отида при психолог и помоля да придобия умения да общувам по- добре, да излизам от къщи без страх, да подобря емоционалната си емпатия, ще ми кажат: "Сбъркал си вратата!" ..........`баси!!! Още един пример, че психологията и в частност психотерапията няма единен поглед, за да избере конкретен метод за конкретен проблем. Все още е изкуство, а не наука. Няма лошо. (настрани ) При врачките поне минаваш с една сесия.

Благодаря, че сте обърнал/а внимание на други мои теми. Не съжалявам, че не изживявам като част от митологията си половите девиации. По- скоро ще се насоча към произведенията на изкуството като култови предмети. До- ще време Все пак, Как се отнасяте към оскърбително отношение към жената чрез опростачване на изказа за вторичните полови белези? До скоро се е смятало за бон тон в присъствие на жена да се става, а днес медиите изобилстват с простащина? Става дума за психологическо самонаблюдение, а не за етически норми. Лично на мен, това е културен регрес и опростачване и изпитвам чувство за дискомфорт (прескачам такива текстове) ... е, снимки топлес не игнорирам, макар че и това може би се възприема оскърбително от жените. Не зная.

Едно условно предупреждение при изследването на джендър- психологията. Може би защитниците смятат, че сегашното отношение към тях като към девиация ще се промени, защото "Да разбереш значи да простиш" . Сериозното отношение е само "Да разбереш, значи да разбереш" и толкова.

Приближаването на психологията към сериозните науки определено върви. В някои дялове се използват рангови скали за измерване. Харесва ми как в психотерапията се орентират към въпроси като: "Кои нови умения, очакваш след терапията?" и следва каталог т.е. номинална скала на очакванията, а накрая резултатът може да се определи от наличието/ отсъствието на очакваното. Или въпросът "Как се чувстваш по скала от 1 до 10?", което си е някаква интуитивна рангова скала. В психодиагностиката е още по- характерно. Нещото, което се измерва като IQ има стойности, макар че никой не може да каже, че този със 150 е една трета по- умен от този със 100. При измерването на реакция и пр. е още по- красиво. Мери се в секунди. Безупречно. (друг е въпросът как се интерпретира. Една пишман- психоложка казваше, че рефлексивните личности са тези, с бързи рефлекси )

Малко ще изместя джендър въпроса към преживяването на насилие. Въпросът ми към дамите е? Смятате ли изобщо за негативно психологическо изживяване просташките термини за гениталите в масовите медии? От проста справка в Бинг с "цици" има 113000 материала, а с "путка"- 68200. Простете. С Гугъл вероятно са повече. Не съм търсил синоними. Не става дума за правов аспект, а за оценъчен на вътрешно преживяване, което не е чак насилие.

Склонен съм да подкрепя, че психологията, ако не манипулируема, е наука с недостатъчно надеждни закономерности. Разглеждам нещо достъпно и проверимо- една от темите във форума Коментарите са много. Има безкрайно място за дискусии и то с психологически аргументи. Все пак фрапира аргумента на templar1307: Все още хората предпочитат да ги диагностицира хороскопът вместо психодиагностиката. Няма трагедия- и на хомеопатите се доверяват мнозина. Утешителното е, че психологията е млада наука и тепърва от нея се очаква да постига нещо.

Съгласен в общото, имам само едно лично несъгласие. За мен търсенето на началото е безперспективно, защото преди него има друго, и друго, и друго. Мисля, че достатъчно е да обхващаме с поглед значимия период, обхващащ явлението, а се абстрахираме от несъответстващи периоди и причинни връзки. Мисля, че моето пристрастие, не е така важно и мога да си го нося присърце.

Благодаря. Ще имам предвид съжденията ви.

Моята теза по въпроса е: Философията, която изучава общи закономерности на взаимодействието на човека и света разглежда необходими понятия като истина, метод. Факт е, че философията е слаба в момента, нейните средства и терминология не са по- адекватни от тези в специалните науки. В действителност философията вече не е в позицията на "метрополия" на психологията. От друга страна психологията е съставена от противоречиви и непротиворечиви един към друг възгледи и школи и няма единен поглед върху предмета, методите си и дори терминология. Поради това използва термини от други науки и дори метафори (което е присъщо на митологията) за да изяснява явленията които разглежда. Като млада и развиваща се наука психологията е ревнива към предмета си, агресивна към обяснения на явления, които са предмет на други науки. В този смисъл тя подхожда като юноша ( метафора ), който се е отделил от родителите, търси си изява, отрича предтечите и тяхната помощ и смята, че е основата на света. ... В момента не се сещам за нещо конкретно, с което философията да повлияе положително на психологията, но пък това е основа за дискусия в темата. Има мегдан (форум ) за разсъждения.

Нищо подобно. Потвърждавате, че психологията има нужда от философски поглед. Системата от познания в нея (Псих) може както да се обновява, така и да се коригира отвън. Аз не настоявам, че това е само философията. Може да е всяка от науките, вкл. геометрията , но тук темата е относно философията, така че не изменям благодарственото си отношение.

Именно! Благодаря за потвърждението.

В друга тема отбелязах, че психологията не можа да реши кое е адаптивното- 1. човек да бъде вкаран насила в матрицата на приемливо поведение 2. да бъде подкрепян да изявява отвътре уникалното, дадено му от природата. 3 да му бъде помогнато да изгради вътрешна съвест и самодисциплина, които да му помогнат да се реализира в условията на противопоставяне. Това са подходи извън разравящата, подкрепящата, центрираната около клиента и пр. терапия. Те са поглед извън системата и в някакъв смисъл даващи външен стимул. Чрез този пример не толкова насочвам психологията към решение на конкретен проблем, колкото потвърждавам, че психологията има нужда от философсик поглед.

Както отбелязах другаде, психологията има нужда от философски поглед. Нещо й куца, щом позволи най- напред педиатри, а сега и попове да я изпреварят. Мисля, че поне слаба философска подпорка може да е в следната посока : Едната концепция към "своеобразностите" на джендъра е, че със строгост, наказания и така да се каже "преформатиране" на поведението му отвън той може да бъде вкаран в правия път. Друга концепция е русоистката- назад към природата. Природата не може да създаде нещо лошо. „Човек се ражда свободен, но навсякъде е окован“. Смъквайки оковите на "нежните души", изтикани от грубия живот в ъгъла, унизени и смазани, ние им даваме възможност да се проявят, да добавят своя красив цвят в световната култура. Обаче философският поглед не е само в две противоположни посоки. Това ми подсказа позицията на Дж. Конрад- автор на произведения в които хората стигат до крайни състояния в ситуация на глад, самота, безсилие и оцеляват. Ето какво коментира Б. Ръсел за неговото разбиране: Вж. тук Смятам, че това е добра основа за работа с транс/крос и т.н. джендъри. Осъзнаване, че те са в ситуация, която изисква налагане на самодисциплина за да може човек да се адаптира и се изявява, независимо от външните условия. "Меката китка" трябва да стане по- устойчива за да преплува океана на съпротивата.

Поповете удариха психолозите у земята. Излязоха с много обективно мнение Тук Наистина, църквата е по- стара институция, с традиции, но се оказа по- уравновесена и с по- зрял подход по отношение "джендъра" отколкото научната психология. Факт е, че психолозите подкрепят новото, но в случая с джендърите то е спорно. Дали наистина сме консервативни а новото е в еднаквостта на половете? Психологията все още изучава, констатира, но не отговори преди поповете на въпроса "Кое е по- адаптивното? Наличието на транс/крос/полу/наопаки джендъри или на два пола и девиации с нарушена адаптация." Жалко, че Бог изпревари Науката.

Моята жена е хетеросексуална, но не иска да приеме социалното поведение (джендър) на раждаща жена. Вика "Да не съм крава". Едно й стигало. "Ами за мен?"- викам. "Направи си сам!" ми отговаря. Не минава със съблазняване, защото нямам проблем със секса. Имам проблем с контрацептивите. Не става с насилие- не съм такъв човек. Викам й "Народът си отива", а тя- "Мойто съм си го направила" Ха- сега де?

Досегът ми с педофили. Тия са си престъпници. Обаче как да го осъдиш? То, хванат телефонен измамник с парите, пък той каже, че бил изпратен от някой си, който не познава и му казали, че .... Не става със съд. Най- добре си е със саморазправа. Край сиропиталището имаше дърводелска работилница. Децата казваха, че дърводелецът бил педераст. Черпел ги, казвал им да идват... ама как да го разбереш? Те са сирачета, човещина е да ги почерпиш. А- сега де? Друг път- с деца на море. Сега, след падане на стената. Оставихме една вечер децата да се наиграят на Бони-М и Абба, а ние- навън. МорЕ, въздух, кеф. Отвреме навреме надничаме. Гледам, един "педал" се кълчоти на дансинга сред момчетии, а после сядат на маса цялата група и той ги черпи. Аз какво? Имам момиче. Никое от децата не е недоволно, не съм видял да ги пипа, а от друга страна, овътре ми е, че е за бой. И до сега се обвинявам, че не реагирах изобщо. Наистина, със съпругата съм, а тя не ме нахъсва; наистина, нямам конкретен повод; наистина не съм лично засегнат, ама... за бой си беше.

Моят познат "хомосексуалистът" Дали е хомосексуалист, как да съм сигурен? Да не му светя? Ама прилича. В някакъв смисъл той е неадаптивен. Има нужда от другите хора, но като му услужат не може да се отплати с друга услуга и поради това надценява получената. Може да дари с лекота от парите и вещите си, но те не са изобилни. При контакти заема една сервилна позиция, позиция отдолу, което ме кара да мисля, че извършва някакви полови услуги на мъже. Аз не изпитвам към него негативни чувства, по- скоро чувство на неудобство, когато съм наблизо. Избягвам сближаването, но запазвам благоприличие. Не ми е работа да го променям, не се чувствам ангажиран да му помагам в адаптацията. Има толкова нуждаещи се по света, той не ми е в приоритетите... то пък кой ли ми е ... на първо място семейството, пък после другите.