Втори след княза

Разбира се. От колаборационистите и комунистите, това е правилния избор. Каква алтернатива виждате?

Губи ми се източникът... Става дума за проява на интелектуална стачка, в която интелектуалецът не прави очакваното от него. В случая- популярен комик, който е канен на партита, но не се държи като комедиант. Той разговаря за цени, борса, бизнес. В романа, това беше и иронията му към буржоата, които искат да бъдат забавлявани, но не са готови да положат интелектуалното усилие да вникнат в комичните образи и постигнат това, което е целта- подобряване на морала чрез осмиване на недъзите. Те не могат да приемат, че интелектуалецът не е слуга на парите им, а водач на духа. Това ме очароваше. Погледнато от друг ъгъл, обаче, героят си изкарва парите с това и не може да го дава даром, защото ще се обезцени труда му, което си е много комерческо. От трета страна, премереното държание според очакваното мнение е изтъкване на бренда- реклама на стоката която продава- комедията, което е също доста благоразумно. От четвърти ъгъл, той е покорен на средата и не е никакъв стачкуващ и протестиращ, щом сред вълците вие като вълк. Никакъв интелектуален протест не е конформизмът. Не съм привърженик и на "интелектуалната стачка" според Айн Ранд. Вж. ТУК. Авторката допуска интелектуалната стачка- мислещият да мълчи и не сътрудничи при условията на диктатура и цензура. Според мен това си е отново конформизъм- диктатурата налага мълчание и интелектуалецът протестира като мълчи. Много повече ми допада Сартр, който в условията на хитлеристката диктатура се включва в Съпротивата, сътрудничи с комунистите, воюва, а след освобождението отново става индивидуалист. Намирам го за по- достойно. Друг образ, който ме привлича асоциативно, когато става дума за интелектуална стачка е на Майстор Адам от Бреша, както го е представил Данте. Ад. Песен 30 Вж. ТУК. Властващите го притиснали да извърши престъплението, за което е предаден на клада и вечни мъки. Неговият избор със сигурност не е лесен и той не се е осмелил да се противопостави, но съвременните възгледи не са така строги към извършилите престъпление под диктат. За съжаление съвременните възгледи не са много благосклонни и към героизма да се съпротивляваш и отстояваш мнението си. Светът не се е променил много от времето на съдът срещу Исус. Всъщност може да се поразсъждава и на тази тема- мита за Исус. Какво би било, ако Исус предвиждайки мрачното средновековие, порочните папи, кладите и кървавите кръстоносни походи с алчни за плячка рицари, изкланите езичници и индианци, воден от идеята за интелектуална стачка се противопостави на предначертаното и остане над дърводелския тезгях, ожени се за някоя невярна жена и прекара живота си като син человечески? Образът бе интересен, но нека въведем ред. Може да стачкува наетият. Този, който е интелектуалец- надничар. При това в условия, когато трудът му много значим, но несправедливо недооценяван. Свободните интелектуалци..., всъщност има ли такива? Който плаща, той поръчва музиката и единственият израз на стачка е бунтът... или поне възражението. Да бъде отхвърлен непочтения договор и да бъде поискана неговата промяна. Защото интелектуалецът може тъкмо и само това, това е неговият занаят и този занаят е важен за обществото. За съжаление единствената и доста нелепа организирана стачка в наше време е на даскалиците. Не зная защо държавата взима повече присърце стачките на началните учители, отколкото би взел на академиците. Ако един писател със световно значение обяви, че няма да пише, едва ли ще бъде приет така сериозно, като отказът на едно квартално училище да набива рутинната грамотност. Види се държавата е по- заинтересована от прилежното шлифоване на малките мозъци и подготвянето им за работна ръка в Матрицата, отколкото от изключителното. Нейсе. Както и да го въртим, стачката има смисъл само, ако стачкуващият е значим и отказът му от дейност е съдбовен за обществото. Комикът, който не прави смешки на парти, не стачкува, просто прави нещо неочаквано.

Разбирам го така: Вие сте организация, която не цени личностите " ние сме армия, личността няма значение". Смятате, че притежавате силна енергия, която се предава генетично в рода. Държите да не ви смятат част от обществото, което намирате за по- малко жизнено. Подобна позиция види се е различна от "Свръхчовека", защото не приемате за значим Човека. Търсите опора в древни сказания и легенди за да обясните потенциите си. Реално, не се хвалите с дела в миналото, нищо че сте вечни и би следвало да има материални следи, но разчитате, че времето е ваше. Допадат ви дисциплинираните масови движения, които не ви конкурират. Правилно съм разбрал, нали?

Това обяснява ли се с "Бягство от свободата", когато човек е свободен да се реализира сам, но търси обществото с неговите норми, често пречещи.

Жалко, защото от сподвижник на комунистите през Съпротивата, Сартр става индивидуалист през 1945.

Този коментар ме впечатли повече. Наистина, добрите медици също умират. Наистина, добрите учени не са с най- щастливи семейства. Наистина, науката НЕ ОТГОВАРЯ НА ВСИЧКИ ВЪПРОСИ БЕЗУКОРНО, но това е по- доброто в религия или наука. Връщайки се на екзистенциализма, можем да го сравним с марксизма и да дискутираме в тази посока, тъй като и двете претендират за научна философия. А?

Не идвам, стоя в Материализма.

Разговарях с един успял българин, носител на висока награда. Той сподели, че сред колегите му най- енергични и успешни са тези, от провинцията. Че дори и в Лондон, кметът им не беше ли с индийски произход? Ето какво казва Уики Личности, родени в Полски Тръмбеш Йордан Колев (1936 – 2017), композитор и педагог Веселин Маринов (р. 1961), певец, почетен гражданин на града от 2004 г. Мартин Дамянов (р. 1978), писател Други личности, свързани с Полски Тръмбеш Цанко Церковски (1869 – 1926), писател и политик, учител в Полски Тръмбеш през 1892 – 1894 г. Христо Бойчев (р. 1950), драматург. Автор на пиеси, играни в 34 страни на света. Живял, учил и работил като инженер в П. Тръмбеш от 1963 до 1985 г. Почетен гражданин на града от 2004 г. Калоян Илиев (р. 1980), футболист, почетен гражданин на града от 2004 г. Друг е въпросът за възможностите на Полски Тръмбеш, както и на България. Париж е място на реализация в изкуството и арменчето Азнавурян пак щеше да се прояви в Ереван (ако не го заколят), но не и в света. Аналогично, нашите оперни певци получават световна известност в световните градове. Стана дума за избора- там където има силна конкуренция, където няма семейство и подкрепа, но има перспектива, там, където ще постигнеш своя максимум или там, където нямаш ядове. Сам избираш дали да бъдеш глава на котка или опашка на лъв ... а може да станеш и глава на лъв. Почти всички от нашите емигранти не станаха глави на лъв, но вероятно и у нас нямаше да станат. Знаете ли, Емил Димитров много са канили да остане в чужбина, Карел Гот също, но те са избрали родините си. (глава на котка), а Мирча Кришан, известен от скеча с краставицата не е признавал родина, докато се е установил в Германия. Ако ви интересува- вижте Уики.де. Пък посланик на САЩ у нас е кюрдка. Може би от селище колкото Полски Тръмбеш. Пък президент на САЩ е роден в Хонолулу е с род от Кения.

E, критиката си е критика. На мен ми харесва това, че човек прави своето съществуване сам. Не чрез бога, който уж ме е създал, нито чрез съдбата, която определя нишката по която ще вървя, нито чрез рода си като аристократите, нито чрез парите на баща си, като буржоата, а чрез изборите си и делата си.

Да бъдеш екзистенциалист https://adopto.net/philosophy/212-da-budesh-ekzistencialist Публикувана на Октомври 29, 2017 Отне близо столетие на мисълта, преди да успее да реализира екзистенциализма като популярно философско движение, а дори и в мания през първите две десетилетия на следвоенна Франция. Това бе времето на неговото най-могъщо влияние не само в самата философия, но и в много други сфери на изкуството – литературата, театъра, кинопродукцията, далеч-далеч отвъд границите на Франция. Но тук аз ще се занимая единствено с онези, които са изградили екзсистенциализма като движение в самата философия – движение което възниква основно от труда на петима мъже и една жена. Това са Сьорен Киркегор, Фридрих Ницше, Едмунд Хусерл, Мартин Хайдегер, Жан-Пол Сартр и Симон Дьо Бовоар. Въпреки че Албер Камю често е посочван като екзистенциалист той отказва да се припознае в екстравагантното интелектуално движение, но с това ще се занимаем в следващата статия. От изброените единствено Сартр приема това название, като употребява всички негови ключови понятия – отчаяние, автентичност, самозаблуждение, отдаденост и изменничество. Всеки от тях споделя с другите една обща мисия: да ни накара да разпознаем човека като свободно да избира същество, не само когато е изправен пред някакъв конкретен етичен проблем, но и в ежедневието – какви добродетели цени и как живее в едно с тях. Фактите относно човешката свобода не трябва просто да бъдат приети, а съзнателно абсорбирани, отвсеки и за всеки от нас, за да се промени с това изцяло разбирането на хората-изобщо за това какъв трябва да бъде животът на всички ни като общество. Като културно движение екзистенциализмът принадлежи на миналото, но като философия с всеобхватна практическа насоченост той може да бъде толкова полезен в наше време, колкото е бил и за хората от следвоенна Европа. Основи Кагато читателите на парижкия вестник Le Monte започнали да обръщат внимание на нововъзникналото движение от публични интелектуалци, през Декември 1945г. във вестника се появила статия ангажирана с това да обясни на читателите си какво означава и каква е фундаменталната формулировка на екзистенциализма. Въпреки старанието на авторите на статията, те били принудени да признаят че: „Екзистенциализмът, също като вярата, не може да бъде обяснен, може единствено да бъде живян.“ Но как едно философско учение, особено такова, което изключва бога, може да е подобно на вярата? Да се ръководим от убеждението, че човекът е свободен да избира, е очевидн акт на чисто доверие, на сляпа вяра, защото не съществува метод, чрез който логически да се аргументира истинността на подобно твърдение. А кое прави екзистенциализма труден за обясняване? Може би е положението, че не съществува никакъв обективен етически закон, който да е независим, автономен от нас самите. Подобно твърдение отхвърля необходимостта от търсене на какъвто и да било поведенчески модел извън нас самите. Всеки от нас трябва да създаде свой собствен смисъл и своя собствена ценностна система, утвърждавайки ги чрез съществуването си, но трябва да го направи така, че да задоволи едно единствено правило, това за автентичността, или иначе казано – винаги да бъде на първо място себе си. Екзистенциализмът е обсебен не просто от човека и неговата свобода, а и от неговия избор – избора как да живеем живота си. Нашите действия са манифест на свободата ни, манифест на избора, който е винаги изцяло в наши ръце. Изборът съдържа в себе си яснота относно онова едничко постижимо чрез действията ни, онова което търсим в края на пътя, което разгръщайки се ни дефинира. За да бъдеш справедлив например, трябва да извършваш справедливости, както е и с всички други добродетели. Но това не се разбира като някаква обективна морална позиция – тук няма трябва или трябваше – а като фундаменталната истина на човешкото изобщо. Истината, че добрите или лошите решения, които взимаме, ще определят не само характера ни, но и цялата ни същност, че тъкмо те ще ни превърнат в онова, което ще бъдем. Аветентично съществуване Както е очевидно от казаното до тук, екзистенциализмът лежи върху някой доста смели онтологични разбирания – той претендира, че знае какво съществува и най-вече – как. Първото от тези схващания е, че ценностите не са част от заобикалящия ни емпиричен свят, в смисъла на съществуващи сами по себе си автономии. Да живеем живота си така, сякаш всички добродетели са дадени някак отвън, е подобно на това да живеем живота на един твърде напрегнат, конвенционален човек – да вземем за пример чиновник – чиито задължения са дадени в готов вид. Той притежава длъжностна характеристика и се движи само и единствено по нея, без никакви изключения, без никаква свобода на действие, а това е равнозначно на отказ от свобода. Погрешно е да се мисли, че от свободата може да се избяга, като се скрием в някоя фиксирана роля. Но дори когато чрез този пасивен подход ние възприемаме такива шаблонни модели, все пакизбираме да го направим, макар че в определен смисъл този тип избор се проваля пред изискването за автентичност – защото отсъства неизменността. Моето отношение към света е автентично тогава и само тогава, когато именно аз се обвързвам с действията си като с мои собствени. То не би било автентично, например ако спазвам обещанията си само защото „така правят другите“, „така правят моралните хора“, или защото обществото го изисква. Моята автентичност е налице само когато действията ми са огледало на избора ми, т.е. когато извършвам даденo действие именно защото аз самия го очаквам от себе си, без значение какво считат другите-изобщо за това. Цената на избора Освен споменатото до тук изискване за автентичност, формулировката на екзистенциализма включва и още едно – отговорност към изборите, които правим. Сартр отблязва, че в самата природа на ценностите е заложено да отправят искания към нас. Аз не просто виждам бездомен човек, аз виждам някого на когото „трябва да се помогне“. Защо трябва именно аз да помогна на бездомния? – Сартр счита, че отговора на този въпрос може да се разкрие само пред един не-конвенционален, свободен човек, който създава добродетели изхождайки от разпознаването им като такива. Аз, виждайки бездомника, решавам че той има нужда от помощ, но само защото вече съм избрал себе си – избрал съм да бъда човек, който помага на другите. Отговорът на въпроса „Защо именно аз?“ тогава се крие в предшестващия събитието самоизграждащ ме акт, но извън това – не съществува нищо. Самия принцип на взаимопомощ – например добрина или състрадание – се ратифицира не от силата на принципа, а от моите действия. За да бъде оценен конкретен модел на поведение по-високо от останалите, той трябва да бъде поставен пред нас, да се разпознае като идеал, към който искаме да се стремим и в двете проявления на индивидуалното битие. По този начин бива заздравено убеждението, че онези ценности, към които сме насочени са действително наши, защото не само изразяват нашата вътрешна настройка спрямо обективния свят, но и категорично доминират външното проявление на тази настройка. Така ако в определен случай ние осъждаме укриването на данъци като грешно, без значение дали го съзнаваме или не, го осъждаме изобщо. Екзистенциалистката трактовка на избора имплицира схващането, че избраното само по себе си е правилното, най-доброто, като под „правилно“ и „най-добро“ ще разбираме правилно и най-добро за всички. В прочутото си съчинение „Екзистенциализмът е хуманизъм“ Сартр формулира този принцип така: „Избирайки себе си, аз избирам човека изобщо.“ Което означава, че всяко действие, всеки мой избор е пример за останалите какъв трябва да бъдеспоред мен човекът. Избирайки свободата за себе си, то аз съм длъжен да избера свободата и за всеки друг. Факти относно свободата Основна онтологическа предпоставка за екзистенциализма е това, че човешките същества не притежават никаква предшестваща съществуването им същност. Ние сме свобода, ако изключим нея – ние сме нищо. Същността ни е следствие от изборите, добродетелността на постъпките и отношенията ни с другите, което ни превръща в само-създания. От тук и лозунга „Съществуването предшества същността“. Всеки от нас има абсолютната свобода да избира, а това е акт основан на вяра, т.е. няма нужда от доказване. А и кому е нужна теоретическа обосновка на нещо, което е от първа необходимост в практическите аспекти на съществуването? За един екзистенциалист важи максимата – „Свободата ми е моя същност и мое спасение. Не мога да я загубя, без да престана да съществувам.“ (Роджър Скрутън). Следователно всеки, който е приел свободата за себе си, трябва да е способен да разпознае и чуждата такава. Очевидно е, че не всеки избира изцяло кой да бъде или кой е. Всички ние имаме някакъв природен и социален фундамент, който влияе на развитието ни. Сартр нарича тези характеристики „фактологичност“. Фактологичността е изградена от всички онези наши определения, които друг може да открие за нас. Това включва естествени характеристики като пол, цвят на кожата; социални факти като раса, класа и националност; психологически настройки като вярвания, желания и черти на характера; а също и исторически факти – семейно минало, образование и прочее. Нашата собствена фактологичност рядко занимава съзнанието ни по такъв начин, макар тя самата да е негово постоянно бреме, което оцветява настроенията и поведението ни към другите и света изобщо. Но когато направим крачка встрани и погледнем всичко това от позицията на трето лице, когато обективно обхванем тази фактологичност, тогава тези данни за живота ни могат да изглеждат сякаш точно това сме ние. За един екзистенциалист подобно разсъждение е огромна грешка, не защото тези факти са не-истинни, а защото личността, която всеки от нас е, не може да бъде определена от позицията на трето лице. Нито един обективен отчет на моите фактологични характеристики не може да опише моят субективен опит върху това да бъда себе си, т.е. да бъда човека, който ги притежава. Ако някой ме наблюдава той може да види цвета на кожата ми и да заключи каква е класовата ми принадлежност, или от коя етническа група съм част, но в мига, в който се опита да ме идентифицира в рамката на тези обективни особености, той се изправя пред парадокс. Това е така защото онова, което ме определя – освен всичко останало, което не може да бъде видяно на пръв поглед – е отношението, което съм придобил към тази фактологичност – как аз съм избрал да я интерпретирам, което не е фиксирано в нея, а единствено и само в мен. Следователно кой съм зависи най-вече от това какво правя с тези факти, какъв път съм избрал за да отида отвъд тях, да ги трансцендирам. С други думи каквато и да е моята обективна същност, без значение колко фиксирана може да изглежда в определени социални или естествени категории, тя не намалява моята свобода. Аз съм свободен да избирам какви добродетели и ценности да възприемам, и каква позиция да заемам спрямо тази фасадна същност. Свободен съм да се превърна в човека, който искам въпрекибремето ѝ, а това е единствения автентичен подход към собствения ми живот, докато обратното – да живея в нейн плен означава да се преструвам на лишен от свободата си. От това ще загубя както автономията, така и целостта си, което по необходимост ме отвежда в царството на детерминизма. Цената на свободата Не смятам, че някой от нас би се чувствал различно относно свободата и нейното проявление – изборът, ако живееше в окупирана Франция между 1940 и 1950 година, когато екзистенциализмът заема мястото на официална философия на „Съпротивата“. В тези години и дори в събитията последващи немската окупация и края на войната, т.е. след преустройството, той упражнява толкова силно интелектуално влияние, колкото и емоционално. Това може да се види във всички сфери на изкуството, пропито от този всеобемащ духовен климат. Ако „човек не е нищо освен онова, което направи от себе си“(Сартр), тогава никой не е обвързан със съдбата или каквито и да било сили извън контрола му. При обединяване с хора с подобно мислене, човекът е способен да се противопостави на властта – дори на тиранията – и да промени историята си. Той може да се противопостави на нацизма, както и да създаде едно много по-добро и справедливо общество и от онова, което е било преди войната. Единствено и само чрез упражняването на своята лична свобода, личността може да възвърне общите за всеки от гражданите свободи. Но има цена, която трябва да бъде платена срещу свободата да можем във всеки миг да избирамеавтентично. Никой не може да решава вместо мен, но и никой не може да поеме моята отговорност. Това е и причината често тежестта на избора, когато се лутаме между морално правилното и морално грешното, да е толкова непосилна. Няма готов ръководен модел, няма нищо готово изобщо, с изключение на онова, което самия аз ще формирам от себе си. Това е непосилно начинание за едни, единствен способ за екзистиране – на други. Някой може да се опита да се отксубне от хватката на избора, като скрие от себе си истината. Ние сме „Осъдени да бъдем свободни“ (Сартр) – което означава , че не сме свободни да избягаме от свободата си. Всяко наше дествие неизбежно предполага избор, което означава, че ние правим избор дори тогава, когато мислим, че не правим такъв – когато умишлено избираме да не избираме. По времето когато Франция е окупирана от германците през 1940г. всеки французин е принуден да реши дали да се съпротивлява и бори за свободата на родината си или да се предаде пред военното превъзходство на нацистите. Всеки от тях бил изправен лице в лице със свободата си, трябвало да се избира тук-и-сега и то във времена, в които грешките костват много. Някой от тях не са били способни да понесат мисълта за свободата и в опит да се отскубнат от натиска ѝ и се отдали на – както казва Сартър – изменничество1, може би една от най-важните концепции във философията му. Изменничеството тегне над някого когато в опит да се предпази от ситуация, в която трябва да избира, той се преструва че не притежава свободата, която всъщност притежава. Това е специфичен тип самозаблуждение, при което човек изменя на самия себе си, на същностното ядро на личността си. Често срещано проявление на изменничеството е отричането на свободата ни на действие под формата на извинение, често започващо с „Не можех да помогна“. Ние чухме подобно извинение и от нацистките войници, които настояваха, че не са могли да направят нищо друго освен да изпълняват заповеди – „Аз просто изпълнявах дълга си“. Човек винаги може да постъпи другояче, може да напусне, да избяга или дори да избере да бъде застрелян. Цената може да бъде много висока – дори живота ни – но това си остава ситуация, в която е правилно да се каже не „не мога“, а „не искам“. В конкретния пример това не са били вътрешно детерминирани действия, те саизбрали да продължават да се подчиняват на идващите отвън заповеди и да действат спрямо тях. Екзистенциализмът не приема извинения. Не съществува основателна причина за отрицание на свободата. Без значение колко подтиснати се чувстваме при определени условия, ние винаги сме способни да си представим друга възможност и – ако сме достатъчно смели – да действаме спрямо нея. Мислене и живот Засичам в езика, който употребявам тук, определен тип мисионерство, екзистенциалистко мисионерство, което приканва всички ви да изпитате свободата си да избирате и да се научите да я практикувате. Екзистенциализмът е кохерентна теория вкоренена в една идеалистична, по своята същност дори съзнателно-базирана, метафизика; но е абсолютно недостатъчно тя да бъде разбрана единствено чрез интелекта. За да я възприемем правилно трябва да се обвържем и отдадем на практическо упражняване на философията на това учение. С други думи – да се ангажираме с това да бъдем екзистенциалисти. Тогава ще видим себе си осветени от лъча на автономията, от светлината на свободата, така както никога не сме се виждали преди, и може би за пръв път ще успеем да трансцендираме собствената си фактологичност. „Фактологичност“ и „трансцендентност“ са върховните етапи в екзситенциалистката философия. Нашата фактологичност ни дефинира такива каквито сме тук-и-сега. Трансцендетността разкрива пред нас хоризонта на възможностите: къде можем да отидем след това тук-и-сега и какво можем да направим от себе си, давайки си шанс да оценим кои сме и какво сме постигнали до тук. Формулировката на екзистенциализма е далеч от установените академични разбирания. Тя е вид антитеза на чисто аналитичната тенденция в подхода към философстването изобщо, като основната ѝ цел е да ни помогне да изградим за себе си една ментална хигиена. Цялата идея се съдържа в практикуването на свободата, в добавянето ѝ към личността, която сме избрали да бъдем. Да бъдем автори на собствения си живот и ковачи на собствената си съдба, да превърнем живота сам по себе си в произведение на изкуството – създадено по наш образ и подобие, какво по-добро за всички ни? ___ 1На френски „mauvaise foi“ , което буквално означава предателство. На английски – „bad faith” буквално “лоша вяра“, което пък е прието в англоезичните преводи като обединяващо самозаблуждението породено от възприемането на наложени отвън фалшиви ценности и собственото предателство към изискването за автентичност. (бж. преводач)

Съгласен съм, но толкова мога да дам. Покажи своето добро!!! Развий по- добра тема, бе "джанъм"!

Имал съм предвид друго В т.а, имаме изнесена на пазара стока, която не можем да продадем повече, поради насищане. Да, пазарната стойност пада, но това не е отразено. Отразен е факта, че 1. и да правим инвестиции, не можем да увеличим продажбите, 2. ако намалим инвестициите, пак остават стоки и производство, които намаляват бавно от т.а към т. б. (усещам няк. несъответствия, които ми се изясняват в дискусията, за което благодаря)

Производителят не може да се откаже от производството, защото разчита, че хистерезисната крива ще се развива само в положителната област. Това си е обичайният случай, всеобщата практика, но трябва да се вземат кризисни мерки при достигане точката на насищане и да се задържи нивото преди точката на отрицателните инвестиции- да плащаш за да продадеш (както стана с фючърсите за нефта при пандемията) или да се плаща за синдик, или др. кризисни мерки. В коментара ви се сблъсквам с малка неяснота. Разполагате т.т. а1 и а2 върху първоначалната промяна на стойностите преди достигането на т. а- насищане. От идеята за магнитен хистерезис това е начално движение, после се движи само по външния контур на листа. Предполагам, че имате предвид разполагане на т.т. а1 и а2 върху кривата а-b. Обсъждането по- горе ме доведе до това, да приема, че хистерезисната крива се проявява основно в положителната област- графиката с невестулките и полските мишки. Така се развива и биха искали да се развива което и да е предприятие. Кризата да го връща малко назад, но след това да си тръгва нагоре. Минаването в отрицателните стойности обсъждах по подобие на магнитния хистерезис с променлив ток и ми допадна с възможността да обясни и фалита, и разпродажбите на имущество, и дори възможността за преднамерено фалиране на други фирми за печелене от това.

Благодаря. Наистина, Робинзон е по- точна аналогия. Съдейки от контекста, приемате "хистерезис" за негативно състояние или промяна "Човекът вече е в хистерезис". Имал съм предвид, просто графика на естествена промяна. Без отношение добро/лошо. "Безмисления труд", уви е при всяко свръхпроизводство, обаче Робинзон го прави за да увеличи запаса си, а с това и сигурността срещу бедствия. За него няма проблем, според мен, в изхвърлянето на продукцията от свръхпроизводство. Хора, дето това им са пари изхвърлят, та той ли?! Запасите са за това. Хамбарите се разчистват за новата реколта, другото на козичките... ако зобат, де. Излишъкът при Робинзон, както и излишъкът на работна ръка (безработни) е хубаво да е в някакви разумни граници, но докато продукцията може да бъде унищожена, трудно е да се планира производство и ангажирана работна ръка, особено при автоматизирано производство и либерална икономика. Дори и не съм си помислял да помисля по този труден проблем.

Обмислих като най- просто икономическо явление затворено стопанство на земеделец/скотовъдец. Първоначалната хипотеза е следната: Бягайки от османската система, семейство се заселва сред балкана и произвежда само за собствени нужди. Покупки като „сол, газ” са по- късен белег на развити отношения. Срещнах следната трудност- при предишното обяснение предположих отрицателна област на инвестициите, което е свързано с дългове, кредити. При елементарния случай, който разглеждам пари не присъстват, съществува единствено трудът, който се влага и вместо печалба, има реколта от земята и приплод от животните.При тези уговорки, имаме основание да очакваме хистерезисна крива- има зона на насищане- колкото и труд да бъде вложен, реколтата зависи от площта на земята и броя на стадото. Има и остатък, не само заделеното за семе, но и естествен запас, „докато се хванем за зелено”. Ще се опитам хипотетично и без задълбочено познаване на селскостопанското производство да представя идеята си. В пролетната работа се влага труд и не се получава реколта. Семейството се изхранва от бране на диворастящи злакове и мляко. Потвърждава се полегатата характеристика на хистерезисната крива. С настъпването на лятото идва жътвата и усилният труд „Ден година храни. Реколтата достига максимум, който не расте, дори да се влага повече труд. т. а от кривата. След прибиране на основната реколта трудът намалява. Същевременно има още продукти, които съзряват последователно и трябва да бъдат обрани. В началото на зимата се стига до т. б. Трудът е много ограничен, идва време за селски веселби и прекарване на времето. Трудът по животните и делничният труд са постоянни, не носят печалба, бива изразходвано натрупаното. Запасите намаляват, трудът расте. За да се представи тази дейност, приемаме нарастваща положителна скала както надясно от нулевата стойност, така и наляво от нея. Не може да се изрази отрицателен труд. Аналогично няма и отрицателна реколта. При затворено стопанство няма кредити, заеми, помощ. Със свършването на храната, свършва и животът. „Прегряване” на затворената икономика Производството на нашия беглец в Балкана е в „прегряване”, когато е лято. Всички са заети със земята и стоката (ниска безработица), радват се на реколтата и я ценят (високи цени и инфлация) „Охлаждане” на затворената икономика Охлаждането е зиме. Няма какво да се прави (висока безработица); хамбарите и зимниците- пълни (слаб инвестиционен интерес). А сега да разгледаме затворената икономика, подложена на външни влияния. Да речем, появи се джелепин и пита за агнета за Байрама, който не е скоро, но ще дойде и носи меджидиите на агите. Нашият ще предложи своите агънца, срещу което би искал да купи „газ и сол”, накити за момите и оръжие за момците. Прочее, цената на агнешкото за него ще е оценена като висока, защото е била нулева, всеки ще иска да работи за да получи някакви дарове, което си е ръст на заетостта, така че икономиката изкуствено ще се загрее, дори и сред зиме. Същият джелепин, който се е оказал хитрец, ще изчака нашият да построи обори, да развъди стока, да произведе в излишък и ще го „охлади” с това, че няма пари за стоката (липсва кеш ), което ще породи обида за излъганите очаквания сред фамилията и отказ от работа (рязък ръст на безработицата). В този момент нашият има свръх производство и същевременно негодувание сред хората. Ще продава на ниски цени, само и само да задоволи някои очаквания. Първоначалната радост от отворената икономика е заменена от усещането за измама. Сори, байо. Ти попадна в реалността, без да познаваш законите на икономиката и идеята за хистерезис. Това с „охлаждане” и „загряване” в определени моменти много напомня за парния двигател. Важно е да знаеш кога! Някои от явленията в газовата икономика на Русия имат сходство с разказаното по- горе: затваряне на икономиката чрез санкции и контрасанкции загряване на икономиката чрез обещания за покупки през Северен поток 2 и Южен поток охлаждане на икономиката чрез отказ от плащане.

Знаете ли, какво ми разказваше един бизнесконсултант? Казва, че в бизнеса, който консултира- производство на алкохолни напитки и вино, много фирми фалират, но винаги има нови, които желаят да го започнат и не може да си отговори защо. С идеята за хистерезиса става ясно, че първоначалният ход от 0 до т. а, на насищане се започва много оптимистично, има нарастване още в началото, дори е много кратичък. Тези, които са преживели криза са много по- натоварени финансово- имат да вадят още от т. е- до f, че чак тогава т.а. Явно най- добре е да се продава целия бизнес още в т. Б, а след т.а да не се влагат допълнителни инвестиции, а да се намаляват целенасочено до т. Б.

А ето и статията от Уики.де А тук е полската: https://pl.wikipedia.org/wiki/Histereza_(zjawisko_społeczne) Интересно е, че не разглеждат зона на насищане, която е характерна за хистерезиса.

Машинен превод на статията от Уики.англ. https://en.wikipedia.org/wiki/Hysteresis_(economics)

Възползвам се да цитирам коментар от друга тема във форума. Благодаря на автора.

Да се насладим на свободата да обсъждаме неангажирано множество неща от живота. Идеята, че съществува хстерезисна крива за всички процеси, които имат насищане при някакви стойности и остатъчни явления, които се противопоставят на незабавните последствия от промяната на определящата величина поражда идеи, отнасящи се и до икономиката. Използваната графика се отнася за ЕМГ явления в магнитен материал, повлиян от протичащ през бобина ток. За икономическите явления ще използваме същите означения, но в друг смисъл. Стойността Н е на инвестициите, вложените средства, пари. Стойността В се отнася до материалните активи (Суровини и материали, стоки, продукция, незавършено производство, земи, сгради, транспортни средства, машини, производствено оборудване, компютри, стопански инвентар). Стъпка 1: При отсъствие на каквото и да е производство, ясно, че няма нито инвестиции, нито активи, съответно В=0 и Н=0. Точка е „O“ в графиката. Стъпка 2: Когато вложенията се увеличават от нулева стойност до определена стойност, (Н) и закупените средства за производство и произведени стоки (В) се увеличават, следвайки пътя o - a. Стъпка 3: За определена стойност на инвестициите, количеството стоки и капиталовложения (В) стават максимална (Вмакс). Точката а. показва насищането на пазара със съответното производство. Производственият процес е постигнал максимум, задоволил е потребителското търсене . Следователно H макс е маркирана на H-ос. Така че никаква промяна на стойността на В с по-нататъшно нарастване на Н не се появява след точка „а”. Каквито и инвестиции да се правят, не може да се продава повече. Стъпка 4: Когато стойността на инвестициите се намалява заради наситеността на пазара от стоки, (Н намалява), намалението на производството (В), не следва предишния път, а следва кривата а - b. Остава някакво производство и налична готова продукция, дълготрайните активи. Стъпка 5: Точката „b“ означава фалит. Липсват инвестиции, вкл. заплати H = 0, но съществува някаква стойност на B. Това изоставане на B зад H е именно разглеждания хистерезис. Точката "b" обяснява, че след отстраняване на вложенията (Н), има остатък от производство, машини и активи, да ги наречем остатъчно производство (В)R). Тук o - b е стойността на остатъчните активи. Стъпка 6: Сега се постъпва обратно, разпродават се повече активи и инцидентно стоки. Посоката на Н също се обръща. Нарастването на H в обратна посока по кривата b – c, намалява стойността на остатъчните активи (ВR), която получава нула в точка "с" с определена отрицателна стойност на Н. Прилагат се отрицателни инвестиции за утилизация, унищожаване или преработка на стоките, рекламира се разпродажба и се удовлетворяват кредиторите, пръскат се останалите складови наличности и активи. Стъпка 7: H се увеличава още повече в посока изкупуване и разграбване от кредитори; Разграбват се специалисти, машини, активи. Никой не се интересува от инвестиции, защото това производство е загубено. Спечелилите от досегашния бизнес стават апетитни ВИПерсони за да си харчат парите. В точка d, B и H получават максимални стойности в обратна посока, т.е. (-Bm и -Нm). Стъпка 8: Ако намалим стойността на Н, В нараства по пътя de. Прахосването намалява. изчерпва се, в точка "е", Н получава нулева стойност, няма интерес към нищо останало, но В е с някаква стойност- задълженията след фалита, . Точката "е" означава остатъчни задължения (-В)R). Стъпка 9: Ако посоката на Н отново се обърне и започнат инвестиции, тогава остатъчните задължения (-BR) биват погасени и стигат до 0 в. т. "f"следвайки пътя e - f. Отново по-нататъшно увеличаване на Н, стойността на В нараства от нула до нейната максимална стойност или ниво на насищане в точка, следваща пътя f - a. Значение на хистерезисната характеристика. Основното е оценка на икономическото поведение на коя да е икономическа структура По-малката площ на хистерезисния лист означава по-малко загуби в деловата активност. Изминаване не целия цикълът на хистерезиса означава високи ръководни умения и динамичност на управлението.Това може да послужи при оценка и избор на ръководител. От графиката B-H може да се определят остатъчни средства и да се оцени състоянието на разглеждания икономически субект. Хистерезисната крива представя разликата между тежката, леката индустрия и услугите. При последните хистерезисният лист е по- тънък. Тъй като, дори при насищане на пазара със стоки, никой не желае фалит, то интересът е дейността да се върти в крива с положителни стойности. Примерно като реле за температура, което включва/изключва отоплително тяло около желаната стойност. Не се стига до насищане, не се стига и до фалит.

Тази страница не е налична

Благодаря, че много стегнато изложихте теорията. Някои неща разбрах, други не разбрах, трети си доизмислих (да попълня гещалта ) Ето как си представям написаното. През решетката от фотони протича ток (приемам електрони, при вас фотони, ако не греша). Фотоните започват да вибрират или се въртят, или извършват няк. пространствени движения с по- голяма амплитуда, което наричате набъбване, а други поле. Предаването на това движение може да е в права или начупена линия (като светкавица), но при вас може да стигне до затворен контур, който да премине в кръг. Аз не виждам нужда от този кръг, ако "набъбването" е във всички посоки, то запълва няк. цилиндър, обхващащ тока. Така е по- практично, защото с отдалечаване от тока амплитудите на вибриране или там каквото е движението на фотоните намалява- изтощава се енергията или има разпиляване в средата, или съпротивление някакво, прим. от разлика на фази, както пишете или просто този ток може да възбуди и поддържа такъв и такъв брой фотони и не стига по далеч- "набъбването" намалява с квадрат от разстоянието. Това формира у мен вашия коментар, за което благодаря.

Тази година дадох 120 лв. за диагностика на теч по тръба за мръсна вода и ремонт. Датчикът е основан на по- ниска температура на влажното място. Диагностиката се оказа невярна. Язък за парите. Течовете на водоснабдителните компании са за стотици хиляди, но те не биха наели човек за хиляда да ги открива. Просто не за това са човешките сетива. Да не говорим за диагностиката за заболявания чрез пасажи (ръкомахания). При това те се основават на някакво "биополе", което няма никакви научни основи. Вж. https://en.wikipedia.org/wiki/Energy_(esotericism) и https://en.wikipedia.org/wiki/Energy_psychology Силата на човека (петата ) е в речта, мозъка, промяната на света.

Дали ще можем да променим посоката на философстване в една друга посока? "Петата сила" или "Петата стихия", която е човекът, частен случай на живота. Както споменах, камъните падат, а животните се изкачват. Водата тече надолу, а сьомгата нагоре. Животът покрива всяко кътче на земята (някъде по- рядко, но го има). Човекът промени света като стихия по- мощна от земята, въздуха, огъня, водата, укроти и владее ядрените, електрическите и гравитационните сили. А?

Смущава ме, че вярвате в достъп на човека до неизмерими стойности на нещо си. Човек не усеща високото напрежение или радиация, от които свети невключена луминисцентна лампа. Не усеща радиовълни, от които свети лампа с нажежаема жичка, не усеща магнитно поле, което индуцира силен ток в проводник, а усещал... потока на водата (ако правилно съм разбрал термина). Често то се свързва с паранауките прим. "Дружеството по радиестезия, биолокация и психотроника" Мен ме удовлетворява обяснението, че обикновено при варовикови скатове с лек наклон водата се лее по наклона и където и да копаеш, все стигаш до водонепропускливия пласт, където ще я има. Ако има сигнал, то ще има и уред, който да го засече-уредите засичат една заредена частица... За търсене на вода по- подробно https://en.wikipedia.org/wiki/Dowsing#Scientific_reception Ако имате предвид детекция на "биотокове" мнението ми е аналогично.