Втори след княза

Това, че човек разширява и усложнява своето възприятие за пространството, а от там изтласква, стеснява безкрайността е примерът с изображенията. Тяхната двумерност и необективни размери са били възприемани пълноценно и без критика, а дори с възхищение от съвременниците си във Византия, Египет и по света. През възраждането се появява художествената перспектива, художниците осмислят разстоянията и намират една въображаема точка в безкрайността, към която изобразените предмети намаляват. Искам да кажа, че познанието ни за пространството и безкрайното не са окончателни, а освен това са сложни и дълго време, желание и способности са необходими на човек за да усвои новостите, а това не винаги се удава. П.П. Има книга на презид. Жельо Желев "Реалното физическо пространство", но не съм я намирал и не мога да спомена принципите й.

Наистина, "дежа вю" е интересен феномен. Може би при него губим ориентация за време. Мнението ми е следното: Понякога, след сън, в съноподобно състояние или притеснение, объркване, наситеност с актуални стимули, не схващаме пълно конкретната обстановка. Като отпадне осъзнаването на времето, възникналото впечатление може да бъде свързано невярно с усещане за спомен. И при други обяснения, феноменът си е интересен. Благодаря.

"Щастлив е, който забравя" се пее в "Прилепът" ("Glücklich ist, wer vergisst"). "който трупа познание, трупа тъга" се казва в Еклисиаст. Може би заради това тези, които отиват в царството на Хадес, ще отпият от водата на Лета, за да оставят миналото и паметта, след което да потънат във вечността на безкрайната радост и мир. Колко близо стигаме до идеята, че само някои луди и идиоти могат да са щастливи вечно

Говорим за нива. Или поне аз В ниското ниво във "вечност" се влага няк смисъл, който смяташ за празна дума. Не възразявам, защото съдиш от др. ниво. Фактът е обаче, че има съдържание в конкретното ниво. Ако приемеш това, ще видиш, че и в ниво- образно има друго виждане, различно от битовото и от научното и понеже има хора, които разсъждават с идеите на това ниво, то не бива да се смята високомерно за "вятър и мъгла", защото това е нещо което и от ниво 2 и 1 биха казали за обсъждането на вечността в сериозни термини. Друг е въпросът дали хората, приели различните страти могат и трябва да си комуникират. Аз смятам, че могат, ако съответните идеи се популяризират.

Не бих казал. Напротив, споменах битови изрази. Зададох в Бинг "вечно", даде 1,040,000 Резултати Ето двайсетина примера Храсти - вечно зелени Тръмп оправдан, закани се да управлява вечно Вечно твоя „Животът е кратък, изкуството е вечно“ Вечно забързаният Ню Йорк опустя ЩЕ ТЕ ОБИЧАМ ВЕЧНО Сидни Шелдън. Нищо не е вечно Емануела - Вечно свързани В африкански чай се крие тайната на вечно младата кожа. Йоги чай/Jogi Tea Вечно млад Мъжът ми-вечно сърдит ще бъдеш с този мъж вечно Гледай онлайн Вечно очакване всеки делник от 13 ч. "Вечно твоя" вечно горяща лампа се среща в писанията на свети Августин Кандис Суанепул вечно съблазнителна и секси по света има места, където наистина е вечно лято Даниел Глатауер. Вечно твой Вечно млад Forever Young Пилот, замразен при експеримент през 1939 г., се събужда, за да открие, че годината вече е 1992. Името на генерал Колев трябва вечно да живее 6 начина вагината да бъде вечно млада Наистина, включен е и 1 роман в който за вечността се мисли като за престой във фризер. Мисля, че този избор потвърждава битовото ниво на ползване на "вечност". Всъщност 3-то ниво в делника изобщо не е нужно, макар да е най- точно. Харесва ми афоризмът за един младеж, наскоро след завършване, който всяка вечер се усмихвал преди сън и си казвал "Още един ден без котангенс". Това важно математическо откритие, което служи за развиване на мисленето, НЕ се използва в делника. Понятието за вечност или по- скоро мечтата за вечност се използва, или по- скоро експлоатира.

Представата ни за Вечността, както и отношението ни към други явления е на три нива поведенчески- битово. При него на човек е достатъчно да съобразява постъпките си с наличната реалност. В нея Вечността е онова време, което е много отдалечено и не подлежи на съобразяване. Прим. "нямаше те цяла вечност", "края/началото на света" или "Дарвиновата маймуна е станала човек преди цяла вечност" "Не помня, беше отдавна" изразяват ползването й- една област, "цялост", която не е достъпна и е отделена качествено от тук и сега. образно- художествено. При него човек се опитва да осмисли недостъпната за първото ниво област, като я представя с метафори, при които я оприличава на съществуващото. "Място злачно и покойно", кръговост, подобна на сезонното повтаряне, Машина на времето, НФ произведения, религиозни текстове. научно. Предмет на физиката и математиката. Използват се математически методи и физически закони. В горния смисъл, философският поглед или остава на образното ниво 2., или е необходимо да стигне до обобщение, отнасящо се за всички науки 3..

Не разбирам как авторът свързва края с разширението. Вселената се разширява- къде? Ако някакъв обем е краен, то в него си има кротичко равномерно налягане и предстояща ентропия. Разширението означава незапълнен обем , за нас безкрайност. Друг е въпросът, ако червеното отместване означава забавяне на светлината. Тогава вселената не се разширява, а е изпълнена, значи крайна.

Поласка ме, това 2 л. ед. ч., Почувствах се едно ... особено. Но, все пак, като нямам желание да влияя и надскачам, ще се огранича с това, да си изяснявам какво става в близкото обкръжение. За това именно ползвам примери и явления от тези, които са около човека. Стигайки до изводи с "местно значение", това намирам за достатъчно- изяснил съм си това, което ме засяга. По- горе установих, че "вечността" е достъпна, като идея, но иска енергия и инвестиции Сега ще засегна Миналото, като част от вечността (СТИГА, би казал Даскала, ти достатъчно ЗАСЕГНА другите принципи и другите учени ) След като свързах миналото с паметта и следите от процеси, няма какво да си фантазирам, че има връщане на миналото. То не е чекмедже или Вавилонска библиотека, в което се пазят неща и можеш по всяко време да го отвориш и да погледнеш в него. Там има само следи. Киноленти, писмена, нагънати скали и вкаменени треви... Минало свършено. Ние можем само да интерпретираме, да тълкуваме, да казваме субективно мнение за миналото. ... то и за настоящето е така, де. Така че Машина на времето е непостижима (но мислима) и никой не може да върне същата вода. Щото вече и реката не е същата.

От всеобщото към частното. Какво правим за да е "вечна" една храна? Гледаме да спрем процесите, които я правят нетрайна- премахваме вредните агенти, ползваме температура в която не се развиват- варим или фризираме ( от фризер. Шегичка). Какво правим за да е "вечна" една къща? Избираме да няма промени в основата, да няма няк. геологични процеси. Материалите да се променят бавно, да не се влияят от обичайните условия и от резки промени, предизвикващи движение в тях. Гледаме връзките да са здрави, за да издържат. Като цяло най- трайни са тези, където няма промяна в условията и ако може, да не се експлоатират Какво правим за да е "вечна" една ливадка пред къщата? Косим я редовно за да има вид на една и съща. Поливаме я редовно за да изглежда и да е еднакво свежа. Какво правим за да бъде печката "вечно" топла? Осигуряваме постоянно необходимите за процеса вещества и енергия, стремим се да не изтича енергия, както и необходимото поддържане и ремонт... все някога трябва да се извика коминочистач. Обобщение: За да бъде "вечен" един процес трябва да се осигурява необходимата енергия в необходимото количество. За да се поддържа "вечно" покой, отсъствие на процес, се прекратява достъпа на енергия или се прилага енергия за да не възникне. т.е. за "Вечност" също е нужна енергия.

Философията позволява да философстваме извън понятията и конструкциите на конкретните науки. Това дава възможност да се погледне отвън на изглеждащата непротиворечива, отвътре погледнато, система.

Това е мн. сериозно. На какво основание? Току що установихме, че където има енергия, маса, процеси, там има течащо време, което отнася статичната Вечност. От къде дойде не една, а огромен брой? Ако Вечността е динамична, то тя има начало, протичане и край, значи не е вечност.

За "битови нужди" безкрайността е като "и т.н.", слага се там, където не можем да изреждаме, да уточняваме или не знаем как да продължим.

Какво ти "в онези времена"! Слагам линийка пред очите и гледам хоризонта. Всички точки от ъгъла на който виждам имат свои точки върху линийката. Благодарение на това + геометрични построения, мога да измеря разстояние там- на М..си, без да мръдна от тук- при линийката. Значи всички точки там са представени върху линийката. Значи линията има безкрайно много точки. ... и това в 21 в. Какво му е глупавото?

ОК. Но тъй като не можем да отстраним Всичко Съществуващо, вечността е невъзможна, а раят е доста самотно занимание.

т.е. не енергията на температурата, а енергията на гравитацията определя наличието на процеси и "вечност", т.е. отсъствие на промени ще има там- където няма материя.

Т.е вашето мнение е, че "Вечност" е при неподвижност на атомите (Т= 0 К), а не при ядрена реакция (v=С) ?

Не може да се осмисли вечността, без понятията свързани с времето Вж. Тук Много подробна статия

Убедителен сте. Благодаря. Същото по- подробно. https://www.matematika.bg/algebra/chisla.html

Вечността на човечеството се осъществява по практиката, открита от Адам и Ева под ябълката, иначе традиционна за млекопитаещите. Човек, който си харесва гените и иска човечеството да продължи с неговите, а не с по- неподходящи, трябва да ги пренесе в поколението. Правенето на деца прави вечността. Сексът е нещо ефимерно. Най- много... хайде да не се хваля или излагам.

Постоянен прогрес не съществува. Няма нищо постоянно и вечно. Прогресът също ще замре под някаква простотия и суеверия. Жалко.

Обратимите процеси са ненадежден часовник. Прим. атмосферното налягане зависи от други явления и не е ритмично. Температурата на въздуха се качва и слиза, но твърде зависимо. Кръговратът на водата е също ненадеждно, но ето- мусоните са относително периодични. С разливите на Нил се е мерила селскостопанската година в Египет, жреческите метеорологични познания са си стрували парите, нищо че е ненадеждно- важно им било... абе "Човекът е мярка..." Искам да кажа, че мярката за време и вечност, това "нечовешко време" мерки се избират като се ползва паралелен, съпътстващ, съизмерим процес. Ако атомният часовник дава големи неточности заради космически лъчи, сигурно ще бъде потърсен друг.

Понеже "Човекът е мерило и т.н.", измерването си го правим със съизмерими мерки. Тези високи честоти стават необходими при измерване на съизмерими процеси. За макрокосмоса пък- с други мерки. Все пак безукорно точния атомен часовник в GPS координацията и космическите полети е важен. Получава се парадокса, че ако е изпратена космическа сонда към безкрайността й е необходим точен до пикосекунда часовник, а не да се закръглява до ден или година. Такава вечност и безкрайност се изследват с микроточност. Хм.

Да, ако ги приемем за такъв. Да Ако процесът е линеен и няма повтарящи се събития, не става за "часовник"

Но винаги има няк. актуален процес. Ако То нещо е разрушено, преструктурирало се е, едно- че има нов процес и друго- че има пък други процеси Прим: Ако Земята се разруши, то 1. може да е начало на ново време- по обиколките на фрагментите около Слънцето, 2. отчитане по друг процес- въртенето на слънцето.