Втори след княза

Доколко е еманципирана психологията? Та тя ползва МКБ (класификацията на болестите), създадена в медицината. Едва отърсила се от философията, психологията се гушна в медицината. Не че е за лошо. Напротив, медицината е много напредничава наука. Когато говорим за отношенията психотерапевт- клиент или организационната психология, пък може да кажем, че се е лепнала за мениджмънта, ако не го е създала. Всъщност, трябва ли да се еманципира психологията? Еманципира ли се "душата" от тялото при болест, социални взаимоотношения, творчески процес? Не. Е, значи психологията е свързана с всяка наука. Пътьом възниква въпросът дали психологията служи, или води в науките? Психиката служи и води тялото, а психологията? Май е само сервилна. Тя изследва и черпи информация, а после осмисля и прави предложения за реакция. Но най- голяма грешка е психолог да е началник в някоя дейност. Има си шефове по специалността. В заключение: Благодаря за подадената тема. Осмислих, че психологията не е още еманципирана наука, няма още опит за лидерство над други науки и дейности, но става все по- важна в много посоки.

Благодаря. 1. Жалко. Имам негативно отношение и смятам психоанализата за наука за психиката на Фройд. 2. Като католическа страна, предполагах, че при изповед помагат на хората. При това го правят от дълго време и имат терапевтичен опит и взаимоотношение с психологията. От друга страна доверието към кюрето и авторитета на бога са позитивен фактор. 3. ???? Те имат опит от последици от объркана сексуалност. Предполагах, че неврозите след промяната на пола не намаляват в сравнение с преди, напротив. Не зная как е и при афиширането на хомосексуалност- неврозите преди и след.

Моля, разкажете за психоанализата там. Разпространена ли е или е екзотика? Нали психологията няма допир и конфликти с Бога? Как гледат психолозите на джендъросването (по подобие на бънбъросването у Уайлд)?

Не зная, но многофакторният анализ даде ли приети от всички черти на човека? ... или там каквото мери. Аз мисля, че това са още заигравки на учените със статистиката, като нито знаят какво мерят, нито дали това, което мерят е това, което те са си наумили. Като гледам вестникарски тестове- сядат едни, обсъждат някое качество в какво би се изразявало, после питат дали имаме от това, което са преценили, че изразява. Примерно: "Имате ли грива? Нечифтокопитен ли сте? Яздят ли ви? Ако сте отговорили положително на два от въпросите, значи сте кон" . Да не съм луд да им кажа, че съм магаре. Дори при тестовете за интелигентност, Я мерят нея, Я- не. Фактът е, че съизмерват изследвания със средното на някаква извадка, към оня момент на правене на теста по н`ам к`ъв си признак. Тук е мястото да напиша, че не подценявам ползването на статистиката в психологията. Напротив. Обаче още не е съвсем наука. Хората не изоставиха врачките, а който има "стари хора" , имам предвид близки, опитни и доверени, винаги предпочита да пита тях. Психолог като терапия ползват задоволени, самотни, сноби, а... и достатъчно интелигентни. Бедните, мисля, ще предпочетат психиатър, че минават с 3 лв. Какво да се прави? Доколкото стана дума, че психотерапията е услуга, трябва да се промотира. От философския ъгъл само отбелязах сбогуването с душата- Аза. Теми за разговор, обаче ще има.

Явно е, че психологията е ЕКЛЕКТИЧНА. Това значи, че има СВОБОДА. Можете да избирате най- доброто и това, което най- добре умеете. Блазе ви. Пък клиентът откъде да знае, че това е друга школа? Да не би да знае гостът какво става в кухнята? Колко пъти сме облизали лъжицата и колко сме топнали пръст в чинията?

Един МЕТОДОЛОГИЧЕН въпрос. При изследване се установило, че 75% от лицата категоризирани като интроверти "изпитват дадена емоция, обръщат по-голямо внимание на собствените си преживявания, отколкото на хората, предизвикали тези емоции" , (другите 25%- също са интроверти, но отговарят на другите характеристики, прим. "тихи, сдържани, премислят внимателно действията си"). Коректно ли е въз основа 75% покриване на характеристиките да се отнасяме към наблюдавания като лице от съответната категория? Възможно е да е контактен, шумен и да обича да е център на внимание именно чрез рефлексията си? Моето мнение е ДА. Коректно е в 75% от случаите. По- добре да го присъединим към категорията и да сгрешим в 25% от случаите, отколкото да се опитваме без основание да познаваме, да го присъединяваме или отхвърляме. Тогава ще сгрешим в повече от 25 % от случаите. Не зная какво казва науката Физика за вероятностните процеси. В темата за скоростта на светлината се зачепкаха с парадокса на близнаците, та как да попитам какво правят при вероятността да попадне фотон в точно определено място.

Оспорването е част от диалога. Аргументираното оспорване е част от търсенето на истината. Промяната на мнение при логични аргументи е белег за сериозност и здрав разум. По въпроса за сложността на материята, не си правя илюзии. Но това е твърде дълга дискусия. Оставям я за после.

Това, че психолозите и психиатрите още изучават обекта си и опитват да му влияят, показва, че те са Извън. Смятам, че те действат от позиция на изследователи. Мисля, че натрупвайки феномени и методи, те ще се доближават до науката. Един "факт". Изучавайки и влияейки на общественото мнение може да се променят резултати от избори. Това си е наука- изучават, прилагат метод, получават очакван резултат.

Възразявам. Смятам, че медикаментите действат. Фелдшер или професор, с медикаменти се получава едно, а с плацебо- друго.

Не отричам несъвършенствата на медицината. Съгласен ли сте, че психологията е още изкуство и смятате ли, че може да стане наука със съответния инструментариум?

Благодаря, разбрах. Бих коментирал и горния откъс: Именно това, че едни и същи техники не дават един и същ резултат, че има прекомерно влияние на личността на терапевта поставя психологията сред изкуствата. Медицината е по- напреднала. Прим. има сравнително подробна класификация на болестите, повтаряем алгоритъм за лечението им, а милиграми от някое си вещество предизвикват едни и същи последици. Поради това психиатрията я смятам за по- научна.

Аз намирам за добро, че вече психологията се откъсна от философията. Все още обаче ползва проходилката на "Аз-а", което си е остатък от "душата", "хомункулусът". Лично за мен, Аз-ът губи смисъл, след като бе установено, че човек реагира като цяло на стимулите, а не по отделно- тяло, личен опит, социални влияния. Примерно аз, когато някой ми е неприятен не само се държа дистанцирано, в социален план, но и изпитвам негативни емоции, а и нещо ми се обръща в стомаха.

Ето един философски проблем. Терминологията на различните психологически школи не е общоприета и често това създава проблем на комуникирането. Моля, разяснете какво имате предвид: Под "инициация" аз разбирам ритуалът с който юношата бива приет сред мъжете (https://bg.wikipedia.org/wiki/Юношество). Интуитивно схващам в текста ви, че при вас това е нещо като възбуждане на вътрешни процеси. Така ли е? Не схващам също, кои са тия два или няколко субекти, разликите между които трябва да преодолее терапевтът. Дали Терапевт и Пациент или отделни личности у пациента?

Благодаря. Безукорен отговор в целта.

Ето една тема за размисъл: клиент или пациент е лицето, което отива по собствено желание при психолог? Ако е клиент, то трябва да му бъде продадена услуга, която да може да си позволи финансово; трябва да му бъде продадена каква да е услуга, но трябва да остави пари при психолога; трябва да излезе доволен; трябва да бъде отговорено точно на исканата услуга (релевантност). Ако е пациент, то трябва да бъде открит проблема, за да се преструктурира личността (пертинентност), а не толкова да се удовлетвори искането ; трябва да се помага съобразно Хипократовата клетва

Извинете. Нека открием нова тема, защото тази промени смисъла си. Моля, да не се приеме за плагиатство, но ще цитирам за начало мнения от тук. Имам колебания дали тема за психология да е във философия, но нека приемем, че ще обсъждаме философските основи на психологията. Съжалявам, че се намесвам във форумните нрави , но се надявам да е за добро.

Отива при лекаря симулант. Лекарят трябва да установи, че оплакванията са несъществуващи. Тъй като това не може да се докаже, той установява съществуването на нормални показатели. Не по- добре: Отива момче и казва, че е момиче. Лекарят не може да докаже несъществуването на женски полови органи, остава със съмнение и пише "бах-мам-къв-си джендър" Това по приложната стойност на доказването на несъществуването в науките в помощ на хората. За правото говорихме накратко и също толкова сериозно по- горе. Цялото това упражнение, отразено в заглавието е необходимо, за да не се смята някой за тъп, само защото не може да докаже несъществуването, а и да не се опитва да го прави. По отношение това, колко много НЕ зная за психологията, направо ви е бедна фантазията. От друга страна психологията се ползва от статистическите и математически методи при психодиагностиката и социално- психологическите изследвания. В психоанализата още не ги ползват, освен може би за оценка на излекувани/неизлекувани пациенти. Засега набират феномени, които ще осмислят по- късно.

Все пак, психологията, пък и историята, макар и създадена отдавна, не се развиват като точни науки. Надявам се това да е етап на натрупване на феномени и търсене на връзки. Това, че алхимията векове наред е ползвала метафори и резултатите й са били нееднозначни, й е дало основата след един период да стане сравнително точна наука. Архетиповете в психологията, се надявам, да не са вечен инструмент, а удобна метафора, която ще бъде заменена от научен термин и заедно с други термини ще създадат непротиворечив език за поне малко по- точна наука. Мисля, че отказа от методи и достижения на математика, философия, пък и коя да е наука, за да можем да разберем психиката е непрактично. Сектантството в психологията, мисля, че е погрешно. Това да се съберат една група единомишленици, с техен си език и обяснения е по- близо до алхимията. Не, че нещо... но химията е по- точна. Все пак, връщам се в началото на темата. Доказване несъществуването на архетипове е невъзможно.

Точно така. Смисълът на темата е, че не може да се докаже несъществуването на каквото и да било, в частност на Бога. Впоследствие бе споменато, че независимо от несъществуването на Бога, съществува вяра в Бога и това никой не отрича, т.е. психическите или информационни процеси и конструкти на мозъка са факт, но не са доказателство за съществуване на обект. (Пегас и т.н.) Отричането на математиката и логиката като средство за познание в която и да е област я отдалечава от науката и по същество я прави изкуство, разказ, митология. Това не е трагично, напротив, но още не е точна наука. Доколкото разбирам, по темата, не отричате, че не може да се докаже несъществуването на Бога, а само твърдите, че той съществува като психически конструкт у човека. Нали така? Лично аз съм на същото мнение.

Бих приел но днес към етиката, езика и изграждането на социални системи се подхожда без участието на термина "Бог". Нима за регулирането на правните отношения някъде в кодексите пише Бог? ... е, може в някои мюсюлмански страни... Пък може архетипа за справедливост в племето да е преди архетипа за Бога, нямаме данни. Благодаря за мнението.

Прав сте.

Каква е била скоростта на светлината ПРЕДИ големия взрив? 0! Скоростта на светлината си е скорост като всяка скорост. Щом няма време, няма пространство... Ама господа. От къде на къде 0/0=0? Големият взрив е редуциран до абсурд или имате друго решение? Най- добре е да го махнат от хипотезите.

Явно и Хайдегер е намерил хранилка за философите от НИЩОТО. В: Хайдегер, М. (1967). „Що е метафизика?”. В: Денков, Д. и Тодоров, Х. (прев.). (1999/1993). Същности. София: ГАЛ-ИКО, стр. 12, 14 По: https://ninaatanasova.files.wordpress.com/2010/11/dissertationd0b1d0b31.pdf Тъй като според даденото в началото на дискусията отношение, ако ние изграждаме понятие към нищото, то ще бъде Понятие/0=неопределеност. Тоест още много философи ще пускат на дарака на мисълта Несъществуването докато стане удобно за следобедна дрямка, а пресилените компютри изплюят "42" Мисля, че за предпочитане остава отношението Нулево понятие/Нищо или 0/0. При този случай всичко остава потенциално възможно. Все пак, някои хора полагат труд за да разбулят мистерията и употребят ѣ- то (двойно е, ят) Вж. https://drive.google.com/file/d/0B1saEtllMuuoUF9Za0VXWV82YVE/view