Втори след княза

Формирането на идея и практика за добро и ценности има свои стъпала. Метафора: някаква стопилка се излива във форма. Частиците се движат бързо, хаотично и променят връзките си, стремят се да заемат цялото пространство, но да не се откъсват от масата. Постепенно започват да изстиват и връзките да са по- стабилни, появява се кристализация, ако такъв е материалът. накрая частиците постигат свързаност и форма съобразно склонността на материала и съда в който са. Сега чета нещо за екзистенциализма- Фр. Горе- долу това, което добих като понятие е: По време на Съпротивата ценностите и поведението са обединени въз основа националната кауза и добро- лошо се определя от отношението към фашизма. Следва една свобода, която дава възможност всеки да постъпва според своите възгледи за свобода и наклонностите си. Следва сблъсък на личните интереси на хора помежду им, както и опознаване на последствията от постъпките. Контактите са чести, измените, разделите и дълбоките, вкл. интимни приятелства са ежедневие. Следва преоценка на ценностите и отхвърляне на някои поведения. Следва период на относителна стабилност на ценностите. Определящи са били идеалите на Съпротивата; влиянието на противопоставянето СССР- САЩ, Планът Маршал, т.е. извънкултурни влияния; културата на Франция, включваща стремеж към свобода и революционност+ висока буржоазна култура + високи постижения на монархична и аристократична Франция+ нереализирани идеи за комунистическа нравственост. Накрая екзистенциализма остарява.

Хитро! Интересна идея за "праг на поносимост".

Ако и кучетата имат цивилизация, кое наричате цивилизация?

Робството осъждаме от сегашна гледна точка. Атинската цивилизация и Южните щати са го харесвали. Да не говорим, в Библията, как евреите следвали "Не убивай" по отношение чуждите. Има "ценности за ние" и отнасящи се за "не ние"

Не бих казал "цивилизацията ги налага" , защото има и нецивилизовани с ценности. Дори кучето цени храната и е вярно към стопанина

НЯМА вродени ценности. При това ценностите се променят. Ценностите на 81 не са ценностите на 18. Въпросът с формиране на ценности е основен за `сяка власт и отношения. Двама като се съберат и за тях започва един турбулентен период за формиране на ценности и кой командва четата. Малко са моментите в които има "липса на ценности". Те се наричат шаш, объркване, невроза, дезадаптация. Тогава войводата казва "Не си прав, пич"

Това е ключът за разбиране на патоса на избора у Киркегор Този патос обозначава значимите избори, които правим. Може да бъде както религиозен- вдъхновен от божество, така и контрарелигиозен, но емоционалното, патетично обвързване на избора го прави значим, решителен. Мисля, че това е търсене на Киркегор за обосноваване на решенията, което не е логическо, обективно, а е емоционално и субективно, но му върши работа.

Шегичка Една от идеите в етиката е, че човек въплъщава в себе си доброто, но трябва само (!) да се очисти от злото. Както казва Роден "Вземам мраморен блок и отстранявам от него всичко излишно.". Не всеки един е роден за това, затова Роден е един. Всеки, не.

Не съжалявам, че този "Декамерон" стана "Дека-мнения". Просто различно е да си от Флоренция на неизброимите гении. Средата и участието на мнозина е важно. Да не мислите, че Бокачо е измислил сам всички разкази?- те са вървели между хората, флорентинци, неаполитанци, какви ли не. Няма значение... ако имате време, сега, в карантината, прочетете пак Декамерон с неговата изключителна възрожденска сила! Ако пък имате желание да пишете- това е най- добро прекарване на времето!

Инсайтът, вдъхновението, пророчеството, откровението и др. като преживявания, чрез които придаваме свръхценност на нещо и го следваме като значимо добро. Един от начините да оценим нещо като добро е някое извънредно преживяване, което свързваме с това нещо. "Нещото" може да е божество, поведение, цел, наслада и каквото и да е, вкл. храна и стимуланти. Обаче изключителното преживяване, с което паметта ни го свързва, го закрепват и му приписват и на него изключителност. По този начин намираме някакво субективно потвърждение на ценността на това си откритие. Това, че един е имал преживяване на инсайт след разсъждения, а друг вдъхновение в транс или е получил откровение след медитация нямат по- значима лична, нито обективна стойност. По същия начин и откритото значимо нещо не може да бъде съизмервано, когато е свързано с лично, неповторимо от другиго преживяване. Доколкото съм разбрал ритуала за инициация сред индианците, виденията в състояние на глад и жажда определят името и склонността на воина. Виждайки орел или змия, той приема като лична свръхценност поведението му. Подражава му, има го за тотем и покровител, а околните се съобразяват с това поведение и име. В зависимост от културата, монахът може да има особено преживяване за божеството си, ученият за предмета на своите размисли. Основната ми идея на този коментар е, че идеята за добро, налагана от пророци или приемана като дълбоко лична, постигната чрез особено преживяване е прикрепена към субективното изживяване, а не към обективно отношение на нещата. При това тези хора, биват осветлени за себе си и другите от това изключително преживяване, което им дава дързост в постъпките и доверието на другите, за да бъде приемана тяхната истина като обща.

Според някои щастието е цел на човешкото съществуване. Ако е така, то една анкета за това, колко щастлив се чувства човек би определила в каква степен е морално поведението му. От пръв поглед се вижда, че това не е така. Хората постигат щастие по различен начин, включително по доста порочен. Поради това щастието не може да е етическа категория. То е субективно изживяване или има някакво синкретично, обобщаващо съдържание на универсално добро. Заради това стремежът към щастие не добавя нещо в повече в етиката от понятието за доброто.

Във връзка с пандемията Ковид-19 сложихме маски. Ето един пример, че авторитетите определят кое е добро, а другите приемаме. Няма абсолютно добро- примерно свобода на придвижване, щом властта казва да не си излиза. Казаха да не се излиза, а който излиза по работа да е с маска и готово. Направихме се на маймуни. А как да се измери колко добро е? Казват, че една пресечена епидемия не е една преболедувана епидемия и може да се върне. Други казват друго, а властта казва, че няма време за обсъждане и трябва да се действа незабавно, след което налага някакво еталонно добро поведение. Прекрасен пример, как се променя етиката, как хората не се поздравяват с докосване, как се избягват и преминават на другия тротоар, как се страхуват от другия. Направено за дни добро. Изключително.

Сърдитко Петко Една позната е много капризна. Все нещо или някой не й харесва. Разсърдила се е на всички роднини. Донякъде я разбирам. Когато й предложих да й помогна, в нашите егоистични времена, какво ли си е помислила, та ми отказа? Дали не си е помислила, че съм като онези водопроводчици и техници от немските филми за възрастни? Или си е мислила, че ще искам нещо друго в замяна? Може пък да е помислила, че когато нещо е даром, то не е качествено и като е с пари, тя може да настоява за нещо специално допълнително? Аз имам сериозни възражения, но тя може да си мисли така. Ако правя нещо, аз го правя според способностите си, а не според заплащането. Мисля си, че така е и с платените майстори. Те правят нещата толкова, колкото могат. И да ги посипеш с пари, пак същото. Просто не могат повече. То е като да посипеш с пари някоя лекоатлетка и утре тя да скочи колкото Стефка. Нищо, де. Отказа ми. Може да се смята и за достатъчно самостоятелна и да няма нужда от помощ. Еманципация някаква. Макар в случая аз да се отнесох като с човек, т.е. равноправен, а не подценен. Шарен свят. Да се оправя. Сърдитко Петко- празна му торба. Един приятел смята, че на каквото и предложение да е, не бива да се отказва, защото хората по принцип са добри и добрите възможности дебнат отвсякъде. Може би в това е и смисъла. Едни са оптимисти и не се сърдят, а други са песимисти и все виждат опит за измама. Разкъсват връзки, сърдят се. Песимисти. Може пък и сръднята да е за да отпочинеш от някаква връзка, пък и да я прекъснеш въобще. Още децата усвояват това "Тя не ми е приятелка вече, защото...". Право на избор. Пък имам една друга позната, дето поддържа приятелски контакти от детство още. Как го прави и с какви умения, не зная. Сигурно има специални дарби по вежливост с които хем спазва формални приятелски отношения, хем не се претоварва с изключително тесни връзки. Аз имам неколцина, на които съм се разсърдил. Като си премеря колко добро съм получил от тях и колко лошо, май доброто е а- ха малко повече. Дали пък човек не се сърди на някого, на комуто дължи добро, а не може да го върне? Моето стана повече философски размисли, отколкото разказ, но то пак е разказ, за случки в моята душа, което си е сюжет, стига някой да го прочете с интерес.

Ще паднеш, бе мамо! Не гази в тази локва. Не пипай водата, Не пипай снега, Ледунки не ближи, И не тичай, ще се изпотиш. … ще се заразиш, ще се поболееш, ще се изцапаш, ще паднеш, ще се удариш, ще умреш. Черно ми е пред очите от теб. Пък светът беше светъл и снегът беше бял. А детето си е дете. Живо дете.

Благодаря за историята. Моля, според правилата, да определите следващата тема.

Примирих се. Декамерон е роман и двете седмици карантина на младежите от Флоренция са измислица. През цялата младост на Бокачо, сред забавните му разговори в безделни благороднически салони са събирани тези разкази, но той ги е разказал, а не колектива на флорентинския форум. Жалко, но аз не съм Бокачо. Ще разкажа една случка за ПРИВЪРЗАНОСТТА . Естествено, друг ще я разкаже по друг начин. Преди година ме впечатли следното: Не на жп. прелез, мисля, че по линията между гара Захарна фабрика и Горна баня, някой си бутал инвалидна количка с друг човек, но колелата на количката се заглавили в някакъв процеп и влакът убил и двамата. Мисля си, какво би било ако син бута обездвижения си баща? Карал го на разходка, да вземе глътка въздух в парка. Там е Западния парк. Освежил се старецът, но синът се уморил и повел количката към къщи по най- късия път. Когато колелото пропаднало, той опитал да го измъкне, но вече бил поуморен и това, което би изскочило леко с мъжка сила, сега не се и помръдвало. В този момент от към завоя се чула свирката на влака. Синът изпаднал в паника. Разклатил по- силно- не помръдва. Времето не стига да грабне баща си и да го носи; Ако го остави, влакът да го премаже, после цял живот ще му се присънва и ще се чувства виновен. И това не е леко, да се чувстваш виновен за смъртта на родителя си, когото до старини си уважавал и обичал, и времето ти е било посветено на него- да е добре, да не се чувства самотен и нещастен. Може би в такъв момент се взимат фатални решения- по- добре да отидат двама в небитието, отколкото единият да живее с вина и да се мъчи още много. В Помпей има стаи, в които са намерени телата на цели фамилии, около леглото на някого си, вероятно старейшината. Не е лесно да изоставиш майка, баща и да се спасяваш. Човешко е да останеш и да посрещате заедно опасността. Ами ако смъртта се размине? Какви думи ще чуеш от родителя, че си го изоставил, захвърлил. Болно е от такива думи. Може пък работата да е била съвсем друга. Може този, в количката да е бил просяк и да е изхранвал цяла фамилия. Средство за производство, така да се каже. Робот, автомат за пари. Другият го е карал до работното място, а сега го връща. При станалата авария, той е бил отговорен пред другите храненици и със сигурност, ако е избягал е щял да бъде порицан, отхвърлен. Че е бил неопитен- ясно. Да не прецениш от къде минаваш си е вид глупост. Може да е бил дори младеж, който няма сили да извлече инвалида. Пък може и да не му е идвало на ум, че с тази маса и скорост влакът не може да спре и да се е надявал до последно, че Бог ще ги спаси. Уви, законът на Дарвин за естествения подбор, че оцеляват по- приспособените е безпощаден. Сега е лесно да кажеш какво е трябвало да се направи, обаче и аз не бих искал да попадна в такава ситуация. В подобна съм бил при леко земетресение с болна майка. Добре, че всичко мина без последствия. Пак имаше стъписване- стоиш и не знаеш какво да направиш. Пак имаше недостиг на време- просто се случва, без да го премисляш или обсъждаш. Пак има човек, когото не можеш да оставиш и да бягаш. По- добре, както казва поета „Нека никога срещи да няма, за да няма след тях и разлъка”. Ама пък това е отговорността на зрелия.

Не съм спестил подробности. От реакцията ви съдя, че реално съм описал света. Ако се налага да опиша правилата от "Декамерон", бих казал "Нека сме приятели пред вируса. Нека не се критикуваме, а разказваме. Няма никаква редакция и модерация на разказите, добре е да са по темата. Моля, разкажете ваша съвременна история

Дано карантината не продължи 10 седмици, но предлагам да си разказваме СЪВРЕМЕННИ случки, ей- тъй, от живота. Който е чел Декамерон знае правилата Предлагам първата тема да е НЕБЛАГОДАРНОСТТА Моят разказ е следният: При социализма др. Н бил млад. Заводски комсомолски шеф. Брат му бил още по- млад, та др. Н го подкрепил за работа в завода. Съдействал му и в това, да отиде на панаир в чужбина- поддръжка на експонатите. Така се правило. Братът, обаче си е бил съвестен, та не е посрамвал нито себе си, нито по- големия. Веднъж, в обедна почивка, след като хапнал сандвича си, младият Н се заел с почистването и прегледа на експоната. Тогава се случило, че към щанда минал западен бизнесмен, който го загледал. Щандът бил в почивка и трябвало, така или иначе, да изчака да дойдат тези, които правят сделките. Заприказвал го, на руски предполагам и научил името на работника, какво прави и каква е техниката. Когато дошли представителите на фирмата уговорил какви са условията, цените и др. интересни за него неща. После си тръгнал. След време българската фирма получила оферта за закупуване на продукция от чуждия господин, който настоявал техниката да бъде въведена в експлоатация от младия Н- поименно. Заводското ръководство имало свои идеи за това, кого да изпратят на задграничната командировка, но западният господин искал конкретно този. Сделка за твърда валута не бива да се изпуска и ръководството се примирило, за жалост на протежетата на шефовете. Междувременно, по- големият брат отново уредил брат си да изкара езикови курсове с откъсване от производството, ама заплатата да върви. Така заедно с машините, младият Н. тръгнал да се труди за родината зад граница. Там, изглежда, добре се е представил, защото бил канен в дома на господина и общо взето се сближили. Дотолкова, че като дошъл Десети онзи открил офис у нас и направил нашия шеф за Балканите. Каква е заплатата, не зная, но после го поканил да стане и съдружник в задграничната фирма. В един момент двамата братя кръстосали интересите си. По- големият, като консултант на българска фирма, по- младият като консултант на западната. Западнякът, собственикът, започнал нагло да изнудва българите. Шефът на българския завод направо казал "Но тава е разбойничество. Вие ни ограбвате.", а западнякът отговорил "Такъв съм от малък" и не мръднал от офертата. Тогава инфлацията била убийствена и заводът трябвало да реализира бързо, за да плати на работниците. Така притиснати, приели ужасните условия. Двамата братя застанали очи в очи и големият казал: "Е, защо така? Защо не подкрепи българското?", а малкият свил рамене без да си даде труд да обяснява- той е консултант, не участва в преговорите, не носи отговорност. По- късно, когато вече станал съдружник, младият съвсем се отделил. Няма рождени дни, няма семейни празници. Бизнес, който не признава роднинството и класа, която не общува с простолюдието. Нека му е простено. Пази, Боже, сляпо да прогледа.

В този смисъл Чувството за хумор е онази способност, чрез която човек може да констатира отклонение от нормалното, това, което обикновено се прави/казва в подобна ситуация и се приема за добро да прогнозира, че последиците са незначителни и смешният ще промени това, което прави или казва и ще започне да го прави добре може да се смее В случай, че за едно и също събитие/думи един се засмее, а друг го приема сериозно, явно те оценяват по различен начин последствията. Една приказка. Един поп се прочул, че винаги познава дали болен ще оздравее или ще умре. Лекар отишъл при него и го попитал дали ще сподели умението си. Попът казал "Защо не- и разказал- Когато отида при болен, наведа се над ухото му и му кажа някоя мърсотийка, мръсен виц, де. Ако се засмее, ще оживее" Е! Когато човек приема всичко на сериозно, то страховете го надвиват. Всичко вижда, като да има страшни последици. Той не само е загубил чувство за хумор, но и оптимизъм, че нещата ще се оправят. Той няма да се оправи. Загубен е.

Моята дефиниция за смешното/ комичното КОМИЧНО Е ОНОВА ДЕЙСТВИЕ ИЛИ СЛОВО С НЕЗНАЧИТЕЛНИ ПОСЛЕДИЦИ, КОЕТО МАКАР ДА Е ЛЕСНО ЗА ПРАВЕНЕ/КАЗВАНЕ, НО НЯКОЙ НЕ ГО ПРАВИ. (Примерно да върви без да се спъва. Да се облича според общоприетото и т.н. Може да изобразява или разказва нещата, както всички, но не го прави, може да спазва, иначе леките изисквания на дисциплината, но се отклонява). Там е работата, че същото нещо, което е леко, но някой не го прави може да бъде възприето с гняв. Небрежният към униформата войник е смешен, но не и в очите на старшината, капрала и всякакви там Цербери на дисциплината. От друга страна, ако всички говорят шеговито (норма) а някой е сериозен, той ще бъде осмян като сухар и ще бъде обект на смях именно със своята сериозност.(а иначе този пример потвърждава, че дефиницията отразява реалности)

И тъй като днес е Денят на влюбените, да им е честито, да споделя представите си или размислите си, защо системата на обществото слага ограничения на любовта, в защита на социума. На първо място, любовните връзки, бидейки хормонално обусловени са много силни и преминават в силна агресия, когато са фрустрирани, ограничавани. Когато младият мъж пращи от хормони, той може да реагира агресивно както към жена, която не го удовлетворява, така и към съперничещи мъже. А това превръща цивилизованото общество в стадо с биещи се самци и ранявани самки. Заради това е добре: стимулите- външните полови органи да бъдат невидими- женските като цел, а мъжките като противостояща заплаха. да бъде отвличано вниманието на сексуално активните в компенсираща, социално полезна дейност (сублимация) да бъдат ограничавани хора, които проявяват прекалена или деформирана сексуалност. др., което не се сещам Заради разюзданата сексуалност на късната Римска империя, християнските ограничения на сексуалността биват по- добре възприети, а на силното ограничаване на сексуалността от инквизицията се противопоставят ереси като адамитството и пр. Сиреч обществото като саморегулираща се система смята за добро да не допуска прекаленост и запазва, ако е здраво, някаква зона на динамика на жизнените параметри.

Преди много време, Сократ би казал: - Ако един човек, Агатоне, върши добро, той добър човек ли е? - Несъмнено. - А, ако той има качествата, които го правят противоположен на лошия, той добър ли е? - Разбира се. - Значи ли това, че в него има нещо особено, което ще наречем доброта, което го няма у другия? - Така излиза. Ами не излиза така, Агатоне. Такова нещо като "доброта" е абстрактен конструкт от Сократово време, нещо помощно и посредничещо, като ефир, като философски камък, нещо което приписваме на хората, но няма обективност. Не можем да го открием в тялото, а го наричаме така, приписвайки го на някакви отношения. Пък за другото, дето едни смятат, че доброто е абсолютно и е в човека или в бога, а други, че е относително и че е в отношенията, това ми прилича на проблема за поведението на светлината ту като вълна, ту като частица. В едни случаи ни е по- удобно да приемем, че човек е добър, а в други, че постъпката е добра, в трети, че е възприета като добра или пък, че има добра връзка и симпатия там, където казват "добър човек". Та, Агатоне, ние също се чудим как да установим и премерим доброто. Хора се побъркват от такъв проблем. Прочети, Агатоне, "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет" или просто кажи, както на пира "– Струва ми се, Сократе, че не разбирам нищо от това..."

Сексуалното е заемало и заема важно място в морала. Християните и мюсюлманите прикриват женската сексуалност, евреите по завет изрязват част от тъканта си в гениталната област, дори нецивилизованите племена прикриват гениталите си. Абстрактно погледнато, това са части от тялото, не по- различни от всички други. Явно в съзнанието на всички човешки общества, тези органи имат особената социална роля, чрез тях да се възпроизвежда човек и поради това трябва да има специално отношение към тях. Друг е въпросът дали обличането им е за закрила или за да се избегне афиширането им. Дали да са скрити- покрити или да няма конфликти, съперничество, агресия за тях. Има нещо особено чудно, че отношението към сексуалността е двояко и доста крайно, дори днес, през 21 в. От една страна и децата в училище рисуват неприлични картинки, а от друга и в научен форум може да се постави въпрос за това, че разглеждането на сексуална тема може да оскърби нечии чувства. ....

Стъписах се. Вместо онзи научен подход с абстрахирането, определяне и оценка на качества, може тези стъпки да се дадат на късо и да се даде интуитивно оценка. Никой пияч не води сметки, но може да каже със същата степен на точност като статистИка, коя бира е по- добра. Стрина Сйика, като стои на прозореца, да не води статистика? Тя само "бройка" кой ще мине по улицата и може да каже кой е "добър", кой "лош".

Винаги има място и за една бира Всеки философстващ, рано или късно стига до бирата. Сега на мен тя ми е потребна за да пренеса оценяването на бирата към оценяването на "доброто". Първата стъпка е да се диференцират качествата. Цвят Прозрачност Алкохол Плътност Горчивина Газираност Биологичен ефект Цена Втората стъпка е да се направи оценка с цифричка на всяко от изброените качества Третата стъпка е да се отчете статистически кои качества, как са оценени Четвъртата е да си къркаме бира по свой вкус или да се водим по статистиката, или по модата, или да продължаваме с изследването коя е най- добра. ... и не е необходимо да дегустираме сутрин на гладно. Това е за аристократи и дегенерати