Втори след княза

А можеше ясно и разбрано да е n пъти 2пR на орбитата или на дължината на затворения контур. Това, че не знаем от колко години земята се върти около слънцето без съпротивление, не трябва да ни кара да й отнемаме славата, че е свършила много работа. Разбирам учените, че като стигнеш началната точка пътят е 0, ама и те да ме разберат, пътят си е изминат, работата е свършена, състезателят е изплезен. С какво ускорената совалка, кацнала на стартовата площадка и източила сума ти гориво, е свършила по- малко работа от тази, отишла до горе, но цопнала в океана?

А- ха. Значи инерциалното движение ТРЯБВА да бъде отчитано заедно със своето начало, когато му е приложена сила. Просто е попаднало на среда без триене и като така, не му е нужна допълнителна енергия за преодоляване на съпротивлението, а силата без противодействие извършва повече работа. А пък покоят на тяло в поле е различно от покоят извън поле. Въпреки, че за покой не им е нужна енергия, но в поле едното притежава потенциал да свърши нещо (работа) Шегичка: то на никое тяло не му е необходима енергия или работа. Кара си я пет за четири. Да се движи или спре го принуждава нещо отвън, което да му придаде необходимата сила

Моля, пояснете защо не е работа, когато на едно тяло е приложена сила F и е изминало по инерция път S?

Не виждам проблем нещо, продължителността във времето на което може да бъде измерена, да не е процес. Инерциалното движение от А до Б е процес на преместване. Интересният за мен проблем, който излагате е "Има ли процес, когато няма промяна на енергията?". За това ви благодаря. Предполагам е решим ако разгледаме началния момент на задвижване на процеса- то е приведено към промяна от някакво взаимодействие. И друго- всяко преместване на тяло на някакво разстояние е работа= енергия, все едно дали е инерционно или не. А когато тялото има потенциална енергия и е в покой на някаква опора над земята? Това може да е продължително състояние, което да продължи много дълго, но си е процес

Изразявам несъгласие с някои термини Първото е съвсем незначително. Процесът може да бъде разгледан като поредица от взаимодействия, но те могат да са едновременни, да не са в поредица=следващи едно след друго; а може и да сме опростили само до едно взаимодействие. Така също и "взаимодействието" може да бъде разглеждано като процес. Разделението на взаимодействията или процесите, (не става ясно кое имате предвид), на съзидателни и разрушителни се свързва с някаква цел и като така не изразява общия случай. Прим. прилив, наливане чаша бира... съзидателни или разрушителни?- най- добре без такова разделение, моля. Идеята, че процесът = фаза = етап=стадий, води до объркване- едно цяло (съставено или не от етапи) е идентично със своя част. Ако влагате друго съдържание във "фаза", моля, пояснете.

Смятам, че може и само едно събитие, а не поредица- билярдната топка е ударена от щеката. Смятам също, че може да не е изменена качествено материята- билярдната топка пада в мрежичката. В случая става дума за промяна на положението в пространството. Съгласен съм с примера с водата, но по моему "процес" е по- общо или поне съм влагал такова съдържание, т.е. може да е ядрен, биологически, химически, механичен и дори социален (? дискусионно).

Моля за извинение за грешката Мислил съм, че атомната и водородна бомба изхвърлят енергия за сметка на масата на реагиращото вещество. Невярно съм свързвал Е=м.с2 с тях. Всъщност от някакво състояние на покой, с някакво енергийно състояние, се преодолява някаква бариера и се постига преход към друго състояние, с по- висока енергия на покой. По подобие- прилагаме начална сила за да избутаме здраво закрепена скала на висок връх, която при падането си до дъното на пропаст, отделя енергия.

Благодаря за настоящето пояснение, моля за още едно уточнение: От училищни спомени си мисля, че при взрив на атомна бомба, продуктите на взрива като вещество са с по- малка маса от началната. Част от масата се е превърнала в енергия. Е ли вярно? Тази начална М/Е= резултатната М/Е или уравнението е Начална М.Е=резултатна М.Е?

Може ле някой да ми поясни? Дано греша елементарно. Прието е, че Е/m=const. Това означава, че увеличението на енергията по някакъв начин води до увеличение на масата прим. 1/1= 4/4. А не е ли, че при изчезване на вещество, няк. анихилация, се отделя повече енергия? Обаче то би било Е*m=const? Това е от значение, защото това знаем за връзката вещество(маса)/процес(енергия).

"Състояние" използваме съвсем условно. Както "точка" то не е съвсем конкретно, но е удобно. Когато от т.А до т. Б разглеждаме движението, то продължава и след това, не е спряло, но ние сме се абстрахирали. Когато има промяна, момента на промяна може да бъде означен, но със сигурност се изисква някакво технологично време за последействие и повлияване. Ние обаче можем да изберем ширината на периода, който сме нарекли "точка". .... или поне нещо такова.

Моля, обърнете внимание на вашата дума състояние. Процеса можем да изразим чрез последователност от състояния, кои по- кратки, кои по- продължителни, но които можем да приемем за нещо относително постоянно, нещо като срез или позната линия. Наистина, то може да бъде разглеждано като процес, етап в другия, прим. раждането като етап от развитието на човека, но и като точка- днес в 6.50 се роди... По отношение фазите, може би не ви разбрах точно. Възприемам ги като едни точки, прим. мин., макс., инфлексна точка, които отбелязват нещо особено. Наричаме ги точки и ги подразбираме като точки от графиката, обозначаваща нещо в процеса. Те са по- значими заради по- съществената промяна. Пак- може при някакво разглеждане да бъдат състояние, а при друго процес. Наш избор на детайлност в разглеждането. Мисля, че производната, като характеристика на скоростта на промяна е по- интересна в процесите.

Процес в "един момент" няма. Просто процесът изключва едната точка, там е застинал и това е състояние. За да има процес трябва да е минало време, да има т.т. А и Б, тогава може да се определи и скорост, и енергия (работа в една точка е 0). Това е и проблемът с определяне маса и импулс в един момент. В един момент не става. Реалности.

Благодаря за коментара Мнението ми е, че съществуването на музика не се определя от глухотата на слушателя. Реалността си съществува независимо от взаимодействието й с нас. По повод "абстрактното", по- горе изказах мнение, че процесите не са абстракция, а реалност. Придържам се. Надявам се да бъда разбран, не държа да бъда приет.

Това е наистина важно за мен. Ако идеята за материя, съответно енергия е само метод за представяне на света, а не и съществуване на нещата, то не съм в руслото/мейнстрийма/школата придържаща се към това. Имам предвид, че намирам за реално СЪЩЕСТВУВАЩО веществото и енергията.

Предполагам има консенсус, че процесът не е материя- няма маса, но не е и абстракция. Процесът е свързан с енергията. Едно от свойствата на процеса е, че не може да се дели. Може само да бъде прекъснат. Това не е Нютоновата ябълка, която можем да разделим с нож и да разгледаме частите. Тя може да бъде спряна. Прим. процесът на падане към Земята е прекратен от великата глава на учения. Това създава и проблем при изследване на частиците- скорост/място

.... и докато нещата Са, просто очевидно или поне сетивно, то очевидни ли са процесите ? Когато тялото се отдалечава от т. А, то ние виждаме тялото, да, но виждаме и движението му, можем да усетим горенето с ръка и очи. Виждането в т. см. е някаква промяна. Тялото е било в т. А, а сега е до нея. Обаче може да се каже, че движението, ставането са съществителни и за това са видими. Парадокс.

А вие какво мислите за това? Уики (https://en.wikipedia.org/wiki/Process_philosophy ) не отговаря конкретно Материални ли са процесите? Лесно е да кажем, че веществените неща са материални, но процесите? Наистина, носителите на всеки процес са винаги материални, било то тела, частици, но промените които стават с тях? След връзката енергия/маса= константа, енергията може ли да се приема за материална? Или обратното, енергията и процесите са другото на материалното? Далеч съм от мисълта, че процесите са абстракция. А приемливо ли е да представим битието, съществуващото, като Реалност, в която има материални неща и енергийни явления, които не са материални, но са реални? Това не е ревизия на материализма, а допълване на реалността. А? Ето какво казва Уики.де

За да определим идентичността на нещата трябва да ги сравним със самите тях преди. Значи трябва да помним или да има запазени следи. Да сравним функциите, морфологията, а най- общо, какъв е съставът и как си взаимодейства с другите неща. Прим. желязо, което ръждясва, сравняваме със самото него по- късно. То не е твърдо, а прахообразно, не е сиво, а червеникаво, (примерно), има в състава си кислород, няма кристална структура, има(?) магнитни свойства. Значи вече не е желязо. В кой момент е станало нежелязо е наш избор- произволно. Когато на ризницата има три скъсани бримки войнът казва, "Това не е желязо" и я дава на ковача за топене. В друг период ковачът казва "Това не е желязо" и я изхвърля край ковачницата. След време археологът я намира и казва "Желязна ризница" и я експонира.

Още в общообразователното училище физиката ни пояснява един такъв процес като преместването на едно тяло от т.А до т.Б. Научаваме и за химически процеси, физиологични, астрономически. Често те са изразени чрез думата "явления", а в езика биват отразени чрез глаголите. Изминава, става, усвоява, превръща се, че и глаголът съм, рече казвайки и слуша, но не чува. Смятам за сполучлива находка на науката да разглежда процесите ограничено. Не преминаването от процес в процес, не търсенето на началото му и края, а като се абстрахира от тези точки. Така в равномерното, инерционно движение не разглеждаме първите моменти на ускорение, нито финалните, а процесът в границите от т.А до т. Б. Аз по принцип съм против отговарянето на такива безкрайни детски въпроси като "А какво е имало преди това?", които стигат до въпроса за Началото, но много хора си изкарват хляба чрез задаването им и хипотетични, недоказани отговори, стигащи рано или по- късно до бога (според вярата им). Философствах на тази тема и в , както и в: Предлагам тази тема за дискусия, воден от идеята, че до сега науката е обръщала повече внимание на нещата, съществителните, а по- малко на процесите, глаголите. Надявам се, да споделите вашите мнения.

Наистина сте в дълбокото. А не може ли по- на плитко? Да не разглеждаме мигновени и трайни процеси, а с обозрими величини. Процесът на движение на Вояджър до Юпитер може да се съпостави с тракането на часовник на земята и на борда му и да се сравнят времената. Процесът на обиколка на Сатурн около Слънцето също. Разпадането или полуразпадането на цезия също може да се сравни с тракането на часовника, както и периода от посяването, вретененето и съзряването на пшеницата.

Моля да продължим още малко диалога. Аз не съм много сигурен, че теолозите смятат, че дълга към Спасителя е изчерпан. Моля, ако идете при свещеник да попитате за мнението му. Винаги съм мислил, че дългът на християните е вечен, доживотен, като пОлицата се възобновява на всеки Великден. Тогава се изразява благодарност и се отбелязва, че се помни страданието му и в няк. смисъл се обещава, че ще го тачат. Лично аз съм привърженик на Празнуване. Веселба, която обаче не е свързана с края на пости, т.е. нещо извънредно, някаква форма на страдание. Дали пък в това постене не е някаква дължима съпричастност към мъките Христови? Ако е така, значи има неплатен дълг. Друго- разсъждавайки в качеството си на философстващ атеист, мога да отбелязвам с веселба, да изпращам картичка на спасилия ме лекар, с което му напомням, че му благодаря, а това е мой празник, към който той е съпричастен. Ако правя курбан може да го поканя, но ако не правя и не изпращам картичка, може да се смята, че съм неблагодарен, което обаче правят мнозина. Професионалният хирург ще се впиянчи ако всички спасени го канят на курбан. Може би не е оформена още атеистична форма на изразяване на благодарност, защото християните можете в своя Особен ден да запалите свещ и да се помолите за хирурга, ама атеистите пък можем да пратим картичка, което е по- мило. Не че го правим ... айде- айде, християните също я- се молите за чичо Доктор, я не. Хм. А защо на всяка година, а не на пет или месечно? Явно тепърва ще се пише "Традициите повеляват"

Да не би да е някаква метафора, която не разбирам? Да си изкупиш греха с пари е едно стоково отношение (купил си си стоката изкупление). Ако не върна заем си е престъпно или метафорично- нов грях. Да не би пък пръст от ръката да е жертва а парите като заместител да не се приемат? Защо да не се приемат? Щом Исус заменя плътта с хляб и кръвта с вино, значи жертвата може да е друго, прим. да си купиш индулгенция... или да направиш дарение. Заради това, може ли по- конкретно, че метафората за "пари назаем" не я схващам... или евентуално, моля за разяснение. Имам един битово- етичен въпрос. Дали благодарността е еднократен акт или перманентно състояние на дълг. Прим. Докторът ме е спасил. Нося му цветя. Пито- платено ли е или съм му длъжен и когато се обади трябва да ида да му оправя електрото на колата, керемидите на покрива, плевенето на нивата?

Страхът е силен дисциплиниращ фактор. Пруският войник е трябвало да се страхува от фелдфебела си повече отколкото от врага си. Чували сте крясъците при мущровката и в американската армия. Колкото и да е несъразмерно като прилика, но и в едно по- примитивно семейство бащиният бой е също толкова дисциплиниращ фактор. Представете си, че този пердашещ баща има други възгледи за правото от общоприетите и децата му се страхуват от него повече отколкото от Темида! Разбираемо е, да се страхуват от боя в къщи повече отколкото от затворническото безделие с осигурена храна и топло, нали? Няма да се страхуват и от полицейски бой, защото са навикнали на юмрук сутрин, обед и вечер. В този смисъл е от обществено значение откъсване от агресора, отнемане на Оливер Туист от Фейджин. За сега обаче целева група са други жертви на насилие. На никой не му се влиза в бърлога. Ами клин- клин избива? Една приказка: Един царски син си харесал цигане за жена. Царят изпратил сватове с подаръци, но старият отказал, под предлог че момичето е малко. Царският син се поболял и това се разчуло. Загрижен, джандарът, отишъл при бащата, теглил му един оздравителен бой и на другата сутрин онзи с дайрета и песни, за ръка завел момичето в двореца. Царят попитал "Защо на мен, властния, известния, който ти даваше богатства отказа, а оня- дивия, послуша?", Кратко, бащата отвърнал "Знае как да убеждава". Става дума за това, че щом авторитет и преклонение пред авторитета е традиционно изграждано по един начин, то промяната на авторитета следва да се постига по същия начин. Изглежда закономерно и нехуманно. Нехуманно в онзи смисъл, че трябва да има еволюция, че дивите нрави трябва да се облагородяват. Вметвам, че има сериозно противопоставяне на дружествата за защита на животните в Англия срещу тренирането на състезателни коне чрез удари, (направо с бой), но новите методи не правят английските коне по- често шампиони. Така се поставя въпроса "Кое е онова, което създава чувство за авторитет, власт у подопечния, извън боя и крясъците?" Да речем изолирането. Има един анекдот, за знатен римлянин Юний Галион, заточен от Тиберий в Лесбос, който доста добре си уредил живота там. Когато се похвалил, взели, че отново го върнали в Световния град, при жена му, да се мъчи. Как ще уплашиш с изолация в затвор и готвено някой, който спи сред бълхи и мърсотия, натъпкан в неотоплена барачка, че и се вре по кофите за препитание? Все едно си наказал коте, като от улицата си го сложил до печката и не му позволяваш да излезе. Срам или страх от Бога?- дълъг е пътят преди това на възпитание на тези доста сложни чувства. Чест?- друг път. Моралът на Стария завет и Новия ясно показват два пътя 13. Не оставяй момъка без наказание; ако го накажеш с пръчка, той няма да умре; 14. ще го накажеш с пръчка, и ще спасиш душата му от преизподнята. 25. Който жали пръчката си, мрази сина си; а който го обича, наказва го от детинство. срещу притчата за блудния син и загубената овца, които стават най- мили. (няма да ги припомням). Сигурно има психологическа закономерност в това, да подчертаеш обич към завърналия се блуден син и да предизвикваш така срам, който да го прави покорен, но разбира ли ти овца от срам? Не намеквам нищо по адрес на малцинствата. Горните размисли бяха за това, дали боят, а съдейки по кучето на Павлов и страхът от бой предпазват от грях и очистват след извършването на грях или се намира нещо по- модерно, едно от които е любовта. Прочее идеалът за семейна любов не само не е постигнат, но и в семейства в които има любов се чуват кандърми, спречквания, пък и някакви форми на насилие. Дето се вика, да ущипеш под масата за да се сети, също е насилие. И понеже любовта лекува тези работи се забравят, участниците не искат да си спомнят за тях. Няма организация, пък и да е основана на братска любов, без някакво насилие, последвано от влизане в правия път, а после забрава, т.е. очистване.

Не мога да напредна в понятието за Време повече от това времето е характеристика за процесите, както масата за веществото миналото се определя от наличието на следи от процеса, а бъдещето като прогноза за процеса въз основа на познанието за него. понятието за Процес не е достатъчно ясно развито, за разлика от понятието за веществото, поради това и понятието за време е още много дискусионно. обаче съм сигурен, че това е пътят- разработване на закономерностите на процесите.

Обаче възниква въпросът, трябва ли християните да се чувстват длъжни на Иисус, че е поел греха им? Прилича ли това на изкупуване на полици за дългове на родителите, които децата им трябва да плащат с лихвите? казано просто- дядо Адам извършил грях пред Бога. Иисус се застъпва за него, поема греха му, но аз трябва да чувствам дълг към Иисус, който държи полиците и ми ги предявява щом малко мръдна, дори и да не нарушавам законите. Доста банкерско ми се вижда. Ако дядо Адам или там- баба Ева са грешни, при това има съд на Оня свят с персонална отговорност, защо трябва човечеството да е виновно прим. за Първородния грях? Ако полицата е изискуема по наследство и с греха ли е така? Ако Да, не ми харесва. От Уики https://bg.wikipedia.org/wiki/Първороден_грях Харесва ми така: "Изкъпи се и ще бъдеш чист" и взаимното опрощаване на Сирница.