Втори след княза

Слава богу, у нас комунистическите партии нямат обществено значение. Да се върнем към джендър-психологията.

След като реших, че историята с джендърите ми прилича на историята с ромите, т.е. някакво преименуване за да се отръска някаква категория от хора от негативно отношение погледнах какво мислят циганите по ромския въпрос.Тук и Тук Впечатлиха ме два неща. Цитатът което ще рече, че ние не познаваме мнението на самите ЛГи т.н. Второто е препратката към Джендърството ми става все по- понятно.

Колега, наистина не зная на чия страна са комунистическите партии в България, но как би решил противоречието, ако са против ИК и джендърството?

Моля за извинение уважаемите съблогъри. Аз чак сега влизам в час, че ставало дума за обикновени педерас'и, сър. Като съм търсил под вола теле, под "джендър" социална роля съм разводнявал този така "концентриран" форум. Леле- леле, какъв срам. . Тепърва ще се окопитвам. Значи джендър си е ЛГБТ! Ами да, щом трансджендър е да си смениш пола... А защо тогава в ИК ни заблуждават с подмяна на термините? Така направиха и с циганите, да им викаме роми и щели да се оправят. Защо не ги оправиха в Брюксел и Париж? Боже, боже. Това от ЛГБТ само хитринки и пинизи (от пенис)да очакваш. Д'е и педерас'ите.

Мисля, че имаме различни дефиниции за джендър. В моето няма изобщо сексуална ориентация.Нещо да не съм пропуснал? Дайте, моля, вашето определение за да пишем по едно и също. Ако под джендър се разбира сексуална ориентация в ИК щеше да си го пише точно това и нямаше да има спорове.

Браво-о-о. Точно така е!

Е, във всичките си прояви човек е психо- биологично или ако щете био- психо- социално единство. Нима не сте усещал/а подгъване на коленете или изчервяване при някои социални контакти? Така че не ги отделям, но в някои ситуации едното преобладава. При коитус, допускам, преобладава биологичното. По отношение на морала, още го осмислям. Не мога да напиша нещо за пред хора .

Цитирането като аргумент, че и други мислят така, т.е. е по- вероятно да е истина това, което е одобрил учен и неговия редактор е широко разпространено. В нашия случай бе така: написах, че западът залязва, възразиха ми, че не е така и тогава цитирах заглавието. Социално доказателство, един вид. Раз`иш? Не виждам противоречие между стремежът да отидеш някъде и това Някъдето да залязва. Троя е била узряла и ахейците искали да отидат там. Йерусалим бил зрял и кръстоносците тръгнали натам. Европа е зряла и презряла и бежанците отиват натам. Да не са луди да останат в някоя млада и неразвита страна? Но това е друга опера/тема.

Стоп, стоп. Не съм искал да провокирам тези мисли у вас. Аз съм за обратното. Аз съм за това, че стереотипите на отношенията между половете са усъвършенствани от културата. Смятам, че културата обуздава много прояви на невъздържаност между половете, но признаване като нормална на доста измислена система от още полови роли не е белег за по- напредничава култура, а за разпад на културата. Ако трябва, под заплаха от оръжие, да кажа кое е първостепенно- биологичното или културното, ще се затрудня. Все пак за решаване на задачи първостепенна е културата, но за сексуалните отношения, залагам на биологичното.

Може и да греша, но „Залезът на Запада“ (на немски: Der Untergang des Abendlandes) е заглавието на книгата на немския мислител и културен антрополог Освалд Шпенглер. Па яз де да знам, стоим си на село, пием си разсол и ручам спржа. Оня ден бикО, да го е... у джендъро, да земе да намуши кравата. Па я го бех пуснАл да й се кАчи.

Мисля, че може да се дискутира дали "опитите с усвояването на единствена адекватна роля, досега винаги завършват с неуспех" Не се опирам на такъв ненадежден авторитет като Библията, просто използвам като мото: "Има време за събиране на камъни и за разхвърляне на камъни" Еклесиаст. Ще заложа на аргумент от животинския свят- все пак сме животни и първосигналното ни вече не еволюира. В научнопопулярните филми за лъвове, от когото и да са снимани, където и да са снимани половата роля на мъжкия екземпляр е строго определена. Тя е единствена, адекватна и успешна. Внасям уговорката, че разглеждаме кратък период с относително стабилни условия. Със сигурност при промяна на условията половото поведение ще се измени. При наличието на поведенчески мутации у мъжки в семейството лъвове, конфликтната среда ги превръща неминуемо в жертви. Те излъчват мъжки хормони, следователно са съперници. Биват унижени, отхвърлени и дори убити. Агресивните женски обаче заемат висока позиция, докато няма по- силен лъв. Те могат да бъдат и водачи на семейството. С идването на по- силен мъжкар те приемат традиционните роли. В човешкото общество има условия за толериране на слаби и недъгави. Това им дава шанс да компенсират недъга си чрез успехи в друга дейност. Обаче тази толерантност създава условия за симулиране на слабост, на преднамерено заемане на позиция на пасивност, нужда от помощ, или казано метафорично "източване касата за социална доброта". Когато можем, трябва да предотвратим подобно поведение, защото то води до деградация- вместо силни, от полза, някои се стремят да са слаби, да не бъдат социално ангажирани. И така, има традиционна полова роля, която съответства на биологията. При възникнали промени се променят и ролите, но при стабилизиране на ситуацията има тенденция за връщане към тази биологична роля. Второсигналната ни система може да ни изиграе номер и да бъдем убедени, че това не е правилно и след отминаване на промените приемем несъответни на биологията и неадаптивни роли. Уви. НЛП.

На въпроса коректно ли е да се разсъждава психологически по една етическа тема, бих отговорил ДА. От древни времена мъжката успешност е свързана с агресивност, а тя със сексуални посегателства. При разложение на обществото, при изчерпване поводите за сублимация/приложение на мъжката енергия винаги се стига до разврат. Опитите да се сложи ред са различни. От изкуството на любовта, през платената любов, през опазване давството зад манастирските стени, през високите огради на дома, през религиозните и законови норми, все се поставят приемливи рамки на сексуалното поведение. Това е култура- ограничения. Разпасаността не води до добро. Вж. в уики Лукреция и Вергиния

Мисля, че некоректно преминавате от реалното твърдение, че Юнговата хипотеза не е потвърдена в уверени заключения, основаващи се на нея.

Кои са тези "нашите стереотипи" на Запада? Все пак трябва да ги знаем, преди да кажем "Добре". При това те не са безспорни. Има партии и християни срещу тях. Ако приемем, че Европа е в залез, както смятат мнозина, то и стереотипите биха били упадъчни. Пък ние сме млада нация- на има няма 140 г. После, иска се да няма насилие срещу хора с други стереотипи. Дали това не е прекалено широко? Насилието, санкционирано от Наказателния кодекс не е ли достатъчно? Ще бъде ли прието като насилие и семейният натиск над непълнолетни, а над зависими материално пълнолетни? На мен няма да ми е приятно синът ми да скърца креват в стаята си с мъж, поне докато е под моя покрив. (не че ще ми е по сърце дъщерята да прави същото ) И понеже тези проблеми не са психологически, а правно- етични, не бих задълбочавал. Общо, по джендър- проблематиката мнението ми се оформя като: Стереотипите са динамични и подлежат на промяна. Промяната може да бъде и в негативна за лицето или социума посока и в различна възраст. Няма етичен критерий кое е доброто- свободата в приемането на разнообразни роли, отнасящи се до пола или утвърждаване само на ролите, по- адекватни на биологическия пол. За мен тези роли, които са хормонално и еволюционно утвърдени са по- адекватни и не предизвикват психичен дисонанс. Богатството на роли, само по себе си, е с положително адаптационно значение, но в условия на постоянство на средата по- адаптивно е пълноценното усвояване на една- адекватна роля. Смятам, че семейството трябва да положи максимум усилия, независимо от стила на отношенията родители- деца, за да ги предпази от стереотипи, които смята за вредни за детето и семейството. Естествено не бива да се прескача законовата граница, но самият термин "насилие" е необходимо да се прецизира, за да не стават родители и възпитатели заложници на детски капризи.

Макар да е подробно и прецизно написаното от вас, бих добавил още нещо. Независимо, че е лонгитудно, изследването е ограничено в училищната възраст и не отразява реализацията впоследствие. Допустимо е децата от авторитарни семейства да са агресивни, конфликтни, егоистични, с натрупана след подтискането вътрешна енергия и с това да постигат повече за себе си. От изследване на стил на училищно ръководство в България се установява, че обучаваните в условия на демократичния стил по резултати- продължаване във ВУЗ с малко надвишават тези, обучавани при авторитарен стил в училището, което не го поставя като безуспешен. Не смятам, че стилът на отношение с децата е вроден, но той е относителен ригиден и се проявява в семейството на потърпевши от авторитарни или свръхлиберални родители. Дори да не са като обречеността на темперамента, но придобитите от личен опит стереотипите трудно се променят. Няма от къде да се придобият, твърде интимни са, ограничени в семейството. Но както си влачим темперамента, макар да не е най- добрият, намираме компенсаторни механизми и се оправяме. Великите меланхолични художници и холерични актриси дали щяха да са такива като сангвиници? Това го пиша с идеята, че има широки граници на адаптивно поведение и не- авторитетните стилове не осъждат децата на неуспешност.

Не смятам за плодотворно да се въртим около дупетията на хомосексуалистите предлагам да разгледаме един друг аспект на "джендърната революция" До каква възраст, в каква степен и доколко родителите и обществото имат право да влияят при избора на поведение (вкл. сексуално) на индивида. Това е свързано с темата, тъй като върху поведението и избора на стереотипи влияят не само вътрешни импулси. След Русоистката революция с "Назад към природата" може да е дошло времето на "Назад към културата"? Пък може и да не е. Вниманието на обществото към "насилието" над детето често е пресилено, защото налагането на културните постижения по принцип е агресивен акт- налагаме ги. Децата се съпротивляват от първото обличане, през приучването на гърне, през дисциплината на дневния режим и до това кое облекло и думи са "прилични". Докъде се простира ОТГОВОРНОСТТА и от къде започва НАСИЛИЕТО при усвояване на културните образци? Защита на детето при неговия избор ли е да не му бъдат наложени моделите, а да се чака то само да избере? И не граничи ли със самоубийство на културата отказа от нейното силово понякога налагане? Надявам се разбирате хода на мислите ми и как това е свързано с избора на стереотип(вкл. сексуален) и противоречията между защитата от насилие и налагането на положително поведение.

Благодаря за мнението.

а какво разбирате вие под тоя транцендентален гендър?

На няколко места в темата стана дума за научност. Имам доверие във всички участници, така че моля, дайте определението, което подразбирате за gender. В моето разбиране е: социалните роли, приписвани на двата пола, т.е. не говориме за хомосексуализъм, но е коректно да говорим за маскулинна и фемининна роля при възпитание на дете от хомосексуална двойка.

Това, мисля си, не е честно. То е като да смениш коня (ид по Фройд) в средата на състезанието. Другото пък е да променяш правилата (Свръх-аза), защото другите те освиркват, че си сменил коня.

Така е. Според мен необходимостта от термина джендър е в това, че хора с безспорна полова принадлежност искат а) да променят биологическите си признаци като лица от другия пол б) да се държат като лица от другия пол в) в обществото да се промени стереотипа за социалните роли на половете. Съпротивата от обществото (по принцип инертно) е поради това, че а) промяната на пола е непълна, лицата, които си я причиняват остават стерилни, като се подозира, че цялата шумотевица е в интерес на хирурзите, извършващи подобни процедури. б) Общо взето, негативното отношение е насочено към отказ от доминантен- мъжки стереотип. Към промяна от женски към мъжки стереотип се подхожда позитивно или само с присмех. Прието е, че мъжкото поведение е по- трудно за постигане и е от по- голямо значение за обществото, така че човек (мъже и жени) трябва да се стреми към него. Това са активност, лидерство, доминиране, решителност и твърдост при реализация на целите. в) създадените стереотипни полови роли са показали предимствата си във времето, еволюционно са подкрепени от адекватни биологични промени и отмяната им може да доведе до негативни проблеми за човечеството. Лично аз смятам, че обществото е допуснало значителна свобода в избора на социални роли и при двата пола. Съответно са взети и законови мерки за защита на подобен избор и от специална защита лицата с желание за друга социална роля не се нуждаят. (Не са необходими преференции за тях пред останалите). Против съм физическа промяна на пола, която води до противопоставяне на изградените биологически механизми у човека, съгласувани прилично от еволюцията.

Смятам, че нашето общество не подценява жената и по тази причина не се налага да ревизираме понятието пол с джендър. Мъж и жена са наравно в труд и решения. Отношението към кака Гинка в "Под игото" е достатъчно. Тя се изказва по политически въпроси и никой не дискриминира мнението й. По отношение травестията може да се говори по- нашироко. Представата ми за причини за полово различие в облеклото са следните: от една страна практичността, от друга естетичността. Месечното неразположение на жената е изискваЛО свободна дреха, която да задържа топлината на тялото, но да не спира кръвотечението. С производството на дамски превръзки и пр. днес се премахва това изискване. С навлизането на жената в равностоен труд с мъжа се губи и ценността на дамската дреха, като средство да привлече и прелъсти съпруг. Поради това в съвременното ни общество не се оспорва правото на жената да носи по- удобното за интензивен делник облекло. Обратното- използването на натруфено дамско облекло е подложено на присмех в динамичния ни век. Но то е за присмех както ако се появи жена с кринолин в претъпкан автобус, така и това да е мъж. Просто "дамската дреха" е вече екзотика. По отношение професионалният избор също не се налага в нашето общество наличието на джендър. Още с появата си у нас индустрията изисква женски труд наравно с мъжкия и той не подлежи на дискриминация. Това, че днес професии биват изцяло феминизирани не се оспорва. Педагогиката и медицината са преки примери. Предосвобожденските даскали са заменени от съвременните даскалици. Някой да има възражение към пола? А полиция, авиация, транспорт? А пък категорията "медицински сестри" направо плаче за съд за дискриминация. Заслужават си съда и от "Анимус", които в защита на жените от агресия наемаха само жени за помощ. Ами спорта?- защо го има това сексистко разделяне в борбата? Шегички, разбира се. Това е само непретенциозен поглед към джендър- лакърдиите, които имат повече социална основа. Въпреки това, мисля има психологична компонента, която може да бъде дискутирана. Струва ми се, дори, че дискусията може да бъде и полезна. Ха дано! На добра тема

Защо смятам хомосексуализма за социален недъг. Приемам пасивния хомосексуализъм като отказ от полова роля, продължаваща рода. Склонността да бъдат удовлетворявани сексуално мъже от лице с мъжки полови белези не му носи биологически предопределеното сетивно дразнене в мъжките ерогенни зони. То му носи социални предимства, които активният хомосексуалист може да му предостави- пари, статус, но това са предимства идентични с първокласната проституция. Т.е. пасивният хомосексуализъм е мъжка проституция, социално неприемлива. Активният хомосексуализъм е освен психически и социално обусловен. При него се удовлетворява не само сексуална потребност, но и потребността от власт, доминиране над друг мъж. Неговите действия унижават мъжкото достойнство и стимулират поведение на покорност у партньора. Съблазняването на мъже за хомосексуални действия е интимно и недоказуемо действие, което определено развращава нравите по същия начин както привличането с цел проституция. Женският хомосексуализъм е по- безобиден, защото маскулинните качества са по- високо ценени в обществото. Партньорката с тези черти може да придобие по- високо обществено значение и това благоприятства и обществото и нея. От гледна точка еволюция и адаптация на човечеството, това взаимоотношение е също безплодно. Поведенческият стереотип на "мъжкарана" пълноценно може да се реализира и в съпружество с мъж (кака Гинка от "Под игото"). Но! Както стана дума, психотерапията, която извършва услуга по искане на клиента, трябва да отговори на неговите интереси, а не на моите и на тези, на обществото. Какво да се прави, един продава дрога, с която някой да се почувства щастлив, друг подкрепя със слово чувството, че постъпките му са прекрасни.

Още нещо за "джендъросването" вж. https://www.acpeds.org/the-college-speaks/position-statements/gender-ideology-harms-children Gender Ideology Harms Children Updated September 2017 The American College of Pediatricians urges healthcare professionals, educators and legislators to reject all policies that condition children to accept as normal a life of chemical and surgical impersonation of the opposite sex. Facts – not ideology – determine reality. 1. Human sexuality is an objective biological binary trait: “XY” and “XX” are genetic markers of male and female, respectively – not genetic markers of a disorder. The norm for human design is to be conceived either male or female. Human sexuality is binary by design with the obvious purpose being the reproduction and flourishing of our species. This principle is self-evident. The exceedingly rare disorders of sex development (DSDs), including but not limited to testicular feminization and congenital adrenal hyperplasia, are all medically identifiable deviations from the sexual binary norm, and are rightly recognized as disorders of human design. Individuals with DSDs (also referred to as “intersex”) do not constitute a third sex.1 2. No one is born with a gender. Everyone is born with a biological sex. Gender (an awareness and sense of oneself as male or female) is a sociological and psychological concept; not an objective biological one. No one is born with an awareness of themselves as male or female; this awareness develops over time and, like all developmental processes, may be derailed by a child’s subjective perceptions, relationships, and adverse experiences from infancy forward. People who identify as “feeling like the opposite sex” or “somewhere in between” do not comprise a third sex. They remain biological men or biological women.2,3,4 3. A person’s belief that he or she is something they are not is, at best, a sign of confused thinking. When an otherwise healthy biological boy believes he is a girl, or an otherwise healthy biological girl believes she is a boy, an objective psychological problem exists that lies in the mind not the body, and it should be treated as such. These children suffer from gender dysphoria. Gender dysphoria (GD), formerly listed as Gender Identity Disorder (GID), is a recognized mental disorder in the most recent edition of the Diagnostic and Statistical Manual of the American Psychiatric Association (DSM-5).5 The psychodynamic and social learning theories of GD/GID have never been disproved.2,4,5 4. Puberty is not a disease and puberty-blocking hormones can be dangerous. Reversible or not, puberty- blocking hormones induce a state of disease – the absence of puberty – and inhibit growth and fertility in a previously biologically healthy child.6 5. According to the DSM-5, as many as 98% of gender confused boys and 88% of gender confused girls eventually accept their biological sex after naturally passing through puberty.5 6. Pre-pubertal children diagnosed with gender dysphoria may be given puberty blockers as young as eleven, and will require cross-sex hormones in later adolescence to continue impersonating the opposite sex. These children will never be able to conceive any genetically related children even via artificial reproductive technology. In addition, cross-sex hormones (testosterone and estrogen) are associated with dangerous health risks including but not limited to cardiac disease, high blood pressure, blood clots, stroke, diabetes, and cancer.7,8,9,10,11 7. Rates of suicide are nearly twenty times greater among adults who use cross-sex hormones and undergo sex reassignment surgery, even in Sweden which is among the most LGBTQ – affirming countries.12 What compassionate and reasonable person would condemn young children to this fate knowing that after puberty as many as 88% of girls and 98% of boys will eventually accept reality and achieve a state of mental and physical health? 8. Conditioning children into believing a lifetime of chemical and surgical impersonation of the opposite sex is normal and healthful is child abuse. Endorsing gender discordance as normal via public education and legal policies will confuse children and parents, leading more children to present to “gender clinics” where they will be given puberty-blocking drugs. This, in turn, virtually ensures they will “choose” a lifetime of carcinogenic and otherwise toxic cross-sex hormones, and likely consider unnecessary surgical mutilation of their healthy body parts as young adults. Кофтито е, че не разменяме философски или психологически аргументи. А може много да се каже.

Приемливо обяснение. Не зная защо отдавате толкова голямо значение на мнението ми, че психологията още не е еманципирана. Тя е млада наука, развива се, ползва достиженията на по- развитите. Нищо необичайно. Мисля, че я виждате като достатъчно еманципирана наука и я защитавате прекалено. Простете ми, че казвам какво ВИЕ виждате, но психоанализата прави същото с невинния пациент: казва му, че изтласква истината. Нейсе. Всъщност, лишена от медикаментозната терапия, психологията е силно ограничена за въздействие и изисква задължително взаимодействие с медиците, което е рядкост и общо взето се приемат клиенти преди или след лечение. Не че психолозите са високомерни, но като че ли земната Психея се плаши от божествения- Асклепий. Това ще мине. Толкова много хора вярват в нея ... и я обичат.