Втори след княза

Ама Левски е оставил умуването за да прави революция. Ако е искал да умува, кое да е правилното място?

Дали пък не "Нямаше нямаше достатъчно въображение за математика и упоритост за труд и стана теолог" Идеята за безкрая май идва от тия, дето все разбират от всичко, но не могат да го обяснят- не им стига въображение и труд.

. Безкрайното в математиката е само дял. Като философски клуб, има върху какво да се философства още.

Чакай, чакай. Той иска да раздели 7, (защото такава му е отсечката), на 3. Просто взима интервала 0-7 и с пергела го дели не-зная-как.

Схождане на мненията.

И двете са заедно. Вж. доказателството тук, защото при копирането излизат ненужни означения Обърни внимание на , т.е ограничена и на "Но има безбройно много членове в интервала". Заради това е и конюнкцията в началото "Всяка безкрайна и ограничена редица", а не " Всяка безкрайна ИЛИ ограничена редица. Тъкмо и двете са необходими- да е безкрайна и да е същевременно ограничена.

Моля, преведи на популярен език Теоремата на Болцано - Вайерщрас (за безкрайните редици) гласи, че: Всяка безкрайна и ограничена редица {\displaystyle r:\mathbb {N} \to \mathbb {R} } притежава сходяща подредица.

Ето как разсъждавам: При плазма процесите са бързи. Всичко ври. "Локалният часовник" направо лети. Енергията шурти и няма свършване. Това може ли да е Вечност? При Абс. нула "Локалният часовник едва тиктака. Нищо не се случва. Това ли е Вечността? При огромна маса (черна дупка) "Локалният часовник" направо върви назад. Вместо излъчване има поглъщане. Телата не се и помръдват, нито променят, смачкани от тежестта. Това Вечност ли е?

Как тече времето в тези условия? Кое би било по- близо до идеята за вечно: летящото или спрялото?

Мисля, че "опаткахме" безкрайността на пространството. Вече се измерват разстоянията между галактиките и дори изминатият път от Големия взрив. При това в километри. Чиста работа А сега мисля да "подпукаме" вечността. Само се чудя от към това как тече времето при абсолютната нула или как тече времето при плазмата и водородния синтез.

Общо взето, в обществата, човекът на изкуството е причисляван към свободното занаятчийско съсловие. Малко са големите артисти (в общия смисъл), които са били аристократи, духовници, роби или крепостни. От онзи образ на Омир - просякът, седнал на прага пред пируващите, готов да услужи, попее, развесели и дори да се сбие за да развлече господарите, до съвременните богаташки къщи на актьори и писатели на бестселъри има много перипетии, времена на гордост и унижение. „Изкуството е средството на единици, на самотници да осъществят себе си. Каквото е представлявал Наполеон външно, това е всеки творец вътрешно. През победи той се изкачва нагоре като по стълби. А нима Наполеон е побеждавал някога заради публиката?“ Р.М.Рилке

Първо- хареса ми идеята за мерната система. Наистина, нещо, което ни се струва на края на географията в линейна мерна система ще ни се стори по- близко в подходяща. Ако в съответната скала на еднакво разстояние са числата 1,10,100,1000,10000,100000,10 на шеста, на седма и т.н., то едиколко си км. ще ни се сторят по- близко. Ама това е само илюстративно, за онагледяване и за разбирането на нещо си, защото системите могат да преминават или се преизчисляват една в друга. Между другото, това 10 на няк. степен наистина прави понятна идеята за "на майната си". Друго, според статията за Пи в уики, това число е отношението на периметъра на окръжност към диаметъра, т.е. отношение на линии и то не може да се изрази като отношение на числа, както и да се сметне точно в каквато и да е система. Дори Пи да е 1, тогава диаметърът няма да е точно число. Пак между другото, възхитително откритие на древните е да опашат с връв кръга и да го сравнят с диаметъра му.

Разглеждайки безкрайното уточняване на числото пи не се стига до бог. Не съм и размислял за някаква идея за Абсолют. Не я познавам и бих попитал Какво е то Абсолют? Моля, обяснете. (чел съм Балзак "В търсене на абсолютното", героят пропилява имота си в преследване на мечта)

Ето и друг пример. Числото пи е ограничено някъде между 3 и 4, Корен от 2 между 1 и 2, Имат краища, ограничени са, но са с безбройни уточнения. Безкрайното е по- голямо от всяко, което ни дойде на ум. Пък може и да греша ...

С удоволствие искам да отбележа, че дискусията ми харесва и носи нови знания, поне за мен. Благодаря на участващите и ги подканям за още хубави мнения. Може би не съм възприел точно всичко, така че моля, по- нататък да задълбочите това, което искате да кажете, пък аз ще се помъча да го възприема по- адекватно. Харесва ми идеята, че безкрайното е трансцендентално и качествено различно от крайното. У мен възниква образа на границата с Гърция, след която, за да разбереш света, трябва да говориш един друг език. Също и взаимното неразбиране в "Бариерата" на Вежинов. За такива разходки, обаче, ти трябва гид, който превежда, посредничи и не можеш сам да се справиш. Харесва ми и идеята, че безкрайното е още ненаученото след границата на крайното, а то е "пак от същото". Като да минеш границата със Сърбия- и нивите същите, и къщите, и джанките. Просто една бариера, които сами сме си сложили. Когато хората не са познавали небето са си го обяснявали, подражавайки на съществуващото в някакво райско общество населено от "Дядо Боже и малките божета"- шопска приказка. Още като се издигнали балоните, а после и самолетите, станало ясно, че там е "пак от същото"- въздух. Е, по- нагоре въздухът изчезва, но това вече не е синьото ни небе, а нещо качествено различно, но още по- нататък може да се допусне, че има пак от същото, поне по изследванията на Вояджър има основания да се мисли така. Харесва ми и идеята, че при конкретни условия безкрайното е въртене в кръг. Това разбирам така- има линейни и циклични процеси. Енергията върви към ентропия линейно, а свързаните с въртене процеси- циклично. Прим. с въртенето ни около слънцето имаме сезонна последователност, която определя много циклични процеси. Дано това движение да е вечно, т.е. безкрайно. Животът на еднодневката е линеен- от излюпване към смърт. "Омагьосаният кръг" може да се разбере и като лутане и неразбиране на човека да проумее принципно недостъпни неща, т.е. това не е границата с Гърция, а граница на познанието и нататък няма не само преводачи, няма никой. Пък може да е и съмнение, че нашият "симпозион" има шанс да стигне по- далеч от кръг на познати, изтъркани мисли. Ах, как предизвиква въображението една метафора... Не обобщавам, само споделих кое за мен беше ново. Нов ден- нов късмет. Дискусията продължава.

Търся отговор на същия проблем. (в др. тема разследвах кой уби Пинокио ). В мисленето ни съществуват предмети и процеси. Промяната на предметите е процес. Самата промяна може да се отрази теоретично чрез dХ (диференциал), но как вятърът ерозира Хеопсовата пирамида е сложно да се представи, дори процесът да е равномерен, постоянен. Допадна ми повече идеята за "състояния" при протичане на процеса, т.е. относително стабилни или значими, или характерни, или повтарящи се моменти. Нещо като констатацията, че автомобил се движи от А до Б и е минал пътя за 2 часа. Можем да изчислим средна скорост, а с тахометър или GPS и моментна. . Ако веднъж на хилядолетие се снима и сравнява Хеопсовата пирамида ще може да се улови промяната, или след всяка пясъчна буря. Жалко че Тутмос не е имал умен телефон с камера . Тук отново възниква проблема за неизмеримостта, защото промените са малки. При взривно протичащи промени пък са големи и пак не могат да се измерят. Евентуално Тунгуския кратер или областта на радиоактивно заразяване в Чернобил... ама после, т.е. в т. Б от времето.

Има една особеност в елинското мислене, която е и при нас- тази оче- видност, обо- зримост, т.е. свързаност със зрението. С въвеждането на абстракциите, в случая безкрайността и нищото, но и такива като чест, красиво и пр. обозримостта не може да ги покрие. Те не са зрими, а също и обозрими. Аз опитах с неизмеримо и неизброимо. Сигурно има и други по- подходящи думи.

Не можем да избягаме от себе си. Човеци сме. Именно заради това осмисляме света съобразно нас си. Та... Както за децата, както и за елините едно време, безкрайност е било сто. Като попитате малко дете кое е най- голямото число, то ще ви каже толкова. Да не си мислите, че елинската хекатомба е била от 100 животни? Нищо подобно, просто е била немислимо голяма. Като пожелаеш на дядо столетие, то значи да стигне отвъд максимума на времето на живот. Сега, когато можем да мерим годините на земята и доходите на Бил Гейтс, нещата се измениха, можем да вдигнем летвата по- нагоре. С други думи, с напредването на науката, откъсваме парчета от неизвестното, от безкрайното и го правим познато, изброимо. Това значи опознаване на безкрайното- да го направим познато, измеримо, изброимо. За нас, човеците, разбира се.

1. Ех, а хората цял живот си изкарват с такива размисли. Ето: https://en.wikipedia.org/wiki/Philosophy_of_space_and_time 2. Правят се и те на важни. Сигурно някой ги чете. Може би това е смисълът на занятието. 3. Има нещо специфично в това, някой да се прави на важен. Може да избивам комплекси, а може погрешно да съм възприеман. Предлагам да оставим настрани личностните особености. Те не се променят от интернет, а от ежедневни реални сблъсъци. Ако намирате, че пиша неверни, глупави неща, това е проблемът. Дори важниченето, ако го има, да вреди на темата, грешките ще вредят повече. Да гледаме натам. А?

Дори и тук. Философстваме, умуваме, а знаем, че това е " безсмисленост - за напразни усилия - за Сизифов труд...". Ама нали човек сам избира в какво да намери смисъла си. Харесва ми Волтеровото "Да копаем градинките си" и Митът за Сизиф от Камю- https://chitanka.info/text/3589/2

Като почетох в Уики, гледам, цитират древни, стари и нови философи. Явно има още за философстване. Няма безкрайнопознати неща. Дори 2+2 се обсъжда.

Е, ние общуваме с позната логика. Ако разбираш "космическата", можеш да я предадеш. Лека нощ!

Каламбур. Понеже за християнските учени Бог въплъщава безкрайността, а стана дума, че не се е раждал, пошегувах се, че е "мъртвороден". Допускам, че не е важно, но за много поколения е било важно и е правило света им понятен. Защо да не разбера, че всеки континуум може да е безкраен или не. Прим. скоростта е ограничена, температурата на водата- също, а разстоянията могат да са безкрайни. Цветовете сигурно също, макар да са ограничени от честотата на вълните- в диапазона от инфрачервено до ултравиолет. Ама това коментирах при ограничените числа, които могат да са безкрайно много

Още един поглед към ограниченото и безкрайното. Числата от 1 до 100 са ограничени и безкрайно много. То са реални, рационални, ирационални... корени и кореноплоди Так аче граница може да има, но да е безкрайно и отсам и оттам. Вкл. и въображението.

Още една мъртвородена идея за безкрайното! Жалко.