Втори след княза

Там е работата, че освен Хомо сапиенс човек е и физическо тяло, и биологически организъм. Аз бих бил привличан от Земята и без да съм съзнателен. Благодарение на допълнителни системи мога да ходя на два крака, но не мога да летя. Когато падна във вода реагирам съвсем различно от рибка- златоперка, не мога да поемам кислород от водата, така че наистина съм съвсем друга риба. Дори като бебе, преди условните рефлекси и втората сигнална с-ма съм реагирал по друг начин. Та. Бидейки цялост, нека разглеждаме човека според взаимодействията в които реагира. Явно следва да направя каталог.

Взаимодействие. Реакция. Условия. Взаимодействието е всеобщо. То се проявява при всички неща и се изразява в някакви действия. Реакцията обичайно е подбудена от някаква закономерност и последователност на взаимодействието и зависи от някакви условности, които могат да се нарекат стимул, пусков механизъм, прагова стойност, минимални или пределни разстояния и пр. В този смисъл тази граница на задействане на реакцията е условие, а не причина. Пояснение: сблъсъкът на Нютон с ябълката се причинява от гравитацията при условие, че се случва в рамките на някакво гранично разстояние. Човек реагира на токов удар, при условие, че токът е в рамките на някакви гранични стойности, т.е. не токът е стимул, а надвишаването на прага. Горене възниква заради закономерността на някои вещества да се окисляват, излъчвайки по- значителна топлина, при условие, че е премината някаква гранична температура на запалване. Вероятно има безусловни взаимодействия, които биха били твърде прости.

Право да мислят имат както индивиди с критично мислене, така и реагиращи- дебилни. Продуктът на мисленето им ги подпомага в адаптацията. Когато ходят със скъсани гащи парясан професор и бездомен настоящ дебил, не можем да твърдим, че критичното мислене на единия е по- адаптивно от това на другия. По тази причина, моля, съгласете се, че не можем да лишим от участие в теми от форума, както лица с критично мислене като вас, така и ре- агиращи като мен. Отнасям се съвсем сериозно към мнението ви, старая се да изявя по- доброто от себе си. Благодаря, че участвате в темата.

Не смятам да поставяме психологическото разбиране за "реакция" като основно. Терминът се използва в ядрената физика и в химията със съвсем друго съдържание. Прочетох някъде и за реакция на почвите. Нали не настоявате една философска тема да приеме термин от частна наука? По отношение на "тренда", уверен/а ли сте, че използваната дума от чужда терминология (финансова) коректно отразява явлението? В този смисъл, по- добре да използваме простички, всеобемащи, може да се каже синкретични думи, а в термини, те ще се обърнат, когато изкристализира съдържанието им. А?

Не е от това, че ви се спи. Хипотезата тепърва ще ври. Само съм сипал гроздето. Сега го мачкаме, после ... по познанията за технологията. Благодаря за участието.

Какъв е смисълът да слагаме граници? Вятърът събаря човека досущ като скършен клон, камъкът реагира на изветрянето като ерозира, но човекът регенерира изтрития кожен епител. Със сигурност има още по- прости въздействия на които човек реагира. Със сигурност има и много по- сложни. Каква е ползата от граници? Каква би била ползата да сложим граница на числата?- същата като да сложим граница на броя реакции. Същата и да сложим граница на качеството на реакцията. Има реакции "като" и "за разлика". Имам идеята за каталог на реакциите, който би различил както човек от човека, така и човека от пън. Каталог по- богат от Вавилонската библиотека, необхватен и за библиотекаря Хорхе. (че хипотезата не е още формулирана, не е зряла, "то и на лудия е ясно")

СЪКРОВИЩНИЦАТА Залегнал над книгите, един учен предизвиквал химерите в своя ум. По рецепта за някакъв личен брейн сторм се появявал вихър като у Данте, давали напътствия и обещавали чудеса демони, божества, чудовища и натрапливи спомени. Така, в един момент, успял да задържи нещо, ама дали сигнал от извънземни, или божие вдъхновение, за него останало неуточнено. Онова, без форма и образ заговорило: „Тръгни по съветите ми и ще намериш ковчеже със скъпоценности. Ще бъдеш богат, значителен, велик. Не се колебай, то е твое по предопределение.” Това обещание било толкова атрактивно, че ученият, който делял кабинет с още двама колеги, а в дома му бюрото опирало в семейното легло, не се поколебал. Приел наставленията на Онова и тръгнал по стъпките на Харисън Форд и Индиана Джоунс. Не го уплашили горите с висящи от клоните лишеи, преплетените бръшляни, прашните и запуснати хижи и неприветливите хижари с лица на магьосници и вещици. Следвал пътя и достигнал до тайнственото тракийско светилище, което разпознал по проблесналият между облаците сноп светлина и потайното прошумоляване на змия сред тревите. През мрачината на късичкия проход надолу, на светлинката от трепкащото пламъче на запалката, стигнал до малкото сводесто помещение, където китката на седналият на каменно ложе скелет покривала прашното сандъче, отредено именно нему. Без съмнения и страхопочитание отместил трошливите кости и грабнал под мишка сандъчето. То се оказало леко, но както е известно съкровища не се инвестират в слитъци чугун и блокове бетон. Поне не в отколешните приказки. На дневна светлина ученият отворил капака и намерил вътре няколко глинени идоли, от тези, които в древността вадели по калъп и продавали ангро пред храмовете. След като сверил имената на божествата с интернет (Кланяме ти се, о, божествен интернет), той установил, че това били Здравето, Смелостта, Искреността, Доброжелателността, Късметът, Дружелюбието, Достойнството, Умението, Трудолюбието, Мъдростта или по- скоро Благоразумието според друго тълкуване, Любопитството и Бързината. Това, последното малко го изненадало, но преводът бил безспорен. Като затворил капака, ученият въздъхнал и се отпуснал, изпитвайки вътрешна неудовлетвореност. Съзнавал ценността на тези качества, но не допускал материалният им глинен вид да се предаде магически на личността му. Със сигурност един многокаратен диамант би донесъл по- скоро промяна в живота му, отколкото да изчаква да го огрее излъчваната от домашния олтар благодат на божествените фигурки. Въздишката била толкова изразителна, че Онова я разбрало и незабавно се появило. - Ега ти планетата. Тук ценят други ценности. Тук и умовете, и учените са бедни материално и ценят удобствата, а не способностите. Те искат да имат. Потребители. От тях не могат да се родят творци, защото творецът дава, а те още искат само да взимат. Жалко. След кратка пауза, която Онова използвало за размишление, а ученият за нищо, отново се чул гласът: „Тази съкровищница е предназначена за теб. Използвай я, както намериш за добре.”, а после някак по- тихо и в страни „Ако това е най- подходящият човек, горко на това общество. Жалко”. После настъпила тишина. Човекът със санъдчето седял до някое време на същото място и в същото положение. После…

Няколко цитата на битово ниво "Полицията не реагира достатъчно бързо". "Президентът реагира светкавично за ЧЕЗ" Както е известно, езикът е средството за мислене, така че да не пренебрегваме реакцията на мислещият човек по второсигнални стимули.

Човек се различава от водорасло и крокодил по това, че реагира освен на някои от техните, но и на още други стимули. При това не само второсигнални. ... прим. водораслото и крокодилът не реагират позитивно на водка за разлика от един върл кЪркодил. Като ги различим по това, на какво реагират, без да изследваме състава и връзките в системата- животно, ще имаме друг поглед за класификация. Шпага, ако ви е интересно да философствате по темата, настойчиво моля- действайте. Спокойно ме игнорирайте за диалог. По форумите се срещат какви ли не участници, не е необходимо човек с всички ни да е приятел . Е, ако темата не си струва да бъде обсъждана, а аз съм затънал в защитата й, нормално е да не се разберем и да не я посещавате. С добри чувства. ВслКн

Мисля, че за едни въздействия реакцията е идентична, но при други се различава. Примерно физическо или химическо въздействие за всички организми е сходно, но медийно въздействие или реакция, породена от мотив за себеизява има само при някои човеци. Да, живата материя реагира на повече стимули от мъртвата и по повече начини и това я прави жива. Човека също.

Това, до което стигнах аз (Тук) е, че от външния стимул с над прагова величина (акционен потенциал) в неврона възниква импулс с продължителност около 1 мс (милисекунда) и за няколко мс след това невронът се възстановява, т.е. честотата на провеждания сигнал е относително постоянна и не може да прекодира Интензивност в Честота. Съгласен съм, че честотна модулация е по- надеждно срещу смущения, но организмите, види се, я карат по друг начин.

Не свързвам прага на чувствителността с честотата на стимула. По- скоро с интензивността му. Моля, обяснете.

Уважаеми колеги, Излагам тезата, че в своя живот, човек се намира постоянно в ситуация, изискваща реакция. Промени се средата- реагира. Промени се същината му- отново реагира. Предлагам темата тук, във "Философия", защото реакцията е не само като личност, а като цялостна жива система. Смятам, че Хомо лудент и Хомо фабер не отразяват така добре същността на взаимоотношението на човека със света, както термина "Реагиращият човек" и това може да се докаже. Желая добър успех на дискусията.

Споделям наблюдение: На която да е тема се гледа сериозно в рамките на 3 стр. След това има лични нападки, разводняване, темата видимо се изчерпва... или пък ни е до толкова "вътъка".

Нека приемем, че всяко изследване на предмета (в случая абстрактната живопис) или закономерностите, или проявите му, или възприемането му, или влияния върху предмета на дискусия, или коя да е негова връзка със света и човека е философстване. Конкретно изследване на живописта по стил, метод, форма, техника на постигане и пр. са вътрешни за изкуството и художествената критика. Конвенционално би било и друго определение.

Мисля, че поставянето на темата в раздел Философия я отваря именно за философстване. Това е, мисля, добро решение. В раздел "Изкуство" беше наложително да се гледа на темата под друг ъгъл. По отношение това, кой да философства в темата няма ограничения от администратора, стига да не нарушава нормите на форума и страната и това аз намирам за добро. Смятате ли, че трябва да има ограничения?

Ако мисли и чувства публиката, зрителят, то нищо не пречи стимулът да е машинно генериран. Не е необходимо дори зрителят да съпреживява, което при без- образните изображения е малко нагласено. Достатъчно е у него да се пораждат нови идеи.

Моля, не очаквайте от темата за абстрактното изкуство като декоративно изкуство да развие дълбоко тема за твореца по принцип. Мисля, че можем да абстрахираме този проблем, като приемем, че всички автори са творци. Вж. по- нагори приказката кой е стрелец.

Всичко е ОК. Предишното ми съобщение беше след дъжд качулка. Благодаря много.

ОК!

Съгласен!

Ако това, " привиден хаос - за "наметало" върху нещо непознато, спотаено отдолу под "шарките" хармонира с обкръжението, не бихте ли го приели в дома си? Не стои ли добре макиажът на група Кисс в стаята на хард- рок- фен? Защо предизвикващото тягостно настроение да не е декоративно? Ето- страшилища са водостоците на Парижката св. Богородица. Декорация.

А, изгонени, изгонени. Ние интерпретираме какво е казал преводачът, който интерпретира какво е казал Философът с думи и разбиране за тях от преди 24 в., който интерпретира божественото творение. Заради това, по- добре да общуваме със своите виждания за сенките. Поне като попитам "А от кое от видяното стигна до тези мисли?" може да ми бъде отговорено с "Аз видях, аз мисля че, ..."

Но преводачът казва, че под подражателното поетично изкуство Платон разбира драмата. Философът гони актьорите, а оставя най- добрата и най правдива поезия, вероятно Омир. (Не допускам по негово време да е имало нещо, което да приемем днес като "абстракционизъм"). Пояснявам: Ако поетът разказва, той е добър, ако се прави, че представя какво казва Ахил, тогава той е "подражател" Държавата, с. 43-44. Там се възхвалява мъжът да подражава в постъпките на по- добрите, което пък е добро подражание. Дали има разлика в думите на елинския не зная. А сега да погледнем какво би казал Платон за нас. Значи първо съществуват идеалните вещи, чиито образи се процеждат със сноп светлина в пещерата на хората и ние виждаме образите им. После има правячи на такива вещи и те са добри хора. Има и философи, разсъждаващи за тях, които са от най- добрите. Обаче има едни, дето подражават на направеното от правячите. Те тия са лоши. Майсторът на маси е добър, художникът на маси е лош. Майсторът на философия е добър, преводачът му е лош защото прави второ копие на истината. Този пък, който подражава на философа е още по- лош, защото след преводача преиначава цялата конструкция. Философът би ни изхвърлил като варвари от парка на Академ А?

На този етап, след дискусията и осмисляне се ориентирах към следното лично отношение към абстрактното изкуство: Търсенията на абстракционистите по отношение пряко изразяване на вътрешния свят не са се увенчали с успех. Самите средства на изобразителното изкуство не подхождат за пряко изразяване на невидими явления в невронната дейност. Поп- арта, който се опита да представи външни информационни процеси- в масовото общество не можа да представи явлението по по- дълбок начин от фотографията и самата реклама. В момента изкуството на рекламата е най- напредничаво, то представя чрез външното им изразяване по- адекватно такива явления от вътрешния живот като болка, щастие, задоволство, неудовлетвореност, надежда. Това обаче се представя с реалистични изразни средства, с адекватни форми и сходство с реалността. Отричам се, че "абстрактното изкуство" е "още само декоративно". То не може да бъде друго.