Втори след княза

Не. Виж

Както стана ясно от дискусията, съществуването на Бог е проблем на теологията. Опитахме се по примера с невъзможното доказване на несъществуването на бог да докажем НЕВЪЗМОЖНОСТТА за доказване на несъществуването по принцип. Възприемам мнението на Greatest Turk като пример, че когато при обяснението на света стигнем до горната невъзможност, по- добре е да намерим по- разумно или някакво доказуемо обяснение

Днес бях на изложба на художничка и на картините гърдите на изобразените жени странстваха по телата им. Разбрах, че самите жени имат невисоко и неестетично отношение към себе си, а заради това и мъжете с отегчение ги ... обичат. Другото, което изложбата ми внуши бе, че светът е карнавал, цирк. Циркаджии са и патриарсите, и художничката, и светците, и Христос. Дали авторката е отговорна за това, което ми внушава и не иска ли да предаде чисто, недвусмислено своята идея (ако я има)? Примерно тук има тема за изобретението и отговорността на изобретателя, ами художникът? Не зная кой гласува ЗА, с парите си за това изкуство. Останах с впечатление, че сноби и някои с обществени пари. За моята спалня или хол- не е .

Хрумна ми, че всъщност това, което смятам за усещане за "мое" у животните е тяхното усещане за зона на комфорт. Който го нарушава е агресор. Където е осъществено, е "мое", а с когото е комфортно е свой. Де е добре- там е родина: Ubi bene ibi patria.

Усещането за мое/свое при животните, по същината си е първосигнално. Маркира се видимо- с присъствие, с миризма или секрет, звуково- рев, тракане с клюн или др., накрая с пряко изблъскване. При домашните бозайници значение имат и някои символизиращи вещи като ограда, прим. кучето е по- шумно отвътре на оградата и когато тя свърши вляво/вдясно се стъписва. Напредъкът при човека е, че вече чрез разказ или текст е означена собствеността. Означаването на собственост към средствата за производство при човека не се различава от означаването на вещите. Ако един мравуняк (мравки от една царица) владее листните въшки в района си, а мечокът не допуска други в малините му, това съответства и при човека на лично или колективно владеене на средствата за производство. Друг е въпросът, че при хората под „свои” може да се подразбира не само семейство, а нация, народ, вяра, класа, които не се идентифицират сетивно, т.е. революцията е в появата на втора сигнална система за означаване, а не в отношението към вещите.

Изразено чрез речта, ние приемаме като синоними мое и свое. Само преднамерено можем да ги диференцираме, като разлика между тях бихме могли да постановим чрез конвенция в това, че мое е предметно, а свое е взаимно и одушевено. Отношението към свое дете е взаимно, то също ме приема за свой, имаме свои хора- роднини, близки, но отношението към маркираната територия или убитата плячка е като към мое. Моите хора също не са вече свои- равностойни, но мои- зависими. Естествено това е въпрос на култура и конвенция. Това пиша с идеята, че ние можем да различим по- сложни отношения, да степенуваме реакциите си, но за животните има само едно отношение и то рефлекторно предизвиква агресия за защитата му или бягство, ако другият индивид- агресорът и по- силен.

Собствеността, известно е, е отношение на индивид към друг или към група относно нещо, към което вече е изградено отношение като към ценност. В случая имаме веднъж отношение към нещо като към ценност, и втори път отношение към други индивиди/групи. Обаче психиката е 1. оценяваща емоционално и 2. склонна към генерализация. Действието Индивид1 : Индивид2 : Вещ не може да бъде извършено равнодушно и последователно. Кучето Помиар, което съжителства с кучето Зевс НИКОГА не може да има нещо за свое, каквито и сигнали да дава, защото в съзнанието му е генерализирано, че на Зевс всичко е позволено.

Отношението на индивида към вещта И/В Имаме предвид, че отношението към вещта е отношение към всичките й свойства (елементи). Лисицата преценява ценността на гроздето по отношение на неговите предполагаема ядливост, долавян аромат, чувството си на глад, окомерно разстояние до него, съответствие на зрителния обект на образа "зряло грозде" и др. позитивни и негативни свойства. Тя решава сумата от отношения и извършва опит да го присвои. Към досегашното множество от свойства се добавя и отношението към "достъпност". Лисицата може да повтори и потрети опита, а може да реши, че гроздето е кисело. В случая тя не е осъществила присвояване, превръщане в собственост на гроздето. Наблизо обаче има курник с куче...

Усещат ли животните „Това е моето тяло”? Мисля, че това е неуместен въпрос. Чрез нервите, съществото прави разлика между комфорта на безопасността и неприятното чувство от увреждането и болката, а чрез паметта свързва тези усещания със ситуацията на заплаха. То определено усеща когато се накърнява неговото тяло и не усеща когато това се случва на другите. Усещат ли животните разлика между „Това е мое” и „Това не е мое” по отношение на някои жизнени блага? Несъмнено да. Животното пази убитото за храна животно от другите. Животни различават своето поколение от чуждото, а също и малките им различават родителите си като свои. Животните не определят като свои водоизточници, непознати територии и територии, маркирани от други от вида или от по- силни животни. Животните усещат своето по произход (плячка, поколение) или по маркировка (територия, съплеменници, леговище, предмети). Социалните животни се отнасят към колективното свое, т.е. наше, като към съвместно ползвано неизчерпаемо благо. Когато благото е в недостатък се отнасят към него с приоритет към себе си. Извод: Собствеността не възниква с човека, а е надграждане на животинското усещане за свое/наше. Колективната собственост върху средствата за производство (земя, добитък) при човешките племена е надградена над животинското усещане за наше, отнасящо се за територията с пребиваващите на нея стада.

Читатели, приятели, хубаво ми е, че броят на прочитите е голям, но загубих обратната връзка. Харесва ли ви това, което пиша? Да се надявам ли, че ме четете като мъртъв класик- попивате думите ми и няма нищо, което да възразите? Поздравявайки ви с празника на буквите, отбелязвам, че дискусията би подобрила доброто, което има в писаното и би поочистила лошото. Благодаря за прочитите.

РЕВОЛЮЦИИ НА МИТОВЕТЕ И митовете, като всеки човешки продукт се променят, когато настъпят съществените общи промени в живота. В моята митологична схема незабравим е един комичен разказ на Чапек (Накъде е тръгнал светът) за едни първобитни дядо и баба, които мрънкат помежду си и упрекват младите, че не правят нещата както едно време. Този мит/разказ ме предпазва за да не изпадам в това глупаво положение на дърт мрънкач, не само защото светът все още върви напред, но и защото никой не слуша онези, които нямат вече влияние и не допринасят значимата полза. Няма да преразказвам разказа, който иска да си го прочете. Размишленията ми ще се спрат на отминалото време и опитът на бабите да предадат своя опит на внуците. Единият случай е от детството на леля, която селската знахарка харесала за приемник на вековните знания в баенето. Врачевателката я викала, когато баела с повода да помага, но пред нея споделяла всички свои знание, дори да не се отнасят до случая. Леля ми се отнася с уважение към труда на всекиго и особено цени, от детство още, онези, които имат специални способности и дарби. Държала се уважително, чинно и оставяла добро впечатление. В махалата обаче, сред връстниците пародирала заклинателните думи и многоученото мрънкане. Тя била вече дъщеря на 20 в. и повече я интересувал градския живот- шев, грамофон, медицина. Тя оставила баенето на баячките и се омъжила в града. От това никаква ценност не се е изгубила, защото в етнографските научни трудове са описани толкова баяния, че на всички е ясна и естетическата им стойност и магическото им съдържание. Тук му е мястото да споделя, че приемам баенето за реално помагащо при някои случаи на психогенни проблеми. Медицината потвърждава драматичното лечение на брадавици с баене, признавайки го като действаща релаксативна техника със съответните възможни приложения. Днес, наред с връщането към „алтернативна медицина”, баенето и развалянето на магии се върнаха сред някои среди, но по- скоро като ретро- мода и евтин ерзац, отколкото като реална алтернатива на медицинските постижения. Както и да е, леля се гордее повече с уменията си от 20 в., отколкото с тези от миналото, които безрезервно загърби. Вторият пример на революция на митовете е от моето детство, когато моята прабаба ми показваше тайните за предене, пресукване, сноване, тъкане на домашен стан, а също смисъла и символиката на украсата с безквасно тесто на обредните погачи. Тези символи навярно са документирани от учените, ако пък не са, аз не мога да дам своя принос. От една страна, че като момче повече ме е интересувало как действа стана, а от друга, че новото време ме е ангажирало с друга, много по- важна информация, а другата, като всяко нещо което не се повтаря си е заминала. Няма да обяснявам, че майка ми имаше запазени спомени в това отношение, но със сигурност децата ми няма какво да разкажат. Разбирам, времето е друго и митовете са други. Вакуумът, запълнен с регресията към врачки, баячки и спазване на погански (еретически) обичаи е временен и не удовлетворява. Не забелязвам у следващото поколение обрядност, свързана с някакви празници, освен ядене и пиене на националните празници и някои диетични изисквания покрай християнските. Отсъства магическото действие, т.е. онази мисловна връзка, че ако направят нещо, то ще имат благополучие. Свещите в църквата може би, но както казва дядо поп, те и „Отче наш” не знаят, както и аз, впрочем. Няма надълго да се спирам, че в обредните хлябове присъстваше рало, стадо, къща с градина, а сега средствата с които се произвежда са други, а митовете още ги няма. Хрумна ми, че екслибрисът може да е едно магическо действие с което книгата се усвоява не само физически. Дали собственикът на библиотека с екслибрис извършва подпечатването на книгите си с мистичното усещане, че информацията от тях става част от него с подпечатването им? Той ги означава като свои в буквалния смисъл…, не, това е по- скоро като жигосването на стадото. Не е митологично, а формално действие за деклариране на собственост. В някакъв смисъл митологично е персонифицирането на личния автомобил с гальовни имена. Това обаче е само одушевяване, при което няма мит. Даването на име на Буцефал доста предхожда неговата особена природа и подвизи. В този смисъл, може би големите, немислими възможности на компютрите са новият мит. Когато върху желатина на празничната служебна торта е изобразен компютър, това вече наподобява символиката на празничната пита, а така също тайнствената сила, която ще се пренесе в нас с изяждането му. *** В задушната стая на баба гореше кухненската печка на дърва. За готвене тя ползваше електрическа, но тази бе останала още от прабаба, без никакво намерение да я сменя. По някакъв вълшебен начин, старите стават консервативни, колкото и радикални да са били като млади. Баба имаше снимки като лекоатлетка, има и медали, ходила е на състезания в Европа и не е била никак слаба. Променила е съвсем живота, който е живяла майка й, но сега, като че ли и тя е станала като някакво изкопаемо. Гледа да пести, прави ни забележки да спираме водата и тока, разказва ни народни приказки и ни хвали народните песни. Държеше да я сурвакаме като малки, а сега редовно ни чака на Прошка. Държи разни музейни неща и ни обяснява какви са били телевизорите, пералните и радиото преди. Не проумявам защо смята това за важно. Изглежда това са й мемоарите. Не говори за това, което е била, а за нещата които са били. Ето я, влиза и носи някакъв сандък. Пак ще досажда, а ние ще скучаем - Днес, мили мои е празник. На днешния ден дядо ви започна работа с този компютър, който сега стои на рафта като паметник. Виждате колко малко прилича на сегашните, но с него той изкара заплатата да отгледаме татко ви и чичо ви. С компютър после и татко ви ви гледа, а вие не пускате от ръце таблетите си. Нека това ви бъде и на вас продължението на ръцете и ума, с които ще успеете в живота. - Бабо, ама това само място заема. Как изобщо са пресмятали нещо с него? - Ами чудеса. Революции. Той беше все зает, все нещо мислеше, телефонът звънеше постоянно да обсъждат нещо. Герой и за другите, и за мене. - Телефона? Оня, черния? Ега ти кютука. - `Ма бабо, колко да е било новаторско? С хардуера пускат и софтуера. - Не, сега е друго, милички. Сега с това се занимава и куцо и сакато. Тогава само най- смелите се захващаха. Имаха ги за изключителни. - Твоите снимки от състезания са по- готини. - Спортът го е имало и ще го има. А онова беше веднъж за цивилизацията. Те бяха пионери. - Никой не му знае името, ега ти пионерът. - Може други да не му го знаят, но вие трябва да го знаете и да го помните. Той беше невероятен човек. Герой, колкото и да не ви се вярва. Един ден, когато почина и аз, вие ще изхвърлите всичко от къщи, защото ви се струва ненужно. Зная, ще изхвърлите и този компютър, както аз съм изхвърлила паламарката, която ни е прехранвала в ръцете на моята майка. Такъв е животът, но все пак, моля ви, не пренебрегвайте това, което сме вършили. Споменът за този компютър е по- важен от него. Споменът за малкия подвиг на дядо ви е по-ценен и от наследството и от вещите, които отминават като всички нас. Мълчахме, но от приказките на баба се чувствахме неудобно. Придаваше някаква особена стойност на неща, които не са чак толкова ценни.

Трудът като реакция на сигнали за неудовлетворени потребности Не бих се наел да твърдя, че ако всички потребности на човек са удовлетворени, той ще продължи да се труди. Дори ситият и отпочинал човек върти нещо в ума си и не стои бездеен. Това не е въпрос защо е така, а отговор, че у него има други, неудовлетворени потребности. Някакви социални потребности, щом личните са удовлетворени. Примерно политическата дейност за материално задоволения човек е чест, слава, т. е. трудът в тази насока му носи удовлетворение на тези потребности. Обяснението на труда по този начин не е ново, в много системи той се определя като такъв. Тук става дума, че и такава значима висша човешка дейност като труда е реакция на някакви стимули и потвърждава, че човекът е реагиращ. И така: Целият смисъл от нареждане на примери, че човек реагира ни води до едно обобщение. Човек е нещо материално. Реагиращ човек означава материален човек. Това не е диференциращ признак, е обобщаващ. С това човек се присъединява към всичко живо и всичко материално съществуващо. В опозиция на материалните неща, (тези, които реагират) е нематериалното- движение, информация, структура, отношения. Те са реални, но не са материални. А сега - мисълта на човек реагира ли? Това е един малко схоластичен въпрос от рода на "Движи ли се движението?" Не. Движението не се движи, движат се телата. Мисълта не реагира, тя е мозъчна дейност и чрез нея мозъкът реагира.

Ако генерализираме, че всяко човешко действие е някаква реакция на вътрешни или външни стимули, това означава, че се връщаме на идеята за човек- машина и всеобща причинност, което е достатъчно добре разработено. В т. см. новото е, че 1. в социалната област на човечеството науката, изкуството и политиката са сетива и ефектори за отразяване явленията. 2. По добре познатия и отработен спор за механистичното, свободата на волята и т.н., всеобщността на реакция не прави човека механизъм, защото се подразбира, че тя се осъществява след решение и с участието на висшите дялове на мозъка, а само в случаите на рефлекторна реакция процесите преминават по скъсена верига. При грубо физическо и пр. въздействие, човек реагира като физическо тяло и пр.

Може ли да се каже, че игнорирате някои от обратните връзки, подадени от социума, като следите и смятате за по- важни сигналите от вашия ум? Ако това е така, то потвърждавате, че човек, който по принцип не може да следи съзнателно повече от 7- 9 стимула, може да игнорира някои. В римската митология Муций Сцевола игнорира горенето на дясната си ръка, воден от чувството за доблест, генерирано от ума му. Защо пък вашите доминиращи сигнали да са по- недостойни? Успех! Аз предпочитам безбурното място на Втори след княза. :) вместо това, което другите смятат за цел- да са горната кора.

Наистина обезценявам форума. Това е портал, който отваряш между другото, когато имаш свободно време, в пролуката между две задачи- за да се развлечеш. Понякога, (и аз съм се улавял) се стига до препирни само заради участието- мъжка му работа . Сериозните учени правят от мисълта си пари- издават или преподават. Който не издава или преподава, а пълни форуми не е сериозен и като към такъв се отнасяме. Та заради това: първо не си създаваме главоболия да изпипваме нещата и второ не очакваме да намерим нещо, което си струва. В този форум срещал ли сте някой да защити мнението си с цитат от форум? - някоя статия, да , форум- мнение, не.

Няма да се опитвам, да доказвам, че човек е реагиращ. Съпротивата срещу това ми твърдение е единствено за да бъде диференцирано, че реагиращо в човека е животинското, а той е нещо повече. Съгласен съм. Човек е нещо повече, той реагира освен на докосване като едноклетъчните, на промяна на светлината, налягането и температурата като рибите, на образите, на звуците както животните, на социалните сигнали както приматите, но вповече и на заплахите към екологията, съдбата на планетата, обществения ред. Още елините са реагирали на тиранията и са създали обществен закон според който тираноубийците са достойни мъже. Ако отсъстваше този стимул- тиранията и гражданското чувство, сетиво за това, елинът нямаше да реагира, а ние нямаше да научим за такава обществена организация. Тук вмъквам като ново твърдение, че а. при техническото си развитие човек изгражда технически средства за откриване на нови сигнали и съответно реагира на тях- радиация, радиочестоти извън видимия спектър, както и звукови честоти извън достъпните за ухото му. Пример за успехите са космическите метеорологични снимки, които направиха кратките прогнози изключително точни. б. при общественото си развитие, човекът изгражда нови средства за установяване обществените явления. Това са науките изобщо, но за пример изтъквам социологията и статистиката, които дават информация за явленията в обществото, така че то да може да реагира своевременно за да се предпази от негативни последици. Реакцията се осъществява чрез политиката на обществото и съответните и "ефектори". Не се и опитвам да задълбочавам горните твърдения. Нали не очаквате това да се случи в интернет- форум? Обаче това може да послужи за размисъл както за мен, така и на всекиго...

НЯМА ЕДНОЗНАЧНИ МИТОВЕ Идат щъркелите, иде пролетта. Защо не ни стига първото кокиче? Пак чакаме Връбница, Великден. Предвестниците не са абсолютни. Знаците не са еднозначни. Моментите им съставляват неустойчиви процеси. Цъфнаха сливите. Завихри невъзможен зимен сняг цветовете, щъркелите, пролетта.

Благодаря за хубавия стимул за размисъл. Мисля, че отсъствието на реакция като обратна връзка в някои случаи е пагубно. Който не реагира, той е мъртва вещ. Освен при мимикрията, де, когато се преструваш на мъртъв за да оцелееш.

По темата: свободата пред лудите е доста условна. В някои случаи болният реагира на гласове; в други, на свои страхове, създали вече трайни реакции на тясно пространство, височина, многолюдие и пр. Надявам се само моята подозрителност ме насочва към откриване намек, че свободата да философстваме по темата би могла да бъде приета за лудост у някои от нас. С това не съм съгласен, въпреки че по филма "Красив ум", за Нобелова награда малко Insanity не пречи.

Мисля, че не спомага на темата отвличането в други посоки. Ще се въздържа от отговор, независимо че ще си мисля над въпросите.

ТЪПКАНО СЕ ВРЪЩА Консуматорското общество обърка представите ми за справедливост. Идеята, че има възмездие и отплата се обезсмислят когато се дават нарочни пари за да ги харчиш и подкрепяш икономиката. Ако не ги профукаш, инфлацията ти ги изяжда. Така че, яж бързо, тъпчи се безкрай. Библейските поуки за чревоугодието и идещото време на грозни и мършави крави са за контейнера (онзи с хранителните отпадъци). Автоматизацията и механизацията правят обществото на изобилието видимо предстоящо. Нещо обаче не ми е комфортно. Как може така, да има изобилие, а усилието да намалява? Това е противоестествено. *** В психологическата лаборатория под ръководството на д-р Г. (от Господов), докторантът Д (от докторант, а не от Дяволски) излагаше поредната идея за изследване. Винаги му идеха на ум непоследователни експерименти. Този път излагаше хипотеза, че човек е по- склонен да се самонакаже, ако всичко му е наред за да възстанови равновесието на чувството си за справедливост. Планът за изследването се състоеше в това, на изследваните да се случват постоянно успехи и това, което пожелаят незабавно да се сбъдва. Хипотезата бе, че след кратък период на задоволство, тези същите ще започнат да се чувстват некомфортно и ще намалят желанията си, ще почувстват, че не контролират живота си и като крайна мярка поне един ще направи опит за самоубийство. Докторантът смяташе това за екстремален резултат и след него експериментът трябваше да се прекрати. Д-р Г, който получаваше фонд за лабораторията, основан на по- плътен график за изследвания незабавно се съгласи и работата тръгна по добре смазания път на нов кораб към водата. Създадени бяха групи от изследвани, в които се разговаряше на теми като желано, мечтано, нужно и пр., а екип от опитни сътрудници незабавно изпълняваше това, което искаха или само си помисляха да поискат изследваните. То беше чудо, пораждащо еуфория сред незапознатите с манипулацията. Скоро обаче, разговорите в групите загубиха свежест, станаха мудни, като само неколцина запазваха бодрост да искат още и още. Д записа в протокола от изследването, че това бяха най- грубите душевно измежду пробандите. От сетнешните наблюдения се констатира, че част от изследваните изразяваха, че техния личен късмет е резултат от личната им значимост и всичко, което получават е по заслуга. Д си записа, че това са лица със завишена самооценка и ниска потребност от постижения. Лично на мен това не ми обясни нищо, но така беше написано в протокола. После наистина започнаха прояви на объркване и се стигна до ексремума, който беше очакван и своевременно предотвратен. Едно от лицата бе шокирано от неизбежния си късмет и реши да скочи от висок етаж за да го изпита. Макар това да не беше очакваното самоубийствено желание да се възстанови световната справедливост, застрашеният живот беше важен факт. Сътрудниците, които имаха съответни ангажименти по охраната го спасиха своевременно. При проведения след експеримента разговор с изследваните лица им бяха дадени съответните разяснения и те си тръгнаха малко разстроени и недоволни от това, че вълшебството приключи. За тези, които с въздишка изразиха облекчение Д записа „Интроверти, чувствителни, ниска самооценка”. Д-р Г се посмя на резултатите, каза че хората са различни и изписа съответните възнаграждения от фонда.

1. Ако да имаш цялата информация по т. 3 значи да имаш Всичко, то не биха ви били нужни другите точки 2. Това е така, защото една уникална разумна форма (РФ) не е абсолютен клонинг на другите РФ. 3. Светът съществува и извън РФ и той представлява значителен интерес като среда 4. Ако въведем като понятие Божествен разум, предвиждащ и съдържащ информация за всички РФ и средата би имало смисъл да бъде изучаван, но провалените опити на схоластите ме карат да мисля, че няма смисъл от това. Да послушаме поета: "Бог богува, нека си богува!"

Недостъпно велика стратегия!!! Че аз не мога да построя само т.3 Вашият Свят, .....Целият Утешавам се с мисълта на Аристотел относно Омировата Илиада, че много автори са се опитвали да описват цялата Троянска война, а Омир е успял да направи нещо добро, защото е описвал само гнева на Ахила. (не че съм Омир). Световните закономерности са за екип от световни учени. Мисля и аз да се спра само на т. 6 и да оправя... да-а-а.

Блазе ти. Чудесна теза. Позицията е обратна- не властват над нас идеали, а яхаме подчинени коне.За завиждане е да си в близост до дядо Мраз в Лапландия!.

ПРИНЦИПНО ПОЛОЖЕНИЕ Ако тезата "реагиращ човек" е вярна, то изключването на всякакви стимули ще навреди опасно, ще дехуманизира човека. Действително. Изследванията, отнасящи се до сензорна депривация (https://en.wikipedia.org/wiki/Sensory_deprivation и др.)са установили, че при продължително отсъствие на външни сигнали се стига до проблеми с мисленето, халюцинации, депресия и пристъпи на гняв. При това отвън са постъпвали редовно въздух, храна и вода, на които, знаем, човек реагира позитивно. Ерго. Човек не е самодостатъчен, жизнено необходимо му е постоянно взаимодействие със среда, условия в някакъв подходящ диапазон. При постоянство на средата и отсъствието на стимули за реакция, той се променя негативно.