Втори след княза

Въпросът защо (по каква причина) непрекъснато получава отговори. Въпросът защо (с каква цел) има смисъл, само ако предполагате творец действащ целесъобразно. Понеже аз не предполагам такъв, то, съжалявам за прямотата, въпросът е безсмислен. Природните явления нямат цел, цели имат живите същества, а тяхната цел, както стана дума по- горе е животът.

Но, моля, мен не ме е грижа за намеренията на Бог, а за моите намерения. Нали знаете, Бог е мъртъв или спи. Още от Батак и Перущица е известно.

Когато личният ми избор съвпада с естествените закони, то е добро. Не искам да ходя по вода, да скоча като Стефка, да нося триъгълна шапка и победя при Ватерло. Искам да живея. Роден съм за да живея.

Разбирам. И аз. Но все пак .... нещо, което.... Абе.... Ще отмина.

във време на свободна инициатива, този човек може да разчита на случайна филантропия. Ето- авторът му е оставил цигари.

Тук е мястото на екзистенциалния въпрос "Защо (заради що, заради коя цел) съществувам?" според мен отговорът е "Животът е самоцелен. Съществувам за да продължава живота- моя, на семейството, на човеците, на живите същества". Този отговор може да предпази от депресии или поне от екзистенциални кризи.

Съдбата на много хора на изкуството завършва трагично. При това и в страни с развити психотерапевтични техники. Защо? Явно предпазването е по- добро от лечението. Даже един- краля на попа ли беше или попа на краля, си имаше надомно лекар. Та, като имаме предвид две поп- звезди, как е по- правилно "Животът ги Уитна" или "Животът ги Бритна"?

Имаше някакво изследване, според което хора с реална самооценка си поставят реалистични достижими цели, докато такива с ниска самооценка(самочувствие) си поставят по- високи или по- ниски цели от достижимите. Недостигането на високите цели подкрепя ниската им самооценка, което не ги прави особено щастливи. Смятат, че най- добре било целите да са реалистични и както казвате вие, по посоката на пътя- "Да стигна до това дърво, тази служебна позиция, да реализирам този проект". После друга достижима цел. Не коригирам Лао Дзъ, но по- ми допада "Не целта е цел, а пътуването" Именно глаголът, процесът е нещото в източната философия, което не разбирам, но е много интересно.

Поставяте интересна посока на разсъждение. Крушението на идеали е тежко изживяване. Настъпва деморализация, което не е точно психическа травма, защото са засегнати морални възгледи, но последствията се отразяват на психиката и на социалните връзки, т.е. промяна в социалната психика на обществото. Доколкото го разбирам, хората, които изграждаха представата си за социални отношения според социалистическите възгледи "И добри ще са хората, майко, като тебе, добри"- Вапцаров се консервираха в отношения в семейството и тясна група от аналогично мислещи. Идеалът търпи сериозни щети. Привързаността към идеята за дружески, а не конкурентни отношения, обаче остава, не само като политическа привързаност, но и като предпочитано отношение. Солидарността дава шанс за оцеляване на индивидите, особено ако нямат повече шанс за индивидуална реализация. Това съответства на комунистическата идея, че пролетариатът може да се погрижи за себе си само когато е задружен, независимо от факта, че може да бъде възседнат и поведен от водачи, търсещи лична реализация. Като се връщам към темата, психическата травма при идейно крушение се лекува чрез споделяне- хората разбират, че и с други е така, чрез преначертаване на плановете, чрез релакс, но може и чрез фанатизиране- неприемане на обстоятелствата. Предпазването би било съзнание за динамичност на живота, а не истерична привързаност към конкретна идея. Изграждане на реален поглед, поведение според това, което е, а не това, което би било прекрасно според идеите.

Почивката Стресът при психотравмиращо събитие е продължителен и изтощителен. Именно заради това се налага да отделяме специално внимание как да организираме своя сън и почивка. Това е възстановяване. Набъхтените в една стая затворници или в товарни вагони концлагеристи са организирали съня си- едни легнали, други клекнали на смени. Според разказ на един европеец, задържан при чудовищни условия с араби, налагало му се да слага и картон между себе си и арабина отзад, докато спи. Въпреки това, оцелял. В друг разказ- за пътуване към концлагер се споменава как задържаният се простудил, защото бил до прозорчето на товарния вагон, заради което неволно и неколкократно дрисвал. Разбирате, какви екстремални са изживяванията и какво разбиване на представите за възможно и приемливо е това. Та въпреки ледения вятър от прозорчето и разстройството, той намирал време да подремне и оцелял.

Моля, сподели кое е онова, което важи.

Предпазване от най- тежките и неизбежни психични травми- смърт на съпруг и родител. Смъртта на родител се приема много по- леко от деца, които са независими материално и емоционално от родителя. Когато младите имат свой дом и грижи, когато получават топлота в семейството си, те ще приемат този естествен край много по- леко. Смъртта на съпруг е непосилна травма, но ако засяга в малка степен промяна на делника, става по- поносима. В този смисъл, ангажирането и опитността още приживе в домашните дейности на другия съпруг спасява преживелия го от безизходицата. Емоционалната празнина, наистина е трудно да бъде запълнена и това изисква допълнителни усилия за помощ от страна на близките. Ако те са хванали своя път, то остава ангажиране на вниманието в някакви други дейности, с надеждата, че така ще бъде спечелено време и мъката ще затихне. Смъртта след тежко боледуване и обгрижване е някак по- особена. По време на тези мъки, които хората оценяват- „Дали си болна лежала или си болен гледала”, грижещият се започва да стопява емоционалната връзка и смъртта, въпреки покрусата, идва с едно опразване от към тежки емоционални натоварвания. Стига да има каквато и да е комуникация за отпъждане на самотата, онази съдбовна емоционална връзка вече е прекъсната.

Ог уики "Потърпевшите най-често са принудително приведени в безпомощно състояние – чрез сила, заплаха и разнообразни физически и психологически средства, като са напълно лишени от възможност за самоотбрана." От НК Обърнете внимание на "положение на зависимост"- режисьор-актриса/артист; шеф- секретарка/служител; паричен донор-бедняк, наркотична зависимост.

Става дума за "Ми ту", обсебено от жени- жертви и за присъединяване към тях на мъже- жертви на хомосексуални желания. Не за проституция, която аз така или иначе не одобрявам. Търговия със собствената плът правят и проституиращи, и бизнас-мени/дами, и филмови звезди, и политици.

Че аз за тях пиша. За да е по- ясно: Време е мъжете, съблазнени от мъже чрез подаръци, подкрепа, наркотици` да кажат истината, че да се подлагат на мъж не е удоволствие, а интерес. Да заявят, че са били измамени и прелъстени.

Приемам го за ирония. Защо да не са излъгани?

Става дума за пари. И Бритни, и Борис Бекер са пострадали. На Бекер при производство по несъстоятелност му назначават кой да се разпорежда с активите му. А той не е непълноценен. Е! Просто има лобита, които са заинтересовани да измъкнат пари за "семки и бонбонки", дрога, развлечения и скъпи играчки, пък настойниците и попечителите биха им попречили. В закона има и запрещение поради разточителство на съвсем с ума си хора. Смятам, че отпадането ще засегне уязвими лица, особено разполагащи с имоти. А на улицата без покрив, здравата се травмира. Заради това, попечителите да определят дали лицето под запрещение ще ходи на кану, езда или ще има дом. Спомням си един, който пушеше, а парите на майка му не стигаха за храна. Тя му каза да ги намали и той намали... храната. Ако той си разполага с парите, само травми го чакат.

Чудни хора... Да дадеш на 15 годишно дрога (за после) и да получиш съгласие е мигновено. Чуденето продължава толкова, колкото на старлетка пред режисьор. Време е в движението "Ми ту" да се включат и съблазнени мъже. Стига с тоя срам.

Надявам се, разбирате, че някои травмиращи човека явления се решават с политически средства. Вие самата имате политически възгледи, оформени именно за да няма човешко страдание. Или?

В България се разгръща кампания, в която се настоява да няма запрещение. Прим. тук. Шумен е и проблемът на Бритни Спиърс, чийто попечител е баща й. Смятам, че законът защитава интересите на хората с интелектуални затруднения и премахването на запрещението ще доведе до лоши последици за тях. Вие как мислите, по- благоприятна или по- травмираща би била ситуацията без запрещение?

Преди 15 часа, Втори след княза said: Хомосексуалната копулация е противоестествена и това може да провери всяка съпруга, стига да поиска. Тя ще се убеди, че това е болезнено преживяване, което не носи наслада. Неуспешен семеен опит за разнообразяване. Е, ако вашия опит носи наслада...

Че те, тестовете, ще се изчерпят, ще ги изучим наизуст.

Предпазване от ранни сексуални контакти е предпазване от психична травма. За момичетата, защото още не са пълноценно развити, за момчетата, за да избегнат особеното отношение на френската нация към Макрон. По отношение хомосексуалните връзки на момчета с чичковци, това е особено важно, защото ще изкриви и е с вредни последици за целия живот. Хомосексуалната копулация е противоестествена и това може да провери всяка съпруга, стига да поиска. Тя ще се убеди, че това е болезнено преживяване, което не носи наслада. Естествено тези „неудобства” биват компенсирани от активния хомосексуалист чрез обгрижване, подаръци, а сега най- често с наркотици, които снемат срама и обезболяват, но съсипват живота занапред.

Разсъжденията ми са в следния ред: Травмиращото събитие въздейства на човека в неговата психофиологична цялост. Задействат се както когнитивните подсистеми- объркване, липсва идея за решение, така и паметовите- натрапчиви спомени и емоционалните, но също и ендокринните, а с тях и сърдечните, дихателни и пр. Човек реагира цялостно. Това явление е реакция на стресор и се изследва като стрес. Като нормална реакция на промяна. По- особена е фазата на изчерпване, когато човек изчерпва съпротивителните си сили и се предава, загива. Обаче травмата засяга не толкова този етап, а предишните. Повечето хора си преминават през първата и евентуално втората фаза и се възстановяват. Тези, при които ре-адаптацията не настъпи след месец се смятат за проблемни- имат посттравматично стресово разстройство. Значи не въздействието определя "травмата"- мнозина го получават и се възстановяват безпроблемно. Несправянето е проблемът и тогава говорим за травмата. Това е като да си ожулиш коленете, (травма), те да заберат или се възпалят, или нещо по- сериозно (усложнения след травмата). Като така, предпазването е обичайното- да постъпваме така, че не се случва. Да си гледаме в краката Да сме опитни в подобни ситуации и във възстановяването от тях. За мен много важно е желанието и умението да се споделя и обсъжда. Обсъждането е открай време. Това, че сега се наемат с него психолози го лишава малко от добрите решения. Представете си срутване в мината, след което преживелите го, разговарят с психолог. А сега си представете обсъждане с опитен колега, със специалист по минно дело. Ще се получат полезни съвети, които освен, че ще снемат емоционалното напрежение, ще дадат увереност и уроци. Авторитетът ще им предаде смелост и знания. Споделянето за психическата травма е като хигиената за телесната. Да се почистят болестотворните бактерии и всичко зарасне по- бързо. А иначе травмите са си ежедневие. Да не се задържат "девет години, ни мре, ни се вдига". Да минават.

Давате чудесна възможност да потърсим определение, какво е травмираното при психична травма. Аз лично не съм склонен да приемам, че човек има "истинско аз", защото тогава с какво друго "аз" се явява? Не приемам, че травмата е на личностно ниво, защото има хора, изживели бедствие, които не са изменили личността си нито по време, нито след събитието. Но добре е да си зададем въпроса, кое бива травмирано от психотравмата?