Втори след княза

Из семейната история. Леля учи братовчедите на обноски. "Като сте на гости, ще се наядете в къщи и там няма да изяждате всичко. Ще оставяте малко в чинията за чест и авторитет". Скоро след това, гостувайки, баба им си изяжда всичко, защото според нейните разбирания, това е комплимент, означава че стопанката хубаво готви. Малкият братовчед се обажда "Мамо, баба си изяде честта!" Често вместо факти възприемаме знаци. И кой- както ги разбира, така ги тълкува.

Пропуск. Бързам да го добавя. Твърде ограничено наблягах само на авторитетите като диктатор на честта, а също и морала и красотата. Пропуснах да отбележа нещо, което е отбелязал още Р. Бейкън (1215-1294). "Има три извора на знание: авторитет, разум и опит". Добавям разума и опита като формиращи честта и възприемането на честта от другите. Все пак, Бейкън е велик, макар и от 13 в., да ме унижи не е толкова унизително.

Въпросът е твърде личен. Турчин не ме е наричал гяур, но евреин ме е наричал "не в ред". Нали разбираш, че да кажа нещо негативно на евреин е все едно да се изкажа против холокоста. Наистина, този си позволи много, но ако му бях отвърнал мяра според мяра , щеше да закрещи за антисемитизъм. Случвало ми се е и в градския транспорт двама немци да коментират на немски народа ни като "шайсеменшен", сиреч лайнари. Изпръхтях, че ги разбирам, но не съм кипвал. Може би е трябвало да се възмутя на глас, че обиждат народа ни, но дали другите пътници щяха да разберат кой съм и за какво се боря,та да станем повече? Да речем това са частни лица. Но когато Чърчил е говорил да превърне София в картофена нива, негативните чувства трябва ли да се пренесат към нацията, към която сега мечтаят да се присъединят хиляди българи? Изобщо, човек преценява кога да рипа и кога да прехапе език.

Чест и честност. Да бе, да. Честността по никакъв начин не влияе на честта. Става дума между равни и от високопоставен към по- нисш. Дошли да канят Одисей за война, а той се направил на луд. Ах, какъв хитрец! Пратили в Троя едни да съобщят, че ахейците си отиват, ама те не си отишли. Ах, каква военна хитрост! Едикой си заявил, че ще пощади гражданите ако се предадат, а после ги изклал. Тактик! Друго е подчинен да излъже по- горния. Ах, какъв безчестник! Това е престъпно! Приел княз Борис християнството и избил главите на езическите родове. Направили го светец. Ама не бил спазил божия заповед?! Хайде- хайде. Човек остава с впечатление, че кодексът на честта е измислен за формиране на добри слуги. Владетелите имат своя воля и не е необходимо да го спазват. Наложили в светилището, подкрепено от божия воля пророчество, че който развърже Гордиевия възел, ще владее света. Александър го разсякъл. Колко е хитър, леле, колко е хитър! Излъгал божеството, заедно с жреците му. Браво! Ще речете, че сега няма абсолютни владетели. Сега пък по въпросите с честта са определящи медиите. "Във вестниците пише" и хоп- един няма чест, а друг я придобива. При това за честта на журналистите и началниците им никой не пита. Те са недосегаеми. Полубожества, като Александър. Магистер елеганца или Магистер хоноре. Изобщо, честта, като красотата е социално явление и се определя от авторитетът в групата. Предполага се, че е в интерес на групата, но по- често е в интерес на авторитета. Този авторитет може да е член на групата, може да е неколцина или много повече членове, а може и да е извън групата, стига да има влияние. Да не мислите, че папата е бил в групата, когато е подсказал на Борис каква чест ще добие, ако клъцне главите на поганците? А?

Но също и това, че честта е предположение, потенция. Примерно, канят за княз Фердинанд. Няма нещо в делата му, преди възцаряването и след абдикацията, което да му е донесло кой- знае каква чест, обаче го харесват. Предполагат, че като е от род и я притежава. Вятър. Е, предполагали са и връзки с други управляващи династии. Но едно от качествата, които предполага чест е самочувствието, дързостта, които е притежавал в изобилие. Не се говори за чест при бездейни, свити, притеснителни душици.

Или загива ако не може да приеме правилата. Или бяга/емигрира там,където може да живее свободно и по своите правила. Така е. Но възниква въпроса за чест извън обществото. Може ли да има чест Робинзон, без никой да знае за него? Месиите, наистина, живеят по свои правила, които хората приемат, обаче преди това те нямат голямо значение и могат да бъдат отхвърлени. Ето, Христос е живеел по свои правила, но синедрионът и римският наместник не са ги оценили и са го разпънали, а нищите са оценили като достойни и са ги приели. Понеже приемам честта като отношение, трябва да има поне двама.

Един художествен образ ме обърка. Дон Жуан де Мараня от новелата на Проспер Мериме "Душите от чистилището" Машинен превод може да се направи по текста тук. Това, което ме смущава е следното- Дон Жуан попада в компания, която не признава християнските добродетели и живее порочно. Другите му се възхищават и изглежда според тяхната представа за чест, той е един човек с чест. След едно видение на мъките в Чистилището, дон Жуан се променя, става терзаещ се монах и постига уважение сред монасите (е, вложил е и парички в болница и църква). Явно и според тях той е човек с чест. Ако в две противоположни по морал общества една и съща личност е с чест, то излиза, че честта е в него. Принципно не съм съгласен с такова нещо. Смятам, че тези абстрактни качества не са присъщи на човек, а са отношения. Като казва поговорката "С вълци ще виеш по вълчи" тя ни подсказва, че във всяка среда човек, който иска да оцелее, трябва да приеме правилата. Амбициозният човек, приемайки ги, достига най- високо положение и съответно добива чест с каквото и да се занимава. Сещам се и още един образ от френската литература- Растиняк в "Дядо Горио" (учи се в училище- няма да давам препратка)- наивният младеж, който съчувства на стария, после предизвиква Париж с „À nous deux, maintenant!“ "Да видим сага, кой от двама ни!" и накрая става образец, синоним на безпринципен кариерист. Със сигурност в своите среди, (а той става дори министър) е имал чест. Искам да кажа, че честта не е свойство на човека, а е отношение на него към себе си и на околните към него.

Богатство и чест. Човекът с богатство не е задължително да е човек с чест. Обратното също- можеш да си с чест, без голямо богатство. Все пак обезпеченост е необходима. Не може да си гладен за коричка хляб и да имаш достойнство. Глад срам няма, а честта има срам от безчестни постъпки.

Един анекдот, който ме впечатли и най- вече коментарът. Според френския дипломат, широк достъп до Честта въз основа на постъпки, поведение, вместо само по рождение е нещо положително, нещо, което прави хората да се стремят към върхови постижения. Ако честта е само по рождение, активността и на имащите, и на нямащите престава.

"Честта е онази невидима кост, която държи главата изправена"- Ст. Кинг На практика "чест" се ползва интуитивно. "За мен е чест", "На мен се падна честта", "под достойнството ми е". Естествено, аз не мога да повярвам, че честта пада ей- така и затова изреждам хрумнали ми връзки Чест като самочувствие. Чест като знатно потекло Чест като нещо извършено, с което можеш да се похвалиш Чест като усет за поведение, което хората одобряват Чест като социален и материален статус Чест като уважение, което другите изпитват или дължат да изпитват Чест като способност за водачество Чест като способност да защити честта си и някого другиго, други. Чест като съответствие на някакви разбирания или кодекс на групата Тази същата чест може да бъде засегната, когато Обезценят заслугите Унижат Отнемат нещо, повод за гордост и хвалба Подлагат на присмех успехи или личността Държат се неуважително Стане общоизвестна компрометираща случка. Това изреждане не е прецизно, но дава възможност за някаква основа от която да тръгнем в разсъжденията. Интересни статии от уикипедия са Бушидо, Омерта, Честь, Пуштунвалай, както и етичните кодекси (кодекси на честта) на учебни заведения, класи и занаяти.

Днес подслушах битов разговор на съпругата ми с позната, живяла на съпружески начала с близък, който наскоро почина. Ето как тя й помогна синтезирано: Нормализация "Нито си първата, нито си последната" "Пък на каките мъжете умряха единият на 52, другият на 55" Закотвяне "Имаш внуци да гледаш" Даване хоризонт "Много още има да ти се случва, какво ли не. Кураж!" Практически съвети, социална информация "Нали знаеш, адреса на социалните?"(не я насочи към психолог и аз намирам това за добро в нашите условия, когато на близки се оказва по- голямо доверие) Отвличане на вниманието "Какво стана със зетя ти, а с дъщерята?" Насочване към негативни спомени "Не можеш ли да си спомняш нещо, което ви е било неприятно с него?". (Мисля, че това не работи или поне не работи с нея) Поддържане на връзка "Обаждай се винаги, когато имаш нужда" Не бързай, осигури си време. Става дума за това, че в такъв разговор не бива да се намесват мисли, че минутите са скъпи. Времето трябва да е достатъчно пострадалият да изплаче мъката си и да се успокои, а това е субективно и не се вмества в платените часове.

Ето и други съвети. От тук Имам леки притеснения по това да се задълбочаваме за симптоми за ПТСР във втория абзац. Човек може да започне да преувеличава някоя симптоматика и да си навлече болест чрез самовнушение.

Носталгичното преживяване май също е травмиращо като абстинентното. Види се, при тях се преувеличава приятното, комфортно състояние, а липсата му се приема като нещо извънредно тежко. Специално за носталгията, не бих и помислил как да се предпазим, защото родолюбието намирам за хубаво и не ми се ще емигрантите ни бързо да забравят за род и родина.

Попаднах на проблемите на една жена с разбито сърце Тук. Има и натрапливости, обсесии. Там е работата, че това не са натрапливи тежки образи от травмиращата ситуация, лошото отношение, а от любовта. Ще й се отново да й се обади, виси в скайп с надежда, че не всичко е свършило.

Предпазване от травмиращо полово насилие. Половото насилие не е често срещано, но е от събитията, които с най- голяма вероятност ще отключат посттравматичен стрес - Изнасилване (46% от засегнатите жени, 65% от засегнатите мъже развиват посттравматично стресово разстройство). Не става дума само да бъдат избягвани ситуации, които подсказват това да се случи- дрогирани, агресивни, полутъмна среда, неприлични приказки и поведение. Става дума и за критично отношение към пропагандата на хомосексуализма и педофилията. Подкрепа на жените от движението Ми Ту и насърчаване на мъжете, жертви на хомосексуалисти да злепоставят пред обществото постъпките на извършителите. Цифрата, че мъжете по- тежко възприемат хомосексуалното насилие срещу себе си е показател, че това е значим проблем, още повече в контекста на пропагандата на хомосексуализма като невинно взаимоотношение.

Това ме наведе на мисълта, за препоръка от Кама сутра. Става дума за следното: Любовникът вече е пропилял бащиното имане и любовницата трябва да го разкара, без да му причини психична травма- да не вземе да се фанатизира и да потроши инвентара, па не дай си боже, да утрепе някого. Поучителната книга препоръчва любовницата да започва да прави срещите по- кратки и по- непостоянни, под предлог, че майка й, маман, не позволява, като целта е любовникът да реши да се прави на мъж, да се разсърди и тогава раздялата да е негово решение. Кама сутра продължава с това, какво трябва да се направи, когато любовникът наследи друг роднина или се обогати по някакъв начин. Как да се възстанови връзката и процеса на доене да продължи, без добичето да се травмира и спре млеконадоят.

Евентуална причина за съществуване трябва да се проследява преди възникването на вселената. А точно това е невъзможно и обезсмисля отговора. Безкрайните причини могат да бъдат търсени в дълбочина- до "първопричината" и в ширина- взаимната свързаност на настоящите причини. Сиреч, защо частиците правят еди какво си, защо животът на земята е еди какъв си, защо хората се отнасят помежду си еди как си. От предишни разсъждения стигнах до идеята, че изборът ни на нула/начало е наше решение, а веригата от процеси е нескончаема и незапочваща. Така че в дълбочина можем да изберем своеволно някакъв момент и да го обясняваме. Не по- различно е, ако този момент е сега. Тази ми позиция обезсмисля не толкова въпроса или отговора, колкото идеята за точка "начало". Тази точка е своеволна и с обогатяване на науката се мести все по- далеко.

Първоначалният въпрос бе "защо съществува", възникването го въвеждате сега. Другото е, че отговорите са на конкретни въпроси- постепенни и непълни. Прим. Нютон е обяснявал взаимодействията по- простичко, а сега по- пълно. Третото е, че частично отхвърлихме защо в см. с каква цел.

Въпросът защо (по каква причина) непрекъснато получава отговори. Въпросът защо (с каква цел) има смисъл, само ако предполагате творец действащ целесъобразно. Понеже аз не предполагам такъв, то, съжалявам за прямотата, въпросът е безсмислен. Природните явления нямат цел, цели имат живите същества, а тяхната цел, както стана дума по- горе е животът.

Но, моля, мен не ме е грижа за намеренията на Бог, а за моите намерения. Нали знаете, Бог е мъртъв или спи. Още от Батак и Перущица е известно.

Когато личният ми избор съвпада с естествените закони, то е добро. Не искам да ходя по вода, да скоча като Стефка, да нося триъгълна шапка и победя при Ватерло. Искам да живея. Роден съм за да живея.

Разбирам. И аз. Но все пак .... нещо, което.... Абе.... Ще отмина.

във време на свободна инициатива, този човек може да разчита на случайна филантропия. Ето- авторът му е оставил цигари.

Тук е мястото на екзистенциалния въпрос "Защо (заради що, заради коя цел) съществувам?" според мен отговорът е "Животът е самоцелен. Съществувам за да продължава живота- моя, на семейството, на човеците, на живите същества". Този отговор може да предпази от депресии или поне от екзистенциални кризи.

Съдбата на много хора на изкуството завършва трагично. При това и в страни с развити психотерапевтични техники. Защо? Явно предпазването е по- добро от лечението. Даже един- краля на попа ли беше или попа на краля, си имаше надомно лекар. Та, като имаме предвид две поп- звезди, как е по- правилно "Животът ги Уитна" или "Животът ги Бритна"?