Втори след княза

Оценен отрицателно. В един от най-силните отбори в света,този на "Манчестър Юнайтед",сър Фергюсън държеше Бербатов на пейката,щото се притесняваше,че ако го пусне да играе,може да провали мача. Освен това Бербатов отказа да играе в националният отбор на България защото съотборниците му...завиждали! Успял човек би ли изтъкнал такъв повод за бягство?! Разбирам, но разнообразието на личните качества е предпоставено в темата и не би трябвало да е предпоставка за успеха. Споменато бе, че успелите са доминантни, нарциси, което ще рече, че Бербатов се вписва. Не се съгласих с тази постановка, защото някои хора успяват с подмазване, рушвети, угодливост на най- висшите или обратното- с талант. Ето данни за Бербатов, сочещи, че е успял: във футбола Златната обувка е като Нобел Това, което пишете за характера му точно отговаря на темата- морал и поведение на успял българин. Може да се добавят и фондациите му и грижата за детския футбол... ако ги реализира

Гениален, но неуспешен. (Не е постигнал УСПЕХ). Благодаря за поздравленията и оценявам към какво ме насочвате.

Кое в морала и поведението на споменатите не харесвате?

Щях да пиша, че Бербатов е оценен в чужбина, но се спрях, защото въвеждам нелогичен критерий- приемам чужда оценка без да зная как ТЕ са стигнали до нея. Прочетох два разказа от Деян Енев в Портал Култура. Не бях запознат, благодаря.

Така е, обаче оценявайки в двоична система с опозиции успял-неуспял, добър- лош, честен- нечестен и т.н. всеки заема една от позициите или ако допуснем,че може да е неутрален, стават три. Тогава една част от хората ще оценят нещо като положително, друга част като отрицателно. Ако големините на тези групи се различават съществено, можем да приемем, че повечето са определящи и нещото е такова. Съвсем условно, разбира се- може мнозинството да не са прави, но така или иначе са определящи. Ето в примера с Пеевски (който вече е бита карта) повечето са на мнение, че не е пример за успял българин. Така че статистически мненията са ограничени и различията не пречат. Моля, все пак, да се върнем към дискусия за успелия българин. Дайте поне няколко случая на успели българи за да не философстваме напразно. Споменатият Влад е “американски бизнесмен“ и заедно с Джон Атанасов и Дилма Русев не вършат работа. Наши са Стоичков, Пулев, Бербатов. Липсата на примери за успели българи би говорила твърде лошо за обществото ни. Все пак у нас има бизнес, култура, все чужди ли са та нямаме свои?

И да, и не. Съгласен, че Бойко Борисов е успешен, но и Емил Димитров е успешен, а казват, че бил деликатен човек.

Не възразявам. Обаче как да намерим "общото кратно" за успеха, когато целите са разнопосочни? Прим. Един иска да е безгрижен, друг да има власт? Аз допускам, че за успеха в техните цели има нужда от пари. Вярно, за безгрижния са нужни по- малко, дори съвсем малко, ама пък успехът в безгрижието/безделието какъв успех е? Така дори може да се каже, че разходите са критерий за величината на успеха- този дето иска власт има нужда от повече пари от този, който иска безгрижие, значи добилият власт е по- успял от безгрижния. Връщаме се на парите и установяваме, че безгрижният има по- малко, употребява по- малко, пари от властния.

Парите са универсална стока. С нея се заменя труда на докера, търговеца, композитора, царя и нарко-производителя. Можеш да ги размениш после за ябълки, любов, власт, още пари. Който има пари, значи трудът му е търсен, хората са готови да му платят. Най- талантлив (?) автор е този на бестселъри- книги продаваеми за много пари. Такава е епохата. Няма какво да се дърпаме- успехът е пари. Ако Стефка е скочила 209, а МОК я е оставил без пари, кой ще я следва? Както се казва, "Като си умен/бърз/силен/гениален, защо си беден?". Все пак трябва да имаме предвид, че пари се печелят, пари се губят- Борис Бекер е съден за несъстоятелност тук, наши певци и артисти мизерстват поради несъобразителност в харчовете. Все пак: успелият българин ТРЯБВА да бъде богат. По определение.

Смятам за "успех" нещо, към което мнозина се стремят. Не можете да отречете, че богатство е ценност и мнозина се стремят към него. Значи, който успее да го натрупа, е успял. Както и другите успехи и този е условен- въвеждаме критерий "честност", макар че много от нещата стават тайно. Бил Гейтс бил гепил това- онова от Епъл, а "Проблем 2000" направо си беше измислен. Сега в битките на ваксините има много мръсни номера от които някои ще забогатеят (успеят), а други ще се почешат и ще си лапнат пръстчето.

Сещам се за Паисий. В увода на Историята си пише, че "пренебрегнал" здравето и болежките си и я написал, а скоро след това умира. Ами Ахил- било му предречено слава с ранна смърт или безименно дълголетие. Той избрал славата. Така че, да- здравето е важно, но да постигнеш максимума на възможностите си, непременно ще жертваш нещо. Прим. спортисти взимат допинг, хора на изкуството- наркотици, мъже и жени и "дупе дават" за да успеят, а пък за статус в социалните мрежи са готови на много- много рисковани неща.

Ами Влад Тенев с фирмата Робинхуд? Май му скроиха шапка? Той дори стана милиардер. https://bg.wikipedia.org/wiki/Владимир_Тенев_(бизнесмен)

Така въвеждаме, че "успешен" е субективна оценка, т.е. зависи от човека. Както се казва "Когато Петър говори за Павел научавам повече за Петър, отколкото за Павел" и по това, кого някой смята за успешен, можем да си направим извод за неговите възгледи и ценности.

Може ли да се каже, че щом управляват, комунистите са успешни? (в темата написах "успешен" без да пояснявам що е то, за да бъде максимално интуитивно) За мен Пеевски, както споменах, е успешен- богат и с влияние в политиката. Това, че крадял, е специфика и отговаря конкретно на темата. Борисов също е успешен. Той пък беше контрабандист и има поведение на мутра, обаче беше гл. секретар МВР, кмет, мин. председател. В областта на културата смятам Рачков за успешен, но е комедиант, което ме кара да смятам, че сериозен драматичен и още повече героичен характер не води до успех. Във форума Б. Киров е успешен- има бизнес, пише уверено и компетентно по ограничен кръг въпроси, където тежи. Интересно е положението на scaner. Коментарите му са точни и компетентни, но дали в живота това е оценено? Възниква и въпросът за това, че успехът може да е парциален- частен, а не във всички посоки. Прочее scaner не е влизал във форума от 09.04. Жалко.

Да, така мисля. Основание за това е, мисълта, че в миналото българският просветител се е различавал от френския, българският търговец- от гръцкия, българският войник от пруския. Просто условията са други и еволюционно предпочетените мутации са други. Сложеното "успешен българин" дава възможност за широко интерпретиране във всяка област- изкуство, бизнес, политика. Прим. за номинираната за Оскар актриса имаше разнопосочни определения, това дава възможност за дискусия.

Сърдечно благодаря за посещението на темата и лайковете на г-н Марин Тачков Тази тема ми беше голяма наслада.

Съгласен съм, че няма свобода на пазара. Ето и пример- при толкова силни вериги за хранителни стоки на богати страни, да излезе българска верига без държавна подкрепа е невъзможно. По повод връзката Пеевски- Лафка цитирам от тук ""Лафка" е собственост на "Благоевград- БТ", а според информацията в Търговския регистър краен собственик на фирмата е австриецът Волфганг Рекендорфер". Не зная апорта на Пеевски там и дали не е изигран от същия Рекендорфер. За КТБ мисля, че играта е под политическа закрила и не е само той измежду насъсканите кучета. Благодаря за мнението. Приемам, че "Пеевски е пример за провалил се във всичко". Предложих това спорно лице, за да потърся имена и характери на успели българи. Имате ли някого предвид?

Хомо луденс или време за детинщини. Повод за тези размисли ми даде напомнянето в едно интервю на Л. Дилов- син за Студентската телевизионна програма "Ку- ку", където е бил сценарист. За времето на промяна, той си спомняше като за "голям купон". Това игрово отношение към дейност със сериозни политически последствия ме накара да си помисля, че при големи катаклизми и незнание за адекватна реакция на стимулите от средата, човек се връща към времето за детинщини и ашици (прен.). Той започва отново чрез проби и грешки да опитва, да търси адекватни действия. Когато става дума за възрастен, играта е нещо двояко. От една страна тя означава отсъствие на перспективи или липса на интерес за сериозна, жизнено важна дейност. Например, вместо да учи нещо, което би било полезно, човек/дете се развлича с пасианси или табла. От друга страна означава надмогване на делничните задължения, осигуряващи живота и свободно време за развлечение. Свободното време, това, което е над необходимото за осигуряване на живота, бива запълвано с игра, която не винаги съдейства на възстановяването на силите. В същото време, амбициозните се учат, тренират и подготвят за дейност, която ще им осигури по- надеждна еволюционна ниша. Те действат като възрастни и ако отиват да играят голф, това е заради значим участник, а не заради преместването на топката. Предполагам, не само за мен, играта на революции със СДС не ни научи на нещо, което има приложение в следващият живот. Това се изразява в цифри- гласовете за тази политическа партия. Детинщините просто биват срамотно изтласквани. Ех, Дилов, защо вместо купон, не правехте нещо зряло и сериозно...?

Не, разбира се. Във време е продължителността на процеса, както в пространствени мерки са размерите.

Още един автор, смятащ, че има някаква у- топия, в която можеш да си извън времето. Херман Хесе в очерк на Калоян Блажев Тук. Авторът и коментаторът пак стигат до Бог, който въплътява това чудо- безвремието. Ще им се да има място, където промените са спрели, а всички процеси са познати. Светът е закован и предсказуем. По отношение "творенията на духа", а то: рожби на човешката психика, мога да си представя, как една картина или монография запечатват нещо от света и го правят непроменимо. Процесът на ставане и промяна в моментната снимка е прекратен. Бива прекратен и при отказ от ония процеси, които ни теглят в живота- да си осигурим изобилие на удобства, да задоволим нагоните си, да имаме радостите на тялото и психиката чрез консумиране на това, което ги удовлетворява, с което бихме отворили път за творчество до безкрай. Ако спрем тези процеси, обаче, ще спрем живота. От къде Хесе смята, че отвъдвременното= спиране на всички процеси измъква хората от нечистотата на инстинктите и ленността, за мен остава тайна. Види се в отсъствието на процеси, във вечността, той смята, че може да се прояви безкраен творчески процес. Ех, мечти, мечти. Не може другите процеси да спрат=вечност, а жизнените дейности да действат.

"Кахърен ... деца не прави" Един елемент от системата не функционира пълноценно. Благодаря за препратката.

Моята представа за универсално добро е това, което увеличава шансовете за оцеляване на човека и човечеството. Облекчава адаптацията и живота. В този смисъл, в системата на човешките индивиди, Добро е това, което удължава живота на системоподдържащите елементи (човеци), влияе възпиращо на системовредящите и създава връзки, които са от полза за цялата система. Ето например здравеопазването е добро. Пенитенциарната и съдебна система е добро. Мафията не е добро. В зависимост от влиянието на здравето ГМО може да е добро или не. Така и алкохола и кафето- ако подпомагат здравето е за добро. Да уважаваш баща и майка, значи поддържаш системни връзки и елементи- добро е. Да се обадиш като видиш как някой бие жена си- добро е- Той уврежда елемент от системата на човечеството. За тъщата въпросът е спорен . Тя може да руши молекулата семейство Някои смятат своята система от човеци като по- съвършена, а другите за вредящи. Тук вече има колизия. Дали системата на китайците е недъгава или пък тази на саксонците? Те си ценят системите и нищо чудно да искат да изолират влиянието на другите. Тук обаче става дума за оценка на конкретна система, но пак се съобразяват с доброто на системата. Когато Хомо сапиенс е изтребил неандерталците (ако е така, де), това е било добро за сапиенса, но не и за неандерталеца. Обаче това е еволюция. Ако машините работят по- добре, доброто за човека пак ще е за човешката система, няма да мислим за доброто на роботите, я.

Една интерпретация за руската емиграция Ако между свои е добре (което не е вярно, но е в условието на задачата), а между чужди си патиш, то ходиш, къде ходиш, грешиш, но търсиш и накрая са събираш пак при своите. При това новото общество е по- хомогенно, консолидирано и конфликтно с чуждите. В случая с клипчето, преодоляването на ентропията е за своя сметка, за което не всеки има енергията. Само ако много лошо изпитваш от другите или много добро при своите и то да те притегля към къщи, може да намериш енергия. Като стана дума за руската емиграция, враждебното отношение към тях, па и към всички други, според горния поглед води до сплотяването им. В гетата се ражда омраза.

Издателство ОФ има библиотека "Човек и закон" в която една от книгите е "Живот край мен" 1988 г. от адв. Петър Корнажев. Накара ме да се размисля историята с "Жоро Шилото". Този, когато почувствал психично напрежение, съпроводено с отказ на жена му за любов отивал към трамвая с наточено шило и като си харесал някоя качваща се пътничка я мушвал с шило в прасеца. В онези времена това предизвикало страх сред жените и мълвата го кръстила Жоро Шилото по подобие на Жоро Павето. Когато го задържали, се появили около 36 тъжби, а близките наели за негов адвокат Корнажев. Ето какво пише по случая адвокатът: Със своите предубеждения, аз съм на страната на прокурора и смятам адвоката за неправ. Да създадеш страх у да речем 40 жени не е малко. Ако такъв изскача нощем из зад ъгъла и плаши жени, няма да е чудно някой съпруг да го свитне дори смъртоносно и тогава същият адвокат, ако защитаваше съпруга, щеше да напише, че е бил афектиран и присъдата трябва да се намали или направо отмени. Сега в Русия върви дело срещу едного, който спасил момче от блудник, когото така халосал, че убил. Непредумишлено убийство, за което хората искат да не бъде съден. Искам да напомня и моралния казус от "За мишките и хората" у Стайнбек тук. Можеш да удушиш мишка, но не можеш да удушиш човек, колкото и малоумен да си. За това героят Джон ще застреля Лени въпреки обичта си към приятеля. Ще му наложи най- тежкото възможно наказание, което и съдиите биха спестили. Разбирам, че авторът е адвокат и работи за този, който му плаща, но според мен му се изплъзва обективността в литературата, не може да бъде честен арбитър на конфликт между един по- особен човек, навреждащ на обществото и обществото.

Предимствата на груповата терапия са много. Предимството на интернет е анонимността. Би ли било възможно съчетаването им? Дали би просъществувала група "Тревожни", "Алкохолици", "Наркомани", Самоубийци", "Психотици" във форум? Дали самопомощта в група без доктор би била привлекателна? Дали след отминаване на кризата някой би посещавал група? Дали е възможно опазване от тролове, хейтъри и пр.? Дали цените вече не са проблем и хората предпочитат специалисти? Има ли интерес от такова нещо?

Това, че нещо е непознато е естествено. Най- общо, (не задължително вярно), е, че се отразява досегашният ви опит, контекста, моментното психично състояние, връзка с други събития. Правенето на оценки е по- висше от дейността на умния телефон и вероятно се разработва, при това пак на електронни елементи. Прочее, като хубавица, на мен ми харесва повече друга манекенка, излегнала се на червен автомобил, а пък друга във вода с изплувал и оптически уголемен бюст. Ситуация, джанъм. Изводът е, че няма идея за красиво, витаеща в света, а само продукция на мозъка, моя за мен, вашия за вас, а чрез думите си сравняваме информацията, която никога няма да стане видима за другия.