Втори след княза

Кървавите сцени от живота. При катастрофа винаги се събират кибици, които просто гледат и не участват в спасяването. Това не са извратени хора, това са хора, които наблюдават едно съдбовно събитие. Те несъзнателно си обогатяват картината за живота- „Ето още един начин да дойде смъртта, ето още нещо, от което трябва да се пазим”. Не е необичайно да има и деца. Нашето разбиране е, че децата трябва да бъдат отстранени от досег със смъртта. Не е хубаво да присъстват на погребение. Обаче смъртта е важна част от живота. Аристотел е обучавал Александър по Илиадата, а там има много цветисти кървави сцени. Това не е травмирало македонския престолонаследник, защото това е реалността. Опознаване на реалността чрез художествени произведения е култура. Наистина, преливащите от кръв и барут произведения не са реалистични и могат да бъдат спестени на детето, но сбогуването с покойник е нещо истинско. Впоследствие ще има много такива преживявания, а те стават с хора, не може все да ги избягва като травмиращи, по- добре да ги приеме овреме. По- добре да има ярък спомен от сбогуването с баба си, отколкото спомен от посещение по гробищата.

Кои са рисковите ситуации, предполагащи психична травма, от които да се предпазваме? Природни: Бедствия, пожар, наводнение, падане от високо, опасни животни. Като цяло това са събития, застрашаващи първо с физическа и после с психическа травма. Обаче всеки решава за себе си, дали да се хвърли и помага на другите застрашени или да бяга и да се спасява от ядове. Социални бедствия- война, терористични действия, икономически кризи. Ако можете да предугадите война, криза, тероризъм и навреме да си продадете пианото, а после- в по- спокойни страни. Възрастови кризи. Те са интересни с това, че рискът от травма се увеличава, но се придобиват и умения, които са полезни за после. Започнахме да разбираме, че в училище детето е изложено на рискове от взаивоотношенията си, но също се социализира, което е по- важното. Може да му разбият носа или да си ожули коляното, но ще се научи как да се отнася с такива, които разбиват носове или препъват в живота. Във взаиоотношенията с другия пол, колко пъти се е случвало да разбият сърцето ми и колко пъти да разбия аз нечие… край нямат. Обаче това трябва да се преживее и бележи един етап. После- работата. Да се научиш да не ти създават проблем началниците е изкуство. Някои с творчески труд, други с дисциплина, трети със сладки приказки, четвърти с още по- сладки неща, пети с подлост. Всякак е било. Това са травмички, които предотвратяват истински травми. В този смисъл, нека предупреждаваме за големите опасности, а за малките да следим да не се изменят. И да не плашим с психичните травми, защото те се преодоляват. Спомнете си Бърнард Шоу Heartbreak House. Там са с разбити сърца, но живеят. При това през война.

Снимка. В София, при злополука между трамвай и влак, кантонерката подпряна на колелото на влака с отрязани 2 крака. Фотографът тича да снима фрапиращи кадри. Не помага. Той е друг "орган" на обществото, не е от медицинските.

Е, стресовите събития могат да са инцидентни и продължаващи. Системният (не от система, а от постоянен) тормоз/ насилие са различни, но травмиращи. Често човек сам се излага, защото е решил, че ако избяга стресорите ще са по- опасни, а с тези е свикнал. Деца остават при родители- мъчители и работници при шефове- насилници и не бягат. По този повод намирам развода за добро достижение на цивилизацията, всеки съпруг трябва да има право да избяга, ако му е тежко. Право, пък как ще го използва- негов избор. Да пати, щом е избрал да стои в тази среда. За особеностите на възпитанието на деца, гледам и слушам, но не мога да реша. В англ. училища и до сега е позволено физическо насилие, защото Британската империя се е основала на него. Пруската армия е станала най- силна чрез солдафонщина, а Чингисхан .... Трябва да имаш ПРАВО на избор, но щом си избрал този път... вж. унижението при тренировки на спец. частите на САЩ. Травми, а?

Някои. Повечето се преодоляват. Минават и заминават. Пък може да се помнят тези, които са формиращи или по- скоро стигащи до границата на способностите. Може би просто това, че еди кое си събитие ни травмира, означава, че в тази област до там са ни способностите. Поуката е, че не е нужно да се насилваме в тази посока. Не защото имаме детска травма, а защото още в детството е трябвало да разберем, че там не ни е силата. Трябвало е още тогава в картата ни за света да отбележим "Риф" за тази ситуация и да я обикаляме, а не с таран след таран да си чупим главата. А?

Мъжете разказват казармени и войнски подвизи, белезите им са живи татуировки от реална опасност, жените разказват тежки раждания, когато са били на косъм от смъртта. Това е паметно и си струва да бъде споделено. Хора търсят приключението, риска и това е част от проверката на себе си. Катерят върхове и потъват в океани, „Защото ги има”. Психичните травми не са трагедия, а човешки опит. Ако си спомняте, „Мадам Бовари”, на която в пансиона се случила смъртта на майка й (?). Тя станала център на внимание, което доставило на тази романтичка голямо удоволствие. Така че не бива да абсолютизираме травмите. Те са част от живота, при това не най- лошата.

Психичната травма и психичната болест са качествено различни. Но като обсъждате психично болен творец, бих споделил, какво си мислех тия дни за изобразителното изкуство: прекланям се пред реализма и невероятното предаване на реалността с цветове и форми от старите майстори. Днес дори дете с телефон може да даде превъзходни изображения на реалността. Защо е умението с молив и четка? Обаче никой телефон и фотоапарат не може да си отреже ухото.

Към коя школа е практиката? Просто любопитство.

И тук е отговорността на психолога- да пише за либидото или за нацизма. Фройд, Юнг, Фром действат различно. Сартр и Камю не философстват по форуми.

Сложно ми е. Съдейки по пренаписването на историята и поп- фолк хисторито политиката е доста неясна.

Плурализмът в психологията дава широк спектър от школи и обяснения на психичните явления. Уважавам Фройд, че е заговорил смело за секса в едно консервативно време, но дотолкова. Да ме прощава. Повече харесвам школите, които търсят решение, а не причината. Не дали травмата е от кола или от тухла, а да се спре кръвта и да се дезинфекцира.

Драмата бе повторена като анимация. Грета Тунберг. Съгласен. Това добавя личен опит. Не ми се политиканства, защото управлението на държавата е именно политика. Сега пък има избори и оферти много. Факт е и отсъствието на партия/лице, което да изрази интереси на повече хора. Тук възниква и въпросът, може ли чрез психологически средства да бъде повлияно на нещо, което се влияе с политически средства. Ако държавна политика въвежда травмираща среда, дали е по- важно да се помага на хората да се спасяват поединично или да се обединят около идея, която да промени травмиращата среда? Ето заради това не ми се политиканства.

Драмата бе повторена като анимация. Грета Тунберг. Съгласен. Това добавя личен опит.

Юнак без рана не може. Не става дума за лишаване жените от правото да са юнаци. Просто обръщението ми е към мъжете. Нервната им система позволява по- голяма издръжливост на психични травми. Както се знае, хистерията преобладава повече при жени. Поради това, поне докато са млади, мъжете е редно да се сблъскват с повече стресови ситуации- авантюри, пътувания, нови начинания, нови срещи и разлъки. Да помагаме на хората, да помагаме на по- слабите, на дамите. Млади мъже, достигнете границата на възможностите си за да научите себе си. Как така ще познавате възможностите на колата, а няма да познавате собствените си възможности? Да, ще получите рани, можете да разбиете сърцето си, обаче „Юнак без рана не може”.

Екстраверсия и стрес в социалните контакти. Нормално е интровертите да не са толкова безгрижни в социалните контакти. Нормално е и екстравертите да предпочитат да решават проблемите си с един- два телефонни звънеца, вместо с усамотени размишления. Натура. В този смисъл, докато човек е млад, трябва да опита много и различни дейности, за да научи кой е. Да разбере кое е постижимо за него и кое трудно постижимо. В края на краищата, не всеки, направо никой, не може да скочи колкото Стефка Костадинова. Невъзможните неща трябва да се знаят също.

Моят медиен стрес е свързан със следното преживяване- колега, много пъргав работник, искаха да интервюират от местната медия, а той се скри, клекна и се сви зад тезгяхите. А беше висок, едър. Поведението му би трябвало да е пример. Приех, че медиите могат да минат и без мен, а аз без минутата известност. Може би става дума и за темперамент- флегматик съм, а изненадващите събития плашат. Загубеното- загубено. Търся други медии- ето- интернет. Все пак, съзнавам, че и за други новото е плашещо и в медиите имат обичай да правят нещо за да адаптират новака, а не веднага да го изтъпанчват пред прожекторите. Чувал съм заекващи от притеснение и потни пред екрана... значи много сме, а също значи, че минава.

Моят дом е моята крепост- едно възможно средство за индивидуално спасение от побъркания свят. Наистина, политическите борби дават шанс да дойде по- добър ред и лидер, но като гледам света, не мога да посоча страна, в която това да действа системно. Случайно- да, има тук- таме. Поради това е хубаво човек да си има доходи и самочувствие, може би не толкова много, че да го преследват, че бил олигарх. Да, Сервантес го е казал- да имаш храната, за която да благодариш само на бога е достатъчно. Обаче и той започва "Дон Кихот" с благодарности към величията. Богатството не предпазва от психични травми, богатите също плачат, но с пари можеш да облекчиш страданието си. Богатите по- лесно посрещат разходите си, когато са травмирани. То е като едно ударено сито куче с бърлога и едно ударено гладно под дъжда.

Наистина, травмиращо е да живееш в общество управлявано от психопати.

Мисля, че "вътрешното в човека" не може да породи психична травма, така както физическата рядко е вътрешна.... е, да си прехапеш езика или да си откачиш ченето от прозявка, но това са изключения. Моля, напишете какво имате предвид под психична травма от нещо вътрешно.

Превантивният подход е по- надежден от последващото лечение, каквото и да разбираме под "травма". По- добре да не влизаме в затвора. Да нямаме конфликти в семейството и работата, да правим така, че да не обедняваме, да не ни уволняват, да не ни гонят от дома ни. Като се катурне колата, терапевти- много.

Методът ми на разсъждение е по подобие. Подобието с физическата травма. Факт е, че в детството си сме подложени на множество физически травми. Като цяло, детският организъм е жилав и надживява раните. Въпреки това детето е подложено според местните ни разбирания на постоянен тормоз от рода на "Не прави това, ни ходи там, не пипай мръсно, не пипай, може да те ухапе". Така предпазваме децата от травми, но не и от смелост и решителност да се хвърлят в живота самостоятелно. В този смисъл, детето понася, това е проверено, не само развод, не само смърт на родител, не само земетресение, война и бедствие по- леко от възрастния. Да го оставим под опека, отстраняваща само смъртоносните събития. Нека се сблъсква с реалността и "кожата му загрубява". Преодоляването на малки травми дава поука ДА НЕ СЕ ВРЕ ТАМ, КЪДЕТО МОЖЕ ДА ПОЛУЧИ ТРАВМА. Девойчето ще се научи да не се прибира късно, момчето- да не се сбива с големи, да не се намесва в конфликти, да се държи така, че да не го унижават. А това си е избягване на големи травми, само защото се е преборило с малки.

Няма нужда от просторен анонс на тема, която е дискусионна и ще се развива. Още по- малко има нужда, ако темата загине в зародиш.

Има си фейсбук група на "Успели българи дават личен пример" https://touch.facebook.com/story.php?story_fbid=1154120628053639&id=1059772594155110 но аз не мога да си извадя изводи... просто не съм във фейсбук.

`Що, някои се отказват и минават под дъгата.

Да не би това да е целта, да се откажем от мисленето?