Втори след княза

Имаше някакво изследване, според което хора с реална самооценка си поставят реалистични достижими цели, докато такива с ниска самооценка(самочувствие) си поставят по- високи или по- ниски цели от достижимите. Недостигането на високите цели подкрепя ниската им самооценка, което не ги прави особено щастливи. Смятат, че най- добре било целите да са реалистични и както казвате вие, по посоката на пътя- "Да стигна до това дърво, тази служебна позиция, да реализирам този проект". После друга достижима цел. Не коригирам Лао Дзъ, но по- ми допада "Не целта е цел, а пътуването" Именно глаголът, процесът е нещото в източната философия, което не разбирам, но е много интересно.

Поставяте интересна посока на разсъждение. Крушението на идеали е тежко изживяване. Настъпва деморализация, което не е точно психическа травма, защото са засегнати морални възгледи, но последствията се отразяват на психиката и на социалните връзки, т.е. промяна в социалната психика на обществото. Доколкото го разбирам, хората, които изграждаха представата си за социални отношения според социалистическите възгледи "И добри ще са хората, майко, като тебе, добри"- Вапцаров се консервираха в отношения в семейството и тясна група от аналогично мислещи. Идеалът търпи сериозни щети. Привързаността към идеята за дружески, а не конкурентни отношения, обаче остава, не само като политическа привързаност, но и като предпочитано отношение. Солидарността дава шанс за оцеляване на индивидите, особено ако нямат повече шанс за индивидуална реализация. Това съответства на комунистическата идея, че пролетариатът може да се погрижи за себе си само когато е задружен, независимо от факта, че може да бъде възседнат и поведен от водачи, търсещи лична реализация. Като се връщам към темата, психическата травма при идейно крушение се лекува чрез споделяне- хората разбират, че и с други е така, чрез преначертаване на плановете, чрез релакс, но може и чрез фанатизиране- неприемане на обстоятелствата. Предпазването би било съзнание за динамичност на живота, а не истерична привързаност към конкретна идея. Изграждане на реален поглед, поведение според това, което е, а не това, което би било прекрасно според идеите.

Почивката Стресът при психотравмиращо събитие е продължителен и изтощителен. Именно заради това се налага да отделяме специално внимание как да организираме своя сън и почивка. Това е възстановяване. Набъхтените в една стая затворници или в товарни вагони концлагеристи са организирали съня си- едни легнали, други клекнали на смени. Според разказ на един европеец, задържан при чудовищни условия с араби, налагало му се да слага и картон между себе си и арабина отзад, докато спи. Въпреки това, оцелял. В друг разказ- за пътуване към концлагер се споменава как задържаният се простудил, защото бил до прозорчето на товарния вагон, заради което неволно и неколкократно дрисвал. Разбирате, какви екстремални са изживяванията и какво разбиване на представите за възможно и приемливо е това. Та въпреки ледения вятър от прозорчето и разстройството, той намирал време да подремне и оцелял.

Моля, сподели кое е онова, което важи.

Предпазване от най- тежките и неизбежни психични травми- смърт на съпруг и родител. Смъртта на родител се приема много по- леко от деца, които са независими материално и емоционално от родителя. Когато младите имат свой дом и грижи, когато получават топлота в семейството си, те ще приемат този естествен край много по- леко. Смъртта на съпруг е непосилна травма, но ако засяга в малка степен промяна на делника, става по- поносима. В този смисъл, ангажирането и опитността още приживе в домашните дейности на другия съпруг спасява преживелия го от безизходицата. Емоционалната празнина, наистина е трудно да бъде запълнена и това изисква допълнителни усилия за помощ от страна на близките. Ако те са хванали своя път, то остава ангажиране на вниманието в някакви други дейности, с надеждата, че така ще бъде спечелено време и мъката ще затихне. Смъртта след тежко боледуване и обгрижване е някак по- особена. По време на тези мъки, които хората оценяват- „Дали си болна лежала или си болен гледала”, грижещият се започва да стопява емоционалната връзка и смъртта, въпреки покрусата, идва с едно опразване от към тежки емоционални натоварвания. Стига да има каквато и да е комуникация за отпъждане на самотата, онази съдбовна емоционална връзка вече е прекъсната.

Ог уики "Потърпевшите най-често са принудително приведени в безпомощно състояние – чрез сила, заплаха и разнообразни физически и психологически средства, като са напълно лишени от възможност за самоотбрана." От НК Обърнете внимание на "положение на зависимост"- режисьор-актриса/артист; шеф- секретарка/служител; паричен донор-бедняк, наркотична зависимост.

Става дума за "Ми ту", обсебено от жени- жертви и за присъединяване към тях на мъже- жертви на хомосексуални желания. Не за проституция, която аз така или иначе не одобрявам. Търговия със собствената плът правят и проституиращи, и бизнас-мени/дами, и филмови звезди, и политици.

Че аз за тях пиша. За да е по- ясно: Време е мъжете, съблазнени от мъже чрез подаръци, подкрепа, наркотици` да кажат истината, че да се подлагат на мъж не е удоволствие, а интерес. Да заявят, че са били измамени и прелъстени.

Приемам го за ирония. Защо да не са излъгани?

Става дума за пари. И Бритни, и Борис Бекер са пострадали. На Бекер при производство по несъстоятелност му назначават кой да се разпорежда с активите му. А той не е непълноценен. Е! Просто има лобита, които са заинтересовани да измъкнат пари за "семки и бонбонки", дрога, развлечения и скъпи играчки, пък настойниците и попечителите биха им попречили. В закона има и запрещение поради разточителство на съвсем с ума си хора. Смятам, че отпадането ще засегне уязвими лица, особено разполагащи с имоти. А на улицата без покрив, здравата се травмира. Заради това, попечителите да определят дали лицето под запрещение ще ходи на кану, езда или ще има дом. Спомням си един, който пушеше, а парите на майка му не стигаха за храна. Тя му каза да ги намали и той намали... храната. Ако той си разполага с парите, само травми го чакат.

Чудни хора... Да дадеш на 15 годишно дрога (за после) и да получиш съгласие е мигновено. Чуденето продължава толкова, колкото на старлетка пред режисьор. Време е в движението "Ми ту" да се включат и съблазнени мъже. Стига с тоя срам.

Надявам се, разбирате, че някои травмиращи човека явления се решават с политически средства. Вие самата имате политически възгледи, оформени именно за да няма човешко страдание. Или?

В България се разгръща кампания, в която се настоява да няма запрещение. Прим. тук. Шумен е и проблемът на Бритни Спиърс, чийто попечител е баща й. Смятам, че законът защитава интересите на хората с интелектуални затруднения и премахването на запрещението ще доведе до лоши последици за тях. Вие как мислите, по- благоприятна или по- травмираща би била ситуацията без запрещение?

Преди 15 часа, Втори след княза said: Хомосексуалната копулация е противоестествена и това може да провери всяка съпруга, стига да поиска. Тя ще се убеди, че това е болезнено преживяване, което не носи наслада. Неуспешен семеен опит за разнообразяване. Е, ако вашия опит носи наслада...

Че те, тестовете, ще се изчерпят, ще ги изучим наизуст.

Предпазване от ранни сексуални контакти е предпазване от психична травма. За момичетата, защото още не са пълноценно развити, за момчетата, за да избегнат особеното отношение на френската нация към Макрон. По отношение хомосексуалните връзки на момчета с чичковци, това е особено важно, защото ще изкриви и е с вредни последици за целия живот. Хомосексуалната копулация е противоестествена и това може да провери всяка съпруга, стига да поиска. Тя ще се убеди, че това е болезнено преживяване, което не носи наслада. Естествено тези „неудобства” биват компенсирани от активния хомосексуалист чрез обгрижване, подаръци, а сега най- често с наркотици, които снемат срама и обезболяват, но съсипват живота занапред.

Разсъжденията ми са в следния ред: Травмиращото събитие въздейства на човека в неговата психофиологична цялост. Задействат се както когнитивните подсистеми- объркване, липсва идея за решение, така и паметовите- натрапчиви спомени и емоционалните, но също и ендокринните, а с тях и сърдечните, дихателни и пр. Човек реагира цялостно. Това явление е реакция на стресор и се изследва като стрес. Като нормална реакция на промяна. По- особена е фазата на изчерпване, когато човек изчерпва съпротивителните си сили и се предава, загива. Обаче травмата засяга не толкова този етап, а предишните. Повечето хора си преминават през първата и евентуално втората фаза и се възстановяват. Тези, при които ре-адаптацията не настъпи след месец се смятат за проблемни- имат посттравматично стресово разстройство. Значи не въздействието определя "травмата"- мнозина го получават и се възстановяват безпроблемно. Несправянето е проблемът и тогава говорим за травмата. Това е като да си ожулиш коленете, (травма), те да заберат или се възпалят, или нещо по- сериозно (усложнения след травмата). Като така, предпазването е обичайното- да постъпваме така, че не се случва. Да си гледаме в краката Да сме опитни в подобни ситуации и във възстановяването от тях. За мен много важно е желанието и умението да се споделя и обсъжда. Обсъждането е открай време. Това, че сега се наемат с него психолози го лишава малко от добрите решения. Представете си срутване в мината, след което преживелите го, разговарят с психолог. А сега си представете обсъждане с опитен колега, със специалист по минно дело. Ще се получат полезни съвети, които освен, че ще снемат емоционалното напрежение, ще дадат увереност и уроци. Авторитетът ще им предаде смелост и знания. Споделянето за психическата травма е като хигиената за телесната. Да се почистят болестотворните бактерии и всичко зарасне по- бързо. А иначе травмите са си ежедневие. Да не се задържат "девет години, ни мре, ни се вдига". Да минават.

Давате чудесна възможност да потърсим определение, какво е травмираното при психична травма. Аз лично не съм склонен да приемам, че човек има "истинско аз", защото тогава с какво друго "аз" се явява? Не приемам, че травмата е на личностно ниво, защото има хора, изживели бедствие, които не са изменили личността си нито по време, нито след събитието. Но добре е да си зададем въпроса, кое бива травмирано от психотравмата?

Кървавите сцени от живота. При катастрофа винаги се събират кибици, които просто гледат и не участват в спасяването. Това не са извратени хора, това са хора, които наблюдават едно съдбовно събитие. Те несъзнателно си обогатяват картината за живота- „Ето още един начин да дойде смъртта, ето още нещо, от което трябва да се пазим”. Не е необичайно да има и деца. Нашето разбиране е, че децата трябва да бъдат отстранени от досег със смъртта. Не е хубаво да присъстват на погребение. Обаче смъртта е важна част от живота. Аристотел е обучавал Александър по Илиадата, а там има много цветисти кървави сцени. Това не е травмирало македонския престолонаследник, защото това е реалността. Опознаване на реалността чрез художествени произведения е култура. Наистина, преливащите от кръв и барут произведения не са реалистични и могат да бъдат спестени на детето, но сбогуването с покойник е нещо истинско. Впоследствие ще има много такива преживявания, а те стават с хора, не може все да ги избягва като травмиращи, по- добре да ги приеме овреме. По- добре да има ярък спомен от сбогуването с баба си, отколкото спомен от посещение по гробищата.

Кои са рисковите ситуации, предполагащи психична травма, от които да се предпазваме? Природни: Бедствия, пожар, наводнение, падане от високо, опасни животни. Като цяло това са събития, застрашаващи първо с физическа и после с психическа травма. Обаче всеки решава за себе си, дали да се хвърли и помага на другите застрашени или да бяга и да се спасява от ядове. Социални бедствия- война, терористични действия, икономически кризи. Ако можете да предугадите война, криза, тероризъм и навреме да си продадете пианото, а после- в по- спокойни страни. Възрастови кризи. Те са интересни с това, че рискът от травма се увеличава, но се придобиват и умения, които са полезни за после. Започнахме да разбираме, че в училище детето е изложено на рискове от взаивоотношенията си, но също се социализира, което е по- важното. Може да му разбият носа или да си ожули коляното, но ще се научи как да се отнася с такива, които разбиват носове или препъват в живота. Във взаиоотношенията с другия пол, колко пъти се е случвало да разбият сърцето ми и колко пъти да разбия аз нечие… край нямат. Обаче това трябва да се преживее и бележи един етап. После- работата. Да се научиш да не ти създават проблем началниците е изкуство. Някои с творчески труд, други с дисциплина, трети със сладки приказки, четвърти с още по- сладки неща, пети с подлост. Всякак е било. Това са травмички, които предотвратяват истински травми. В този смисъл, нека предупреждаваме за големите опасности, а за малките да следим да не се изменят. И да не плашим с психичните травми, защото те се преодоляват. Спомнете си Бърнард Шоу Heartbreak House. Там са с разбити сърца, но живеят. При това през война.

Снимка. В София, при злополука между трамвай и влак, кантонерката подпряна на колелото на влака с отрязани 2 крака. Фотографът тича да снима фрапиращи кадри. Не помага. Той е друг "орган" на обществото, не е от медицинските.

Е, стресовите събития могат да са инцидентни и продължаващи. Системният (не от система, а от постоянен) тормоз/ насилие са различни, но травмиращи. Често човек сам се излага, защото е решил, че ако избяга стресорите ще са по- опасни, а с тези е свикнал. Деца остават при родители- мъчители и работници при шефове- насилници и не бягат. По този повод намирам развода за добро достижение на цивилизацията, всеки съпруг трябва да има право да избяга, ако му е тежко. Право, пък как ще го използва- негов избор. Да пати, щом е избрал да стои в тази среда. За особеностите на възпитанието на деца, гледам и слушам, но не мога да реша. В англ. училища и до сега е позволено физическо насилие, защото Британската империя се е основала на него. Пруската армия е станала най- силна чрез солдафонщина, а Чингисхан .... Трябва да имаш ПРАВО на избор, но щом си избрал този път... вж. унижението при тренировки на спец. частите на САЩ. Травми, а?

Някои. Повечето се преодоляват. Минават и заминават. Пък може да се помнят тези, които са формиращи или по- скоро стигащи до границата на способностите. Може би просто това, че еди кое си събитие ни травмира, означава, че в тази област до там са ни способностите. Поуката е, че не е нужно да се насилваме в тази посока. Не защото имаме детска травма, а защото още в детството е трябвало да разберем, че там не ни е силата. Трябвало е още тогава в картата ни за света да отбележим "Риф" за тази ситуация и да я обикаляме, а не с таран след таран да си чупим главата. А?

Мъжете разказват казармени и войнски подвизи, белезите им са живи татуировки от реална опасност, жените разказват тежки раждания, когато са били на косъм от смъртта. Това е паметно и си струва да бъде споделено. Хора търсят приключението, риска и това е част от проверката на себе си. Катерят върхове и потъват в океани, „Защото ги има”. Психичните травми не са трагедия, а човешки опит. Ако си спомняте, „Мадам Бовари”, на която в пансиона се случила смъртта на майка й (?). Тя станала център на внимание, което доставило на тази романтичка голямо удоволствие. Така че не бива да абсолютизираме травмите. Те са част от живота, при това не най- лошата.

Психичната травма и психичната болест са качествено различни. Но като обсъждате психично болен творец, бих споделил, какво си мислех тия дни за изобразителното изкуство: прекланям се пред реализма и невероятното предаване на реалността с цветове и форми от старите майстори. Днес дори дете с телефон може да даде превъзходни изображения на реалността. Защо е умението с молив и четка? Обаче никой телефон и фотоапарат не може да си отреже ухото.