Втори след княза

"Умният телефон" срещу идеализма Хората са се чудили, как така съзнанието ни припомня и пред нас изниква образ на човек от миналото. Как така, ние можем да манипулираме с образи, да си представим как бихме изглеждали с мустаци или дамите- с друга прическа или друг цвят на дрехата. Умният телефон може да ви го покаже как става. Той може да извади снимка от някое събиране, на което дори сте забравили кой присъства. С простичка програма може да сложи мустаци или очила на някой образ. Умният телефон показва, че това, което са смятали, че прави душата, е просто действия с информацията. В него е кодирано състояние на пикселите в камерата, в човека- кодирани сигнали от сетивата и от самия мозък. Най- упоритите ще кажат- ами къде в мозъка ви е картинката на лицето на мама? Умният телефон отговаря- дори да ме разглобите и гледате под електронен микроскоп, няма да видите снимката от онова събиране. То е кодирано в състоянието на елементите от чипа, а при вас в състоянието на елементите от мозъка- в неговите клетки.

С охота опростявам определението за идеално от "дейност на човешкия мозък по обработка и съхранение на информацията" в "дейности с информацията". Голямото бърборене, дали информацията е материална остава, като несъмнено носителите и обработващите я мозък и машини са материални. Някак си не сме осмислили в мирогледа си процесите, структурите и взаимовръзките.

Един от начините за диференциране на идеалното от материалното е чрез предполагаема невъзможност за пространствено обозначаване на идеалното. - Къде се намира числото 2? - Между 1 и 3 в реда на естествените числа - А този ред къде се намира? или - Къде е Хамлет? - На трети стелаж - Не..., героят? - В Елсинор... в Дания - А защо говори на английски, а на третия стелаж пък на български? Обаче като приемем, че идеалното е информацията, познанието, знанието за нещата, то те са свързани, съдържат се, кодирани са на някакъв материален носител. Дали това ще е книгата от третия стелаж или мозъците на библиотекаря/ читателя/всички хора, то информацията е овеществена и съществува само чрез материалния си носител. По този начин и идеалното е там, където е неговият носител и може да бъде позиционирано в пространството. Като информация, то е неотделимо от него. Няма такова нещо като "хранилище за идеи", нито те съществуват извън носителя. Те могат да бъдат предатени по някакъв информационен канал, да бъдат копи-пействани, дори могат да бъдат унищожени. Никой не знае, каква е била идеята на Архимед, овеществена в кръговете, сритани от калигата. (Ако нямате и идея за това, обърнете се към Уики. Там има информация, а в пространство е позиционирана в някой сървър, не зная къде и е кодирана на различни езици за улеснение ) Приложно значение: обсъждаме информация, нещо съвременно.

С удоволствие прочетох отново дискусията. Хареса ми, че са изложени основните тези. Можеше да си спестим противопоставянето, като се ограничим до питания за уточняване на мнението или неясноти в съдържанието. Мисля, че това, което би направило беседата още по- добра е наличието на контролен въпрос у участниците "И какво от това", в см., че чистото философстване има и приложна страна. Това обаче са дреболии. Добре се е получило. Сърдечно благодаря на всички участващи.

Хареса ми този коментар и го пренасям. При осмислянето му заменям "смисъл" с "наличност и подреденост на елементи,връзки и закономерности, функции, действия и пр.". Това правя за себе си за да избегна проблема с това, че разбирането идва след смисъла. Явно авторът има предвид комуникацията, че комуникаторът е шифрирал някакъв смисъл, който предава. Обаче аз исках да разширя съдържанието със ситуацията на явление в света, което човек разбира. А тъй като не приемам, че в нещата има смисъл, информация, а някаква подредба, не- хаос, заради това правя казаната замяна. Ще добавя и един текст от статията "Информация" в Уики, което ми се вижда спорно. Вижда се, че и редакторите смятат, че информацията съществува в нещата, вероятно като противоположно на ентропия.

Дали ме вкара в кофти филм или аз сам?

Волята за власт?- Не я ща тая пущина. Пак ще напиша защо избрах "Втори след княза" за ник. Първо, кой е Първият?- Вие и всеки от вас, който иска да е Първи. Нямам никакви претенции за първенство. Искам да се люшкам свободно... като Хари. Благородството задължава. Принц Уйлям да му мисли. Заради това спокойно се забавлявам с това, че "То... топлата вода била много приятно нещо бе..."(Това е една забележка от темата "Идеалното без идоли", която препрочитам и намирам хубави неща за информацията). Та, мили съфорумци, бъдете първи! Бъдете князе! Нека силата е с вас. Аз няма да отида в институт, списание или на конгрес. Аз съм на форум=мегдан, където не си съпернича с никого, Заявил съм се: Аз съм Втори!

Има много случаи, когато волята за власт е донесла просперитет, придала е на обществото енергия. Пирамиди, замъци и обществени сгради разказват за времена, когато някой е ангажирал хора да построят нещо изключително. Така че властта е един приемлив елемент от реда. Смислено е да има управляващи. Примерно идват българи от степите, обединяват разобщени племена и създават държава. Това, да жадува власт воин го разбирам, той трябва да е агресивен за да тръгне да се меси в живота на чужди и свои. Обаче жаждата за власт сред второто съсловие- духовенството, ми е малко неразбираем, може би защото сме в православна държава. Мислел съм, че жреците са съветници, но не и вождове. Дядо поп пита Бога и разказва на другите, но защо ще ги командва и лишава от свободна воля? После, на Страшния съд, Господ ще ги съди по делата, а не по това, дали попът им е бил прав като ги кара да правят лоши работи. (Сетих се за педофилията сред католишките свещеници) (Честито Възкресение на католиците). В представата ми за подредено общество (по темата) жреците, свещениците, не се борят за власт, а за доставчици на съвети. Наистина, при големи групи хора, при масово производство или всеобща религия, се създава необходимост от някаква йерархия вътре в съсловието: поп, монах- игумен- владика- патрика, ама при тях върховният е на небето и следи. При третото съсловие, също. Докато са занаятчии, сами са си власт. Като стане по- разширено производството, вече има нужда от организация и се появява нуждата от власт. Фабрика с две хиляди работника, несъмнено трябва да се държи с власт. Тогава се появяват и философите, които я абсолютизират. Сега обаче произвеждащият интелект като че ли иска друго. Чета, че в някои софтуерни фирми мислещите са свободни в много отношения. Като има проблем и необходимата за решаването му информация, ученият сам си бие камшика да работи. Интересно му е. Сещам се или си доизмислям, това как Стив Джобс примамил мениджър от Кока- кола, като му казал "Искаш ли цял живот да продаваш вода с мехурчета, вместо да твориш нов свят?" Ето, Архимед, Бокачо... те не са се борили за власт, а за свободен избор. Та... в подредбата на обществото има, разбира се, управление- власт; има класи и браншове. Това е структурата му, неговата подреденост. Познаването и съобразяването с реда улеснява всички. Редът се променя, редът не винаги е най- добър и не винаги съответства на общите цели, но хубавото е, че го правят човеци, а значи, че могат и да го изменят.

Нямам представа какво е предаването на сила от поле. И това не е езиково клише. Как така нещо във вакуум като мине край тяло с голяма маса или метал край магнит изменя посоката си на движение? Така че допускането за етер не ми е чуждо. Приемам и "поле", но на въпроса Как действа не мога да отговоря. Прочетох за "фантомните" частици с кратък живот, но там пък не ми е ясно какво става с материала и енергията, когато загинат? Значи не са елементарни, а съставни. От познанията ми по електротехника, мисля, че предаването на енергия, когато приемащият антенен дипол е перпендикулярен на излъчващия се получава най- слаб сигнал, а това означава, че остатъка от излъчването се разпилява и бързо ще се изразходи. По- понятни са ми трептящите кръгове с индукция и капацитет, обаче по отношение на елементарни частици не мога да си го представя. Примерно, ако електрон обикаля, това си е бобина. Обаче как да спестим излъчването му и да го върнем в него... т.е. въпросът за капацитета. Не зная при какви условия перпендикулярно въртяща се частица ще поеме енергията и ще я връща без големи загуби.

Според някои философи е така. Аз не проумявам Воля, съотнесено към Предмети. Така е. Обаче скоро гледах филм за Австралия. Отдалечените от света аборигени имали доста прост живот и ниво на цивилизованост, Те нито искали да стигнат до други и да властват над тях, нито имали кой- знае какви различия помежду си. Това повече прилича на идеята за ентропия- енергията се разпределила, няма никакви потоци за развитие, забогатяване, просперитет, нови източници на енергия и машини. Появила се обаче външната енергия с английските паунди и джентълмени и ентропията намаляла. Класи, бели и туземци, еколози и капиталисти... Сега се говори, май не само от Сорос, за Отворено общество. Да няма изолирани, а може би и по- свободни по границите.

А- ха. В случая енергия за организма. Ама тя не е нужно да бъде съобразявана с някакви кванти, можем да минем и без тях. Просто борбата за оцеляване е свързана с това да имаш повече енергия, която ти е необходима за оцеляването и надмощие. Най- добре мъж и прасе над сто! А иначе, като борба на мотиви в човека също е интересно. Човек сам решава за какво да даде заплатата си (съдържаща овеществена енергията му, която е изразходвал): дали за пържола, дали за пищов, дали за да си плати тока, дали за бои и четки, та да оцелее и има надмощие.

На границата не е като същинското. Граничните положения са винаги малко по- бамбашка. Както в онзи случай, дето царят заповядал, за да има алъш- вериш и съответно данъци, всеки да се бръсне при бръснар. Остава въпросът при кого да се бръсне бръснарят, ще бъде ли наказан като се бръсне сам и да плаща ли данък? Подобно и крайните пчелни килийки не са с правилна шестоъгълна форма, ледените кристали вода на повърхността не са съвсем заледени, а мокри и пр., а ако направим поредица от опиращи се стоманени топки окачени на конци и крайната пуснем като махало, ще отлети само тази от другия край. Извод: Граничните в структурата не се държат съвсем адекватно. Изглежда имат една степен на свобода повече.

Моля, по- подробно. Кои са квантовите сили? Каква е йерархията им?

От написаното по кристалографията става ясно, че елементите са йонизирани, т.е. те попадат на съответното място и се задържат благодарение на съществуващите, да речем електростатични сили. Това специфично и важно нещо, отнасящо се за една непопулярна наука ме кара да съм по- предпазлив в изказване на мнение по проблеми на непознати задълбочено науки..., макар че сърце мъжко не трае Точно там е ключът от бараката,че не са еднакви. Горното разказах, за да дам пример, че удрящата буца претърпява същите деформации като ударената, т.е. е изпитала същата сила, с каквато ударената й е отвърнала според Третия на Нютон.

А-а-а, без деформации е още по- ефектно. Слиза едната топка, удря стоящата неподвижно, която полетява по дъга нагоре, а първата замръзва, защото онази й противодействала в противоположната посока със същата сила. После втората се връща, удря стоящата и сама замръзва на нейно място. Обаче това не е свързано с подредеността, пък може и да е ....

Избрах във въображаемия експеримент глинени топки за да не си придават сила в движение, а в деформация. Какъв е проблемът да измерим силата на махалото? По въпроса с въздействието, в мисловния експеримент едната топка е в покой, а другата й въздейства. Първата има потенциална енергия, която превръща в кинетична и удря втората, като цялата енергия отива за деформация.

Тази сила, която свързват и с "тъмната енергия" е доста спорна. Ако се докаже, то проблемът за подредбата вероятно би бил решен, но аз мисля, че тя (подредбата) не е свързана със специална сила, макар да не зная с какво. Може би с размерите, формата и масата на частиците? Както в химията установиха, Валентност, защо водната молекула да не е плоска с обособени 6 страни, които си взаимодействат с други шестостранни молекули на водата, когато замръзват? Като обясняват кристала на диаманта и графита, рисуват въглерода пак шестостранен, но не прави снежинки. Чудна работа... Гледам Кеплер е обсъждал снежинките и пчелните кутийки тук и това било 17 в... леле... Ще погледна и в мрежата за кристалография.

Нима очаквате аз?

Защо да не е количествено? Въображаем експеримент. На конци в обща точка провесваме две топки от мека глина. Като махало издърпваме едната и я пускаме. Тя удря другата, въздейства й в покоя в който е и двете си причиняват еднакви деформации или поне съобразно пластичността си. Аналогично куршумът срещу стена става сплескан проектил, а на стената става дупка. Тези деформации са белег на измерима количествено сила. Това, което е забелязал българинът и без Нютон е, че дали камъкът ще удари стомната или стомната ще удари камъка, пати все стомната. Т.е. и в двата случая изпитва еднаква сила, която я руши. Във вики.ру дават отговор на парадокса Конят тегли кола тук. Обръщат внимание върху това, че конят прилага силата към земята за да се придвижи. (От еднаквите сили с които си въздействат, на земята остават следи от копита, а копитата се изтриват, та човекът е измислил подковите. б.м.) По отношение на товара, конят остава свързан, както бе казано "замръзнал" към него.

Ако този закон беше верен,светът трябваше да е "замръзнал" в едно положение. Изглежда се появява някакъв пропуск. Мисля, законът да си е верен, макар това, което пишете да звучи като аргумент.

Ние не знаем кога и защо количеството се превръща в качество и обратното. Е, остава като задача да го учим. Ето, прибавя се щипка сол, яденето става вкусно, прибавят се две- става пресолено, прибавят се три, става нетърпимо. А защо? Ами сложили сме ние. Ами един електрон повече и става друг изотоп. Така че, това го има. Има го в нещата. *** Иде ми на ум и за подреденост в процесите. Сигурно е важно, щом се налага да има технолози и да се съобразява, че по- добре е да се прокарат кабелите преди да се сложи замазката. Подредили сме и процесите в двигателите. Ако ги разменим, няма да стане двигател. По- горе колегата спомена за синхронността. *** Интересно поставяте въпроса за "обратно". Защо няма закон за преминаване на качествени промени в количествени и структурни разлики? Прим. Ученият има по- голяма потребност от приемане на информация. Промените в качеството, наречено намагнетизиране привлича още железни молекули. Променяйки масата си, черната дупка сама действа за увеличаването на масата си. Вероятно това се отнася само за обратими процеси. Знам ли?

Два популярни израза, характеризиращи значението на подредбата са "Слагаш каруцата пред коня" и "Не е `се едно да кажеш Ше мина да те `зема и Ше `зема да те мина" Наистина, при поставяне на каруцата пред коня, значително се увеличава съпротивлението на колелата по мек път, но при железни релси и добър асфалт да бъде локомотивът отзад или задните колела да са движещи не е толкова лошо. В случая се проявява следното: Както при изомерите, няма правилно и неправилно подреждане. Има различно и то може да бъде изучено (превърнато в информация за човека) и използвано съобразно свойствата, качествата на съответната система или пермутация , ако щете.

Не можах да гледам филмчето, за което съжалявам. Аз съм си виновен. Според Третият закон на Нютон, на всяко въздействие съответства равно по сила и противоположно по посока противодействие, което си е незабавна ОВ. Е, не всички системи са с ОВ, но е полезно нещо. Когато една молекула заеме място в един кристал, има ли обяснение действието на ОВ?

Хареса ми този извод, та се самоцитирам. Явно не сме разкрили същината на отговора с който да отделим реалното от психично възприетото и продуцирано. Със сигурност, дори да намерим някакъв критерий, лудият няма да го приеме, но пък при малко лудия може да има терапевтичен ефект. . Умението да се разделя "идеалното", т.е. психическото от реалността навън е продукт на културата. Не всички зрители на "Многострадална Геновева" в Бяла черква са имали умението да разделят реалността от представеното на сцената изображение. Намразили Фратя заради ролята на Голоса и една баба рекла на майка му "Мари, Тано, не са хубави работи, дето върши ваш Фратю". Да изживяваш идеалното, виртуалното, продукта на човешкия ум като реалност е белег за майсторството на човека на изкуството, но и за наивност на наблюдателя. Искам да кажа, че това умение се усвоява, като не става всеобщо. Винаги човек може да приеме едно субективно описание като реалност. Много сложен е въпросът и някои философи са се опитали да търсят критерия за разделяне на материалната реалност от идеалното- психическо. Дали, както в "Матрицата" виждаме "жена с червена рокля", съществуваща в реалността или сме включени в програмиран образ на "жена с червена рокля"? Границата не е понятна не само за психично болните, но и за гениите (разстоянието между геният и лудият е една крачка), заради това най- прави са ползувателите на Здравия разум. Едно такова потапяне в Матрицата съфорумец нарича Параноя Трябва ни критерий за разделяне на идеалното от реалното. Сещам се една проста техника на ластика на китката. Тя е нещо като "За да разбереш дали сънуваш, ущипи се". При нея, когато настъпи чувство за нереалност, опъни и пусни ластика. Едно физическо перване те връща в реалността.

Мина денят на шегата и погледнах критично. Количествената промяна на енергията е от най- съществено значение за превръщането на леда в течна вода и пара. При обратното, също, но все пак структурата на леда, снежинките и суграшицата е различна, ако че парата е еднакво безструктурна.