Втори след княза

Винаги е било това, при изчерпване на своето мнение/знание по темата да се мине към лични нападки и сменяне на темата. Да мислиш и по- нататък по една тема изисква дисциплина и усърдие (умствено). По въпроса с онова време, в което "За няколко деня, тайно и полека народът порасте на няколко века" дори малоумните са знаели, че "Русиянъ жъ дойде". Дори Бенковски/Хлътев е казал, "Пък Русия нека да заповяда". Не мога да приема, че "няма подобно нещо" като русофилство. На предишната страница стана дума да не обобщаваме "украинците", нека се съобразим. В Украйна забраниха опозиционна партия, която има различно виждане от властта и значително влияние в източната част от страната. Види се пречат на желаното единомислие.

Не. Не се оформя. Така се оформя единствено при хора с никакви познания по дадена тема, тогава се кара на симпатия. Не съм съгласен. Нагласи има и при тези, които са запознати задълбочено с проблема и при тези, които имат слаби познания, и при тези, които нямат никакви познания. В интервюта на улицата питат хора с всякакви познания и те казват различни мнения. Нали не смяташ, че трябва да питат само академиците от БАН и БАНИ и да приемат техните мнения като меродавни? Тогава моето и твоето мнение равносилно ще са без значение.

Там е работата, че това не възприемам като конфликт между славяни, а между НАТО и Русия, в който Русия се защитава. По- горе имам метафоричен разказ за това, как група келеши люпят семки и чакат да направят скандал. Минава младеж с гаджето си, те избутват едно хлапе, което му вика, че гаджето е курва, онзи го отблъсква и мелето започва. НАТО иска да се разпорежда в Украйна, използвайки корумпирания Порошенко и комедианта Зеленски, а Русия не иска руснаци да са подвластни на враждебни сили и на такива, които ги смятат за второ качество, за "ватници" и недочовеци. Личните ми преживявания са с небрежността на украинските енергетици в Чернобил и с убийството на Андрей Луканов. За Украинската мафия в България само съм чувал. Нямам личен достъп. Имам и лични преживявания със заплахи от нацистко настроени българи и се отнасям с разбиране към денацификацията на Украйна. Кой метод? Съжалявам, че трябва да обяснявам. (Това не те ли обижда?) Става дума за метода за установяване фобия/филия към народности и държави, чрез позитивни и негативни изказвания и мнения.

Благодаря за отговорите. Надявам се стана ясно нещо, което писах още по- преди. Нагласите се оформят от събитията в живота. Едни събития пораждат едни нагласи, другите- други. Аз нямам негативни преживявания, свързани с руснаци. Това, което съм чел (всеки от нас може да каже, че другият чете пропагандни лъжи, но това е историята- разкази) не ме е подбудило към русофобия, напротив, близки са ми. Може би защото съм чел основно художествена литература. Благодаря за това, че потвърди начина за определяне на позициите русофил/русофоб. Искам да кажа, че методът работи.

Благодаря. (между другото, свързвам Националните катастрофи с Кобурга)

Идеята за славянска общност е съзнавана още от Паисий в Историѧ славѣноболгарскаѧ ѡ народе и ѿ цареи и ѡ стыхъ болгарскихъ и ѡ въсехъ деѧнїа ї битиа болгарскаѧ. "Дядо Иван" идва от титуловането на Иван Грозни като цар на българите. Той си го прибавя след завладяването на Волжка България, но жадният за освобождение народ си го преиначава за Отсамна България. Бж;їею мл;;тїю, вели;кїй гд;;рь цр;ь и; вели;кїй ки;зь і;;а;ннъ васи;лїевичъ все;; р;;сїи, влади;мїрскїй, моско;вскїй, новогоро;дскїй, цр;ь каза;нскїй, цр;ь а;страха;нскїй, гд;;рь пско;вскїй, вели;кїй ки;зь смоле;нскїй, тверскі;й, ю;;горскїй, пе;рмскїй, в;;тскїй, болга;рскїй и; и;ны;хъ, гд;;рь и; вели;кїй ки;зь новаго;рода ни;зовскї; земл;, черни;говскїй, р;за;нскїй, по;лоцкїй, росто;вскїй, ;;росла;вскїй, б;ло;зе;рскїй, ;у;до;рскїй, ;;бдо;рскїй, конді;йскїй и; и;ны;хъ, и; все;; сиби;рскї; земл; и; с;;верны; страны; повели;тель, и; гд;;рь зе;мли вифл;;нской и; и;ны;хъ. Искам да кажа, че близостта с руския народ и Русия е в основите на Третата българска държава и Българското възраждане.

По- интересно ми е, темата да остане в рамките на Повратната точка дори когато става дума за войната в Украйна. Ще разкажа за една повратна точка у Бетовен. По едно време той е приемал с възторг Бонапарт. Задрямала Европа той е събудил с невероятната способност да мобилизира Франция, носител на по- свободен буржоазен дух. Модернизирал е не само френския ред в почти всички отношения, но е предизвикал това и у завоюваните земи. Това е вдъхновило композитора за Трета симфония, която е искал да посвети на Наполеон. Повратна точка е станало обявяването на Наполеон за император. Посвещението е задраскано и симфонията става "Героична".

Е, знаете, че при тестовете рядко сме в крайните групи.

Може би оценките се поляризират в критични ситуации. Прим. свойското Дядо Иван и братушки се появява с надеждите и осъществяването на Освобождението, а ватници и Путлер след изискването за враждебност към Русия за да се заяви лоялност към НАТО. Отговаря и на АНКЕТА Кое смятате за повратна точка в България към осъзнаване злото Русия Достъпът до нови източници на информация след Десети Влизането на България в НАТО Влизането на България в ЕС Навлизането на руските войски в Украйна през 2014 г. Навлизането на руските войски в Украйна през 2022 г. Лични причини (кои)

"Този,който няма съюзници е слаб" - цитирам по памет арабска поговорка. Нали казвам, Горките те

Не си ли уверен, че САЩ имат достатъчно сила и без България? Горките те.

Когато човек мисли и говори за страната в положителни термини, е - фил, когато в отрицателни -фоб. Обичайното за обективния човек е да има и положителни и отрицателни, като тогава се броят преобладаващите и значимите. Русия е силна- Русия е слаба Русия е опора- Русия е заплаха Русия е доброжелателна към нас- Русия е враждебна към нас Русия е честен партньор- Русия е измамен партньор Руснаците са прогресивни- Руснаците са ретроградни и т.н. Обикновено, детето възприема мнението на авторитета в семейството- баща, дядо, а после авторитета в средата- училище, улица, компания. Изначалното е незнанието. Добре, де. Някои смятат, че българският народ трябва да бъде рестартиран като му се смени чипа, че е долен, прост, мързелив, продажен. Те имат свои морални принципи. Същевременно боготворят някой чужд народ. Мисля, че позитивен е човек, който ОБИЧА народа си (тук е малко по- сложно, защото може вече "неговия народ" да е в Канада, Германия и другаде, където будното време е с няколко часа разлика). Заради това първият критерий за морал е да обича България и българите безусловно.

А как е при теб? Бил ли си някога русофил или поне безразличен и имало ли е повратна точка?

Нямате нужда, за да не би да видите с друг поглед какво е зад конските капаци. Аз пък имам нужда. Според цитираната теория на Овертон, другото мнение става неприемливо. Обикновено има господстващо мнение. Обаче, когато разсъждавам, приемам и мненията за, и мненията против за приемливи, като лично аз се придържам към русофилското. Стремежът, другото мнение да бъде забранено е противоконституционно. Лаская се от мисълта, че така, като мен, правят силните водачи, (макар да го правят и слабохарактерните, които нямат свои предпочитания). Този опус е публикуван от автор под псевдоним Стефан Пиларски от 2020 г. и принадлежи към поп- фолк историята. Тук.

Необяснимо остава това, че от пламенно русофилство се преминава към русофобия. Дори филмът на САЩ "Казабланка" (1942) показва гореща симпатия между руси и българи, а 80 г. по- късно тези, които симпатизират на Русия са "бетонни глави". Разказът за историята (дискурсът) се е променил тотално. Това се обяснява от модела "Прозорецът на Овертон", но как стана, кога бе повратната точка? Аз се опитах да бъда максимално откровен в основите на русофилството ми. Надявам се и опонентите ми да напишат как се появи русофобията им. Предположението ми е, че обкръжението им, в което желаят да остават, не търпи русофилство. Ако е така, то това обкръжение е доста консервативно и недемократично.

По- горе става дума за това, от къде идват предубежденията ми. Немците прогонват Славянските просветители от Моравия, княз Борис ги спасява и прави ЦИВИЛИЗАЦИОННИЯ ИЗБОР за България- избира православието, а не папата. Скоро след това идва Златния век и автокефална БПЦ. Накратко- Не на Запада. От тяхна страна също ни е казано Не- в книгата на Кенет Кларк "Цивилизацията" не се отразяват постиженията на Византийското и Православно изкуство и култура, а Константинопол е разграбен от кръстоносците като плячка. С нахлуването на турците, просветените българи бягат в славянските страни, където близостта на езика, религията и културата ги интегрира бързо и остават значими. С Възраждането една част от българите се учат в Русия, друга на Запад. Тези в Русия са сред "долните" среди и добиват демократични възгледи. Тези на Запад са по- елитарни, което лично на мен ми е чуждо. С Освободителната война, Русия единствено се наема да воюва срещу Турция. Англия е на страната на османците и ако бе на нейното, щяхме да сме като кюрдите сега. След Освобождението, Западът се противопоставя на целостта на България и ни разделя. Проблемът с Македония е от тогава. Описани са действията на католици и протестанти да отклоняват българите там от православието и единението с другите българи. До тук с предубежденията, т.е. с усвоения чрез култура опит Конкретно за опита ми след Десети. Познатите ми с чуждоезикови гимназии участваха в протести, искаха свобода на частната собственост, а после се наместиха основно на държавни служби или емигрираха в по- социални държави, което ме кара да мисля, че не протестираха за доброто на България, а за свое добро. А значи доброто на България не е в тази посока. Тези, които работиха на запад и се върнаха не бяха кой- знае колко успели, т.е. не си е струвала тази посока. Тези които са останали там не са българска колония с национално самочувствие, а гледат да се претопят. Някои ми обясняват от там колко ние сме задръстени, но ако се върне, няма да донесе нищо в самобитната ни среда. Прим. Иван Вазов- русофил, пише "Под игото" и прави епопея на българското. Пенчо Славейков- западно образование пише "Кървава песен"- непопулярна, останала с литературоведческа стойност поема. Западният присад не вирее на наша издънка. Към това ще добавя и някакви местни "седесари", днес "националисти", които се бяха разпищолили и заплашваха с колене и бесене. Това не подхожда на един демократичен съюз и ме отблъсква и сега, та проумявам корените на нацизма. Конкретно за войната. Ако си следил руските кореспонденции от вземането на решение и обявяването на "Специалната военна операция" ще видиш, че бе прието без ентусиазъм. Всички бяха угрижени. Да, това бе принудено решение. То е наложено от Великоруската идея, да бъде закрилян и съхранен славянския свят. Ето, чехите, поляците, литовците, словенците, хърватите стават католици и се отчуждават от останалите славяни. Велика Полша, Велика Австроунгария са им по- близки. Славянството се разделя. Когато се действа и Украйна да бъде отделена и противопоставена на Русия, това вече е преминаване на червена линия. Поводът за военните действия не е от значение. Провокациите щяха да продължават, за да излезе мечката от бърлогата. А ето и представата ми за военните сили и политиката на двете страни Зеленски е насаден за изпълнител на политически интереси. Няма собствени идеи. Скоро ще бъде изоставен като Грета Тунберг, която пускаха на голям екран по разни официални събития, а сега е нула. Путин се стреми да въздигне Русия и има способността да координира много. С такъв началник (имал съм подобен началник- бонапартист) трудно се работи и е невъзможно да се клинчи, защото всичко помни, преценява добре източниците и информацията, и взима правилни решения. При действия на въоръжени със съветско оръжие сили, победата несъмнено щеше да е на страната на Русия. Сега участват качествено различни оръжия и не мога да прогнозирам. Слабото място на Русия е в информационната поддръжка, но пък Украйна прекали- циркът със сирените при гостуването на Анджелина Джоли беше по слаб сценарий. В хибридна война Русия знае, че отстъпва, но победата не е само в санкциите. Спирането на руски телевизии определено показа, че и в информационната война Русия напредва. Дори и в интернет у нас, публикуването на руски военни сводки се изтрива. Общо взето се отнемат права и свободи, което отново позиционира Русия като потърпевша. Защо в тази тема? Защото нямам достъп до "отворената" тема за войната в Украйна. От друга страна, това ми дава възможност да размишлявам, по какво ще се разбере и кое води до обрат в едно явление с големи социални енергии като войната. Това, че очакванията ми са, че Русия ще си възвърне влиянието не е от значение. Фактите говорят по- красноречиво от предубежденията. Ще следим. Ще видим.

А, само човек, който иска да разбере, какво се случва. Не съм задръстеняк, който не променя мнението си, когато фактите показват друго. По- горе стана дума, че даваният от мен източник бил недостоверен и аз станах по- предпазлив. Не смятам и Арестович за по- достоверен от говорителя на Ген.щаба на РФ и заради това се опирам на някакви факти, които да не биват отричани. Обяснил съм също, че гледната точка се оформя от живота. Изпитал съм нацистки заплахи и презрително отношение към славянския корен на българите, както и медийната и логистична подготовка преди Сръбската война, поради което се отнасям с разбиране към руснаците в Украйна като възможна жертва на преследване и дори физическо изтребване. Предстоящите събития навън и у нас ще подхранват по- нататъшен размисъл.

Важна повратна точка е загубата на доверие към висшето ръководство и смяната сред най- близките сътрудници. Керванджийският афоризъм гласи, че камилите не се претоварват по средата на брода- посред реката. Като стана дума за Александър, неговият най- верен военачалник Парменион е станал обект на съмнения за заговор и Александър заповядва да го умъртвят. Успехите в кампанията продължили, но все повече верни ветерани били заменяни с немакедонци. Искам да кажа, че когато командващият загуби доверие на най- близките си, нещата ще продължат още по инерция, но наближава критичната точка, когато тези, които му нямат доверие ще станат повече. И в разглеждания случай, има смяна на близки съратници тук Друг белег е, че се появяват слухове и прогнози кой би заменил или ще замени водача. (пак там)

Умората предсказва повратна точка. Особено, когато действията са започнати с ентусиазъм. Много ме е впечатлило и ми харесва, когато коментират бокс и казват, че състезателят "работи", т.е. упорито и без емоции нанася удари. Това означава професионализъм, но признаците на умора и загуба на равновесие пак означават преломна точка. Когато настъпи умората и липсва професионализъм за продължаване на реална съпротива, остават само приказки. Според мен е признак на умора, когато вместо крошета, следват закани и клетви. Напр. тук или тук (авторът не уточнява кое го кара да смята, че е достигната точка от която няма връщане) Независимо от значителните разлики в стила, и в двата цитирани текста има признаци на умора. Нещо от рода на "Момчета, айде стига вече, че се отегчихме и не сте ни интересни" Това настроение рано или по- късно ще се предаде на участника, който е с по- малко професионализъм, не "работи", а е повече на адреналин. Ако и двамата имат сили и не се предават, нещата ще отидат към отегчителни 10 рунда.

В обществените процеси, за разлика от съпромата, точката на пречупване може да се отдалечава или приближава от действията на организираните хора. В наблюдавания пример: Руско- украинската война, Украйна и поддържащите държави от НАТО, също и Русия, въвеждат строги мерки за недопускане информация освен от своите регламентирани и проверени източници. Прим. тук и тук. Това консервира идеите у населението и осигурява поддръжка на идеите на управляващите. Опитът от ВСВ показва, че пропагандата на Гьобелс е едно, но капитулацията на Паулус е съвсем друго. Прочее, повратната точка у този фелдмаршал, свидетел от страна на СССР на Нюрнбергския процес е също много интересна. Тя и героинята на Украйна Надежда Савченко има своя интересна промяна.

Други автори (https://iw69.blog.bg/politika/2022/07/11/sledva-vtora-faza-na-tretata-svetovna-specoperaciia.1826110) смятат, че тази критична точка е подмината, но фактът е, че прелом няма. Потвърждава се, че не бройката, а възприемането й е важно за повратната точка, а това е от сферата на психологията и няма кои факти и материални обекти да се броят. Нямаме как да начертаем графика, в която да отбележим или прогнозираме съществените точки.

На Шолц, който продължава да смята, че руската газ няма да потече по- бързо, ако Украйна бъде подкрепяна с оръжие, спретнали скандал. Ще се чува за този купон с изнасилени момичета (тук), докато правителството бъде заменено с по- гъвкаво в кръста. Вж. и https://zahariada.blog.bg/politika/2022/07/10/puknatini-v-razkaza-za-ukraina.1826012

Все още от възвратимите точки преди тази на преобръщане в съдбата на Зеленски е искането на обяснение от немския президент към него, защо не бе приет, което си беше публично унижение на държавния глава на най- голямата страна в ЕС. Вероятно и украинският посланик в Бундес републиката е бил отзован заради лафа с "наденичката" по адрес на канцлера, а не само заради изказванията за величието на нациста Бандера. Германия, ще се повторя, трябва да си плюе на достойнството, ако приеме Украйна с този й президент в ЕС, макар, че ако й кажат, както е с газовата примка на шията, ще си плюе. Тя, политическата смърт на комика е предизвестена, но цялото ми внимание е насочено към това, от какво ще се преобърне съдбата му.

Това добавя към темата, че не става дума само за процентът равнопоставени, който би променил възгледа, но и за значението "на личността в историята", т.е. ако една личност е на значимо място в социалната структура, може да повлияе за промяната с някакъв коефициент по- силно. Такива са и Иоан- Павел II и Валенса за Полша, Хавел за Чехия, Орбан за Унгария, Путин за Русия.

В статия за руско- украинската война Тук, авторът смята за повратна точка "критичната цифра 100 000 убити" от ВСУ. В случая се разминавам в мнението си с неговото, защото наблягам на ВЪЗПРИЯТИЕТО за жертвите. Там е работата, че промяната на мнението не зависи от цифри, а от лични оценки на тези цифри и стига да бъдат обещавани ресурси или изричани заплахи, друга цифра ще се окаже критична.