Втори след княза

Боли ли истината? По- скоро, защо? Защо го е заболяло папата, положително отнасящ се към Галилей от истината, че земята се върти? Изглежда истината боли, когато нарушава спокойствието, когато нарушава системата от приети истини, които ни осигуряват прилична адаптация. Все пак, това, че земята се върти не е било фатално за хората, нито истината за скоростта на светлината. Не болят много физическите или природни истини. Болезнени са истините отнасящи се до обществото и групата. Да знаеш, че имаш майка и татко и да ти кажат, че си осиновен си е страшно. Заради това много неща са покрити с преднамерена тайна. Изневери, казани обидни думи, порочни и несполучливи дела, общо взето срамни- нарушаващи самочувствието или престижа действия, постъпки. Това са истините, които обикновено обектът крие и го боли, когато ги разкрият. Е, изневерите на жена му не крие, обектът, а жената, но е болно, когато се разкрият. А лъжата- боли ли? Несъмнено. При това по същите причини- нарушава системата от приети истини. Руши самочувствието и престижа. При това по- коварно, защото няма доказателства. Истината може да се докаже по някакъв начин- сварил жена си с чужд мъж, снимки, следи. Лъжата обаче няма доказателства. Коварни и мръсни сплетни, непорината византийска воня, подлост. А от това много повече боли.

Цензура, самоцензура, редакция, истина В наши време се радваме на свобода на словото, без цензура. Тези дни говорих с приятел за публикуване. Ограниченията са само заради липса на достатъчно читатели- клиенти. Ако се изкупи тираж, веднага може да се пусне нов, но ако не се изкупи си е загуба. Накрая посочи големите предимства на интернет изданията, които са с малка такса и могат да публикуват много материали. Обаче и там имало редакторска намеса. Дори и интернет изданията държат на престижа си и не могат да пускат неграмотни материали, ненаучни, вулгарни или с лични нападки, т.е. противоречащи на научната етика. Не съм се интересувал за това, как се публикуват материали в тукашното издание и дали още го има, но предполагам, че се минава през редакция. Има и интересен момент на саморедакция, която се съобразява не само с изискванията на общността и политкоректното, но и със своето положение. Всеки участник, достигнал някаква обществена оценка, не може да си позволи да сгафи или даде нискокачествен текст, а такива се случват. Дори такива, които играят/играеме, не си позволяват вулгарности, лъжи и лични обиди. Тези размисли отново водят към това, че истината е относителна и се съотнася с качеството на отражението. Когато един отразява ясно множество страни на обекта, а друг няколко от тях, при това мъгляво, то и двете отражения ли са истина или е добре второто да се премълчи?

Доколкото схващам, първо е възприемането на нещата, а после осмислянето им. Обаче, обърнете внимание, смятам, че възприемаме нещата, а не истина. Истина е, когато възприятието ни, а после и осмислянето пак на нещата съответства на реалното. Съгласен съм, че тези понятия са измислени от човека, някакви фикции, но възразявам, че са абсолютно негодни. Първо, в ежедневната реч ги използваме, значи са ни необходими. Второ, създават се и постепенно се уточняват някакви теории, които ни приближават към реалното състояние на нещата. Някои обясняващи понятия остават, други се променят, трети отпадат. Едновременно, част от хората ползват някои, които им вършат работа. Примерно фикцията за бог.

Ами ето един писмен факт: Ако майката на Иванка не казва очевидната истина, независимо от причините, наблюдателя може ли да възприеме, че казаното от майката на Иванка е истина? Да може, но само ако е заблуден и често вижда розови слонове! Мисля, че ще трябва да сменим наблюдателя, а ти? Ето пример, че верните твърдения не само се постигат трудно, но и не знаем път за достигането им. skiahtro обещава да даде писмен факт. Следва едно условно изречение, започващо с "Ако" и завършва с въпросителна. Очевидно един факт, нещо за което сме уверени, не е питане. Следва отговор на собствения въпрос "Да, може" и предложение "Мисля, че ще трябва...". Размислите завършват с въпрос. Това определено не е факт, удостоверяващ твърдението, че аз (?!) съм бил искал да кажа, "че наблюдател не може да преценява кое е истина или не" Не твърдя това, ти го твърдиш. Направи един опит да постигнеш "истината"- докажи с писмени факти, че казвам " наблюдател не може да преценява кое е истина или не" Не случайно верните, истинни твърдения са малко, а хората стигнали до тях са запомнени. Ние се примиряваме с какво да е, стига да върви живота. Смятате, че властта се възползва от познанията на хората за да ги ръководи, което е и със смисъла да ги манипулира. Бих разширил, че властта може да използва и неистините или незнанието. Може и да ръководи с добри намерения и добри резултати, а може и с егоистични подбуди. Като цяло, не се сещам за мотив на властта да унищожи обществото, част от която е самата, но и такава патология може да съществува. Отношението на властта към истината е също тема за размисъл, но мисля, че това отношение не се различава от отношението на индивида. Различното е, че този/тези могат да влияят на другите. Моля, напишете повече, за да стане ясно мнението ви за връзката на властта и истината.

Не твърдя това, ти го твърдиш. Направи един опит да постигнеш "истината"- докажи с писмени факти, че казвам " наблюдател не може да преценява кое е истина или не"

Съгласен. Само под формата на шега: Махалото на Фуко показва, че центърът на въртене е навсякъде.

Наистина. Разглеждаме "персонална истина", но също и "истина на наблюдателя". В първата оказват влияние особеностите на персоната, а във втората особеностите на реалността. Примерно наркоманът разказва наблюдението си, как от стената излиза розов слон и се кълне, че е истина. Другото е, че Стамат гледа хоризонта и се кълне, че земята е плоска, а Гагарин от Восток се кълне, че е кълбо. На "Материалната истина" бих противопоставил социалната. Християните вярват във възнесението на мъртвите и за тях това е истина. А историците се кълнат, че нещата са се случили така, а не иначе- прим. българите са дошляци или туземци. Дори и това, дали С какво това твърдение е по- истинно от всяко друго? То е едно обяснение, което трябва да бъде експериментално потвърдено или логически доказано, че е истина.

на наблюдател Текстът по- горе е на разположение на всички. Всеки може да влезе в ролята на наблюдател и да определи кое е истина. Моето наблюдение показва, че се увъртате и пишете неистини. Ще се спра за миг на Представете си, развеждат се Иванка и Петър, а Иванка води майка си, тъща на Петър,за свидетел. Казаното от нея е "относителна истина". Разглеждано само, което и да е нейно твърдение не може да бъде взето като истина. То е повлияно от майчините чувства ( от отношението й към Иванка и Петър) и те трябва да бъдат взети пред вид. ... не сте ли чул, че всяко свидетелско показание е непълно и неточно и това е проблем? Вж. и тук https://en.wikipedia.org/wiki/Testimony#Philosophy

Това ли е вашето определение: "относително е това, което не ни интересува"? Хм. Не съм съгласен. Е, да де, истината е такава ОТНОСНО този, който я преценява като истина. Заради това Е относителна.

Просто се почувствах длъжен да споделя и тук, а и да дискутираме евентуално, нещо, което съм коментирал и другаде. Съществуването на граница между истина и неистина, която е едновременно и истина, и неистина. Образът, с който бих го илюстрирал е следният: Представете си две граничещи ниви, на Иван и Петър. Извън тях има неразорано поле, което е ничие, а между тях има синур и за да не газят посевите си, те преминават по синура. Той е и на двамата, но същевременно не е на никой от тях. Всеки воже да мине по него и няма да бъде упрекнат за това. Излизайки от образа и същевременно ползвайки го, бих казал, че има безспорни истини и безспорни неистини. Има и неясни твърдения, които още нямат доказана нито истинност, нито неистинност. Един ден, ако има интерес, те може да бъдат причислени към някоя от противоположностите. Има и такива съждения, които биват изследвани и приемани едновременно като истина и неистина. В атомните разстояния, при движение на частиците с крайно висока скорост не можем да кажем къде е частицата. Тя може да е както тук, така и не-тук, но е някъде по траекторията. Пък може и да я е напуснала, но друга да е на нейно място. В контекста на относителността, истината също губи лесното си обяснение. Примерът за оценка на една бутилка, с вода до половината, наричана полупразна и полупълна, въвежда субективната истина, истината става относителна, в зависимост от човека или групата. В зависимост от социалния натиск, също можем да променим истинността на едно твърдение. Примерно да кажем, че една дреха е красива, а после като й мине модата да кажем, че е грозна. И това не се отнася само до естетиката, има модни теории и във физиката. Този пример, обаче, се отнася по- скоро до преходността. "Тази земя беше на Иван, но не му хареса, та я изостави и сега е на Петър" Граничната зона между истина и неистина е нещо друго. Това е област, която има нужда от ново име, защото е нещо друго. Така въвеждаме това име "синур", разделяме тъмното от светлото със сумрак, а деня от нощта с вечер. Наистина, проблемът остава. Как да различим светло от сумрак? Явно тази, още по- тънка граница, също има нужда от име. Това обаче е изтънченост в науката. Тя е необходима на учените, но за обикновения живот и здравия разум тези тънкости не са необходими. "Това е на Иван, това на Петър" и толкова!

Това вече е личен избор. Един може да смята богатия за успешен, друг- масона, трети и т.н. Обаче моята идея е да е видим- познат, близък, някой когото можеш да наблюдаваш как действа и да му подражаваш. Чао.

Мисля, че здраве е по- широко и прошката не лекува болезнена менструация. Ако става дума за психично здраве, по- скоро добре подредения живот. Ако в дома и отношенията ти няма бъркотия, здрав си. Прошката е много частен случай. По- скоро полезното е наблюдението на добре адаптирани. Който иска си избира някой когото харесва и наблюдава как онзи се отнася с хората и нещата. Ако носи цветя за празниците, значи това е добро и т.н. Едно време диваците са си избирали тотем и са му подражавали. Така са напреднали. В наше време тотемът трябва да е някой успешен човек.Изразявам ли се разбираемо?

Не зная някой човек или група да са се оплакали от това, че страдат от нарцисизъм. Той дразни околните и дотолкова. Като не заплашват себе си и другите, защо да се намесва който и да било? Нали! Това е по- скоро лично освобождаване. Добре би било и друг да сподели проблема си, обаче ако проблемите са различни, другите участници в групата няма да ги интересуват, а и няма да помагат. Виц. Казват, че въпреки ковид, на Коледа могат да се събират до 10 души без проблеми. Ама от къде да се намерят 10 души без проблеми? Още едно нещо. Дали освобождаването на напрежението чрез писане няма да премине в графомания? Оставам с мнението, че с психиката е като с карането на кола- можеш да отпуснеш по надолнище по инерция, но пак си на скорост и си готов да натиснеш спирачки. Мотора, газта, инерцията и спирачките са важни. Трябва да са съобразно с обстановката.

Е, онлайн с психотерапевт има резон да се получи. Връзката е интимна, поверителна, при това без допълнителното натоварване да се ходи някъде, да има допълнителни сигнали като аромати, кабинетна среда, която все някак си влияе, сигнали за поведение на терапевта, които трябва допълнително да се следят... обаче пък интернет връзката е прекалено суха, отнася се само до приемане на написано. Нещо като епистоларна терапия, само че с незабавно получаване на писмата. Мисля, че може да се получи, но със специалист. Нали?! И аз така Намирам го за похвално. Обаче, както съветват други участници във форума, вкл. лично към мен, трябва силен самоконтрол за да не проникват слаби постижения. Да се задържа само високо ниво. Самоконтролът не е спирачки. Той е познание, кога ти е от полза да натиснеш спирачки.

Има научни спорове, дали симптомите на неврозата (най- общо), преминават от това, да не се въздържаш и освобождаваш напрежението или от това, да си наложиш контрол и да се владееш. Аз смятам, че освобождаването на задръжките е по- опасно. То е като да пуснеш колата без спирачки. Другото е като да се тормозиш, да ти изпуши феродото, но да не те блъсне никой. Изразяването ви (г-н Петър Станков) не по темата, ми прилича на ход без спирачки. Вероятно търсите тук психотерапевтична помощ и пишете усърдно за да разясните подробно проблемите си. Ако е така, опитайте по- стегнато. Ако ви тегли да сте мисионер, то форумът предлага възможност да откривате свои теми, макар че в правила на на форум "Наука и религия" е указано: "Не забравяйте, че този форум е посветен на науката, а не - на религията!" Моля да ме разберете, публикуването ви в тази тема е погрешно и ви представя като човек, който не съобразява, не разпознава реалностите, а на такъв не може да се доверим. Аз също съм посещавал мъртви теми за да пиша на воля. Тази все още не е мъртва.

Несъмнено сте попадали на ситуация, да чуете тази обида, когато някой глупак е наречен "пън". "Пън безполезен" е още по- изразително, но се използва рядко. Тази фраза- "Пън безполезен" е от І кн. Сатири на Хораций, сатира 8. Текстът, който привлече вниманието ми и съжалението, че не съм го проумял по- рано е следният: Бях преди време стъбло на смоковница, пън безполезен. Пейка ли или Приап да издяла, умува столарят. И предпочете той бога. Бог станах, ... Иронията е чудесна- този "пън, безполезен" става божество, след случайният избор на столаря. Колко пънове се издигат високо и превисоко само защото шегите на съдбата нямат край. Прекрасни думи, които си струва да се използват повече, като се знае началото им у Хораций, който прекрасно ги е натъмънил за някои, които изплуват като клечки и мръсна пяна в жизнения океан. Бисерите и златото, естествено, остават на дъното, дори и при обръщаща света наопаки буря.

Приеми съдбата си. Алеко Константинов също има един такъв разказ, но туризмът, пътешествията извлекли от нрава му само най- доброто. При това туризмът не е много скъп спорт. Предлагам ти идея- Люлин е почти безлюдна, а от МС Обеля лесно се стига до Балкана с градски транспорт.

Пишете афоризми? Интересно, макар и не по темата.

Гениталното винаги ще е различно от дигиталното.

... т.е. доверие, че те ВОДЯТ по смислен път. За съжаление интернет има две големи ограничения- едното е, че може да се наложат участници, които не са компетентни, но са агресивни и сменят посоката, а второто, че който и да е компетентен лидер трябва да се издържа, т.е. може да поработи в някой форум и да насочи желаещите към кабинета. Евентуално, може да се публикуват ограмотителни материали, но не всеки ще отсее това, което е за него от това, което е за друг проблем. Предполагам, че и църквите, които разполагат с богати фондове, ще налагат своя път. Сложна работа, заради това темата просъществува кратко. Ще прегледам линковете, които пускаш. От първия се вижда, че и той е угаснал след 2 коментара.

Ще бъдат ли умните и глупавите две класи? Дали по- умните, които придобиват умения от умните телефони през умните къщи, до ИТ технологии ще презрят останалите? Ще има ли отношение като към втори сорт хора към глупавите, които стават само за миене на прозорци и наглеждане на овце и говеда? Дали бъдещето е безкласово общество или класи по отношение работа с ума? И това не е проблем на бъдещето, защото някоя нация с умни хора, подпомогнати от техниката може спокойно да ни превърне в наглеждачи на овце и говеда.

това ме насочи и към иронията Умно село. Германците пък разказват анекдоти за глупостта в град Шилда. По- долу ще дам някои от тях. Събирането на глупаците в едно село ми се струва, че е реалност. Може би при деградация на хората, а може би при затворено общество, в което не проникват чужденци, нито тези пътуват навън. За жителите на Готъм вж тук. Те също отбелязват, че някои селища стават пословични с глупостта на жителите си. За превод на анекдотите, моля ползвайте машинен превод.

Мисля, че шизофрениците са прилично адаптирани в живота, но постепенно ги обсебва все повече някаква налудност. Извън нея може и да не се разбере заболяването им. Прим. налудности за преследване, отравяне, величие, вина. Тези оказват влияние върху цялото поведение, а не глупостта. Общо взето шизофрениците са мислещи, наистина с разстроено мислене, така че по- скоро препоръката би била "не мисли толкова". Естествено нито някой ще му го каже, нито той ще го изпълни, де. Тези с биполярно разстройство също не са глупави и добре се адаптират, особено в състояние на мания са много добре приемани. При това, глупостта я смятаме за нелечима с медикаменти, а психичните заболявания за лечими. Искам да кажа, че може да се диференцира луд от глупав. Съгласен съм, но това са случаи, на които несправедливо се придава по- голямо значение. А иначе, като му излезе на някой име, че е глупав, то е доста трайно. Все пак, аз съм на страната на това, че глупавите трябва да се поправят, да станат умни и не търся значението им или може би ги подценявам, но нали трябва да има дистанция, която да се стремят или стремим да преодолеят или преодолеем. Особено когато беше времето на "борците" на глупостта се гледаше с безразличие: Ой, Тигре, Тигре, имаш ли пари, нямаш ядови"

Интересно съждение и наблюдение!

Хубав въпрос, който коригира определението. Наистина, не зная къде да се вместят хора с високи интелектуални постижения, които не се справят с ежедневните си проблеми. На битово равнище, такъв не определяме като глупав, по- скоро като "завеян" или "особняк". Тогава определението по- скоро ще е "не може да осмисли, когато се наложи". Имам предвид, че завеяният професор изглежда такъв, защото е съсредоточен в други проблеми, но ако се наложи да решава дали да си изолира/санира стените, ще го обмисли и ще постъпи умно. Можем и да подхождаме парциално- "Глупав по отношение семейната икономика" или "Глупав по отношение учебните предмети". Имаме едно наследство от Сократ и Платон, според което отговорът на въпроса "Как наричаме човек, който постъпва глупаво? " е "Глупав", т.е. това е някаква обща характеристика. Един е силен, друг умен, трети глупав. Не се нюансира, да кажеш "С телефонните измамници се оказа глупав". Най- добре е да се казва "Тази му постъпка беше глупава" и да не се характеризира личността. Тогава глупавата постъпка ще се характеризира като несъответстваща на оптималното общоприето решение на проблема. Е, има обстоятелства, които затрудняват. Преди, при килийните училища, гърците са смятали българите за глупави, което не е така. Те са били невежи. След като са поставили училището на челно място в ценностната си система, това се изменя. Друг е въпросът за отказ от по- нататъшно обучение, когато смяташ, че всичко знаеш. И това не е глупост. Почетох скоро от Галилей на Брехт. Там Галилей поставя въпроса, че прекаленото взимане на ученици заради заплащането му заема от времето в което той сам да се учи. Колко доктори предпочитат да трупат пациенти, вместо да се образоват и си остават на нивото на образованието. Те не са глупави, но имат съображения да отказват да се учат. Да речем и баничаря, ако прави хубави банички няма нужда да учи, той е добре адаптиран в обкръжението си. Бих казал, че за невежеството има много фактори, един от които е глупост. Надявам се да е по- добро като определение.