Втори след княза

Гениталното винаги ще е различно от дигиталното.

... т.е. доверие, че те ВОДЯТ по смислен път. За съжаление интернет има две големи ограничения- едното е, че може да се наложат участници, които не са компетентни, но са агресивни и сменят посоката, а второто, че който и да е компетентен лидер трябва да се издържа, т.е. може да поработи в някой форум и да насочи желаещите към кабинета. Евентуално, може да се публикуват ограмотителни материали, но не всеки ще отсее това, което е за него от това, което е за друг проблем. Предполагам, че и църквите, които разполагат с богати фондове, ще налагат своя път. Сложна работа, заради това темата просъществува кратко. Ще прегледам линковете, които пускаш. От първия се вижда, че и той е угаснал след 2 коментара.

Ще бъдат ли умните и глупавите две класи? Дали по- умните, които придобиват умения от умните телефони през умните къщи, до ИТ технологии ще презрят останалите? Ще има ли отношение като към втори сорт хора към глупавите, които стават само за миене на прозорци и наглеждане на овце и говеда? Дали бъдещето е безкласово общество или класи по отношение работа с ума? И това не е проблем на бъдещето, защото някоя нация с умни хора, подпомогнати от техниката може спокойно да ни превърне в наглеждачи на овце и говеда.

това ме насочи и към иронията Умно село. Германците пък разказват анекдоти за глупостта в град Шилда. По- долу ще дам някои от тях. Събирането на глупаците в едно село ми се струва, че е реалност. Може би при деградация на хората, а може би при затворено общество, в което не проникват чужденци, нито тези пътуват навън. За жителите на Готъм вж тук. Те също отбелязват, че някои селища стават пословични с глупостта на жителите си. За превод на анекдотите, моля ползвайте машинен превод.

Мисля, че шизофрениците са прилично адаптирани в живота, но постепенно ги обсебва все повече някаква налудност. Извън нея може и да не се разбере заболяването им. Прим. налудности за преследване, отравяне, величие, вина. Тези оказват влияние върху цялото поведение, а не глупостта. Общо взето шизофрениците са мислещи, наистина с разстроено мислене, така че по- скоро препоръката би била "не мисли толкова". Естествено нито някой ще му го каже, нито той ще го изпълни, де. Тези с биполярно разстройство също не са глупави и добре се адаптират, особено в състояние на мания са много добре приемани. При това, глупостта я смятаме за нелечима с медикаменти, а психичните заболявания за лечими. Искам да кажа, че може да се диференцира луд от глупав. Съгласен съм, но това са случаи, на които несправедливо се придава по- голямо значение. А иначе, като му излезе на някой име, че е глупав, то е доста трайно. Все пак, аз съм на страната на това, че глупавите трябва да се поправят, да станат умни и не търся значението им или може би ги подценявам, но нали трябва да има дистанция, която да се стремят или стремим да преодолеят или преодолеем. Особено когато беше времето на "борците" на глупостта се гледаше с безразличие: Ой, Тигре, Тигре, имаш ли пари, нямаш ядови"

Интересно съждение и наблюдение!

Хубав въпрос, който коригира определението. Наистина, не зная къде да се вместят хора с високи интелектуални постижения, които не се справят с ежедневните си проблеми. На битово равнище, такъв не определяме като глупав, по- скоро като "завеян" или "особняк". Тогава определението по- скоро ще е "не може да осмисли, когато се наложи". Имам предвид, че завеяният професор изглежда такъв, защото е съсредоточен в други проблеми, но ако се наложи да решава дали да си изолира/санира стените, ще го обмисли и ще постъпи умно. Можем и да подхождаме парциално- "Глупав по отношение семейната икономика" или "Глупав по отношение учебните предмети". Имаме едно наследство от Сократ и Платон, според което отговорът на въпроса "Как наричаме човек, който постъпва глупаво? " е "Глупав", т.е. това е някаква обща характеристика. Един е силен, друг умен, трети глупав. Не се нюансира, да кажеш "С телефонните измамници се оказа глупав". Най- добре е да се казва "Тази му постъпка беше глупава" и да не се характеризира личността. Тогава глупавата постъпка ще се характеризира като несъответстваща на оптималното общоприето решение на проблема. Е, има обстоятелства, които затрудняват. Преди, при килийните училища, гърците са смятали българите за глупави, което не е така. Те са били невежи. След като са поставили училището на челно място в ценностната си система, това се изменя. Друг е въпросът за отказ от по- нататъшно обучение, когато смяташ, че всичко знаеш. И това не е глупост. Почетох скоро от Галилей на Брехт. Там Галилей поставя въпроса, че прекаленото взимане на ученици заради заплащането му заема от времето в което той сам да се учи. Колко доктори предпочитат да трупат пациенти, вместо да се образоват и си остават на нивото на образованието. Те не са глупави, но имат съображения да отказват да се учат. Да речем и баничаря, ако прави хубави банички няма нужда да учи, той е добре адаптиран в обкръжението си. Бих казал, че за невежеството има много фактори, един от които е глупост. Надявам се да е по- добро като определение.

Имам съмненията, че си е взел доктората "борчески", т.е. къде с рушвет, къде с приятелство, къде с нахалство. Това "приятелството" сред пожарникарите върши голяма работа. Нарицателното "Калинка" произлиза от назначаването на несъответстваща на образованието длъжност на дъщерята Калина на пожарникар.

Глупостта, както я разбирам, е несправяне с леки интелектуални задачи от обкръжението. Именно от обкръжението, защото добре адаптираният не е глупак. Не са глупаци и органично увредените- идиоти, дебили. Те са увредени. Не са глупаци и невежите. Не можем да очакваме емигрант да се ориентира в нова среда, която не познава. Той е невежа и като го насочим, проумява и не допуска грешки. Във фолклора, приказките за глупаци изразяват народното възприемане- едни вкарват с кошове светлина в къщата, други поздравяват не както трябва на сватба и погребение, трети се плашат как секирата ще убие Нероден Петко. Всички тия не са адекватни в средата и не я осмислят. Приказките се присмиват като хиперболизират поведението им, та слушателят да се извиси над тях и да се старае да е "умен"- да не допуска да прави или казва глупости.

Първото, което бих споделил е, че не свързвах Платон с "Корабът на глупаците" и благодаря за текста и информацията. Другото е, че наистина съм в едно Каравеловско двоумение към глупостта. Смятам, че това са "наши хора" на които е нужно просвещение, но реалността, а и цитирания текст ме насочват към това, че да, те пак са си наши, но не бива да пипат управлението на "кораба". Третото е, че и аз нямам куража да се смятам за "умен", щом съм натикан на скамейката с гребци. Изпитвам дистанция към мостика на умните и съм склонен да приемам фалшивия статус на кърмчия за доказателство за умност, което в действителност не е така. Четвърто, гледам на съсъществуването ни като на природен закон. Наоколо има хиени, овце, кучета, червеи, вируси и бактерии, които са по- глупави от човека. От екологична гледна точка, те са успяващи. Размножават се, могат да погубят по- умния човек. Така че индивидуалният ум не дава такова предимство като колективния. Човечеството е умно, не човекът. А когато човечеството изглупява? Като през 1932 в Германия? В този смисъл самотният учен в мрачна килия е нещо средновековно. Дори може да се каже, че самотният ум принадлежи на глупав човек. Парадоксално, но факт.

Продължава да ме занимава въпросът за глупостта. Тук се включих с някои коментари. Сега, обаче, искам да свържа отношението към глупостта с поведението на двама популярни литературни герои- Хамлет и Ханибал Лектър. За трима такива става дума в последното, пето действие на Хамлет, последната, втора сцена. Двама са известните Розенкранц и Гилденстерн, приятели на принца от детство, които са пренасяли, без да знаят съдържанието, писмо, до английския крал, в което се указва Хамлет да бъде убит. Хамлет подправя писмото с текст, според който двамата приносители трябва да бъдат умъртвени. Ето как преценява моралността на постъпката си героят Те са нечовеци, глупаци, към които не си струва да се изпитва жалост. Героят смята, че не носи морална отговорност за гибелта на невинни, убити само за това, че са по- глупави от него, при това не чак толкова. Третият глупак, с когото се сблъсква в тази сцена образованият и мислещ Принц Датски е Озрик. С него постъпва иронично. Думите му са превзети, изпълнени с наукоподобни изрази и излишна метафоричност. В Ренесанса подобен подход за приземяване на сноби- глупаци проявява и Тил Ойленшпигел. Това е работело за подлагането им на присмех. Ето натруфеното изказване за Лаерт: По- нататък същият този Озрик използва не на място дума, но веднага е срязан от Хамлет. В нашия форум също се използват често термини с друго съдържание, а не научно възприетото. Обаче, докато угодливият Озрик трябва да се съобрази с принца, при нас такъв респект към знаещите няма. Ето диалога, който имам предвид- обсъждат се залозите на краля и Лаерт за предстоящия дуел между Лаерт и Хамлет. Колко често и в нашите теми и коментари се говори за калъфки, а се има предвид бог знае какво. Изглежда саксонската култура е заредена с презрение към глупаците. Ханибал Лектър направо ги изяжда такива. Неговото уважение си спечелват само стажантката Старлинг и надзирателят. Защото са професионалисти и безупречни в работата си. С глупаците като д-р Чилтън си позволява да обядва. Тази хипербола ни насочва и към това, че когато човек е на мястото си, когато си върши точно работата, не е важен неговият интелектуален квотиент, за да бъде приеман с уважение. В противовес на горните, саксонски нрави, у нас толерантността е много по- съществена. Глупаците не само са равни с умните, но и когато са на висока длъжност, към тях се изпитва дължимото уважение. Все пак, „и най- умният си е малко прост” и няма универсален умник, все в нещо ще се издъним. Колко примери има за глупави постъпки на знаменити личности?! Още от времето на Л. Каравелов се смята, не без основание, че глупаците трябва да се ограмотяват и образоват. За съжаление това не е дало богати плодове нито тогава, нито по времето на мечтаната от Людмила Живкова „хармонично развита личност”. Глупакът си остава такъв, само че като се отнасяш с него като с по- умен, за да го подкрепиш, да му дадеш самочувствие, става нагъл. Само когато е на подходящо място, където да изпълнява задължения, достъпни за способностите му, той може да добие уважение като това, към надзирателя от „Мълчанието на агнетата”. Има басня, в която горските военачалници се противопоставили на включването на страхливия заек във войската. Мъдрият, просветен монарх- лъвът се наложил и го назначил за вестоносец. Колкото и да се дразня от глупостите, не мога да застана против човеците, които ги казват, пишат и правят. Българин съм и се отнасям толерантно към тях. Това си е тяхна особеност, която не ги прави непълноценни, стига да си намерят мястото. Може би, правейки си равносметка, Предпочитам тези стъпки в отношенията си с такива: първата- разяснение, нещо като обучение, нещо като споделяне; втората- присмех, сарказъм, когато се разбере, че „учиш го, учиш го и пак ненаучен”; третата- игнориране „Обущарю, не по- високо от обувките!” и толкова. Друм широк. Моля за вашите мнения, как се справяте или бихте предложили да се справим с глупостта.

Припомних си някои моменти от темата Има ли смисъл компатибилизма ? тук , тук и тук В темата стигам до извода, че измежду многото причини за едно явление, една е и човешката дейност, а това е и проява на свободната воля. При това разбиране, детерминизмът не изключва свободната воля като една от детерминантите за явленията, а съответно и за морална или правна отговорност на действащия/бездействащия. Обаче тук не искам да коментирам онази тема, а да се отнеса към съвсем друг момент. Тези философски, може да се каже умозрителни, спекулативни обсъждания показват, че Галилеевски преврат във философията още не е настъпил. Казано простичко. Галилей въвежда експеримента, практиката като критерий за вярност. Пренесено, искам да кажа, че обсъждайки отговорността, съдържаща се в идеята за свободна воля, трябва дълбоко да изследваме конкретно събитие и съставящите го причини. Вместо в кабинет да философстваме дали подредените плочки на доминото падат по изчислими следствия от физически закони или поради волята, изразена в показалеца на този, който е бутнал първата плочка, по- важно е в практиката да решаваме случай подир случай, да правим обобщения и трупаме индуктивни съждения, породени от практиката. Естествено, настоящите ми размисли са незначителни, но ето, част от Нобел за икономика тази година е даден за анализ на причинно-следствени връзки.

Защо Теория на относителността не ме обърква Вариант 1- имам обяснение. Вариант 2- не я разбирам и обяснението ми е за нещо друго. А ето и обяснението ми. Проблем 1 Ракета се движи със скоростта на светлината и изпраща радио сигнал напред. Според Галилей скоростите трябва да се удвоят. Примерно свръхзвуков самолет изстрелва свръхзвукова ракета напред и тя лети с хиперзвукова скорост. Обаче скоростта на светлината е крайна. То е нещо като крайната температура на кипене на водата. Ако добавим още енергия, температурата наистина ще се покачи малко, но няма да съответства на приложената енергия, само изпарението ще стане интензивно. Има някаква граница, някакво насищане. Проблем 2 Ракета се движи със скоростта на светлината и изпраща радиосигнал назад. Според Галилей, скоростите трябва да се изваждат. Обаче според теорията на Айнщайн скоростта на радиосигнала ще е същата- скоростта на светлината. Проблем 3 В светлинен лъч от прожектор, което е и радиолъч, една частица трепти. Така рисуват електрическите вълни и перпендикулярно магнитната интензивност. Тя изминава неимоверно разстояние, докато лъчът измине своите 300000 км/с. Значи тя се движи с много по- голяма скорост? Шаш. Тука настъпва проблемът с неприемане крайната скорост на светлината. Обаче аз съм спокоен. Зная що е безкрайност и как се пресмятат безкрайности тук Решение на проблем 1 и 3. Безкрайност плюс безкрайност е равно на безкрайност. с+с=с Решение на проблем 2 Безкрайност минус безкрайност е неопределено, но дуги смятат, че с-с=с Решение на парадокса във влака, където влакът се движи с някакви си 50 км/ч, и ние светим нагоре към огледалце, било вертикално, било под ъгъл. Безкрайност плюс константа е безкрайност с+а=с.

Когато еснафът се хвали с нещо, той ще каже "С много икономии го направих" или "Спазарих го по- евтино". Когато някой от горната класа се хвали ще каже "С един удар го направих" или "Да знаеш само колко (разб. много) пари струва". От долната класа не се хвалят, а викат "Братоци, идвайте, аванта е!".

Споменаван епизод от детството на Симеон Радев. В родния му Ресен имало авторитетен турчин, който безделничейки в кафенето, хокал непослушните деца и общо взето бил чорбаджия. Обаче като тръгнали към Ресен разбойници- турци, той излязъл от село на пътя им. Седнал на стол, обкръжен от синовете си, изчакал ги и им казал да заобиколят Ресен. Ресен не бил плячкосан. По имотните критерии този е бил еснаф, както и бащата на Симеон (ЧИД) Радев. Не зная какво е станало с турчина, увековечен в тази случка, но синът на еснафа Радев се е издигнал до интелектуален връх. Искам да кажа, че да се отнася който и да е презрително с тези с по- лошо положение е заредено с опасността, когато падне, всички да го отбягват... абе- не плюй в кладенеца от който пиеш.

Съгласен с този морален поглед, макар че в някои среди, да презираш долните е белег за чест. Искам да обърна внимание и на друго- възползване от консервативността на "дребния" като бизнес и интелект/познания. По- горе бе казано, че едрите взимат от дребните идеи, каквито те за оцеляването си непрекъснато генерират. У Балзак, "Изгубени илюзии", има няколко посоки в които дребните полагат неимоверни усилия за да открият нова ниша за оцеляване, а едрите им я отнемат. Дребните стават жертва. Много от идеите на големите писатели също са взети от дребните. Примерно "информаторите" на Хайтов, но и много други. Това е добро за културата, но в много малка част за "информаторите". Ето и "дребната интелигенция", която никога не става едра, как бъка- бъка из форумите като хранителен бульон, който се гълта от средната, от по- едрата, до върха на "хранителната" верига. В началото, преди да осъзная тази верига се дразнех от "тъпаците"- тролове. Сега смятам, че това е нормална хранителна среда. Виждаме, как подобни влизат/ме в диалог, обменят/ме мисли и стигат/ме до мироглед. А обратното- силните "едри" и техните мисли остават недостъпни... много са трудни за смилане. Надявам се метафората бе разбираема

Ето и характеристиката на "филистерите", която е близка до това, което подразбираме като еснафи. Уики.де тук машинен превод Рубриката "Дребна буржоазия" също съответства. Там става дума, че Последния абзац в цитата копирах заради това, че са презряни от висшите и отхвърлени от комунистите. В аналогичната статия в уики.англ. се прави връзка между дребния буржоа и фашизма Интересни са и литературните препратки Явно е, че неоснователно пренебрегвам/е положителния образ на еснафа. Връщам се на Иван Вазов- Този колос се роди сред Чичовци, в еснафската среда, описана в дома на чорбаджи Марко.

Аз го разбирам другояче- в някакво (динамично променящо се) ограничено положение на доходите, еснафът се дефинира като положителен, съответстващ си еснаф. Ако доходите спаднат под някаква точка, но той продължава да се държи по еснафски, то става хвалипръцко , "на гол тумбак- чифте пищови" и пр. Ако доходите надскочат някаква граница, но продължи да се държи еснафски, той е дребнав, скъперник, абе- еснаф. Само в своята област на доходи е адекватен, истински еснаф и поне тези от същата черга го ценят. Има една немска приказка- Заешко училище. Много изразителна е илюстрацията на бюргерското. Дебел баща, бирата пред него, лулата зад него, майката поднася супата в порцеланови чинии и бели салфетки, послушните деца са спретнати и чисти. Рай. При социализма, това е обект на присмех. Тези зайци- бюргери нямат възможности да са значителни, но им се ще да подражават. Като си помисля и за Пинокио, и там смисълът е доста еснафски- палавият Пинокио трябва да бъде формиран в тесни рамки, да стане "тухла в стената" на дребното общество. Когато става "идеален", става спретнат, послушен, вози престарелия Джепето в ръчна количка и ходи на училище. Такъв иска да види и вдовицата Дъглас Хък Фин, но това би била най- безинтересната история. Марк Твен вижда отказа от еснафското и в долната класа- Хък и негърът Джим. Те са интересните. Хипарите. Другият шанс е на Успелите млади, което не се случва на всеки.

Това е така, обаче кое количество се променя за да измени еснафа в мащабно мислещ индустриалец или мислител?

Еснафското мислене е вкоренено. Да се изкорени еснафското мислене е възглед само на този,който смята, че нечие поведение не съответства на доходите. „Как може да взима/м толкова, а да е/съм такъв еснаф?” Наистина трогателна загриженост. Ами, може. Толкова добре е, манталитетът да съответства на доходите и умствените възможности, че за дребните занятия и способностите им, ако не съответстваше такова нещо като еснафско поведение, то трябва да бъде измислено. Българите от старо време и чичовците на Вазов са именно такива. А авторът им- този интелектуален колос добродушно се шегува с тях, смятайки, че и те могат да се издигнат до него. За съжаление не само хаджи Ахил, но и Пенчо Славейков не могат да стигнат толкова високо, ако че последният нарича Вазов „фасулковец”. Тези интересни взаимоотношения между двамата, които са имали шанс за номиниране за Нобел показват, колко неизкоренимо е еснафското. От една страна, училият на Запад интелектуалец, който обичал да седи по турски, от друга самородният талант, който се учи от живота на еснафите и става „патриарх”. Животът показа, чие творчество е по- значимо, а значи по- малко еснафско. А иначе, да си спестовен, да премисляш сто пъти за дреболии ще си остане стабилен и необходим мироглед за тези, които имат малък поминък. И няма какво да бъдат упреквани, че са дребни души. На такава черга могат да се протегнат само такива души.

Да очистим еснафското в себе си Част от проповядваното от Исус има отношение. Той, а и някои негови последователи смятат, че отърсването от земните блага води до духовно израстване. Погледнато под ъгъла, че дребният имотец ражда дребни възгледи, това преминаване в по- долна класа е едно отърсване от мисленето за и без това незначителния имот и насочване към възвишеното, значимото. Нещо като смяната на климата и отражението върху физическото здраве. В случая, отново без статистически наблюдения, видимо е, че това много не помага, защото едни са раздали, а пастирите са се обогатили. Ренесансът и протестантството търсят друг, деятелен път. Дори протестантството ни насочва към противоположната промяна- да удвоим и утроим даденото ни като налично в таланти сребро. Дори в духовен план или по- скоро интелектуален, нещата са подобни. Проповядва се блаженството на нищите духом, Ренесансът, напротив поставя като значим човекът, който много е научил, труди се да усвоява нови умения, знания, да твори. Нямам много познати, които смениха своя „духовен климат”, имам предвид отидоха н чужбина и промениха своя начин на мислене. Като че ли си останаха същите. „От тиква- тиква”. Тези, които имаха широки възгледи си останаха с такива и там, и тук, еснафите- също. Може да не съм бил наблюдателен, но така си мисля- и селяни по Тракия може да не са еснафи, и програмисти в София може да си останат еснафи.

Вярно пишете. Благодаря. Обаче, стоейки на етап Хипотеза, първо ми беше необходима концепция. Това, че поставяте въпроса за дефиниционната област по координата Доходи ме кара да си мисля, че приемате концепцията. Така ли е? По отношение "едро" и "дребно" , в търговията е по- ясно: дребен е този, който сам произвежда или купува от ангросиста и продава. В производството- занаятчията и индустриалният производител също лесно се различават. При съвременната концентрация и уедряване на производството, когато една фирма може да задоволи потребностите на половин свят, занаятчиите са пренебрежимо малко. Обущарите, шивачите се свиха до ремонт, а шапкарите изчезнаха, поне в България, просто защото не могат да определят модата. Кой да е занаятчия? - лютиерът, майсторът на гайди, шивачите на народни костюми? Тези, които са собственици на квартални магазинчета, кафенета, семейни хотели или в някоя умираща борса държат фургон. Обаче по отношение на продуктите на ума, нещата са още по- неизмерими. Дори тук във форума, т.е. при непосредствена близост, не можем да определим кой е даровит, притежаващ голямо количество информация, която може да съпоставя и да го отграничим от ограничения, този с малки мащаби както на знанията, така и на операциите с тях. В делничния говор лесно можем да определим "посредствения", защото не се искат критерии, а малко самочувствие и съгласие на събеседника, обаче да сложим някакви критерии... не зная. Не можем да сложим Успехи, Образование, Математически способности... не мога да стигна до нещо конкретно. Съжалявам.

И пак в контекста за "мащаба"... преди Десети някои натрупаха по някой лев, както казвате и започнаха да мислят "по- мащабно". Промениха нещата и разбраха, че тяхното "мащабно" е нищожно провинциално в сравнение с мащабите на света. Дано следващото им/ни поколение изучи реалността и действа с размах в нея.

Може би Ван Гог е бил по- беден за да си вярва, че чрез икономии ще има успех в живота. Пък може би личният фактор да е оказвал по- силно влияние- бил е толкова разкрепостен във въображението си, че правил нещата в друг мащаб- невъзприеман от съвременниците, които може би са били с малкия мащаб=еснафи. Не слагам икономическото като основно влияние, давате хубав пример за могъщо личностно, надскачащо икономическите ограничения. За Маркс- не познавам икономическото му положение, ще прочета в Уики, но може би интелектуалците, чийто предмет на дейност е свързан с нещо умствено- Ван Гог с преживявания и възприятия, а Маркс с познания и размишления, мащабите на творчеството им се основават на това в ума, а не на това в книжата за собственост. Все пак, еснафът разчита на дюкяна, стоката, материалното. .... . Знам ли

Най- специфичното за еснафа са малките мащаби. На имот, на печалби, на планове, на решения. Мисля, че и прословутата му почтеност е с малък мащаб. Марк Твен показва колко е крехка тази маломерна почтеност и благопристойност в "покваряването" на Хадлибърг тук . Възможно е, тази маломащабност да е свързана с психическото- който мисли с малки мерки, става еснаф, но може и да е икономическо явление- който има малки доходи е длъжен да е с поведение на еснаф. Което и да е от двете, не променя констатацията, която споделям в първото изречение на коментара.