Ниkи

Не. Явно заглавието подвежда. Връзката е м/у енергия, сила и ... и еластичността на пространството. Масата криви пространството в една посока (разреждане 3D или потъване 2D ) чрез енергията си, като създава сила=първа производна на кривината. Свободната енергия (кинет. пот.) криви пространството в другата посока (сгъстяване 3D или издуване 2D), като отново създава сила. Различното тук е, че гравитацията става сила или по-точно обратното, всички сили се превръщат в проявление на пространството. Всички движения са в следствие на изкривяване на пространството. Отговорът на въпроса, какво е движението по инерция се крие някъде тук

Упражняването на сила е акт на пренасяне на енергия. Кинетичната енергията криви Пространство-Времето също както масовите обекти създаващи гравитацията, само че в обратна посока. Когато два обекта се отблъснат един друг, това е благодарение на изкривяването, свиването, сгъстяването на пространството между тях, което ги тласка в противоположна посока, както гравитацията принуждава обектите да се приближават благодарение на разтегленото, разреденото пространство. Когато един обект удари друг, реално неговата кинетична енергия, изкривила вече ПВ, ускорява „ударения“ обект, идентично с ускорение от гравитация. Усещането за ускорение идва от приливната сила, също както при много силна гравитация би се усетило ускорението. Тази хипотеза отговаря и на други въпроси, примерно: Защо скоростта на светлината е „едиколко си“. Реално, тази скорост идва от времето за свиване и разтягане на пространството. Защо според СТО подвижните обекти се скъсяват. Пространството се свива за да създаде условия за преместване. Защо сплетените частици си комуникират от разстояние. Поради свиването на пространството, още при тръгването, вече знаят къде ще пристигнат и с какви характеристики

Причината за появата на този парадокс със забавянето или избързването на времето е че се ползва наблюдателят като прибор за измерване а това е грешно. Ролята на наблюдателът е да прави изводи от наблюдение на мерни прибори а не да си прави изводи от собствени визуални илюзии

Противоречи ли този мисловен експеримент с Теорията на относителността?

Предполагам, че може да има грешки, не го твърдя. Примерно, парадоксът на близнаците. Пътуващият близнак гледа своя светлинен часовник и от негова гледна точка няма забавяне. Той изпраща информация (примерно на всеки кръгъл час) до Земята колко е часът при него. Заради отдалечаването от Земята, сигналът ще идва със закъснение (през повече от един час) Но когато близнакът се връща, сигналът ще избързва (през по-малко от час), и когато близнакът се върне на Земята, сигналите ще са се компенсирали. Неговият часовник ще показва същото, като земният и той няма да е по-млад от брат си.

Предполагам, че може да има грешки, не го твърдя. Примерно, парадоксът на близнаците. Пътуващият близнак гледа своя светлинен часовник и от негова гледна точка няма забавяне. Той изпраща информация (примерно на всеки кръгъл час) до Земята колко е часът при него. Заради отдалечаването от Земята, сигналът ще идва със закъснение (през повече от един час) Но когато близнакът се връща, сигналът ще избързва (през по-малко от час), и когато близнакът се върне на Земята, сигналите ще са се компенсирали. Неговият часовник ще показва същото, като земният и той няма да е по-млад от брат си.

Да, това е уникалното на скоростта на светлината Под натрупване на грешки, имам предвид, че се изследват процеси, в които участват скорости близки или еднакви със скоростта, с която се движи елементът в часовника използван да отчита параметърът "време", примерно светлинните часовници, атомните ...

Не е ли светлината просто един носител на информация и понеже има крайна скорост се получават тези "неинтуитивни ситуации". Не се ли натрупват грешки при изследване на процесите в пространството ако за отчитане на параметърът "време" се използват часовници работещи на принципа "движещ се обект (в същото пространство) с константна скорост на константно разстояние "

Този парадокс реален ли е или просто се натрупва грешка в показанието на часовника?

Има ли забавяне на времето, когато светлинният часовник се отдалечи от нас и след това се приближи (общото време)?

Да, преди малко приключих със смятането, наистина се получава, че забавянията съвпадат

Без да взема под внимание скъсяването на разстоянието м/у огледалата получавам, че времето се увеличава с коефициен =1/(1- v2/c2) Факторът γ, с който се скъсяват дължините и времето се забавя, е γ = (1 − v2/c2)−1/2 (фактор на Лоренц) Реално как да коригирам моите изчисления изполвайки този фактор γ, така че в крайна сметка да получа коефициент равен на този фактор?

Да, в изчисленията съм пропуснал скъсяването на разстоянието м/у огледалата. Doris, от изчисленията ми пак се получава забавяне на времето , дори без да взема в предвид скъсяването на разстоянието м/у огледалата, но е различно. Graviti, "скъсяването ще е точно толкова, че забавянето и на двата (легнал и прав) часовника да е еднакво", това някой сметнал ли го е (че не намерих в нета) или да запретвам ръкави, и да започвам да изчислявам наново...

Извинявам се, че ползвам чужда тема, но заглавието предопределя ползването и. Въпросът ми е относно изчисляване на забавянето на светлинния часовник, ползвайки Лоренцовите трансформации. Защо винаги този часовник стои изправен. По мои изчисления ако е легнал по посока на движението, забавянето е различно... или бъркам някъде?