Ниkи

Предполагам, че може да има грешки, не го твърдя. Примерно, парадоксът на близнаците. Пътуващият близнак гледа своя светлинен часовник и от негова гледна точка няма забавяне. Той изпраща информация (примерно на всеки кръгъл час) до Земята колко е часът при него. Заради отдалечаването от Земята, сигналът ще идва със закъснение (през повече от един час) Но когато близнакът се връща, сигналът ще избързва (през по-малко от час), и когато близнакът се върне на Земята, сигналите ще са се компенсирали. Неговият часовник ще показва същото, като земният и той няма да е по-млад от брат си.

Предполагам, че може да има грешки, не го твърдя. Примерно, парадоксът на близнаците. Пътуващият близнак гледа своя светлинен часовник и от негова гледна точка няма забавяне. Той изпраща информация (примерно на всеки кръгъл час) до Земята колко е часът при него. Заради отдалечаването от Земята, сигналът ще идва със закъснение (през повече от един час) Но когато близнакът се връща, сигналът ще избързва (през по-малко от час), и когато близнакът се върне на Земята, сигналите ще са се компенсирали. Неговият часовник ще показва същото, като земният и той няма да е по-млад от брат си.

Да, това е уникалното на скоростта на светлината Под натрупване на грешки, имам предвид, че се изследват процеси, в които участват скорости близки или еднакви със скоростта, с която се движи елементът в часовника използван да отчита параметърът "време", примерно светлинните часовници, атомните ...

Не е ли светлината просто един носител на информация и понеже има крайна скорост се получават тези "неинтуитивни ситуации". Не се ли натрупват грешки при изследване на процесите в пространството ако за отчитане на параметърът "време" се използват часовници работещи на принципа "движещ се обект (в същото пространство) с константна скорост на константно разстояние "

Този парадокс реален ли е или просто се натрупва грешка в показанието на часовника?

Има ли забавяне на времето, когато светлинният часовник се отдалечи от нас и след това се приближи (общото време)?

Да, преди малко приключих със смятането, наистина се получава, че забавянията съвпадат

Без да взема под внимание скъсяването на разстоянието м/у огледалата получавам, че времето се увеличава с коефициен =1/(1- v2/c2) Факторът γ, с който се скъсяват дължините и времето се забавя, е γ = (1 − v2/c2)−1/2 (фактор на Лоренц) Реално как да коригирам моите изчисления изполвайки този фактор γ, така че в крайна сметка да получа коефициент равен на този фактор?

Да, в изчисленията съм пропуснал скъсяването на разстоянието м/у огледалата. Doris, от изчисленията ми пак се получава забавяне на времето , дори без да взема в предвид скъсяването на разстоянието м/у огледалата, но е различно. Graviti, "скъсяването ще е точно толкова, че забавянето и на двата (легнал и прав) часовника да е еднакво", това някой сметнал ли го е (че не намерих в нета) или да запретвам ръкави, и да започвам да изчислявам наново...

Извинявам се, че ползвам чужда тема, но заглавието предопределя ползването и. Въпросът ми е относно изчисляване на забавянето на светлинния часовник, ползвайки Лоренцовите трансформации. Защо винаги този часовник стои изправен. По мои изчисления ако е легнал по посока на движението, забавянето е различно... или бъркам някъде?