Ниkи

Аз не казвам нищо по-различно. Изкривявайки ПВ се създава потенциална разлика, която създава гравитационно привличане, което привличане (идята на хипотезата) реално е сила. Това искам да кажа: гравитацията е сила Според СТО, всеки обект притежаващ спрямо теб КЕ, за теб е скъсен Ако това е определението за хомогенно поле, добре. Но в случая, за да съществува такова поле се разчита на сила, която да противодейства на гравитацията, което е така да се каже изкуствено. Да, това предполагах.

Това е идеята на хипотезата. Кривината на пространството-времето е потенциалната енергия, която създава гравитационната сила. Потенциалната Енергия криви пространство-времето а Кинетичната Енергия криви материята В хомогенно поле нямаш потенциална разлика, за това нямаш гравитация

Подвеждаш ме If the potential energy function U(x) is known, then the force at any position can be obtained by taking the derivative of the potential. https://www.google.bg/search?q=potential+energy+to+force&source=hp&ei=jWcvYa37EMSrqtsP0Kup4A8&iflsig=ALs-wAMAAAAAYS91nZC9zCnuasIe0IZRqdyKAfi414Xt&oq=forsce+potenc&gs_lcp=Cgdnd3Mtd2l6EAEYAjIECAAQEzIICAAQFhAeEBMyCggAEBYQChAeEBMyCAgAEBYQHhATMggIABAWEB4QEzIKCAAQFhAKEB4QEzIICAAQFhAeEBMyCAgAEBYQHhATMggIABAWEB4QEzIICAAQFhAeEBM6CwgAEIAEELEDEIMBOggIABCABBCxAzoRCC4QgAQQsQMQgwEQxwEQ0QM6EQguEIAEELEDEIMBEMcBEKMCOgUIABCABDoICC4QgAQQsQM6CwguEIAEELEDEIMBOg4ILhCABBCxAxDHARCjAjoLCC4QgAQQsQMQkwI6FAguEIAEELEDEIMBEMcBENEDEMkDOgUIABCSAzoFCC4QgAQ6BwgAEIAEEAo6CgguEMcBEK8BEAo6BAgAEAo6BAgAEA06BAguEA06CgguEMcBEK8BEA06DQguEMcBEK8BEA0QkwI6DAguEMcBEK8BEA0QCjoICAAQDRAeEBM6BQghEKABSgUIPBIBMVDiEVimngFgl80BaAFwAHgAgAGLCIgBrSySAQ8wLjIuNC40LjIuMC4xLjGYAQCgAQE&sclient=gws-wiz

Ще се опитам да го скицирам. Потенциалната енергия не влияе на глобалната кривина. Винаги ще е част от тензора на енергията Последното кръгче изразява ситуация, когато ПЕ е създала сила. Силата е изкривяване на пространството, което взаимодейства с материята и ПЕ се трансформира в КЕ

Да, Тъмната Енергия също създава положителна кривина, иначе не можеш да затвориш контура на пространството и ускореното разширение на Вселената щеше да е много по-сериозно . По моята хипотеза, силите породени от потенциалната енергия създават отрицателна кривина, но тя е локална и трае докато има ускорение.

По скоро е обратното. Съсредоточаването на енергия, в случая тъмна, повишава енергийното налягане в пространството . Материята се движи от зона с високо към зона с ниско налягане. За това, космологичната константа е със знак плюс, когато е от ляво, защото криви пространството в обратна посока на масата.

Това не се е знаело и преди релативизма

Няма причина да са еднакви. Защо трябва да са еднакви? Важното е след обмяната на КЕ, същата сумарно да се запази като количество (пренебрегваме загубите). Казвам "обмяната" и "сумарно", защото гледано от трета отправна система, може колата и зида след удара да не се движат заедно.

Да приемем, че имаш само зид (за улеснение), много по-тежък от колата. От гледна точка на отправната система на колата, зида ще продължи да се движи след удара заедно с колата. КЕ на зида ще се запази (нека пренебрегнем загубите на енергия в топлина и т.н.). Демек, общата скорост на зида и колата ще спадне малко, но общата маса ще се увеличи и енергията ще се запази. Няма парадокс.

Заблудата идва от следното нещо: За да получиш Кин Ен, която ще "връхлети" Колата, ти си представяш цялата маса на Космоса умножена по квадрата на относителната скорост делено на 2. Но забележи, относителната скорост на отделните части на Космоса спрямо теб, не е еднаква. От периферията почва от нула и чак фронтално достига максимума. Така че обменената енергия винаги е една и съща без значение, кой кого блъска (Кола/Космос)

Прав си. Потенциалната Енергия свива ПВ за да създаде сила. Кинетична Е свива само обектите, които я притежават, но не създава сила. Силата се появява след преобразуването на КЕ в ПЕ Да уточня, хипотезата не обяснява произхода на силите, само връзката Енергия и Пространство Време. Точно така

Както и да го мисля (изключвам сегашната хипотеза) няма логика. При движение с релативистки скорости, едно от измеренията на пространството се скъсява, клонящо към нула. Това не е ли промяна за различните отправни системи Реално, няма чисто свободно падане, то е само за хомогенно поле, което е абстракция. Винаги има приливна сила (кривина на пространството) макар да не се усеща. Да, грешката е моя. Математиката нещо ме напуска... ще се сетя какво беше Кривината от масите е в една посока а от енергията в другата посока. Енергията може да създаде много по-голяма кривина от масата. Така, че тук битката не е изгубена. А и още не е ясно заряда на електрона от къде идва. Силното ядрено взаимодействие: много малко разстояние м/у маси, възможни грави сили И при двете, още е мъгла Ето, явен пример. Импулса създава кривина, но в обратна посока и пречи да се образува ЧД Тук идва въпроса, кое е първо, яйцето и ли кокошката. Разпределението на маса и импулс ли променят геометрията или геометрията разпределя масата Е!... 21 век сме

Даваш ми добри теми за размисъл. това е тема, по която мисля. Нищо чудно да се направят компромиси и от ОТО. Защо импулса присъства в уравненията на Айнщайн? По принцип, от тук тръгна цялата идея Какво е хомогенно гравитационно поле Дай пример Разбирай ПВ. За по- кратко ползвам пространство Ще трябва да попрочета за това

Не. Явно заглавието подвежда. Връзката е м/у енергия, сила и ... и еластичността на пространството. Масата криви пространството в една посока (разреждане 3D или потъване 2D ) чрез енергията си, като създава сила=първа производна на кривината. Свободната енергия (кинет. пот.) криви пространството в другата посока (сгъстяване 3D или издуване 2D), като отново създава сила. Различното тук е, че гравитацията става сила или по-точно обратното, всички сили се превръщат в проявление на пространството. Всички движения са в следствие на изкривяване на пространството. Отговорът на въпроса, какво е движението по инерция се крие някъде тук

Упражняването на сила е акт на пренасяне на енергия. Кинетичната енергията криви Пространство-Времето също както масовите обекти създаващи гравитацията, само че в обратна посока. Когато два обекта се отблъснат един друг, това е благодарение на изкривяването, свиването, сгъстяването на пространството между тях, което ги тласка в противоположна посока, както гравитацията принуждава обектите да се приближават благодарение на разтегленото, разреденото пространство. Когато един обект удари друг, реално неговата кинетична енергия, изкривила вече ПВ, ускорява „ударения“ обект, идентично с ускорение от гравитация. Усещането за ускорение идва от приливната сила, също както при много силна гравитация би се усетило ускорението. Тази хипотеза отговаря и на други въпроси, примерно: Защо скоростта на светлината е „едиколко си“. Реално, тази скорост идва от времето за свиване и разтягане на пространството. Защо според СТО подвижните обекти се скъсяват. Пространството се свива за да създаде условия за преместване. Защо сплетените частици си комуникират от разстояние. Поради свиването на пространството, още при тръгването, вече знаят къде ще пристигнат и с какви характеристики

Причината за появата на този парадокс със забавянето или избързването на времето е че се ползва наблюдателят като прибор за измерване а това е грешно. Ролята на наблюдателът е да прави изводи от наблюдение на мерни прибори а не да си прави изводи от собствени визуални илюзии

Противоречи ли този мисловен експеримент с Теорията на относителността?

Предполагам, че може да има грешки, не го твърдя. Примерно, парадоксът на близнаците. Пътуващият близнак гледа своя светлинен часовник и от негова гледна точка няма забавяне. Той изпраща информация (примерно на всеки кръгъл час) до Земята колко е часът при него. Заради отдалечаването от Земята, сигналът ще идва със закъснение (през повече от един час) Но когато близнакът се връща, сигналът ще избързва (през по-малко от час), и когато близнакът се върне на Земята, сигналите ще са се компенсирали. Неговият часовник ще показва същото, като земният и той няма да е по-млад от брат си.

Предполагам, че може да има грешки, не го твърдя. Примерно, парадоксът на близнаците. Пътуващият близнак гледа своя светлинен часовник и от негова гледна точка няма забавяне. Той изпраща информация (примерно на всеки кръгъл час) до Земята колко е часът при него. Заради отдалечаването от Земята, сигналът ще идва със закъснение (през повече от един час) Но когато близнакът се връща, сигналът ще избързва (през по-малко от час), и когато близнакът се върне на Земята, сигналите ще са се компенсирали. Неговият часовник ще показва същото, като земният и той няма да е по-млад от брат си.

Да, това е уникалното на скоростта на светлината Под натрупване на грешки, имам предвид, че се изследват процеси, в които участват скорости близки или еднакви със скоростта, с която се движи елементът в часовника използван да отчита параметърът "време", примерно светлинните часовници, атомните ...

Не е ли светлината просто един носител на информация и понеже има крайна скорост се получават тези "неинтуитивни ситуации". Не се ли натрупват грешки при изследване на процесите в пространството ако за отчитане на параметърът "време" се използват часовници работещи на принципа "движещ се обект (в същото пространство) с константна скорост на константно разстояние "

Този парадокс реален ли е или просто се натрупва грешка в показанието на часовника?

Има ли забавяне на времето, когато светлинният часовник се отдалечи от нас и след това се приближи (общото време)?

Да, преди малко приключих със смятането, наистина се получава, че забавянията съвпадат

Без да взема под внимание скъсяването на разстоянието м/у огледалата получавам, че времето се увеличава с коефициен =1/(1- v2/c2) Факторът γ, с който се скъсяват дължините и времето се забавя, е γ = (1 − v2/c2)−1/2 (фактор на Лоренц) Реално как да коригирам моите изчисления изполвайки този фактор γ, така че в крайна сметка да получа коефициент равен на този фактор?