Ниkи

Защо реши, че траверсите няма да са перпендикулярни на релсите? Ако нямаше влак, щеше да твърдиш че са перпендикулярни. Наличието на влак нищо не променя. Защо с Гравити не признаете, че има нещо не наред. Което не означава автоматически, че СТО е грешна. Най-вероятно интерпретациите около нея куцат

Заради теб ползвам други логики, белким ме разбереш. А правилото, не интуицията, не усмотрението, правилото е: скъсяването е по посока на движението. Следователно, нито една страна на правоъгълника няма да остане успоредна на оригиналната, когато движението не е успоредно на някоя от страните. Забележи, че аз дори не намесих релсите. Какво значение имат тук релсите. Имаш две отделни движения, едното на влака, другото на релсите. Дори не е нужно влака да се търкаля по релсите, левитира на един милиметър. Просто траекторията на влака съвпада с направлението на релсите в техните си отправни системи. Разглеждаш, спрямо Наблюдател, резултата от ЛТ по отделно за всеки обект и съпоставяш картинката. А картинката е неуспоредност м/у стените на влака и релсите. И тук не говорим за неедновременност а за факта, че два от ъглите на правоъгълника (влак) никога не достигат релсите

Защото, за да се получи такава картинка, при която двойка страни остават успоредни на оригиналните в следствие от движение, чието направление не съвпада със нито една от страните, трябва да има привилегирована двойка страни... няма логика

Дали е квадрат или правоъгълник, няма значение. Въпросът е, ще се запазят ли правите ъгли при скъсяване в следствие от движение, чието направление не съвпада със нито една от страните?

Добре. Първо. Съгласен ли си със консенсуса? Един правоъгълник, ако се движи по направление на диагонала си, ще се скъси ли в посочената форма (успоредник) или ще се скъси, като по-малък правоъгълник? Искаш да кажеш, че влака ще изглежда като по-малък правоъгълник а не като успоредник?

https://www.forumnauka.bg/topic/22661-nerealnata-teoriya-na-otnositelnostta/page/42/ Тук постигнахме консенсус (тази и следващата страница) Да, но страните на влака ще са още по наклонени и няма да са успоредни и на линията, и на хоризонталата. И няма как всички колелета да са на линията. Просто, линята и влака имат различни направления на движение и скъсяванията ще са в различни направления.... фигурите вече не се напасват Лапландец, излишно усложняваш нещата и нищо вече не ти разбирам . Да светлината от фаровете ще е по посока на релсите, нищо че фаровете няма да са насочени по посока на релсите

Не знам какво имаш предвид под усмотрение Формата на влака се скъсява по направлението на движението Н-Влак. А то не е по дължина на влака, нито напречно на влака. Разполагаш коорд.система така, че ос Х да е успоредна на направлението на движението Н-Влак, следва ЛТ...и се получава някакъв успоредник.

На къде ще свети фара, трябва да помисля, сега не мога да ти кажа. Но това не е важно. Важното е, че колелетата на влака излизат извън релсите. Тяхното разположение следва формата на влака

В системата на Наблюдателя, направленията на движенията Н-влак и Н-релси сключват някакъв угъл, не са успоредни За кои две независими скъсявания говориш?

Защото относителното движение Наблюдател-влак е в такова направление

Защото Наблюдателя се движи перпендикулярно към релсите

Да, но нямах това в предвид. Исках да кажа че имам съмнения в интерпретаците на СТО за над 1D. Примерно тези 2D предположения: Никъде не казвам, че ЛТ манипулират движението. Парадокса идва при манипулиране на пространството

Георги, не се предавай. Парадоксът е същият, както онзи със зацепените зъбни колела. Как така, тогава с Лапландеца веднага го схванахте а сега не можеш да го осмислиш. Такива парадокси мога да ти измислям безброй. Принципа е, когато едното движение носи другото, но другото не е в същото направление. Двете движения трябва да имат връзка. Тогава СТО не сработва. Оставам с впечатлението, че СТО работи само в едно измерение, спрямо точка.

Виж какво си казал тук: "Парадокси" в теорията на относителността - Страница 6 - Теоретична Физика - Форум "Наука" (forumnauka.bg) Казал си: "Добре, значи ти и Гравити формирате консенсус, че в отправната система на стената стрелата е паралелна на нея (това е и по условие), а в системата на стрелата тя не е паралелна на стената, сключва някакъв ъгъл"

Секунда, влака се движи върху релсите, наляво. Не е неподвижен с релсите. За това двете направления на движенията спрямо "Н" са различни и за това резултата от ЛТ за релсите и за влака ще е различен. И като е различен, се "къса връзката" м/у влака и релсите

При теб, в с-мата на стената, стрелата е успоредна на стената чак след като са приложени Лоренц трансформациите. Без тях, стрелата не е успоредна на стената. Това е разликата. За това при мен, релсите не са наклонени в нито една с-ма Не, две Х координатите са. Спомни си твоя парадокс с пресата. Там пресата имаше две Х и две У (пресата беше наклонена) Абстрахирай се от релсите и разглеждай само движението на влака. Получаваш тази форма: Сега добави и релсите и получаваш тази ситуация:

Не. По условие, направлението на движението "Наблюдател-релси" е перпендикулярно на релсите Имаш в предвид отправната система на Наблюдателя, нали? Спрямо релсите не ни интересува. Парадокса се получава в отправната система на Наблюдателя Не. Остава перпендикулярна на релсите само в с-мата на релсите. В с-мата на Наблюдателя, оста не е перпендикулярна на релсите

До тук добре... ...но защо и релсите ще търпят ЛТ по диагонал? Тяхното движение е различно от движението на влака (говорим спрямо наблюдателя Н). Спрямо Н, релсите се движат перпендикулярно (на страни, демек) и само ще се намали разстоянието м/у тях

Релсите не са наклонени в нито една система Да, това се опитвам. Ти кажи правилен ли е начинът с две координатни с-ми с общо начало и всяка завъртяна така, че съответната ос Х да е успоредна на направлението на съответното движение Това не беше за теб, а за Секунда ... Направлението на движението "Н-влак" не е успоредно на релсите. За това, влака няма само да стане по-тесен, както релсите, ами ще стане на успоредник, чийто страни вече няма да са успоредни на релсите... и за това няма как влака да стои върху релсите

Нас не ни интересува спрямо линията (релсите). Нас ни итересува спрямо наблюдателя. При парадокса със стрелата, условието е след ЛТ в системата на стената да са успоредни стрелата и стената. Тук, условието е влака (след ЛТ) да е успореден на релсите в системата на релсите. В системата на наблюдателя, влака вече няма как да е успореден на релсите, защото имаш допълнително движение. За това се получава картинка б). ЛТ са по-сложни алгебрично, но геометрично не са. Ползваш две координатни системи с общо начало, като едната е завъртяна така, че ос Х да е успоредна на направлението на движение Наблюдател-влак, а другата е завъртяна съгласно Н-релси Нали се разбрахме да игнорираш релсите... няма ги... Влака просто си се движи в това направление спрямо Н. Кажи как ще изгледа съкращението на влака?

Защо мислиш, че не играе роля? Представи си, че релсите ги няма. С какво ще бъде по различна ситуацията тогава? В каква форма ще бъде съкращението на влака тогава?

Да, но движението е относително нещо. Направлението на движението м/у Наблюдателя (Н) и релсите е различно от направлението на движението м/у Н и влака. За това съкращенията са ориентирани в различно направление ЛТ ще направи транслация по посока на направлението на движението Точно тук е парадокса. Във всеки един момент влака ТРЯБВА да си остане на релсите А това е един от вторичните въпроси: дали трябва да си останат успоредни?... но това е за по-нататъка За сега ми е важно да разберете проблема какъв е. Младенов, този парадокс е аналог на този с двете зацепени зъбни колела, само че е по-упростен

Здравейте, Вълнува ме един парадокс, който искам да коментираме: Наблюдател се движи, перпендикулярно към релси. По релсите минава влак. В отправната система на наблюдателя, релсите са успоредни на ос х и се движат (примерно, надолу) по y. Влак минава по релсите (примерно, на ляво). В отправната система на наблюдателя, при релсите "а" само се намалява ширината между тях, но влака "b" си променя формата, както е на картинката. Стрелките показват посоката на движение спрямо наблюдателя. Със зелен цвят е оригиналната форма, с черно е формата в отправната система на наблюдателя Влакът (опростен символично като правоъгълник, с дълги и къси страни, като дългите са по направление на движението) по условие е успореден на релсите в системата на релсите. В система на наблюдателя, релсите си остават перпендикулярни на траекторията му, само се намалява разстоянието между тях, но!... но влакът вече не е с правоъгълна форма и дългите стените не са успоредни на релсите. Парадоксът е, че ако спазваме правилата на СТО, колелетата на влака няма как да останат върху релсите.

Ето! Започва се. Я условието ще сменим, я ще въведем ново правило, я ще усложним нещата до неузнаваемост, белким объркаме събеседника... Не може ли да работим, като нормални хора с точкови заряди. Диалектрици... Проводници. Ако гледаме буквално на задачата, тя е безмислена. Като приемеш човек за проводник, целия заряд отива в петите и му се откъсват подметките

Не. Отношението м/у заряд и маса трябва да е еднакво и за главата и за краката. Приема се, че са от един материал и еднакво специфично заредени. Така че, ускоренията пак са еднакви