Ниkи

Само, когато има хора от двете страни на барикадата може да стане революцията (еволюцията)

Според СТО: ИОС1 гледа, че ИОС2 отива и се връща със забавено време. ИОС2 гледа, че ИОС1 отива и се връща със забавено време. ИОС3 гледа, че ИОС1 и ИОС2 се раздалечават с еднакви скорости, стигат и се връщат с еднакви времена. Ти гледаш това и го намираш за нормално ?

Говорим принципно, така че зарежи турболенцията. Иначе принципа е подобен на: https://www.youtube.com/watch?v=1TKSfAkWWN0 Срещу всяка неподвижна (от нейна гледна точка) молекула от едната тръба ще има повече молекули в еденица обем от другата тръба (защото са се скъсили). Вкарана е енергия в обект, за да бъде задвижен. Значи става по-тежък и гравитацията се увеличава Не знам, точно какво имаш в предвид, но ще уточна малко. Говория за емпиричния смисъл а не за субективното усещане. Защо трябва на неподвижната ИОС да й цъка часовника, след като е неподвижна? Както казва Лапландеца, Айнщйнов покой...

Нека ти кажа моето мнение по въпроса (ще стане скандал, но... ) Проблема в СТО идва от там, че като ти покажат графиката време-разстояние, единият обект шара напред назад из графиката а другия, който се води за неподвижен, стой и само трупа време (негатив ). А би трябвало да не е така. Щом е неподвижен, за него времето трябва да е спряло

Тази хипотеза ми се върти в главата от доста време и понеже сам не успях да я изчистя, я публикувах. Пбликувах я, не за да се правя на интересен а за да може с ваша помощ да се развие... да се развие или "напред" или към "коша". Няма да се разочаровам ако отиде в "коша", защото в замяна ще съм напреднал с разбиранията по материята. Благодарен съм на Сканер, че ми помогна в началото, и за това хипотезата претърпя промени. Благодарен съм и на теб, че полагаш усилия да я разбереш. Така че не гледай само началото а цялото развитие

КЕ свива само обектът... ... а не пространството около него. ПВ около него се разрежда и "притеглянето" се увеличава Тази енергия не играе роля. Обектът, който разглеждаме е система от всевъзможни движения, чийто общ импулс е нула, в неговата си ИОС. Цитирам ти Сканер, много добре го е обяснил: и за това не увеличава теглото Тъмната енергия все още ни е "мъгла". Не е казано никъде, че трябва да притежава свойството да си изравнява налягането

Защо да е проблем. Обектите, които се скъсяват, освобождават пространство, което е с допълнително понижено налягане. Подвижен обект може да се скъси до ниво да подмине "критичното отношение" маса/обем и да стане на ЧД... Да стане невидим

Преди време, ми хрумна една идея, как да докажем скъсяването. Две тръби, успоредни, по които тече флуд в различни посоки. Между тях, прецизен уред, измерващ гравитационното привличане м/у тръбите. Поради относителното движение м/у флуидите, за всеки един флуид, другият ще бъде скъсен, съответно с по-висока плътност и по-силно гравитационно привличане

Да, този начин на представяне е много интуитивен. Обектите се движат в посока към най-ниското налягане. Пътя с най-малкото съпротивление И, по-точно, кое възпрепятсва изравняване на наляганията? А кинетичната енергия, изкривява (скъсява) обектите, които я притежават. Това съм имал предвид под "изкривяване на пространството". Обектите също са част от пространството. Да, така съм представил причината за възникване на движение. Потенциалната енергия свива пространството (повишава налягането) Понижената плътност на материята в пространството (и съответно повишеното налягане на пространството) е по причина, че Тъмната Енергия не е "извзета" и концентрирана в частици с маса. Частиците с маса са концентрирали енергията намирала се локално около тях и са образували зона с ниско пространствено налягане Енергията, която ще "придвижи" фотона, свива пространството и поради липса на маса на фотона, нищожно количество енергия успява да свие максимално пространството и на фотона реално не му се налага да пътува

Прочети за парадокса на Белл и разгледай координатите на Риндлер. Ще ти просветне. После, ако искаш, ще ги коментираме нещата За другото, не те разбирам

Всяко "нещо", което създава сила, вкарва промяна в геометрията на ПВ. Комбинацията от всички сили (плюс гравитацията, за която твърдя, че е сила) водят даден обект по тази геометрия. Ето ти цитат: Айнщайновата теория на гравитацията е основана на принципа на еквивалентността (неразличимостта), който гласи, че гравитацията и ускорението са едно и също явление. Значи са едно и също явление, но не са причинени от едно и също нещо. Да са едно, две съвпадения, да си затвориш очите. Вярно, грвитацията е едно от 4те фундаментални, но това не е причина да е по различна от сила. Рано или късно ОТО ще трябва да направи компромис, за да се продължи напред. А това не бих казал, че е съществен компромис, но може да отвори врати за нови съпоставки. Примерно, скъсените обекти притежаващи кинетична енергия може да имат общо с промяна на геометрията на ПВ. Възможно е, да не пътува светлината а да се криви пространството...

Аз не казвам, че има вътрешна логическа грешка, напротив твърдението е вярно, но е общо. Айнщайн се е застраховал много добре. Поведението на силата по нищо не се отличава от грави привличането. На гравитацията се противодейства със сила. По назад в темата съм показал и други идентичности Сила или комбинация от сили създават траектория на движение на даден обект. Тази траектория, спокойно може да се нарече геодезична линия Това не е удачен пример. Силите вътрешно се компенсират и не създават движение. Системата щипка-пружина продължава да си следва траекторията от гравитацията. Ако тази енергия се освободи и създаде сила, която да задвижи щипката и пружината, същите поемат по нови геодезични линии, продукт от комбинацията между тази сила и гравитацията

СТО не е съгласна с теб Иначе, за останалото което си написал... Дано да не работиш като учител, че горко им на децата . Големи усилия трябва да положи човек за да те разбере

Хубаво синтезиране Нали това твърдение се опитвам да опровергая от самото начало Материята криви пространството чрез енергията. Енергията води обектите по кривината ползвайки сила. Като резултат, силата държи обектите в кривината. Гравитационното привличане по нищо не се различава от сила. Всяка сила, породена от някаква енергия (като характеристика на материята), води обект по траектория, която представлява кривина на пространството

Материята е енергия. Ако разглеждаме Космологичния Модел, най-вероятно е концентрирана ТЕ. Да, нямах за цел да критикувам отговора ти на Шпага. Енергията създава кривина. ОТО разглежда кривината създаваща гравитация и логично е само една. Движението на обект, вързан с въже, е ограничено във формата на сфера с радиус, дължината на въжето. Движението на обекта по тази сфера съвпада с твоето описание: Значи можем да наречем тази сила държаща въжето, консервативна. А енергията необходима за тази сила, е причината за изкривяването на пространството във форма на сфера. Примерно, тяло пада свободно към Земята. Движи се по кривата на ПВ водено от гравитационната сила. Но тази крива продължава към центъра на Земята а тялото бива спряно на повърхността от друга сила. Тази сила е по-голяма от силата на гравитацията и енергията за тази сила създава нова крива на пространството с приблизителна форма на сфера, по която тялото може да се движи също вечно (без триене и т.н.)

О... нещо по темата Заслугата за наличието на гравитация е приписана на кривините в Пространство Времето. А кое криви ПВ и в резултат се появява гравитационната сила? Енергията... Тъмната. Всяка сила в ПростраствоВремето създава собствена кривина в ПВ. Спомни си пространството с форма на сфера и въжето, което го поддържа. Тази сила може да се нарече "консервативна сила" в собствената си кривина

Младенов е толко врял и кипял в дреболиите на СТО, че твоите уточнявания дори не ги е и прочел. Неговото отрицание е по-дълбоко. А ти, в примера, трябваше поне да докараш отношението м/у скоростите и м/у дължините (Остави времената), както е по СТО

Станислав, май си се омотал в обяснението. Преразгледай го пак. Или е много сложно написано и не ми става ясно (ако е така, се извинявам) , или някъде бъркаш. Уеднаквяването на скоростта на светлината обяснявай само със скъсяването на дължината на подвижния обект или само със забавяне на времето, но не го обяснявай с допълване от двете, че става сложно. Ако разглеждаме първия вариант: компенсираме само със скъсяване на дължината, а скъсяването на дължината е в следствие на забавяне на времето му. Това е по-лесният за разбиране вариант. Може да го разглеждаш и обратно. Вариантите са симетрични, но е по-трудно за асимилиране. Обратния вариант е: на подвижния обект му е забавено времето и за това изчислява същата скорост С, каквато изчислява неподвижния, но следствие от това забавяне е скъсяване на дължината му. И времето и пътя участват равноправно във формулата за скорост, но така е по-лесно за асимилиране

Сканер, ако източник на светлина "потъва" в ЧД, ние (казват) ще го виждаме като застинал на хоризонта на ЧД. От къде ще дойде енергията за светлината, която ще виждаме от него (предполагаемо, доста дълго време), като той ще е потънал и няма да може да изпраща светлина към нас. Не би ли трябвало, още докато приближава ЧД, светлината от него да губи енергия (заради червеното отместване в грави поле) и накрая да стане невидим (ЕМВ извън видимия спектър) още преди да стигне хоризонта

"Официално" потвърждава и скъсяването на дължините. От гледна точка на мюоните, атмосферата е по-свита и те успяват за същото време живот да навлязат по-навътре в атмосферата. Двете неща вървят ръка за ръка. Ако отричаш забавяне на времето, трябва да отречеш и скъсяването на дължините

Това означава ли, че забавянето на времето не е симетрично за двете гледни точки, както е в СТО. Пояснявам: от едната гледна точка чуждото време се забързва а от другата се забавя (за разлика от СТО) Но все пак ние се въртим заедно със спътниците и дефакто сме неподвижни заедно със спътниците Шпага, скоростта намалява, но никога няма да стане нула. ЧД е безкрайна и светлината никога не достига, за това и не се връща . На хоризонта на ЧД светлината би трябвало да си има все още сериозна скорост

Защо часовниците на спътниците се забавят спрямо нашите, при условие че се намират в зона с по-слаба гравитация от нас? Отделно, спътниците на геостационарна орбита са неподвижни спрямо нас

Чакай, да ги разведря с една задачка Обект се движи (примерно) с 0.86С (скъсяване наполовина). Ще го виждаме ли (ние като субект а не ИОС) скъсен, в момент когато векторът скорост на обекта е перпендикулярен спрямо правата ние-обект (минава покрай нас). Според мен, обектът ще се вижда в цял ръст, няма да бъде скъсен.

Любопитството нама свойството да гасне(дори го има и по котките). Обр инж е логика, която се храни от факти. Когато фактите понамалеят, идва ред на моделите и теориите. А кой модел ще се докаже, ще покажат експериментите (това са пробите и грешките). Първият етап е да се докаже в колайдера, че от Тъмна Енергия може да се създадат елемнтарни частици, виртуални, невиртуални, йони, атоми... Гравитация После... зависи от моделите

Методът "обратен инженеринг" като че ли се поизчерпа. Тайните на Вселената ще разкрием, когато по метода "проба грешка" създадем друга Вселена