Lion Queen

Напълно съм съгласна с теб! Дискусията около зависимостите е дълга и предълга. Хубаво е да отделим проблема на пушачите от този на наркоманите. Не защото пушачите не са зависими, а защото те наистина могат да се справят сами. Ето тук вярвам е по-подходящо да обсъждаме въпроса за хероиновата и останалите тежки зависимости: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...amp;#entry54296

Дано някой, който има нужда и прочете темата си признае, че е зависим и се обърне към теб за помощ. Или родителите и близките му да си признаят проблема... Благодарим ти, че предлагаш помощ и морална и материална подкрепа от трибуната на нашия форум. Току що една близка ми сподели проблем с братовчед й. Дано успея да ги убедя...

Как може да осъществяваш превенция като не си виждала наркоман? Интересно какво точно говори един лектор за наркомано-рисково поведение, когато не е виждал наркоман, който не познава наркоман, който не е наблюдавал с очите си как се променя човекът и какво се случва с него..какво става с тялото му и личността му РЕАЛНО в живия и активен живот....(освен на филмче, книга, лекция, теория) Всъщност то за това превенцията на завимостите е толкова "ефикасна" - защото я осъществяват хора, които не са въведени в проблема. Особено за хероиновата наркомания, която е източник и на разпространение на СПИН и хепатит Ц...Въпрос на психика относно хероинов наркоман??? За пушенето да - пушачът не може да умре без цигари. Това е абсолютно невъзможно. Абстинентния период е толкова слаб, че повечето симтоми наистина са психологически и е въпрос на воля и психика (и мотивация) да бъдат преодоляни. Аз си вредя като пуша, но не достатъчно че да се промени личността ми - не ставам идиот нито като алкохолика, нито като хероиновия наркоман, нито като зависимия към успокоителни. Все пак никотина е стимулант и действието му е друго. Но по време на неадекватна терапия хероиново зависимия може да си умре като стой та гледай Те за това и умират. Най-често умират онези, които са били в българската система за "лечение" - минат ли през лечение умират. Обикновено веднага след като системата реши, че били "чисти". Защото лечението е отбивка на номера в България. Което е "обществена тайна". Както и останалите "методи за превенция" също са отбивка на номера. Защото първата мярка е контрол върху предлагането...а не върху потреблението. Аз съм загубила свои приятели заради неадекватните реакции на лекари, родители и институции спрямо тяхната наркомания. Не става въпрос за психика. А за болест и неадекватното й лечение.

Хехе ... Хероина не се отказва... Горното твърдение най-вероятно го прави човек, който не познава лично нито един хероинов наркоман. Аз познавам...някои от хората, които познаВАХ са мъртви... А ми бяха връстници. А аз съм само на 29... - ето така се отказва хероина...като умреш и вече не го употребяваш. Освен зависимостта към никотин при пушенето се затвърждава една специфична за психиката на биологичните видове "орална фиксация", която особено при жените е не просто вреден навик а направо начин на живот. Пушачите отдавна освободили се от никотина съфчат дъфки, лапат химикалки, ровичкат с пръчици и клечки и изобщо се чудят какво да правят с устата и ръцете. Това е особено силен рефлективен навик, който се преодолява много по-трудно от никотиновата зависимост... Сега съм с лепенки Никотинел и изобщо нямам нужда от никотин, но ръцете и устата ми нямат работа и това просто ме влудява...

Ти учебник по химия нямаш ли си?

Да считам ли, че първия въпрос на който ще отговаряме тук е "Има ли Бог?"

Ама как няма да са родени на 25 декември - това е ПРАЗНИКА на ЗИмното Слънцестоене! Велик ден за всички същества по земята - най-дългата нощ в годината. На него може да се равнява само пролетното равноденствие - и виждаме, че Църквата е направила хубав опит да ПОМЕСТИ Великден в периода Примерно няма данни Исус да е роден баш тогава - просто, за да стане по-удобно са го поместили в празника на Слънцестоенето - така и без това почитания ден станал набързо християнски празник след няколко хода на Църквата и няколко събора!

Щом си студент направо ме озадачаваш!!! Къде ги е преподавателя? Той би трябвало да ти даде списък с литература щом ти дава задача, а всички студенти имате свободен достъп до много библиотеки в университета!!! Просто странна ситуация... Къде учиш?

Очевидно сума ти народ се е явил на предварителен изпит по История само за да види как протича изпита

Ето един много хубав материал изготвен от твоя връстничка - десетокласничката Евелина Евгениева! Пускам ти линка само за пример - тя се е постарала да потърси информация, намерила я е и я е презентирала. http://www.slideboom.com/presentations/561...%B5%D0%BC%D0%B8

А сценария? И сценарист трябва да има...Или той не е част от йерархията?

Из Гладен.бг:http://gladen.bg/interesting.php?ID=23 "Защо именно яйцето и от кога се радва то на такова специално отношение? За древните то било символ на Вселената. Римляните, галите, персите и китайците боядисвали и разменяли яйца при настъпването на пролетта, в чест на обновяването на природата след края на дългата и студена зима. Според тях яйцето ималo магически сили – то се заравяло в основите на къщата, за да предпазва нея и нейните обитатели от зли сили; бременните римлянки с него гадаели пола на бъдещето си дете, булката настъпвала яйце преди да прекрачи прага на новия си дом и т.н. Въобще яйцето е било необходимо при много обреди през езическите времена. След настъпването на Християнството ролята на яйцето не се променя, различна е само символиката - от прераждане на природата, тя се свързва с възкресението на Исус Христос. Защо яйцата са пъстри? Според една легенда, Дева Мария се опитала да подкупи палачите на Исус с кошница яйца, за да не бъдат жестоки с него. Тя се разплакала, една сълза паднала върху яйцата и те се обагрили в чудни цветове. Друга легенда пък разказва, че когато Мария Магдалена отишла в гробницата, за да намаже тялото на Исус с благовонни масла, каквато е била древноюдейската традиция, яйцата, които си носела за обяд, светнали във всички цветове на дъгата. Днес шареното яйце е неотменна част от празнуването на Великден в християнството. Според традицията в православния свят яйцата се използват като Великденско поздравление. На Велики четвъртък най-възрастната жена в семейството боядисва първото яйце в червено, и с него чертае кръст върху челата на децата. После на това яйце се отрежда специално място в дома до другия Великден, за да го пази от беди. След този ритуал всички се включват в украсяването на останалите яйца. На Великден се чукат с тях и се поздравяват с фразата Христос Возкресе. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането (борак), ще е най-здрав през годината (но ако си решил да хитруваш и си се сдобил с дървено не се брои, да знаеш!). В католическите държави шарените яйца се крият от децата, които трябва да ги намерят на Великден. Те вярват, че ги е скрил не друг, а Великденският заек. Ако се чудиш от кога зайците снасят яйца – и за това си има обяснение. Стара легенда разказва, че Великденският заек някога бил голяма красива птица, принадлежаща на богинята Естра. Веднъж тя я превърнала в див заек и тъй като той все още бил птица по душа, продължавал да прави гнезда и да ги пълни с яйца. Всичко за него е събрано в Музея на Великденските зайци в Мюнхен. Ако имаш път натам, непременно се отбий. Сега, след като вече знаеш всички факти, си отбележи на календара кога тази година се пада Велики Четвъртък, за да боядисаш и ти своите яйца! Аз, Зори Миланова ти желая ти весел празник!" Из: http://www.dw-world.de/dw/article/0,,4164160,00.html Заекът и яйцето - история на Великденските обичаи неделя германците отиват на черква, а след това търсят боядисани яйца в градината. Така те от векове честват Възкресение Христово. Символ на Великден е заекът. Какво общо има той с яйцето, а оттам и яйцето с църквата? “Великденският заек не съществува. Това го знае всеки. Същността на празника е, че Исус Христос е умрял на кръста и след това е възкръснал от мъртвите.” Но какво е Великден за децата? Не всяко хлапе е нясно със същността на празника. До XVI век се вярвало, че скритите великденски яйца са донесени от различни животни. В някои региони това били лисицата или петлето, в други - щъркелът, кукувицата или жеравът. Разбира се, че и зайците. Протестантите са измислили историята със заекаBildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Протестантите са измислили историята със заека Заекът няма нищо общо с Възкресението Днес всеки пети германец не познава значението на най-големия християнски празник. Това не бива да ни учудва, защото заекът няма нищо общо с Възкресението на Христос. Виновни са протестантите, които са измислили тази история. Това сочат резултатите от проучванията на Алоис Дьоринг, етнограф от Бон. “Децата с родители католици знаят, че на Възкресение ще има отново яйца, тъй като те са забранени по време на постите. Как това обаче трябва да се обясни на децата с родители протестанти? Защо на Великден всъщност има толкова много яйца?” Историята за заека е измислена от протестантите. Защото той е символ на плодородие. Зайците раждат много малки зайчета през пролетта. Тоест, даряват живот. Когато хората виждали зайци с малките им, те знаели, че краят на зимата вече е настъпил. Всичко това обаче не обяснява връзката между бозайника и яйцето, тъй като протестантите не са държали особено на биологичната автентичност. Протестантите празнуват Възкресение Христово смирено в неделя, докато католиците се радват шумно в черквата. Още през епохата на барока, свещениците са разказвали различни анекдоти в черквите, за да направят Възкресението на Исус Христос още по-весело. Понякога дори и самият амвон става сцена за забавления. Заекът носи Великденски подаръци на германските децаBildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Заекът носи Великденски подаръци на германските деца А откъде произлизат обичаите, свързани с яйцата? Яйцето е символ на живота, плодородието и пречистването. В миналото великденски яйца са принасяни в жертва на германската богиня на пролетта Остара. А днес те са знак за приятелство. Не случайно германците наричат Великден Остерн. Смята се дори, че яденето на яйца по време на Великден не само увеличава мъжката сила, но и укрепва здравето. По време на великите пости не се ядат яйца. За да не се развалят, през 40-дневните пости, снесените от кокошките яйца трябвало да се сварят, което ги правело трайни. Във врящата вода добавяли и различни растения, за да ги боядисат. Тако по-късно можело да различават свареното от суровото яйце. От 12 век насам яйцата се боядисват на Велика Събота. И след това заедно с други лакомства се занасят в черквата. А на следващия ден зайците уж ги крият в градината и децата ги търсят. Цветът на яйцето е от голямо значение, защото ако намериш първо синьо яйце няма да е на късмет, а червеното яйце носи 3 дни щастие. "От проповедите по време на барока човек може да добие представа за боядисването, орнаментите и украската на великденските яйца, типични за XVII/XVIII век." Естествено, че протестантите нямат нищо против боядисването на яйцата. Тъй като яйцата, както споменахме, са символ на нов живот, тоест - и затова и на възкръсналия из мертвих Исус Христос. Боядисването, украсяването и раздаването на яйцата е било обичайно още в ранната християнска църква, разказва Алоис Дьоринг. Червеното - символ на Христовата кръвBildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Червеното - символ на Христовата кръв Червеното яйце - благословено "Първоначално било така, при православните се е запазило и досега: яйцата се боядисват само в червено. Този цвят е символ както на Христовата кръв, така и на Христовата любов към хората. Точно това боядисване различава благословените от обикновените яйца на Великден." Християнският празник произлиза от еврейската Пасха, която се отбелязва на първото пълнолуние през пролетта. Този празник е възпоменание за освобождаването на еврейския народ от робство в Египет. Той някога е бил празник на пастирите, които колели младо агне. От тук се разпространява и понятието "Великденско агне". Предполага се, че заекът по погрешка е станал предвестник на Великден. Разказва се за един хлебар, който се е опитал да опече великденско агне от тесто, то обаче заприличало на заек. През различните векове възникват много обичаи свързани с яйцето, като боядисването и скриването на яйца из градините. Характерни обичаи също са чукането с яйца и носенето им в лъжица. Автор: Клаус Кремер/Катя Славовска Редактор: Александър Андреев Из:http://www.zadoma.com/index.php?APP_ACTION...;ARTICLE_ID=527 Историята на Великденското яйце През вековете яйцето е символ на мистерии, магии, то е лек, храна и поличба. То е универсалният символ на Великденските празници по целия свят. Навсякъде то се боядисва и изрисува, украсява като много специален символ. Преди да стане тясно преплетено с големия християнски празник, то било чествано в много древни пролетни обичаи.Римляните, галите, египтяните и китайците почитали яйцето като символ на вселената.От древни времена хората боядисвали и си разменяли яйца по това време на годината. В езическите времена яйцето символизира възраждането на земята след зимата. На яйцето е приписвана магическа сила. Слагали го в основите на строящите се къщи, бременните го носели в ръкавите си, за да предскажат пола на децата, във Франция младоженките настъпвали яйце преди да прекосят прага на новия си дом. С идването на Християнството се сменила и символиката. Яйцето символизирало вече не прераждането на земята, а на човека. Християните тачели яйцето и го сравнявали с гроба, от който Христос възкръснал. Стари полски легенди преплитат фолклора и християнските вярвания за яйцето и неговия празник. В една от легендите се споменава Св.Дева Мария. В нея се разказва, че тя дарявала яйца на рицарите на кръста. Плачейки, тя ги умолявала да бъдат по - милостиви. Сълзите и падали върху яйцата, покривайки ги с брилянтен цвят. В Англия боядисването и украсяването на яйца става традиция в средните векове. Дворцовите архиви на крал Едуард I отбелязват, че през 1290 година дворът е направил разход за боядисването и позлатяването на 450 яйца като великденски подаръци. Най - известното великденско яйце е излязло от ръцете на популярния златар Петер Карл Фаберже. През 1883 руският император Александър възложил на Фаберже да изработи специален великденски подарък за неговата съпруга, императрица Мария. Първото творение на Фаберже било истинско яйце, кухо, с обвивка от платина, което се отваряло, за да се покаже отвътре по - малко златно яйце, в което на свой ред имало златно пиленце с императорска корона от скъпоценни камъни. Специалното яйце на Фаберже толкова се харесало на царицата и царя, че те му поръчали да прави подобни яйца за всеки Великден. Синът на Александър, Николай II, продължил традицията. Общо били изработени 57 яйца. Художниците на великденските яйца вярвали в тяхната символика и ги украсявали с изключително майсторство, използвайки цветя и листа, малки херувимчета, скъпоценни камъни, фини материи, панделки и т.н., закрепяни с лепило или прозрачни лепила и смоли. Великденски венец Ето още едно допълнение към великденската украса на дома ви, традиционна за Западна Европа и Америка. Продухайте няколко сурови яйца, след което ги боядисайте с акрилна боя в различни цветове. Когато изсъхнат, с помощта на четка за зъби или малка гъбичка, нанесете произволно няколко петна с по – тъмен цвят. Направете венец от слама или клонки, след което го напълнете с мъх, с помощта на шиш или по – голяма клечка. Използвайте безцветно лепило, за да го закрепите мъха по – стабилно към основата, а след това и самите яйца, разположени симетрично по венеца. Пак с лепило прикрепете сухи цветя (хортензия например) между яйцата. В горната част на венеца, завържете цветна панделка. Можете да доукрасите с малки декоративни пиленца, зайчета и други. Из: http://www.zdrave.bg/?c=n&id=3841 От червените яйца до великденското зайче Кратка история на Великденските традиции. Тя.bg Въпреки че Великден е един от най-светлите празници в християнския календар, историята разкрива произхода му в езическите ритуали. Още от времето на англо-саксонците – много преди раждането на Спасителя, хората са се събирали в началото на пролетта, за да наблюдават възраждането на земята. С наслагването на традиции през вековете, оригиналните символи на празника са придобили различно значение за различните хора, в зависимост от вярата им. От оцветяването и размяната на яйца, през великденските зайчета и карнавални шествия, всички традиции имат техните корени дълбоко в миналото. Независимо дали сте религиозна или просто харесвате атмосферата на пролетния празник, да научите нещо повече за неговите традиции е интересен начин да свържете това, което правим днес с онова, което са правели хората преди нас. История на Великден Английският средновековен историк Беде (673-735 г.) смята, че англосаксонското название на Великден - Истър (Easter), произлиза от древната предгерманска тевтонска митология. Еостра (Eostre) е англосаксонска богиня на пролетта и на нея е посветен месец април, а тържествата в нейна чест са организирани по време на пролетното равноденствие. В желанието си да направят християнството по-приемливо за езичниците, англосаксонските християни започват да използват за Великден названието Истър, тъй като християнският празник на Възкресение Христово съвпада с древното празнуване на настъпващата пролет. В същото време Великден е по-скоро свързан с еврейския празник Пасха, който се празнува по време на първия в еврейската лунна година месец нисан. Пасха бележи Божието избавление на еврейския народ от 300-годишното робство в Египет и неговото извеждане оттам под ръководството на Мойсей. В Християнската традиция на Великден отбелязваме Възкресението на Господ Иисус Христос от мъртвите в третия ден след смъртта му. Честването на възкресението датира от началото на християнската история. До втори век Великден е вече добре установен, въпрекиче е имало продължителен спор за фактическата дата, на която трябва да се чества. Източните църкви искат Великден да се празнува според лунния календар и в делничен ден, тъй като ранните християни празнували всяка година на 14-то число от еврейския месец нисан, докато западните църкви настояват Великден да се празнува винаги в неделя независимо от датата. Това е и един от основните въпроси на свикания от император Константин Никейски събор в 325 г. Съборът решава Великден да се празнува в първата неделя, следваща пълнолунието след пролетното равноденствие. Според Александрийската богословска школа, известна и със своите познания в астрономическите изчисления, 21 март е приет за дата на пролетното равноденствие. Датата за празнуването на Великден започва да се определя от неделята, която следва пълнолунието или веднага след пролетното равноденствие. Така Великден е определян като празник в периода между 21 март и 25 април. Разликата в съвременното празнуване се дължи на различното фиксиране на датата според григорианския календар на Запад и според юлианския - на Изток. С разпространението на християнската вяра във все повече нови територии възникват и различни идеи за това, как тя да се отнася към местните обичаи и традиции. Според някои, християните трябва изцяло да изоставят своите културни традиции, докато според други християнството трябва да съхрани местните обичаи, но като им придаде нов, християнски смисъл. Великденските символи Великден има много символи – боядисани яйца, зайчета с кошници, паради... Въпреки че като повечето празници Великден е доста комерсиализиран, много от днешните символи все още имат произхода си в древността. Шарените яйца От древни времена много култури асоциират яйцето с вселената. Персите например вярвали, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. През IV-ти век консумирането на яйца по време на постите е забранено. През пролетта обаче кокошките снасят най-много. Тогава хората започнали да варятяйцата, за да ги запазят по-дълго. Много народи виждали в яйцето символ на възраждането през пролетта. Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци. Като християнски религиозен символ яйцето първоначално олицитворява гробницата на Христос и отместения камък. По-късно асоциацията се променя заради наложилия се обичай яйцата да се боядисват в червено (кръвта на Христос) и яйцето вече се възприема като символ на раждането на човека от природата. От 8-ми век започва производството на шоколадови яйца. Дървените са известни отдавна, а през 60-те години на ХХ век вече се продават и пластмасови. Изключителени със своята красота и блясък са декоративните яйца на Петер Карл Фаберже, изработени от скъпоценни камъни и благородни метали. Заекът Традицията на Великденския заек е от езически времена. Хората са принасяли зайци в жертва на саксонската богиня на пролетта Еостре. По това време се е правел ритуален лов на зайци. Сега той е все още част от Великденския празник, но никой не го възприема като свещенодействие. Заекът традиционно се свързва с плодородието и изобилието, а в древните ритуали и вярвания - и с луната и нейните цикли. Съществува и легенда, според която великденският заек някога бил голяма красива птица, принадлежаща на една богиня. Веднъж тя я превърнала в див заек и тъй като той все още е птица по душа, продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца. Традицията с яйцата и зайците всъщност се смесва, когато в Америка отиват германски заселници – те занасят заека, който оставя на децата яйца във Великденската нощ. Момченцата и момиченцата трябвало да приготвят шапките и бонетата си като гнезда, за яйцата, които щели да бъдат оставени. Тази традиция е еволюирала на запад до заек с кошница с яйца в наши дни. Карнавалът Великденският карнавал води началото си от средновековна Европа. Ранните християни са носили бели роби в дните, отбелязващи Възкресението, като символ на новия си животНовопокръстените пък е трябвало да обличат нови дрехи след Кръщение, за да покажат, че започват нов живот в Христа. След службата на Великден в много градове хората са тръгвали по улиците с кръст и свещи. Всичко това се е обединило и променило през годините, като в много малки градове се правят карнавални шествия, на които хората се маскират и обличат в старомодни дрехи. Кръстосаните обредни козунаци Въпреки че християните виждат в кръстосаните козуначни хлябове символ на разпъването на Христос на кръста, те всъщност произхождат от англосаксонците, които приготвяли кръстосани хлябове в чест на Еостре. Тези кръстове представлявали четвъртините на луната и връзката със земята. Козунакът като такъв е приготвен за първи път във Франция през 7 в. Агнето Агнето е изключително важен символ на Великден в Централна и Източна Европа. То представя Иисус и се свързва с неговата смърт, тъй като е принесено в жертва в деня на Възкресението. Християнската традиция представя Спасителя като Божи агнец. В много домове традицията повелява да се яде агнешко на първия ден след 40-дневния пост. Очаквам от всички вас да добавяте още интересни статии по въпроса

Сказания за подвижните празници: Първи шест седмици на Великия пост. Страстната седмица. Великден Страстната седмица - седмица на Христовите страдания Съдържание: :: Страстната седмица :: Богослужението през Страстната седмица :: Велики понеделник, вторник и сряда :: Велики четвъртък :: Велики петък (Разпети петък) :: Велика събота :: Страстната седмица в уставите на древните църкви :: Страстната седмица: иконография С В. П И С А Н И Е Страстната седмица Последната седмица от живота на Христос се нарича "Страстна седмица", т.е. Седмица на страданията, прелюдия към вечния живот. Животът на Господа наближавал своя край. Възкресил в събота Лазаря, тържествено посрещнат, влязъл в Йерусалим на Цветница, Той доброволно вървял стъпка по стъпка към предначертаната Си неизбежност. Всеки един ден от седмицата е наречен велик и свят и се извършват специални служби. Страстната седмица е най-дългата седмица в годината, наситена с много тъга и покъртителни изживявания. Богослужението през Страстната седмица Великопостните служби през делничните дни на Великия пост са характерни със своето покайно пеене. Царските двери остават затворени, като символ за отделянето на човека от Царството Божие. Църковното облачение е тъмно, обикновено в лилаво ­ цвета на покаянието. През делничните дни не се извършва Божествена литургия, но за да могат вярващите да се подкрепят в своето подвижническо усилие на поста, чрез приемане на Св. Причастие, се извършва Литургия на преждеосвещените Дарове. Тази служба е много древна, споменава са в каноните от VII в., но е създадена по-рано. По традиция за неин създател се счита св. Григорий Двоеслов, папа Римски (VI в.). Преждеосвещената литургия се състои от тържествена великопостна вечерня, към която е добавено пренасяне на св. Дарове в олтара и причастяване, но самото освещаване на Даровете не се извършва. Това става по време на Литургията предишната неделя. Затова и службата се казва Преждеосвещена литургия, т.е. на предварително осветените Дарове. Тази служба се извършва в сряда и петък или поне в един от тези дни. Лазаровата събота е единственият ден в годината, когато се извършва неделно богослужение не в неделя. Това е началото на Пасхалното тържество. По време на Литургията на Лазаровден Църквата прославя Христос като "Възкресение и Живот", Който още преди Своите страдания и смърт, с възкресяването на Лазар утвърдил предобраза на всеобщото възкресение на човечеството. Именно заради възкресяването на Лазар Христос бил прославен от народа като дългоочакван Месия, Цар Израилев, като изпълнение на старозаветните пророчества. Самият празник на триумфалния Вход Господен в Иерусалим (Цветница или Връбница) принадлежи към дванадесетте Господски празника. Неговото богослужение е свързано с това на Лазаровден. На вечернята преди празника се четат пророчествата за Царя-Месия от Стария Завет заедно с евангелските разкази за влизането на Христос в Иерусалим. На утренята се благославят върбовите клонки, които държим в ръце през време на цялата Литургия, показвайки по този начин, че посрещаме Иисус Христос като Цар и Спасител. Прот. Томас ХОПКО "Основи на Православието" Църковен вестник, Брой 7 от 17 април 1998 година Виж също: Преждеосвещена Света литургия Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда През първите три дни на Страстната седмица Църквата припомня последното пребиваване на Господа в Йерусалим. В тези дни богослужението е твърде наситено: извършват се полунощница, утреня, часове с четене на Евангелието и Литургия на преждеосвещените Дарове. По време на часовете се изчитат четирите Евангелия до Евангелието по Йоана гл. 13, 30 стих. На места четенето им започва още от петата или шестата седмица на Великия пост. Велики понеделник На Велики понеделник евангелистите ни разказват как Божият син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен пълен с търговци. Обхванат от свещен гняв, Той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. (Мат. 21:12-13, Марк 11:15-19; Лук.19:45-46). Във Велики понеделник Църквата ни предлага да размислим над образа на безплодната смокиня, отхвърлена от Христос (Марк 11:12-14, 20-26, Мат. 21:18-22). Велики вторник "И тъй, бдете; защото не знаете ни деня, ни часа, в който Човешкият Син ще дойде" (Мат. 25:13) (Евангелско чтение: на утрената Мат. 22:15-23:39; на литургията Мат. 24:36-26:2). Велики вторник е ден за поучения и последни нравствени наставления: Иисус ни дава пример как да благотворим - не да даваме от излишъка си за тази цел, а като бедната вдовица да отделим от последните си материални средства. Когато говори за приближаването на дните на борба и изпитание, Христос разказва за десетте мъдри девици, които били готови за идването на Господа (Мат.25:1-13). Напомня ни, че трябва "да бодърстваме и да не униваме", и да държим светилниците си запалени в очакване на Божествения Жених. И Църквата пее: Ето младоженецът иде в полунощ, и блажен е тоя раб, когото намери буден, а недостоен е оня, когото намери безгрижен. Прочее, внимавай, душо моя, да не те налегне сън, та да бъдеш предадена на смърт и да останеш вън пред затворените врати на Царството, но опомни се и възкликни: свят, свят, свят си, Боже, заради Богородица помилуй нас! Чуваме също притчата за талантите (Мат. 25:14-30). После следват пророчества за съдбата на град Йерусалим и за последните дни при Второто пришествие (Мат. 25:31-46, Марк 13:1-31, Лук. 21:5-38). Виж също: Вторник на Великата седмица Велика сряда В деня на Светата и Велика сряда се припомня за многоценното миро, пролято върху главата на Христос от разкаялата се грешница (Мат.26:6-13, Марк 14:3-9). Успяла да влезе в дома, дето бил Христос, жената, носеща алабастърен съд с драгоценно миро, искала да засвидетелствува почитта си към Него. В бързината, да не й се пречи на доброто намерение, тя счупила съда, по-лесно да се разлее мирото. Това не се одобрило и някои от апостолите възроптали под предлог, че по-добре би било мирото да се продаде и парите да се раздадат на бедните. А Христос казал да не я смущават, защото за това й усърдие ще се разгласи по цял свят. Тогава Иуда отишъл при иудейските първенци и уговорил предателството на Христос за тридесет сребърника (Мат. 26:3-5, 14-16, Марк 14:1-2, 10-11, Лук. 22:1-6). От тоя ден коленопреклоненията на молитвата не престават. Виж също: Сряда на Великата седмица Велики четвъртък - Възпоминание на Тайната вечеря Припомня се тайната вечеря, на която е установено тайнството причастие (Мат. 26:17-35, Марк 14:12-31, Лук. 22:7-38, Иоан 13:1-17, 26). На тая вечеря Христос, като завещал новата заповед за любов към всички, явил на учениците Си, че ще бъде предаден. В недоумение учениците питали, кой ще стори това. Запитал и Иуда, и Христос му отвърнал тъй кротко, че другите не разбрали. Иуда станал, излязъл и те помислили, че отива да прави покупки, понеже той бил ковчежник. След вечерята Христос с апостолите отишъл в Гетсиманската градина, дето се молил до идването на предателя. Обикновено в четвъртък вечерта се служи утренята на Велики петък, когато се четат така наречените Дванадесет евангелия, т.е. дванадесетте откъса от Евангелието, разказващи за Христовите страдания. На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. По време на маслосвета, всеки желаещ мирянин бива помазан с елей за здраве. Виж също: Четвъртък на Великата седмица Велики петък Припомнят се великите страдания на Иисус Христос, волно приел да бъде съден, бичуван, оплют, бит с плесници и показан пред народа в багреница за поругание с кръст в ръка и с венец от тръни на главата. Нарамен с тежък кръст от преторията на Пилата, Христос бил поведен към Голгота на разпятие. Разпнат между двама разбойника за поругание при страшни природни смущения - земетръс и затъмнение на слънцето, издъхнал, приел смърт, за да избави от смърт цялото човечество. Виж също: Петък на Великата седмица Велика събота Възпоменава се погребението на Христос Спасителя и слизането Му в ада. Умрял на кръста, от прободените Му ребра изтекло кръв и вода. Иосиф Ариматейски и Никодим, като изпросили разрешение от Пилат, снели Го от кръста, помазали с аромати, обвили в нова плащаница и Го положили в нов гроб, изсечен в скала в Гетсиманската градина. При полагането Му в гроба присъствували жените мироносици, сред които, обляна в сълзи с прободеното си от мъка сърце, била и майка Му св. Богородица. Църквата пее: "В гроба с тялото Си и в ада с душата Си като Бог, в рая с разбойника и на престола с Отца и Духа Си бил, Христе, Който изпълваш всичко". Иудеите запечатали гроба и поставили стража. Велика тайна! "Да замълчи човешкото създание!" - пее Църквата вместо Херувимската песен на Велика събота. Господарят на живота е в гроб, но скоро ще се прослави с чудото на възкресението. Виж също: Събота на Великата седмица - Слизането на Христа в ада Страстната седмица в уставите на древните църкви Първоначално Великден бил предшестван от дву-тридневен пост, който станал една седмица – т.нар. Страстна седмица, или Седмицата на Христовите страдания. Впоследствие към поста на Страстната седмица бил добавен 40-дневният пост по подобие на четиридесетте дни, през които Христос постел в пустинята. Той бил предназначен за "оглашените", тоест за тези, които щели да бъдат кръстени на Великден. Дълго време докато траела практиката на масовите кръщения на възрастни хора, тайнството се извършвало именно на Великден, когато особено силно било преживявано кръщението като съ-участие в доброволната смърт и възкресение на Господа. Затова Пасхалната литургия е изключително кръщелна по своя характер. След VI век започнало да преобладава кръщението на деца и затова масовото кръщаване на възрастни на Пасха постепенно било изоставено. Именно тогава смисълът на св. Четиридесетница бил променен – от катехизаторски период постът станал период на покаяние за членовете на Църквата. През IX век св. Четиридесетница вече окончателно била обединена със Страстната седмица и така продължителността на Великия пост се увеличила. Продължителността на Великия пост била различна и зависела от това, как поместните църкви са гледали на включването на Страстната седмица към св. Четиридесетница и дали са считали съботите и неделите, когато св. канони забранявали постенето, за част от нея. В Константинополския устав Страстната седмица не се счита за част от св. Четиридесетница, а съботите и неделите са включени в Постния период, въпреки че те не се явяват постни дни в пълния смисъл на думата. Така според Константинополския устав св. Четиридесетница имала 6 седмици по 7 дни, тоест 42 дни продължителност. Ако от нея се изключат Лазаровата събота и Цветница, продължителността на Великия пост става точно 40 дни. Великата Четиридесетница според този устав започва с Чистия понеделник от първата седмица на поста и приключва в петъка на шестата седмица, тоест в навечерието на Цветница. Тропарите включени в Триода за този ден говорят за "изпълването на душеполезната Четиридесетница" и за очакването на "святата седмица на Страстите". Подобно е тълкуванието и на правилото в Апостолските постановления (текст от края на IV век), където се казва: "Извършвайте този пост преди пасхалния, като започвате от втория ден (тоест, понеделник) и завършвайте в петък. След тези дни, като отпостите, започнете светата седмица на Пасхата като постите през нея със страх и трепет". Не е случайно, че литургиите на Лазарова събота и Вход Господен в Йерусалим имат кръщелни елементи. Според друга традиция, отразена в 29 канон на Шестия вселенски събор (681 г.), Страстната седмица била част от Четиридесетницата, където тя е наречена "последна седмица от четиридесетницата". Тази практика е запазена и от древните църкви, които се отделят от Православието след Четвъртия вселенски събор в Халкидон (451 г.) – Арменска, Коптска, Етиопска. Според тази традиция съботите и неделите като "непостни дни" не се включват в изчисляването на Четиридесетницата и затова тези църкви постят 8 седмици по 5 дни, тоест 40, но постът при дохалкидонците започва една седмица по-рано (когато при нас е Неделя Сиропустна. Според някои литургисти появата на подготвителната Сирна седмица преди началото на Великия пост се явява плод на желанието да се съчетаят двете традиции в Църквата. Римокатолическата църква от древност включва Страстната седмица към св. Четиридесетница. Тя обаче чрез няколко свои събора отменя забраната за пост в събота (64 апостолско правило). Тази практика е осъдена рязко в 55 канон на Шестия вселенски събор. Затова Римокатолическата църква изчислява Великия пост така: 6 седмици по 6 постни дни, прави 36 дни. Към тях се прибавят още 4. Затова там Великият пост започва в сряда, т.нар. Чиста сряда. Постът през Страстната седмица е бил особено строг – "без вино и елей", тоест сухоежбина, като само на Велики Четвъртък, след св. Причастие, вярващите са употребявали заради духовния празник "елей", тоест растително масло. Към Великата събота се отнасяли с особено внимание, тъй като това била единствената събота, която каноните постановявали като постен ден. Постът на Велика събота продължава до полунощ, до настъпването на "Господния ден", когато се обявява Възкресението Господне. Апостолските постановления определят: "Съботата продължава до пеенето на петлите, постът свършва с настъпването на първия ден след Събота, който е Възкресение". Архимандрит Максим Матеос Със съкращения от статията "Великата Четиридесетница" Двери на Православието Pravoslavieto.com - Българският Православен портал в Интернет www.Pravoslavieto.com Пак от този източник относно богослужението по време на страстната седмица: По време на Страстната седмица мястото на Битие се заема от Изход, а мястото на Притчи Соломонови - от Иов. Чете се от Изход, защото там се описва пътуването на богоизбрания народ към обещаната земя, Пасхата, чиито завършек идва, когато Месия - Христос извършва Своя Изход, Своето "преминаване" към Отца (Йоан 13:1) и става наша Пасха (1 Кор. 5:7), като ни завежда в обещаното Царство. Книга Иов е кулминацията на старозаветното откровение за страдащия Раб, Който побеждава злото чрез пълно смирение, любов и послушание пред Бога, Така всички основни теми на християнската вяра, съдържащи се в църковните догмати, се разгръщат в цялата си вътрешна обвързаност. Тук Старият Завет се разкрива в пълната си духовна реалност - не само като абстрактна истина, но и като основа на Новия Завет, като път, водещ към Христа, обещание и пророчество, изпълнени в Него. И все пак - и това е от съществено значение - тази истина се разгръща не само с четене и обсъждане на текстове. Тя е литургичнa: четивата се вписват в контекста на богослужението, което открива техния истински смисъл. Дълбоката покайна въздишка, непрестанно отекваща по време на великопостните богослужения, зовът за покаяние, за осъзнаване на крайната ни слабост и огреховеност, утвърждават в нас състоянието, което ни позволява наистина да чуем Писанието, да разберем истинското му значение. От друга страна, структурата на богослуженията, хармонията на библейските четива, обредите и молитвите, "ходът" на службите, всичко това вдъхва живот на текстовете, дава им един особен оттенък на реалност. Четенето на Евангелието и неговото тълкуване в проповедта не са самоцелно "вмъкнати" в Литургията на оглашените. До тях ни довежда и за тях ни подготвя събирането ни в църква (1Кор. 11:18), тържественото благославяне на Царството, с което започва евхаристийната служба, Псалмите, Входа в олтара, Трисветата песен и възкачването на "горното място". Тези действия не са просто "символи", а свещенодействия, чрез които Църквата се подготвя за тайнството на Божието слово. По време на Литургията на преждеосвещените Дарове, след като чете от книга Битие, свещеникът взема свещ от св. Престол и като благославя събраните верни с нея, казва: "Христовата светлина просвещава всички". Това действие загатва за дара на разбиране на думите, които верните предстои да чуят, и същевременно сочи окончателния смисъл на цялото Свещено Писание - Иисус Христос. И накрая, кулминационната точка на литургичния живот на Църквата е богослужението на Велика събота, с Опелото Христово, с петнадесетте проророчества, с белите одежди, които заменят черните при възвестяването на Възкресението. Това богослужение, ако се разбира правилно, е пълен катехизис на Възкресението. Могат да се дадат още много такива примери. Но и тези са достатъчни, за да се види, че "литургичното оглашение" далеч не е само интересен обичай на древната Църква, а традиционен метод за религиозно образование, органична част от самата природа на Църквата и на нейното разбиране за духовно "просвещение". III Литургичното оглашение ни показва на първо място основното предназначение, целта на религиозното образование, така както го разбира Църквата. А тази цел е да бъде въведен отделиш човек в живота на Църквата. Подчертавам това - тя не е просто преподаване на "религиозни знания", не е обучаване на отделния индивид как да стане "добър човек", а е "на(д)зидание" - "изграждане" - на един член на Христовото Тяло, член ма един "род избран" и "народ свет" (1Петр. 2:9), чийто тайнствен живот в този свят е започнал в деня на Петдесетница. "И направи го (или: я) разумна овца на светото стадо на Твоя Христос, почтен член на Църквата Си" , гласи кръщелната молитва. Религиозното образование не е нищо друго, освен разкриване на случилото се с човека, новороден от вода и Дух, и станал член на Църквата. Понятието за Църква като народ Божи и Тяло Христово се е превърнало в абстракция за съвременните християни. От една страна Църквата се свързва с "енорията" [или "църковното настоятелство"] като сдружение с делови заседания, избори, гласуване, имоти и финансов правилник. От друга страна, в сградата на църквата идваме да се молим, да "изпълним религиозните си задължения", да послушаме хубавото пеене и да намерим покой и утеха. Енорията се възприема като средство за осигуряването на материалното благополучие на църковната сграда и обзавеждането й; а от църковната сграда се очаква да осигурява духовното удовлетворение, което енориашите трябва да получават от прекрасните църковни служби и от усещането за изпълнен религиозен дълг. Но съвременният християнин е забравил, или може би никога не е знаел, че тези цели са второстепенни. Главната цел е изграждането на Христовата Църква, израстването на всеки в новото единение с Христа, получено при Кръщението и винаги получавано в Причастието: "А нас всички, които се причастяваме от единия хляб и чаша, съедини един с друг за общуване с единия Дух Свети" (Литургия на св. Василий Велики), "Защото чрез един Дух всички сме кръстени в едно тяло" (1Кор. 12:13). "Където е Църквата, там е Светият Дух, където е Светият Дух, там е Църквата и пълнотата на благодатта" {Св. Ириней Лионски, Аdv. hаеr. III, 24,1).

Ужасна статистика!... Колко прекъснати животи... Колко заличени мечти!!! Интересна ми е статистиката, колко от водачите, виновни за ПТП-тата, са наказани!?!?! Колко от тях са били пияни или - дрогирани?... Колко от тях работят на места, които им дават... финансов или политически имунитет? Колко cа избягали?... Необратима е смъртта на тези деца. Но още толкова много деца всеки ден вървят по улиците на градове и села... Незащитени.

За това трябва да има униформа - със съответните правила на носене. И да лъсне кръстчето, то е в интимна област, в която никой даскал няма право да надзърта! Както е в училищата по цял свят. Както е в ЕЛИТНИТЕ училища по цял свят.

Мче тоя тъп законопроект ще мине по останалите точки, само защото обществото се е втренчило в забраната за религиозните символи... Всички се връзват на медийните течения и промивката... Накрая като отмени наредбата за религиозните символи примерно и всички останали щуротии минат, хората няма да разберат колко са "минати"....вече казах, докато децата им съвсем не затъпеят. Аз не знам това министерство как си представя да ограничи носенето на религиозни символи в час, след като то не може да ограничи внасянето на оръжия, алкохол, наркотици, порнографски материали и какво ли още не в училището??!!? Кво прави - ще наблъска още часове на малките ученици, за да изперкат до седми клас и нищо да не научат, ще облекчи програмата след 10 ти клас, а преди това ще я натовари... Абе не е ясно изобщо какъв е планът. То щото такива промени първо се въвеждат експериментално, па се чака да се види дали няколкото паралелки в експеримента се справят, па после се въвежда централизирано. Аз пак казвам, много е масово българските граждани да се захващат да мрънкат за върха на сладоледа..., а останалото някак си им минава незабелязано. Това е защото страшно много бутат и се връзват на медийните кампании на политиците... Сега, когато става въпрос за образованието, силно ме изнанедва, че някой се тревожи точно по тази точка... Не само, но и че протестира баш по нея. Вече казах, че тя е най-вече в защита на мюсюлманските деца, а не в ущърб на християнските, защото всяко християнско детенце може да си сложи малко, семпло кръстче под дрехите! Та кой ходи с тежки, огромни кръстове в днешно време, освен рапърите от иййст сайд и свещениците! Няма външни поръчки, поръчката е вътрешна....политическа, свързана с това хора, които всичките са за затвор да успеят да се измъкнат от затвора, замазвайки очите на обществото... Ей тоя момент просто показва как лесно се манипулира българското общество - то наистина не види за какво иде реч...

Много полезно! Благодаря

Абе да им имам проблемите на попчетата ахахха... С пяна на уста сега се сетили да анатемосват! Досега тихо си траяха, докато тоя и ония цакат българското училище, водосвети правят и се мотаят около събитията на политиците като добросъвестни пастири! Глей кви глупости говориш - човекът просто не е кадърен. Никакъв фоб не е. Не го прави нарочно...- той просто не му е мястото там, където са го сложили... Много думи... Никакво дело не виждам Или делото скрито? Ми то не е нужен бой бре. Като ни биха пред Народното Събрание вий де бяхте? Де бяха поповете дето сега викат "анатема"... Най-вероятно са освещавали някое събитие на Министерството! Ма то вие стойте в идеала си, че сте опълченците на Шипка... Работа трябва. И упоритост. А не само мрън-мрън, дрън-дрън - тоя не мъ кефи, оня не мъ кефи. Щото и на най-упоритите им писва. И казват едно довиждане. Пресичат границата и ви оставят да си мрънкате, Опълченци! Много сте хейтъри и двамата. Верно бе - чудех се как да ви определя - Рицар и Харамията - ми да хейтъри.... Анатема...глупости. Ще му накривят шапката на Даниел Вълчев с анатема... Просто да му вземем работата..настоящата, да сложим друг - кадърен. Ама за това не трябва само приказки, а активно участие в събитията. Ако искаш да промениш света, промени първо себе си. Ей тъй се дразня на такива изказвания за битки, боеве и опълчения по такива дребни поводи... Иначе никой се не сети да анатемоса правителството, когато полицаи по заповед пребиха мирни граждани...ей тъй просто, за да покаже правителството колко е силно. После що казвам аз...там за християните и лицемерието! Да не говорим да разни митрополити...и прочие други. Всеки може да носи религиозния си символ - там, където не бие на очи или направо в сърцето си. Но тези ходове на Църквата всъщност подчертават ъъъ напрежението, просто супер неадекватна реакция.. И още - православните християни не им пука толкова много за кръстчетата, но ги дразнят забрадките! Проблемът е пак в хейтърщината. Тъй ли е? Тъй е. А тоя хейтър Отец Силвестър (па как не му избраха някое хубаво българско име на тоя чичин) - не е чел текстовете, за които говори. Всички религиозни символи са под ножа. Текстовете забраняват на ученика да демонстрира религиозните си убеждения „по натрапчив и агресивен начин”. Каквито и да са те. Абе изобщо според мен в целия законопроект, в който има далеч по-сериозни глупости (ако се бяхте взряли внимателно) тази част е най-нормална и изобщо може би най-трезвото решение взимано някога от това министерство на образованието! Иначе в новия закон има бомби, които изобщо няма да забележите докато децата ви съвсем не затъпеят... Тъй де - в съвсем други точки... Глей само глей - Основното образование ще се завършва след 7 клас, а задължителното - след 10 клас, предвижда приетият от правителството проект. Новата образователна структура ще включва две степени - основно образование от начален етап (от 1 до 4 клас) и прогимназиален етап (от 5 до 7 клас). Втората степен е средно образование от 1 гимназиален (от 8 клас до 10 клас) и втори гимназиален етап (от 11 до 12). Основното образование според проекта се завършва след 7 клас, а 8 клас е предвиден за интензивно чуждоезиково и компютърно обучение или професионална подготовка. Задължителното образование се завършва след 10 клас, а в последните две години се акцентира върху профилираната и професионална подготовка. В края на всеки етап на образование е планирано да се провежда национално външно оценяване. Ох представям си онези в заварено положение... Ох представям си съдържанието на отново некадърно направените учебни програми! Ох направо си представям какъв ще е материала за 7 ми клас - последния от основното образование... каква каша ще бъде! После..след кашата децата ви няма да знаят дали са облечени или не, бре - какви религиозни символи ви гонят... - матури, матури... опростяване, централизиране, уеднаквяване...унищожаване и на последните остатъци от индивидуален подход, пълна анихилация на специализираните кандидатстудентски изпити за университетите... То умря. Българското образование. Вие циврите за това как щяли да се обличат децата. :head_hurts_kr: Чудя се като ви чета да плача ли или да се смея!!! Онези, които не бяха съгласни дечицата да слагат забрадки в час, сега какво искат? Или сите ще сте под ножа или никой. Това е Стар принцип. Особено като изказват такива настроения, когато политическата обстановка е хаотична, те не са наясно що искат а министрите са некадърни...Ако трябва да анатемосате министъра, то е заради другите точки в закона. И заради учебните програми, планове и наредби, които непрекъснато променя, одобрява...и направо си прави неадекватни експерименти... Заради това, че не усвоява качествено европейските пари в неговото перо... И изобщо заради много други неща! Защото в момента забрадките и кръстовете ще са най-малкия проблем и на учители и на ученици! Мани...мани... Просто си представям как един ден ще ми се наложи да емигрирам само, за да мога да изуча детето си в нормална среда!

Нищо лошо и няма на забраната - нито кръстове, нито забрадки, нито каквото и да е там. Обаче забраната трябва да върви редом с въвеждането на красиви униформи за децата и много, ама много труд по самата система, повече спорт, повече интердисциплинарни занимания и часове за творчество! Всъщност такива мечти се въртят из главата ми относно системата ни на образование...ако ги доживея в далечно бъдеще, смятам че ще умра щастлива... Църквата няма право да задължава своите последователи да носят религиозни символи (която и да е църква) а и учениците е редно да бъдат поставени в условия, в които всеки един от тях да ИЗБЕРЕ своите убеждения - училището трябва да му предлага информацията, от която да избере и формира светогледа си. Именно за това в него не бива да има религиозни символи. Каква ислямска идея те гони, Аспарух? Аз що не съм се сблъскала с "ислямска идея" - напротив все с разни дискриминатори и конфронтатори се сблъсквам - с антиислямски идеи... Всъщност тази наредба защитава дечицата- мюсюлманчета ОТ невъзпитаните им другарчета, които дори не са християнчета (щото са толкова малки, че само повтарят каквото са подочули от полупияния си татко) и техните подигравки и отвратително отношение. Децата са си деца. Те трябва да са освободени от битките на възрастните, поне докато са ученици и ДА ВОДЯТ своите битки на израстването!

Това е ужасно. Аз имах приятелка - учителка, като комин беше с корема и бебето вътре...някак е отвратително. И една друга майка на две деца - пак наша приятелка излизаше от помещението, за да не я гледа как си трови детенцето... Слава богу роди се без увреждания.. Аз съм пушач, но това никога няма да ме накара да пуша с бебето в мен или да пуша при детето си... Че аз на кучетата си не пуша! Въпросът е за личната мотивация - когато отговорността е за чужд живот мога да не пуша и 3 дни - например съм с човек в затворено помещение, който не може да търпи цигари. Но веднага щом остана на "само за мен си отговарям" ставам отново комин и половина!

Прогреса губи смисъла си в такъв случай. По-добре без технологии, отколкото с технологии следствие от стремежа за убиване...и убиването... Всъщност усилието на властимащите води до прогрес? Защото те воюват и дават парите за изследвания и създаване на технологии... Т.е. - технологиите са възникнали във военни изследвания просто защото хората наливат най-много пари там. Това не означава, че войната води до прогрес... Особено в морално и интелектуално отношение... Загубите на човешки ресурс и умове по време на една война не може да компенсира "прогреса" - тъй като той би се случил пак, но в онзи сектор в който са отишли парите Това естествено няма нищо общо с немските оръжия... Просто има общо с оръжията и убиването, по които много от хората страшно много си "падат" Да не забравяме, че все пак идеята за Интернет е дошла отсвободни, необвързани учени в Калифорнийския университет и Станфордския институт, които успяли да свържат два компютъра. След това военните са поискали откритието да се развие в тяхна мрежа. Какво се оказва - свободните, цивилни учени дават идеята..., има много такива идеи. Но пари дават военните, по-точно дават най-много, за да са първи и единствени колкото се може по-дълго, докато света не усвои по други канали технологията. Така, че Интернет не е добър пример - той е творение на науката и информатиците... А те са деца на числата. ЗА тях войните не съществуват, но те могат да симулират войни... Всъщност относно Интернет военните само са забавили прогреса - тъй като ако не е била първо секретна технология, тази технология щеше да обиколи научните общности по света и да излезе пред потребителя още първоначално далеч по-съвършена и по-бързо. И света може би щеше да е различен сега!

Много си в грешка, приятелю! Сведенията ти са непълни След Оркско-елфската война през 111324 г. пр.н.е., когато елфите претърпели загуба, в редиците на елфите започнали разделения и войни. Първото разделение било свързано с употребяваните магии и оттогава е и схизмата между магическите теории и практики на Мрачните и Светлите. С времето между тях се породила невероятно силна омраза. Повечето Мрачни се съюзили с орките. Твърди се, че Мрачните елфи и Орките често влизат в съюз. Високоалкохолните напитки на орките не са предмет на интерес от страна на Мрачните, защото те имат по-силни питиета от алкохола. Но определено има известна "оркоризация" сред съвременните Мрачни елфи - твърди се, че доста по-често псуват и грухтят!

Новини: След като проведох своите сериозни проучвания в района на горичката около Дружба 2 по поречието на река Искър установих. Първо - самодивите са изчезнали, след като 94 процента от любимите им дървета(предимно тополи) бяха изсечени. Второ - блатните чудовища се занимават с усвояване на боклука в Дружба 2 Трето - никой от горските обитатели, в т.ч. стария Зелен Кълвач Къкулко(вече не горски, защото гората им бе унищожена от хората)не бил чувал там да се навъртат елфи. Находки сочещи за скорошни набези на Мрачни елфи в района: Няколко души споменават, че са срещали този мъж (разпознаха го на картинката): да се навърта нощем заедно с придружителката си: да се навърта около денонощното магазинче в квартала. Всички сведения сочат, че тъмните елфи никъде не са мигрирали и все още живеят близо до нас. Доказателствата, че под земята има Мрачни елфи са много. Скоро, когато събера снимков материал ще имам още новини. Твърди се, че мрачните елфи в този район са особено чувствителни към изчезването на дървета и самодиви. Вероятно всеизвестния Мрачен е дошъл, за да почете паметта на загиналите дървета. Поклон пред сухата им шума!

Колко енергия, усилие и ресурс влагат хората, за да се убиват...и "поразяват".... :shocking: :shocking: :shocking:

А аз тях вече ги попитах (хиххи) още преди да пусна темата! Да сложна работа се оказа. Докато реша какво да правя се изнервих. Реших да не си усложнявам живота, а и баща ми продължава да твърди, че се облъчвам.... Да така ще направя. Засега съм на стария нет и утре ще си го пусна по кабели. Благодаря ви на ВСИЧКИ!