Lion Queen

Аз съм убедена в обратното. Йеховистите напротив - сега усилено търсят някоя по-известна креационистка книжка или публикацийка, в която да открият аргументи, които да подкрепят разклатената им, неискрена вяра. Досега не съм срещала хора, които да имат подобни изказвания и после да си направят труда да прочетат предложената им литература. Няма и сега да е така. Всъщност наистина е странно на обикновени неспециалисти като нас, потребителите на форума да ни се зададе въпрос - "съгласни ли сте...със.." - за да е съгласен или не, един човек трябва да познава съответната теория. Всъщност несъгласните до един не я познават. Съгласните са наясно, че теорията се развива, допълва, променя съобразно фактите That's it Извод - над 70 процента от потребителите на форума са си направили труда да се запознаят с теорията. НЕЩО МНОГО ХУБАВО, ОБНАДЕЖДАВАЩО И ПОКАЗАТЕЛНО

Този върос - за демиурга - не е научен въпрос. Толкова ли е слаба вярата (на вярващите), че трябва да влязат в сектор биология и да обсъждат метафизични проблеми в наука, която се занимава с ФИЗИЧНИЯ свят. Теорията за еволюцията е научна теория относно това "как са възникнали видовете организми на планетата земя - и тези, които съществуват сега и онези, които са съшествували някога и намираме техни останки. Тя е свързана с други науки - като ембриология, палеонтология, екология, генетика, молекулярна биология, геология, неравновесна термодинамика, химия. Но не и с религиозните догмати, нито пък кореспондира с метафизични теории. Да се спекулира със съвременните научни теории и върху тях да се създава метафизика е приоритет на някои съвременни философски школи. Ако интересът ви е толкова силен - наистина мястото не е тук. Нека мненията се преместят в сектор философия

Ето да си четеш Ад http://ivasilev.hit.bg/Xristomatia/dante-ad.htm

Стига бе, не се сравнявай с господина създал темата.... Той е толкова дълбоко в матрицата, че ни с червено ни със синьо, ни с бембяно хапче ще му просветне...Трябва си някой да го раздруса да вземе да седне малко на земята или поне да стъпи! Не му подклаждай огъня! Прочети му внимателно поста. Аз мисля, че трябва сериозно да му обърнем внимание....и най-вече да му подадем ръка да поспре да си вярва, че не е здравословно... Освен, че нищо ново и смислено не казва, изразява едновременно цял куп противоречия.... То не е до красив ум...а до осъзнаване на границите на реалността и въображението!

Благодаря за темата. Скоро ще публикувам тук своите научни изследвания "В търсене на мрачните елфи в Кюстендилско" и "Имат ли самодивите почва по поречието на река Искър в района на София, жк "Дружба" 2. Или по следите на тайнствените челядинки" Не се занасяйте. Тези проблеми са сериозни!!!!!! А който се съмнява в битуването на елфи, орки и други подобни по нашите земи значи просто отрича ИСТИНАТА Ейййй, че фънннннннн!

Ма то може рибата да скача...а костенурката да се гърчи..

Като казваш поредната заблуда, коя е била предишната. Митът за Троянската война? Разказите за цар Соломон? Потопът? Вавилонската кула и навика на вавилонците да строят зикурати? В свещените книги на народите историята и мъдростта са записани както в приказка. Не спазват темпорални и пространствени правила...има чудеса, има противоречия има мистификации - иначе как ще стане интересно??? Не мога да се примиря с изказвания от типа - о ама това са заблуди. Приказките не са заблуди. Приказките са чудесни. Та дори приказката за произхода на света в Битие. Но не трябва да забравяме, че науката не счита нито една приказка за факт. Но това не й пречи да черпи сведения от тях и да прави своите изследвания...така изследва не само историята, но и хората създали приказката. Исус е забулен в мистерия защото иначе щеше да е просто поредния пророк. По него време е било пълно с пророци, които са вещаели какво ли не. Исус може би дори е сбор от всички тях... Едно изкристализиране на нова идея, едно създаване на нова вяра и нова религия. Исторически данни за останалите непрекъснато пъплещи и проповядващи какво ли не пророци из земите на Исус колкото щеш - те са били по пазари, по улици, по храмове, по полета! Всеки един е претендирал, че казва ИСТИНАТА и само той казва ИСТИНАТА.... За да не тръгнем да търсим сред това множество лицето на една личност е добре просто да мислим с главите си... Да четем историята на света без да забравяме за приказките. Мистерията на непорочното зачатие, на Възкресението, на чудото - това е сакрално, религиозна мистерия. Тя няма общо с историческата личност Исус. Истинския Исус нито е бил заченат непорочно, нито е Възкръснал, нито е правел чудеса. Но силата на словото му е била толкова голяма, че 2 хилядолетия след него все още се чудим...защо е умрял на кръста... Дали е бил сам. Дали е бил един. Кой е той? Това е въпрос, който обезсмисля поуката от най-голямата приказка на нашето време - Библията. Ако тръгнем да търсим самоличността му ще убием...вярата. Не просто вярата във Възкресение и Чудо...а вярата в бога и човека, които са богочовека Исус... Защото самоличността на този човек е обикновена, човешка, в нея няма мистерии и най-вероятно е имало и амбиции и страсти и проблеми... Чистата история без чудесата ще обезсмисли християнските ценности. По-интересно е другото. За това и наблягам на него. Как така учениците не са спасили своя учител? Това е ...най-големия въпрос. Той е поставен между редовете на Библията...за всеки който мисли върху убийството, не върху саможертвата и потърси истинския виновник...и отговорник за това събитие. Убедена съм, че човеколюбецът Исус не е искал да умира. Убедена съм, че вероятно и жертвата не е била напълно доброволна... Примерно. Но това са само мотиви от една приказка. Нищо чудно реалността да е била съвсем друга.

Идел евентуалния край на света .......ккккккккккккхкккхкхккх :sneaky2:

Не не това май го разконспирирах - това е костенурка захапала нещо друго или нещо друго захапало костенурка - според мен животните са 2 в 1 Според мен някаква тънка, дълга риба скачайки се бори и в момента разфасова костенурката... Или още по-страшно (щото опашката е рибя и рибата явно е на една страна) - костенурката се бори а рибата я е захапала и й е влязла в дупето... УЖАС ...Дълго гледах клипа - това си е костенурка - има си и коруба...просто явно е в агония и то щото опашката не е нейната.... Наистина прилича на костенурка с риба в дупето....и то тая риба никак не е малка...някаква баракуда ще да е! А може и акула да е...

Темата бива затворена, до Буда знае кога!

Попаднах на някаква статия относно понятието гносис, неговия смисъл и това как ортодоксалното християнство се е справило с него. ЩО Е ГНОСИС И КАК БЕ ПРЕОДОЛЯН ТОЙ? Барбара Аланд web 1. Историкът трябва да изхожда от изворовите текстове. В сферата на гностическите изследвания тази проста истина се сблъсква с особени трудности и то не само поради състоянието, в което са достигнали до нас гностическите текстове, а поради собствената им специфика. И то заради три причини: една ранна изразна форма на гносиса е митът. Той подканва към постоянно преобразуване, което не винаги е израз на диференцирано становище, а по-скоро на безгрижна радост от менливостта. Затова митът често не се поддава на еднопосочна интерпретация. Освен това по пътя на интерпретацията и алегоризацията гностиците много отрано усвояват всевъзможни текстове - от Омир през гръцките трагици до Библията. Също и това затруднява често разбирането им. Като контролна инстанция за интерпретацията са необходими немитичните и неалегоризиращите текстове. Накрая, в хода на своята история гностическите общности се преобразяват явно много бързо, което води до промяна и в спецификата на техните свидетелства. Тези три причини обуславят голямото многообразие и разновидност на гностическите текстове. Поради това за историка е много трудно да извлече от тях същността на гносиса, още повече, че поради последната от споменатите три причини в тези текстове се срещат направо противоречащи си тези. 2. За да се преодолее тази трудност е необходимо, според мен, опитът за дефиниция на гносиса да се базира върху колкото се може по-ранни, по-цялостно запазени и несъмнено гностически текстове. Ние разполагаме с такива текстове едва от II в. сл.Хр. Става дума преди всичко за подробните фрагменти от Василид1, за най-разнообразните валентинианови2 текстове, които са особено важни, защото принадлежат към различни литературни жанрове и затова улесняват интерпретацията в горния смисъл, както и за широко разпространения Апокриф на Йоан, чиято къса форма явно спада към тази сравнително ранна епоха. Това, което на първо място обединява тези текстове като "несъмнено гностически" и ги откроява от други, е един външен белег, а именно, че църковните автори от края на II и началото на III век ги дамгосват като "гностически". 3. Какво съдържат тези текстове? Какво, на тази база, е гносис? а) Първопричината за възникването на тези текстове и следователно началният тласък за феномена на историческия гносис, според мен, е радостта и безграничното ликуване. И двете произтичат от това, че авторите са придобили "гносиса"3 за трансцендентния Бог и се изживяват като дълбоко привързани към него, нещо повече: като в своята истинска същност идентични с този Бог. Това означава избавление от този свят и неговите вериги. За това става дума в гностическите текстове, оттам и ликуването. Характерно Evangelium Veritatis започва с думите: "Евангелието на истината е радост за онези, които са получили от Бащата на истината благоволението да го познаят..." Същото има предвид и Маркион4 с прочутото начало на своите антитези: "О, чудо на чудесата, прехлас, сила и изумление, та човек не може да каже абсолютно нищо за Евангелието, нито да размишлява върху него, нито да го сравни с нещо". Това няма нищо общо със самопознание или нещо друго подобно в модерен смисъл, тъй като до момента на получаването на гносиса, гностическият пневматик5 не подозира нито че притежава същност в изживения сега смисъл, нито пък, че тя стои във връзка с непознатия му преди Бог от онова, така да се каже, по-висше, недостижимо за него измерение. Оттук следва освен това, че придобиването на гносиса не зависи от никаква подготовка или заслуги. б) Получаването на гносиса трябва да бъде сведено на гностика чрез откровение, тъй като гносисът, познанието за Бога, не може да се изведе по никакъв начин от този свят; дори подстъпите на пътя към гносиса не могат да се открият в света. Трансцендентният Бог трябва сам да пробие преградите, зад които живее човек в света. Това става, като един приносител на божието откровение се обръща с думи към хората. Евидентността на благовещението просветлява и се възприема непосредствено от принадлежните на Бога пневматици. Задачата на гностическия приносител се свежда само до това да говори. Затова той може да има докетическо6 тяло, без това да пречи на мисията му. Със своето познание гностикът принадлежи непосредствено на своето ново, същинско, трансцендентно отечество, откъдето произлиза неговата "същност", без той да е знаел това досега. В гностическите текстове това състояние се описва с изрази като: гностикът "възниква", той "става пневма", съответно "дух", та дори "става Бог". Както произтича от точки "а" и "б", гносисът е в същността си религия, вяра, основаваща се на откровение свише. По този начин гносисът се отлъчва от философията, което не означава, че не съществуват - по същество вторични - връзки с нея. в) На базата на новото познание този свят бива едва ретроспективно припознат в неговата ограниченост и лошота. Не всички гностически текстове презират радикално света като лош. За всички обаче е валидно: светът - при всичките му възможни характеристики - е нищожен, защото гностикът е открил истинското си отечество и с придобитото познание е станал вече негов гражданин. Преди е било невъзможно да се осъзнаят мащабите на тази нищожност. Колкото и да е бил склонен човек към отхвърляне на света и на телесността - поради определена философска школовка, житейски обстоятелства или други причини, - гностическото негативиране на света е качествено различно, тъй като идва от едно новоразкрито за пневматика измерение. С други думи: едва избавлението от света позволява на гностика да припознае в пълна мяра света като лош. г) Оттук следва: гностикът не може да има интерес към света в практическо-политически, социален смисъл, следователно не може да има и връзка между "гносис и политика". Това важи поне за ранните гностически текстове от II век, върху които се опира нашият анализ. В течение на историята нещата се променят донякъде, за което ще стане дума по-нататък. Това въздържание не е учудващо. Чак до IV век и християнската църква не проявява (и не би могла да прояви) почти никакъв интерес към състоянието на политическите условия. д) Единственият интерес, който гностикът би могъл да има още в този свят, е благовещаването, разпространяването на полученото откровение. Той прави това - в което се състои главната отлика от християнското благовещение - по силата на собствената си легитимация. Та нали е вече дух, нали е пневма; на тази основа той може да пробуди в потенциалния пневматик все още дремещия дух, като сам се изяви като приносител на откровението, изтъквайки себе си, респективно своя дял от духа като критерий за истинността на своето благовещение. 4. Тази кратка характеристика на гносиса може да се уплътни с още много отделни аспекти от посочените по-горе текстове. Ще отделя само един, гностическото отношение към времето и вечността. Както може да се съди по някои описания на плеромата7 от Валентиниан, гностиците не са съвсем без отношение към времето, също и в неговия позитивен смисъл. Времето дори се дава от Бога, и то за да се улови копнежа по вечността. Той може обаче и да бъде изпуснат - както е бил уловен и изпуснат още в плеромата от еоните8. Благодарение на божията благодат те биват впоследствие "закрепени" и "окончателно умирени" - извън времето. Станалото в плеромата обосновава, следователно, смиряването, "богоставането" на гностика в този свят. Също и за него, който е "приел знанието", важи: макар земният времеви континуум да продължава да съществува, за гностика времето е вече без значение. Той е извън времето, тъй като и той е "закрепен и окончателно умирен". С други думи, това означава, че есхатологическото предусловие (Vorbehalt)9, за което се говори в християнската проповед, е недействително за него. За "знаещия гностик", есхатологическата екзистенция означава по-скоро: да благовещава на другите преодоляването и изпълването на времето. И той прави това в пълна независимост от времето, тъй като той не му е повече подвластен, а е причастен към вечността. 5. Относно номенклатурата: може да се запита дали не е по-уместно описваният тук феномен да се нарича гностицизъм вместо гносис, както бе предложено на конгреса в Месина (1966) и както оттогава се практикува отчасти. Има аргументи в полза на тази теза. Аз предпочитам все пак да използвам термина гносис, защото според мен описваният с него феномен е нещо принципно уникално и затова не може да се опише с производния термин гностицизъм. Това не означава, че трябва да се отричат важните съвременни и по-ранни паралели - в пресечната точка между гръцката философия и мистерийната религия. Тук би могъл да се спомене по-специално стремежът към сотирия10 в различните му проявления след 50 г. пр. Хр., тенденцията към отдръпване от света и копнежа към избавление, които довеждат до проникването на вярата в откровението в (средноплатоническата) философия. Ако искаме да обобщим всички тези явления (а това се отнася и за ориенталските паралели) с едно понятие, съдържащо думата "гносис", струва ми се по-точно да ги наречем пре- или протогностически, тъй като те подготвят терена за гносиса, който обаче не може да бъде изведен от тях. 6. Налага се да отбележим накратко сходствата и различията между онези протогностически явления, респективно така наречената мистерия на просветлението и гносиса от II и по-късните векове. При това трябва да се има предвид, че източниците за онази "мистерия на просветлението" са много бедни. Идеи от този вид срещаме най-вече у Филон и по-късно в херметическия гносис. Сходството се свежда до убеждението, че Бог това е просто отвъдното, така че човек не може сам да проникне до него. За да се стигне до божието познание (гносис теу), е необходимо просветление, с което човек може да се сдобие само под формата на откровение. И тук, и там срещаме еднакви представи, онагледяващи това виждане, например съня и пробуждането, опиянението и отрезвяването. Основната разлика обаче се състои в следното: и тук, и там Бог е наистина в отвъдното, но при гносиса това става известно едва вследствие на откровението. Преди това другият, чуждият Бог, е просто непознат, защото той не се проявява по никакъв начин в този свят. Гносисът следователно е религия на откровението, а не някаква си, макар и примитивна, философия. Гностическото понятие за Бога може да се извлече само от откровението. Разликата се долавя особено отчетливо с оглед на пътя, водещ до познанието за Бога. Докато мистерията на просветлението става достъпна само на онзи, който търси интензивно Бога, тоест, който се освободи от бремето на телесността, който се откаже от погрешни възгледи и очаква божието откровение в духовно и телесно смирение, за постигането на онова, което тук наричаме гносис, не съществува никакъв път и подготовка. Тъй като е непознат, от Бога на откровението не може да се очаква да засвидетелства сам своето съществуване. Затова за мистерията на просветлението е валидно, че философският скептицизъм може и исторически вероятно е подготвил нейното възникване. В обратната посока обаче няма път от скептическото негативиране на света към гносиса, така както го разбираме ние. Тук по-скоро имаме първо гносис, след което идва не само скептицизмът, но и самоувереното отхвърляне на света. 7. Какъв e фонът, на който възниква гносисът? Според мен, на почвата на християнството, и то като християнска ерес. Че е налице ерес се вижда още по представата за първия приносител на откровението, който има докетическо тяло и затова не може да е умрял на кръста. Това се разбира и по разпространяването на благата вест от гностиците, по силата на собствената им легитимация. По-трудно може да се докаже и е по-спорно твърдението, че става дума за една първоначално християнска ерес. Според мен този извод се налага най-вече от гностическото понятие за Бога и откровението, което не може да се мисли и е невъзможно да е възникнало независимо от християнското понятие за Бога и откровението. Впрочем както показахме в точка 6, от философския, респективно полуфилософски гносис теу и мистерията на просветлението няма път към гносиса. 8. Ако обаче гносисът, както смятам, е възникнал в християнската сфера, тогава трябва да се постави контролният въпрос дали описваният тук феномен пасва в развитието на християнската мисъл през първите векове и дали има там своето обяснимо "място в живота" (Sitz im Leben). Смятам, че е точно така. През II век християните-гностици, също и Маркион, стават свидетели на растящото проникване на християнската проповед от морални аспекти. Наистина тя не се разтваря изцяло в тях, но се говори много за добрите дела и очакваното възнаграждение на небето, както и за Христос като морален образец и бъдещ съдник. Репрезентативен пример за това е II писмо на Климент (ок. 140 г.), в което се казва: в деня на появлението си Господ ще ни спаси, "всеки според делата му" (17,4). Християните, станали по-късно гностици, схващат опасността, която се крие в подобна проповед. Те разбират, че по този начин отива на заден план характерът на благовещението като божи дар. Те разбират това, защото четат впрочем ап. Павел и го тълкуват в смисъл, че трябва да говорят за дареното "extra nos"11 избавление, за разкрепостяващото откровение на непознатия преди Бог и за осъзнатата впоследствие развала на света. Явно немалко християни се вслушват в гностическата проповед. Ако искаме да сведем казаното до една кратка формула, можем да заявим: гносис означава да се благовещава избавлението "extra nos", но като се игнорира есхатологическото предусловие. Тази дефиниция визира идеята, а не силно различаващите се форми на гностическото благовещение. Последните вероятно могат да се обяснят с това, че преди конверсията им християните-гностици са имали доста различна философска, респективно полуфилософска подготовка, както и опит с най-различни форми на мистерийната религия. 9. По-късно, през III и IV век, гностическите общности претърпяват същото развитие в посока към морализация и етизация, което през ІІ век критикуват в проповедта на християнските си братя. Това може да се заключи от различни текстове от находката в Наг Хамади12. Явно е било непосилно да се задържи интензивната приповдигнатост на гностическото ликуване от избавлението. Оказва се невъзможно непрестанно да се повтаря: "евангелието на истината е радост..." В течение на безкрайната протяжност на времето започва да се прокрадва един вид отрезвение. Става наложително моралното назидание. При това се изказват същите възгледи и наставления, които се срещат както в профанната популярна философия, така и в християнските общности - един явно неизбежен процес. Добър пример за това са така наречените "Поучения на Силван от Наг Хамади", един текст с етически напътствия, който е просто немислим по времето на ранния гносис, когато човек има самочувствието, че е дух и отхвърля света като нищожен, но който по-късно явно отговаря вече на нуждите на гностическите общности. Освен това тук, както и в други текстове, гностическото благовещение се предлага под толкова различни форми и варианти, че има опасност гностическото ядро на проповедта да се загуби, ако не даже и да се е загубило. С една дума: писменият корпус от Наг Хамади ни предлага текстове, чието възникване обхваща два века. В него се отразява историята на гностическата мисъл, която същевременно е история на секуларизирането и отслабването на първоначалната приповдигнатост. Това може би обяснява разновидността на текстовете, намерени в Наг Хамади. Поне би трябвало корпусът да се проучи от тази гледна точка. 10. Как реагира църквата, или по-добре християнските общности, на гностическото благовещение? Преди всичко: те са принудени да реагират, тъй като най-късно към края на II век немалко християни обръщат гръб на църквата под въздействието на гностическата проповед. Това е недвусмислено засвидетелствано от Ириней13. Впрочем за силата на гностическото притегляне има и по-ранни свидетелства. За християнските теолози и общностни водачи гностиците са "вълци в овча кожа", които предприемат набези в техните паства. Острието на критиката им се насочва не срещу гностическото презрение към света (както би могло да се очаква, ако това беше изходната точка на гностическата теология), то не се насочва и срещу гностическия дуализъм или откровението и ликуването от избавлението, характерни за гностическата проповед. В лицето на Ириней християнската полемика се обръща първо срещу гностическите митологии. Това е съвсем понятно, тъй като тук се предлагат добри възможности за атака. Само че това също не е още ядрото на християнската критика. Ако се свеждаше само до това, нямаше да се разбере защо, по собствените думи на Ириней, опасността от гностиците се състои именно в това, че те "говорят като нас", а всъщност "казват съвсем друго". Ядрото на полемиката става понятно едва след като Ириней подробно описва и по този начин излага на присмех Птолемеевия мит. Той го обобщава в едно забележително изречение: "Те (гностиците) се възгордяват и се наричат съвършени и семе на избраността". Причина за това е следната характерна разлика: "Те твърдят, че ние сме били получили божията благодат само в заем, така че тя щяла да ни бъде отново отнета. Те обаче искали да я получат от горе... като собствено имане, и затова щяло да им бъде додадено". Това маркира същинската точка на стълкновението. Защото, казано с други думи, това означава: гностиците си правят неверни заключения от благовещението (чийто характер на дарение те впрочем съвсем правилно подчертават), тъй като от него в никакъв случай не следва, че онези, които го чуят и възприемат, са "съвършени" и "семе на избраността", та дори богове, те не са придобили божието благоволение и истината като изконна собственост в смисъл, че са станали идентични с тях. Критиката на Ириней (и другите християнски отци) бие следователно по онова, което горе (точка 8) нарекохме игнориране на есхатологическото предусловие от гностиците. Вследствие на това, според Ириней, се изкривява християнската представа за човека. Ириней - с право - стига точно до обратните заключения: едва след като чуе и възприеме благата вест християнинът разбира какво означава да бъдеш човек, и той го разбира не само абстрактно, а става изобщо човек, като посредством благата вест се отвръща и отдръпва от себе си. На него не му трябва повече да иска да бъде бог. Той бива накаран да се отвърне от собствената си егоцентричност. (Той може да каже окончателно "сбогом" на "принципното" желание да стане бог.) Струва ми се, че в този генерален критичен подход, тоест в протеста срещу игнорирането на есхатологическото предусловие и неговите хибридни антропологически последствия, съществува единодушие сред раннокатолическите отци от Ириней до Иполит. 11. Положителният контраобраз, който раннокатолическите борци срещу еретиците противопоставят на обожествяването на човека от гностиците, е белязан от личните особености на отделните автори в още по-голяма степен, отколкото общата им критика. Тук можем да приведем само малко примери от техните обемисти произведения. Като отхвърля гностическото благовещение, Ириней се опитва понякога да дефинира същността на човека по следния начин: тя се свежда до това, да можеш да бъдеш покорен на Бога. Защото само като слуги във "вечно покорство" и по никакъв друг начин ние ще постигнем "безсмъртието". Или: тя се свежда до това, да разберем, че ние сме (и оставаме) създания и "трябва да се сдобием с растеж и множение". Климент, произлизащ от съвсем различната среда на метрополията Александрия, формулира антропологическия протест срещу гностическите теолози по следния начин: гностиците говорят винаги за това, което той нарича "недоброволна" вяра - убеждението, че вярата им се дарявала без никакво очакване или съдействие от тяхна страна. На фона на обрисуваната по-горе характеристика на гностическия пневматик, Климент прозира много добре опасността, съдържаща се в едностранното изтъкване на тази т.нар. недоброволна вяра. Затова той изковава формулата за "доброволната" вяра, пронизваща цялото му произведение, като я обяснява нагледно: Бог ни подхвърля наистина топката (тук се съдържа неоспоримата истина в гностическото слово), но ние трябва да я уловим. С други думи, ние като хора сме съпричастни към вярата, ние трябва да положим усилие, да се напрегнем, за да отвърнем на заговарянето. Изобщо, вярата не се изсипва върху ни и не прави нашата същност свръхчовешка. По този начин Климент, подобно на Ириней, предупреждава за опасността от обожествяване и идолопоклонство на човека - следствие от едностранчиво заострената гностическа теология на откровението. По свой начин прави същото и Тертулиан, когато например обяснява смисъла на човешкия живот, изхождайки от покаянието. Само че той го прави по-невъздържано, без търпението, което проявяват към еретиците другите им опоненти. Колкото и да са различни контрапроектите на теолозите от християнските общности, те се схождат все пак в противопоставянето си на крайно едностранчивата гностическа проповед за избавлението. Произлизащата от нея заплаха за християнската теология с право се припознава в това, да го изразим още веднъж с две теологически формули, че гностиците пренебрегват недопустимо "не още" в полза на "вече". Антропологическите аргументи (а вследствие от това и еклезиологическите, които тук не разглеждаме) са следствие от така припознатата радикална заплаха от изопачаване на християнската теология. В това отношение накрая може да се каже следното: а) Това, че антропологическите последствия от гностическата заплаха заемат сравнително голямо място в опроверженията на "раннокатолическите" отци, съответства изобщо на характера на произведенията им. Изхождайки от положението на своите общности в света, тези автори, както впрочем и предшествениците им, говорят за човека и неговите дела sub specie Christi14. Все пак би се създало погрешно цялостно впечатление, ако същевременно не се подчертае, че б) "раннокатолическите" отци са първите систематични теолози на християнската църква в смисъл, че те се опитват да дадат цялостна обща картина и обосновка на учението за Христовата вяра. Това става несъмнено не само в рамките на усилията да се парира гностическата теология, а и по някои други причини, свързани с положението и развитието на църковните общини и тяхната теология през ІІ век. Очевидно е обаче и то особено при най-ранния от тези отци, Ириней, че антигностическата полемика дава началния тласък за работата му и че неговата, и по този начин първата систематична теология изобщо се развива именно поради необходимостта да се противопостави един християнски контрапроект на гностическата ерес. Оттук просветлява косвеното значение на гносиса за християнската теология. в) Благодарение на критиката на "раннокатолическите" отци и техните контрапроекти, гносисът, според мен, бива по същество преодолян. Това се отнася както за църковната сфера, така и извън нея. Християнските гностически групи вътре в църквата скоро стават сравнително маловажни. Силното разпространение на християнските общини през ІІІ век допринася за изпадането им дори в състояние на безнадеждно малцинство, което обаче би било невъзможно, ако преди това не е била развита убедителна алтернативна концепция на гностическата теология. Онова, което се смята за положително в гностическото благовещение, бива погълнато мутатис мутандис от християнската теология. Нагледен пример за този процес дава по-специално александрийската община. Но силата на гностическата теология е пречупена и извън църковната сфера. Макар че маркионитската и още повече манихейската църква успяват да се задържат, респективно да се развиват още сравнително дълго време особено на Изток, гностическите групи никога повече нямат да имат историческа сила и влияние в историята. г) Критиката на църковните отци срещу гностиците често е била окачествявана като несправедлива и изкривяваща истината полемика. В някои отношения не съвсем неоснователно. Специално гностическите митологии са любим обект за деформираща критика. Не трябва да се забравя обаче, че това отговаря на полемичния стил на епохата (достатъчно е да сравним например клеветите по адрес на християните, прегледно обобщени в апологията на Минуций Феликс). Преди всичко е необходимо, въпреки всички повече или по-малко външни изкривявания и преувеличения, да се прозре, че отците много дълбоко припознават онова, което от християнска гледна точка е същността на гностическата ерес - игнорирането на есхатологическото предусловие, ако се изразим отново с нашата къса формула. Като вземат за критерий благовещението, те се аргументират по-точно от християнско-гностическите теолози. И затова преодоляват гносиса. Особено през ІІ век това няма много общо с "вдъхващата авторитет структура" на църковната йерархия, с базираща се на нея победа или поражение. 12. По въпроса за гносиса днес. Понятието гносис се използва често за характеризирането на определени явления на модерността, било когато самото Ново време се нарича "гностическата епоха" (Ерик Фьогелин), било когато, в пълна противоположност на тази теза, Новото време се интерпретира като второто преодоляване на гносиса, след като опитът за първото му преодоляване в началото на Средновековието се провалил (Ханс Блуменберг). Според изложените тук тези, които се базират върху историческия анализ, подобен пренос на понятието гносис е невъзможен и причината за това е съвсем ясна: същността и отправната точка на гносиса не се състои в негативирането на света (както смятат всички използващи този термин през модерността), а, както показва и полемиката на първоотците, в едностранчиво есхатологически заострената теология на откровението, от която негативирането на света произтича едва вторично. Ако това обаче е вярно, тогава е неуместно всякакво прилагане на термина гносис по отношение на явления от Новото време. Това е невъзможно поради непреодолимата пропаст, която ни дели от Античността. Защото за разлика от нас, всеки от онова време, бил той християнин, гностик или нехристиянин от какъвто и да е произход, изхожда съвсем естествено от принципното убеждение, че Бог или божественото е (а не е "проекция", "несъществуваща реалност" и т.н.). Това се отнася и за така наречените скептици. Достатъчно е да се прочете словото на Кота от "De natura deorum"15 на Цицерон. Откритият въпрос за Античността може да гласи само, дали и как е възможно да се установи връзка между Бог и човек. Гностиците отговарят на този въпрос с проповедта си за внезапно засрещащото и непосредствено преобразяващо ги откровение на чуждия Бог и описаните антропологически последствия. За Новото време днес няма нищо по-проблематично от въпроса, дали Бог е. Затова днес гносис и преодоляване на гносиса не може да има. Изходната позиция на гностиците, усилията им да преодолеят бездната между Бог и човек чрез проповедта за полученото откровение, отдавна не съществува в своите предпоставки. Това обаче не би трябвало да попречи понятието гносис да продължи да се използва в дебата около интерпретацията на Новото време. Историкът, освен че може да сбърка сериозно, не е съдия. Понятията, освен това, подлежат на нови интерпретации и дефиниции. В името на точността при описването на съответните явления, в името на яснотата на разбирането, още повече дори в името просто на възможността за разбирателство, би трябвало да се казва, колкото се може по-прецизно, какво точно се има предвид. Това е напомняне за всички ни от колоквиума на тема "Гносис и политика"16, на който трябва да сме благодарни, че успя да събере учени от толкова различни специалности, които иначе едва ли биха се срещнали някога. БЕЛЕЖКИ 1. Василид (II в. сл.Хр.), Александрия - учител, основател на гностическа школа. [обратно] 2. Валентиниан (II в. сл.Хр.), Египет - християнски мистик, воден за гностик. [обратно] 3. Гносис (гр.) - знание, познание. [обратно] 4. Маркион (II в. сл.Хр.) - дава дуалистична интерпретация на Бога, основател на маркионската секта. [обратно] 5. Пневматик - "човек на духа", от пневма (гр.) = дух. [обратно] 6. Докетическо (гр.) - привидно, на ужким. [обратно] 7. Плерома (гр.) - отвъдният, "истинският" свят. [обратно] 8. Еони (гр.) - ангелоподобни сили, изпълващи плеромата. [обратно] 9. Вярващите ще бъдат спасени едва след настъпването на края на този свят, докато гностиците вярват, че са вече спасени, тук и сега. [обратно] 10. Сотирия (гр.) - спасение. [обратно] 11. Extra nos (лат.) - независимо от нас. [обратно] 12. Наг Хамади - град в Египет, край който в 1945 г. е намерена гностическа "библиотека" от IV в., състояща се от 13 папирусови кодекса на коптски език; находка от изключително значение за проучването на гносиса и херметизма. [обратно] 13. Ириней (II в. сл.Хр.) - гръцки богослов, епископ на Лион, отявлен противник на гносиса. [обратно] 14. Sub specie Christi (лат.) - с оглед на Христос. [обратно] 15. De natura deorum (лат.) - "За природата на боговете", произведение на Цицерон (I в. пр.Хр). [обратно] 16. Интердисциплинарният колоквиум на тази тема се е състоял през 1982 г. в Бад Хомбург, а настоящият текст е от сборника, който се появява две години по-късно с редактор Якоб Таубес. [обратно

Привет, приятели. Темата е създадена по молба на Лора. За което й благодарим. С нетърпение очакваме да сподели с нас какво знае за гностицизма различно от онова, което е достъпно на всички нас в Интернет пространството. За да не излезе, че темата започва без никаква подадена информация ще послушам Лора да попитам гугъл и ще постна най-популярното уикипедично сведение за гностицизма Гностицизъм Направление в ранното християнство, а също и в исляма и юдейството в противовес на църковните канони даващо на всички посветени директен достъп до религиозните мистерии и вътре?ното познание, поради което е било ревностно преследвано и унищожавано от официалната църква. Гностицизъм (гр.: γνώσις gnōsis, 'знание, познание, наука') се отнася до разнообразно, синкретично религиозно движение, съдържащо различни вярвания. Гностици е прието да се наричат представителите на религиозни течения, опитващи се да съчетаят евангелието с източно-елинистичната теософия, окултизма и митологията. Разцветът на гностицизма е през II - III в., но влиянието му е по-продължително. Една гностическа секта съществува и в наше време - това са мандеите. Гностически произведения Гностическите произведения представляват многообразна религиозна литература от първите векове на християнството, създадена в кръга на гностиците. Тъй като от гностичните среди са произлезли няколко евангелия, деяния, послания и откровения, които претендират за истинност, гностицизмът принадлежи не само към областта на църковната история, но и към сферата на библиоложката наука. Това е още по-очевидно от факта, че отделни гностически писатели вероятно са имали за прототип досиноптичната традиция. Учители и секти на гностиците За един от първите гностици се смята самарянинът Симон Влъхва (Деян 8:9-24). След него се нареждат: Доситей, Менандър, Юстин Гностик, Керинт, Саторнил, Василид, Валентин, Карпокрит и техните последователи, а също и групата на каинитите, наасените (офитите) и др. Особено място в гностицизма заема Маркион Синопски, който всъщност не е гностик, но е близък до гностиците по някои въпроси. Учение Гностическите системи се отличават с голямо разнообразие и дори с известна противоречивост. Немалко техни елементи обаче се срещат често и дефинират общата физиономия на гностицизма като духовно течение. В областта на неговата космогония и космология основна концепция е акосмическият дуализъм. В "Гатите" на Заратустра светият Дух на премъдрия Бог, Твореца на вселената, се противопоставя на враждебен дух. В "Наръчника за дисциплината" от Кумран Бог, от Когото произлиза всичко, дава на човека два духа - единия на истината и светлината, а другия на лъжата и тъмнината, за да избере между тях. Но в зороастризма и юдейството светът, който е дело на Бога, е по принцип добър и се отличава с положителна характеристика. Независимо дали е повлиян от късноюдейската или персийската религия, гностицизмът се различава рязко от тях по отрицателното си отношение към видимия свят като царство на злото и мрака. Сътворяването и управлението на една порочна вселена не могат да бъдат отнесени към извършеното от един благ Бог. Следователно творецът на материята трябва да е междинна сила (Демиург), а неговите помощници архонтите (сили, които упражняват контрол върху отделни сфери на битието) също не се отличават с особена добродетелност. Според гностиците върховният Бог, който е висшият принцип на космоса, обитава в сияние далеч над света и е "незнаен" за хората. Той въплъщава усещането за непостижима духовна действителност, която далеч надхвърля казаното от Еклисиаст: "Бог е на небето, а ти на земята; затова думите ти да не бъдат много" (5:1). Гностическият Абсолют обитава в мълчание, нарича се "бездна" и ако човек въобще дръзне да Му припише атрибути, те са чисто апофатични или отрицателни. По отношение на космологията гностическата картина на земята и вселената не се различава значително от разбиранията на античния свят. Тя е подчинена на трисъставна структура - небесни сфери, земя и подземен свят. Гностическият поглед към космоса противоречи на останалите древни религии по изтъкнатата по-горе дуалистична тенденция, според която произходът на вселената се дължи на висши сили и те, често наричани ангели или еони, са враждебни към Бога и хората. Поразителен паралел на гностическата космогония предложи през 1995 г. астрономът Едуард Харисън от Масачузецкия университет (САЩ), който се опита да обясни хармоничността и интелигибелността (умопостижимостта) на вселената посредством нов модел, който допуска сътворяването ѝ от второстепенни метафизични сили, наречени от него "ангели". Той обаче приема, че техният замисъл е белязан от положителна, а не от отрицателна интенция. Антропологията на гностиците разглежда през същата дуалистична призма хората като твари, хванати в капана на материалната вселена и неподозиращи, че съществува нещо друго, освен това място на тъмнината и злото. Дуализмът обагря и представата им за същността на човека, чиято истинска или вътрешна природа се схваща като искра светлина от отвъдния свят на съвършенството и благото, впримчена на свой ред в материално тяло. Вътрешната човешка същност се нарича не само искра, но също дух или душа. Хората се делят на три категории: духовни, душевни и плътски или земни. Достойни за идеалното царство на плеромата са само духовните. Основна характеристика на гностическата сотериология е знанието (гносис) за истинското естество на Аза, неговия небесен произход и истински дом отвъд тленната вселена, в който той може да се завърне, ако постигне това знание. В редица случаи знанието също включва подробности за сферите между земята и небето, за силите, които контролират тези сфери и за обредите и паролите, нужни за безопасното им преминаване след смъртта на тялото. Незнайният и непознаваемият Бог изпраща спасител, чиято главна мисия е да предаде знанието. Допълнителни откровения се получават и от други небесни същества във видения и сънища. Гностическият спасител обикновено е моделиран по подобие на евангелския образ на Христос, но се различава от Него по отчуждеността си от материята. Гностиците не признават боговъплъщение и възкресение. Христос като светоносно същество, слязло свише, само "изглежда", че присъства в личността на Иисус, защото я напуска при страданието на кръста (например според "Втория трактат на Великия Сит" и "Апокалипсиса на Петър"). Но гностицизмът е достатъчно "пълноводен" и някои негови разклонения изповядват антидокетистки възгледи, каквито се установяват например в трактата "Мелхиседек". В етиката отношението към света като зло също води до противоречиви позиции. Едни гностици смятат, че в такъв случай последиците от поведението са без значение и се отдават на либертинизъм и разпуснатост (Василид, Карпократ и препоръките на Птолемей към духовните). Други сектанти предпочитат линията на оттегляне от света, често следвана от аскетичен призив за отричане на тялото и неговите естествени желания (Сатурнин, Маркион и заповедите на Птолемей за душевните). Обредите на фивионитите със сперма и менструална кръв или на офитите със змии надхвърлят границите на нормалните човешки разбирания. В личен аспект есхатологията на гностическите системи разглежда кончината на всеки индивид, за когото смъртта е освобождение от затвора на материята и начало на възхождането на душата към истинския ѝ небесен дом. Тя се проектира и върху края на света, чиято цел е възстановяването (апокатастасис) на всичко съществуващо. Пречистените искри светлина ще се върнат при Отца и ще се събират в плеромата, с което ще се компенсира недостига в нея поради падението на София, и ще се възвърне първоначалното съвършено състояние на покой. Природата, която се характеризира като зло и мрак, ще бъде унищожена безследно.

Ма нас какво ни интересува твоя интерес за момента - ако ще представяш чужда позиция не я представяй като лична Или пък не се изкарвай сама себе си гностик. А тука нищо не се приема на вяра. Тъй че вярата във форум за наука може да бъде само обект на психологическо, културологично, антропологично и всякакво друго изследване. Може и да уважим вярата на хората. ДА се съобразим с нея примерно. Но не и да я следваме. Поради това, че започваш да ставаш невъзпитана премахвам последния ти пост. Няма спор - понякога се налага и да модераторствам. Ще ти създам темите а очаквам от теб да си смириш огромното, неовладяно, неконтролируемо его и да покажеш уважение към своите събеседници. Всеки, който гледа отвисоко останалите тук ще бъде "премодериран" - това стана ли ясно???, не започвай да звучиш като чичковците, които вече получиха забележки, надявам се да си доста над тяхното ниво!!! Хайде сега, гностичке, започнала да говори за тибетски будизъм в християнска тема, да те видим (ти аоткъде си черпиш информацията за гностицизма, богомилите, катарите и прочие от гугъл? Не бе аз просто питам? Да взема и аз да почерпя оттам ) Принципно можех и да се съглася с тезата ти относно Исус и неговата смърт. Можех и да не й обърна внимание. Нарочно не го направих. И то защото говориш просто ей тъй...и замеси будизма некоректно. Аз обичам да се говори за християнство и будизъм и да се правят сравнения. Но коректно. Оказа се, че имаш идея само от едно тясно направление на будизма, но говориш така сякаш си била 25 години в Тибет! Ето за това специално започнах да ти противореча. Нека го наречем опит за възпитание на определен потребител в духа на форума - щом съм ти обърнала специално внимание, значи си провокирала интереса ми. Толкова за теб. Казвай сега защо мотивите за убийството на Исус да не са обект на научен интерес???? Благодаря, Романе, за разяснението Наистина мислиш за всичко!

Принципно Христос не се е самоубил... Даже едва ли е бил доволен от развоя на "кариерата му". Определено няма никакви данни да е имал мазохистични пориви, нито е имал желание да се откаже от своята собствена природа - човешка и божествена едновременно - т.е. личност, т.е. Его. Т.е. в Библията няма никакви данни за подобно твърдение и то си е безпочвено! Айде, айде некоректно отношение пък сега. Това щото съм модератор откъде-накъде да е причина да си трая, когато не съм съгласна с някого. Не навлизаш ли в границите на личната ми свобода с този (отново безпочвен) протест Нали ти угодих и ти направих тема за будизма в сектор философия, за да споделиш възгледите и знанията си свободно (и аз моите също)http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6280 Значи имам пълното право да си кажа какво мисля и ти може да не се стрескаш от титлата ми на модератор - когато излезеш от границите, които съм поставила аз тогава ще модераторствам, сега си говорехме като потребители. Нека си кажа какво мисля аз. Така. Например аз мога да си изложа сто подобни неаргументирани гледни точки - например Христос е извънземен, и Царството Небесно е федерацията на Ток'ра...и всичките му проповеди ни дават инфо за звезден портал... Или нее - Христос е жена, точно заради това не е умрял, когато са били изтребвани младенците...просто, никой не е обърнал внимание на момиченцето...после станало прекалено трудно да се крие, че е жена и за това някакъв от новата секта се жертвал, за да не се разбере кой всъщност е шефа... Не не - мога да кажа, че Христос е самоорганизирал смъртта си, за да покаже подобно на Буда, който откъсва лотос, как се отрязват корените на Егоцентризма и човек се освобождава от привързвания...и после естествено не, че е възкръснал а е демонстрирал на прима виста самадхи ....(естествено копието в сърцето му е било бутафорно, инак самадхи, не самадхи пиши го бегал) Мога да измисля безброй сценарии относно един и същи текст. Като го чета "небуквално". Въпросът е, защо си толкова уверена, че той се чете така както го четеш ти и "гностиците" (брех тия гностици) В последна сметка относно това защо Иисус е умрял - Христос е гръцко име, то идва много по-късно и едва ли собственикът му го е употребявал - е обсъждано във всякакви контексти две хиляди години. Най-простия отговор е, че е умрял защото са го убили човечеца. Въпросът пред човечеството е защо са го убили и как може такова безобразие! (т.е. да постъпваме така ъъ далечно от образа и подобието на нъл знаеш кой)!! :!!!: В Исусовата смърт няма никакво антропогонно значение. Актът на саможертвата не е божествен акт, а човешки - това е пример на един човек, към останалите хора. Ако ще да е останал и да не е избягал само, за да не погнат веднага учениците му саможертвата му е героично дело. Просто околните не са повярвали...в саможертвата, толкова не им се е вярвало в онези времена, че чак са възкресили своя учител... - а той умря, ама не съвсем, за това се жертва, за да възкръсне. Не жертвал се е за да останат живи онези, които ще го запомнят... И да остане словото му, в което човоколюбивите думи са онези, които са променили цивилизацията ни, а не повелите за достигане на божествена личност и други подобни мистични работи - обичай ближния, тъй както себе си..., не прави на другите онова, което не искаш да сторят на теб и прочие такива прости мъдрости, които сега са част от почти ВРОДЕНИЯ ни морал, а преди са били рядко качество сред действията на хората в земите, в които Исус е живял и умрял. да - индивидуалната личност, съществото не бива да се унищожава. Иначе няма как да се живее, общува, комуникира, няма да има кой да носи "името и формата", няма да има различаване, следователно няма да има мислене....а хаос..нечовешки при това. Унищожава се вярата в статичността и непроменливостта на личността... Алкохолът променя качествено личността...да да не говорим, че и физиологично я променя. Същия ли е онзи, който се влачи по корем в изтрезвителното с онзи, който предния ден е да кажем е чел лекция свързана с вредата от алкохола и опиатите... Едно и също същество...едната личност, по някакъв начин е причина за другата. Това изобщо не означава, че някой ще се съгласи с тази гледна точка. особено ако тя няма почва и съответно аргументи. Всъщност нали е гледна точка - за да видим нещата от този ъгъл трябва да ни поставиш там. Това не става толкова лесно. П.П. по принцип темата е доста безсмислена - какъв е смисъла на Иисусовата смърт на кръста... Питайте онези, които са го убили П.П. 2 - Моля ако ще се правите на лицемерно любезни в обръщенията си към мен да се обръщате с "госпожице".

Драконите и от двата пола могат да "снасят яйца от които се раждат светове". Другото им име е драконови дарадонки. Иначе за да се роди друг дракон трябва полово размножаване - съответно дракон и драконица!

Това е безпочвено твърдение. На всичкото отгоре без никаква аргументация.Не съм съгласна, докато не се аргументираш малко по-сериозно. Ако ми хареса може да го пообсъдим! Щото иначе имам чувството, че сравняваш Христос умрял на кръстта, с лотоса откъснат, от нъл найш кой...аналогията е некоректна!

bigwink: Буда никога не е казвал подобно нещо Това откъде го преписа? Определено не го е казал Буда. Прилича на доста по-късно изказване... Да речем много след идването на новата ера изказано... Така нека кажа, че нито едно от твърденията ти не е адекватно на будизма, но пък е адекватно на някои некоректни анализатори на будизма, които пишат и дори издават книги... Добро и зло в будизма не са просто резултат от причинно-следствения цикъл. Добро и зло са резултат от човешкото незнание, което поражда верига от причини и следствия, водещи до проблеми...между хората и съответно страдание. НСъщо така доброто и злото не могат да се сведат до и не са просто илюзия. Защото илюзиите са породени от погрешна сетивност, а доброто по принцип (приятното) и злото по принцип(неприятното)са резултат от погрешни схващания, представи, оценки, потоци от мисли, действия. Те са реален бъг в познавателната способност. Те са страданието. Така нареченото разграничаване или discrimination на обектите като отделни и със собствена природа, но и най-вече принадлежащи на една или на друга категория постоянно. Иначе в конкретната ситуация, добро или зло съществуват съвсем реално като емоции, действия и мисли спрямо съобразните условия. Т.е. единственото нещо, което в будизма не съществува е съществуването на която и да е характеристика като постоянна за дадено нещо, същество или състояние... Добрият е добър днес, след миг реалността е толкова променена, че той може да изколи двеста хиляди души. Това означава, че той може да е добър или зъл само спрямо обстоятелствата, хората, резултатите от действията му. Да си постоянно добър или постоянно зъл е невъзможно и това е илюзия, както е илюзия съществуването на ЗЛО в природата по принцип и на ДОБРО в природата по принцип. Ако някой беше убил Хитлер и Сталин преди да започнат да правят ужасии дали щеше да е добър или лош? Отсъждането, оценката е събразно причините, и съобразно техните следствия. За това и в будизма има понятия за добро и зло. И то сериозно. Правилното действие е ориентирано към последствията си, както вече ти казах и обикновено е свързано със самоконтрол. Не бъркай етиката в будизма със сложната будистка онтология, в която се обсъждат шуня, зависимият произход и потока на дхармите. Етиката е проста. Но и не е лишена от доста строги правил. А доброто - състраданието, правилното поведение са обективни, реални начини за постигане на просветление - за надмогване на Егото, за борба с погрешното познание, погрешното желание и страданието. Голяма грешка е да се твърди, че будизма няма ценности и че в последна сметка ги анихилира до илюзия. Ценен е мига. Ако щеш така го наречи - ценни са съществата тук и сега, реалната ситуация, живите отношения, тяхната взаимовръзка, правилната реакция. Това е правилното действие. За това в будизма не се казва доброто действие - а правилното. Такова действие, чието бреме можеш да поемеш. Бремето са последствията. Всяко дело си има последствия. Дори и всяка мисъл. За това работата върху ценностната система на будистките адепти е много сериозна. Самоконтрола в посока ненасилие, състрадание и анихилиране на индивидуалният Аз е първото, което се изисква от един последовател на будизма. Т.е. тази етика, тази ценностна система си има своите сериозни основи и то именно в една тренировка на емпатия, на това да разбереш какво му е на онзи, който ти причинява страдание..да осъзнаеш причините за страданието. В будизма няма дуализъм, не защото нещата са далече от дуализма, пък будизма описвал как стояли нещата. Будизма е далече от дуализъм именно защото не прави опит да обясни как стоят нещата. Будизма твърди, че нещата нямат своя собствена, уникална природа. Че сами по себе си са празни. Западната традиция трудно може да приеме това, че няма субстанция, душа, добро по природа и зло по природа. На всичкото отгоре, че което и да е обектче из Вселената ако се вземе поотделно и се разгледа се оказва - празно, черупка, форма на познанието, в която няма нищо съществено. Будизма не определя реалността. Той е практическо, философско учение, чиято цел е последовятелат САМ да се сблъска с реалността отвъд илюзиите на познавателната способност, научена от дългото пребиваване сред останалите хора и техните предразсъдъци и грешки. Будизма в последна сметка, дори и в най-сериозните логически спекулации на своите философи (като Нагарджуна например) показва едно - няма такова нещо, което отделно от безкрайния поток взаимно-зависими събития (дхарми) да има собствена природа. Тогава защо изобщо употребяваш думата ДУАЛИЗЪМ? В будистката онтология няма монизъм, няма дуализъм и няма определения. Все пак обаче темата беше свързана с етичен проблем - друг тип дуализъм, не онтологичен, а морален, междучовешки. В етиката на будизма, която не е като будистката онтология и в съответните текстове много сериозно е описано кои действия са погрешни. И как водят до страдание. Също са посочени действията, които водят до преодоляване или намаляване на страданието. Имаме още в първите сутри на будизма твърдения като - добри дела-добри плодове, лоши дела - лоши плодове. За будизма, както и за много съвременни автори, които се занимават с етика доброто и злото са ситуативни, относителни неща, но няколко основни, валидни за всички култури и дори за животинските социални общности схеми на поведение се считат за ....най-дълбокото зло - това са - убиването на малките, поругаването на гробовете и паметта на мъртвите и яденето на същества от собствения род - т.е. социална група (с изключение на ритуалния канибализъм при хората и мършоядството при животните със здрави социални отношения, които обаче има съвсем други цели и е религиозен по своята същност) Т.е. моралът на почти всички същества, които са хора, или просто живеят в общности - дори "моралът" на приматите, китовете, слоновете, много от семейство кучета и т.н. спазва някои фундаментални, основни, поддържащи живота на вида правила! В човешките общности също има някои валидни за всички общества, независимо големите различия в техните традиции, които са всеобщо - валидни. Те са свързани с убийството, терора над децата и спазването на йерархията. Това са тъй да се рече (ако искаме да преведем дотук казаното в будистката терминология) "добри дхарми" върху които се основава възникването на индивидуалната личност. Те възникват и изчезват в зависимост от условията в които конкретното същество попадне. Майката защитава децата си, но има майки преживели събития, които ги карат да убият децата си, има и майки, при които така простичкия инкстинкт, едва ли не заложен в гените на всички жени изобщо не се поражда...и те убиват децата си и дори не могат да го оценят като "зло" и да изпитат съответните нормални емоции. Т.е. доброто и злото в будизма са контур, те са форма. Не постоянни същности. Страданието е да считаш едно нещо за непрекъснато зло...или някого за непрекъснато добър...винаги добър - защото реалността на това, че той може да се покаже в дадена ситуация като най-злия, когото познаваш причинява още по-голямо страдание. Това в будизма се нарича отказ от ПРИВЪРЗВАНЕ към обектите или по-точно към техните добри или зли характеристики. Както в съвременната етика, така и в будизма доброто и злото се определят конкретно в "казуса" - ситуацията, а не по принцип. Дуализмът отдавна не е на мода във философията. Дори от много време насам не е на мода и в християнската философия!

Правя нова тема, за да обсъдим възникналите около будизма проблеми в другата тема

Будизма далеч няма амбицията да обяснява как стоят нещата, нито твърди, че съществува НЕЩО истинско. Най-добре е да поработиш още с тази тематика допълнително. Явно не ти е достатъчно ясна. Ето преместих дискусията

Гледната точка на будизма е съвсем различна - и изнасиления и изнасилвача страдат. Хич не си мисли, че в будизма няма ценностна система. Изнасиления страда - факт, но изнасилвача също страда, за това и причинява страдание. Причините да стане изнасилвач са в неговото страдание. Причините да страда са други хора. Зависимият произход на страданието се прекъсва само чрез отказ от Егото и състрадание. И то не обикновено състрадание - ох жал ми е за тоя, а активно състрадание - да се поставиш на мястото да другия, да осъзнаеш, че неговото страдание е и твое страдание. Будизма не е лишен от ценностна система. Доброто и злото за будизма не съществуват като фундаментални същности в света. Те са резултат от човешките отношения и грешки. Добро нищо не значи. Понякога смъртта дори е добро в ситуацията. Има правилно действие. Има погрешно действие. Ако искаш ги наричай правилно и погрешно, ако искаш добро и зло. Правилното води до нормални последствия, естествени, дори и последствието да е смърт, то тя е съобразно причините си. Погрешните следствия винаги водят до СТРАДАНИЕ на съществата. Страданието е зло. Смъртта не е зло. Страданието е зло. Болката не е зло. Страданието е зло. Гладът не е зло. Изнасилването е зло. Фактът на този акт и последствията му. Не е зло болката от изнасилването. Зло е самото отношение между хората в този момент. Когато си гладен защото не искаш да ядеш прост ориз, а печени пъдпъдъци и в теб се надигат ужасяващи страдалчески емоции - това е зло. Когато си гладен и изяждаш каквото трябва, или може и се почувстваш сит, тогава си в нормална ситуация. Може да е ориз, може да са печени пъдпъдъци, може да е корен или кора от дърво.

Великия Дракон!

Дискриминиране във философията е всъщност различаване. Да отличиш две полета на познание си е дискриминация да - философска такава. Но от друга страна Кант не е пример за материалист и емпирик, той нарича в крайна сметка философията си трансцедентална МЕТАФИЗИКА, ясно очертавайки къде са границите на познаваемото и осъществяващ анализ на познавателната способност а не на материята. Та тогава какъв материалист е Кант???? Когато обаче говорим за дискусии свързани с история на религиите и дискусии около метафизични проблеми ще си "дискриминирам" философски както е редно и всеки път. Интересно ми е, че досега никой от ВАС не подложи на обсъждане религиозната проблематика в етичен контекст или в онтологочен такъв, че да преместя темата в сектор философия примерно. Дискусията за доброто и злото в рамките на християнството е дълбоко метафизична, смея да твърдя, че анализите на християнските философи са върха на религиозната метафизична, логическа спекулация в човешката история. Трудно е да се очертае границата кои проблеми са чисто теологични, кои философски тук, за това и решихме да има сектор религиозна метафизика, защото метафизиката е част от направленията на философията. Метафизика не е обиден етикет, мистика също, просто не им е мястото при историческите обсъждания на факти и реални събития Когато говорим за "дискриминация" в ежедневния контекст на понятието, то религиозна такава непрекъснато се случва и обикновено влече след себе си спорове и караници. Именно нея се стремя да избегна като помествам темите в сектор, където религиите са равнопоставени пред лицето на философското обсъждане. В последна сметка християнската схоластика, както и православната християнска философия разполагат с брилянтни анализи на произхода на злото и в много от тях няма дори помен от мистицизъм. В малко (или изобщо не се обсъжда) от тях се обсъжда "сатаната", "змията" и Адам и Ева. За това определям дискусията като мистично-теологична дори, но няма къде да я сложа освен тук. Правя всички тези упражнения, за да насоча вниманието на всички потребители на сектора към различните полета, в които биха могли да се разглеждат проблемите, които ви вълнуват. Протести всъщност изобщо няма да се приемат Ако трябва трезво да се реши проблемът относно произхода на злото (или всъщност липсата му на онтологична основа в битието) в рамките на християнската схоластика и теология, то Тонката най-добре може да представи решението на този проблем - то е непоклатимо в рамките на самото християнство и добре подплътено с логически аргументи.

Разговорът за доброто и злото и фундаменталните му основи, за митовете за Адове и Сатани ги наричам метафизични, но всъщност са си мистични и точно в тази форма нямат място в темата за Кръста и неговата символика в сектор ИСТОРИЯ на религиите. Тъй щото тълкуването на Библията е теология, а теологията е на границата мистика - метафизика! Като ще си тълкувате разни свещени текстове правете го тук! Това е все едно аз да седна и да започна да тълкувам исторически събития или факти, както ми падне в някоя от темите по История! Т.е. не говорите за физика! Не обсъждате и етични казуси, че да преместя темата там. Остана само пустата метафизика. Хайде успешно надлъгване ви желая

Е кажи ти де, явно имаш нещо пред вид. Обясни какво е то. Електромагнитен квант - какво е това чудо(то пък все едно има друг вид кванти)??? Малък квант? Ама хайде стига си се изразявал символично, тука не ти е маса, не сме на по бира. Пак не е ясно какво говориш, а на всичкото отгоре и питаш

А няма такова по-еднообразна и по-разнообразна история. Историята на народите по българските земи е повече от разнообразна - много малко народи имат толкова богата и изпълнена с вълнения, войни и така нататък история. Но в случая не говорим за история, а за философия. Това е различна проблематика. Историята на народите създали тази философия също е добре да я разучиш. Така вероятно ще ти се изясни различния им мироглед. Разбирам, че колкото по-назад в миналото е някое събитие, толкова по-интересно ти е да четеш за него. И аз съм така...но трябва да се отбележим, че колкото повече назад във времето е позиционирано събитието, толкова по-вероятно е да попаднеш на невярна информация за него или просто мит. Докато по-съвременната история е интересна - лошото е, че някои учители я преподават сухо, без да разказват за лица, съдби, събития, които да ви грабнат интереса Хубаво е, че се интересуваш. Само не употребявай понятието "душа" и понятието "нирвана" заедно - абсолютно погрешно е, защото в будизма не съществува душа.