Lion Queen

Ти пък ще кажеш, че не е! Това, че нямаш достъп до базата данни и комуникационния панел си е лично твой проблем.... - винаги може да има грешно разкодиране и разпознаване...или грешки в кода... Пак заради КССС - погрешно въведеното разпознаване на Слънцето като не живо и не разумно лесно се преодолява с качествена преинсталация и рестарт... И естествено чрез Слънцето....

Аз пък все съм си мислела, че лъвът е много силно изразен символ в европейските държави след разпространение на християнството и особено в КАТОЛИЧЕСКИТЕ такива, където символизира Лъва на Иуда..и изобщо именно този тип лъвове като гербове и прочие са типично християнски. Т.е. най-вероятно българските владетели са го взаимствали, за да покажат мощта на държавата си и и да се интегрират в християнска Европа... Супер безпочвено е да се твърди, че именно този символ е запазена българска марка - лъвът - за гербовете на щитовете при положение, че рицарите кръстоносците са измислили гербовете - т.е. този тип марки или гербове върху щитовете заради турнирите и прочие разни благороднически битки, спортове и занимания! Тука открих една онлайн книжка за историята на българския герб... и я зачетох и се оказа мноого интересна. Специалистите по история кажете дали я бива от гледна точка на достоверност, че да не си хабя инак ентусиазма. Ето линкче към книжката... И моля кажете дали да се доверя на този сайт - протобългари, че много статии има и ако стават за четене що да не ги поразгледам http://www.protobulgarians.com/kniga%20za%...i%20znameto.htm Въпрос: Чий е тоя щит? Пише че бил на Александър Македонски ама не мога да си преведа добре точно как, кога и защо го е получил и дали го е получил:

Да "забие" душата е трагедия. Но пък има едно старо божествено твърдение....Блажени са бедните духом - по малко излишни битове в базата данни, по-малка опасност от забиване, по-малко загуба на информация....по-малко страдание... Според мен забиването се дължи на проблеми с инсталацията и работата на конкретния КССС - Културно-Социален-Сеемен-Софт...тялото и неговия софт са си пърфект освен ако няма видими бъгове...

ВНИМАНИЕ:Тома Белев, директорът на Парк Витоша бе УВОЛНЕН, защото си вършеше работата!!! Обавилият се срещу незаконното застрояване и експлоатацията на Парк Витоша като търговски ресурс директор на парка беше уволнен. Уволнен защото е предпазил планината Витоша и парка от вандалско застрояване и експлоатация каквито се случиха в Банско, Разлог и по цялото Черноморие. Поради новопоявилите се търговски интереси в Парка (може би свързани с фактът, че собственикът на съоръженията в Банско е вече собственик на съоръженията и на Витоша)- и желанието да се построи НОВА ски зона политиката на Тома Белев, който се придържа към всички изисквания за опазване на Парк Витоша е станала неудобна и той своевременно уволнен. Отново виждаме как някой, който иска да печели за сметка на българската природа успява да СПЕЧЕЛИ за сметка на интересите на всички българи и потъпквайки правата на всички честни хора в България. Уволнението на Тома Белев е доказателство за това как интересите на едно частно лице или организация(или просто интересите на мутрите) решават съдбата на ВСИЧКО в България, а не нашите интереси. Виждаме какво се случва с честните хора изпречили се на пътя на мутрите и как тези мафиоти протягат дългите си ръце навсякъде, поради удобно разпростреният над тях политически чадър. Тома Белев е уволнен. Витоша остава без своя защитник. Аз лично познавам Тома и знам какво е парка за него! Утре на 27.02 от 17 часа на площад Попа се събираме на протест срещу тази брутална саморазправа с един честен човек, който на всичкото отгоре се е опитал да си свърши работата!

Галахад, всичко туй верно ли или се бъзикаш???

О, училището... Мразя го. До ден днешен сънувам кошмари, че трябва да ходя на училище независимо, че съм отдавна с висше образование, преподавам и уж съм далече от този кошмар... Но той се завръща. Понякога сънувам, че отново и отново трябва да си извинявам отсъствията от това СКАПАНО училище, защото не можех да понасям пребиваването в повечето от часовете... Че отново и отново трябва да си поправям двойките по математика, която аз отказвах да уча без никакъв предлог или оправдание. Аз нямам много сантиментални спомени от училището. Имам хубави спомени от съучениците ми в гимназията и от учителката ми в началното училище - първи до трети клас. След като се разделихме с нея като целия клас орева орталъка все едно го отделят от родната му майка училището се превърна в бреме, кошмар, отвратително ежедневно задължение. Някъде до осми клас търпях. Училището ми беше 138 ЕСПУ тогава Юрий Гагарин (сега Васил Златарски). Спомням си как идваха космонавти от Русия, Георги Иванов често идваше и всички садяха борчета в градинката на училището. Беше прекрасно време, учителката - другарката Ранчева (така я помня, не й знаех първото име) и до ден днешен е нещо като втора майка за мен. Тя ме научи на четмо и писмо, на основите на смятането, на първите умения по география - да разчитам карта и т.н. с такова умение, че сякаш голяма част от по-нататъшното ми образование не можеше да ми даде нищо ново. В четвърти клас си спомням може би най-ужасното си преживяване в училище, което определено ме сломи. Учителката по литература ни даде за задача да напишем стихотворение у дома. Аз написах. Много си го харесвах. Когато го прочетох тя ме нарече плагиат, въпреки че каза че не помни и не се сеща, но е почти убедена, че моето стихотворение го имало в детска книжка някъде... Писа ми и еденица, независимо, че не беше сигурна в правотата си, а и стихотворението беше толкова лично мое творение колкото и всичките МОИ творби, теми и писания до ден днешен. Тази дума "плагиат" виснеше в съзнанието ми над мен като черен облак на несправедливостта до осми клас. Целия четвърти клас отказвах да си отварям вече устата в час по литература и български език и само на контролните се справях. Бях толкова обидена, че не исках да говоря. Учителката обясни на майка ми, че явно не съм можела да бъда изпитвана устно, защото не мога да говоря. Аз не се оплаках, защото бях решила, че майка ми ще направи лош скандал... След това ме преместиха в едно квартално училище където си пребивавах в небитието три години. Имах само шестици защото нивото бе отчаяно ниско и общо взето изобщо не ми се налагаше да уча. Явно забелязали това родителите ми още в осми клас ме върнаха в "Юрий Гагарин", където се сблъсках с фактът, че тези три години в кварталното училище аз не съм обучавана по математика. Съучениците ми бяха светлинни години пред мен, явно учителката в това тъпо 150-то училище си бе спестила целия материал и единственото нещо което можех бе да решавам уравнения с две неизвестни...и да прилагам Питаговоравата теорема (като второто ме бе научил брат ми, не ни бе преподавано в час) Но онова, с което се сблъсках също бе старата учителка по български и литература.. Тя естествено не ми се извини никога за това, че ме набеди за плагиат. Но така ми се зарадва, че всъщност й простих нанесената обида и реших да й докажа "кой съм аз"... В девети клас вече тази учителка ми позволяваше да предавам уроците - т.е. да разказвам за поредното произведение на своите съученици. Уважението, което ми отдаде обезмисли нанесената обида и до ден днешен я уважам много. Вероятно това бе начина да се извини. А може би чрез онази грешка ме стимулира да чета, чета, чета, чета, чета и да пиша, да пиша, да пиша и творя, докато докажа на целия свят, че не съм плагиат и НЯМА произведения като моите, защото аз съм ги изчела и съм проверила, научила съм се как да бъда уникална. През останалото време естествено обожавах часовете по биология и физика. Химията за мен бе безсмислена наука тъй като (аз като дъщеря на физик и сестра на биолог) бях съвсем наясно, че химичните процеси могат да се сведат до физични... Учителките ми по биология и физика бяха брилянтни и всъщност ходех на училище заради техните часове и после си тръгвах. Или изобщо не ходех и посещавах само часовете с контролни но си четях по биология и физика отде ли не, за да не се изложа ако евентуално ме гепнат и ме изпитат. Бях хроничен бегач, фалшификатор на бележки и в 10 ти клас майка ми и класната ми въведоха режим - майка се обаждаше всеки петък на класната и тя й диктуваше отсъствията ми... В къщи майка ми се тревожеше, че няма да завърша защото винаги имах пределен брой отсъствия. Оценките ми се движеха в зоната на златната среда - 4,50-5. Учителката по математика ме обожаваше и независимо това, че почти не ходех в час и стоях пред задачите като пълен темерут твърдеше непрекъснато че съм УМНА, ДОБРА и какво ли още не - нямам идея защо., аз решавах всички геометрични задачи с набора от формули, които си ми харесваха и понякога и предвах по 11 ЛИСТА ГОЛЯМ ФОРМАТ РЕШЕНИЕ. Всъщност, когато й предадох това решение тя ме извика и ми каза, че не е виждала никога досега човек да избере НАЙ-ДЪЛГИЯ ПЪТ на решение на една задача...оказа се верен. Може би това я стимулираше да ми пише тройки за срока. От друга страна учителката ми по физика пък ми пишеше петици за наказание, че имам двойки по математика или за наказание , че съм бягала или за наказание, че наистина съм ТЕМЕРУТ, на който очевидно много малко му пука. И верно така си беше. Не ми пукаше и до ден днешен мисля, че това се дължи на онази обида... Някак си тя ми прекърши амбицията. Да вложиш детското си сърце в едно стихотворение и да ти сложат етикет, който не разбираш - плагиат пред целия клас и после да накарат целия клас да си запише в тетрадката какво означава плагиат... Някак си ме накара да не си давам зор, да си чета ама за мен си. Да си пиша, да си чета и да уча онова, което ме интересува. Аз се родих, когато отидох в университета. Още когато стъпих в СУ да си подавам документите - в Ректората естествено по гърба ми полазиха тръпки и аз казах на баща си - "Татко, ето тук си мечтая да работя, да остана! Това е най-хубавото място, което съм виждала!" - и до ден днешен за мен е така. Свободата на университета, неговата основна роля да те научи правилно да търсиш знание и да СЪЗДАВАШ знание е именно онова, което в училище не успях да намеря. Университетът за мен се оказа универсално спасение... почти се почувствах сякаш съм се завърнала в първи клас и цялата Алма матер ме прегръща за да започна отначало с любовта към знанието и амбициите си... Сънувам още училищни кошмари. Събуждам се и със сълзи на очи осъзнавам, че съм под крилото на своето образование в Университета в прегръдките на Алма матер и дори се разплаквам често от облекчение. Мразя училището. Ходенето на училище, ставането рано, стоенето 7-8 часа на едно място...Редуването на предмети, изпитвания и прочие. Не бих се върнала там пари да ми дават - така казвах. Когато започнах за една година да работя като учител за мен кошмарът бе двоен, защото застанах от другата страна а гледах с очите на ученик...и то на хроничен бегач, ситуацията. Успях да притъпя своя вътрешен глас и в поверения ми клас бягствата на хроничните бегачи бяха потушени с МНОГО твърда ръка... Преживях нещо като катарзис и напуснах щом изкарах срока. Осъзнах, че наистина мразя училищната институция и никога няма да я заобичам. Университетът ме теглеше като магнит, имам чувството че почти с магична сила. Все още ме тегли. И ми се иска наистина да прекарам ако успея целия си професионален живот там...Дори ми се иска оттам, от царството на Алма Матер, да променя училището така, че никой друг да не сънува кошмари от него

Привет, не може ли да се даде някаква информация всяка снимка от къде е моля!? Ако е възможно ще е много полезно..защото аз се ориентирам в статуетките на божества но не знам фараоните примерно кои са а ми е интересно, както и самите архитектурни обекти. Много хубави снимки и тема! Т.е. дори ако някой потребител знае да даде някое описание.

:clap3: Enarei, вече съм ти фен! Без коментар на всичко казано от теб дотук - съгласна съм, подкрепям, кефиш ме! Ъп! Направо ми взе думите от устата Велик си, защото формулира нещо толкова кратко и ясно, че чак ми е красиво!

Статията е от типа "отвсекъде ни дебна врагове и всичко е шитня" или рерол на "в Русия съм, в Русия съм!!!". Пълна боза. Според мен подобни произведения имат за цел да забавят колкото се може по-дълго интеграцията на България в цивилизована Европа, докато тук излезлите отдавна на светло бивши "тъмни балкански субекти" боядисани във всякакви политически цветове се накрадат под маската на благопристойност... Докат народа чете подобни бози и им се връзва, докато не СХВАЩА дори идеята за въвеждането на дадени технологии ще сме си все на това дередже.

Много е готинко да си мечтаем за бъдещи открития. Не мисля, че ние, които сме живи сега ще бъдем свидетели на развиването на подобна технология. Практически според мен тя си остава футуристична фикция и фантазия, тъй както са някои други фантазии на човека (неосъществени и до днес, но мечтани още в незапомнени времена) - като магическата пръчка, която телепортира още в най-древни приказки хората чак през девет планини в десета, или други подобни магически предмети. Онова, което ми се вижда по-възможно е всъщност свързано с развитието на информационните технологии и хардуера. Струва ми се доста по-вероятно съзнанието и информацията на една човешка личност - индивид, да могат да се съхраняват като поток от информация и съответно да пътуват със скоростта на потока от електроони или други електромагнитни вълни или дори да се "телепортират" на далечни разстояния един ден. Иначе телата, особено органичните при подобни високи енергии на микрониво не могат да оцелеят. Живота е невъзможен след подобен разпад, просто защото е достатъчно сложен за да бъде възстановен. Вероятно в много далечно бъдеще обаче телата ще могат да се възстановяват чрез клониране на новото място, където отиде ИНФОРМАЦИЯТА от съзнанието на даден индивид, личност и според мен изобретяването на технология, който да ги "записва" в тези нови тела, да ги имплантира е доста по-възможна от разработването на Старгейт или телепорт, който да разпада телата ни и после да ги съединява обратно. Но забележете - първо до мястото в което нашето съзнание ще се телепортира трябва да отидат на крака по традиционния начин живи хора и да построят съответните съоръжения. За това тази технология едва ли ще може да развие междузвездни или междугалактически пътешествия. По-скоро ще е свързана с такива пътешествия в рамките на Земята и Слънчевата система. Иначе ако сте гледали сериала СТАРГЕЙТ си знаете, че става дума за гоа'улд-ска технология, която е на милиарди години хихихихи :clap:А кой се съмнява че съществува? Ако не съществуваше нямаше да го има и моя любимец Тийл'к!

Иудаизъм И трите монотеистични религиозни системи, известни в историята на световната култура, са тясно свързани една с друга, произтичат една от друга и генетически водят началото си от близкоизточния регион. Първата и най-древната от тях е иудаизмът - религията на древните евреи. Това е религия с разработени догми и обреди, с богата историко-културна традиция, фиксирана в свещените текстове. Няма нищо чудно, че първата в света монотеистична религия възниква в Предна Азия, където се появяват най-старите огнища на цивилизацията и кодето още през третото хилядолетие преди новата ера се оформят добре развити религиозни системи. Именно тук, където съществуват най-старите в историята на човечеството централизирани държави, на първо място Египет, може да се очаква, че самата идея за абсолютна власт и висш суверенитет на обожествявания владетел трябва да доведе до монотеизъм. Поданиците на египетския фараон виждат в своя господар висшия божествен символ на цялата етнокултурна и социално-политическа общност. тази изключителна концентрация на земна власт е основен лост за развитие на монотеизма и формирането на Имперска цивилизация. От такива предположения очевидно се проявава склонността към монотеизъм. Тенденцията се проявява твърде рано - по времето на Ехнатон. Религията е автономна система. Нейното развитие зависи до голяма степен от създалите се постепенно религиозни норми и е подчинено на инерционната сила на консервативните традиции. Активното функционирайки с цел да запазят съществуващата система, привичните норми и консервативни традиции обикновено защитават статуквото, така че новите религиозни системи сравнително лесно могат да заменят остарелите само в изключителни обстоятелства, в критични ситуации, съпровождани с коренна промяна в установените структури. Не трябва да се забравят и силите, на които може да разчита в своите реформи, включително и религиозните, всевластният деспот от типа на фараона. Ехнатон не съумява да намери такива могъщи сили, дескредитирането на неговите реформи окончателно подрива тази идеяна база, на която може да се опре някой друг в своите опити да замени с единно божество култовете на старинните богове, ревниво съперничещи си един с друг и стоящите зад тях влиятелни жреци. Точно там, където е най-логично да се очаква появата на монотеизма, противодействието на отдавна създадената и здраво укрепена система, опираща се на мощен пласт от традиции, не му позволява да се утвърди. Историята на древните евреи и процесът на формиране на тяхната религия са известни най-вече от Библията. Най-великата книга на света се състои от две големи части: Стария (Вехтия) Завет и Новия Завет. Книгите на Стария Завет по свидетелствата на Кирил Йерусалимски, Атанасий Велики и Йоан Дамаскин са следните: Битие, Изход, Левит, Числа, Второзаконие, Иисус Навин, Съдии, Рут, Първа, Втора, Трета и Четвърта книга на царете, Първа и Втора книга на Паралипоменон (Книги на Летописите), Ездра, Неемия, Естир, Йов, Псалми, Притчи Соломонови, Еклесиаст, Песен на песните, Исая, Иеремия, Иезекил, Даниил, Осия, Иоил, Амос, Авдия, Иона, Михей, Наум, Авакум, Софония, Агея, Захария и Малахия. Тук не са включени книгите, които са написани на гръцки език и ги няма в еврейската Библия, а именно: Плач Иеремиев, Варух, Товит, Иудит, Премъдрост Соломонова, Премъдрост на Иисус, син Сирахов, Втора и Трета книга на Ездра, Трите книги на Макавеите и някои други повествования и откъси. Щателния анализ на библейските текстове и на цялата старозаветна традиция дава основание да се заключи, че в началото навторото хилядолетие преди новата ера, евреите както и много от родствените им семитски племена от Арабия и Палестина са политеисти, т.е. вярват в различни богове и духове, както и в съществуването на душа и сравнително лесно включват в своя пантеон божествата на други народи, особено измежду завладените от тях. Въпреки това всяка една по-голяма общност имала свой главен бог, към който се обръща най-напред. Яхве (Иехова) е едно от тези божества - покровител и родоначалник на едно от колената (родствена група) на иудейския народ. По-късно Яхве излиза на първо място, оказвайки се в центъра на вниманието на всички еврейски племена. Разказите за патриарха на евреите Авраам, за сина му Исаан, за внука му Иаков и за неговите дванадесет сина (по броя на които евреите по-късно се разделят на дванадесет колена) с течение на времето придобиват последователен монотеистичен оттенък. Богът, с когото непосредствено имат отношения тези патриарси, чиито указания изпълняват се счита за един и същ - Яхве. Яхве (Иехова) в иудаизма е неприозносимото име на бога. Съгласно Библията то е открито от Мойсей при Богоявлението в планината Хорим (дн. Джибел Муса в Синай). Когато Мойсей, на когото се явява Бог в неизгаряща къпина, го запитва за името му: "И рече Мойсей Богу: Ето, аз ще отида при синовете Израилеви и ще им кажа: Бог на вашите отци ме изпрати при вас. А те ще ме попитат: Как му е името? Какво да им кажа?"(Изх.3:13), той получава следния отговор:"Бог отговори на Мойсей: Аз съм вечно Съществуващият..." (Изх. 3:14) По-нататък Бог казва на Мойсей: "Аз се явявах на Авраама, Исаака и Якова с името "Бог Всемогъщий" (Ел-Шадай), а с името си "Господ" (Яхве,Иехова) не съм им се открил." (Изх.6:3). Едва на Синайската планина Бог провъзгласява името си: "И слезе Бог в облак, и се спря там близо до него (Мойсей) и провъзгласи името Иехова (Яхве)" (Изх. 34:5) Според библейската традиция при синовете на Иаков всички евреи се озовават в Нилската долина, където са радушно посрещнати от мъдрия Иосиф, издигнал се до пръв министър при фараона. След смъртта на Иоси и неговите братя евреите остават още няколко столетия в Египет, но вече като роби или служители, положението на които се влошава с всяко следващо поколение. С раждането на младенеца Мойсей (от Левитското коляно) еврейският народ намира своя истински водач, който по-късно съумява да устонови контакт с Яхве и, следвайки неговите напътствия, извежда евреите от "плена египетски", за да ги отведе в "Обетованата земя" (Палестина). Мойсей е първият еврейски законодател: според Библията той получава скрижалите със знаменитите Десет заповеди, дадени му лично от Яхве на Синай. С помощта на различни чудеса Мойсей спасил евреите от гибел по време на дългия и труден път, продължил 40 години. Мойсей се счита за баща на иудейската религия, наричана понякога на негово име Мозаизъм. Днес все повече изследователи приемат, че описаните в Библията събития, свързани с пребиваването на евреите в Египет, с тяхното излизане от Нилската страна и навлизането им в Ханаан, не са легенди. Очевидно евреите, напускайки цивилизования Египет, отнасят със себе си немалко от културното наследство на тази страна. Към елементите от това културно наследство на първо място трябва да поставим тенденцията за формирането на монотеизъм. Библейската космогония (първоначалната водна бездна, витаещия в небето дух и т.н.) почти дословно повтаря основните позиции на египетската космогония от Хермопол. Много допирни точки се наблюдават между знаменития химн на бог Атон и 103 псалом на Библията (за сътворението на света). Почти с еднакви изречения и в идентичен контекст се славят единният велик бог и неговите премъдри дияния. Можи би реформата на Ехнатон действително оказва въздействие върху идейните представи на малкия народ, намиращ се в Египет около средата на второто хилядолетие преди новата ера. Напълно е вероятна и възможността за появата на реформатор, лидер, пророк (Мойсей), който успява не само да изведе евреите от Египет, но и да открои на преден план култа към бог Яхве, приписвайки му тези закони и постановления, които по-късно ще изиграят съществена роля в живота на евреите, в тяхното общество, държава и религия. Обстоятелството, че неговите действия са обвити в ореола на чудесата са приписани на непосредствената му връзка с Яхве, не противоречи на възможността реформаторът да съществува реално като пророк-месия, изиграл изключително важна роля в историята на иудейския народ и неговата религия. Доказателство за всичко това е времето, в което евреите се появяват в Палестина - наскоро след епохата на Ехнатон в Египет. Завладявайки Палестина (Ханаан) и жестоко разправяйки се с местното население (в Библията ярко се описват "подвизите" на евреите, които с благословията на Яхве безжалостно унищожават цели градове и опустошават плодородните области на тази благодатна част от близко-източния регион), древните евреи усядат в тази страна, преминават към земеделски начин на живот и успяват да създадат тук своя държава. Влияние върху развитието на тяхната култура (а може би и върху религията) оказват традициите на древните палестински семитски народи, които са включени в състава на еврейската държава. Първите й царе - обединителят на страната Саул, храбрият Давид, мъдрият Соломон (11-10 в пр.н.е.), чиято дейност е подробно описана в Библията, не съумяват да създадат силна държава. Скоро след смъртта на Соломон тя се разпада на две части: Израил - на север, и Иудея - на юг. Царската власт в двете държави е слаба, но затова пък с по-голям авторитет и влияние се ползват жреците на иерусалимския храм и различните "слуги божии", "назореи" (святи хора) и пророци, изобличаващи несправедливостта и социалното неравенство( В целия древен свят селяните и сановниците, робите и царете вярват, че боговете предопределят участта на хората и всички жадуват да уснаят своето предначертано от боговете бъдеще и съдбата на своите усилия да постигнат нещо в живота. Затова съществували много "избрани от боговете" хора (нещо като жреци или шамани), които по силата на своята "избраност" откривали тайната божия воля на хората. Тази практика била масова. Хората вярвали, че те могат да пророчестват. Така в Палестина Самуил (11в пр.н.е.) се явява не само свещеник в местния храм, но и "пророк на Яхве". За разлика от Египет, Междуречието и други страни, където пророците винаги са свързани с храмовете или дворците, в Библията се споменават имената на много пророци, създали обширна литература, от която са се запазили само части: няколко десетки цитати от изгубени съчинения и 15 цели пророчески книги. Независимо от различното време на създаване на старозаветните книги в тях могат да се намерят идеи характерни за цялото пророческо движение. За разлика от жреците на останалия древен свят, които "пророчестват" в отговор на конкретен въпрос, болшинството от библейските пророци излизат с речи по своя инициатива. Това придава на техните думи всеобщност, те се решават да станат глашатаи на съдбата на народа, на цялата държава. Пророците изтъкват себе си, а и слушателите ги приемат като изразители на Божията воля. Издигайки се над останалите, пророкът все пак остава човек, подложен на всички човешки страдания и несгоди. Утвърждава се мисълта, че за да бъдеш истински избранник на Яхве, страданията са дори необходимост. Главен мотив на всички старозаветни пророчески речи е страстния призив към признаване на Яхве за единствен бог, за пълен отказ от поклонение пред други богове. Такъв вид служение се струва на яхвистките пророци като наследство от ханаанците, а фактически останалото в миналото ханаанско общество се представя като въплъщение на социална и морална корупция и всякаква несправедливост. В речите на пророците Яхве е не просто единственото божество, а ревнив бог, който не допуска съперници на своя земя и сред своя народ. Понякога обаче пророческата мисъл достига до признаването на Яхве като универсален бог, творец на всичко съществуващо и защитник на всички народи и страни. С течение на времето и особено след реформата на иудейския цар Иосия (622г.пр.н.е)Иерусалимският храм става не само център, но практически единственото място, където се извършват ритуали и жертвоприношения на Яхве. Останалите светилища и олтари, както и култовете на другите древноеврейски и взаимствани от евреите при завладяването на Ханаан богове от началото на първото хилядолетие преди новата ера отмират. Само към Яхве издигали молитви жреците от този момент нататък. И то жреците от коляното на Левия, т.е. потомците на Мойсей. В известна степен като, че ли целият живот на народа и политиката на държавата се концентрират около Яхве и Иерусалимския храм. Неслучайно целият период на древноеврейската история от 586 г.пр.н.е., когато Иерусалим е завладян от вавилонците и храмът е разрушен, а множество евреи, начело с жреците и пророците, са отведени в плен във Вавилон, се нарича "период на първия храм". Периодът на Първия храм (Соломоновия храм) е време на нарастване на мощта на жреците и усилване на култа към Яхве. Още тогава се полагат основите на йерархията (власт на духовенството) и теокрацията (божествената власт), които отчетливо се забелязват по-късно в периода на Втория храм. Следзавземането на Вавилония персийският цар Кир Втори позволява на евреите да се завърнат в Иерусалим и да възстановят своя храм (538г.пр.н.е.) Жреците на Втория Храм потъват в разкош, защото от всички части на страната в Иерусалим пристигат богати дарове за Новия храм. През този период още по-рязко и отчетливо в сравнение с предшестващата епоха се осъществява очистването от наслоения на култа към единствения и всемогъщ Яхве. Жреците н храма, практически заграбили в свои ръце цялата власт в страната, енергично се борят против политеистичните отживелици и суеверия. Така например те забраняват да се създават каквито и да било идоли, в това число и на Яхве. Събраните от тях библейски книги са проводници на една идея: версията за богоизбраничеството. Бог е един за всички - това е великият Яхве. Но всемогъщият Яхве отделя един народ от всички народи на земята, поставяйки го под своя протекция - еврейският. Яхве дава своето благословение на прародителя на евреите Авраам и от това време този народ с всички негови успехи и падения, бедствия и радости, се намира в центъра на вниманието на великия Бог. Характерно за периода на Втория храм е, чеот 5 век пр.н.е. иерусалимските жреци много строго следят за това евреите да не встъпват в брачни връзки с чужденци, с "необрязани езичници" (обредът на обрязването, извършван над всички бебета от мъжки пол на осмия ден от техния живот и представляващ отрязване на "крайната плът", символизира приобщаването на детето към иудейския народ, към вярата във великия Яхве). Както и другите монотеистични религии, иудаизмът не търпи съществуването на никакви други богове и духове. Отличителна негова черта е изключителната вяра във всемогъществото на Яхве. Тази идея намира най-добра изява в квигата на праведния Иов от Стария Завет на Библията. В нея се разказва за страданията на Иов, на когото Яхве, решавайки да проведе своего рода експеримент, последователно отнема богатството, децата, здравето и го довежда до ръба на гибелта, за да го изпита. Ще възроптае ли отличаващият се с благочестието си Иов, ще се отрече ли от великия и всеблаг Яхве. Дълго търпи Иов, страда и както преди благославя Господа. Но накрая не издържа и възроптава. Яхве чрез верните си посланници сурово осъжда Иов за малодушието и неверието. Посраменият Иов се смирява, а след това Яхве му връща здравето и богатството, жена му му ражда много деца, с които той живее години наред. Книгата на Иов е поучителна, при това не с идеята за богоборчество, каквато виждат някои изследователи, доколкото не е видно такава идея да е заложена в нея, колкото в плана за възпитание в дух на покорство и смирение, умението да не се пада духом в нещастието и всичко да се почне отначало, с упование в помощта на всемогъщия Яхве. Богоизбраническите мотиви в иудаизма изиграват немалка роля в историята и съдбата на еврейския народ. Убедителната вяра в тяхната изключителност и избраност спомага за изработването на тази приспособимост, с която синовете на Израил намирам оптимални форми на своето съществуване вече след началото на нашата ера, когато еврейската държава престава да съществува, а болшинството евреи се разпиляват по цял свят ("еврейската диаспора" - разпръснатост). Именно юдеите, според техните представи, са господари на истината. Те познават Бога, единствения и всеобщия за всички хора. Обаче този велик и всемогъщ Бог, отговарящ на евреите с взаимност и отделящ ги измежду другите практически се оказва само техен бог, т.е. божество на един малък народ. Това противоречие води дотам, че родените от иудаизма действително немалки духовни и интелектуални възможности на евреите като че ли се утаяват вътре, в глъбините на самата религия. Резултат от това състоие са страстните есхатологични предсказания на иудейските пророци, в които все по-често звучат идеите за месия, за бъдещия пророк, който ще се яви и ще спаси човечеството. На границата на новата ера идеята за месия се разпространява в иудейското общество, изповядват я множество различни секти, очакващи божественото вмешателство в хода на историята. До известна степен тези идеи и настроения провокират и военните действия на евреите срещу римското владичество в този период. Въстанието, потушено от римляните с необикновена жестокост, слага край на съществуването на еврейската държава и началото на разселването на евреите по цял свят. Всъщност голям брой евреи живеят извън Палестина и преди това. Но именно разгромът на храма (70 г.) и разрушаването на Иерусалим (133г.) полагат край на съществуването не само на иудейската държава, но и на древния иудаизъм. В диаспората възниква друга религиозна организация - синагогалната. Синагогата - това е молитвения дом, религиозният и обществен център на еврейската община, където равините и други познавачи на свещените текстове ги тълкуват, молят се на Яхве (но не принасят вече жертви) и с властта, която дава авторитетът, решават всички спорове или проблеми възникващи у приходящите. Съставеният през 3-4 век Талмуд става основният сбор от религиозни предписания. Текстовете на Талмуда и Библията се изучават от децата в синагогални училища под ръководството на специални учители - меламеди. Синагогалната организация, авторитетът на равините - всичко това преследва една цел: иудаизмът да служи като интегриращ фактор в условията на териториална, социална и политическа разпокъсаност,когато липсва дори езиково единство на евреите от диаспората. Именно религията на прадедите трябва да съхрани етнокултурната общност на потомците на древните евреи. Освен това най-обикновени нужди от бита, както и необходимостта от някакво локално обединение с цел защита, устройство и приспособяване на евреите към чуждата за тях етнокултурна среда обуславят стремежа за единение, намиращ своето отражение в естествените от това време религиозни организации. Но тази естествена потребност от единство в чужбина, в условията на жестоки преследвания и даже погроми, се експлоатира от синагогалната върхушка на еврейските общини, провъзгласяващи религията (иудаизма) като единствената свързваща сила за разпилените по цял свят евреи. Ето защо в иудаизма на евреите от диаспората голямо внимание се отделя на ритуалното обрязване, измиването и поста, а също и на строгото съблюдаване на обредите и празниците. Евреинът трябва да употребява само разрешеното за ядене месо (без свинското), т.е. месото, продавано в специални магазини от месари, обучени да колят животните по определени правила. Пасхалните празници на евреите са спомен от далечното минало, когато скотовъдните еврейски племена принасят в жертва агнета, с чиято кръв мажат праговете на къщите (обичай, тясно свързан с бягството на евреите от Египет под водачеството на Мойсей). Освен това евреите в диаспората отбелязват празникът на Съдния ден ("ном-кипур"), през есента (септември-октомври), скоро след настъпването на еврейската лунна Нова година. Това е ден на смирение и покаяние, на очистване от греховете, на молитва за по-добро бъдеще. Именно в този ден Бог ще определи съдбата на всеки човек за следващата година. Към свещените дни евреите отнасят и съботата - денят, когато не трябва да се занимават с каквато и да било работа, дори свързана с приготвянето на храна и разпалването на огъня. Иудаизмът като монтеистична религия и развита културна традиция с мито-поетичен и философско-интелектуален потенциал изиграва определена роля в историята на културата. Така чрез Християнството и Исляма религиозно-културните принципи на монотеизма стават широко разпространени на Изток. Страните и народите на Близкия Изток, тясно свързани с иудаизма чрез общи корени и културно-генетична близост, заедно с идеите на монотеизма възприемат традицията на библейските текстове с техните герои, патриарси, пророци и царе. Това религиозно-културно наследство на иудаизма прониква сред мюсюлманските народи на Изтока чрез посредничеството на исляма, чрез "сурите" на Корана, въпреки че много правоверни мюсюлмани дори не подозират за първоизточника на мъдростта на заповедите и предписанията, за реалните прототипи на пророците и мъдреците в Корана. Освен това опосредствано въздействие на юдаизма върху страни и народи от Близкия Изток, в това число и върху културата на средновековния ислямски свят, иудаизмът оказва и непосредствено влияние с помощта на евреите от диаспората, разпилени по целия свят, включително и в много страни от Изтока. Еврейските общини, концентрирани обикновено в най-развитите и процъжтяващи икономически и търговски градове са достатъчно богати и влиятелни. Това обстоятелство понякога води до възникването на омраза и дори преследване на евреите, но то играе и определена роля както в съхраняването традициите на иудаизма, така и в неговото разпространяване заедно с придвижващите се от едно място на друго евреи. Влиянието на иудаизма върху обкръжаващите еврейските общини е най-различно. Най-често то се изразява в културно въздействие. Понякога иудаизмът пуска по-дълбоки корени, като печели поддръжката на властниците и става влиятелен регионален фактор в едни или други страни, както например в южноарабската държава на Химиярите през 4-5 в. Много рядко, само в изключителни случаи се стига до обръщането на някой народ от Изтока към иудаизма. Първата по-значителна държава, в която иудаизмът става официална религия, е Хазарският хаганат. След гибелта на таи тюркска по етнически състав държава остатъците от хазарите, наречени "караими", и техните потомци живеят, изповядвайки иудаизма във видоизменена форма, на територията на Литва, Украйна, Кримския полуостров. Иудаизмът получава разпространение сред част от планинците в Кавказ ("планински евреи"), слред хорезмийците в Средна Азия ("бухарски евреи"),в Етиопия ("фалаша" или "черни евреи"). Преходът на тези и някои други етнически общности към иудаизма се съпровожда с проникването в техните среди на определен брой евреи, смесващи се с местното население. С течение на времето иудаизмът все повече се затваря в рамките на своите общини и се обособва от обкръжаващите го религии. Съществувайки най-вече в християнска или мюсюлманска среда (в Индия, Китай и в други райони еврейските общини са твърде малко), иудаизмът не притажава каквито и да било интелектуални, културни или доктринни преимущества, а фактически се оказва само най-старият вариант на господстващата религия. По-развитите монотеистични религии, възникнали на негова основа, но побрали в себе си промени и открити за света несравнимо по-широко от иудаизма, явно го превъзхождат. При тези условия иудейските общини на евреите от диаспората, държащи на иудаизма като на вяра на бащите, съхраняват влияние само сред своите. Именно това обстоятелство спомага за запазването на еврейската народност въпреки гоненията и погромите. Информацията е от "Хронологична енциклопеди на света" - Том 2, Авторски колектив, Издателство Елпис, Велико Търново, 1994

Майтапът си е як Всъщност става за сценарийче на не много нискобюджетна, холивудска, комерсиална продукцийка... хихих Направо все едно е копирана от някое филмче или книжка идеята. Много хора явно прекаляват с телевизията и киното... Аз също прекалявам, но все още не съм почвала да бъркам разликата между фантазия, илюзия и действителност. Явно не всеки оцелява на такава провокация на въображението.. Като горкинкия норвежки политик примерно. Или този Закария Сичин...

Ужасно се нервирам, че дори на ден в който се чества рождения ден на този велик учен разни хора си позволяват да се погаврят с паметта му с изказвания от рода на "чувал съм" или говори се! както и останалите глупости, които следват темата! Засрамете се и проявете поне малко уважение. Защото следващия път ще ви изненадам неприятно на рождения ден на един друг ...човек! Най-важното - Чарлз Дарвин никога не се отричал от своята теория! Всичко останало са факти допълнени от съвременната наука, с които сме си направили труда да ви запознаем и е грозно да излизате с твърдения без да сте си направили труда да разгледате как стоят нещата! Честит Рожден Ден, Дарвин, Благодарим ти за открехнатата врата към ТОЛКОВА много познание!!!

Айде сега за Царичина Дупка... Ще прехвърля ако искате тези две ваши изказвания или фрагменти от тях в паранауки - ако въпросът ви е интересен естествено! Сега по темата. Съвсем съгласна съм с по-горното твърдение. Кое се търси като отговор в тази тема не става ясно! Има само един ФАКТ, който трябва да се отчете. Повечето психолози считат, че хората не са могли да бъдат свидетели на СВОЕТО сътворение или еволюция (както и да го погледнете) защото са били преки участници в него. Именно за това митовете за тези събития са много по-късни от появата на първите популации от хора на земята. Нека все пак осъзнаем, че Битие е ПИСАНО. Т.е. неговия произход е много по-късен а първите човешки популации не са разполагали с подобен метод за предаване на жизнен опит като писмеността. Така, че да - според мен Адам и Ева са първите символи на самоосъзнаване на хората като такива, самоназоваване и първите важни събития в културата - създаването на правила, раждането на морала и естествено на развитието на интересите на онези, които се възползват от правилата за да управляват останалите. Писачът на този фрагмент от Библията едва ли е бил свидетел на това самоосъзнаване. Той е отразил един отдавна предаващ се от поколение на поколение в много култури мит за първите човешки същества, който има много форми... Аз забелязвам следната тенденция... Според мен събията около създаването на Адам отчитат краят на Матриархата и еманципацията на мъжкото съсловие, както и завземането на управленските функции от същото такова. Пребиваването в Рая е дългия период на полуочовечено съществуване в почти безезиково състояние...а самото "грехопадение" е периода на матриархат, когато са родени първите култове към Богинята, змията, природата и т.н. Т.е. ако погледнем от тази гледна точка може да става дума за цели исторически епохи. Поне на мен ми е особено интересен произхода на цялата тази митология.

Древен шумеро-вавилонски пантеон От най-древната богиня НАМУ (НАмму), чието име е записвано архаично с идеограма, означаваща "морска бездна" или "океански дълбини" са родени небето и земята. Тази първоначална водна шир е можела да създава всички форми на живот (колко мъдро мм?) Отначало се създава един космически хълм, състоящ се от свързаните по между си елементи на по-сетнешните небе и земя (на шумерски - ан и ки). През този период се появява първия бог - Ан, олицетворение на небесната сфера, а после, благодарение нанего, възниква група богове ("петдесет велики бога") с общото наименование АНАНУКИ. Те все още не участват актино в акта на сътворението и в управлението на света. НАмират се в най-горната част на небесната сфера. Сливайки се със Земята (КИ) бог Ан става баща на Енлил, който олицетворява третия от основните космически елементи - въздуха. С появата на Енлил става причина за отделянето на Небето от Земята, след което сам овладява Земята и става продължител на по-нататъшното дело на сътворението. Извън разделените Небе, ЗЕмя,ВЪздух остават още две космически пространства. Първото се простира над небесния свод и се нарича "Великото там горе". Именно в това пространство се образуват небесните тела:луната,слънцето, планетите и звездите. Самата Земя се представя плоска заобиколена от солени морета, а под недрата и се простира океан със сладка вода (абзу)-източник на всички животворни земни води. Под този огромен океан лежи друго космическо пространство, наречено "Голямата Земя там долу". В тази подземна подводна страна се помества света на мъртвите. Слад като Енлил поема властта над Земята, започва нов етап в историята на света. Ки - Земята - вече става велика богиня"господарка-родоночалница" - НИНТУ)господарка-родоначалница), НИНМАХ(преподобна госпожа),НИНХУРСАГ(господарка на планината ХУРСАг) След тримата първи богове създатели - Ан, Енлил и Нинту се появява и господарят на водите "абзу" - Енки. Той е представен като син на бог Ан, следователно е брат на Енлил. По този начин се обообяват главните области на света, всяка от които получава свой могъщ бог-покровител-Ан-владетелят на небесата, Енлил-господарят на въздуха,предначертаващ съдбата на земята,Нинту-майка на цели поколения божества,родоначалница на земния живот, и Енки - владетелят на водите и БЪДЕЩ създател на земния живот. Великите Богове създатели дават живот на следващите богове, най важни от които са богът на Луната НАНА и неговите деца - богът на Слънцето УТУ и богинята на плодовитостта ИНАНА, чийто символ е планетата Венера. НА бога на Луната Нана(наричан от шумерците в древно време Зуен)съответства семитския бог Син, на бога на слънцето Уту - семитския бог слънчев бог Шамаш, на Инана съответства семитската богиня на любовта Ищар. така висшите божества вече стават седем. Те имат изключителното право да предначертават съдбата на всяко създадено същество или предмет. Ето два шумерски мита: Сътворението (шумерски мит) Раждането на боговетеного, много отдавана, всички стихии, съставящи вселената били едно цяло и като огромна планина се носели във водите на световния океан. Все още нямало никакви треви, нито тръстика, нито дървета, нито риби, нито зверове, нито хора. Тогава богинята-прародителка Намму създала от себе си своя син Ан (Небето) и дъщеря си Ки (Земята) и ги разделила: Ан - на върха на планината, а Ки - отдолу, в подножието й. Щом порастнали децата, Намму ги съединила, като мъж и жена. Така Ки родила Енлил, който изпълнил всичко с могъщото си дихание. След това родила още седем сина, седем могъщи стихии, без които не би имало светлина и топлина, влага и живот. Ки родила и по-младите богове, които станали помощници и слуги на Ан - Ануннаките. Те също започнали да се съединяват, като мъже и жени и раждали нови синове и дъщери. Постепенно, планината станала тясна за потомството на Ан и Ки. Виждайки това, Ан призовал най-големия си син Енлил и му казал: "Планината стана вече тясна за теб и твоите братя и сестри. Нека да отделим върха и я разделим на две части." Речено - сторено. Ан издигнал високо върха на планината, а Енлил спуснал подножието й надолу. Така се появило небето, като свод над земята. Ан избрал за себе си небето, а земята оставил на сина си. Енлил се понесъл над новопоявилата се земя, изпълвайки я с животворното си дихание. Без него не биха се появили облаците, събиращи и отдаващи влагата, не би имало треви, нито тръстика, нито дървета, раждащи плодове. Братята и сестрите на Енлил осветили и затоплили земята и тя станала прекрасна. Виждайки това, боговете пожелали да останат тук и помолили Енлил: "Отдели ни място на земята, където бихме могли да живеем заедно!" Тогава той издигнал за братята и сестрите си град в самия център на земята и го нарекъл Ниппур. След това създал закони и бдял да бъдат спазвани, за да е спокойно и да няма престъпления. Уверявайки се, че в Ниппур всичко е така, както трябва да бъде, Енлил издигнал в центъра на грда възвишение и съградил върху него за себе си дом от лазурит, който се издигал до средата на небето. По това време, в Ниппур живеела сестрата на Ан, старата Нунбаршегуну, заедно с прекрасната си дъщеря Нинлил. Тя не пускала красавицата да излиза сама, но момичето било упорито и настояло да се измие в прозрачните води на потока, течащ край града. Най-после Нунбаршегуну й разрешила, но настояла да бъде предпазлива, защото в полето зад Ниппур се появявал често самият Енлил. И наистина, малко след като излязла Нинлил, към нея се спуснал като вятър Енлил, но девицата не отстъпила пред огнената му страст. Тогава той се отдалечил, преструвайки се, Бог Енлилче се е примирил с отказа й. На следващия ден обаче, когато Нинлил се върнала, Енлил връхлетял върху нея като ураган и се насладил на невинната й красота. Научавайки за това, боговете решили да изгонят насилника в подземното царство. Енлил бил принуден да се подчини на волята им, но за негово очудване Нинлил го последвала, защото междувременно успяла да се привърже към страшния бог. Там, под земята, Нинлил родила първата си рожба - бога на лунната светлина Нанн, комуто било съдено да се издигне в небето. Едва след като изтекъл уречения срок, Енлил и Нинлил се завърнали на небето, където се усамотили, стараейки се да не общуват с хората. Независимо от това, човечеството страдало от пристъпите на Енлил, който изпращал болести, сущи и наводнения всеки път, когато кротката Нинлил не успявала да усмири гнева му. Подредбата на земята (шумерски мит) Бог ЕнкиБащата на боговете Ан създал живота на земята, а Енки - синът на богинята Намму, подредил всичко. Преди това земята била покрита с непроходими гъсталаци и блата. Нямало спасение от змии и скорпиони. Глутници свирепи зверове скитали навсякъде, прогонвайки хората в мрачни пещери. Тогава Енки взел един плуг, изкоренил преплетения гъсталак, прокарал по земята първите бразди и ги засял със семена, а за съхранение на реколтата, издигнал хамбари. След това напълнил реките Тигър и Ефрат с животворна вода и направил така, че да служат на плодородието. Бреговете им засадил с тръстика, а във водите заплували различни риби. Планинските пасища Енки отдал във властта на Сумукан - богът на горите и дивите животни, а стадата с добитък поверил на бога-пастир Думузи, като му показал как се дои млякото, как се стриже вълната и как се строят обори и кошари. Енки научил жените как се изтегля нишка от овчата вълна и как се тъкат платове. Забелязвайки, че хората се грижат по-добре за това, което им принадлежи, Енки разпределил нивите между тях и очертал граници между градовете им. Тъй като в земите между Тигър и Ефрат нямало метали, от които може да се изработват сечива, оръжия и украшения, Енки показал на хората път през морето до далечни страни, където можели да обменят зърно и плодове от градините си срещу метали. Накрая, Енки създал град Ереду, издигайки към него пресните води от подвластния му подземен, сладководен океан. За да се различават хората от зверовете, Енки създал закони и ги записал върху скрижали, които станали известни с името "МЕ". Притежаването на тези скрижали давало пълна власт над всичко и даже самите богове водели борба помежду си за тях. Всички смъртни били длъжни да спазват тези закони, но самите скрижали Енки съхранил при себе си, защото хората не бивало да стават богове.

Адам не е изповядвал нито Ислям, нито Християнство, нито Юдеизъм. Той като име е част от семитската митологична система, заедно с много от останалите "патриарси" от Стария Завет, преди част от семитите да се превърнат в еврие под крилото на Моисей. За първите хора има митове навсякъде по света, някои от които митове датират отпреди мита за Адам. Те имат различни имена, брой, поведение и съдба, но общата идея е че всички хора по Земята са си опитвали да пресъздадат своята незапомнена история по някакъв сходен начин. Това само доказва, че всъщност първите популации от хора са споделяли общи митове и те са се предали от поколение на поколение по време на експензията на Homo Sapiens Sapiens по Земятя.

В съвременността всички природозащитни организации в България работят заедно. Те са съставени от млади хора, чиито идеали са достойни и неразрушими. Аз познавам лично много от тях и бих заложила всичко зад тези думи. Повечето от тях останаха в България въпреки възможностите да заминат в чужбина, където винаги има нужда от добри специалисти именно защото идеалите им да опазят любимата им Българска природа ги теглят да останат тук. Работата им е доброволна и в мнтого случаи тежка. Онова, което е утежнява е липсата на каквато и да е гражданска позиция или отговорност на масовото население в България относно екологичните проблеми. Да съдействаме на тези хора е ВАЖНО. Да контактуваме с тях, да им подаваме сигнали, да ги подпомагаме, да излизаме с тях на площада, когато в каузата е заложена нашата, древната, истинската и уникалната Българска природа. Има много начини да се "представиш" като патриот. Но според мен тези млади хора са запазили духа на Алеко..те са съвременните патриоти. Които на фона на цялата ни мафиотска система се опитват да спасят късче по късче дива природа, която да остане за децата ни непокътната! За това, Историк, отново ти благодаря за темата. Ще представя след малко още няколко организации, които действат в България. Те действат заедно, но е хубаво да знаем повече за тях и когато нещо пробуди гражданското ни самосъзнание и българската ни душа реши да отвърне на несправедливост спрямо природата - да знаем към кого да се обърнем!

Редно е да представим според мен и Българското Дружество за защита на птиците Какво е БДЗП? Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) е водещият авторитет в областта на опазването и информацията за птиците в България, както и за опазването на значимите за птиците места и местообитания. БДЗП е първата в най-ново време и най-голямата неправителствена организация (НПО) за опазване на биологичното разнообразие. Основано е на 3 юни 1988 г. и се е утвърдило като национална организация. Единствената НПО в България, постигнала стабилни природозащитни резултати в районите на действието си. БДЗП е партньорът на BirdLife International в България. БДЗП е регистрирано е от съда природозащитно гражданско сдружение с нестопанска цел. Вписано е в регистъра на организациите, осъществяващи дейност от обществена полза. Едно от малкото НПО с реален членски състав и структури в страната. Членството в него е доброволно, повечето от дейностите се извършват на доброволни начала, но с висок професионализъм. БДЗП работи за природата, като защитава правото й на съществуване. БДЗП работи и за хората, като отстоява обществените интереси и правото на всеки на запазена природа и здравословна жизнена среда. Защо е необходимо БДЗП? Това е най-честият и логичен въпрос, който ни се задава. Птиците ли са най-важното на фона на бедността, безработицата, наркоманията, обезверяването, глобализацията? Не е лесно да се отговори кратко на този въпрос. И все пак, преди всичко, птиците са една от най-важните части на природните екосистеми, пряко свързани с тяхното оптимално функциониране. Благодарение на именно тези екосистеми на Земята има въздух, вода, благоприятен климат и много други неща, без които човекът не може. Така че птиците имат пряка заслуга за жизнено важните условия за самото съществуване на човека. Птиците са незаменим елемент и на вътрешната среда на човека. Всеки човек се ражда с естествена обич към живите същества. За съжаление, у малцина възрастни тази обич оцелява. А именно тя е това, което после става обич към природата, към родното място, към хората, към Бога. Обичта към живото е пътя към вътрешната хармония на човека, към осъзнаването на ролята му в планетарното единство. Тя е основният фактор за душевния мир, здраве и благоденствие на всеки. Тя е и най-добрата защита за подрастващите от посегателствата на съвременното общество. Дивите птици са изправени пред множество заплахи. Непрекъснатото усвояване на природни територии, замърсяването, прякото им унищожаване застрашават от окончателно изчезване 10% от всички видове на Земята. Достойно, морално и удовлетворяващо е да застанеш в защита на тези, които не могат да се оплачат, не могат да се обърнат към съд или лекар, а просто тихо и незабелязано си отиват от света. От света, който е и техен, от земята, която е точно толкова и тяхна... Птиците имат и финансово измерение. Те могат да бъдат остойностени като месо, перушина, суровина за фармацевтиката и т.н. Те могат да бъдат остойностени и по-интелигентно – като ”суровина” за екотуризъм, като лечебно средство (птичите песни в естествена среда се използват за лечение на стресови и други заболявания) и т.н. Така че пазейки птиците, ние ги пазим и като чисто стопански ресурс. БДЗП е необходимо, за да могат птиците да изпълняват незаменимата си екологична роля и да гарантират благоприятна природна среда, да може повече от нашите деца да намерят удоволствието от досега с природата, повече хора да запазят и развият вътрешното си богатство, да печелят от разумно и интелигентно ползване на природните ресурси. Но Дружеството е необходимо и като представител на обществото, като изразител на интересите му по отношение опазването на дивата природа. БДЗП е ценен елемент на българската обществена действителност, потвърждение, че сме модерна страна, където опазването на природата е не само държавна политика, но и където гражданските сдружения имат своето реално място. За да бъде още по-ефективна тази политика, са нужни независими, вътрешно мотивирани обществени организации, каквато е БДЗП. Като стимулатор за държавните органи, като коректор на действията им и като партньор на техните усилия за опазване на един от основните елементи от националното богатство на страната – дивата природа. Мисията на БДЗП БДЗП работи за опазване на дивите птици, важните за тях места и местообитания, както и за биоразнообразието като цяло, като по този начин допринася за устойчивото ползване на природните ресурси и благосъстоянието на хората. БДЗП в световната природозащита България е малка страна с голямо биоразнообразие. България е миниатюрна, но поради географското й положение половината птици на Европа я намират и прекарват зимата или преминават през нея всеки миграционен сезон. Какво значение има, че десет страни опазват световно застрашената червеногуша гъска, ако България не я опази край двете езера до Шабла и Дуранкулак, където зимува 70% от световната й популация? Ясно е от какво значение е нашата страна и за цялата германска популация на белия щъркел, която в пълен състав преминава два пъти годишно през полетата и eceнта бреговете на България! Затова БДЗП е и ще бъде организация, която опазва и биологичното разнообразие на нашия континент. В това влиза и опазването на Орнитологично важните места - образците на българска природа, които стават част и обогатяват общоевропейската мрежа от значими природни територии. Тук са и многобройните международни проекти на БДЗП с над 20 страни, сред които Великобритания, Швейцария, Норвегия, Холандия, Германия, САЩ, Гърция, Турция, Унгария, Румъния, Македония, Латвия и други. Затова БДЗП беше втората след Унгария източноевропейска страна,която БърдЛайф покани за присъединяване. Тук е и факта, че представител на БДЗП бе избран в протежение на два мандата за член на най-висшите управителни органи на БърдЛайф Интернешънъл - на Европейския комитет и на Световния съвет. Стратегията на БДЗП БДЗП бе една от първите организации в България, които разработиха своя стратегия още през 1991 г. Тук представяме не самия документ, а някои от най-важните стратегически принципи на Дружеството. Един от основните ни стратегически принципи бе ясното набелязване на мисията на Дружеството, на неговата ”ниша” в природозащитната общност на България. БДЗП има шанса да бъде първата българска НПО в най-новата история на страната и да заеме напълно ”свободното” дотогава място на организация за опазване на дивите птици, най-значимите орнитологични места и местообитания. Това до голяма степен позволи на БДЗП да се утвърди и като водеща неправителствена природозащитна организация в България. Мястото на България в съвременния свят определиха като втори особено важен стратегически принцип на БДЗП намирането на свой партньор в лицето на международна организация със сходна мисия, цели и подходи. Дружеството не само спечели доверието на най-мощната световна природозащитна организация БърдЛайф Интернешънъл, но и има възможността пряко да участва в най-важния за нея период на преструктуриране и модернизиране. Особено важен елемент на стратегията на БДЗП е базирането й на реално членство и на демократично начало. От самото създаване Дружеството бе изградено като национална, но истинска ”grass-root” организация, т.е., организация, която има действащи свои структури по места, която всеки членуващ подпомага най-малко чрез заплащане на членски внос. БДЗП е една от малкото български НПО, където решенията се вземат от избран от общо събрание колективен орган, където има изборност и смяна както на работещите доброволно членове на Управителния съвет, така и на служителите. БДЗП доказа, че има приемственост между поколенията. Друг съществен принцип на БДЗП е научния подход като в управлението на Дружеството, така и в природозащитната му дейност. Затова една от основните насоки в работата ни е събирането на актуална информация за птиците, орнитологично важните места, за основните местообитания, извършването на мониторинг върху тяхното състояние. Работи се на базата на ясни приоритети, на натрупания в БърдЛайф богат опит, което гарантира висок професионализъм и съществено допринася за високия престиж на БДЗП. Базов принцип на БДЗП е прякото и конкретно действие, ориентирано към съществен принос за дивата природа, към видими и измерими резултати. Затова вниманието ни е насочено и към някои неатрактивни форми на природозащитна дейност, като подпомагане усъвършенстването на законодателството, участие в разработването на стратегическите държавни документи в областта на природозащитата. Основен за БДЗП е и принципа на конструктивност, сътрудничество и партньорство като основно средство за работа с държавните и местни институции. Дружеството избягва и използва само като крайна мярка конфронтирането, организирането на демонстрации или други агресивни подходи, само когато са изчерпани възможностите на диалога. Един от най-важните стратегически принципи на БДЗП е стремежът към изграждане на стабилни местни представителства на Дружеството и укрепването им като генератори и центрове на постоянна, системна природозащитна дейност в съответния район. Безспорен и специфичен за БДЗП успех са двата Природозащитни центъра на Дружеството – ”Пода” и ”Източни Родопи”, където не само продължават започнатите още в края на 80-те години природозащитни дейности, но и където те имат ясна перспектива в бъдеще. Благодарение на този си принцип БДЗП е единствената българска НПО, постигнала стабилни природозащитни резултати в районите си на действие. Какво БДЗП не е Проблемите на околната среда са изключително многообразни: замърсяване на въздуха, на водата, на почвата, влошаване на шумовата среда, намаляване на биологичното разнообразие, биологична етика и т.н. За никоя организация не е възможно да работи ефективно по всички от тях. Затова за да бъде успешна, всяка природозащитна организация трябва ясно да определи с кои точно от тях ще се заеме. По този начин се избягват и безсмислените форми на конкуренция между различните НПО, които не само отнемат голяма част от ресурсите им, но и вредят на самата природа. БДЗП като отговорна организация се е самоопределила много ясно като организация за опазване на биологичното разнообразие и най-вече – за защита на птиците, най-значимите им места и местообитанията им още преди появата на другите НПО, с което е направила невъзможно дублирането от своя страна на каквито и да е дейности в тази сфера. Ние НЕ СЕ занимаваме с: * общи проблеми на околната среда, които не засягат пряко, в значителна степен и конкретно птиците, техните места и местообитания (съществуват други НПО, профилирани по опазване на средата от радиоактивни замърсявания, по замърсяване на водите, почвите и т.н.); * проблеми, свързани с домашни животни, включително отглеждани на затворено незащитени по закон птици; * оказване помощ или отглеждане на затворено на пострадали екземпляри от обикновени видове птици (това е сфера на действие на зоопарковете и специалните питомници), но това не се отнася за редки и застрашени от изчезване видове; * санкциониране на нарушения (на това НПО нямат право, освен ако не са овластени за това с нормативен акт – съгласно Чл. 37, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания) и издаване на наказателни постановления (НПО не фигурират сред постановените по Чл. 424 на Наказателния кодекс органи, които имат право на това); * издаване на разрешения; * други дейности, които не произтичат от приоритетите на БДЗП; БДЗП – 20 години успешна природозащита На 3 юни 2008 г. Българското дружество за защита на птиците навършва 20 години. Много или малко е това? Можеше ли да направим още повече за българската природа? Каква щеше да е тя, ако БДЗП не съществуваше? Това са само част от въпросите, които всеки близък до нашата организация човек си задава. Отговорите са много трудни. Защото няма с какво да се съизмерим – Съюзът за защита на родната природа, великолепно набрал скорост преди Втората световна война, е бил прекършен след установяването на тоталитарния режим. А и защото двадесетте години на БДЗП се паднаха в най-сбъркания период в новата българска история. Периодът на ментетата – от ракията до институциите, та и до самата демокрация. Периодът, в който България имаше всички шансове да бъде сред първите в Европа по запазена природа и природосъобразно земеделие, но си ги остави само шансове... И все пак, какво успяхме да постигнем въпреки анти-условията? Избрали сме не съвсем обикновен начин – да покажем година по година най-значимото, което БДЗП е направило за българската природа. Опитали сме се да представим по най-безпристрастен начин фактите, а нека всеки сам прецени приноса на БДЗП. И така, през началната и пълна с надежди и ентусиазъм 1988 г.: положени основите на пряко практическо действие за опазване на птиците – с първите системни подхранвания на лешоядите в Източните Родопи и първите успешни изкуствени острови за застрашени видове в резерват Атанасовско езеро, изградени по време на истинска природозащитна бригада. Подходите (които по същество са начало на природозащитното управление в България) по-късно възприети изцяло (включително природозащитните бригади) и прилагани през годините и от други природозащитни организации, проекти, общини и институции. 1989 г.: с публикуването описанията на първите 22 български Орнитологично важни места в книгата Орнитологично важните места в Европа (Important Bird Areas in Europe) в нашата страна се въвежда един от най-съвременните подходи за опазване на биологичното разнообразие и се поставят основите за бъдещото изграждане на мрежата НАТУРА 2000. 1990 г.: съгласно обнародваната в Държавен вестник заповед 37/1989 г. БДЗП започва стопанисването на защитената местност „Пода” до Бургас, като на практика става първопроходец в новата за България практика на природозащитно управление на защитена територия. 1991 г.: БДЗП започна системно изграждане на Националната банка за орнитологична информация, чрез която през годините е осигурена научната основа за успешни действия в опазването на птиците и биологичното разнообразие на България. Понастоящем данни от банката се използват за вземане на решения или подготовка на нормативни документи от държавни агенции, бизнес организации и предприятия. 1992 г.: с приемането на БДЗП за пълноправен партньор на най-старата световна природозащитна организация БърдЛайф Интернешънъл България става втората (след Унгария) страна от бившия комунистически блок, интегрирана в международната природозащитна общност. В продължение на два мандата (8 години) представител на БДЗП е член на най-висшите управителни органи на БърдЛайф – Световния съвет и Европейския комитет. 1993 г.: спасена е чрез преки природозащитни мерки (чрез изграждане на специална ограда) колонията на къдроглавия пеликан в резерват Сребърна, застрашена от унищожение от наземни хищници поради ниското водно ниво в блатото. По подобен начин е възстановена единствената по Черноморското крайбрежие колония на блестящия ибис, българските популации на белоглавия лешояд и царския орел, подпомогнати са други изчезващи видове. 1994 г.: с финансиране, получено от правителството на Швейцария БДЗП започна създаването на първите в страната Природозащитни центрове „Пода” и „Източни Родопи” като средища за генериране на природозащита на местно ниво. Положителният опит подет впоследствие и от други НПО, общини, държавни институции и дори от природозащитни организации в Швейцария. 1995 г.: с книгата „Изкуствени гнезда и хранилки за птици” БДЗП започва популярна поредица за птиците и опазването им (първата книга от нея е „Да опознаем нашите птици”, 1992). През 1996 г. в нея е публикувана първата българска орнитологична книга на английски език (Where to Watch Birds in Bulgaria). 1996 г.: БДЗП започва картиране на гнездящите птици в България, довело до създаването на първия национален Атлас на гнездящите птици по стандартна за Европа методика. С него страната е извадена от списъка на няколкото държави на нашия континент без подобен атлас. Събраната информация е от ключово значение за идентифициране на защитените зони за птиците от мрежата НАТУРА 2000, с което са изпълнени задълженията на България по Директивата за птиците на Европейския съюз. 1997 г.: С издаването на книгата „Орнитологично важните места в България” БДЗП поставя началото на най-солидната национална природозащитна поредица. В нея до 2007 г. са публикувани 12 издания, сред които такива с капитално значение за българската орнитология и природозащита като „Орнитологично важни места в България и НАТУРА 2000” (2007) и „Атлас на гнездящите птици в България” (2007). 1998 г.: БДЗП участва в разработването на най-важните държавни документи по опазване на природата и оказва значим принос в разработването и адаптирането на българското природозащитно законодателство към това на Европейския съюз, включително чрез изготвяне рамката на Закона за биологичното разнообразие (официално възложено на БДЗП от министъра на околната среда и водите). 1999 г.: Първата обществена застъпническа кампания у нас – 20,000 пощенски картички в защита на Националните паркове са изпратени на народните представители. БДЗП предлага на българското правителство да извърши официална процедура за включване на 5 нови източноевропейски видове птици в Приложение 1 на Директивата за птиците – планински кеклик, ловен сокол, червенонога ветрушка, полубеловрата мухоловка и белочела сврачка. Правителството предлага на Европейския съюз включването само на последните два вида, а ловният сокол и червеноногата ветрушка са предложени от Унгария. Благодарение на това във всички страни, в които се срещат тези видове, са обявени зони по НАТУРА 2000 за тяхното опазване. 2000 г.: БДЗП съвместно с посолството на Великобритания провжда национален младежки конкурс за есе на тема „Природата в моята жизнена среда”, чрез който хиляди млади хора от цялата страна получават възможност да изразят загрижеността си за съдбата на българската природа. 2001 г.: БДЗП прилага една от първите в България агро-екологични схеми, насочена към съчетаването на зърнопроизводството с опазването на световно застрашената червеногуша гъска. БДЗП за първи път представи пред обществеността програмата Натура 2000 и се превърна във водеща про-европейска организация. 2002 г.: благодарение преди всичко на БДЗП е увеличен повече от два пъти броят на Рамсарските обекти в България. В списъка на влажните зони с международно значение са прибавени водоемите до Шабла, остров Ибиша, защитената местност Пода, Поморийските влажни зони, езерото Вая и Комплекс Беленски острови. Така 10 влажни зони у нас с обща площ 20 306 хa попадат под защитата на Рамсарската конвенция. 2003 г.: БДЗП заедно с Българска Фондация Биоразнообразие предлага планината Беласица да бъде обявена за природен парк. През годините дружеството допринася за обявяването на над 30 нови защитени територии и по този начин за запазване за бъдните поколения на едни от най-ценните за биологичното разнообразие места в България. Сред тях са: разширението на Природен парк „Сините камъни”, защитените местности „Меандрите на Бяла река”, „Патронка”, „Орешари”, Момина скала”, „Големия сипей”, „Рибино”, „Гюмюрджински снежник” и др. 2004 г.: БДЗП въвежда в България общоевропейската схема за Мониторинг на обикновените видове птици като по този начин създава инструмент, с който държавата да взема научно обосновани решения, включително в сферата на икономиката и социалната политика и дава възможност на стотици доброволци да допринесат за това. 2005 г.: Започва активна международна дейност чрез проекти в партньорство с други източноевропейски страни. Националните популации на царския орел и белоглавия лешояд показват най-висок гнездови успех за последните 10 години, благодарение на дейностите на БДЗП. 2006 г.: на базата на научния си потенциал и информация БДЗП оказва ключова помощ на обществеността на Крумовград за отстояване правото си на жизнена среда и поминък, застрашени от планове за добив на злато в района по цианидния способ. 2007 г.: БДЗП става един от инициаторите и активен участник в най-мащабната природозащитна коалиция в историята на страната – „За да остане природа в България” и с поредица от различни действия да защити от унищожение най-ценните природни територии на България. 2008 г.: чрез поредица съдебни процедури, включително жалби в Европейската комисия, БДЗП прави опит да спаси за бъдещето застрашени от унищожение национални ценности като природните територии Калиакра и цялостната мрежа от защитени зони по Натура 2000. Ако трябва да слезем до критериите и ценностите на бизнеса и грубия прагматизъм, за двадесетте години съществуване БДЗП е привлякло в България над 10 милиона лева чужди инвестиции за опазване на природата. Създало е десетки работни места, включително чрез дейностите си косвено в други сфери на българската икономика. Само един пример е достатъчен – с опазването на лешоядите БДЗП разработи почти напълно западналият град Маджарово като туристическа дестинация за бърдуочъри от много страни по света и създаде условия там да бъде развита динамична местна икономика, базирана на екотуризма и птиците. Колкото и апетитно да изглеждат последните ни достижения за всеки практичен човек, трябва да отбележим, че повече, много повече се радваме на друго, далеч по-невидимо постижение на БДЗП. И то е в несъмнения факт, че увличайки през годините хиляди деца и млади хора в съзидателна дейност за птиците и природата, със сигурност сме спасили не една душа от наркомания или други от губителните капани на „цивилизования” свят. Така че дори само това да сме направили, то ни стига... Някои основни постижения на Дружеството през последните 20 години: 1. БДЗП създаде мрежата от Орнитологично важни места в България - 114 територии в страната, които ще бъдат обявени за специални зони за птици от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000. 2. Подготви първия в България Атлас на гнездящите птици - отправна точка за всички бъдещи научни и природозащитни дейности, свързани с дивите птици. 3. Допринесе за обявяването на над 30 защитени територии и за запазването на границите на Националните паркове на България – Рила, Пирин и Централен Балкан. 4. Стопанисва и управлява защитената местност Пода край Бургас. 5. Възстанови като гнездещ изчезналия от фауната на България черен лешояд. 6. Спаси от изчезване и увеличи популациите на рибарките и саблеклюните в резерват Атанасовско езеро. 7. Спаси колонията на къдроглавите пеликани в резерват Сребърна, когато тя имаше най-остра нужда от помощ. 8. Възстанови единствената гнездовата колония на блестящия ибис по нашето Черноморие - в ЗМ Пода. 9. Възстанови колонията белоглави лешояди в Източните Родопи – единствената у нас. 10. Спаси над 150 гнезда на белия щъркел от къси съединения и подтикна електро-компаниите в страната да обезопасяват щъркеловите гнезда, изградени на стълбове от електропреносната мрежа с повдигането им на специална за целта платформа. 11. БДЗП изгради първите в страната природозащитни центрове Пода край Бургас и Източни Родопи в Маджарово, които посрещат годишно над 30 000 посетители. 12. Успешно опазва от безпокойство и разрушаване гнездата на световно-застрашения царски орел, в резултат на което орлите отглеждат повече малки. 13. Осъществи първите в страната агро-екологични проекти и съвместно с фермери и собствениците на земи опазва местообитанията на застрашени видове, като червеногушата гъска в района на Дуранкулашкото езеро. 14. Удвои броя на влажните зони, включени в списъка на Рамсарската конвенция. 15. Участва в разработването на най-важните държавни документи по опазване на природата (законопроекти, стратегии, национални програми и др.) 16. Осъществи първата в България масова природозащитна кампания за лобиране, в резултат на която 17 000 души изпратиха пощенски картички до народните представители, за да изразят волята си за запазване границите на националните ни паркове. 17. Създаде и ръководи първата в страната национална схема за мониторинг на биоразнообразието, изградена от над 200 доброволци. С тяхна помощ редовно осъществява Средно-зимно преброяване, Мониторинг на обикновените видове птици, Мониторинг на царския орел, Преброяване на белия щъркел, които осигуряват информация, необходима за създаването и прилагането на политики за устойчивото управление на природните ресурси. 18. Привлече повече от 35 000 души в своите природозащитни дейности. Контакти: Централен офис София 1111, п. к. 50 ж.к. Яворов бл.71 вх.4 ап.1 тел./факс: (02) 979 95 00, 979 95 01 bspb_hq@bspb.org Офис Пловдив Пловдив 4000, п. к. 562 ул. П. Ю. Тодоров 27 А тел./факс: (032) 626212 GSM 0878 599365 plovdiv@bspb.org Офис Варна Варна 9000, п. к. 492 ул. Чаталджа 14 А вх Б, ет. 3, ап. 6. тел./факс: (052) 721 700, GSM 0878 599355 varna@bspb.org Офис Бургас Бургас 8000, п. к.189 ул. Антим I 26 тел./факс: (056) 841268 GSM 0878 599371 bourgas@bspb.org Офис Хасково Хасково 6300, п. к.130 бул. България 41, Младежки дом, стая 105 тел./факс: (038) 622964 GSM 0878 599374 haskovo@bspb.org Офис Свищов Свищов 5250, п. к. 2 ул. Драган Цанков 15 ет.3 ст.30 тел./факс: (0631) 64014 GSM 0878599383 svishtov@bspb.org Природозащитен център “Източни Родопи“ Маджарово 6480 област Хасково тел./факс: (03720) 345 GSM 0878 599367 marin.kurtev@bspb.org vulturecenter@bspb.org Природозащитен център “Пода“ Бургас 8000, п. к. 361 тел./факс:(056) 500 560 GSM + 359 0878 599 354 poda@bspb.org www.bspb-poda.de Подробности на уеб сайта: Българско Дружество за Защита на Птиците

Благодаря за темата, Историк. Ще я допълня с още една заслужаваща същото уважение и внимание организация Сдружение за дива природа БАЛКАНИ Сдружение за дива природа БАЛКАНИ e организация с нестопанска цел, работеща в обществена полза. Основните цели на Сдружението са проучването, опазването и възстановяването на флората и фауната в природните екосистеми, съхранението им за бъдещото поколение и популяризиране на проблемите на природозащитата сред широката общественост. Сдружение за дива природа БАЛКАНИ започва работата си през 1988 г. Регистрирано е като юридическо лице през 1992 г. под името "Зелени Балкани - София", а настоящото си име придобива през 2000 г. Сдружението се управлява от Общото събрание и Управителен съвет, състоящ се от пет души. На ежеседмични сбирки се решават оперативни въпроси на Сдружението. Сдружение БАЛКАНИ е регистрирано по Закона за юридическите лица с нестопанска цел като организация, работеща в обществена полза. В тази връзка годишен финансов и описателен отчет за работата се депозират в сътветния регистър на Министерство на правосъдието, и ще бъдат достъпни на интернет страницата им след април 2004 год. В организацията членуват повече от 70 души. Много от тях са биолози и еколози от Билогическия факултет на Софиийски университет и Лесотехнически университет, но наред с тях има и хора, интересуващи се от опазването на природата от най-различни професионални области, както и членове от чужбина. Членство на БАЛКАНИ в мрежи и организации 1. Централно и източно-европейска работна група за опазване на биоразнообразието 2. Балканска мрежа за едрите хищници 3. Европейска група за изследване на едрите хищници Сдружението е член - основател на Фондация Блулинк - информационна електронна мрежа на българските природозащитни организации Как да стана член Ако искате да станете член, трябва да подадете заявление. Формуляри можете да получите в офиса на Сдружението. Приемът се решава от Управителния съвет. Ако искате да ни подкрепите В Новини ще бъдат обявявани конкретни дейности, за които се нуждаем от подкрепа. Управителен съвет БАЛКАНИ Александър Дуцов: Председател на СДП-БАЛКАНИ. Работи по Програмата за изследване на едрите хищници, докторант в Института по зоология на БАН Веселина Кавръкова: Член-основател на Сдружението, работи по проблемите на защитените територии в България, биоразнообразието и НАТУРА 2000. Катерина Раковска Работи по проблеми на защитените територии в България, участник в обществени кампании. Андрей Ковачев Работи по обществени кампании, защитени територии, НАТУРА 2000. Иван Христов Понастоящем ръководител на проекта "Опазване и възстановяване на Драгоманското блато и Чепън", както и по проекта "Опазване на балканската дива коза и възстановяване на вида в Природен Парк Витоша" История в кратце Група млади хора - ученици и студенти, учредяват Сдружение Зелени Балкани - София през 1992 г. Те организират подписка срещу срещу лошото управление на Зоо-пaрк София, в резултат на която ръководството е сменено. Следва кампания срещу използването на луминал за унищожаване на вълци, който причинява отравянето на много видове птици и други животни. След месец и половина простести пред тогавашния Комитет по горите, използването на луминал е забранено. Това е втората успешна кампания на Сдружението. От тогава следват редица дейности като: * Участие в разработването на Националната стратегия за биоразнообразие (1993 - 1994 г.) * Работа с видове: o Прилагане на План за действие за опазване на прилепите o Проект за изграждане на щъркелови гнезда в Плевен o Среднозимно преброяване на водоплащавите птици в Софийско * Опазване на влажни зони: o Опазване на екосистеми - по реките Искър, Вит и Осъм * Работа в природни територии o Изготвяне на План за управление на Природен парк Врачански Балкан Съвременните дейности могат да се видят в рубриката "Дейности". Днес активните участници в тези дейности са вече експерти в своята област. Двама от членовете на Сружението са избрани от природозащитните организации да бъдат техни представители в държавни структури - Висшият експертен екологичен съвет към МОСВ (Андрей Ковачев) и Ловния съвет към Национално управление по горите, МЗГ (Елена Цингарска). Хората от Сдружението прилагат своите знания, както по конкретни природозащитни проекти, така и в обществени дейности като: работа по изготвяне на природозащитно законодателство, подпомагане на иницитавни комитети при решаване на местни екологични проблеми, участие в кампании съвместно с други организации в страната по природзащитни проблеми и т.н. За контакти Тел: (02) 963 14 70 Факс: (02) 963 31 93 Ел.поща: office@balkani.org Адрес на офиса: София 1421, ул. Цанко Церковски 67, вх. В, ет. 2, ап.3 Пощенски адрес: София 1164, бул. Драган Цанков 8 Още на сайта на организацията: Сдружение за дива природа БАЛКАНИ

Това всъщност защо се класифицира като паранаука? Криптобиологията де?

Абе вярно е, че има програма "Ноев ковчег" и то именно на север, заради климата... Това обаче няма никаква връзка с планета Х или У! Винаги трябва да сме готови за катаклизъм.... Ква планета Х - то е достатъчно да изригне някой по-големичък вулкан (имало е такива изригвания в геологическата история на планетата ни колкото искаме), за да се промени климатът дотам, че да изгубим посеви, животински видове и така нататък. По време на такова събитие няма да умрем..То пък ако планетата Х дойде да не си мислите, че (ахахахха ще падна) бункера ще ги спаси???? Става дума за първо - бункери за защита при ядрено нападение, второ място за съхранение на семена, генни проби и какво ли още не от животински видове, трето - при всяко едно голямо природно бедствие каквито и бункери да се строят файда няма.. Първо щото те са подземни а планетата Х ще предизвика земетресения, които няма да отминат и бункерите (ако речем, че ще почне да влияе на земната орбита, магнитно поле и прочие) Второ ако дойде промените ще са достатъчно бавни, че всички бавно да умрем или да се адаптираме А колкото до извънземните.. Ьбе изобщо трябва да сме много прости ако се вържем но това.. Първо за какво им е на извънземните да ви изтребват щом са по-съвършени от нас (ако са по-съвършени и могат да ни контролират едва ли ще ни избият) Второ няма никакви извънземни... Трето мисля, че политикът разказал това е забравил да си изпие лекарствата... Четвърто - когато извънземните се появят ще се обадят ПЪРВО на МЕН, после на Барак Обама...или не първо на Бойко Борисов, после на Барак Обама Хайде да мислим трезво! Аз ако бях извънземно щях да ви се смея... Всъщност ами ако съм? Тогава кво става а? А имате ли доказателства че съм? А че не съм... - егаси то ако пуснем маниите на някой, който не си пие успокоителните да завладеят и нас наистина ще изперкаме като повечето пророци и подобни ъъъ автори на съобщения за масови убийства, смърт и апокалипсис.. Всички такива хора са болни, или мразят някого...или са наранени от хората или просто изпитват силна вина за нещо. Та така... Не смейте обсъждате с лошо извънземните (поне докато не дойдат горките хора (с пипалца или без, с антенки или без, с цици на гърба или без)) и то без изобщо да ги (ни) познавате.. А сега някой от вас да не би повярва на мен, че съм извънземно - естествено че не. Е толкова трябва да вярвате на тия щуротии на пророци и какви ли още не хора, които ви създават страшни приказки за възрастни! Факт - всички ще умрем Факт - трудно е да се предвиди кога ще умре всеки един от нас Факт - почти е нулева вероятността да умрем заедно Факт - има вероятност дори ей сега докат си приказваме Слънцето да изпръцка протуберанс (поради някакви спонтанни, непознати нам вътрешни термоядрени процеси, които не сме проследили) и направо да ни погълне... - примерно - обаче никой не може нито да каже кога ще стане това, нито ще стане ли. Факт - извънземните същества все ОЩЕ не са се обадили, има вероятност да се обадят но тя е точно толкова голяма колкото и онова по-горе със Слънцето Айде сега си живейте живота като нормални хора и не мислете за глупости!

Да но тук не е проблемът само в това каква е била темата на шоуто а в масовата медийна кампания, която скрива от очите на българина истинските проблеми на българската природа!

Това сега всъщност сериозно учение ли е или е някакво гъбаркане? Като култа към Розовия Слон (оказа се че го има и последователите му наистина се занимават с розови дейности)

Тази вечер в шоуто на Слави направо беше направена реклама на това ловът със соколи и соколарството да бъде озаконено в България. Това нещо не трябва да се случи! Всеки един от нас потребителите на форума трябва да се замисли как медиите ни манипулират! Целия разговор целеше да покаже колко хубаво нещо било ловът със соколи... Всъщност тези хора ЧАКАТ разрешение, за да се домогнат ЗАКОННО до дивата фауна от грабливи птици в България и да изкарват пари... Също така да си мерят пушките, не бе соколите в този спорт - ловът със соколи... Това е като борбите с кучета.... Или всякакви други форми на експлоатация на животни. Не съм убедена, че българите сме наясно за това колко е вреден лова по принцип, за това как подобни дейности като соколарството са причина грабливите птици да са застрашени, особено Ловния сокол... Защо му е на някого да държи дива птица с качулка на главата и да я употребява като инструмент за убийства??????? Птицата в дивата природа убива, когато трябва да се нахрани! Не по волята на човека! Вместо да стигнем до равнище на съзнание, морал и интелект, на които тези неща да ни изглеждат безсмислени, неестествени, ненужни...ние сякаш ставаме по-примитивни и от преди - знаем, че дивата природа загива и въпреки това искаме да се забавляваме за сметка на дивите животни.. И хора като екипът на Шоуто на Слави дори си позволяват да правят открита реклама на тази идея! И много хора, които не знаят как реално стоят нещата ще си гледат шоуто и ще си кажат: "а защо не пък"... Да напомним, че Слави е ловец и стреля по диви животни вероятно с удоволствие... Забелязвате ли, че нито една от сниманите птици НЕ СИ Е НА МЯСТОТО!!!!

Е навсякъде имаме право да се посмеем... Всъщност факт е, че хората измислят какво ли не... И понякога го измислят сериозно... И човек им се чуди...после почваме да се смеем. Дискордия....сещам се за нея от филмчето за Зина Принцесата воин... Беше нещо като не особено привързана приятелка на Арес..много готино парче (мадама). Колкото до информацията за тази ъъъ (дали е религия точно?) светогледна система - малко ми е. Някой има ли още информация. Пък защо да не се порадваме на това какви неща може да родят умовете на хората,...когато не са заети с някаква сериозна дейност.