Lion Queen

Според мен трябва да се знае, че и този природен обект е застрашен...от комерсиална употреба, унищожаване, застрояване с грозни хотели и унищожение на уникалността му. Ако не искате Витоша да се превърне в поредното място, където няма нищо повече от скъпи влекове, карти за ски, кръчми, пътища, хотели и дискотеки. Ако не искате планината, дивата природа около София да загине подкрепете тази подписка...сложете своето име в нея. Бъдете граждани! Натисни тук, за да участваш в петицията текст на писмото: До Министър-председателя на Р България Главния прокурор на Р България Министъра на околната среда и водите Председателя на Държавната агенция по горите Кметът на Столичната община Председателя на Народното събрание Подписка в защита на Природен парк Витоша През октомври 2008 г. в района на Алеко в Природен парк Витоша с тежка строителна техника бяха унищожени каменни реки и тревна растителност на площ от 18 дка. Извършител е фирмата Витоша ски АД, която притежава лифтовете и ски съоръженията на Алеко, но не и пистите. Всичко това е извършено в нарушение на 4 закона – за защитените територии, за устройство на територията, за горите и за биоразнообразието и на Плана за управление на Природен парк Витоша, одобрен за срок от 10 години от Министерски съвет. Нарушено е също и европейското природозащитно законодателство – директивите за дивите птици и за местообитанията – тъй като Витоша е определена като Натура 2000 зона за птиците и за местообитанията. Унищожени са символи на Витоша - "морените”. И всичко това в най-стария национален парк на Балканите пред очите на двумилионна София. Наказани няма. Нещо повече - започнало е изготвянето на подробен устройствен проект на нова ски зона на Витоша. Това няма как да се направи законно. Разпоредбите забраняват изграждането на нови писти и лифтове. Могат само да се ремонтират и сменят старите без промяна на капацитета и трасетата. Настояваме: 1. За незабавно спиране процедурата по проектиране на ски зоната от страна на следните институции: Министерство на околната среда и водите, Държавна агенция по горите и Столична община. 2. Да се наложат наказания на извършилите престъплението и на тези, които са го допуснали, а сега бездействат: Регионална инспекция по околна среда и водите – София, Държавно горско стопанство – София, Столична община, район Витоша.

Странно нещо не мога да гласувам. Дава ми грешка... Аз съм магистър - не магьосник все още...с амбиции за път напред таз година стискайте палци да стана доктор...

Не е толкова шокиращо. В този район са пребивавали български племена доста дълго Обаче съобщението е много интересно. Ще ми се да има повече подробности по въпроса. Както и историци и по-компетенти от мен да направят анализ на събитието..

За да стартирам темата както обещах поради факта, че в момента нямам достъп до литература относно исихазма (поне не достатъчно автентична) ще копи пейстна уикипедия и ще разчитам на по-запознатите после да коригират ако в текста, който постна има някакви грешки. Цитат от уикипедия http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D1%81%...%B7%D1%8A%D0%BC Исихазмът (от гръцки: ἡσυχασμός, от ἡσυχία, спокойствие, тишина, уединение) е мистическо течение в православното християнство, според което при усилена молитва и вглъбяване, вярващият може да постигне единение с Бог. Исихазмът се разпространява в края на XIII и началото на XIV век в Света гора и в други манастирски обители в Мала Азия и на Балканския полуостров. Около 1335 г. един от видните проповедници на това учение - монахът св. Григорий Синаит, с помощта на българския цар Иван Александър, основава в планината Странджа, в областта Парория, свой манастир.[1] В него бързо започва да се стичат монаси от Византия, България и Сърбия, привлечени от славата на Григорий Синаит. От него те се запознават как да практикуват исихазма. В продължение на около 10 години манастирът в Парория, а и тези в Света гора, стават духовни селища, където били подготвяни десетки монаси исихасти. Те от своя страна, завръщайки се в родните си места, обикновено основавали манастири. Мнозина от тях заели високи постове в местните църкви. По този начин исихазмът бързо се разпространява в целия православен свят. Тежката действителност, особено по времето на турското нашествие, кара много хора да търсят убежище в манастирите и там да се отдават на исихастката молитва. Според исихазма най-важното средство за непосредственото богопознание и истинско богословие е методът на постоянната молитва. Първото условие за истинската молитва се състои в постигането на „внимание”, като умът се концентрира „в сърцето”. На практика се повтаря кратката, така наречена „Иисусова молитва”: „Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мя”. Същност и разпространение на исихазма Григорий Палама - един от най-силните привърженици на исихазма Във Византия исихасти се наричат монасите, които прекарват живота си в усамотение и молитви. Самото понятие произлиза от гръцката дума „исихия”, която означава „спокойствие” или „безмълвие”. През XIV век, за разлика от предишните векове, исихазмът се превръща в широко разпространена монашеска практика, а бързо след това и в учение, което си поставя за цел да възстанови прекъснатата връзка между човека и Бога. Исихастите проповядват, че единението с Бога може да се постигне, когато човек успее да види Божествената светлина. Това се постига чрез особена исихастка практика. Тя включва поставянето на тялото в специално положение, задържане на дишането и непрекъснато повтаряне на Иисусовата молитва. По този начин човек постепенно достига до състояние на блаженство и в края на краищата съзира Божествената светлина - онази, която преди това били в състояние да видят само учениците на Иисус Христос. През втората четвърт на XIV век привърженици на исихазма стават много видни византийски богослови, между които изпъква със своята начетеност и познания Григорий Палама. Чрез неговите богословски произведения и чрез споровете, които той води със своите противници, исихазмът се превръща в учение, което претендира, че отразява самата същност на православното християнство. Св. Григорий Палама е апологетът на исихазма и богословът, а св. Григорий Синаит е учителят и практическият наставник. Първите учители на българския исихазъм са св. Теодосий Търновски (около 1300 - 1363), св. Ромил Видински, патриарх Евтимий и митрополит Киприан Киевски. Съзерцателното монашество се разпростира из цялото славянско християнство през късното средновековие. Исихазъм и неговите противници (варламитство) Не всички кръгове във византийското общество приемат учението на исихазма. Между привържениците му и неговите противници пламват ожесточени спорове. Като най-видни противници на исихазма изпъкват монахът Варлаам, грък, роден в Южна Италия, и живеещият във Византия Григорий Акиндин.[1] Подобно на Григорий Синаит и на Григорий Палама, Варлаам смята, че е важно да се осъществи връзката между Бога и човека. Според него обаче това трябва да се постигне не чрез молитви и уединение, а като се изясни с помощта на древногръцката философия какво представлява Бог. Варлаам твърди, че човек със силата на своите познания и с разума си може да разбере същността на Бога и по такъв начин да постигне единение с Него. Ако исихазмът е учение, което набляга на сляпата вяра, то варламитството е учение, основано на идеята, че до вярата се стига чрез знанието за Бога. Варлаам и неговите последователи осмиват практиката на исихастите и наричат тяхното учение „пъпоумие”, защото, исихастите твърдят, че чрез своите упражнения и чрез особеното положение на телата си по време на молитва, те не могат да видят нищо друго, освен светлината около пъповете си. "Калабрийският философ" Варлаам идва около 1330 г. в Цариград. Там той се ползва с подкрепата на императора Андроник III и "великия доместик" Йоан Кантакузин. Твърдейки, че Бог е непознаваем и че с помощта на логиката на Аристотел божествените истини за произхода на Св. Дух не могат да се докажат окончателно нито в полза на православните, нито на католическите догми, през 1337 - 1338 г. той влиза в богословски спор с Григорий Палама. Идеите на Палама одобрява събор през 1341 г. и Варлаам се връща в Италия. Спорът с Палама продължават Григорий Акиндин и философът Никифор Григора. От 1342 до 1347 г. Акиндин е подкрепян от патриарха Йоан Калека, но той е отстранен и на двата събора през 1347 и 1352 г., под председателството на Йоан VI Кантакузин, богословието на Григорий Палама отново е потвърдено и той е избран за архиепископ на Солун (1347), а неговите последователи и ученици Исидор Вухарис, Калист и Филотей Кокин последователно стават патриарси на Цариград. В края на XIV век срещу паламизма неуспешно се обявява група от известни византийски томисти (последователи на Тома Аквински и привърженици на сближаването с латинския Запад), начело с братята Димитър Кидонис и Прохор Кидонис. Зографският манастир e едно от местата, където исихазмът намира здрави корени. Григорий Палама - един от най-силните привърженици на исихазма Ето още информация за Григорий Палама, която считам че е интересна и още по-интересен е източникът, от който я почерпих - сайтът на храмът "Вси Светии"В храм ”Вси Светии”, с. Кралев дол (Пернишко, на 25 км от София), който предлагам да си направим една екскурзия и да посетим (това офтопик последното). Ето линк към сайта на храма:http://www.roacbulgaria.org/ Ето го и хубавия текст: Антропологията на св. Григорий Палама Панайотис Христу Антропологията на св. Григорий Палама е нервният център на неговата теология. Цялата негова система се стреми към едно единствено нещо - описание и определение на отношенията между хората и на отношението на отделния човек с Бога. Той следва човека в неговата борба и усилия между земното и божественото, между сътвореното и безначалното и показва пътя, чрез който той да постигне състоянието на предвечното. И точно това състояние прави човека човек, защото той е не само едно украшение или венец на цялото творение, но също така образ на троичния Бог, за когото предвечното царство е било приготвено още от самото създаване на света. Целият физически свят е сътворен в резултат на действието на Божествената енергия. Но фактът, че дори човекът привидно е създаден в резултат на същата тази енергия не го прави равен с животните. При човека са прибавени свръхземни елементи и накрая е било дадено божествено дихание. Човешкото тяло, създадено от материя, принадлежи към категорията на материалните същества. Човешката душа, съдържаща свръхземни елементи, се различава от душата на животните по това, че първо е духовна същност и после енергия; докато душата на животните е прост механизъм, който не съществува сам за себе си и умира заедно с тялото. Като независима същност, човешката душа не се изгубва в тялото, но живее самостоятелно след отделяне от тялото като духовна същност и въпреки, че е сътнорена духовна същност тя е безсмъртна. Съществуват различни мнения измежду светите Отци относно начина, по който душата е свързана с тялото. Въпреки че св. Григорий споменава често мнението на св. Макарий, според когото душата се намира в сърцето, изглежда, че Палама предпочита мнението на св. Григорий Нисийски, според когото душата е разпръсната из тялото като динамичен елемент, който го държи цяло, съдържа неговите предвидени от Бога сили и го оживява. Основните сили на душата: nous, logos и pneuma (интелект, разум и дух) са прости функции, изразяващи душата като цяло. Те не са същности. Когато и да говори за интелекта като за сьщност, св. Григорий очевидно има предвид самата душа. Употребата на понятия от св. Макарий изглежда да е повлияло на някои от Григориевите антропологични формулировки и такова едно влияние може да обясни неговата настойчивост в мнението, че основния телесен орган на интелекта е сърцето. Разбира се, тази формулировка е послужила и на други цели. Тя подчертава тясната връзка между двата елемента на човешкото тяло, тъй като телесният елемент се храни биологически от сърцето. Това подчертаване служи да се избегне надделяването на схоластическия интелектуализъм в теологията. Във всеки случай, рядкото споменаване на думата ‘сърце’ от св. Григорий в по-широк смисъл, не бива да се пренебрегва . Интерпретирайки Псалом 32:15, той казва: ”Нека приемем тук израза ”сърце създадено от Него” като значещо вътрешният човек.” Разумът е тясно свързан с интелекта, от който той произлиза и понякога се отъждествява с него, така че да се разграничат един от друг, както прави св. Григорий, изглежда като един вид техническо начинание. Най-сетне духът излиза напред от разума и интелекта и живее измежду тях двата. Духът е еросът на интелекта, съ-отнесен към разума, който оживява тялото. Св. Григорий придава обширен и динамичен характер на толкова обсъждания израз ”по образ и подобие”. Той открива образ в цялото съществувание на човека и го съотнася към Светата Троица. Човекът е създаден не по отвлечен образ на Бога, но по конкретния образ на Троичния Бог, тъй като е сътворен от енергията на цялата Троица и може да приема божествената светлина, която се излъчва от цялата Троица. Неговият интелект, разум и дух съставят една наследена цялост отговаряща на цялостността на трите личности на Светата Троица, т.е. nous, logos и pneuma (Интелект, Разум и Дух). Както в Божественото Nous поражда Logos и Pneuma предхожда като ерос Nous съотнесен към Logos, така в човека разумът се носи от интелекта и духът е проектиран като ерос на интелекта съотнесен към разума. И както Светия Дух оживява света, така човешкият дух оживява тялото. По този начин образът се отнася до целия човек, включително и тялото му. Истинското значение на св. Григориевото учение по този въпрос е следното: възможността на човека да бъде извисен до истинска духовна личност като образ и символ на личността на Бога. Този образ може да се нарече по-скоро microtheos отколкото microcosmos. Това е естественото състояние на човека. Нещо повече, първият човек е получил и друг дар: божественият дух, който не е сътворен, каквито са останалите човешки елементи, а е свята нетварна енергия. Последната цел на човека е да бъде свързан с Бога в една същност, така че да може да бъде наречен ”друг Бог”. Тази цел може да бъде осъществена само чрез сливането с божествения дух, чрез който човекът е бил облечен с божествена слава и е станал съучастник в Божието величие. Това е свръхестественото състояние на човека. Дали човекът пребивава близо или далеч от Бога зависи от неговата воля, което значи, че това е съзнателно, а не естествено състояние. Той е благоразположен към различни духовни качества, добро и зло, и може да клони и към двете. Пребивавайки в доброто значи запазване на Божествения дух и общение с Бога. Обръщането към злото значи отдалечаване от Бога и това движение се равнява на смърт за душата. Господ нито е създал нито е причинил смъртта на душата и тялото. Смъртта е плод на греха, който е бил извършен от човека. Още в началото човекът получил като дар и призвание да живее вечно в дух и тяло. Но животът на човека е безсмислен, ако не извира от съвместното му съществуване с Бога. Животът на тялото се гарантира от човешкия дух, а истинския живот на душата - от божественият дух. Ето защо ако душата бъде напусната от оживяващия божествен дух, тя умира духовно, точно както, ако тялото бъде напуснато от оживяващия човешки дух, настъпва неговата физическа смърт. Душата откъсната от Бога само технически запазва своето безсмъртие. Дяволът, бидейки първият, който се отказва от Бога, бива също така първият, който е обречен на духовна смърт. Но той успява да прелъсти човека и да тласне и него към духовна смърт. Смъртта на тялото е неизбежно следствие от духовната смърт на душата, чието продължение е човешкият дух: силата, която оживява тялото. И докато тази смърт изглежда естествена при тези обстоятелства, тя в същото време е и Божествено снизхождение към човека с цел да се предотврати увековечаване на злото и греха. Всички наследници на Адам са обречени на смърт, защото цялото човечество се подчинява на греха. Не бива да разбираме падането на човека като наследствена вина или колективна отговорност. Фактът на падането засяга цялата структура и състояние на човека - както естествено, така и свръхестествено. Това е причината падането на първия човек да стане падане за всички хора. С падането на човека, Божествения дух, който му е бил даден в началото, се оттегля от него, съответно се оттегля и неговата прилика с Бога. Човекът вече не участва в славата на Божествения живот. Но образът на Бога остава незасегнат. Фактът,че сега той (образът) изглежда замъглен и неясен се дължи на тази загуба на приликата, която някога го е правила абсолютно чист и му е придавала своето цялостно значение. Това не е естественото състояние на човека. Без да бъде песимист относно възможностите на падналия човек, св. Григорий все пак ги счита за ограничени. Човекът може да обслужва своите земни нужди, но не може да обслужва своите духовни нужди. Той има желание да изпълнява заповедите на Бога и може да го познава частично наблюдавайки чрез интелектуален размисъл Божието творение, но той е неспособен да познае Бога напълно и да го срещне, нещо, което е крайна цел на живота му. Този дар е даден само чрез нетварната светлина, която е недостижима за падналия човек. Нетварната светлина е Божията благодат. Мейндорф свързва учението на св. Григорий за действието на Божията благодат с въплъщението на Логоса. Романидис, обаче отхвърля този тезис, като твърди, че благодатта е действала дори в старозаветно време. Той посочва класическия пример с Мойсей, като доказва, че тази благодат произтича не само от Христос, но от цялата Света Троица, Която съществува и действа през всички времена. Все пак, тя става достъпна за човека едва след въплъщението на Логоса. В старозаветни времена, Божието благодат действа случайно, непредвидено и апокалиптично. Бивайки вече напуснат от Божествения дух, падналият човек не може да участва в него постоянно. След въплъщението, Божието благодат започва да действа постоянно и става достъпна за човека, ако той получи отново Божествения дух. Само и единствено обновлението и възстановяването на човешката природа според нейния архетип би могло да донесе необходимата радикална промяна в развитието на човечеството. И тази промяна настъпила следствие безпрецедентно събитие: въплъщението на Бога. ”Най-прекрасното или по-скоро несравнимо с нищо друго събитие представлява въплъщението на нашия Господ Иисус Христос и особено Неговото страдание и Възкресение” – казва св. Григорий. Природата, която Христос приема не е тази на целия човешкия вид, а тази на личност, която не е съществувала сама по себе си преди, но получава съществувание в Логоса и е съединена с Него в една ипостас. Това е само тази индивидуална природа, която съдържа пълнотата на Божеството и е претворена и обожена като първи плод на нашия човешки вид. И така е създаден нов корен, способен да дава живот на своите издънки. Претворяването на човешката природа на Христос е физическо. Такава е и промяната направена в човека чрез обновлението, но връзката на човека с този корен не е физическа, както е физическа неговата връзка със стария Адамов корен. Връзката с този нов корен е осигурена чрез доброволно и желано участие в обновлението. По такъв начин ние се оказваме пред ново състояние на човека, състояние което замества простото възстановяване на човека със състоянието му преди падението, тъй като то представлява пренасяне в рая. Преди падението, човекьт несъмнено е притежавал познанието за Божията светлина, но сега приетата от Христос човешка природа е сложена да седи на Божия престол и оттогава привлича човеци към Себе си. Мъжкият архетип сега е Йоан Предтеча, а женският - Дева Мария. Ако физическият живот произлиза от Божествената енергия, както е според св. Григорий, то тогава богоподобния живот на човека е съпричастен със самата Божествена енергия, съпричастност, която води към theosis, обожение. Първият от основните фактори, които определят посоката на обожението е концентрацията на интелекта. Именно тук се намира една от спорните точки, около които се разгарят остри полемики между Григорий Палама и Варлаам Калабрийски. Последният, въпреки че не е истински платонист в своята антропология, що се отнася до молитвата, поставя начело строго неоплатоническа теза. Той приканва към отстраняване на интелекта от тялото и към потушаване на пасивната част на душата, така че интелектът да бъде отдаден изцяло на екстазна молитва и общение с Бога. Това, според Варлаам, е единственият начин да се постигне истинската светлина, тъй като привързаността на интелекта кьм обикновените функции на тялото и кьм пасивната част на душата я изпълва с тъмнина вместо със светлина. Варлаам счита едно такова екстазно състояние както и благодатта на обожението за напълно естествени. Точно обратно на това, Григорий определя това мнение като извор на всички грешки, както философски така и богословски. Той призовава към концентриране на действието на интелекта вътре в тялото или по-скоро вътре в човека като цяло. Тялото не е нещо незначително. Защо тогава то, което може да стане жилище за Бога да не заслужава да притежава интелекта като свой обитател? Такава е презумпцията, с която исихастите моделират закона за греха и въвеждат силата на интелекта в човека. Те приписват на всяка функция това, което й е свойствено: на чувствената - въздържаност (умереност), на страдателната - любов, на разумната –трезвеност. Концентрацията на интелекта няма за цел нито придобиване на познания, нито на просто богословстване. Според св. Григорий, богословието е недостатъчно, непълно средство за доближаване до Бога, тъй като то е само ”дума” и ”разсъждение”. Той търси съзерцание на Бога отвъд тази ”дума” и ”разсъждение”. В своята позитивна и схоластична форма, теологията като знание и разбиране за Бога, не може да бъде цел на движението на интелекта към Бога. Нито пък нейната апофатична форма, когато потапянето в божественото се затъмнява, може да бъде единственият път за християнина. Независимо в коя форма тя трябва да бъде заменена. Човек може да си мисли за един град, например, но той никога няма да може да придобие представа за неговата структура, освен ако не го посети. Човек може да си мисли непрекъснато за злато, но той никога няма да го притежава,освен ако не го вземе в ръцете си. По подобен начин, независимо колко някой разсъждава за Бога, той не може да придобие божественото съкровище. Човек може да го получи само чрез преживяване на Божествената реалност и достигане на Божието откровение - theoptia- това надминава теологията също както притежанието на един предмет надминава знанието за него. Тук е въведен и един друг фактор - непрестанната умна молитва. Св. Григорий не отхвърля напълно екстаза, но му дава подходящо съдържание. Тъй като той счита дори материалните неща за дар от Бога, той не може да не даде място на тялото в духовния опит на човека. Това е теза почерпена от източната духовност, която може да бъде проследена назад във времето чак до Диадох и св. Макарий. Според св. Григорий екзалтацията на човека е резултат от напрегнатото усилие на интелекта, докато целият човек участва в Божествените дарове. Връхна точка на тази екзалтация е общението му с Бога като в същото време човешките способности продължават да функционират. В този смисъл екстазът е действие, чрез което човешките възможности са издигнати над тяхното обичайно състояние и което отправя човека към Божественото снизхождение. Всъщност Господ снизхожда към човека, а човекът от своя страна възлиза към Бога, за да може тяхната среща да се осъществи. Молитвата е условие за екстаза. Тя притежава силата да въздигне човека от земята до рая и да го изправи пред Бога. И тук не става въпрос за елементарна емоция. Целият човек е завладян от изобилна светлина, от безначалната светлина на божествената слава, която се излива вечно от Светата Троица. Светлината на Таворската планина, светлината, която се вижда сега от исихастите и съдържанието на благодатта на живота, който има да дойде, са трите етапа на едно и също духовно събитие, съществуващо в предвечната реалност. Безначалната светлина не е предмет, който може да бъде възприет сетивно. Тя надминава както сетивото, така и разума. Но въпреки това, и тялото и душата участват в нейното съзерцание. Но как е възможно това? Следвайки св. Фотий, св. Григорий поддържа теорията, според която, интелектът при своето въздигане придобива ново духовно сетиво и това сетиво е самата светлина, т.е. когато е завладян от божествената светлина и влезе в нея, самият интелект става светлина. По такъв начин, човекът преминава състоянието на екстаз и достига единение с Бога и theosis - обожение. В това ново състояние има начало и развитие, но няма край. Развитието е безкрайно. Въпреки, че в това безкрайно развитие се съдържа понятието за несъвършенство, чисти и праведни хора, могат да бъдат наречени ”богове”, тъй като те участват в Божията слава. Но въпреки това, те са несъвършени богове, които не са тъждествени с Божествената същност. Това, в което се участва, не е Неговата същност. Всяко нещо, в което се участва е разделено, докато Божествената същност е неделима, по тази причина, това в което тук се участва е Божествената разделяема енергия. За да се разбере правилно мисълта на св. Григорий, можем да използваме сравнение. Човешката душа е същност, чиито функции, както вече споменахме, са интелект, разум и дух. Ако предположим, че един човек участва в интелекта, разума и духа на друг човек, то тогава действията на тези двама души ще са идентични, но това не прави същността на техните две души идентична. Такова нещо е невъзможно. По този начин, на по-високо ниво, духовният човек достига до енергиите на Бога, но си остава чужд на тяхната недостижима същност. Дори когато не участва активно в нетварната обожваща благодат, човекът си остава резултат на творческата енергия на Бога. Неговото единствено отношение към Бога е като на създание към своя създател. Но когато е съпричастен на Божествената благодат, той придобива свръхестествени качества, без да престава да бъде сътворено същество по природа и бива пренесен от категорията на създанията към друго положение. Тогава Бог и човек имат живот в обща нетварна енергия, Първият като естествен извор, последният като съсъд на благодатта. Така, всеки човек се превръща в същество без начало и без край (anarchos и ateleutetos - по думите на св. Григорий, които са отзвук на преп. Максим Изповедник), което влиза в предвечното царство на Божията слава. Установяването на Божието царство вече е започнало в този свят. Човешката душа, бидейки отново издигната в резултат на придобиването на Божествения дух, вкусва Божествената светлина и слава. Това е реален опит, който прави човека член на Божието царство. Все пак, това участие ще стане пълно, едва след Второто пришествие, което ще сложи край на смъртта на тялото. Връзката на новия човек с Бога остава неразрушима, дори след отделяне на душата от тялото, също както Божественото в Христос остава неразделено от човешкото дори в смъртта му. Онова, което става с Богочовека Христос може да се повтори в човека. Тялото ще бъде възкресено с цел човекът да бъде обновен цял и приет в рая. Придобиването на рая, а не възкресението, е Божественият дар за праведника. Възкресението на грешниците следователно има друго значение. То също е част от възстановяване на творението, но от противоположна гледна точка. Физическата смърт за човека е благотворно снизхождение на Бога, което има за цел прекъсване на злото. Сега този дар е отнет и възкресението на грешниците става тяхна мъка и страдание. Превод от английски: Елизабет Асенова

От сайтът на Литературен вестник: Литературен вестник - уеб сайт 2.05-8.05.2001 Год. 11 Продуктивността на различията - интервю с проф. Георги Каприев Българският читател вече разполага с две Ваши книги, посветени на византийската философия - "Byzantica minora" и "Византийската философия. Четири центъра на синтеза". Как се породи интересът Ви към тази проблематика? Сравнително късно обърнах погледа си към византийската традиция. Като цяло днешната българска школа във философската медиевистика, с изключение на Калин Янакиев, започна изследванията си въз основа на латинското Средновековие. Аз не съжалявам за това, защото философията в Западното средновековие има далеч по-строги норми и дисциплинира изследователя. Школуването ни помогна да си изградим строга и ясна представа за това що е философия в западната традиция. В тази област откривателствата са малко трудни - от около 150 години там се дискутира въпросът "Що е философия?" и по мое скромно мнение дебатът приключва още през 50-те години. Там ние нямаме какво да добавим - имахме възможността и удоволствието да се учим от западните колеги. Друг е въпросът, че изследванията, които направихме, вече имат своето място в контекста на западната медиевистика и не се гледат като някакъв потуранковски "привнос". Насочването към Византия при мен имаше два мотива, единият по-генерален, а другият по-ситуативен. Генералният идва от това, че се чувствам включен в тази култура - а българската култура до Възраждането е предимно в орбитата на византийската. Възраждането означава модернизация, а модернизацията по българските земи се води по западноевропейски модели. Резкият идеологически конфликт между този модернизационен процес и византинизма, ако използвам този термин в смисъла, в който го употребява Флоровски, води до една много сложна симбиоза, в която западноевропейското преобладава. Във всекидневното ни житие-битие обаче византинизмът няма конкуренция. Ние продължаваме да се движим в тази норма, но това е дълъг разговор. Вторият мотив е наистина ситуативен, дори случаен и смешен. По време на специализацията ми през 1992-93г. в "Томас-Институт", Кьолн, се зароди идеята да организираме международна конференция по философска медиевистика, която да се проведе в България. Първоначално темата на конференцията бе формулирана максимално общо и неангажиращо, но след това през 1994 г. Андреас Шпеер, двигател на немската философска медиевистика в момента, каза: "А защо да не вземем коментара на Тома от Аквино към Дионисий Ареопагит"? Ние с Цочо Бояджиев лекомислено се съгласихме, проф. Шпеер ни даде едно копие от коментара на Тома, защото той е недостъпен в България, и като се прибрахме, се ужасихме от това, което сме направили. Перспективата беше да обясняваме Тома на водещите изследователи на томизма в западната медиевистика. В един момент обаче си казахме - а защо да говорим за Тома, защо да не покажем какво той всъщност не е "разбрал" от православната перспектива, която ние тогава щедро джиросахме на Дионисий. Ефектът беше изключителен. Ще кажа само, че проф. Артсен, директор на "Томас-Институт", след конференцията каза: "От 15 години се мъча да разбера какво представлява византийската философия и по какво се отличава от западната, а като попитам колегите-специалисти, те ми казват: "Това е един много сложен въпрос". А тук за 3 дни ми стана ясно". Защо се получи така? Ами защото ние волю-неволю се оказахме способни да превеждаме реалиите на византийското богомислие в стандартите на западното философско мислене, както средновековно, така и модерно. А такива преводачи просто липсваха в европейската и в световната култура. Колкото и нескромно да звучи, ние се оказахме тези преводачи. Българската философска школа се етаблира като способният преводач между византийско и латинско и обратно. Благодарение на липсата на сантимент, от една страна, и липсата на изкривяващи концептуални решетки, от друга. Което доведе до общо повишаване на интереса към византийската философия. Наистина това възобновяване на интереса започна преди повече от 10 години от други хора, но досега византийската философия се схващаше предимно като някаква екзотика - шарена, реторична, много красива, но философски непродуктивна. Сега това се промени и заслугата до голяма степен е на българската философска школа, която за пръв път сериозно постави въпроса за византийската философия и нейната значимост за европейския християнски свят изобщо. Иначе аз продължавам да се занимавам паралелно и с латинско, и с византийско средновековие. За мен по-важен е диалогът между двете философски средновековия, а не толкова всяко от тях само по себе си. Към какъв подход сте се придържали в книгите си? Мисля, че те са подчинени на един и същи метод или начин на гледане към византийската традиция. "Byzantica minora" e сборник от текстове, които съм писал по различен повод в периода 1991-2000 г. В тези текстове аз съм опипвал почвата и съм търсил метода си, докато "Византийската философия" е плод на вече изграден метод, приложен върху историята на цялата византийска философия. Разбира се, с избрани акценти. Голяма беля е една руска мода, започнала някъде в края на 18 век и доминирала през 19 и 20 в. в изучаването на онова, което аз наричам философия. Това е безнадеждно сантименталният поглед. Когато са го практикували високи интелектуалци, той е дал добри резултати. На средно ниво обаче той води до потресаващо замазване на нещата. Затова модерният поглед, към който аз призовавам, прилича на онова, което пак руснаците са описали, когато в началото на 20 век са започнали да свалят пластовете от мръсотия върху византийските икони. Дотогава се е смятало, че Православието рисува в тежки, черни тонове. А то било от мръсотията. Нещо такова ми се иска да стане и с византийската философия. Та единият проблем е православният сантиментализъм, а другият - концептуалните решетки, формирани от традицията на западноевропейската философия. Аз препоръчвам нещо, което съм видял у изследователите на арабската философска мисъл. Вече десетина години те отказват да гледат на арабската философия през призмата на западноевропейската традиция. Нека видим какво означава философията за самите араби, как са използвали тази дума и как са практикували това нещо. Лаская се от мисълта, че съм един от първите, ако не и първият, които поставиха по същия начин въпроса за Византия. Нека видим византийците какво разбират под философия. И какво разбират? Ако подходим към византийската традиция с подхода, чийто най-емблематичен, но далеч не единствен представител е Тома от Аквино, то ще трябва да кажем: "Византийска философия няма". И тъкмо това масово се твърди в средите на философската медиевистика, с 3-4 изключения - "Няма философия във Византия". Има теология. Защото Бог и божествените неща са темата за размисъл, а авторитетите са Светото Писание и традицията, темите са почти едни и същи в цялата история на византийската философия... И вижте следствието! В някои православни университети въобще не се изучава средновековна философия - нито източна, нито западна, а направо се скача от Прокъл на Декарт. Останалото се подарява на богословските факултети - те да си трошат главата с него. Срещу това трябва да вопием. Как? Ами като питаме византийците какво са разбирали под философия. Още кападокийците, които са предвизантийски автори (за мен Византия започва през 7 в.), нормират какво е това философия. Ще се опитам да го кажа максимално синтетично: Философия е всеки дискурс, всяка вербализация на високите интелектуални теми, на високите ноетични теми (защото самият превод на nous с intellectus вече подвежда). Това има две перспективи. Първата е, че философията е много по-широко понятие, отколкото си представят на Запад по това време. Философия за византийците е целият корпус на Аристотел, а не само Логическият органон или, айде и Метафизиката към него. Натурфилософията, поетиката - всичко това е философия. Втората перспектива e, че тя включва и богословските теми - да, но теология на Изток не означава наука, знание, дискурс за Божественото. Теология означава самоизразяването (разбирай откровяването) на Бога пред човека. Това откровяване обаче не е вербално и не се самовербализира. Аз не мога да кажа: "Бог ми каза еди-какво си". Това е един опит за Божественото, който по същество е неартикулируем вербално. Вербализацията на този опит е философията - и това е формулирано още от Григорий Богослов. Свеждането на опита от Божествеността, който не е нищо друго освен живеене на самия божествен живот до нещо, което може да бъде изказвано, обсъждано, внушавано по дискурсивен път. Жанрът е без значение - проповеди, поезия, каквото ви дойде на ума, включително т.нар. богословски съчинения, са философия във Византия, доколкото са дискурс. Каква е връзката между философстване и манастирска култура? Манастирската култура не предразполага към философстване. Монасите не са в манастира, за да пишат текстове. Затова византийските текстове не са систематични, а полемични. Монахът започва да пише тогава, когато е чул някой да говори безкрайни глупости за Божественото. Тогава той казва "О, Боже" и тръгва да бие с голямата тояга - така възникват 95 процента от византийските философски текстове. Монахът има съвършено други задачи - а именно постигането на божествения живот, присъствието в божествените енергии, което не става с писане и говорене, а със съсредоточаване и мълчание. Така че имаме философия, писана от монаси, но имаме и много значителен обем текстове писани от светски лица или висши църковници. Изобщо мембраната между светското и църковното във Византия е много по-тънка, преходите са много по-лесни, отколкото на Запад. Какво е ромеят - ромей е образованият ромей, казва Бек и аз съм съгласен с него. Образованието е един от малкото критерии за просперитет в Източната Римска империя. Тук няма съсловни йерархии, няма синя кръв - кръвта е червена и се лее, за съжаление, обилно през целия период. Условията за социален успех са: Православие, знаене на езика и отлично знаене на езика, което ще рече познаване на всички културни знаци и шифри. Оттук нататък никой не се интересува кой къде е роден. Така че философията е елемент от съществуването като ромей. Тя не е нещо, с което се занимаваш от 4 до 5, докато стане време за чая. Тя е елемент от екзистенцията на ромея. Затова предпочитам една по-широкообхватна дума - богомислие. Мисленето за Бога генерира философстването. Така можем да снемем противоречието между специфично натоварените сциентистки термини философия и теология, които са неадекватни, когато говорим за византийската традиция. Манастирският устав не регламентира заниманията с философия, той нито я предписва, нито я забранява. Православните манастири се организират около устава, писан от св. Василий Велики през 4 век. Ние нямаме такава законническа традиция, каквато има на Запад и чиято основа се поставя от устава на св. Бенедикт от 6 в. Св. Бенедикт си служи с устава на св. Василий и го казва в послеслова си. Бенедикт е отвратен, от една страна, от порядките в тогавашните западни манастири, а, от друга, е безкрайно недоволен от устави като този на Пахомий. Пахомий е един "полковник от запаса" от римската армия и става монах, като пише един устав, който по нищо не се различава от военните. Може би е преписал устава, който е имал в мешката си. Бенедикт пише един хубав устав, а след него се появяват още много други, които детайлизират задълженията на монаха. Докато на Изток уставът не е толкова формално предписателен. А как се съотнасят философия и политика? Във Византия всичко е политика. Почти няма интелектуалец, дори монашески интелектуалец, който да не гравитира около двора или около неговите противници. Йоан Кантакузин дори е бил император по едно време. Вземете патриарсите - Фотий, Георги Схолар, Марк Ефески, който е в опозиция на двора, но е бил митрополит на Ефес. Константин-Кирил Философ, един имперски чиновник, малко преди смъртта си с облекчение казва: "Най-сетне няма да служа никому". Целият живот на тези хора е преплетен с политиката. Е, има и изключения - Йоан Дамаскин спокойно можем да го мислим извън политиката. Проявявате ли интерес към всекидневните форми на богомислието и релациите му с "високата" философия и теология? Възможно ли е въобще подобно изследване, след като всекидневният опит на средновековния православен човек далеч не е така добре документиран, както в Западния свят? Всекидневният опит на византийците е доста щедро документиран. Друг е въпросът, че тази тема не е достатъчно изследвана. По-скоро философските текстове са онова, с което не разполагаме. В много голяма своя част те стоят като ръкописи и не са издавани. Критично издание дори на Максим Изповедник няма, какво да говорим за другите. Философията е била част от всекидневието на образования ромей, без да е била задължително важна за един търговец например. Има пробиви на философското във всекидневието - Йоан Дамаскин пише роман, "Варлаам и Йоасаф", който е популярен в съвременния смисъл на думата, което не му пречи да обсъжда вътре философски понятия. Интерес към всекидневните аспекти на философстването сигурно ще се прояви, едва ли обаче при мене. Аз започнах с един подчертано културологичен интерес, но този интерес все по-мощно затихва. Напук на нашите френски колеги например, аз смятам, че културологията не е по-трудният, а по-лесният подход, в сравнение с историята на философията. Историята на философията изисква дисциплина и не те оставя да говориш за неща, които си сънувал малко преди да си изпиеш кафето. Там трябва да се влезе в текста. Проучено ли е реципирането на византийската философия в славянския свят? Рецепцията на византийската философия в славянския свят не е добре проучена. Славянският свят никога нищо няма да разбере от своето византийско минало, докато не се откаже от големановската идея, че представлява самостоятелен свят през средновековието. До момента, в който българи, сърби, руси и т.н. си въобразяват, че са някакъв трети или двайсет и трети Рим, че Търново е конкуренция на Константинопол, че Киевска Рус някой искал да я знае, а Белградският санджак бил много важен - докато тези патриотически напъни продължават, нищо няма да разберем от собственото си минало. Тези култури са епигонски. Това трябва да се казва с гордост. "Епигонос" означава някой, който е роден по-късно, но е от същия чин. Това е епигонство с много висока класа. българската средновековна култура е с много високо качество, защото е епигонска. В тези жанрове, които епигонството позволява, ние имаме много високи постижения. Онова, което епигонската култура не позволява, е историографията. Историография ние нямаме. Имаме преводни историографии и едни неща, които нашите историци наричат по един смешен начин - Български апокрифен летопис... Това са едни пар екселанс магически текстове, които имат с историята толкова общо, колкото аз със саксофона. Кои са най-активно реципираните византийски философи? Йоан Дамаскин и Дионисий Ареопагит. Има едно прекрасно изследване на Петя Янева, Лидия Денкова и Климентина Иванова върху рецепцията на Дионисий. Също Василий Велики и изобщо кападокийците. Винаги забравяме за тях, защото това е въздухът, който дишаме. Това е голямото влияние. С една дума, имаме силна средновековна култура, която заслужава своето сериозно изследване. Имаме прекрасни филолози. Историците ни за съжаление работят толкова националистически нахъсено, че просто не виждат тази България и си създават някаква друга. Изследователите-философи са малко и направеното от тях е с различно качество, но главният проблем е, че си остава малко. Така че изследванията предстоят, боя се обаче, че това не са моите изследвания. Каква е ролята на философите в разделението между Православие и Католицизъм? Историята на разделението може да бъде описана по много начини. Като история на противопоставянето на философски концепти, но и като историята на диалога между двете богословски и философски традиции. Философите са хора, които формират твърдения и ги отстояват твърдоглаво. Те обаче могат и да дискутират, да диалогизират помежду си. Докато политиците и военните са в състояние за една нощ да разрушат всичко. Такъв е случаят с превземането на Константинопол от Четвъртия кръстоносен поход, това безобразие - няма как другояче да го определим. Един английски историк на църквата казва, че именно превземането на Константинопол бележи появата на схизмата. Е, ако това твърдение не е вярно 100 процента, то поне е вярно 50 процента. Кое е най-голямото отстояние между системите на Православието и Католицизма от философска гледна точка? Противопоставянето между Григорий Палама и съвременната му схоластика? За противопоставяне между паламизъм и схоластика можем да говорим едва през 15 век - Палама умира в средата на 14 в. По-интересно е противопоставянето в съвременната философска медиевистика. Един от най-перфектните познавачи на византийската традиция, какъвто е Герхард Подскалски, франкфуртски йезуит, сякаш е лично обиден на Палама и му се кара много. А е оскърбен затова, защото паламизмът е система. Всъщност православието няма склонност към систематични текстове, има общо два такива - на Йоан Дамаскин и на Палама. Паламизмът е системно мислене, извеждащо едно учение, учението за енергиите, което се конфронтира с основни позиции на католическото богословие. Затова е сърдит Подскалски, който като храбър хоплит може да оспорва някакви твърдения на парче, да спори като цитира Василий Велики, или Максим Изповедник, но когато има срещу себе си система, вече не може да спечели лесна победа. Подскалски не е единствен, има теолози, които като чуят името на Палама в една стая и си излизат. Мисля, че времето на тази нетърпимост си отива. По-младите поколения медиевисти от двете страни на разделението по-скоро търсят начин да се разберат в различията си. Тенденцията на 90-те години е да се търси продуктивност в различието. За мен паламизмът е системата на модерното православие. Друг е въпросът, че Палама е бил замазван и затлачван (не забравен) за един доста дълъг период. Става дума за времето от началото на 17в. до началото на 20 в. Той бе преоткрит благодарение на усилията на руски емигранти като Йоан Майендорф, Владимир Лоски, Георги Флоровски, Павел Евдокимов. Донякъде аз смятам именно тях за свои учители. Това са хора, интегрирали се в западната култура, но неизгубили своята физиономия. Обидно ги наричат неопаламити - това назоваване е въведено именно от школата на Подскалски. Аз съм от хората, които приемат това назоваване в позитивния му смисъл. Трябва все пак да помним обаче, че Палама поставя акцента върху практиката, именно практиката на съзерцанието, исихастката молитва, докато ние сме склонни да отпращаме практиките към личния живот на човека. За да разберем както трябва тази система, трябва да обърнем внимание на особено силното място, което заема схващането за свободата на волята във византийското богомислие. В никоя друга християнска традиция не се акцентира толкова много върху свободата на волята, колкото във византийската. Владимир Лоски има един поразителен образ - Бог, който чука на вратата на човешката душа и смирено чака да му се отвори. Ето това Западът не може да си го представи. Въпросите зададе Бойко Пенчев Повече за проф. Георги Каприев: проф. дфн. ГЕОРГИ КАПРИЕВ Георги Каприев (Бургас, 1960) е завършил философия в СУ, специализирал е в Кьолн и Париж. От 1999 г. до 2007 ръководител на Катедрата по история на философията към ФФ на СУ. Президент на комисията 'Византийска философия' на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Член на Обществото за философия на средновековието и ренесанса - GPMR в Германия. Член на Института за средновековна философия и култура (София). Съосновател на Европейския висш колеж за антична и средновековна философия (EGSAMP). Гост-професор в Кьолнския университет 2005/6 г. Гост-лекторати в университетите на Бари, Берлин, Бохум, Вюрцбург, Кьолн, Хановер, Цюрих. Автор е на 14 книги в областта на средновековната християнска философия, между които Philosophie in Byzanz, K.nigshausen & Neumann, W.rzburg, 2005; Id quo nihil maius cogitari possit. Философският свят на Анселм от Аоста, архиепископ Кентърбърийски, София, УИ, 2005; ...ipsa vita et veritas. Der "ontologische Gottesbeweis" und die Ideenwelt Anselms von

Офтопикно първо: Привет, Incorrectus може ли да споделиш с нас повече за исихазма и практиките му. Да речем в отделна тема, която веднага създавам - споменаваш, че си успял да си набавиш исихастки творения? Би могъл да разкажеш повече Отделно по темата - съм напълно съгласна с това, че исихазмът е наистина висше постижение на практическата реализация на самоусършенстването и е прекрасно, че това явление е толкова близко до нашата култура. Търсачо и на теб привет! А чакай сега...много хора "разбират" думите Христови но всъщност никога не са говорили с Христос лично. Посланието на Христос, което по някакъв начин е достигнало до нас е разбираемо за всички хора по земята, защото е простичко - "Обичай Бог и ближния си, тъй както обичаш себе си" - ако Бог е толкова всеобхватен, че да може да се замести със свят, то посланието е от ясно по-ясно и много трудно изпълнимо. Допълнителното му мистифициране, превръщане в институция, религиозна доктрина и идеолоия на организирана Църква е повече политика...процес естествен и непрекъснато променлив... Ако аз цитирам Библията не бих била уверена, че цитирам Христос. Защото той не е писал Евангелията. За това нека се уточним - ти цитираш онези, които претендират, че цитират Христос и разбираш тяхната интерпретация на онова, което вероятно Христос е казал. Ще те помоля когато казваш за някои писания уточнявай кои. Говоря за това тук: Индийските писания са толкова много... Не във всички се говори за Атма, Богове и тяхното позициониране. Уточнявай се, моля иначе хората няма да те възприемат сериозно...и ще продължават да отказват да приемат позицията ти...

Методи на сектите в http://www.sexnature.org/content/view/357/56/ Методите на сектите са разнообразни. Някои от тях са хилядолетни, но използват и съвременни за да вербуват последователи, да ги задържат под контрола си и да ги използват за Богопротивните си и човеконенавистнически цели. Психологически методи на въздействие. Основните методи на работа на сектите. Използват целия арсенал разработван от военните и шпионски лаборатории за психологическа война. Като се започне от Фройдистките методи за психоанализа от по безобидно естество като разговор и беседи и се свърши с масовата хипноза. Показателен е случаят със медицинската сестра А.А. През 1990г. тя има приятел лекар, който се оказва сектант от "Свидетели на Йехова". В началото тя ходи на и сбирките на неговата секта, но загубва интерес и се оттегля. Поради това започва конфликт с приятеля й. В крайна сметка двамата скъсват, но при раздялата той й се заканва, че ще я ликвидира или ще я вкара в лудницата. Тя работи в голямо болнично заведение в съседния град. Той активизира връзките си и структурата на "свидетелите..." в нейното заведение и започват психически тормоз. Тя е дискредитирана пред колеги и пациенти, обявяват я за луда. Тъй като работи в лабораторията, а колежката й се оказва сектантка, тя постоянно се страхува да не направят саботаж с пробите, кръвните изследвания или резултатите. Такива опити има. Лекари сектанти я обвиняват, че прави грешни проби на пациенти, при това пред самите пациенти. Налага се да вика по-горестоящ началник за да опровергае твърдението. Независимо, че се доказва, че е права, поради упоритото разпространение на слуха от сектантите, в болницата тръгва мълвата, че тя не е наред с психиката и прави грешни изследвания и манипулации. Пращат й провокатори пациенти от сектата, които я травмират, а после се оплакват пред началниците й, че тя се държи грубо, неадекватно или пък отказват да се подложат на изследвания при нея. Скоро началниците й я викат на обяснения и въпреки, обясненията никой не я взема насериозно. В същото време други медицински сестри от "Йехова" отказват да правят кръвопреливания на пациенти или молят Господ да им прости , че ги правят, като убеждеват А.А. да прави същото като тях. Тя докладва това на директора, но той също не я взема на сериозно. В крайна сметка жената, притисната отвсякъде започва да изпуска нервите си и пред колегите сектанти избухва, а веднъж, когато лекар също от сектата й хвърля в лицето мръсна манта и я кара да я занесе лично в пералнята за пране, тя реагира, че не е слугиня и го замерва с тетрадка, Веднага той подава оплакване до главния лекар, че е бил нападнат. След серия такива скалъпени "инциденти" главният лекар пише до прокуратурата с молба тя да бъде заведена на принудително изследване в психиатрично заведение. Малък детайл - директорът на психиатричната клиника се оказва приятел на главния лекар. Макар, да не подозира, че приятелят му е сектант, той вече е заблуден при разговорите им, че жената има проблеми с нервите. Още един детайл - прокурорът подписал постановлението за принудителна психиатрична експертиза на А.А. се оказва син на приятелката на главния лекар. Тя също е доктор и работи в друго заведение. В крайна сметка жената е вкарана за принудителни 30 дневни изследвания в психиатрията. При отвеждането й тя е ужасена и оказва съпротива на полицаите, поради което в клиниката веднага й слагат успокоителни. За щастие майка й успява да се свърже с Националната служба за сигурност и с кмета на района в който живее. Полицаите правят проверка в клиниката, а кмета отива в прокуратурата и настоява за освобождаването й, като изтъква мотива с заинтересования прокурор и и ска отзоваването му от случая. Районния прокурор обаче отказва, за да пази "честта на мундира". Независимо от това скандала излиза наяве и в клиниката започват да се отнасят по-внимателно с нея като разбират, че има заинтересовани институции. При изследването й не се открива никакво заболяване, а само временно нервно разстройство причинено от постоянния психологически тормоз на работното място. В същото време обаче 15 -те сектанти - лекари и сестри от болницата й, дават показания пред прокуратурата, взети под вничание и от психиатрите, които са съгласувани точно и професионално и сочат данни за циклофрения. След 20-дневни борби между криворазбраната "солидарност" проявена от лекарите и прокуратурата да не излагат колегите си замесени в случая от една страна и кметската администрация, службата за сигурност (към тях се присъединява и местния комитет на ВМРО чийто председател се оказва въпросния кмет, който осигурява адвокатска защита на А.А.) случаят й е отнесен до съда. Това принуждава психиатрите да я изпишат предварително, за да не изтече информация в медиите. Тя е освободена и поставена само на успокоителни и периодични прегледи. Така хем се признава, че е здрава, хем се измъкват сухи от водата сектантите, защото все пак получават основания да твърдят, че А.А. е лекувана в психиатрична клиника. Със съдействието на кмета тя е преместена в друго заведение на работа и е толкова ужасена, че отказва да съде прокуратурата и главния лекар за морални щети защото не вярва в успеха на делото. Службите за сигурност събират информация, но не успяват да добият достатъчно доказателства и случаят потъва в папките. Йеховистите спечелват първия рунд. Т ози пример илюстрира малка част от методите на сектантите.. Използват и по съвременни методи за контрол на поведението разработвани в тайни лаборатории. Напоследък в печата изтече информация, че откачалникът "пастор" Джим Джоунс, който предизвика масово самоубийство на последователите си в джунглата на Гвиана, всъщност е станал обект на секретен опит на военна лаборатория разработваща психични оръжия. Самоубийството е било изпитание на ново оръжие за контрол на поведението. Експериментът приключи "успешно" - загинаха над 900 нещастници. Шоу - развлекателни- методи на въздействие. Модерните методи от шоу - програмите, театралните ефекти, рекламни прийоми, образци на сценично поведение заимствани от поп-изпълнители, музика с модерен аранжимент са в арсенала на сектите. Често така те подлъгват младите хора, желаещи развлечения. Тръгват от интерес и за забавление, докато накрая ги оплитат в мрежата с другите методи. Финансови методи на въздействие. Използва се толкова старата и проверена финикийска форма на работа - парите. Те се използват за помощи на нуждаещите се, заплати на активистите и корупция сред онези, които трябва да свършат нещо, а не са сектанти. Един мормонски проповедник в България получава месечно 300 долара за работата си при курс 1 $ = 1800 лв през 1997г. Да не говорим за безотчетните пари на "пасторите" с които зарибяват податливите хора. За да се стигне до сцени на сектантските проповеди, когато нещастни хорица скачат и крещят "Благодаря ти Господи, че ми напълни хладилника с банани". Напълнил го е пастора, това не е осъдително, но в това ли ще търсим Господ? Парите са важен арсенал в опитите им да корумпират длъжностни лица и щедро да плащат за "услуги". Те имат безотчетни пари. Адвокатите им водещи дела срещу държавни институции или "неприятелски" за сектите журналисти често пъти получават по 200$ на час. Психотропни методи на въздействие. Рядко използвана форма, но не е забравена. В някои секти се използват психотропни вещества - обикновени наркотици или направени по специални технологии - "чудодейни питиета" или "ястия", които се използват в ритуалите им. Изгарят се и различни свещи или пръчици напоени с вещества предизвикващи халюцинации. Често и в България на границата са залавяни сектанти пренасящи наркотици - например мормони. Трудно може да се определи дали това е обикновен наркотрафик под религиозно прикритие или, е част от инструментариума на сектата. Дали наркотика се ползва за зарибяване на последователи, или с парите от продажбата му се финансира сектата. Прилагат се за подсилване на психологическите методи на въздействие и контрол на поведението на последователите. Насилствени методи на въздействие. Прилагат се главно към отдръпналите се членове на сектата или към тези, които разочаровани се готвят да я напуснат. Това се прави с цел да не се изнася вътрешна информация от "отцепникът". Самоубийствата, които в 90% от случаите са причинени от психическо въздействие, но в останалите се чисто физически убийства на отцепници от сектата, палежи на домовете на врагове, кражбите и писането на лозунги по стените на опонентите, взривяването или палежа на автомобили или вещи, отвличане на деца или членове на семейството, изнудването и побоищата, изнасилването на отказали се последователки и всякакви други криминални прояви са част от арсенала на сектите. Това са неща, които се правят ежедневно, но трудно се доказват по редица разбираеми причини. Още по-трудно се доказва намесата на сектите в такива престъпления. Интересен пример има в град Пловдив. В една районна администрация в един отдел работи сектант, на когото е поставена задача да го оглави, защото е възлов за тяхните интереси. За да постигне целта си сектантът започва да разпространява слуха за шефа си, че е бил сътрудник на комунистическата "Държавна сигурност" . Това е периодът на лустрацията и се разгръща лов на вещици. Кметът обаче отказва да уволни началника на отдела, защото е добър служител и не вярва на слуховете. Тогава сектантът изпраща две 16 годишни психороботчета от сектата, които една нощ подпалват входната врата на апартамента на началника му. Същият разбира намека и на другия ден подава оставка. Отива да работи на друго място. За щастие сектантът не постига целта си, да стане началник на отдела, защото кметът се досеща и го уволнява.

Децата и сектите Автор прот. Александър Новопашин понеделник, 19 юни 2006 във http://www.dveri.bg/content/view/2418/139/ прот. Ал. НовопашинОставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно. (Мат.19:14) Когато говорим за последователите на една или друга секта, ние си представяме най-вече големи хора и рядко се замисляме за това, че те имат деца, които искат или не се оказват въвлечени в деструктивния култ. Именно за такива нещастни деца, привлечени от собствените си родители в сектите, ми се иска да поговорим днес. УВОД Психолозите отбелязват, че обикновено в сектите попадат хора с особен манталитет, лишени от способността критично да възприемат заобикалящата ги действителност. Потенциални адепти на сектите са психически слабите хора, израснали в емоционално неблагоприятна семейна среда, смазвани от силен авторитет, не намерили своето място в живота. За адептите на сектата е характерно да възприемат заобикалящата ги действителност като свят на тъмнината, а хората, които го обитават – като слепци. Подобен мироглед е своеобразно бягство от проблемите, с които не са били в състояние да се справят. Но те не бягат сами. А със своите деца, които може би биха били по-различни от своите родители, може би те биха намерили своето място в живота, но сега са обречени да живеят в сектата и по нейните закони, които винаги са в разрез с интересите на личността и обществото. По данни от отчета, публикуван във Франция през юни 1999 год., 40 000 (!) френски деца се намират под влияние на сектите. И това са само официалните данни. А реално колко деца са заплетени в мрежите на деструктивните култове, е почти невозможно да се определи. В Русия дори няма такава статистика, но се предполага, че броят на децата в сектите наброява стотици хиляди. Мнозина сектанти крият децата си и не съобщават на властите за тяхното присъствие в общността. Например членовете на Френската федерация на „Кришна съзнание” не регистрират новородените нито в кметството, нито в органите за социално подпомагане. Затова никой не може да каже колко деца живеят в тази общност. Измамна е представата за това, че ръководителите на сектите не се интересуват от съдбата на децата и че за тях главното е да привлекат в общността големи хора, от които ще извлекат повече полза. Това съвсем не е така. Интересът към децата от страна на сектантите е огромен. Рон Хъбард, основателят на сектата на сциентолозите, пише: "Спасете детето - и вие ще спасите нацията." Не е излишно да напомним, че «спасението» според Хъбард е възможно единствено в сектата «Църква на сциентологията». Ако следваме теорията на Муун, то детето – това е третият месия след самия преподобен. Един от текстовете на "Свидетели на Йехова" уточнява: "Колкото по-рано започне формирането на детето, толкова по-големи са шансовете, децата здраво да се вкоренят в истината и служението си на нея да направят свое призвание." Раел - френски журналист, който твърди, че през 1973 г. с него са влезли в контакт извънземни и са му възложили да открие на Земята тяхно посолство - предлага още от детската градина на децата да се дават тестове, за да "бъдат открити бъдещите гении". Дейвид Берг – основателят на порноцентричната секта «Децата на Бога» (съвременното й наименование «Семейството») - настойчиво призовавал да се развращават децата за по- нататъшното им използване в т. н. «лов чрез флирт» - проституция с цел завербуване в сектата. "Надявам се - писал «пророкът Мо», - че всички наши малки деца могат да се занимават със секс, колкото искат. Съвсем спокойно може да се прави секс с деца до 12-годишна възраст". "СТРАНАТА НА АНУР" Животът на децата в сектата често е просто немислим. Така повечето сектантски общности, привърженици на т. нар. "естествен" живот, принуждават своите последователи да спазват строга диета, което води до хронично недохранване. През 2001 г. в Новокузнецк (по наши сведения днес в района на Кузнецка област действат повече от 50 тоталитарни секти, основани на окултно, неоезическо учение) избухна религиозен скандал. След едномесечно пребиваване в сектата "Страната на Анур" момиченце на 1 годинка и 9 месеца постъпва в болница заради изтощение, рахит, хипотрофия. Детето било лишавано напълно от месо, риба и сметана, продукти, богати на калций, белтъчини и въглехидрати. Естествено и никакви имунизации не били направени на момиченцето. При това родният 22-годишен баща на детенцето, върл адепт на сектата, и новата му съпруга (майката на детето починала от рак) са убедени, че това е "правилният път". Що за секта е "Страната на Анур"? Тяхната вяра представлява «коктейл» от християнство, будизъм, уфология, учението на Рьорих и Блаватска. За първи път за сектата се споменава през 1992 година. «Анурците» се смятат за потомци на жителите на Венера и за да поддържат постоянна връзка с "космическия разум", изтощават себе си и децата си с изключително строга "диета", много медитират, а сутрин на гладно задължително изяждат лъжичка сода, която според тях служи за проводник на космическата енергия… Анурците твърдят, че Космосът им дава дар да изцеляват болести и те се занимават с целителство, макар че, разбира се, нямат никакъв лиценз за извършване на лекарска дейност. А и самата секта не е регистрирана, тъй като "Космосът забранявал регистрация"… Преди да станат "анурци", хората трябва да се откажат от "разкоша" – да продадат апартаментите и имуществото си, а парите да предадат в хазната на "страната". След това връщане назад за тях вече няма. Сектантите никъде не работят, не четат книги, оттеглят децата си ги от държавните учебни заведения, при болест им е забранено да търсят лекарска помощ. (През 1999 г. в «страната» пламва епидемия от краста, а през 2000 г. няколко човека се разболяват от сифилис, много сектанти са болни от хепатит). "Изцеленията" се провеждат вътре в самата секта, и по тази причина водят и до смъртни случаи, макар че поради недостатъчно свидетелски показания това не можа да се докаже. Известно е, че към детската болница в Новокузнецк се обръщат милосърдни хора с молба да се окаже помощ на изтощени деца, които живеят заедно със сектантите в малкото селище Ключевое, близо до Новокузнецк. По такъв начин сектантите съвсем открито нарушават законите на Руската Федерация - «За образованието», «За здравеопазването», «За свободата на съвестта и религиозните организации». В последно време безсмислените идеи на сектантите започнаха да разпространяват чрез безплатни театрални представления в детските градини, училища, клубове, културни домове. Те са организирали „Театър на Духа” - "Светият пръстен”, към него има и детски театър "Слънце" и юношески - "Вятърът на промените". С подкрепата на местните власти, които – как ми се иска да им вярвам! - не знаели с кого си имат работа. Вече в много руски градове бяха изнесени спектакли и залите бяха пълни. На представленията сектантите в завоалиран вид предлагат на зрителите да медитират, което всъщност представлява въвличане на нищо неподозиращите хора в култовите обреди на сектата. Възможно е сектата под формата на детски творчески колектив да успее да организира свое "турне" из страните на Западна Европа. В тази връзка ми се иска да отбележа, че сектантите могат да се представят не само като „Театър на Духа” "Светият пръстен", а и като сътрудници на "Центъра за обогатяване на живота" - фронтова организация на "Страната на Анур". ВИСАРИОН ВисарионНе само «анурците» отхвърлят медицинската помощ. Не признават медикаментите и в сектата на Висарион - друг сибирски деструктивен култ. В сектата на Висарион хората се държат в състояние на постоянно недохранване, не им дават да се лекуват (вместо лекарства те практикуват т. н. «естетотерапия» – излизаш в гората, гледаш тревата, облаците и всичко трябва да ти мине), карат ги да си мият зъбите с урина и да правят куп други безсмислени и вредни неща. Между другото висарионовците, както и анурците, също са здраво свързани с "Космическия разум". От него те периодично получават послания. Ето едно от тези послания: «Послание от Орион. Прието в Молдавия, гр. Кишинев… Прочетено на събранието в Обителта на зората" - така виссарионовците наричат своето селище в тайгата. Коментариите, както се казва, са излишни. На децата, както и на възрастните се предоставя възможността само за една чинийка храна да работят наравно с възрастните: орат земята, строят за своите семейства бърлоги или самостоятелни къщи за лъжехриста Висарион. От храна биват лишавани всички, които закъсняват за четенето на книгите на основателя на сектата. Между другото, когато през 2003 год. висарионовците били в очакване на края на света, имало сериозни опасения Висарион да подтикне своето паство към масово самоубийство. Още повече, че случаи на масови самоубийства сред адептите на всевъзможни религиозни култове, особено на "поддържащите контакти с космическия разум", са доста често явление. "СЕМЕЙСТВОТО" Безусловно освен опасност за физическото здраве, сектите представляват заплаха и за детската психика. Става дума за широко разпространената сред сектантите педофилия и други сексуални престъпления. Характерен пример за това е сектата "Семейството". БергВ продължение на много години тя практикува масово развращаване на малолетни. За сексуалното насилие над децата и принуждаването на членовете на сектата да упражняват "ритуална проституция" писаха вестниците на много страни в света: Великобритания, Аржентина, Франция, Австралия. От тези публикации научаваме, че макар сектата официално да се е обявила за прекратяване на практиката с детския секс, налице са данни за такъв «феномен» като т.нар. лагери или програми за победители. Някога в сектата част от жилищата на общността били отделени като база, където започнала разработката на методи за решаване на “трудните случаи”. Тази практика имала за свой обект младежите и по-големите деца на членове от сектата, но след това обхванала и възрастните. Използвайки методи като държане под ключ, четене на цели преписи от “Писмата на Мо” (посланията на основателя на сектата Берг (на снимката), “изгонване на бесове”, физически наказания, тежък труд, писмени самопризнания за направени лоши постъпки и публично унижение, подрастващите и възрастните били държани под подобно «наблюдение» в продължение на различен период от време (седмици и дори по цели месеци), докато те не “побеждавали” своите слабости или не напускали сектата. Това било документирано от бивши членове на движението, както възрастни, така и младежи. «Семейството» и досега не се е отказало от тази практика, само че доста по-внимателно я използва. Строгият контрол върху мислите на членовете на групата продължава да се осъществява чрез “чистосърдечни разкази”, които всеки член е задължен редовно да пише. В Новосибирск бивши адепти на сектата разказват за голямото внимание, което се отделя на специалното възпитание на децата. Членове на През октомври 2001 г. средствата за масова информация в Новосибирск съобщиха, че нетърговската организация "Проджект ейд Сибир", която се занимава с доставки в Сибир на хуманитарни пратки (за нуждите на благотворителната мисия хранителните продукти били безвъзмездно предоставени на тази организация от Министерството на селското стопанство на САЩ), реално е една от фронтовите организации на псевдоевангелската окултна порноцентрична секта "Семейството" (други нейни имена са Християнска мисия "Семейство", "Децата на Бога", "Съюз на независимите християнски мисионерски общности" и т.н.). Подобни фронтови организации сектата притежава предостатъчно. Чрез тях сектантите прикриват самокомпрометиралото се в целия свят "Семейство". Сред основните получатели на хуманитарна помощ са организациите за социална подкрепа, болниците, детските домове. Интересно е, че организатор и генерален директор на "Проджект ейд Сибир" е госпожа Фейт Фишер (на снимката) – дъщерята на основателя на сектата - Дейвид Брант Берг. След поредица публикации на тази тема Вера Фишер била принудена да напусне Русия. С това на пръв поглед сякаш страстите се поуталожиха. Но ние разполагаме с информация, че в гр. Перм сектата има офис на името на компанията Family Care Foundation, която по наши данни всъщност е фронтова организация на «Семейството». ДВИЖЕНИЕ НА ВЯРАТА В Новосибирск и други сибирски градове действа деструктивният култ "Църква на християнската вяра”, „Евангелска църква на хвалението" (други названия: "Църква на завета", "Слово на живот Интернешънъл", "Извор на живот", асоциация на християнските църкви "Жива вода", "Християните от пълното Евангелие", "Вяра и теология на процъфтяването" и много други). Това е много опасен култ, оказващ силно влияние върху психиката на адептите си. Мисионерите активно използват техниките на хипнозата, въздействайки върху подсъзнанието на хората. Те работят с ученици от началните класове, чиято психика все още е в процес на формиране, и затова представляват особен интерес за сектантите. Канят децата да участват в молитвите и, ако проявят интерес, то още след няколко богослужебни "сеанса" в тях се развива зависимост от чувствени преживявания и те достигат състояния, близки до наркотичната зависимост, проявяваща се по време на общото "хваление на Христа" (нещо подобно на медитативна техника, която цели да пренесе човека в състояние на управляем транс). Сектата създава центрове за работа с наркозависими. Това е един от видовете сектантски бизнес – лекуване на наркомания и алкохолизъм, тъй като роднините са готови да дадат всичко за излекуването на болния. Ежегодният оборот от пазара на антинаркотични услуги в Русия възлиза на 100 милиона долара, а броят на излекуваните не надвишава 5 процента. Под маската на лечение се извършва завербуването в сектата, а с помощта на специални практики, използвани в подобни центрове, децата и подрастващите, страдащи от наркомания, придобиват своеобразна "преориентация на зависимостта". В Новосибирск и други сибирски градове действа деструктивният култ "Църква на християнската вяра”, „Евангелска църква на хвалението" (други названия: "Църква на завета", "Слово на живот Интернешънъл", "Извор на живот", асоциация на християнските църкви "Жива вода", "Християните от пълното Евангелие", "Вяра и теология на процъфтяването" и много други). Това е много опасен култ, оказващ силно влияние върху психиката на адептите си. Мисионерите активно използват техниките на хипнозата, въздействайки върху подсъзнанието на хората. Те работят с ученици от началните класове, чиято психика все още е в процес на формиране, и затова представляват особен интерес за сектантите. Канят децата да участват в молитвите и, ако проявят интерес, то още след няколко богослужебни "сеанса" в тях се развива зависимост от чувствени преживявания и те достигат състояния, близки до наркотичната зависимост, проявяваща се по време на общото "хваление на Христа" (нещо подобно на медитативна техника, която цели да пренесе човека в състояние на управляем транс). Сектата създава центрове за работа с наркозависими. Това е един от видовете сектантски бизнес – лекуване на наркомания и алкохолизъм, тъй като роднините са готови да дадат всичко за излекуването на болния. Ежегодният оборот от пазара на антинаркотични услуги в Русия възлиза на 100 милиона долара, а броят на излекуваните не надвишава 5 процента. Под маската на лечение се извършва завербуването в сектата, а с помощта на специални практики, използвани в подобни центрове, децата и подрастващите, страдащи от наркомания, придобиват своеобразна "преориентация на зависимостта". СИНТОН В последно време активизира дейността си Центърът по практическа психология, работещ по СИНТОН - програмата на московския психолог Н. И. Козлов. Последователите на Козлов се опитват да внедрят тази програма в редица училища в градовете Перм, Новосибирск и други големи градове на Русия. По оценка на експертите от “Центъра за жертви от нетрадиционни религии А. С. Хомяков”, представена в държавната Дума на Руската федерация, учението на Н. И. Козлов преди всичко е човеконенавистно и антагонистично на националната руска култура и действащата в нашето общество система на нравствено-етични норми. А и какво друго може да бъде учението, чийто автор е дълбоко убеден, че “в диктаторския режим моралът работи като хипноза за масово поразяване", че “нецензурната лексика не е нищо лошо, това е живата реч, некастрирана от цензурата... Някой псува, а аз чувам мелодията на речта му…", а “хомосексуалните отношения... създават между възпитател и възпитаван най-жива привързаност”. Дори дилетанти отбелязват, че учението на Н. И. Козлов включва в себе си много сатанински идеи и съвсем явни нападки към християнството. СЕКТАТА НА АКБАШЕВ Що се отнася до сектата на Акбашев, руските средства за масова информация наричат нейния ръководител, Толгат Акбашев, гуруто на руските окултисти в системата на образованието. Своята дейност Акбашев започнал също в Новосибирск. Тук той основал и широко пропагандирал дейността на асоциацията “Люлката на Сибир”. Известно е експертното заключение на Управлението по образование към кметството на гр. Новосибирск за семинара “Космопланетарните фактори на границата на вековете”, проведен от асоциацията “Люлката на Сибир” на 4-10 февруари 1996 г.: “Неговата теория е доста противоречива, не е окончателно оформена в съзнанието на самия автор. На този семинар била представена смесица от идеи от физиката, философията, религията. Предлаганите образователни технологии са спорни от научна гледна точка, не са проверени във времето и, най-важното - недопустими са за учебните заведения". Продължавайки традициите на окултистите - “проводници на преданията за Шамбала”, Акбашев говори за “бъдещото царство на хора с паранормални окултни способности”. Според Акбашев установяването на това царство ще бъде предшествано от “война, в която всички, които не приемат идеите на окултизма, ще бъдат изтребени”. Преди известно време в Москва бе забранено разпространението в московските учебни заведения на поредната инициатива на Акбашев под название “Формиране на детското и младежко движение на инструктури по Мир, Здраве и Съгласие”. Инициативата предизвика остри негативни заключения и отзиви на различни авторитетни специалисти. Главният създател на тази програма е “Междурегионалната педагогическа лига” (преди тя се наричаше “Образование заради оцеляването”), един от ръководителите на която е Т. Акбашев. Идеята да се формира “детско и младежко движение на инструкторите по Мир, Здраве и Съгласие” се родила отдавна. Зимният лагер, или “организационната среща на Мира, Здравето и Съгласието”, се състоял без представяне на необходимата документация. В лагера се практикували ритуали, свързани с “изсмукване енергията от дърветата”, при които децата продължително стоели облегнати на кората на дърветата. Учениците си “обменяли енергии", по време на специалния масаж събуждали “вътрешните си сили”, повторяли безсмислени фрази и изрази. На 26.11.2001, по искане на заместник-директора на Главното управление на Министерството на правосъдието на Руската федерация В. Н. Жбанков, било изработено Комплексно експертно заключение на Руската академия за държавна служба при президента на Руската федерация за образователната дейност на Т. Акбашев. Експертите формулирали изводите си на базата на образователната дейност на Т. Акбашев и създадените от него структури. Заключенията им са следните: 1. Образователната дейност на Т. Акбашев и създадените от него структури се основават на религиозен мироглед от окултно-религиозен тип. 2. Нетрадиционният религиозен мироглед, възприет от Т. Акбашев във вид на идеология на образователната дейност в обществото, публично разпространяван както от самия него лично, така и от организация и обединения, създадени от Т. Акбашев или с негово участие, се отличават с антихуманен и асоциален характер, отрицателно отношение към науката, основните държавни институции и социални институти, както и към традиционните религии. 3. Образователната дейност на Т. Акбашев и създадените от него структури по разпространение и внедряване ва този религиозен мироглед под всякакъв вид и форми се явява противоправен, тъй като противоречи на принципите на държавната образователна политика в Руската федерации, на изискванията към образователното съдържание, утвърждаващо приоритета на хуманистичните ценности, възпитаването на уважение към семейството, народа и Родината, а не окултния расизъм и аморализъм. 4. В педагогическо отношение дейността на Т. Акбашев, базирайки се на абсурдни и антинаучни религиозно-окултни възгледи, спомага за разрушаването на научния мироглед у учениците, за подмяната в тяхното съзнание на научните представи с представи от религиозния окултизъм. 5. Образователната дейност на Т. Акбашев и неговите сътрудници е насочена към формиране у децата и възрастните на асоциални и антихуманни нагласи по отношение на обществото и социалните институти като "паразитни структури", а по отношение на хората, в това число педагозите и родителите, които не членуват в сектата на Т. Акбашев и не споделят неговия окултно-религиозен мироглед, като принадлежащи към изостанали раси хора в сравнение с новата "шеста раса", единствената отличителна особеност на чиито представители е усвояването на окултно-религиозния мироглед. Осъществяваната от Т. Акбашев пропаганда на непълноценност на гражданите по признака на тяхното отношение към религията представлява престъпление по чл. 282 от Наказателния кодекс на Руската федерация. 6. В психолого-педагогическо отношение образователната дейност на Т. Акбашев е антинаучна и опасна за всички нейни участници. Особено опасни са експериментите на Т. Акбашев и неговите сътрудници върху деца. Те се състоят във внушение под формата на учене, игри, отдих, свободно време и оздравителни мероприятия, на асоциални, антихуманни и антинаучни възгледи и представи, въвличане в занятия и действия, способни да нанесат съществена вреда на физическото и психичното здраве - различни медитативни практики, техники на самохипноза, иницииране при децата чрез ненормална двигателна и гласова активност, специални дихателни упражнения (хипервентилация на белите дробове) и други психофизиологични прийоми за гранични състояния на съзнанието, зрителни и слухови халюцинации и други разстройства в нормалната дейност на психиката. 7. Използваните в образователната дейност на Т. Акбашев и неговите сътрудници мирогледни образи и психологически прийоми са характерни за религиозната практика, която в културата на традиционните религиозни конфесии на народите в Русия (християнство, ислям) се оценя като форма на сатанизъм, на общение на човека с бесовете (падналите духове). 8. Претенциите на Т. Акбашев, по подобие на всички останали "целители", е че може да излекува хората от тежки заболявания. Така се създава опасност за здравето и живота на хората, доверили се на Т. Акбашев и неговите сътрудници, тъй като могат да бъдат доведени до тежки форми на заболяване поради неполучаване на своевременна квалифицирана медицинска помощ. Особено опасна е "оздравителната" дейност на Т. Акбашев и неговите сътрудници по отношение на болни деца, тъй като по силата на възрастовите си особености те не са състояние да окажат противодействие и не могат самостоятелно да оценят вредата за здравето си. 9. Образователната дейност на Т. Акбашев във всичките й видове и форми (лекции, курсове, семинари, издаване на "учебна литература", публични изяви, работа с деца и възрастни и т. н.) трябва да се разглежда като незаконна мисионерска дейност на деструктивната религиозна секта (нетрадиционния религиозен култ), осъществявана във вид на образователна, просветителска, оздравителна, психотерапевтична и др. дейност. 10. Ръководителите на органите на държавната власт и общинско управление, в това число ръководителите на органите за управление на образованието, директорите на държавни и общински образователни учреждения, осъществяващи сътрудничество с Т. Ф. Акбашев и неговите организационни структури в образователната дейност, носят цялата отговорност за евентуалната вреда за физическото и психично здраве на педагозите и учащите. ВАЛЕОЛОГИЯ А сега за валеологията. Това е псевдонаучен култ с окултен характер, претендиращ за формиране на нова система от мирогледни позиции на гражданите. Валеологията (други нейни названия "Наука за здравето", "Основи на безопасността в живота") за разлика от сектата на мистика и валеолог Акбашев, доста успешно се внедрява в системата на училищното образование и здравеопазване в Русия. Почти във всички училища са въведени задължителни часове по валеология. Което не е успял да постигне Акбашев, това се удава да отделни членове от Петровската академия на науките и изкуствата. Именно това придава на валеологията определен авторитет в структурите на държавната власт. Валеолозите постоянно се позовават на "авторитетните" изказвания на видните окултисти Блаватска, Николай и Елена Рьорих, Анна Базант. В програмата по валеология е предвидено сексуално възпитание на учениците, започвайки от 1 клас! На първокласниците им предлагат да се запознаят с външното и вътрешното устройство на половите органи при мъжа и жената, да проследят процеса на оплождане на яйцеклетката. В часовете по валеология са предвидени паузи за релаксация, които всъщност представляват кратки сеанси по медитация и самохипноза. По време на такива практики се потиска критичното мислене на децата, способностите за анализиране, детето започва да приема всичко на доверие, без да разсъждава и да се замисля. КАКВО ДА ПРАВИМ? Ние действаме по принципа – „предупреден, следователно въоръжен”. Нашата цел се заключава в събирането на колкото е възможно по-пълна информация за тази или онази тоталитарна секта, която е разгърнала или все още само се опитва да разгърне дейността си в Новосибирск. Към катедралния храм “Св. Александър Невски” е създаден информационно-консултативен център по въпросите на сектантството, чиито сътрудници, когато получат сведения за появата на деструктивен култ в града, веднага съобщават по електронната поща за това на всички медии в града, а също така и в някои централни информационни агенции. Често сектите действат не от свое име, а от името на своите фронтови организации, регистрирани като обществени, обществено-политически движения, организации, предприятия. Например в един от вестниците в Новосибирск беше публикувана реклама на регионалната обществена организация "Самопознание", зад която се крие опасният източен култ "Сахаджа йога". Съответно веднага разпратихме съобщения до вестниците, до телевизията, а самите ние организирахме протестна акция до културния дом, където сектантите се опитваха да въвлекат нищо неподозиращите хора в култовия си обред. Тези, които отиваха в културния дом да слушат "лекции за самопознанието", дори не предполагаха, че отиват на сектантска сбирка, и като разбраха истината, веднага се връщаха назад. Подобна акция проведохме в гр. Искитим, разположен на няколко километра от Новосибирск. Тук "Свидетелите на Йехова" в един от културните домове се опитваха да разказват на жителите на Искитим "цялата истина за Бога", но ние провалихме плановете им. Сектите също се крият под маската на оздравителни центрове. Неотдавна в Новосибирск беше създаден медицински център, в който да се проповядват идеите на "Рейки" - езотеричен култ с източна насоченост, който може да се характеризира като своего рода магия. В много медицински центрове хората се обучават на медитация, на йога. За всички такива центрове ние се стараем да разказваме на жителите на града ни. Когато разпращаме информация, задължително оставяме телефона на Информационно-консултативния център, на който могат да се обаждат всички желаещи. Обикновено ни търсят често. Звънят ни родители на деца, попаднали в секти, звънят ни сектанти, които биха искали да напуснат сектата, но не могат заради оказвания върху тях силен психологичен натиск, звънят ни журналисти, сътрудници на милицията, защото и на тях често им се налага да се сблъскват със секти, които обикновено са свързани с "тъмни" дела. Нещо повече, понастоящем към Държавното управление на вътрешните работи на Новосибирска област е създадена група за връзки с органите на държавната власт и обществените организации. Едно от направленията на тяхната дейност е работата със сектите. Сътрудниците на милицията признават, че част от обществено-политическите организации и обединения, които си проправят "мостове" към кметството и администрацията на областта, всъщност са фронтови организации на някои деструктивни култове. Как да не се сети човек за споменатия тук от мен Толгат Акбашев с неговите "пионерски" лагери, който, между другото, бе поддържан от един от членовете на Московската градска Дума. За съжаление поради недостатъчната правова основа ние можем ефективно да се борим със сектантите само в информационното пространство (радио, преса, телевизия). Завършилите съдебни процеси, в които ние участвахме по повод нехуманното отношение към деца от страна на родители-сектанти и лишаването на последните от родителски права, показаха, че да изтръгнеш детето от ръцете на майката-сектантка, която го мори от глад и го кара по цял ден да медитира, е почти невъзможно - липсва съответен закон, който да позволява това. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Днес е напълно очевидно, че ситуацията с привличането на деца в сектите от година на година ще става все по-тежка. Да се надяваме, че всичко ще се оправи от само себе си, е глупаво и престъпно от наша страна. Трябва да признаем - настъпва съвсем истинска война за душите на нашите деца. Популярното изказване "Децата са нашето бъдеще" сякаш се разбира най-добре от сектантите. И те се борят за своето бъдеще яростно и безпощадно. Като изкусно се прикриват зад "фронтови организации" и благотворителни мисии, като си създават здрави връзки в органите на властта, като умело манипулират съзнанието на хората, като открито купуват чиновниците, сектантите носят разрушителните си идеи в обществото, отнемайки собствените ни деца. Това повече не трябва да се допуска! В противен случай сектантите ще успеят повсеместно да внедрят в учебните програми окултните науки, ще извратят историята на държавите, ще направят в детските умове преоценка на ценностите, което в крайна сметка ще доведе до падение на културата и разпадане на държавността. Да, децата са нашето бъдеще, но това бъдеще изцяло зависи от всички нас.

Ще постна някои материали относно тези проблеми и ще оставя темата отворена, за да обсъдим какви са причините, които и до ден днешен позволяват на подобни организации да съществуват и да се възползват от наивността на своите последователи. Защо последователите са толкова наивни? Дали просто независимо медии и достъпа до информация все още не сме образовани достатъчно, че да можем да преценим кое е добро за нас? Ето няколко статии, които намерих по въпроса: Близо 100 са регистрираните секти у нас / Интервю с Д-р Десислава Панайотова, богослов/ / публикувано в : http://www.novinar.net/?act=news&act1=...&stat=right / Д-р Десислава Пулиева е директор на Центъра за религиозни изследвания и консултации ”Св.Св. Кирил и Методий” при храм ”Св. Кирил и Методий”. Специализирала е в Кеймбридж и Оксфорд. Помага на хората и техните семейства да се избавят от зависимостта си към сектите. - Г-жо Пулиева, какво е секта? - ”Секта” е термин, който не е нещо мръсно или срамно. Това е религиозна общност, която се е оттеглила, самоизолирала от дадена основна религия или пък е възникнала на базата на някакво учение, като съдържа крайни елементи. Сектата има няколко основни признака - тоталитарен водач, затвореност на групата, спазване на стриктни правила, които нарушават човешката свобода. Когато имаме тези фактори, когато имаме зависимост на човека от сектата, категорично става въпрос за секта. Ще ви дам пример. Има много ревностни християни или ревностни мюсюлмани по света, но те имат и здрави семейства и работа. Сектантите се намират в състояние на зависимост. Обикновено сектантът радикално се променя и започва да страни от приятелския си кръг. Често се разделя с работата си или с учебното заведение, което посещава, и в крайна сметка се стига до сериозни психически проблеми, дори до самоубийства. - Как тези религиозни движения успяват да "зарибят" информирани и интелигентни хора? - Това е друг характерен признак на сектата. Дава много светли обещания за кардинална, мигновена промяна в положителен план на живота на човек. Всеки от нас има някакви проблеми. Копнее да се хване за нещо, което да му оправи живота. Човек лесно се хваща на обещания и така се стига до въвличането му в сектата. Преди да попаднеш в такъв тип религиозно движение, те се опитват да разберат проблемите ти. Интелектуалността, ерудираността не винаги върви редом с духовната опитност. Съвременните хора сме духовно неопитни, ограбени сме откъм духовно образование и възпитание. Много често хората се самонадценяват и смятат, че просто ще отидат, ще видят и после ще си излязат. Човек търси религия, която му е удобна, в която се чувства свободен, но това е само на пръв поглед. Или другият вариант - сектата много умело се представя за културно дружество, фондация, сдружение с идеална цел, образователно сдружение или екологична организация. Под формата на такива активности де факто привлича хората с подобни интереси. Това са прикритията на тези, които са нерегистрирани. - Как водачите на алтернативни религиозни движения разбират проблемите ти? - В повечето случаи има форма на прослушване, интревю. За което неопитният бъдещ последовател не подозира. Те го разпитват уж под формата на лично внимание, на заинтересуваност и така научават повече. Има и секти, в които се дава точен писмен отчет на миналото ти. Така е при сциентолозите. Там разказваш всичко от момента на своето детство до последния ден, в който си прекрачил прага на сциентоложката църква. - Какви са най-честите негативни последствия от членството в подобна общност? - Най-страшното е краят на човешкия живот и самоубийството, но аз като принадлежна към православието мога да кажа, че духовното самоубийство не е по-малко страшно - В България има ли случаи на самоубийства на хора, членували в секти? - За последните 5 години знаем за около 15 случая, в които секти са подтикнали към самоубийства. И са успели в Хасково, в Ямбол, Видин, Варна, София. - Ако вече сме попаднали под влиянието на такава общност, как бихме могли да се измъкнем? - Вариантите са три. Първият, или твои близки, най-често родители или съпруг, те спасят чрез любов, чрез постоянство, чрез даване на противодействие с помощта много често на Българската православна църква. Зависимите се водят за молитва, за духовно наставление. Вторият вариант е човек сам да стигне до извода, като види фрапиращите несъответствия между проповедта на сектантския лидер и практическите му действия. Като види негативните последици върху собствения си живот, да се замисли. Тогава той съумява да се измъкне от там, макар и мъчително, макар и след години, макар и с тежки последствия върху психиката. Някои казват, че 3 години са им били нужни да се възстановят. Третият вариант е да останеш завинаги зависим. - Колко регистрирани секти има в България? - Ние не ги делим на това дали са регистрирани или - не. Близо 100 са регистрираните общности от този тип в малка България. В страни като Белгия, Австрия, Румъния има между 6 и 13 вероизповедания. Законът ни е твърде либерален и той трябва да бъде коренно променен. - Как трябва да се промени законът? - Това, което трябва да се направи, е първо да се сложи праг с различни изисквания, над които да могат да преминават възможно най-малко религиозни движения. Да се предотврати регистрацията на откровени секти, трябва да има минимален праг на членовете и той да е колкото може по-висок. В Румъния минимумът е 22 000 души, за да се регистрира. Това снема автоматично броя на регистрираните. Второ, може да се проследи досието на тази общност. Ако тя има смутни практики, ако има съдебни производства, свързани с престъпления на религиозна основа или заплаха на човешки права, да не се разрешава такава регистрация. Законът трябва да предвиди създаването на специален контролен орган, който да се занимава със сектите. В момента контролът е, бих казала, единствено на ниво наблюдение. Сектите не могат да бъдат спрени в своето съществуване, но могат да бъдат контролирани и ограничени. - Дават ли наркотици там? - Да, има практики. При нас постъпи оплакване на майка на едно момче, студент от Русе, който участва в баптистка църква. Тази майка сподели, че в Русенската окръжна болница често постъпвали младежи, след като падат на улицата, след прием на някаква двойка хапченца, докато си пиели кафето с техния пастор. След като им се вземе кръв, се доказва, че са взимали някакви психотропни вещества. Интересното е, че тези младежи, когато вписват имената си в техните листове, срещу името винаги пишат пастора, тоест той да е човекът, който да ги вземе от клиниката. Лаборантките са казали на тази майка. - Как можем да разберем, че детето ни е попаднало в секта? - То винаги става ясно. В началото детето е в еуфория, че е сред ”спасените”. После децата стават агресивни или затворени. Това е най-честата случка. Аз съветвам родителите да запазят самообладание. Да продължат да обграждат с внимание и любов детето си и най-вече да се просветят духовно те самите. Иначе детето ги разглежда като едни ограбени духовно родители, които не могат да му бъдат за пример. Когато децата влязат в диспут с родителите, родителите нямат аргументи, защото са непросветени. - Къде могат да потърсят помощ пострадалите от недобронамерени религиозни общности? - Помощ можете да получите и в Центъра за религиозни изследвания и консултации на ул."Г. Вашингтон” 47. Там можете да получите безплатна консултация и помощ. Освен това там има целогодишни курсове и ежемесечни лекции, всеки първи четвъртък на месеца.

Останалата част от темата е преместена тук: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6028

Привет, ще те помоля за малко исторически данни относно тази школа и нейния произход. В Индия има много йога школи и практики за духовно усъвършенстване и е редно да ги класифицираме съобразно техните родствени връзки, сходства и генезис.

В подфорума Християнство на раздел История на религиите във форумът на сп. Българска наука е ориентиран към дискусии свързани с Историческото развитие, Възникването, Практиките, Сектите, Разпространението на Християнството както и неговото влияние и отношение с други религии и форми на културата. Всички останали дискусии и теми ще бъдат преместени в раздел "Религиозна метафизика"

Религиозната метафизика е нещо многолико и доста общо - защото съществуват много религиозни системи, които да са основа на такава метафизика. Същевременно всяка религия има своите правила, ограничения и нейните последователи обикновено не са съгласни с последователите на друга метафизика. Метафизика е система от обяснения защо светът а такъв а не друг. Метафизиката е религиозна, когато в това обяснение са включени висши сили и същества, включва ритуали и практики за постигане на някакво общуване с тези същества и сили. В тази секция нещата са още по-общи. Тук можете да пишете за всички проблеми свързани с обяснението на реалността в контекста на религиите по света, което не се вписва в понятието на другите подфоруми. Основното допълнително правило на тази секция е: Всеки въпрос, който ви вълнува, и в който има замесено божество - мястото му е тук. Няма значение кое е божеството и коя е религиозната система. Няма значение какъв е въпросът, стига да не е извън областта на религията. Няма божество или сила, които да не могат да бъдат подлагани на критика и обсъждане тук и в този смисъл всички божества и сили са равнопоставени (пред изследователския инструмент на науката). Никой няма право да обижда, поругава или да се подиграва на ЛИЧНОСТТА на последователите на дадена религиозна система поставили тема или пишещи тук от позицията на религията, която сам изповядва. Боговете, системите, практиките, традициите могат да се критикуват, обсъждат и сравняват, но хората, които са ги измислили трябва да се уважават. Не се приемат за подходящи за този форуми спорове или твърдения от рода на "Моят Бог е по-добрия!" или "това е истината и друга няма".

Hickey, T. J: History of Twentieth – century philosophy of science. Copyright 1995, 2005: http://www.philsci.com/ - The book online Fragment: The aim of philosophy of science is to understand what scientists did and how they did it, where history of science shows that they performed basic research very well. Therefore to achieve this aim, philosophers look back to the great achievements in the evolution of modern science that started with the Copernicus with greater emphasis given to more recent accomplishments. The earliest philosophy of science in the last two hundred years is Romanticism, which started as a humanities discipline and was later adapted to science as a humanities specialty. The Romantics view the aim of science as interpretative understanding, which is a mentalistic ontology acquired by introspection. They call language containing this ontology ”theory”. The most successful science sharing in the humanities aim is economics, but since the development of econometrics that enables forecasting and policy, the humanities aim is mixed with the natural science aim of prediction and control. Often, however, econometricians have found that successful forecasting by econometric models must be purchased at the price of rejecting equation specifications based on the interpretative understanding supplied by neoclassical macroeconomic and microeconomic theory. In this context the term ”economic theory” means precisely such neoclassical equation specifications. Aside from economics Romanticism has little relevance to the great accomplishments in the history of science, because its concept of the aim of science has severed it from the benefits of the examination of the history of science. The Romantic philosophy of social science is still resolutely practiced in immature sciences such as sociology, where mentalistic description prevails, where quantification and prediction are seldom attempted, and where implementation in social policy is seldom effective and often counterproductive. Positivism followed Romanticism. Many Positivists were physicists, who took physics as the paradigm of the empirical sciences, and several wrote histories of physics. Positivism is practiced in behaviorist psychology, but has negligible representation in any of the social sciences. The term ”theory” in the Positivist philosophy of science means language referring to entities or phenomena that are not directly observable. On this meaning the term includes the Romantic concept of ”theory”, which refers to the covert and introspectively acquired mental experience rejected by behaviorists. Theory is also defined in opposition to observation language, which serves as the logical reduction basis that enables theory language to be both empirically acceptable and semantically meaningful. Positivism originated as a reaction against Romanticism, and purported to be more adequate to the history of science, even if its reductionism agenda made it remote from the practice of basic research. Pragmatism followed Positivism. The contemporary Pragmatism’s ascendancy over Positivism was occasioned by philosophers’ reflection on the modern quantum theory in microphysics. There have been numerous revolutionary developments in science, but none since Newton’s mechanics has had an impact on philosophy of science comparable to the development of quantum theory. Its impact on philosophy has been even greater than Einstein’s relativity theory, which occasioned Popper’s effective critique of Positivism. Initially several of the essential insights of contemporary Pragmatism were articulated by one of the originators of the quantum theory, Heisenberg, who reinterpreted the observed tracks of the electron in the Wilson cloud chamber, and who also practiced scientific realism. Many years later Heisenberg’s ideas were taken up and further developed by academic philosophers in several leading American universities, and it is now the ascendant philosophy of science in the United States. Contemporary Pragmatism contains several new ideas. Firstly by introducing reciprocity between truth and meaning the Pragmatists philosophers, following the physicists Einstein and Heisenberg, dispensed with the naturalistic observation-theory semantics, thereby undercutting the observation-language reduction base essential to Positivism. Pragmatists substituted a relativistic semantics for the Positivists’ naturalistic primitive observation semantics, thereby revising the meanings of ”theory” and ”observation”, to recognize their functions in basic research science. Secondly by relativizing semantics, they also relativized ontology thereby removing it from the criteria for scientific criticism. The intended outcome of this development was recognition of the absolute priority of empirical criteria in scientific criticism, in order to account for physicists’ acceptance of quantum theory with its distinctively counterintuitive ontology of duality. A related outcome was a new philosophy of science with which to reexamine retrospectively the previous great achievements in the history of science. Feyerabend for example found that Galileo had revised his observation language when defending the Copernican heliocentric theory, something unthinkable to the Positivists. The implications of ontological relativity are fundamentally devastating for both Romanticism and Positivism, both of which are defined in terms of prior ontological commitments. For the Pragmatist no ontology may function as a criterion for scientific criticism, because ontological commitment is consequent upon empirical testing, and is produced by a nonfalsifying test outcome that warrants belief in the tested theory. Neither ”theory”, ”law” nor ”explanation” are defined in terms of any prior ontology, semantics, or subject matter, but rather are defined in terms of their functioning in basic research: ”theory” is any universally quantified statement proposed for empirical testing; ”scientific law” is any empirically tested and currently nonfalsified theory; ”explanation” is a deduction concluding to either a description of particular events or to another universal law statement. Thus the Pragmatist can accept but does not require the Romantic’s mentalistic description, and he can accept but does not require the Positivist’s nonmentalist description. As the contemporary Pragmatism has been achieving its ascendancy, a new approach – computational philosophy of science has emerged as a specialty in a new school of psychology called ”cognitive psychology.” Computational philosophy of science is less a new philosophy and more a new analytical technique enabled by the computer, and its appearance was not occasioned by a new revolutionary development in science; quantum theory is still the touchstone for contemporary philosophy of science. Cognitive psychology considers its subject to be conceptual representations, and there emerged a psychologistic turn, which was occasioned in part by rejection of the nominalist philosophy of language that some philosophers such as Quine have carried forward from Positivism into Pragmatism. But nominalism is not integral to Pragmatism; conceptualism is perfectly consistent with the contemporary Pragmatism. The computational approach is a new analytical technique occasioned by the emergence of computer technology compatible with the contemporary Pragmatism, much as the symbolic logic was once a new analytical technique compatible with Positivism and produced Logical Positivism. The computational analytical technique has already yielded many interesting re-examinations of past revolutionary episodes in the history of science. Its promise for the future – already realized in a few cases – is fruitful contributions to the advancement of contemporary science. A computational Pragmatist philosophy of science clearly seems destined to be the agenda for the twenty-first century. Organizational Overview There are four basic topics in modern philosophy of science: 1. The institutionalized value system of modern science, also called the aim of science. 2. Scientific discovery, also known as new theory development. 3. Scientific criticism, especially the criteria used for the acceptance or rejection of theories. 4. Scientific explanation, the end product of basic science Theories, laws and explanations are linguistic artifacts. Therefore philosophy of language is integral to philosophy of science. There have been several philosophical approaches to language and to science in the twentieth century: Romanticism, Positivism, contemporary Pragmatism, and psychologistic computational philosophy of science. The last is more a technique than a philosophy. The following discussion therefore begins with a brief overview of each of the philosophical approaches, and then proceeds to the examination of the elements of philosophy of language. Finally with this background the four topics are examined in the order listed above. Romanticism The earliest of these philosophies is Romanticism, which is still widely represented today in the social sciences including neoclassical economics and sociology. This philosophy had its origins in the German Idealist philosophies of Kant and Hegel, although the Idealist philosophies are of purely antiquarian interest to philosophers of science today. But contemporary Romantics carry forward the Idealist thesis that there is a fundamental distinction between sciences of nature and sciences of culture. According to the Romantics any valid and ”causal” explanation of human behavior must describe the mental experiences – the views, values and motivations – of the human agents studied by social science. Access to these mental experiences requires introspection by the social science researcher, who if he does not share in the same culture as his subjects, at least shares in their humanity. The resulting interpretative understanding yields the ”theoretical explanation” of observed behavior. Thus in the Romantic philosophy the semantics of the terms ”theory” and ”explanation” represent culture understood as shared mental experience, and these terms mean something quite different from their meanings both in the natural sciences and in other philosophies of science. The Romantics’ philosophy of scientific discovery is based on introspection. Furthermore some Romantics advocate Max Weber’s verstehen thesis of criticism, and require that explanations be validated by empathetic plausibility, so that they ”make sense” in the scientist’s vicarious imagination. When Romantics apply empirical criteria, it is often for survey research, where the survey responses are articulate expressions of the subject’s mental state, often including his erroneous beliefs. The verbal survey responses are subject to the researcher’s interpretative understanding. There may occur a conflict between the verstehen judgment and the empirical survey findings, and different Romantics will decide differently as to which to choose with some rejecting the empirical data out of hand. And when the empirical data are not survey data describing mental states, but instead are measurements of nonverbal behavior or demographics, then the absence of mentalistic descriptions supplying interpretative understanding will occasion the Romantics’ rejection of valid empirical findings. Romanticism has its distinctive philosophical theses in philosophy of language and therefore in the four basic topics in philosophy of science.

Робърт Антъни Салваторе "Наследство"

Обръщам се към модераторите на форума -моя настоятелен съвет: местете всички подобни теми в сектора "паранауки", където съвсем сериозно да се направи един подфорум sci-fi и там свободно хората да си обсъждат каквото си искат... Да се говори за проблемите на звездните портали от типа Старгейт в сектор астрономия на форум за наука е същото като да се обсъжда тема за летящи килимчета в сектора за самолети и ракети! Т.е. нека бъде показана най-после воля да се разграничават сериозните проблеми на науката от просто фантазирането върху следствията от квантовата теория и теорията на относителността. Така се възпитават и потребителите да разграничават научен от псевдонаучен проблем. Поздрави

Айде ако обичате специалистите, МОЛЯ ВИ СЕ да се съобразите с аудиторията и да давате описание на термините, които употребявате, защото все пак ми писна да се ровя из нета след всеки следващ пост пък! Мразя когато не разбирам!! Та обяснете моля какво значи Х да инхибира У та пациента да го заболи стомах малко пооо- простичко!

А колкото до грипът ми...май имам подготовка от предишното ми разболяване. Всъщност не ходих изобщо до аптеката, явно извадих късмет, защото симптомите ми изчезнаха.. Вярно е обаче че вчера пих чай от лайка, липа и мащерка с мед и си пия витамин Ц то. Освен това се натръшках с чесън - е това вече наистина си е лекарство против грип, чесънът - много е як. Често ми е помагал ама мога да го потребявам само когато няма да излизам веднага след това Аз не искам да оставям впечатление, че съм само за съвсем ортодоксалните съвременни лекарства. Принципно в повечето случаи предпочитам меда, пчелните продукти и билките, по възможност местни такива... Никога досега не съм лекувала ентеровирусни или подобни положения с друго освен със чай от смокинови листа, отвара от ориз, мента чай и компот от дренки в рандом последователност например - плюс диетка след това с пробиотици - айрянче. Поне на себе си. Иначе повръщането си го лекувам с КАФЕ или черен чай, ама че странно нали..ама помага. Имам куп стари бабини рецепти за леки състояния. И те са действително ефективни. Особено съдържащите пчелен мед. За хомеопатията, Галахад обаче съм скептична по много причини. Първо - хомеопатичния продукт може изобщо да не отговаря на своето описание. Може да става дума за някаква водичка или таблетчици, които не съдържат и следа от нещо тръскано и разреждано и това НЯМА как да се проконтролира. Няма лаборатория в света, която да докаже, че един хомеопатичен продукт, особено за масова употреба е приготвен коректно. Второ - хомеопатичния продукт е с ниезвестен механизъм на действие. Дори и да действа, не се знае дали страничните му ефекти примерно са проследими и доколко са фатални. (но според мен не действа) Трето - ако "паметта на водата" толкова силно влияе, то досега всички да сме си създали имунитет срещу ВСИЧКИ възможни отрови и състояния, защото във водата по земята би трябвало да има ПАМЕТ за всяко едно вещественце, организъм, съединение, което тази вода е отмивала и разтваряла! Дори да го няма в нея и тя после да е дестилирана примерно! Или още по-лошо дори бихме се поболели направос... Щото то това тръскано, тръскано милиарди години все пак

Не е така, аспиринът си го пия аз...както казах помага ми при схващания, мускулни трески - просто не трябва да се пие често, заради страничните ефекти. Аз парацетамол не употребявам отдавна... Нещо ми става на стомаха от него всъщност. Пия си аналгин ако имам температура - чист и течен. Инак аспирин Ц на Байер пия. Нямам никакви проблеми със стомаха - от аспирин и вит Ц. Виж от НУРОФЕН получавам нещо като спазми, чак не мога да дишам - и киселини, а нали уж бил по-безвреден Особено от витамин Ц - всеки ден пия - аз съм пушач, ако не пия витамини и то не просто като хранителни добавки ще се сбръчкам като бабиера Е какво като са киселини? То в един цитрус, който ще изядеш има много повече киселина от колкото в едно в едно хапче аспирин. Само че не можеш да си набавиш вит Ц което е необходимо на един пушач дневно от един, два цитрусови плода а ако изядеш повече познай какво става със стомаха. За това си пия вит Ц. Между другото самите лекари забъркват представата на хората за това кое как влияе на организма им. Които и да са странични ефекти на Вит. Ц (не че знам сериозни такива) не могат да се сравнят с антиоксидантните му и имуностимулиращи действия, същото се отнася и за останалите вещества, които човек трябва да си набавя - и кво лошо има ако е под формата на някаква добавка.

Ама защо трябва да е така? Според мен самите лекари и ФАРМАЦЕФТИЧНИТЕ производители като че ли нямат добра кореспонденция... Всъщност не е ли въпрос на комуникация с тези компании примерно изборът ти на продукта, който ще изпишеш. Една компания спокойно може да дескредитира пред теб продукт, който е по-добър, за да пробута своя и ти да се чудиш - съвсем реално какво да правиш. Пациентът трябва да знае точно какво му се предписва, какво съдържа и да бъде предупреден за страничните ефекти и това не го прави щастлив, но го прави способен да избере дали да изпие лекарството. Ще ти дам един много озадачаващ пример... Баба ми се оплака преди осем години на нашето Джи-Пи, (което между другото ми беше предписало вит.Ц алергозан, ксилометазолин и ампула антибиотик да се сметят и да си го слагам в носа, от което май получих хронична хрема макар да не съм сигурна, че е това)та баба ми й се оплака че не може да спи... МАйка ми я помолила да ни каже какъв чай да пие, който да не я УСПИВА много но просто да я успокоява (искахме някакъв плацебо ефект да постигнем повече от всичко друго) АМА НЕ. Дават ми на другия ден нашите рецепта, прекрасно оцветена и аз отивам и КУПУВАм истински сънотворни за баба ми. Когато прочетох листовката преди изобщо да ги дам на баба ми...се наложи просто да ги изхвърля. Не помня дори името на лекарството. На него обаче пишеше ВНИМАНИЕ: да се избягва употребата от възрастни над 80 години, болни от ангина пекторис и ...още сто и петдесет неща. Та баба ми беше на лекарства за "гръдна жаба" и над 80 годишна... Щеше да си пие лекарството, на което със също толкова големи букви пишеше че води до привикване...и така. Освен това това Джи Пи за всичко ни изписва ципрофлоксацин...-на баба ми де...Това й е любимия антибиотик или каквото е там... За това вече почти не ходя на лекар...Или ако нещо ме заболи отивам на съответния специалист - гастроентеоролог, гинеколог, уши нос гърло, кардиолог...с недаждата че строгата специализираност поне малко го стимулира да НЕ ПРЕДПИСВА лекарства по подразбиране. Мисля, че ме разбираш, че когато знам какво лекарство употребявам аз или баба ми, за която в случая нося отговорност аз....някак си е друго. Колкото до това "прегледа е лесен" - ...също ми е много странно. Как Джи Пи-тата си изписват лекарства на хора, за чиято кръвна картина, урина, секрети...общо състояние и идея си нямат.... Как протича хомеопатичен преглед????? Не става ли дума за едно дъъъъъъъълго интервю..., което струва допълнително

Да добавя, че един анализ на хомеопатичен продукт веднага ще докаже, че в него няма никаква следа от активни вещества! Не и достатъчно, че да повлияят дори на една едничка КЛЕТЧИЦА. Физически в хомеопатичния продукт няма НИКАКВО вещество. Вода в някои също няма....И щом медицинско лице си позволява да сравнява ваксинацията с хомеопатията вече наистина се съмнявам...дали има смисъл човек да ходи на лекар в поликлиниката... Да се рискува здравето на повръщащи деца с хомеопатични продукти е хазарт! Добре че майките им ги слагат на диета и състоянията не са били сложни (сигурно и някое чайче мента са им дали и то минало само)- т.е. Тонев - късмет си извадил, но не знам как така си позволяваш да си играеш на така ъъъъъъ руска рулетка! Може ли един лекар да предписва хомеопатия а да отрича билковите продукти (като пчелния клей примерно )от които дори се произвеждат много лекарства....

Ех Тонев само като чета какъв сложен език употребяваш ми става ясно колко са ти нещастни пациентите...- т.е. не знаят, че ти не знаеш какво им даваш да пият... Толкова самуеверен и си ги употребява - как с надеждата, че ще помогнат или симптоматиката е лека и може с хомеопатия?????????? Аман от Джи-Пи-та разбирачи и "новатори" - иначе аз не вярвам, че изобщо Ласт Роман някъде е споменавал да практикува хомеопатия изобщо. Значи от сега нататък като се разболея нямам намерение да влизам в нито една поликлиника и Тонев ми затвърди опасенията - направо си влизам в болница и си плащам да ми пуснат нормални изследвания...и ако ще на системи да ме сложат, поне няма да ми изпишат нещо, за което не са сигурни, че ще ме излекува а просто си го употребяват.... Щото някой ще ми даде хомеопатия...който кой знае как е решил, че ибопруфенът не е вреден....или е по-малко вреден от аналгинът само защото се връзва на фармацефтичните компании, които му оставят подаръци в кабинетчето и техните форуми и конференции! Мисля че за лекарствата, които Джи-Питата изписват в днешно време те знаят дори по-малко от пациентите си!

Гугутката не е изключително градска птица. По-голяма глупост не можа ли да кажеш?????????????? НЯМА ГРАДСКА ПТИЦА. Има диви птици адаптирани към градски условия. Към условията на ГОЛЕМИТЕ, все по-урбанизирани градове гугутките са неприспособими. . отговарям ти само, за да наблегна на това, че отново говориш без да мислиш. Щото ти казаха БЕЗБРОЙ пъти, че и в София и Пловдив няма. Но ти знаеш - ти си кон с капаци, не заслужаваш хората да ти говорят, не заслужаваш внимание. Защото си сляп и глух за друго освен собствените си глупости! Сигурно ако пък видиш някой истински лешояд веднага ще го гръмнш къвто си задръстен! Как го написа сравнението "като лешояди" все едно в лешоядите има нещо лошо!!!!!!!!! За да си спестя бъдещи нерви да се занимавам с човек, който ни чете, ни мисли и т.н. просто няма да разглеждам темата! За какво - да подхранвам на ЕМГ-ето болната фантазия, щото на него колкото повече истина му се казва, толкова повече си държи на своето! Оставям му всички последни думи в този форум! Щото, нали ЕМГ-ето - това ти е зора. Да кажеш последната дума в присъда на едни птици за сметка на други, защото в болния ти мозък се е родила някаква несъществуваща вризка, причинна между съществуването на едната и изчезването на другата! Точка! Ще чакам да те застигнат плодовете на твоите дела!

Не бе ако е за някакво леко грипче..ако искат да пият и светена вода! Ама когато наистина са болни и не се чувстват добре хората трябва да внимават те да не се изпуснат или доктора (независимо хомеопат или класик) да не ги изпусне....предписвайки неадекватно лечение - за това който не му е добре от дадено лечение да се консултира поне с още един лекар - не е нужно лекаря да е врачка, хомеопат или друг подобен. Аз лично си гълтам аспирин понякога ей тъй...профилактично дори ако ми понастине някой кокълче Има хора, както казах гаджето ми е такъв, които изобщо не употребяват лекарства - той не знам как се лекува с люто ...ама му минава.. Дезинфекцира се яко или с люто шкембе или люти чушки или с каквото и да е друго люто нещо, включително и супер люто чили... И му минава грипът, да е жив и здрав, докато аз обикновено не минавам без температура и съответно без антипиретик... Между другото сега тъъкмо ме хваща някакъв грип. Галахад, ако си купя хомеопатичен продукт и си дам за него парите, които ще дам иначе за аспирин и витамин Ц...дали няма да се прецакам?? Сериозно питам..защото утре вероятно вече ще съм с хрема и ще трябва да ида до аптеката да си взема аспиринче...Та ако си взема осцио...иум или каквото беше там..(никога не го произнасям правилно) да очаквам ли да не ядосвам, че съм си дала парите напразно???????? Да речем, че пробвам...на мен ко ми подейства, значи хомеопатията е победила плацебо ефекта щото аз не вярвам в лекарството... Ама пък ако се прецакам финансово ще ме е яд не че съм за няколкото лева...ама поне ако е някой аспирин или витаминче винаги може да послужи...А някакви си таблетъчки с вода, въздух и гума.. Че то по-добре да си купя буркан люти чушки!

Ох добре, разбрахме - изкупваш греха си пред три гугутки като искаш да застреляш 5 хиляди гларуса! Та ти си убиец - всеки, който убива ей така животни за мен е убиец. Това че си бил на 17 не те оправдава. Сега си ми ясен като бял ден, стрелецо, разбирач от пушки! Ти и цялата ви хайка прости "рибари" и "ловци", "стрелци" или "родолюбци" с неначесана краста и неизлекувани комплекси още от детството! Какво си седнал да ми се правиш на загрижен Природата НЕ ПИТА КАКВО ИСКАТ ХОРАТА ТИ си глупак, казах ти и си убиец един от многото заради когото няма гугутки бегай се скрий щото ми писна от тебе и не ми пука дори да си изпрося бан! С такива като тебе които твърдят, че хората не искали гларуси а гугутки и са решили да заповядват на природата не може да се говори възпитано. Защото сте прости, тъпи убийци и ти прост и тъп убиецо излагаш българите чак в Канада Какъв позор! Хората и ти - обяснено ви беше сто пъти какво става. И вашите пушки са повече от 70 процента виновни за това! И квито и гнезда да сте слагали после простотията ви оправдания няма. НИто желанието ви да се месите в популациите на дивите животни. Ти лъжеш най-нагло цялата аудитория на форума бре, Ем-гето. Нали не беше ловец? Или си просто убиец от време на време на невинни диви животинки, колкото да постреляш. Човек с твоята психика да спори с мен? Та какво мога да постигна аз - просто съм жена, която разбира и обича природата около себе си. Но и разбирам и хората, знам много добре народопсихологията на "простия български рибар" - не онзи с въдицата от 1000 лева, който пуска рибата и само спортува, а онзи с тока, мрежата, срекмето, който лови на тройки и прочие ...нея я познавам. Живяла съм достатъчно сред подобни "рибари" за да знам какво мнение имат за водоплаващите птици и колко са прости наистина. Вие ще направите белята от простотия. И от желание да стреляте. И от глупост, необразованост и тесногръдие. Хората... та хората! Вземете се стегнете, организирайте си екологичната защита, спрете да бракониерствате - че ти си бракониер бе, убил си гугутки когато не са били ловен обект, бе Ем-гето. Ти си престъпник и ако живееше в нормална държава, а не в България, където няма правосъдие за бракониерите или поне адекватно такова щеше да си санкциониран, преследван от закона! Явно ти и "хората" сте един дол дренки. СПРИ СЕ! Ти явно отказваш да мислиш. Или си толкова ДЪРТ, че тесногръдието ти и промития ти от комунистическите представи за животинския свят и аграрните ТКЗС-та са ти останали завинаги и не можеш нито да се промениш, нито да имаш каквато и да е воля да сториш добро и да разубедиш заблудените си изпростели приятели, че гларусите не пречат и те нямат право да не ги ИСКАТ. Не ми разправяй, че не знам къде кой какво мисли! Сигурна съм, че шайката ви е стреляла по защитени видове не веднъж. Толкова сте необразовани, че дори не знаете кое може да убивате и кое не. О какъв благороден човек си - убил майката на гугутките и ги отгледал, после ги пуснал на свобода, те естествено отхранени от хора са напълно неадаптивни към дивата природа и са загинали още при първата среща с хищник ... СРАМ ме е, че съм българка, точно заради такива като вас! Дано не успеете да изпълните замисълът си и да направите тежка екологична катастрофа по реката. Явно не знаете нито да мислите, нито да четете! Аз преставам да споря с теб, защото няма смисъл. Освен това ти излъга толкова пъти - първо, че не си ловец, после, че не си виждал гларус да яде малки на гълъби и гугутки, после твърдеше че си виждал. Ти си убиец и лъжец. Откровен. Не знам какво искаш. Да направите престъпление и после да се оправдаете пред съда и да си спестите глобата като кажете "хората не искаха гларуси, а гугутки" - това няма да мине пред никой съд, в закона за биоразнообразието на България няма никаква вратичка, която да обслужва желанията на хората за естеството на фауната в дивите популации около градовете им! Те са такива каквито са и ако се променят това е естествен процес. На всичкото отгоре лъжеш нагло, че гларусите били толкова много. Че аз познавам хора от тези градове. Защо на тях не им пречат гларусите - ще ти кажа, не са ни ловци, ни рибари и не са толкова прости..очевидно е!