Lion Queen

Да, интуицията е несъзнателен процес.

...

Е това тук ме озадачи И ъъ какъв е критерият за съзнателен?

Според това тук следва интуицията да е наравно с отделянето на да речем...адреналин и разшряването на кръвоносните съдове при жега...примерно...

Поради фактът, че една хубава тема отиде на кино, и то на кофти филм, поради склонността на потребителите да се отплесват в мистика и да си говорят за неща, които не са формулирани съобразно "форум философия" (щото философия не е да си говорим за всичко, което ни вълнува ама не е наука, запомнете това)отварям тази тема. В нея ще помествате всичкия си мистичен опит, какъвто и да е той и ще го обсъждаме.

Приятно писане.

добре, добре. Ясно. Ще преместя тези мнения в новата рубрика "мистични феномени" и така ще можем да приемем, че Блаватска и Иеова са авторитети. Няма да ви питам дали сте съгласни. Тази тема ще я оставя за пример пред поколенията след нас как не бива да се развива една тема относно карма, прераждането и прочие източни понятия.

Ще взема да направя опит да обясня как едно нещо добива своето "място в науката". Първо то трябва да е проблемно. Проблемно за оцеляването на човека. Второ то трябва да е видимо и осезаемо за всички хора и да може да се изследва от ексимос, индианец, англичанин и шоп, след съответното обучение. Науките изследват света, който хората споделят. НАуката отговаря на въпроса КАК, а не на въпроса ЗАЩО Науката не приема нищо на вяра. Всяка теория е отворена за преразглеждане и то става чрез опит със света на хората и от хората. Няма окончателна теория в науката, а освен това теориите са вързани с практиката като дупе и гащи. За това да вярваш в науката е тъпо. Трябва да се гледат потвържденията на теорията. И възможните проблемни полета. Но това няма общо с ползите. Те са очевидни. Наука са правели още преди хилядолетия, но са пазели теорията скрита сред разни мистични тинтири-минтирита, за да изкарват ползи от знанията си. Сега науката е масово достъпна, радвай се народе Въпреки, че всъщност качественото знание пак струва доста пари...И така, за да стане нещо обект на научно питане и теоретизиране, то трябва да е достъпно за всички хора по земята, трябва да интересува тези хора, да е важно за съществуването им - да речемв за здравето, живота им, миналото на предците им, качеството на храната, бирата, парното, енергията, с която си светят, скоростта на лаптопа им. Трябва да знае как се движат небесните тела, за да се прецени влиянието им върху планетата на която е струпано човечеството, да оцени излъчванията от Космоса, да преброи звездите и евентуалната възможност "да паднат" върху Земята. Науката не пита защо има звезди, вода, камъни и хора със съзнания. Тя всима всички тези неща за свои обекти, когато трябва да реши проблем на ХОРАТА. А хората нон стоп си имат проблеми със света

Науката няма отношение към християнските добродетели като да ги отрича и утвърждава. Науката, обаче е такава, че може да обслужва и хора с мюсюлмански добродетели, с даоистки добродетели, без добродетели, с много пороци, евентуално би обслужвала и елфи, вампири и всяко същество със сходен на човека интелект! За това се казва понякога, чче тя претендира за универсализъм. Някои научни дисциплини като културология, социология, културна психология, етноглафия, се занимават с изследването на разни културни феномени като "моралните добродетели". Те изследват как хората формират своя морал в различни условия - географски, икономически, исторически и пр. Изследват възникването на течения, релгигии, причините за тяхното формиране в древността и днес. Анализират качествено, количествено, систематизират, обхващат различни епохи, различни области от знанието, за да разберат един и същ феномен. Например феноменът "морал" Това всъщност говори, че науката не взема страната на ничий морал, когато учи за нещо хората. А ако те загубят морала си като разберат, че по времето на Исус е имало хиляди месии проповядващи почти същото, или че християнството е следствие на някаква тенденция за формиране на монотеистично учение още от времето на Аменхотеп...ем то тогава моралът им не струва нищо, нищо не е струвал и преди науката.

>По интересен е въпроса за отношението между съвременната наука и библията - християнството като религия?

В модерната наука има ли място за отричане на съвременните християнски добродетели и морални норми?

Как стои въпроса с генното инженерство и съвременните престави на човека(навлизаме ли в противоречия със самите нас в "играта на Бог?")?

Генното инженерство не е нещо толкова страшно. Стига неговите постижения да не попадат така бързо и без достатъчно допълнителни изследвания в ръцете на комерсиално настроени, алчни бизнес елити... Инак никой няма против да знае, че благодарение на постиженията на генното инженерство ще си има в резерв бъбрек, сърце, далак, око, ръка...или някоя ваксинка срещу страшни болести...или дори просто спокойствието, че му е направен анализ и той не носи като активни гените на заболелия от шизофрения негов дядо...Сигурно всяка майка благодари на генното инженерство, когато се окаже че сле амниоцентезата бебенцето и има генетичен дефект и лекарите й кажат, че вече има генна терапия и тя ще може дзвъпреки всичко да си отгледа здраво детенце тъй де, науката по принцип решава проблеми. А Франкенщайновия комплекс винаги ще го има. КАкто и Бог ще го има да стреска онези, които са достатъчно тъпи да правят глупости, а после да се страхуват от висши сили...

Дискусията ви относно съзнанието съм преместила тук дискусия за съзнанието

Т.е. за психологията и Исус и Буда са не-нормалници, щото не се вписват към консенсуса за нормалност

То отделно, че бая учени "ги пере съчмата", но пък поне в областта си са добри, че да не се захване психологията с тях.

Иначе нямам нищо против постиженията на науката, тя в нейната си област си е съвсем добре.

Просто, аз отказвам да не виждам някои явления, които науката отказва да види, и да се питам разни въпроси по тях.

Никой психолог не може да съди Гаутама по нормалност или ненормалност, но може да пита защо в изповядващите будизъм държави има много по-малко нервози и психотични заболявания - виж дискусията на Юнг с Судзуки.

Науката не изпуска явления. Никак не отказва да ги види. Дава им обяснение по бръснача на Окам. То обаче не е достатъчно вълнуващо за повечето хора... И те за това продължават да питат по въпросите.Странните явления са само доказателство, че природата е разнообразна и не се поддава на абсолютизиране. В нея не се съдържа абсолют, кояйто да може да бъде познат напълно, нито има окончателен отговор или обяснение на даден въпрос Това му е хубавото, особено на съзнанието. Пожелавам ви успешна и плодотворна дискусия!

Приятно обсъждане

Леле,леле...докъде сте я докарали без строгия ми контрол

Мисля, че дискусията е изгубила отдавна предмета си... Тук се замесват някакви противопоставяния на наука и мистика, религия наука, Блаватска срещу Платон и Аристотел?!?!?!

Апелирам към всички незапознати с Платон, Аристотел и Декарт (нито един от тях не е римлянин, Марушка) да се запознаят - ще е полезно да го направят преди да пишат във подфорум ФИЛОСОФИЯ.

Добре ваша си работа ако искате я затваряйте,че аз не съм я искала да я създавате. Но аз ще ви кажа,че боговете гледат и виждат всичко - и че всички обяснения за прераждането и за душата къде се намира и за информацията за миналите животи на хората идват от моят духовен учител Иеова и не мога да си отрека от това си мнение. Ако не ви харесва споменаването ми изтрийте ми профила и мненията това вече можете да си го направите вие всички,които не разбирате от феномени нищо,както ми изтриха темата за "Толерантността между нас българите и етноси" във форума на в-к"Дневен труд" с извинението уж,че се обиждат на етническа основа - а аз я бях създала не да се обиждат тогава,а да се научим да живеем в мир и разбирателство в името на нашите деца. Тъй че съм свикнала на изтривания няма да се обидя пак. Нищо трийте ме. Не ме интересува. Даже уча и другите да се свързват с духовни учители,но не непременно да е Иеова,а всеки в който си вярва - една жена примерно вярваше в Богородица и я учех как да се свързва.

Оааа я не ми се прави на светица-жертва на гонение! Тука да не ти е форумът на вестник "Дневен труд" или маджикаура? Тук като дойдеш без необходимите знания обикновено или питаш, или спориш и те затапват или ти се смеят. Ти си от последните. Като гледам как се забавляват момчетата с теб...еми как да ми даде сърце да те изтрия? И да им взема близалките от ръцете... Но ти, сериозно? Насериозно ли се взимаш? Под мотото на философията говориш неща, които не са предмет на философията. Учителят Йеова очевидно не е философ. Ние философите от феномени не разбираме. Само от феноменология, но то е друго - виж осн. направления във философията Тук не е мястото да се обсъждат феномени. За това вече обмислям план да преместя темата в паранауки. Там може да те обявим за феномен и да направим анкета с гласуване - верваме на Марушка и учителят Йеова и не верваме... Така че спри да изместваш темата от полето на философията или наистина ще те обявя за феномен без да се тревожа за психическата ти стабилност (или нестабилност-то нали сте двама...)

Глишев ти чел ли си книгата на известния медиум Едгар Кейси - "Можете ли да си припомните миналите си животи" -

там Едгар Кейси всичко обяснява - аз нея книга си научих именно за тях за моите превъплъщения чрез мойта висша космическа духовна сила Иеова.

Ясно...четеш една книга и вече откриваш гуруто си...и прочие. Типична автосугестия. Иеова - това си ти, но хората които бъркат вътрешния си диалог с някой друг, обикновено далеч не стигат...

Великият медиум Едгар Кейси той пише в книгата си "Можете ли да си припомните миналите си животи" за сънищата,че и от тях идват също обясненията за миналите ни животи.

Ихааааааа... И ако верно сънувам, че съм конят на Хан Аспарух?

Аз не съм скептично настреон към явление - прераждане,не го отричам но не го и приемам.Харесва ми че се допускат такива неща и се разсъждава на тази тема.

Следя тази тема,защото ми е интересно.И не съм негативно настроен към Марушка.Но това често споменаване на учителя Йеова,ме кара да се дистанцирам от мненията на Марушка.

В последния пост Марушка употреби израза : Богове . Не, това категорично не го приемам.Не приемам идеята да се вярва във повече от един Бог.

Туй какво общо има с темата за единия Бог? Аз пък смятам, че точно само в един не бива да се вярва...става една теологична диктатура!!! Сред боговете трябва да има плурализъм - да има бог за всички вкусови и нрави

Знам,че за някои е интересен Едгар Кейси,а за други не е. Пак грешно сте ме разбрали. Аз не го натяквам,за да вярвате именно само на него. Та самият той го казва в книгата си,че не е сигурен в своите информации много.

Аз също ви казвам,за моите информации чрез Иеова,не за да му вярвате в него - аз си вярвам,но вие хората ако искате.

Никого не карам насила.

Ми не ни занимавай с онова, в което вярваш. Просто аргументирай позицията си (без позоваване на Иеова, Блаватска и прочие недостойни за този форум авторитети )

Вместо ориентализми, трябва да се четат светите Отци, Аристотел, Сенека и Декарт. Никакви прераждания не трябва да мътят здравия буржоазен интелект на западняка и пресметливото тиктакане на балканския акъл.

Ааа балканския акъл тиктака редом с древни предания за вампири, упири, самодиви (ендемитен за района вид), караконджоли и прочие... Аристотел му е близък като родна майка, но не му е далечен и източния поглед, тъй като в нашите земи философията е предимно родом от Гърция, Ориента и Близкия Изток Но Сенека и Декарт...особено Декарт... Декарт не пасва на балканския акъл. Съществуването и мисленето не са тъждествени на Балканите. Но за това може да спорим и другаде.

Декарт? Вселената е часовник, ние сме част от часовника и тик-такаме?

Къде при Декарт виждаме силата на намерението и вярата? Защо не го използваш като отправна точка, за да може да стигнеш до извода за по-висшото от природата и егоизма, а именно духовното у човека?

Да четем Нютон материалистичния учен?Или по-скоро Нютон протестанта? Или Нютон алхимика? Или Нютон мистика?

То точно заради буржоазния интелект живеем в такова прекрасно общество.. Заради точно една религия, която отдели Бога от човека... Трябва да кажа, че това, което пише в учебника по история за буржоата и калвинизма е ужасно, символиращо упадък и песимизъм...

Не се прай, че си чел Декарт. Горкия толкова много се поти над "ясната и отчетлива идея" на мислещата субстанция за Бог Хайде да идваме подготвени, когато се зъбим срещу някой, който след като е умрял е станал световно известен авторитет? За домашно - да си прочетеш поне "Разсъждение за метода"

Парите са ги измислили умни прагматици, на които Иеова може само да остри моливите. Да не искате да кажете, че днес трябва да ходим на пазар я с теле, я с чувал жито на гърба, та да разменяме?

Плът ще разменяме...срещу режийни ахаххах!

Прави впечатление, че само защитниците на официалната наука се изказват най-твърдо и дори си правят смешното за сметка на Марушка.

Каква е причината според вас да се раждат най-различни хора? Нима някой от тях не е достоен? Нима някой е достоен да осмива някой друг?

Как науката обяснява това, че от срещите с най-различни непознати хора, можем да "видим" че с някои от тях като че сме стари приятели, или пък неприятели.

Това фантазия ли е?

Влюбването фантазия ли е?

Ааа? Ти сега ли забеляза. Трябваше като добър кавалер да и пратиш ЛС да се спре, че да не й се смее народа. Ние сме достойни да оценим Марушка, а това че ни е смешно е друг въпрос. И той е свързан с това, че тя е неграмотна - в смисъл грам идея си няма какво приказва за неща като философиите на Платон, Аристотел, християнството А щом продължава да се излага на присмех значи е и недосетлива - не се сеща или да смени предмета на изказванията си и да спре да ни натрапва "феномени" във форум за философия или просто да иде във форум за феномени. А ти спри да противопоставяш някаква си "наука" на "официалната наука" - говорим за прераждане, а не за наука.

В спора приятели и неприятели няма. Има опоненти. Има и правила за водене на спор. Тях отдавна ги нарушихте Ама спокс няма да ви затварям хубавата говорилня.

Аз казвам,че от 2005 г. насам досега не съм искала никакви пари за публикуването на информация за превъплъщенията на хората. Не мога да издам имена,защото това е неетично,но те са много. Ако искате вярвайте,че не вземам пари. И само за миналите животи ми казва информация,за бъдещето не ми казва,защото то следвало от миналите животи.

Ама ти сега реклама ли си правиш? Преди 2005 взимаше ли пари? И що това нещо всъщност да ни интересува?

Глишев да се четат тях и да продължават да мамят обикновените хора нали? Като светите отци могат всичко да правят -

примерно за "светена вода" - 10 лв. това не е ли пак обир,ами настоящия католически папа нали погнал хомосексуалистите във Ватикана,за смърт - еди колко си лева,за сватба пак пари, това ли е духовната религия,която трябва да я имаме - а има и свещеници,които прелюбодействат - има и такива,които взимат повече пари от обикновеното пак,на тях ли трябва да вярваме? Примерно в едната църква в Кърджали взимат 30 лв. за кръщене,в другата - 50 лв.- къде идва логиката тук?

А тези ходжи,не казвам примерно хайде за нашите свещеници само,а тези ходжи,които лекуват примерно чрез аллах и взимат пари пак? А науката за прераждането доказва за безмислието на всички религии било то християнство,било то мюсюлманство,

било то будизъм и всички други религии и секти. Защото като се каже примерно,че един българин е брат или сестра на турчин или циганин така повече ще си помагаме помежду си и само чрез такава любов ще се обединим,защото науката за миналите животи ще обедини всички нации не само нас българите с етносите,но и между всички други нации в един духовен

център.

Те и свещениците трябва от нещо да живеят... Или по цял ден да кисне в Църквата и да фотосинтезира? 30 лева за кръщене е супер евтинджосссссссс - 50 лева също, всъщност смятам ако ми предстои кръщене да взема да се кръстя в Кърджалийско. Таксите са необходимо зло за християнина, инак свещеника ще почне да дъфчи восък и да продава марихуана ахахахх! А и едно кръщене не е шега работа - ритуала си е изморителен.

Точно за силата на мисълта - това човек да чупи предмети идва от лошата духовна сила - защото лошите действия идват от тях Сатана и лошите му духовни привърженици. И обратно когато използуваш силата на мисълта само за добри дела -

идват от добрите богове.

Марушка, невъзможно е да съществуват едновременно християнския Бог, падналото му чадо Сатана и прераждането! Това ако учителят Иеова е забравил да ти го каже язък му за информацията. В съвременното християнство всички мотиви за реинкарнация са ерес - човек умира и отива в ада или рая и точка!

Където прераждането се счита за наука, там науката е мракобесие.

Що бе, в будизма изследването на преражданията се счита за практика...обикновено това не пречи на адептите да се занимават и с наука??!?!!?

Защото е различно търсене на истината. Защото се възмущавам от ония векове,когато римската власт - римските императори са гонели християнските светци и са ги измъчвали по най-жесток и брутален начин и когато същата римска власт,т.е.

светата инквизиция е горяла на клада хиляди катари и богомили навремето и всички,които са проповядвали по-различно от тях и то са проповядвали истината по най-брутален начин пак горели на клада хиляди катари и богомили и други ереси за

тях.

Верно ли светата Инквизиция и римските Императори са горяли богомили? И Какво общо има това с Аристотел и Декарт????????

Защо казвам че прераждането е наука. Защото когато се обяснява за превъплъщенията на хората,това не е религия,а

философски обосновки. Примерно защо искам от хората да ми казват хобитата и интересите в настоящия живот и любимите им страни след България. Защото моят духовен учител Иеова ми каза да искам информация за тях и защото ми каза,че бъдещето

следвало от миналите животи,че бъдещето това е незавършено минало време,че всеки от нас има мисия в живота,която трябва

да я довършим рано или късно. Когато се затвори цикъла на превъплъщенията,значи ние сме достигнали върха на мисията си,ние сме завършили мисията си в техния план на бог или боговете.

Ама нищо от това не е философия, Марушка. Философията не е да обясниш нещо. Философията е онуй, което дава на хората смисъла на нещата. Като обясниш на някого превъплъщенията му ще му дадеш ли смисъл? Ще му кажеш ли що е на тоя свят и кому е нужно да се килифинчи да живее? Не. Просто ще му забълникаш мозъка. По-добре да чете Дзен и да се удря по главата с чадър!

Incorrectus, ти обективен ли си. Дай определение за себе си. Ама еднозначно, както се прави определение, да те определи. Разбираш ли за какво става дума - да те определи, да ти зададе граници. Кои са границите, които могат да те определят?

Аз затова и пиша от собствено име. Моят сън си е обективен, но само за мен. Да, но той не е нещо обективно за другите, това е разликата. Затова тези неща не могат да се учат от слово, щото това ще е описание (не определение) на нещо, което е било обективно за някой друг.

Не знам за мистиците, но аз добре си давам сметка какво обективизирам, в какво вярвам и пр.

Обидата обективно нещо ли е? А си има дори място в правната система. Всъщност аз може съвсем да не се обидя, но да имам правото да осъдя някой за обида. И да го осъдя. За нещо несъществуващо (или поне неосъществено), но пък с право. И обратно, някой може от нищо да се обиди и (както обикновено става) цял живот да го помни, но да не може да осъди мизерника обидител. Къде е тук обекта, субекта и техните "взаимоотношения".

Инкоректус си е обективен, доколкото борави с обекти. В онез писания, които са ти внушили че обект и субект са нещо толкова важно трябва някъде да пише простичко как субектът се обективира и как обект се субективира Също и разни такива неща като субективиране на обективирания субект-обектен комплекс В правото всички са субекти - всеки си има своя страна. В живота също. Обаче това не означава, че ако се караме за една къщичка и двамата искаме да е наша не сме обективни спрямо нея - щото тя е обект. И обикновено зарад туй да има наистина уж "обективно" решение по въпроса чия е къщичката съдът е трета страна, която преценява все пак кой е заслужил повече тя да стане собственост на неговия субект. Правото е сложна наука. Тя работи с терминът "лице", а субект и обект са субтермини - има субект на едно престъпление и обект. например обидилия е субекта, а обидения е обекта Тъй е в правото. А какво обективизираш си е твоя работа стига да не обективизираш нещо, което никога не е било обект. Нека се разберем - обектите на мисълта са специфичен тип обекти, които другите не могат да видят, чуят, разберат за тях (освен ако не им кажеш), поради което тяхното съществуване е извън границите на онова, което философията на субектите и обектите нарича "обективна реалност". Та така. Нека останем в обективната реалност, която можем заедно да споделяме.

Като стана дума за сетива, кое е сетивото за влюбване? Ами за обида?

Некоректни въпроси. Но все пак влюбване и обида са невъзможни без сетивност. Нужни са ти поне две сетива, за да се влюбиш - примерно зрение и тактилно усещане, или да речем слух и обоняние... И достатъчно количество хормони. За обида същата работа. И освен туй ти трябва и ноу хау що е обидно, а това ноу хау ти го дава социалната общност, тъй щото в Япония е обидно да не ти се поклонят по определен начин, а в БГ ако ти се поклонят тъй е смешно... В БГ пък е обидно да ти предложат да си разпориш червата...пък в Япония е въпрос на чест или поне е било...Освен сетиво, за да се обидиш ти трябва и обучение. Щото ако не са те обучили да се обиждаш, няма да се обиждаш. Всъщност обидата е фрустрация, която се причинява обикновено от неудовлетворена потребност, която обаче после се канализира в друга форма. Тъй, че ако не те научат да се обиждаш ще реагираш като животинче. Животните обиждат ли се? А влюбват ли се? Аз мисля че и те колкото хората, само дето нямат дума за това...

И като са дефинирани... това означава ли, че тази дефиниция работи за нас. Т.е. че ние използваме точно тези дефиниции? Аз не ти казах да препишеш дефинициите, а ти да (си) дефинираш точно какво имаш предвид като използваш тези думи.

И друго. Като прочета всички дефиниции дали автоматично влагам техния смисъл. Ти дали влагаш смисъла, който си прочел. Ми напъни се малко и опиши какъв смисъл влагаш в понятията, няма само аз да се пъна да пиша. Напъни се и виж за себе си. Виж как като тръгнеш да даваш определение за нещо, то твоето определение ще се размине с това от книгите дето евентуално си чел.

Една дефиниция съдържа вложен в нея смисълът на понятието.Наричат се обем и съдържание. Ако ти не го влагаш автоматично след като ги прочетеш значи или не разбираш дефиницията или по-зле не владееш областта на понятията включени в дефиницията, т.е. не владееш езика на който говори съответната философска дисциплина. А "за себе" си дефиниции няма. Понятията са за масова употреба. Те не са субективни неща. За това и се наричат понятия - дефинират се по консенсус и са всеобщи за всички, които ги употребяват. А ако не работят се преформулират. Но ако работят за болшинството си длъжен преди да си говориш на ангро да се съобразиш с общоприетите дефиниции и след това да предложиш собствени.

Ерго - налага ти се да се ограмотиш Тогава ще видиш, че всъщност съзнание, ум, език, мислене..имат много разнообразни определения - за всяко направление различно... и че всъщност нито едно не работи достатъчно добре и "обективно". Т.е. и да се пънеш и да се не пънеш по тоз въпрос за съзнанието все до една и съща задънена улица се стига и никой не е успял да надмине Лао Дзъ и Буда в това отношение. Тъй че ако ще променяш дефиниции почни първо оттам.

Тоест, ти искаш да откривам топлата вода. Ами че тя си е вече открита. Предпочитам да се насоча към други неща, а мимоходом да отбележа - вярата в прераждането и окултизмът са надраснати етапи. Днес с тях се занимават хора, които не са усвоили добре философските и религиозните масиви.

Не си прав. По отношение на съзнанието, интелекта и изобщо по отношение на менталните феномени нищо не е открито "със сигурност". Повече неща се знаят за отвъд "края на Вселената", отколкото за ммеханизмите на човешкото съзнание, степените на съзнателност и прочие... Науките за съзнанието са отвъд прага на строгата наука и са интуитивни науки... За това и често мистици спекулират с тях.

Ако не работи, значи не ги познаваме. Понятията трябва да се познават и да се използват правилно, както е установен техният смисъл. В противен случай, ако си придаваме собствен смисъл на общоприети думи (понятия), ставаме неразбираеми за тези, които ни слушат, нищо, че може да си мислим, че сме неразбираеми, защото сме много умни. С последното изречение в никакъв случай нямам предвид Вас - sirius. Така е по принцип.

Еее чаш същото казах, докато стигна и до твоя пост, Инкоректусе

Бе то и аз и ти и Глишев може да цитираме Платон ама да сме много далеч от Платон.

Къде го тоя Платон? Той пък що ще в контекста на прераждането...

Еййййй...

ЗНачи...

Цялата тема ойде у реката!!!

Предлагам да решите дали да я местя в парануки и дали ще продължим да се смеем на Марушка или ще я провъзгласим за феномен.

Не мисля, че може да намериш добри тестове, адаптирани за твоя случай ей така в интернет. За целта трябва да потърсиш просто специалист по трудова психология. Той ще подготви тестове на базата на утвърдени от професионалната му общност стандарти, които да отговарят на условията, които поставяш - дали човекът ще е подложен на стрес (щото той може да се представи на един взет от интернет тест като хрисимо агънце и в сюблимен момент да набие колега...когато е под стрес), какви ще са колегите му (защото може да не се сработва с да речем агресивни хора, а ти може да имаш такива в екипа си), какво ще е работното му място, естеството на работата, задълженията, отношението ти към него. Въпросите от подобни тестове винаги имат специална "защита срещу лъжа" - т.е. създадени са така, че дори да му се иска да се представи такъв какъвто не е, твоят бъдещ служител ще бъде изловен от теста. И последно - тези тестове се разчитат от професионалист. Не може ти сам да ги разчетеш и да обобщиш резултатите. За целта би трябвало да си дипломиран психолог.... Т.е. - ако примерно ти си търсиш начин да подбираш и личностните, и професионални качества на своите сътрудници ..еми тогава или си намери временно консултант за конкретното интервю, или си наеми в човешки ресурси психолог (или в краен случай философ, например мен ахаххаха)

Аз няма как да синтезирам всичко, до което съм стигнал като разбиране в един пост. И то така, че да убедя някой. Пък и малко ми мина времето, когато активно търсих информация по въпроса.

За да се осъществи синтез трябва да има данни, не вярвам да разполагаш с каквито и да е такива, които да не са силно тенденциозни - просто се налага да си го признаеш.

Ами ако просто допуснем (недоказуемо може да бъде и нещо, което наистина съществува. като формата на земята преди време), че животът е нещо подобно на сън? Той е недоказуем, трудно се помни, но почти всеки човек е сънувал и знае за какво става дума.

Ние можем да допуснем и че живота е електронна симулация и че всички сме в Матрицата - хората отдавна са разгледали тоя вариант. Но между сънищата и реалността има огромна разлика... Всички я правим.

А за явлението "излизане извън тялото" интересувал ли си се?

Такова явление няма. Има такава фантасмагория. Има подобни сънища и фантазии. Но няма явление. Никой не го е видял - едно нещо става явление, когато поне стотина души потвърдят, че въпросния (излязъл от тялото си) наистина е излязъл Насън може и в петнадесет чужди тела да влезеш и да излезеш, но това все още не е явление, а симулация на реалност от твоя отпочиващ мозък. Да не говорим, че някои хора така се автосугестират, че халюцинират къде по-странни неща от излизане от тялото. А опита на хора по време на клинична смърт е странен, непотвърден - и не винаги еднакъв.

Сънуването и "излизането" имат доста общо. И при двете се се преживяват неща извън тялото (човек обикновено не сънува че спи на леглото си).

Единственото общо е, че и двете състояния са състояния на сън

Само че, излизането вече е доста по-съзнателен процес. Това е да сънувам и да знам, че сънувам. И понеже е по-съзнателен, то е и по-контролируем процес. Отделно че проблема със забравянето вече не стои. Тогава няма да е проблем по време на "сънуване" да си спомним какво сме "сънували" предната вечер.

Да то е контролиран процес на автосугестия - който може да доведе при по-лабилна психика до сериозни отклонения в психичното здраве И до такива мити глупости дето ги говориш - и на теб повтарям, не е сериозно да си говорим за тези неща тука. Има предостатъчно форуми посветени на подобни "интересни" неща.

Та ако допуснем, че животът е нещо като съня и ако успеем да постигнем съзнателно навлизане в съня и после постигнем "излизане извън нялото", дали няма да можем да си спомним какви са били предишните ни животи?

Изключително неумела аргументация - всеки що годе запознат с модерните изследвания на психиката ще ти каже, че при подобна автосугестия съзнанието ти ще симулира данни от нормалния ти, настоящ живот - филм който си забравил, думи които си чул, имена, които уж не си запомнил, набъкани в склада на неактуалната ти памет. Тъй че може като се напъваш да се автохипнотизираш че излизаш от тялото си да имаш "опит" със стотици "животи" и всякакви форми.... и дори симулация на преживявания. Информацията за всички тях идва от периода откакто си се родил до ден днешен, просто не е била актуална и уж си я забравил... Съзнанието нарочно складира тази информация дълбоко, за да остане място за актуалната, онази която е важна ... Нищо чудно и онзи там (учителят Йеова) да е част от дълбоката неосъзната памет на Марчето...

Ако всичко това е така, виждаш че съня е една трудно достъпна област за опознаване. И понеже съзнателно навлизане в съня е изключително (и изключително лично) постижение, то е оставено някъде в периферията, в сферата на развлекателната част на вестниците.

А всъщност наистина там постиженията се такива, че фантазията на обикновения човек се оказва бедна. Той дори не допуска че може да има такива работи. (Също както преди 200г не са и помисляли, че ще има GSM-и.) И разбира се, вниманието му въобще не се спира на подобни истории.

Гледам изместваш темата натам, накъдето ти е интересно - има тема за сънищата, пиши за тези неща там. Това с фантазията е много точно попадение, обикновено онези с богата фантазия (необикновени хора един вид) имат подобни "постижения".... Естествено че няма да се спира. Това са си...фантасмагории - забавления, хобита. Нищо сериозно.

И сънят се оказва една територия, която рядко някой взема на сериозно и работи, и още по-рядко има постижения. Е как ще има прераждане тогава?

Еми сигурно няма прераждане... Поне не такова каквото им се иска на някои хора, на които им е скучно в живота, не се чувстват достатъчно ок и готини в нормалния си живот или просто искат да изживеят нещо екстремно ...ама то все не им се случва

Дебело подчертавам, че силно ще ми стане неприятно ако темата се превърне в тема за форум "звездите ми го говорят"

Кармата е следствие от миналите ни животи. Наистина било настоящето и бъдещето са незавършени животи от миналите ни

животи. Затова преодоляваме толкова трудности в настоящето. Когато ми съобщи,че съм била френската принцеса Изабел, дъщеря на френския крал Филип Хубави,аз не вярвах,но при обясненията му повярвах.Тя била много лоша. Пък аз в настоящия си живот не съм лоша като нея и затова не вярвах в началото. Но после от обясненията му повярвах.Така ми каза моят духовен учител Иеова.

Вече се отклоняваш от нормалното. Ние на такива като твоя учител Йеова им викаме първи симптоми на шизофрения или крайна форма на непреодоляна детинска мания... Не искам да съм груба, но сме под шапката на списание БГ наука а не "Магията отвътре и отвън"...

Ако ще си говорим за карма, самсара и прераждането като интересна форма на светоглед породена на изток и ще философстваме върху това - ок, проблем няма. Но ако още веднъж се позовеш на духовния си учител Йеова и го представиш при нас за авторитет ще затворя темата и то само заради теб!

БАН или не, с Централно управление или не... Аз виждам нещата така - все повече и повече от младите български учени ще бягат в чужбина...и докато го има БАН в тоя вид и с тая политика на работа ще бягат и ще бягат и ще работят за чужди университети и организации, нищо че тука са добили началните си степени и звания... Нищо че тука са научени да бъдат "учени"...

Какво е БАН за един млад учен? Осигуровки, твърд, но малък месечен доход, който го стимулира да се измъква по обяд по тарлъчки и да работи на още няколко места, за да храни семейството си... и чакане, чакане, чакане - от научен сътрудник 1,2...да стане старши и прочие... докато разни други не толкова учени, "учени" се навъртат около кафе-машината на входа, дебнат го кога ще си отиде и после пишат "доноси" (или доклади или просто устно се оплакват на шефа), че видите ли този с многото статии и свършена работа ОБАЧЕ си тръгва по-рано от работа.... Ти мани ами и това се отразява после на конкурсите ..

А да спомена ли, че работното място на този млад учен обикновено е някоя забутана катакомба или мазе, с компютър с толкова допотопен екран, че лекарят му казва, че ретината му дегенерира...и който има 5 гигабайта харддиск...и на който той трябва да ВЪРШИ научна работа... да обработва данни, да прави презентации...

Е той, младия учен си има друг компютър, мобилен - ама си го е купил с парите от работа на друго място...а така му се прави наука...и той решава един ден, взима жената и детето и приема поканата на съответния университет, който дава мило и драго да работи при тях и да прави НАУКА....

И така както си мечтаят някои членове на Българската Академия на Науката БАН ако пребъде такъв какъвто е сега...всички български учени ще правят наука извън България.

Изтичали мозъци...

Мче поне не ги тормозете психически бре! Оставете ги да си идат на обяд, и без това в мазето няма въздух, светлина...и РАБОТА там не може да се свърши!

Lion Queen, понятието лесен е свързано изключително и само с представата на субекта, който го използва. То е свързано с отношение, сравнение по някакъв начин с другите. А живота си е живот, погледнат живота самостоятено не можем да го определим дали е лесен или труден. Той просто е живот. И се живее. Тук може да се вмъкне една друга изтъркана дума - съдя. Аз лично, по-скоро бих казал че има трудности и лесности, от колкото да определям какъв е живота.

Стига с тия "субекти" - живите същества не са някакви си субекти, субект е грозна дума, когато говорим за живеене и аспектите на живеенето. А в живеенето "лесно няма" Понякога и да дишаш е трудно! Животът пък не може да се погледне самостоятелно отвъд живеещите същества. За това ти казвам - ако едно нещо улесни един аспект на живеенето, ще затрудни друг, но на живеещите все ще им се налага да преодоляват трудности - ако не им се налагаше нямаше да са живи, защото по презумпция самото съществуване на живото състояние (от гледна точка на термодинамиката) е особено трудно постижимо нещо

Това глухарче дали не "знае" къде живее, а дали определя какъв му е живота. Но си цъфти.

А какво прави човека?

Ти пък ще кажеш, че не знае! Питал ли си го, много добре си е подбрало мястото откъдето да изцица водичка с коренчетата си, провряло ги е между камънаците с огромни усилия и да цъфнеш е нещо особено трудно при всички условия, които съпътстват цъфтенето - дъждове, слани, късен сняг, лоши зайци любители на глухарчета...

Каквато и да е човешка дейност е просто проява на живота. Определянето на добро/лошо лесно/трудно е някакво сравнение. А когато това сравнение е свързано и с лично отношение вече става съдене. Много е писано по този въпрос.

Бе то е писано, ама това се отнася до ситуативните измерения на споменатите от теб категории. И ето на - всяка ситуация на живеене, навсякъде изисква неимоверни усилия от всяка клетка, та до последния член на съществото - няма никакво значение дали съзнанието "си мисли" че му е лесно днес, в сравнение с вчера... Да оцелееш (пък дори и в човешката среда) си е едно малко чудо Ти първи започна с физичните термини де - та аз казвам трудно от гледна точка на физическите условия, в които оцелява живота.

БТВ кат е писано мен тва какво ме интересува - важното е ти какво ще кажеш по въпроса, писаното нека си стои в книгата (който му се чете ще си я чете)

Човек си е задавал въпроса "защо живея" далеч преди да се появи науката. За да си зададе такива въпроси, човек не е необходимо да има някакви специални удобства. Един лек пример: Навремето, като се качи човек на каруцата в сеното, докато си пътува известно време, е можел да си задава най-различни въпроси. Дори ако върви пеш. Защо да е нямал време или удобство?

Айде, айде - да не си му светил? Няма никакви данни за това. А и искам да ти покажа мислите на човека в каруцата:

"Трябва да купя сено за конете, зимата иде...но дали ще продам картофите на добра цена? Покривът тече, вече почнаха дъждовете, трябва да продам картофите на добра цена... Детето пак кашля, дали да не заколим козата и да пратим месото на доктора - дано дойде..." - хората, които оцеляват мислят прагматично. Хората, които живеят така, че някой друг да оцелява наместо тях си позволяват да се замислят и да си задават най-различни въпроси

А всъщност истината осмисля всичко. Обаче да го обърнем така: Личната истина осмисля личния живот. Всеки човек си има т.нар. описание на света и за него то е истина. И според това си описание на света живее и си осмисля живота. Той живее според описанието си на света. Нищо че може и да си няма представа за това.

Странно звучи "истината осмисля" - истина и смисъл са две различни неща. Една истина не може да придаде смисъл на живота. ЗАщото истината е информация. Знаене, техника, някаква представа. Смисъл придават други неща - обикновено живи като живота на съществото, което си осмисля живота. Това пренасяне на "смисъл" върху някаква информация особено много бъгва отношенията между хората. НЕ може някаква си истина да е по-важна от човека до теб Пък и няма окончателна истина по нито един въпрос...защото светът се мени. Ако някой живее според някакво описание, това означава че си следва програмата. Но да осмислиш живота си, своя си означава нещо съвсем различно - означава да добавиш нещо към живота си - някой друг - дете, любим, приятел, враг, отечество, Бог Последното е нещо като аватар на най-доброто в хората, което те кара да вярваш че винаги ще има утре един вид...но аз не го одобрявам за "добър смисъл" на живота. Живите същества са къде по-добри кандидати. И го казвам не като истина, а като житейски факт... Може да обсъдим има ли разлика между истина и житейски факт.. но по-нататък.

Не, че искам да омаловажа науката. Моето виждане е че тя е инструмент - за някои е полезен, за други не. Тя е като въже в ръката на човек, той може да си върже гащите, може да се обеси, може и някой друг да обеси. Самото въже си е просто въже, но как ще се ползва зависи само от човека. Той може да знае много и да изтребе много. Мотивите са извън науката, те са в човека.

Дай ми пример за кого е "вреден инструмент" науката... Всички дават пример с основателите на квантовата механика и ядрената физика и атомната бомба... то това е доста тъпо, тъй щото информацията за атома тъй или иначе си я има. И е достъпна за всички по света - те могат да правят електроцентрали или да се замерят с бомби, но проблема не е в науката. Тъй както може да клонират зомбита или да клонират органи и да спасяват животи...Засягаш някакви етични моменти (за това в чии ръце ще попадне някое технологично следствие от важно научно откритие, но все пак трябва да разделим наука от технология - има разлика в двете направления). В науката има етика, но тя е различна от етиката на обикновените хора, които се ползват от технологичните следствия от постиженията й. Свързана е с авторството, екипната работа, признанието, лоялността в изследванията и публикациите и т.н.... Тя е винаги полезна - и за лошите и за добрите, и на лошите и на добрите служи добре. Т.е. и онези, които правят зомбита си постигат целта и онези, които правят органи и те си постигат целта. Науката няма "добро-зло" лице. Само хората имат.

Няма същество на тази планета, чиито живот да е лесен... Лесен живот всъщност е вътрешно противоречиво... защото леснотата противоречи на самия живот. За това не можем да очакваме която и да е човешка дейност да направи живеенето лесно - може да го направи сигурно, по-дълго, предизвикателство... Науката създава условия за живот достатъчно удобни, за да може човек да се запита "защо живея"...въпреки това на никого няма да му е лесно да живее, поне докато е жив...

Т.е. за да има развитие, да има експанзия животът не бива да е лесен...в обществата, където е прекалено лесно хората затъпяват или просто се отказват да живеят лесно, дори се самоубиват. Онези, които живеят лесно се самоубиват по-често от онези, на които им е много, много трудно... Науката дава отговори на практически въпроси, а истината за която всички вие говорите тук няма да улесни ничий живот, нито е в измерение да осмисли нечий живот

Кармата не се ли определя по мислите, с които изпълваме пространството?

Не ми е ясно защо го свързвате с прераждането.

Кармата е следствието от делата ни - а се връзва евентуално с прераждане (някакво) тъй както "каквото повикало, такова се обадило", "каквото си надробил,това ще сърбаш" и прочие

Йеова какво мисли по въпроса?

Преместих част от мненията ви относно научното познание в една нова тема, за да обърнем внимание на дискусията, която се заформи Ето тук може да пишете по въпроса My link

На този, който я изучава, за да не включвам и хуманистическото понятие общество.

На кого помага и как? Какьв е смисьла на науката според вас?

Тук се заформя още един чепат вьпрос

Еми да направим нова темичка по този повод

Според мен науката не може да помогне на онзи, който я изучава, защото науката е инструмент за изучаване на света - система от логически непротиворечиви теории относно реалността, които ни дават едно или друго обяснение за неща, които вълнуват хората, тяхното оцеляване, тяхното справяне с ежедневието и т.н. Нека не изклучваме "хуманистичното понятие общество"...защото все пак науката се прави от хора, тя не просто се "изучава" от тях. Поне аз мисля, че научното познание е единственото лишено от факторите националност, религиозност, етнос, социално положение знание. То е валидно за всички хора, от всички религии, на всички континенти и от всички етноси. Не само, но е и разбираемо за тях. Не само, но и може да обслужва интересите на всички тях

Хайде да заформяме дискусията, че с това прераждане доникъде няма да стигнем!

Но Елена Блаватска пише в "Тайната доктрина" че Исус Христос е говорил за преражданията и тогава попитах моят духовен учител Иеова дали Исус Христос е говорил за преражданията. А една жена от един друг форум е чела и на друго място в друга книга също,че Исус Христос е говорел за преражданията. А пък Елена Блаватска е ходила по манастири и храмове в

Хималаите и Тибет и на място е проверила за знанията си в "Тайната доктрина". А за катарите и богомилите четох в

"Талисман" - и тогава пак попитах моят духовен учител Иеова за тях. Също така за рисунките във Ватикан на папа

Александър Борджия четох пак в историческата книга "Талисман". Тъй че не е изказване на моят духовен учител Иеова само.

Това не са сериозни книги Блаватска е луда а за "Талисман"...няма да коментирам. А тоя Йеова истински човек ли е или е като извънземното на оная от Италия!???

Да де Аристотел знам,че не се занимава с прераждания. Но Питагор,един от най-известните древногръцки философи е правел информации за преражданията на други хора,когото наричат"бащата на математиката". И той казва,че душата на човека е с числа,а не са с имена,както при нас хората с материалните тела. И моят духовен учител Иеова ми каза същото,че безсмъртните ви души са без имена,а с числа били и че нашите тела само се превъплъщавали,душата не се превъплъщава,защото е една. И Питагор е вярвал,че бил древноримския бог Меркурий ли беше или Юпитер не си спомням точно кой беше,но силно вярвал,че бил такъв. А катарите и богомилите нали са вярвали и те в превъплъщенията и заради това католическа Ватикана ги е изгаряла на клада. Последният катар бил Гийом Белибаст. А има и много френски крале,които са провеждали празненства в култа за Кибела и Изида - тоест са вярвали в превъплъщенията. Ами Александър Борджия,един от римските папи също е вярвал,макар че Ватикана ги е гонила тези поклонници,които са вярвали в прераждането - той е накарал един от художниците да му нарисува в самата Ватикана в спалните му картини от древноегипетските богове и митове и е вярвал,че бил от рода на древноегипетския бог Озирис. И моят духовен учител ми

каза,че е бил. А древните митове от цял свят? Исус Христос също е говорел за прераждането и моят духовен учител Иеова ми каза,че именно заради това са го разпнали на кръстта.

Айде стига глупости относно древните гръцки философи. Очевидно е, че черпиш знанията си от своята интуиция... Пък и ми е странно как може Питагор (който е грък) да вярва, че е римски бог. Странно - ние си мислехме, че му викат баща на математиката (и то най-вече заради постиженията му в геометрията) заради постиженията му в математиката и философията му базирана върху абстрактната основа число, а не защото изчислявал на хората прераждания. Едва ли един интелигентен човек като Питагор би се занимавал с това кой бог бил Това да не би да ти го каза твоя гуру? Вероятно "преродения Питагор" много би се чудил ... при всичките му заслуги най-малко е имал време да се занимава с изчисления на преражданията... Нека не забравяме, че става въпрос за философ, който аргументира своята философска система. Т.е. - идеята за прераждането по принцип се обсъжда навсякъде по света в един или друг контекст, това изобщо не означава, че онези, които я обсъждат я споделят или пък "вярват" в нея. (Между бог Меркурий и Юпитер има огромна разлика, мисля че бъркаш бога с увлечението на Питагор по небесните сфери, тяхната числена подредба и съответно планетите )

наистина избързваш. Ако забелязваш - не се отричаме един друг с писанията си- дискутираме за възможности.

Тук нали е клуб философия. Що те смущава употребата на философски термини. Е, малко по - по друг начин са тълкувани, ама това не пречи. (не би трябвало да пречи само защото се основава на другомислие)

Темата за прераждането, не е чисто философска, макар да е застъпена като философия на източните. Няма научно покритие - не се разглежда основния философски въпрос (кое е първичното: материята или съзнанието - материалното или идеалното).

Особено много ме смущава употребата на ненужни философски термини, които имат дума проста с която да бъдат заместени особено, когато се употребяват на трибуна, която споделят всички, а не само ъъъ разни там философи.Предполагам, че ме разбираш - предпочитам отчуждение, пред алиенация..примерно Темата за прераждането е част от философията на мистичните учения, в нея няма нищо научно естествено. Не знаех, че това за първичното е основния философски въпрос??? Мислех, че "основния философски въпрос" се формира от контекста на конкретното философско питане... Мислех че кардиналния и основен философски въпрос е "защо съществува нещо"....а не какво е това нещо.

В отговор на този въпрос се изгражда философия: те (източните) тотално са възприели идеалното за първично и в този смисъл са идеалисти (ако ги питаш - считат се за материалисти - не им вярвам, щото нямат знанията, а работят с "усещания" - от 30 г и повече се занимавам с йога); аз пък съм доказал (поне за себе си) първичността на материята и затова съм материалист.

Източната философия по принцип избягва "тоталните неща", за това избягвай да я определяш в някаква тоталност. Идеалистичната философия по принцип е "родена" в Гърция. Тя поражда и онзи основен философски въпрос, за който говориш. за източните хора този проблем не съществува - кое е първичното хич не ги е еня. Идеалното не им помага да оцелеят в света и за това не го търсят изобщо. Нито пък някакви абсолютни "същности" - примери за тази тенденция се откриват не само в будизма, но и в даоизма, и много други секти и школи ... и учения. Неправилно е да бъдат определяни този тип учения като "идеалистични" или "материалистични", освен ако те не се самоопределят като такива. А аз никъде не съм забелязала някой будист да се самоопредели като идеалист или материалист (и не бъркай йога-практиките, плъзнали из европейския свят с будистката практика, камо ли философия)- тъй щото нали будисткия път върви по средата... Да не говорим за философията на Дао и далекоизточните секти на будизма - Дзен и Чан. Просто ми се иска да дадеш пример (да речем от будистки текст), в който да се твърди, че идеалното е първично. Едва ли ще откриеш такъв. Но няма да намериш такъв, в който и материалното се счита за първично. Трудно ще ти е да откриеш в будизма например първичното... В даоизма ще ти е още по трудно да разбереш дали Дао е съзнание, или Дао е материя... За това казвам, че въпросът кое е първичното не стои пред всяка философия. Пред източната този въпрос изобщо не стои. Източната философия е по-скоро практическа мъдрост и начин на живот. А не разбрах какво е това "не разполагат със знанията, а работят с усещания"? Нищо не ми говори...

В този смисъл, съзнанието е "идеален обект" (дървено желязо) - не е обект, а субективна интерпретация на възможното отразено от обективната действителност, от "идващото" от обекти - отношение, спомни ли си.

абе аз не споменах ли, че не ми се работи със обект и субект. Има конкретно живо същество и свят, други същества, реална, истинска ситуация. Дай направо да умъртвим още повече света и наместо обект и субект да сложим x и y?!!? Субект в логиката е онова, което прави действието, обектът е онова към което е насочено действието. Следва, че субект може да бъде и камъкът, който пада. За това именно субект и обект не са подходящи термини в случая. Защото едно същество действа, но и търпи действие.

И, понеже не е обект - няма как да се манипулира по желан (от надстройката) образ и подобие - винаги си има "Едно на ум", субектът. Някои казват, подсъзнанието е таково. А самото подсъзнание си е индивидуалната форма и запис на пристигащото инфо върху ген-изградената подложка от връзки - индивидуална е! Не е възможен клонинг, нито ИИ (изкуствен интелект), който да наподобява характера (начин на поведение в отношението разум-съзнание) на оригинала.

Всяка коза за свой крак - както е казал народът!

...

Е как да няма как да се манипулира... Деветдесет процента от хората на света живеят неосъзнато, биват манипулирани от медии, политически и религиозни организации, родители, учители, гаджета, майки. И действат по подразбиране по-овчо и от последната овца в едно стадо овце. А това, че всеки е уникален е характерно не само за съзнанието, но и за цялото същество - това обаче не означава, че то е отграничено от останалите неща. Напълно еднакви копия в природата изобщо не са възможни, няма такива. И сега - не разбра ли защо не са подходящи субект и обект? Човекът не е просто субект, съзнанието също не е субект...- освен условно ако извършва действие. Използвай по-конкретни е по-малко абстрактни думи и ще се разбираме по-ясно и по-добре

Иначе по принцип и аз съм на мнение, че материалното е...(не първично)а единствено съществуващо, тъй като съзнанието и информацията са негова да речем природа...(уу че философски звучи)

Идеалните неща съществуват само за хората, които са ги измислили - те винаги имат в основата си веществения опит на тези хора със света. Мисля, че източните философски учения са доказателство за това, че веществения опит има различни пътища - не само онези, които западната наука и философия познават.

Нещо като лист хартия на който изображението се движи. А защо не направо монитор? Само че при монитира е ясно какво създава образа...Нашето съзнание, чрез (дали мога да ги нареча "елементарните") сечива, които сме си изработили за да впрегнем света. Според мен е напълно възможно и във онзи случай, съзнанието да е онова, което поражда характеристиките на "носителите".

Или пък просто едно нещо не би могло да има характеристика ако не е съотнесено с нешо друго..така съзнанието е отнесено до много неща и придобива условни, временни характиристики спрямо тях...Само по себе си (според будизма) трябва да е празно, инак как би могло да добива толкова многообразни характеристики, колкото са всички възможни ситуации, в които би трябвало да се окаже едно съзнание... И не стигаме ли дотам, че просто не бива да разглеждаме съзнанието отделно от съзнаваните неща?

В0081, от една страна твърдението ти, че делата на овчаря се губят защото са "по-малки" е логично от гледна точка на нашето широко - разпространено мнение, че "малките събития" имат само малки следствия. Но я си представи сега всъщност колко важни са малките събътия (те са важни и във физиката, важни са и в живота на хората). Един овчар от Родопите може да произведе една много качествена овча кожа, която да топли много. той я продава на пътуващ търговец срещу някакво зърно примерно. Тя тръгва по света и се оказва на седлото на оръженосеца на някой крал. Попадат в битка в тежка зима. От качеството на обработката на тази кожа зависи следното - кралят да не премръзне и да не умре от плевмония после. И в двата случая (ако овчарят я бе направил некачествена, с дупки и протърквания или я бе ощавил както си му е редът) ще има големи последствия за света от едно малко дело. Делата на всички са важни. Те винаги имат своите плодове в бъдещето независимо колко е малък човека. Това се нарича, според мен, "карма" - ако кралят умре от плевмония за овчаря може уж да няма никакво значение, но може да се окаже, че наследникът на този крал ще развали отношенията си с Българското царство, ще му откаже войски...и да речем в сюблимен момент семейството или наследниците на овчаря да се окажат в кофти ситуация ... Никой не знае връзката преминала през милиони и милиони малки събития. Нея обаче винаги я има. За това човек трябва винаги да внимава какво прави.

В будизма няма душа, т.е. преражда се не душата а формата - тя е празна и може да приеме всякакво съдържание и да го изкриви по себе си. формата на овчаря който прави лоши кожи, формата на овчаря който прави добри кожи...на овчаря който бие жена си и на овчаря, който я уважава и прочие и прочие... Това е нещо повече от модели на поведение, които следваме... Това са непроменливи форми, които хората приемат в живота си и не осъзнават че те не са постоянни. Та това се преражда - името и формата. Ако едно същество е достатъчно просветлено (а защо да не е овчар, според будизма един човек може да се роди просветлен и никога да не се прероди) и живее така, че делата му са подбрани според обстоятелствата, то неговата форма ще е достатъчно гъвкава и променлива още приживе. Той е освободен от тях още докато е жив. Има много такива опростени (не прости) от предразсъдъци хора - овчари, шивачи, готвачи...няма значение професията... Никой не си "спомня" че се бил такъв в предишния си живот, защото никой не е освободен от егото си...не осъзнава, че всички форми са значими спрямо другите - и формата на принц, и формата на овчар и формата на убиеца и формата на убития...един вид... Защото само заедно и в отношение правят реалността такава каквато е.

Аз не знам дали все пак споменах, че според мен прераждане на някаква постоянна същност - т-е- душа не може да има. Така е и според будизма. Примерът за това се дава в будистките текстове с огъня на горяща свещ - във всеки един момент огънят е различен, гори ново вещество, нова част от восъка и нова част от фитила - други атоми и молекули се окисляват един вид...запазва се формата на пламъка, но не и неговото съдържание. Той гори, докато свещта свърши и угасва или прави пожар - и ние оставаме само със спомена за името и формата на пламъка на свещта, а неговото съдържание се е променяло нон стоп. И ако свещта направи пожар пламъкът същия, който е бил в свещта ли е или друг? Пожарът (новото състояние на нещата, да кажем след смъртта) същия огън ли е, или е друг - свещта се е обърнала и е запалила пожар, нея вече я няма...тя е причина за пожара... но не е горяща свещ... Не е много ясно и то защото ни е трудно да си представим, че като се събуждаме все същите всяка сутрин това е илюзия... Т.е. най-важно е да се прекрати прераждането още приживе (поне в будизма), за да се постигне освобождение от страданието.

Мисля си, че избързваш.

Представи си: седим един срещу друг на маса; бял лист; аз изписвам цифрата "6" и те питам какво е това; разбира се отговаряш "9"- за теб изглежда така. Поради не еднаквата ни гледна точка, едно и също знание за събитие намира две значения (най-малко). Колкото гледни точки, толкова интерпретации в личностно възприемане - субективизъм в действие, доколкото пък, всяка генподложка по различен начин "разполага" и се съотнася към събитието.

Затова знанието си е чисто субективно.

Да бе да, за това ако се опиташ да четеш на някой срещу тебе от вестника си четеш шестиците като шестици и деветките като деветки. Символите са конвенции - конвениция е как ще се прочитат, конвенция е откъде накъде се четат и това е съобразено с изписването им. Аз трябва да съм доста зле, за да си помисля че пишеш девятка - или да съм малоумна или да си представим, че съм съвсем малко детенце. Гледната ми точка в случая е свързана със способността ми да разчитам символи, а тя е споделена - тя не е чисто субективна, тя е интерсубективна, тя е споделена от субектите които са я създали и е външна на тях. Ако всеки си имаше своя си чисто субективна гледна точка по отношение на една току що изписана цифра, никога нямаше да можем да се разберем.

Не бъркаме със стремежът ни да го правим все по-обективно, като го сравняваме и с други гледни точки на субекти за едни и същи събития, като нещо замърсено. Нашето знание си е еднолично - в този смисъл "чисто", а не, че не можем да го "смесим" с други подобни, с цел достигане на обективност в процеса на отражение и осъзнаването на възможните резултати с нова, подменена вече гледна точка (имаме: "едно на ум"), става съ-знание, а това го прави разумът.

Ама как ще е еднолично знанието. Еднолично значи да знаеш само своя си собствен и непредаден от други опит - едноличен (и всъщност неосъзнат) е инкстикта ти да сучеш, да гълташ, да затваряш очи на силна светлина. Няма нищо еднолично в изписването на една цифра - първо цифрата изразява нещо на което са те научили и то не особено лесно в детска възраст - да броиш обектите, второ тя изразява хилядолетния опит на човечеството да брои предметите и последно тя изразява и други външни на тебе неща - дата, на която хората са казали че е станало еди кво си, част от телефонен номер който те интересува. Оказва се че гледната ти точка е уникална, но не е чисто субективна, камо ли еднолично. Да не говорим, че докато си седиш срещу мен на масата ти съдържаш в себе си опита на родителите ти, учителите ти и всички, които са ти програмирали знание и поведение. Съдържаш тъй да се каже част от техните гледни точки. Как ще докажеш, че виждаш чисто субективно и еднолично? В теб говори баща ти, ти виждаш в червените неща примерно онова, което е коментирал баща ти относно червения цвят като малък. В теб няма нищо напълно лично, че да стане еднолично

(Това беше и една от грешките на колективизма преди време - искаха битието да определя съзнанието, като че ли то е тяхно и имат права да разполагат над него, борейки го с битие. Така и не можаха да обяснят алиенацията при социализма; чудеха се: кво искат тез "индивидуалисти"?)

...

Индивидуализъм-колективизъм, субекти-обекти? Какви са тези щуротии в контекста на идеята за прераждането? Какви са тези сложни термини като напр. "алиенация"? Битие? Какво е битие? Аз бих казала, че това е доста абстрактен термин. Философски това понятие има толкова огромен обем, че в него напълно се побира понятието съзнание. Защото все пак съзнанието е битие. А е редно тогава битието да определя съзнанието - тъй като всички характеристики на битие са характеристики и на съзнание. И какво общо има колективизма? Ти говориш за "чисто субективни" неща, а е ясно че това е една изкуствена абстракция - чистата субективност де. Както и чистата обективност също. Съзнание и реалност се творят едновременно, едното без другото няма значение за хората в техния свят. Няма неща отделни от познаващия ги и обратно. Не си ли съгласен? Пък и какво му е лошото на колективизма спрямо индивидуализма? Всъщност и двете като крайности са бъгави. Пак повтарям, абсолютните крайности и противоположности не "битуват" в нашия свят, те са невъзможни - т.е. който се стреми към единия полюс е също толкова загубен, колкото онзи който се стреми към другия. Т.е. продължавайки да твърдиш, че има чисто субективни неща...ти си загубен (по отношение на някои степени на осъзнаване на реалността) - няма напълно, чисто, само твои неща. Нито едно твое възприятие не идва просто и само от теб, то е комплекс от наученото, опитаното и изживяното, но понеже живееш с много други хора, които непрекъснато споделят своето изживяно...еми няма как да формираш нещо "чисто субективно"...Уникалните неща не са чисто субективни. Субективност означава да си отграничен от реалността и другите. Това е субект. Нещо отделено с граници от обектите - т.е. всички други неща. Но се оказва, че тези граници са просто илюзия...на мен така ми се вижда. Например самият факт, че ми пишеш шестица е вече доказателство, че между теб, масата, химикалката, листа и мен няма реална граница, има условни граници и те се менят по конвенция или спрямо обстоятелствата. В някоя ситуация може да се окажеш в състояние, в което да се поставиш напълно на мястото на другия. Това не е стремеж към обективност, а разширяване на границата на твоята илюзорна субективност И изобщо хайде да се откажем от понятията субект-обект, че ги мразя и да вземем например съзнание и свят (или материя ако щеш, или реалност)...Нещо по-малко абстрактно и изкуствено а? Говорим за прераждане, а не за реализация на чистия ъъъ ум, дух и етц....

Всичко което си написала е верно.Над това са работили хората с години.Тези логически връзки не могат да се отрекат.И все пак мисля че има още над какво да се работи.Понеже времето върви.А с времето се променят и хората,които са обект на тези разсъждения.

Интересното в случая за изплакване или за изкрещаване което довеждат до облекчение,това често се случва във Църквите.

И това се случва дори и в случаи когато хората все пак не осъзнават проблемът който ги тормози.Но нещата се оправят след това.Като следствие хората придобиват различна представа за света,от преди.И намират смисъл в живота чрез религията.Мисля че това са много чувствителни,духовни хора.

Е то съвременните психотерапевти и аналитици заместват изповедниците... Всяко общество си има норми, всяка социална група си има граници на онова, което може да се сподели...или изрази. Ако човек няма приятел, на когото да разкаже...разказва или на психоаналитика (ако е богат американец) или на някой Бог и представящия го свещеник примерно... Но най-живото и хубаво изплакване и освобождаване от подобно напрежение е на рамото на близък човек. Ето защо е важно човек да има хора, на които всичко да може да довери.

Хрумна ми интересен въпрос - ако бъде създаден изкуствен интелект, човекоподобно съзнание демек. Ако му строшим апаратурката...??? то би ли се преродило и ако би то как? Разсъждавайки по този проблеми бихме могли да вземем и решение относно всички останали форми на съзнание

И да речем как би се вместило това съзнание в една библейска доктрина? Т.е. (да оставим критериите на Тюринг и прочие) такова същество-машина би ли имало безсмъртна душа?

Напълно съм съгласен с написаното от теб.

От по рани постове:

"Сега се сещам и за един кошмар от детството си. С баба ми (тогава беше жива) трябва да ходим да берем домати. И къде - естествено, че на гробищата! Кога - естествено, че посреднощ. След толкова много години още се ужасявам като се сетя."

Като те питах,дали си брала доматите с баба си,исках да се сетиш за написаното по нагоре,и да намериш физическия фактор който да предизвиква проблем.

Аз като малък също съм ходил на гробища през ноща,само че не да бера домати,а поради детския интерес.Бях със ръвестниците си,което е доста по страшно отколкото да си с възрастен.Един път ми беше достатъчен за да разбера че повече не ми се ходи на таково място през ноща.Не си спомням дали съм сънувал кошмар след това.Но като цяло съм я забравил тази случка,което значи че не ми се отрази,кой знае колко.

Каква е разликата между нас двамата?

Разликата е в това, че той има страх от смъртта в неговата тъй да се рече гробищна и трупна форма... Вероятно пренася болката от загубата, изтласква я и я превръща в страх от гробища, мъртъвци и трупове. Та той се страхува от умрялата си баба?!?! Само насън естествено... Това означава, че причината не е нито в доматите, нито в гробището само по себе си, нито в тъмното... Те са само фасада, зад която са другите му проблеми.

Докато при теб по-скоро страхът е вече преживян. Хората гледат ужаси за да ги преживеят, ходят по гробища (тийновете) нощем за да се страхуват групово, да дигнат адреналина, да изживеят страах и да оцелеят...

Мисля, че той е сънувал баба си след като е починала...Поне така подразбрах... Брането на домати с баба на село е нормално занимание...това е спомен от баба му, възстановен от съзнанието му, защото то има нужда да го възстанови... Той обаче непримирен с ужаса от смъртта сънува и изтласкал болката от загубата баба си(или който и да е друг, плюс страха че и той може да умре и да стане труп), спомня си за нея, насън асоциациите са всякакви - тя е мъртва, хем жива...и го води на гробищата за домати. Ако трябваше да гадая по този сън, той има страхотно положително значение от суеверна гледна точка... означава благоденствие, пари, нова връзка...и много, ама много хубави работи. Т.е. ако да речем дори мистично баба му иска да се свърже с него тя пак му дава добри символи - тълкуването на съня по "бабините деветини" е много готино... Аз ако сънувам такъв сън, каквато съм си суеверна веднага бих пуснала тото...

Разликата между тебе и него е, че ти си преживял болките си...а той очевидно ги е преглътнал, ти си изживял и изказал страховете си, а неговите са още вътре някак неизразени. И както казвам, може да са съвсем различни страхове и болки от онова, което сънува. Физическия фактор може да е дори някой хулиган, който го е бил като малък или пък чувството му за вина ако той е бил този хулиган...или чувство за вина, че не е помагал на баба си или я е обидил приживе (или някой друг починал с който му е останало нещо недоизказано), някакво скарване, някаква беля, която е прикрил или напротив, заради която са го наказали жестоко.. Изобщо физическата причина не е свързана с доматите и баба му. Физическата причина може да е съвсем друга. Той само знае каква. Ние не. Можем само да гадаем. Може да е дори желание към жена, по дяволите неудовлетворено разбира се... Или страх от загуба на жена...и т.н. Хората, които обикновено веднага щом един дразнител се появи изразяват реакция - развикват се, разплакват се, почват да правят нещо, сублимират в изкуство, споделят с приятел ...те обикновено не страдат от подобни проблеми. Но явно Исилдур е преглътнал някой дразнител или серия дразнения без адекватна реакция, или без каквато и да е реакция.. Може да го е направил като малък, а може да го прави сега - в тийнейджърските си години и до ден днешен. Може да е в ситуация, в която трябва примерно да си трае на дразнителя(какъвто и да е той), това да дразни вътрешното му чудовище (всички имаме по едно в себе си) но тъй като той осъзнава, че е в негов ущърб да отреагира рязко го пресира. Това е много силна фрустрация. Освен в кошмари може дори да се канализира и в психосоматични симптоми. За това бяха моите съвети да се самоанализира. Страховете му са осъзнато неоснователни. Той осъзнава това, насън няма как да го осъзнава. Другото, което трябва да осъзнае е, че нещо друго го тормози...да го открие и да го сподели, или да го изплаче или да го изкрещи... Да го преживее нормално един вид...