skiahtro
-
Брой отговори
2753 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
5
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ skiahtro
-
Проблема е на този с ограниченията, който същите ги налага и на науката. Т.е. в случая няма как да е мой..
-
Ето например в този цитат: Не става ясно, кой я възприема точно като "Бог", но пък става ясно, че някой се опитва да и ограничава възможностите.. Интересно, какви ограничения има науката, да реши който и да е проблем, "(ако не днес, утре, догодина или след време)"?
-
Да не избързва толкова с определенията! Нека видим ограниченията му, пък после ще формулираме... М?
-
Само че аз не видях някой, да поставя някакви ограничения. Дори и опит не направи "тоя същия", който си формулирал, "тоя същия" дето прави и абсурдните твърдения... А не беше ли казва - доказва? Как така няма нужда от доказателства? За някаква "научна" бездоказателствена секта ли става въпрос?
-
Имаше една книжка, дето описва религиозната ти ситуация, но съм и забравил името...
-
Няма страшно, ние всъщност с Лапландеца се знаем..
-
И си мисля, че Стивън Кинг ви е писал стария завет на религията...
-
Двете са железно свързани. Едното следва от другото, като дупе и гащи са. Науката е това, което тя прави, както тя работи, и не може да бъде друго. Може да са свързани и миришат по един и същ начин, ама нито дупето са гащи, нито гащите са дупе!
-
В християнството никой не се моли на простаци! Църквите са си наши, не на простаците! Шибаната ни църква има предназначение и пази вярата чиста, т.е. знанието предадено от апостолите! Нашата шибана църква, не се състои от авторитета на т.н. простаци, както ти си мислиш, те не могат да са ни църквата, защото нямат нужния авторитет! Църквата ни може да има единствено авторитета на апостолите и на никой друг! В нашата църква няма секти, защото вярата трябва да бъде чиста, за да гарантира съществуването на християнството! Християнсвото е нашата религия, а в твоята до колкото разбирам могат да участват само някакви нехора, което за нас хората е непосилно!
-
А не може ли различните институти, създадени от хората, да имат прилики или разлики? Вероятно нещо те тормози и терзае, щом стигаш до там, да предлагаш направо, да им теглим една черта... А ако нещо те обърква слагай етикети, да ги различаваш!
-
Не! Има хора, които не разбират как работи науката и прехвърлят собствената си ограниченост, към науката! Ако не вярваш, нека се яви тоя същия и да постави ограниченията на науката, тук и сега, да ги видим! А за Бог няма да доворим, щото там е още по бол и гос!
-
Да има такава разлика, да не стигаме до донорско око, но например след операция на катаракт, само на едното око, двете очи виждат различно. След около месец-три, мозъка компенсира, до степен да не прави впечатление. Мозъка винаги се опитва да компенсира, разбира се в някакви граници. Интересен е случая с амвлиопията... ако в диоптрите на очите има разлика над 1,5 или при кривогледство, се получава разлика в идолите на двете очи, което обърква. Съответно мозъка компенсира, като намалява зрението на едното око, до степен да не обърква. Зрението при човек се развива до 6-7 годишна възраст, това означава, че при дете с амвлиопия, ако не се направи лечение, до 6-7 годишна възраст, то едното око му остава с намалено или липсващо зрение. Интересно е също, че възрастни хора с амвлиопиа имат почти съвсем нормално зрение, вкл. развират и стереоскопично такова, въпреки, че имат само едно нормално функциониращо око. Ако при възрастен човек ослепее едното око или получи кривогледство, то той е инвалид и е изключително трудно поне в началото. Разбира се с времето се привиква и приспособява, но никога не придобива зрението на този който от малък има същия проблем. Обработката става в мозъка, компенсация може да стане още в окото, но това също се координира от мозъка.
-
Знаеш ли къде е проблема? Просто много хора си мислят, че знаят всичко, за наща шибана гръцка религия, а те не знаят всъщност нищо. Нашите гръцки духовници, са си най-обикновени хора и по нищо не се различават от примерно от мен и теб, със се сичките ни кусури!
-
Например твърдението ти, че няма абсолютно никаква вяра в науката! Или имаш нещо допълнително да кажеш за твърдението си? Там е работата, че можеш да ползваш каквото искаш, но само при условие, че има достатъчно неща, които не искаш! В случая проблема е в нещата които не искаш! А въпроса "защо не искаш" го отбягваш... Съвсем не пропускам някакъв факт, напротив.. Отчитам точно този факт и питам защо се ти се налага, да го правиш това? Отговора е, че ти нямаш сетиво, да различиш лъжата от истината. Ако питаш нещо някой луд, тойможе да ти каже каквото си иска.. Дори да питаш сто луди, нищо не се променя, всеки един от тях може да ти каже каквото си иска... Ти осредняваш резултата и си викаш, "аха, ето я истината", да ама си питал луди и колко е истина, зависи само от твоята представа т.е. вяра и колко си луд... Дърводелеца взима едно дърво и отнема, отнема, отнема, докато направи зайче.. Ако няма дървото от което да отнема, дърводелеца не може да направи зайче... Т.е. хем трябва да има дърво, хем трябва да отнема, ако едното липсва - няма зайче! Ти също трябва да отнемаш, за да си направиш дървено зайче! Може да ти се струва маргинално и абсолютиско, но друг избор нямаш, нито можеш да сътвориш истинско зайче! Абсолютно сериозно!!! Ако някога ти се отдаде да проследиш теологичен спор, м/у теолози направи го! Много е интересно... Мисля, че ще схванеш принципите на логиката..
-
Всяка жива религия, трябва да се променя, за да съществува. Не се ли променя, няма ли развитие, умира! Същото важи и за науката. Това няма как да промени представите ни, за обсолютните стойности, както на науката, така и за Бог, защото се изражда в друго. Кой учен днес може да допусне, че земята се държи от четири слона или че може да падне от края на земята? И все пак в случая, интересно, кого обвиняваме в грешка, учените или науката? Ако науката изначално е грешна, променлива и неабсолютна, каква цел има науката и какъв смисъл има от учени? Само да допускат грешки, да си поддържат грешната наука... Без представата ни за истинност, правилност и абсолютност, не може да съществува истинска наука, като и истинска религия!
-
Става въпрос, че се намират сходства само там където ги има и не можеш да ги намираш там където ги няма. Колкото, до мен и Младенов... Нито аз, нито Младенов, сме виновни че някой не намира сходства или по-точно не му се иска да намира, поради особеностите на вярата си... Дори нямаше да се намесвам, ако не правехте абсурдни твърдения...
-
Не знам защо си се запънал с тази "проверка", че е характерна само за науката, но и в религията също има "проверка", дали е истинска... Проверката и също се базира на логика. Айде сега нямало и истини, вий там да не правите от лъжата адитивна наука?
-
Не съм правил твърдение, че единствените човешки представи са наука и религия, нито че всички човешки представи трябва да са абсолютни и да не се променят. Всичко си зависи си според представата и съвсем не е задължително да има сходства...
-
Стигам само на база "твои твърдения", които правиш! Сигурен съм, че базата ти е читава, точно колкото ти сигурен, че моята база е читава! Твърдението ти, че "в науката няма вяра", го изказваш като абсолютно и след като го правиш, базата ти ти няма значение, а само целите.. Получава се така, че моите цели са противоположни, пак независимо от базата. Ако с това искаш да кажеш, че допускаш в науката, дори само като вероятност - вяра, то вероятно и аз ще се съглася с теб, ако нямам нещо ново напреки разбира се... Разликата м/у нас, е че аз меря винаги с човешки аршин, независимо дали наука, религия или каквото и да било. Т.е дори и да съм религиозен, аз не се приравнявам с Бог, дори и да съм учен, аз не се приравнявам с науката. Осъзнавам, че съм само човек с недостатъци, които съм готов призная веднага. Вярата ти в рулетката е конкретно например, че не ползваш лакти или стъпки. Не казвам, че не можеш да ги ползваш, но вероятно им нямаш толко вяра, щото повторено от екипа, едва ли ще даде точно същите резултати... По конкретно науката по този начин се самоочиства от грешки, но няма как да се самоочисти от вери, защото ще престане да съществува. Истината е,че дори статистиката допуска отклонения, точно както и човешката физиология. А това конкретно означава, че допуска и възможност за грешка, т.е. има допустима грешка, която си длъжен да имаш в предвид, като учен. Сходни резултати - да, но не еднакви резултати. Но дори и усещането ти за сходни резултати е субективно. Ти не можеш да знаеш, например, усещането за червено, дали е същото като усещането за червено при друг човек. Всъщност ти си принуден да приемаш субективността за "обективност", като намираш средни стойности, защото обективността не ти е присъща. Обективноста ти е нереална и въображама, само се опитваш да се приближаваш... ОПИТВАШ!!! Проблемите не можеш да ги елиминираш - вярваш, че става така Човек в делириум постъпваа по същия начи, опитва се да елиминира грешките във възприятията си, а доколко успява е съвсен друг въпрос... Изхождам от позицията, че повторението е майка на знанието, след като няма разбиране по темата за вярата, би трябвало да се повтаря! Мисля че е полезно, въпреки че е досадно... Вероятно има, след като дори и ти с твоя човешки абсолютизъм, допускаш че нещо се "прокрадва". Освен това пак според теб, ако няма какво да се самоочиства, не би била възможна и наука, поради липса на идеи, колкото и да ти се струват невъзможни.
-
Точно така, но науката е само човешка представа. Науката съществува точно толкова, колкото съществува и Бог. Науката не може да греши, но могат да грешат хората. Не може логично, да обвиняваш науката в грешка, защото това нарушава представата за нея, може да обвиняваш само хората, които се занимават с наука. Принципно след като всяка религия има своите изисквания, защо и науката да няма своите особености? Винаги ще има различни вярвания, с различни изисквания и особености. Но ако забележиш нещо нехарактерно за човек, се обади пак!
-
А вярата, че в науката няма вяра какво е? Нещо научно и логически издържано няма ли?
-
Защото ако представата/вярата която имаме за нея, не е абсолютна и може да се променя, то науката не би имала никакъв смисъл...
-
Нищо човешко не е абсолют!
-
Вероятно, би могло да се приеме, че бог е абсолют, но след като съществуват религии, които допускат съмнение в бог, държат го отговорен за действията му и дори го "бият", предполагам че вярата в науката трябва да е по-силна, за да има резултат...
-
Да така е, не я съм дефинирал, но това не ти попречи да вярваш, че ти си я дефинирал, след като правиш твърдение, че не вярваш на "моята вяра"... Под разбиране и осъзнаване имам предвид само същите, едноименни физиологични процеси, характерни за човека, нищо повече...
