Скептикът

Съжалявам, че май географията ми куча, ама Вархонитското княжество в зенита си изглежда така: Тоест от Вендите са владеели само Чехите, Моравите и Нитранци, но не и Кашуби, Поляци, Сорби и живеещите в Източна Германия племена. А Хунската горе-долу по следния начин: Пак не владеят всички вендски територии.

Сигурно и вендските народи копират от русите, че и те викат подобно hrod, grod

Ако сме честни е по следния начин: Испоров монограм(7 век)–Еспор(Е-С-П-Р) Теофанов първоизточник(ок.8 век)–неизвестно Теофан и Никифор(8-9 век)–чужд извор–Аспарух Именника(8-9 век)–домашен извор–Исперих,Есперих Арменска география(981г.)–чужд извор–Аспархрук–като се има предвид че повечето е превод на гръцкоезични творби, е много вероятно историята за Испор да е преписано от Никифор или някой, който е преписал от него Апокрифна летопис(11 век)–домашен извор–Испор Вероятноста арменците и ромеите да са разбрали името идентично е много съмнителна. Вижда се от 3 източника, че името е Исперих-Испор/Есперих, и само 3 източника, които източника им е един и същ, а именно Теофановия първоизточник Най-правилния начин с който да наречем Византия според мен е – Късна Римска империя . Колкото до България би трябвало да са Ранно царство(165–1018) и Късно царство(1018–1422) Първите две са хазарски градове. Саркел е построен през 9 век, в район в който не живеят българите Беленджер е построен през 9 век, в район в който не живеят българите, и е наречен по името на племето Беленджер Булгар е арабска транскрипция, най-вероятно града се казвал на български - Бльгар или Блъгар градъ. Не, не е от прабългарски, защото съществуването на такова нещо не е доказано. В никой български документ не съществува формата "городъ", използва се формата "градъ". От антите имаме оцелели имена(Варунбал, Бож, Хорсабад, Бравлин, Гостомисъл и др.) и посочените по-рано от мен думи от българо-староруския речник от 16 век. Не бях чувал че търговците трябва учат в църква (ама щом ти казваш, вервам ти)

Социални помощи тогава не е имало. И грамотните хора не са били "с нещо в джоба", а са били главно монаси и малцинство са от висшата аристокрация. През средновековието множество от дребната аристокрация са били неграмотни, ти питаш за просяка. Първо, името му го предполага(защото не варяшко или фино-угърско) и второ местни легенди от 16-17 век, например легендата за хаган Рюрик, който се жени за местната антска принцеса.

Забравяш че, оригинала е български документ и е писан в период в който посочените територии са БГ територии. Тук няма нищо общо с римските интереси. Няма доказателства да има българи покрай Кубан. Бързите нападения на българи над римляните показва че българите са били покрай Влахия и Банат, а не в Кавказ. Да не забравяме и убийството на Агелмунд от българите край Панония, и шаването им през Илирия и Тракия. И че императорът ги взема за съюзници против готите, които са в Мизия. И че Виталиан събира българи като войска против Цариград.

Украинският произлиза точно от староруския.

Всъщност в Новгород населението си е точно славянско(по-точно Антско), фино-угри е имало на запад в Естония и на север в и покрай Карелия и Финландия и източно от р.Двина и р.Кама. Варягите са били толкова много в Новгород, колкото са били и италийците в Плиска. Главно са били търговци и преводачи. Само че доста от "неславяни", както ги визираш около Новгород и в него са си останали паганисти до XVI век(според московския митрополит Макарий). А и родният им език староруския има доста небългарски думи като собака, мова и др., които на средновековен българин, нищо не му говорят. Доста характеристики на староруския са се запазили в украински, беларуски и някои руски диалекти. А старобългарски в Русия са говорели само аристокрацията и духовенството. До средата на 16 век и началото на 17 век в северните части на Русия старобългарски не е оказал почти никакви влияния, извън сферата на църквата. Езика им започва да се българизира едва по времето на Иван Грозни и наследника му. Ето ти пример, от старобългарски срещу староруски, писан през 1590-те Ако староруският в посочения речник, ти е особено разбираем, че на мен като човек, който знае старобългарски повечето думи са му неособено разбираеми.

Знам, че не е съвременник на Кроват, забравил съм да сложа в кавички думата "съвременник"

По-скоро този който го чете Петрос, може да си изяде дипломата. Има само няколко варианта за прочит: Е-С-П-Р Р-Е-П-С Къде виждате това Т един бог знае. Точно Еспор-Есперих, Испор-Исперих, са правилни, защото са написани на български, не на чужд език. Иначе ако следваме твоята логика: Василиос е Басил(арабски превод) цар Александър е Искендер(от турски съвременици) Георги Димитров е Джорджи Димитроф(според англоезични съвременици), или Геоаер Джиджимителуофу(според китайските съвременици) или Юрдж Димитруф(при арабите) А, колко добре превеждат арменците и гръкоезичните имаме примери доста: блъгаре ➜ булхар блъгаре ➜ вулгарос Бат Боян ➜ Батбай/Батбайс Мауауия ➜ Муавиос Хекупта(х) ➜ Айгуптос(Египет) Съжалявам, че ще те разочаровам, но най-близкия съвременник на Кубрат, т.е Теофан го нарича - KROBATOS, не Ховрат, Худбарт, Кубрат или нещо подобно. А и Ашхарацуйц е съмнително, колко е дело на Ширакаци, особено като се има предвид че е умрял най-късно през 685г., а и доста от частите в творбата са преводи от гръцки. Като дори някои арменски и чужди историци смятат че това е компилация от различни творби от X век. Авторът най-вероятно преписва историята за Аспарух от патриарх Никифор. Той разчита и за некакъв ТАНГРА и жертвоприношения към него. Ама на надписа няма никакъв бог, никакво жертвоприношение и никакъв Тангра. Ето какво наистина пише на надписа: Ому...владетел......беше.................МА ГГРА................(други неясни надписи) Интересно защо Бешевлиев, след като си съчини първата част от надписа, защо заряза втората. Аспург е гръцко-тракийски крал на Боспорското кралство, никакви алани няма в случая.

Всъщност Аспарух/Аспархрук е видоизменено от Исперих/Испор. Все едно да кажеш че Искендер е оригиналната форма на Александрос. Както и е Бат Боян, а не Батбай(както Никифор нарича брата на Испор)

Пак ще попитам къде са тея иранци - Кроват, Испор, Боян, Тервел, Омуртаг, Звиница, Пресиян, Прусиян и т.н. Че до тук нито един не успя да ми пакаже иранец(персиец,таджик, согдиец, пущун, белудж, татец, лур, кюрд или др.), който да носи някое от горните имена или близки с тях. Само уж от коя иранска дума могат да произлизат. Което това не е нито лингвистика, нито историчност. Така и аз мога да кажа, че българите са римско племе, ето дакажете че не са. Името им има "доказано" латински произход vulgaris "множество" Имена като Крум(Corum), Севар(Sevar), Тервел(Tarbelli) и др. имат "доказано" латински произход Същото можем да направим и за келтоезичието на българите с нашия келт Омуртаг. Но, Славянизация на българите не бе доказана, така че т.нар. "прабългари" са си славяни.

Няма балкарци, има Малкарци(изв.още като аланла). Карачаево-балкарския език се е отцепил от кумано-кипчакския език. И те нямат нищо общо с оногури или кутригури.

Има много владетели, чиито лични имена не съвпадат с владетелските им имена: Тодор става Петър IV Иваница става Калоян Темуджин става Чингиз Кару става Котоку София става Екатерина Иначе с тази логика можем да кажем че Безмер е немско, щото виж има немско име Bessemer или българското Божимир или полското Босимир или пък Бесомир (познавам човек от софийско село, който се казва така) Не, не са ирански. До тук никой поддръжник на иранската теза, не успя да намери личност от ирански произход, който да носи подобно име. Сасанидския генерал е с неизвестно име, и затова е наречен Кардариган(по званието си), няма никакъв Заберган там. Дори хипотетично да кажем, че има някаква личност в Персия с име Заберган или Забергас, това не значи, че той е персиец. Например Яков Светослав, Чака макар че са в България, не са българи. Разни българи си се "разхождат" в други държави - Андроник Асанес, Андроник Асанес-Закария, Ищван Шишман, Киприан Киевски, Искендер бей и т.н. без да са гърци, ромеи, италианци, унгарци, руснаци или турци

Ясно е, че е някъде близо до Дунава. Точните граници без други източници няма да можем да дадем. Иначе не знаем къде е визираната от Мовзес Хоренаци страна на българите, знаем че е някъде отвъд Кавказ.

Абе и по-рано си ги имаме хуните. Птолемей през II век,споменава хуни в Европа Прочети Именника, там пише че владетелите преди Испор са управлявали княжеството оттатък Дунава 515 години. Тоест около 165г.сл.н.е

И кога са се "изнесли", кой век? Че знаем че през II век българите са си покрай Дунава. Тюрките се появяват през 6 век. Къде са засвидетелствани и през кой век? Че централноазиатските маняци(ирански или турски) четете кал.термини и "инвентарния" надпис както дяволът чете евангелието.

Съмнително е колко осетинците имат един предшественик, при генетичните проучвания едните са почти неразличими от картвелските народи, докато другите от севернокавказките народи. Единственото което ги обединява е осетински език и подобен майчин произход. Какъв е аланския език ние не знаем. От набедените за алански погребения знаем че аланите са имали следните хаплогрупи R1a-z94, G2a, J2a и Q. Ето карта на доминиращите подкладове на R1a в Западна Евразия Както се вижда, R1a-Z94 не е доминиращ сред населението на Близкия Изток, Иранското плато и Централна Азия Така че, изглежда осетинците са по-скоро потомци на иранизирани местни жители, сгодили се за ирански жени, с малка смеска с алани. Същия случай го имаме с Волжките Българи, които не показват почти никакво генетично влияние над чуваши, волжки татари и башкири. Както виждаш Северноосетинците са толкова близо до иранците генетично колкото и до турците. Напротив. Покажи ми някой персиец, согдиец, кюрд, татец, таджик, пущун или памирски иранец, който се казва Испор, Кроват, Гостун, Тервел, Кормесий, Боян, Алцек, Кубер или Котраг. Или дори Пресиян, Борис, Звиница, Маламир. Няма такива.

Предлагам, ако търсим някакъв Далечноизточен произход на измислените "прабългари", то да ги обявим за японци. Че езиково си имаме немалко сходства: (за разлика с малкото сходства с тюркски) муха - 虫 mushi "насекомо" отец - 父 otosan "баща" татко - 父 tete/toto "собствен баща" мамо - 母 amo/omo "собствена майка" баба - 婆 baba "баба, стара жена" чичо - 叔 oji, ochi "чичо" църно(пр.инд-евр: kr̥snós) - 黒 kuro "черно" она(т.е тя) - 女 wonna, onna, womina "жена" - от тук също вероятно идва и английското women (шега) име - 名前 namae "име"

Не изключвам, но нямаме данни какъв е аланския език. Ако наистина е скито-сарматски, значи трябва да е славянски. Аз смятам скито-сарматите за ранни славяни, така че няма как славяни да са славянизирани. Все пак според самите скити, те произхождали от района на р.Днепър, където няма иранци(нито западни, нито източни). Проблема със скито-сарматите, е че това не е една народност, а сбирщина от народности с общ произход. Едни са гърцизирани, други са частично или доста персизирани, други не са. Като гледаме останките от скитския език в Северното причерноморие, той има доста малко иранизми, за разлика от тези скити покрай Персия или в самата Персия, които варират от леко иранизирани до почти претопени. Като колкото по-близо са тези скити до Персия, толко по иранизирани се виждат. Не малко, а доста различни. Саките са персизирани, което не е вярно за всички скити. Да се съди за езика на народ, чрез неговата асимилирана част е нелепо. Например почти всеки народ, който по стечение на обстоятелствата се окаже близък съсед на Китай е езиково почти унищожен. Ето ти пример: Виетнамски–между 70 и 80% от речника му е с китайски произход–(ок.3/4 от речника е китайски по произход) Корейски–мин.60% от речника му е с китайски произход Баюе–напълно унищожен Японски–ок.60% от речника му е с китайски произход Такива случаи имаме и с Персия – заради, която изчезват шумерски, акадски, мидийски, каситски и еламски. Друг пример е английския, който е препълнен с латински думи. Така че, ако английския език бе изчезнал, днес щеше да се предполага, че е бил романски език със слабо германско влияние. В английския има едва 29% германски думи, но някои от тях са с франкски, холандски, старонорвежки и немски произход. Виж и османоотурския, който е бил предимно арабо-персийски, с малки остатъци от тюркски. Значи ли това че Османците са били перси или араби?

Алтайска хипотеза е несъстоятелна по няколко причини: Ранните Тюрки(т.е тези до X-XI век) използват орхонска писменост, докато българите преди глаголицата и кирилицата, използват български руни и гръцката азбука. Тюркската религия е Тенгризъм(която е явно е базирана на китайската народна религия, къдете бога-небе се нарича "тиенг"), докато българите са имали различни богове Единствените тюркски титли, които присъстват и при българите са таркан и багатур, но първата е явна вархонитска(аварска) заемка в български, и най-вероятно е такава и при тюрките. Докато втората е с явен славянски произход и е заета от някой славянски език. Тюркските и българските имена са коренно различни, първите са смесица от коренни тюркски имена и привнесени имена от ирански и тохарски като Ашина. Докато българските имат явен славянски произход Българите са споменати в Европа векове преди споменаването на първите Тюрки в района на Алтай Расово двете групи са много различни: Българите са европеиди, докато Тюрките са Монголоиди, с малък Тураниден елемент ДНК: ДНК проучванията на българи от езическия период, показват по близко сходство с италианци и други народи от Централна Европа, но много далеч от любимите ти чуваши, татари, турци, иранци и разни кавказки народи Език: В Старобългарския език почти няма тюркски думи, а тези които ги има са заети посредством аварите и заемки от късни тюркски групи като печенеги и кумани Чувашите и езика им са потомци на тюркското племе Есегели, а не на волжките българи, сувари, барсили и някое друго племе Татарския език пък е кумано-кипчакски диалект и е пристигнал в района най-рано през XII век, ако не дори след монголското нашествие 90% от титлите на Гьоктюрките са непонятни на Сибирските тюрки(като якути, долгани и др.), те не познават титли като багатур, каган/хаган, хан, ябгу и др. Май е единствената титла която споделят е катун/хатун "кралица". Подобен е и случая с иранската хипотеза. При който малкото ирански заемки, са или заемки от Скитско време, или скитски заемки в иранските езици, набедени за ирански - напр.Бог В иранските езици, също няма: кавхан, кан, колобър и т.н., както някои псевдоисторици се опитват да ни убедят. Единствената българска титла, която има доказан ирански произход е таркан/тархан, но тя пристига в български от аварски.

Нямаме надписи на тюркски. Ето това е надпис на тюркски: Надпис от ПБЦ със компилация на български(славянски), гръцки думи и думи от неизвестен език Двете нямат нищо общо. Надпис на български руни:

Балх(Bahlo) и българи(блъгаре) нямат нищо общо. Както и не съществува държава "Балхара", има Гръко-Бактрийско кралство, което е управлявано от гърци, не от местните аряни, а от местният арянски език имаме запазен текст: И той няма нищо общо с български. Можете да го сравните със съвременните му наследници мунджински и йъдгайски, те също нямат нищо общо с български. И Тюркската и Иранската хипотеза са само измислици, като и двете се различават само по едно нещо - дали ще се нарече Ирански или Тюркски. Иранската хипотеза използва всяка вехта "дреха" на тюркската хипотеза.

А илирийците от прабългарите ли са взели думата - tergus "пазар", или са ходили да пазаруват у Централна Азия? (Самата дума има вероятно общ произход с думата "държати", тоест място на което държиш нещо) Ти, хубаво даваш примери, ама нито един от тях не е достоверен. Коприна е заемка от латинското: caprina "женска коза", срв. с арумънското: cãprinã "козя вълна" А копривата идва от копър. А значи пак фентъзи, добре ти говори за хуно-българо-тюрките, ние с макето пък ще говориме за българо-атлантите и българо-лемурийците. Само че така ще трябва да преместим темата в друг раздел Свежда се до едно нещо и то е 0

Написа много, но с други думи не каза нищо съществено. Още чакам някаква податка за наличие на българи в Алтай или в Централна Азия като цяло. Атиловите хуни не са открити извън Европа. Имаме три вида хуни: Атиловите хуни/Европейските хуни Китайските хуни(Qhonnu, Gramlun)–нямат никаква роднинска връзка с Европейските Централноазиатските хуни–връзката им с първите е неясна, докато е изяснено, че не са същите като Конну/Грамлун

Продължавам да го твърдя, че част от титлите ни са с аварски произход или поне попадат в български през аварския. Има особена разлика между "нямало е го преди..." и "нямаме доказателства дали го е имало преди...". Аз поддържам втората опция. Но и да го е имало при Умор, това пак не доказва, че той е български, а че може да зает при българите в по-ранен период, например докато сме били под тяхна власт.