sisinda

Какво мислите по въпроса за т. нар. парици и отроци в българската средновековна държава? Видях, че има подобна тема в средновековна обща, но какво ще кажете конкретно за тези категории население в българското царство?

Това звучи много по-добре. Особено ми хареса за кубчето лед, страстта наистина е мимолетна.

В едно от житията се казваше, че Кирило-Методиевите ученици са потърсили закрила от българския княз Борис, тъй като са чували, че той отдавна жадува за такива люде. Така, че как би могло да е случайност, още повече, че те са принадлежали към българския род. Съвсем естествено е да дойдат в пределите на българската държава. Но дори да има някакъв момент на случайност, без редица фактори да са налице, които благоприятстват развитието и разпространението на славянската писменост, тя нямаше как да просъществува.

jvess ти поиска мнение, затова ще си кажа. Не го приемай много навътре, защото мога да коментирам само от гледна точка на усещане. По мое мнение нещо им липсва на стиховете, но имаш някои много добри попадения. Струва ми се, че в стремежа да я има римата, някак се губи ритъма и сякаш се натрупва едно повторение. Като четеш един текст на глас най-лесно се усеща, поне аз така правя. Тези неща обикновено се изчистват с практиката, така че продължавай да пишеш. А стихчето на Lyubo е готино, харесва ми. Има ли продължение? Какво прави мечтата като установи, че може да лети?

Имаш покана.

Цялото име на автора на писмото се знае от по-ранен документ, от времето на управлението на Влад Млади (1510-1512), в който отново се засягат търговски отношения с брашовците. Не съм специалист по дадената тема, така че може да прочетеш работите на Л. Милетич, които макар и стари, са посветени на подобни проблеми. Тук вече препращах към една от неговите студии - http://www.promacedonia.org/lm/lm_7a.htm

Лично аз не виждам основания да се съмнявам в написаното. Коментара е по Ion Rotaru, Literatura română veche, Bucureşti, 1981. Нормално е в този текст да има много български думи, тъй като старобългарският все още е бил официален език по това време. Този текст е по-скоро пример за проникването на разговорния език в писмените документи. Писмото се датира 29-30 юни 1521 г. Това е по време на управлението на влашкия владетел Нягое Басараб и османския султан Сюлейман Великолепни. По това време последния е в настъпление към унгарските земи, при което в същата тази година (1521) пада и Белград. Между другото именно тогава мощите на св. Петка напускат града и са преместени в Цариград. Предполагам, че във връзка с османското настъпление се отбелязва присъствието на турци в София. Името на автора на писмото е Некшу (Негшу) Лупу от Къмпулунг (което е буквално Дългополе на румънски). Câmpulung-Muscel се нарича старата столица на румънската държава. За града вж. http://en.wikipedia.org/wiki/Câmpulung Той изглежда, че е имал някакви търговски взаимоотношения с Брашов, но познанията ми по езика не са достатъчни, за да мога да твърдя със сигурност за какво става въпрос. Получател е Ханс или Йоан Бенкнер (също има разновидности на името), който е заемал важен пост в Брашов, който си е търговски град. Доколкото схващам притесненията са във връзка с османското настъпление на северозапад и възможността да преминат през териториите на Влашкото княжество. Относно "и пак" на румънски е преведено в скоби "и отново", което общо взето си е същото. Това писмо е прието за първия документ, написан на румънски език. и е нормално в него да има и български думи. Не виждам причини да се търси под вола теле.

Лично аз за самото писмо нищо незнам. Ще видя какво пише на сайта, но за съжаление ще трябва да почакате няколко дни, че в момента ми е малко напечено.

Хора, моля ви не се отплесвайте към хипотези без покритие... Ето от къде е качено на предишния сайт документа - http://www.cimec.ro/Istorie/neacsu/rom/ Тук е дадена и достатъчно информация по въпроса. За съжаление в момента ми е малко натоварено, за да ви превеждам. Но при възможност ще гледам да преразкажа информацията за хората, засегнати в писмото. Съжалявам, но нямам намерение да правя лингвистичен анализ на текста и да обяснявам кое е румънска граматика, кое латинска дума или окончание, ще трябва да ми се доверите.

И още нещо интересно намерих тук - първият текст на румънски език. http://dacoromania.org/index.php?nma=catal...e=1&nums=72 В скоби е даден превода на съвременен румънски на думи, които няма как да не разбереш. Има и други, като например глагола dau, който има също старобългарски корен и отговаря на българското "давам".

И трябва да ти благодаря, защото покрай тази тема попаднах на този сайт с интересни материали за историята на Румъния. http://dacoromania.org/index.php?nma=catalog&fla=index

Надявам се да не издребнявам, но е добре човек да обръща повече внимание на думите, които използва. Аз самата още се уча на това. Румънци има, ставаше дума за румънския етнос. А за румънския език имам някои наблюдения, и мога да кажа, че съдържа не малко думи, идентични с българския. Но също така и от латинския, френския и местните говори. Така, че нещата обикновено не са еднозначни. За образуването на княжествата във Влахия и Молдова може да се прочете на български Матанов, Хр. Средновековните Балкани. С., 2002. Може би ще ти е интерсна и 1 статия на Г.Г. Литаврин за споменаването на власите в средновековните извори. - http://dacoromania.org/index.php?nma=catal...e=1&nums=68

Мисля, че доста пресилваш нещата. Нормално е в техния език да има сериозно влияние от старобългарския език, защото българската държава се е разпростирала и на север от река Дунав, и във Влахия и Молдова разпространяваната религиозна книжнина също е била на старобългарски. Отдавна съм чела статиите на Л. Милетич, за да дам премери, но доколкото си спомням именно в грамотите, които са светски документи проникват думи, чужди на бълграския език. Наистина официален език е бил старобългарския до към 18 в., но това не означава, че това е бил и техния разговорен език. И определено, когато на Балканите нахлуват печенеги, кумани и т. н., такова нещо като румънци няма.

http://www.promacedonia.org/lm/index.html Едно четиво по темата.

Не ми се струва приемливо такова определение като "румънски етнос", има власи и молдовци, а в западна посока и доста унгарци. Впечатленията са ми, че румънците твърдят, че са наследници на даките и с тях да спориш е нещо сходно на разговор с македонец, който твърди, че цар Самуил е техен цар и т. н.

Тъй като ISTORIK явно ме бие и в двете игри, има ли някой желание да поиграем шах?

Tigritzata е напълно права по въпроса. Много често, за да се изкопае възможно най-бързо нещо от по-ранна епоха се разрушават или подминават с лека ръка пластове от средните векове и османския период. Така се ощетяват познанията ни за тези времена, както например се получи в общи линии при разкопките на античния театър в София.

Не ми е известно някой от съвременниците на цар Иван Асен ІІ да оспорва неговата легитимност. Дори този, който използваш за сравнение - Теодор Комнин. Има запазен текст от ХІІІ в., който недвусмислено сочи българският владетел като цар, който произхожда именно от епирската държава. Нещо не ти се връзва изходната точка на разсъждение. Легитимността на владетеля не се определя толкова от неговия произход, колкото от Божията предопределеност и благословия, намерила израз в закрилата на редица светии като св. Димитър Солунски, св. Йоан Рилски, св. Петка Търновска и др., чийто мощи се съсредоточават в Търново. И Warlord е прав, като изхожда от заначението на военната сила. Победите се приемат за сигурно доказателство за Божията закрила. Друг фактор е признанието от чужди владетели, което безспорно Асеневци успяват да си извоюват. От друга страна претенциите на Теодор Комнин са, че е византийски император, а не се позовава на някаква българска връзка.

Информация за историята на Черна гора - http://www.rastko.org.yu/istorija/index_c.html#crna_gora И една снимка под особен ъгъл от крепостните стени на Котор.

Крайбрежието на Черна гора наистина се различава много от вътрешността. И plamen_starbov е прав да предполага, че Котор е имал важно значение. Крепостта там е издигната върху скалите и много съжалявам, че няма как ви покажа снимките ми от нея (или по-скоро от останките й). Лично аз бях много впечатлена от нея и гледката, която се разкрива отгоре. Това са няколко снимики от крайбрежието на Черна гора, които по случайност разглеждах точно преди това. http://www.top.bg/gallery/?id=194942882

Истината е, че добре си ме притиснал в ъгъла, но ще ти го върна. Някой ден

Съжалявам, че ставам заядлива, но ти в какво се ориентираш? Защото не ти личи. Не можеш да взимаш някакво мнение от някъде си и да въз основа на него да градиш дори не хипотези?!, а направо да изграждаш твърдения.

Благодаря на Philip за труда, който полага да събира на едно място подобна информация.

Ами, Монах, надявам се да не се засегнеш нещо и да последва тирада от безкрайни глупости, но това все пак е форум и всеки може да изрази мнението си. Това, че си научил няколко имена и факти не означава, че е умееш да боравиш с тях. Напротив оставам с впечатление, че не умееш да работиш с исторически извори, най-малкото неясна е каква е тезата ти и какви са аргументите ти в нейна полза. Мисля, че нападките ти срещу различни изследователи и т. н., показва само колко не си наясно с труда на тези хора.

Нино, защото искам да науча истината.