Забелязахме, че използвате Ad Blocker

Разбираме желанието ви за по-добро потребителско изживяване, но рекламите помагат за поддържането на форума.

Имате два варианта:
1. Регистрирайте се безплатно и разглеждайте форума без реклами
2. Изключете Ad Blocker-а за този сайт:
    • Кликнете върху иконата на Ad Blocker в браузъра
    • Изберете "Pause" или "Disable" за този сайт

Регистрирайте се или обновете страницата след изключване на Ad Blocker

Отиди на
Форум "Наука"

sisinda

Потребител
  • Брой отговори

    159
  • Регистрация

  • Последен вход

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ sisinda

  1. sisinda

    Диетите

    Според мен има една основна причина, поради която човек не може да отслабне - не се е хванал да работи.
  2. Благодаря за инструкциите! Ако покаже, че съм поканила и двамата, значи всчко е точно, защото не съм много сигурна какви ги свърших...
  3. Чувствай се поканен, но трябва да ме светнете как става, защото не съм играла досега на компютър. Точка в твоя полза.
  4. Аз бих изиграла някоя и друга партия, ако някой има желание да си премери силите с жена.
  5. То е ясно, че ти трябва човек, който знае османски. Не съм очаквала да намеря думата в средновековни текстове, просто исках да обърна внимание, че не можем да твърдим, че "чушка" идва от езика на прабългарите, след като подобна дума не е била използвана от българите през средновековието (доколкото ми е известно). Само да вметна, че в речника за чуждите думи в българския език, с който разполагам липсва такава дума, ако учените са смятали, че идва от турски биха го отбелязали. Ако някой разполага с по-осъвременен такъв речник, може да провери, тъй като моя е от 50-те години на миналия век.
  6. Не съм лингвист, за да дам компетентно мнение, но мога да споделя някои мои наблюдения. Относно свързването на думата "чушка" със "свиня" - не съм съгласна. Искам да кажа, че в старобългарските текстове, които съм имала възможността да погледна не съм срещала дума подобна на "чушка" и най-вероятно е с късен произход. На старобългарски "прасе" и "свиня" се изписват по начин, сходен на съвременния български език. Искам да обърна внимание и върху превода на "Именника", където се предполага, че "докс" е "свиня" (т. е. в тази година).
  7. В средновековието дори грешното изписване на надреден знак в свещените текстове е било неприемливо, защото неразбирането на значението може да доведе до ерес. Не знам как би се възприела тогава подмяната на името на един светец.
  8. За селата добра отправна точка е книгата на А. Чолева-Димитрова. Селищни имена от Югозападна България. С., 2002. Това е повече справочна литература и езиковедско изследване, но може да послужи за ориентиране в литературата. За с. Яхиново например се посочва, че най-стария запис му е от ХVІ в. - Вж. Турски извори за българската история (=ТИБИ). Т. ХVІ. С., 1972. Има кратка информация за всяко едно от тях, като изглежда най-рано споменатото от тях е Бадино ("Бъдино" в Рилската грамота на цар Иван Шишман от 1378 г.). Да уточня, че не става въпрос за историята на хората от селата, а за имената на населените имена. Посочена е и литература, но тя едва ли може да даде много от търсената от теб информация. Някои заглавия: Меджидиев, А. История на гр. Дупница и покрайнината му от ХІV до 1912-1913 г. С., 1969. Иванов, Й. Местните имена между Долна Струма и Долна Места. С., 1982. Еленин, Й. Старинните селища в Станкедимитровско. - В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. І. В. Търново, 1990, 72-75.
  9. Това са няколко заглавия в Народна библиотека, най-горния ред е указание за местонахождението на книгата, нейната сигнатура. Библиотеката е във ваканция чак до септември. За съжаление заглавия за селата в електронния каталог не намерих. А това е адрес на читалищна билиотека в Дупница: Общинска читалищна библиотека "Зора" Дупница 2600, пл. "Свобода", 1 Год. на осн.: 1858 657783 Меджидиев, Тихомир Асенов Дупница - икономика и бит в миналото 1878-1944 / Тихомир Меджидиев. - Дупница : [Изд. авт.], 2000 (Дупница : Рекламна агенция Атера дизайн). - 264 с. : с ил., факс. ; 24 см Офс. изд. - Съдържа и Рекламен алманах. 1 екз.Архив Меджидиев, Тихомир Асенов Те управляваха Дупница 1878-2000 / Тихомир Асенов Меджидиев. - Дупница : [Изд. авт.], 2002 (Дупница : Рекламна агенция Атера дизайн). - 80 с. : с портр., ил. ; 23 см Офс. изд. - Показалец на кметовете управлявали Дупница (1878-2000). C 908(497.22-21)(03) M45 Читалня 4 657782 Меджидиев, Тихомир Асенов Слава вам, дупнишки герои! 1912-1918 / Тихомир Меджидиев. - Дупница : [Изд. авт.], 2001 (Дупница : Рекламна агенция Атера дизайн). - 192 с. : с ил. ; 24 см Офс. изд. 657785 Меджидиев, Асен Христов Дупница и бележити дупничани през епохата на Възраждането : Принос към историята на гр. Дупница / Асен Хр. Меджидиев ; [Предг. Стилиян Чилингиров]. - Фототип. изд. - Дупница : Ч-ще Напредък, 2001 (Дупница : Рекламна агенция Атера дизайн). - 232 с. : с ил., факс. ; 23 см Фототип. изд. на кн. от 1940 г. - Офс. изд. - Съдържа и На гости при писателя Стилиян Чилингиров ; История на Ротари клуб Дупница / Силвия Балинова. Библиогр. с. 223-224. 670305 Меджидиев, Асен Христов Град Дупница до Освобождението : Принос към историята на град Дупница и околията / Асен Хр. Меджидиев ; [Предг. Тихомир Асенов Меджидиев]. - [Фототип.] изд. - Дупница : [Тихомир Асенов Меджидиев], 2004 ([Дупница : Рекламна агенция Атера дизайн]). - 180 с. : с ил. ; 23 см Кор. загл. Дупница до освобождението. - Фототип. изд. на кн. от 1935 изд. на Дупнишка гр. община ; В кн. означено 2. изд. - Офс. изд. - Съдържа и Допълнение 2004 г. / Състав. Тихомир Асенов Меджидиев.
  10. Човече, страхотна работа си свършил! Това е страницата на Централния държавен архив, където можеш да се ориентираш за адреса и т. н. http://www.archives.government.bg/cda.html Не ми се е налагало да чета там документи, имам впечатления само от други хора, така че ще се въздържа от съвети А за книжки, свързани с посочените населени места, ще погледна какво мога да направя.
  11. Не се и съмнявам, че могат да се намерят доста забавни неща в българската историография. Само, че точно на такова нещо не съм попадала. Любопитна съм чие име стои под статията и ако цитираш енциклопедията ще съм ти благодарна. Добре е човек да е информиран
  12. И на мен ми е трудно да посоча цитат, тъй като в Светото писание мъдростта е много. Ще споделя един, който се е запечатал в съзнанието ми: "Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът" (Битие, 2:24)
  13. Лично аз не съм се ровила в архив за тези неща, тъй като имам късмета да разполагам с документи в къщи. Но мисля, че мога да кажа няколко неща по въпроса. Първо е добре човек да знае трите имена поне на баби и дядовци, да е ориентиран в кое населено място ще търси информация за предците си. Особено полезно е, ако са притежавали някакви имоти в миналото, защото така е по-вероятно да се попадне на някакви сведения. В Държавния архив предполагам, че може да се намерят документи за различни населени места. По места също има архиви, също и църковни. Малко е сложно, докато човек се ориентира във всички описи и чудеса, но се свиква. Могат да се открият документи за притежание на земя, съдебни решения, удостоверения за наследници, за извършено дарение или нещо друго. Смятам, че добра отправна точка е населеното място, а после следиш за имената и се опитваш да разпознаеш имената им и да съпоставиш често оскъдната информация. В библиотеките се намират и много краеведски изследвания, които обикновено нямат голяма научна стойност, но човек може да намери интересни неща. Евентуално мога да помогна с библиография за някои населени места, за мен ще е удоволствие.
  14. Мненията на Serena и Philip определено ми допадат. Само някои бързи корекции на краткия биографичен текст за светеца, цитиран по-горе: 1. Няма сведения за благосъстоянието на семейството на св. Йоан Рилски, но ако съдим по проложните му жития, в които се пише, че той раздава бащиния си дял на бедните, е логично да не го причисляваме към тази категория население. 2. Със сигурност причината да стане отшелник не е някакъв "протест срещу съществуващата феодална експлоатация", както твърди марксистката историография, а по-скоро е имал религиозни подбуди. 3. Първото място, където се установява българския светец не е Рила, а друго неизвестно по име (вж. Дуйчев, Ив. Рилският светец. С., 1947, 95-97.). 4. Времето на основаване на манастира е спорно и няма сигурни сведения. Някои приемат, че е основан 30-те години на Х в., но пък например Георги Скилица пише, че самата сграда е построена 12 г. след смъртта на св. Йоан Рилски. 5. Т. нар. тук "Духовно завещание" е всъщност "Заветът" на светеца, който естествено че ще има религиозно съдържание, тъй като представлява наставления към монасите и негови ученици. Около него също съществуват проблеми, тъй като е запазен в късни преписи от ХІХв. 6. Това, което ме втрещи е посочената година за пренасянето на мощите в Търново, която нямам идея по каква логика е посочена. Мощите са пренесени от Средец в Търново, когато българския цар Асен І превзема града през 1195 г. 7. Броят на житията за светеца е по-голям, без да прибавяме към тях разказът за пренасяне на неговите свети мощи от Владислав Граматик и химнографските произведения. По-груби сметки са около 10.
  15. Благодаря за уточнението и аз успях да се информирам междувременно. Обаче отказвам да си дам мнението, защото въпроса и според мен е неправилно зададен. Несполучлив не винаги е равнозначно на глупак. За мен остава неясно дали се оценява дадено управление или личност, тъй като според мен не са равнозначни - управленските решения не зависят само от премиера.
  16. Lyubo виж тази статия за художествени произведения в Стокхолм, може пък да те подсети за нещо. Има имена и на някои руски художници. http://www.gelos.ru/sale/arhjournal/002701.shtml Тъй като подразни любопитството ми се поразрових за картини на тази тема. Ето някои от тях, който ми изглеждат по-впечатляващи, но по никакъв начин не мога да ги свържа със шведите. Картини на Василий Васильевич Верещагин - http://www.picture.art-catalog.ru/serie.ph...amp;id_serie=40 Лев Феликсович Лагорио "Отбитие штурма крепости Баязет 8 июня 1877 года"
  17. Ох, незнам откъде го взехте този цитат за живота на св. Йоан Рилски (прилича на енциклопедия от соц. периода), но има допуснати сериозни грешки. Като имам малко повече време ще се заема с корекцията.
  18. Добре, ако ти се налага да пишеш, кое име ще използваш и защо?
  19. Аз имам въпрос, тъй като наистина нямам точен спомен, но кога Тодор Живков е бил премиер? Доколкото си спомням е председател на БКП...
  20. Любопитна съм да чуя какви са мненията по въпроса за изписването на името на светеца. Лично аз въз основа на това, което съм прочела, клоня към св. Йоан Рилски, тъй като това е името, което му е дадено, когато приема да служи на Бога. А и в средновековните текстове се изписва по този начин. От друга страна св. Иван Рилски се е наложило в общественото пространство и в голяма част от литературата.
  21. И в България човек може да проследи прадедите си до средата на ХІХ в. само по български документи (казвам го от личен опит). След това е необходимо да знае османски и така би могъл да стигне много по-далеч, дори до ХV в. Разбира се, трябва да се имат предвид преселванията и съответно да знаеш къде да търсиш.
  22. На мен определено ми отива да съм вещица.
  23. Относно изображенията на град Търнов върху средновековни карти може да се погледне статията на П. Коледаров. Укрепените градове южно от Дунав във военната карта на Балканите, съставена между 1388 и 1393 г. - ВИСб, 1976, 3, 11-23. В нея изследователят сравнява изображението на българската столица с още две, нанесени върху карти откъм средата на ХV в., на Сан-Микеле ди Мурано и на Фра Мауро Камалдолезе, на който има и снимки. Открива се сходство в картите, което навежда на мисълта, че на тях са отразени действителни белези на българския град. Освен това намира прилики между Патриаршеската камбанария с кулата на т. нар. "Черна черква" в гр. Брашов (строена през 1393 г. от българи). От друга страна според него съществуват сходства във външния вид на часовниковите кули в някои български градове, строени в нач. на ХVІІІ в. и първ. пол. на ХІХ в. За "Баба Вида": това е една от най-добре проучените от археолози български крепости. И искам да попитам какво се знае за рисунката от гр. Брашов, поместена по горе и къде е публикувана?
  24. Благодаря за информацията за Кремиковския манастир, а и снимките са доста добри.
  25. Прилагам още две снимки на цялата крепост. Искам да уточня, че останките от крепостни стени и запазените капии са от османския период. В границите на "Калето" при археологическите проучвания са намерени следи от средновековен живот, но не и останки от средновековни крепостни стени. Тяхното съществуване е само предположение.

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
/* Revenue-Ads-Footer */ /* За дарение */
×

Подкрепи форума!

Дори малко дарение от 5-10 лева от всеки, който намира форума за полезен, би направило огромна разлика. Това не е просто финансова подкрепа - това е вашият начин да кажете "Да, този форум е важен за мен и искам да продължи да съществува". Заедно можем да осигурим бъдещето на това специално място за споделяне на научни знания и идеи.