sisinda

Точно така

В коя българска крепост се намира този коридор?

Винаги е интересно да се видят и сравнят различни по-произход изображения на средновековни градове. В случая ми хареса изложеното тук за град Търнов. Предполагам, че може да се добави и още. Искам да приложа към темата и две изображения на град Бдин. Едното е от същата карта, съставена между 1388 и 1393 г. (по мнението на П. Коледаров), част от която е показана по-горе. Другото е въстановка на Ст. Бояджиев. Интересно е, че на картата крепостта е нарисувана с две порти, както се сочи и в един извор, според който унгарците при едно нападение изгарят двете порти на града (изворът е цитиран у П. Ников. Съдбата на северозападните български земи през средните векове. - БИБ, 1930, 1, 96-153). Относно картата П. Коледаров отбелязва, че изображенията на крепостите не се повтарят и не е използван условен знак. Той приема, че рисунките са носели белезите, характерни за дадена крепост, за да бъде по-лесно разпознавана. Крепостите, изобразени по брега на река Дунав от ляво на дясно са Флорентин, Бдин, Азара (Арзелград, дн. с. Арчар). Интересно е знамето с полумесец на последната, което оказва, че тя вероятно е била вече под османска власт. По-долу ясно се различава името на град София.

Жокерът е добър Трябва да е църквата "Св. Димитър" в Търново, но определено това не й е средновековния вид, а е била изградена отново или преустроявана.

е това си е сериозно предизвикателство поне за мен

Темата за манастирите в България е хубава, но за съжаление в изложението по-горе трябва да се направят някои корекции. Мога да кажа някои неща само за периода на Средновековието, тъй като с него съм се занимавала, а за по-късно време не мога да коментирам. Чипровски манастир е носел името на “Св. Йоан Рилски” и е бил разположен в североизточните склонове на Чипровския балкан, между околните села. По думите на П. Богдан-Бакшич “в земята, по градината, и там, гдето е манастирът, се намират стари зидове, но не се знае какво е било”. Според преданията е основан по време на Второто българско царство. На 2 км северозападно от манастира, на връх Кулата, личат зидовете на стара крепост, около която са намерени глинени водопроводни тръби. От най-високата му точка има зрителна връзка с други подобни градища. Крепостта е могла да контролира долината на Чипровска Огоста. Много е възможно, макар да няма сигурни данни, този манастир да е съществувал през ХІV в. с цел да обслужва околните рударски селища. Лит.: Богдан-Бакшич, П. Посещение на България ..., с. 204; Цухлев, д. История на града Видин ..., с. 185; Намерански, Н. Имената на селищата ..., с. 23. Тъй като най-вероято манастира е бил във връзка с близкото селище - Чипровци, мога да спомена някои сведения и за неговата история от това време. Най-вероятно е заселването на Чипровци да е станало през ХІІ – ХІІІ в. Предложената етимология на името от Ив. Дуриданов, сочи че селището е възникнало не по-рано от ІХ в. До селището е имало крепост, наречена Голямото градище, която най-вероятно е съществувала през ХІV в. Местните жители са разработвали рудници за сребро, олово и желязо при извора на р. Огоста. Приема се, че саси, дошли от Седмоградско са се заселили в околността на Чипровци след 1330 г. Те са спомогнали развитието на рударските технологии и организацията на производството. Интензивното монетосечене на цар Иван Срацимир, показва, че от рудниците до Чипровци се е добивало голямо количество сребро. В дубровнишки документи от 1686 и 1688 г. се казва, че фамилията Соимировичи “е притежавала град Чипровец и крепостта Градище със златните и сребърните мини преди тиранията на турчина да завземе казаните места и някои села “. Информацията ва изворите сочи, че Чипровци е съществувало като градско селище и крепост в края на ХІІІ – ХІV в. В османски регистър от ср. на ХV в. присъства дял от с. Чипровци. Лит.: Петров, П. Соимировичи – български болярски род ..., с. 16-20; Дуриданов, Ив. Лингвистично-историческа ..., с. 159; Максимов, Е. Старото рударство и металургия в Чипровци. – В: Чипровци. С., 1971, с. 154; Богдан-Бакшич, П. Посещение на България ..., с. 201-202; Миланов, М. Археологически обекти и находки в Чипровския край. – ИМСЗБ, 1981, т.5, с. 41; Михайлова, Д. Местните имена от Михайловградско ..., с. 59; Намерански, Н. Имената на селищата ..., с. 28; ТИБИ, ІІ, 1966, с. 387. Ще се радвам, ако някой може да ме коригира или допълни по някакъв начин. За съжаление не съм имала възможнос лично да посетя тези места.

Искам да направя няколко бележки по темата. Георги Акрополит не е единственият извор, според който инициативата е принадлежала на Теодор Комнин. Съществува едно гръцко житие от кр. на ХІІІ в., което е написано за съпругата на епирският деспот Михаил ІІ - Теодора. В него се посочва, че Теодор Комнин е потеглил към "Загора"(в смисъл - синоним на България), където се изправил срещу българският владетел. Посочено е ясно не само кой предприема военната кампания, но и къде се разиграват военните действия. Не трябва да се забравя, че то представя събитията от гледна точка на Епир, дори не на Никея и византийският книжовник едва ли би пропуснал да отбележи, ако цар Иван Асен ІІ е искал да навреди на епирският владетел. Доколкото успях да проследя дискусията във форума, T.Jonchev се позовава на един извор, който ми изглежда твърде несигурен. Редно е да бъде сравнен с останалите за битката при Клокотница (които за радост не са малко) и едва тогава да се изказва категорично мнение. Имам някои въпроси: От кога е тази гръцка хроника? Можем ли да й се доверим с чисто сърце при положение, че е в руска редакция и очевидно е допусната поне една фактологическа грешка (името на солунският император)? Какво знаем за историята на текста и неговият автор?

Прилагам един цитат от книга на В. Златарски относно смъртта на цар Иван Владислав. Искам да кажа на Galahad, че е некоректно да се позоваваш на един-единствен извор, още повече с агиографска насоченост, където елемента на чудото е задължителен. "И наистина още през февруари 1018 г. се явил пред град Драч и го обсадил “с надменност и варварско високомерие”, казва Скилица. Но на Иван-Владислав не било съдено да се върне жив от тоя поход. Когато още в началото на обсадата “било дадено сражение, той паднал мъртъв, без да се знае кой го е убил, забелязва Скилица, след като управлявал българите две години и пет месеца “. Според Яхъя, “той оставал като цар една година и бил от своя страна убит от ръката на един от подчинените си “. А Дуклянският презвитер според житието на св. Владимир разказва за неговата смърт следното: “Докато той [Иван-Владислав] се намирал под Драч, веднъж, когато той седял на софрата, явил му се един въоръжен войник в образа на св. Владимир. Това го така изплашило, че той скочил от стола си и завикал колкото имал сила: “Тук, тук, мои войници, защитете ме, Владимир иска да ме убие!”, и се впуснал да бяга. В тоя момент го поразил един ангел и той паднал на земята мъртъв и телесно, и душевно. Тогава воеводите и войниците и всичките му хора, обзети от страх и ужас, запалили своя лагер и в същата нощ се разбягали всички в къщи. Така се случило, че този богоненавистен убиец, който, седейки на софрата, заповядал бе да умъртвят блажения Владимир, сам бил поразен по време на обяд, за да стане войник на сатаната.” И тъй, докато Скилица не знае как и от кого е убит Иван-Владислав, а житието на св. Иван-Владимир внася в това събитие чудесен елемент и най-сетне според Яхъя убиецът бил един от неговите подчинени, добавката на епископ Михаил Деволски изглежда да е най-правдоподобна. Според нея, когато наскоро след обсаждането на Драч се завързал бой, Иван-Владислав се ударил с драчкия стратег, патриция Никита Пигонит, и докато се сражавали от конете, той паднал мъртъв, смъртно наранен в корема от двама нападнали го пешаци в схватката. Дали тия двама войници са били от неговата или неприятелската войска, остава засега неизвестно." Златарски, В. История на българската държава през средните векове.Том I. История на Първото българско царство. Част II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852—1018). С., 1971, с. 728-729.

Доколкото ми е известно Родопите са наричани "Славееви гори" в някои извори през ХV и ХVІ в. Има предположение, че р. Доспат носи името си от титлата деспот на Алексий Слав. Искам да внеса едно уточнение - "Солунският Чудотворец" и "Дъщерята на Калояна" са написани от Фани Попова-Мутафова и са част от четирилогия. Другите две книги са "Цар Иван Асен ІІ" и "Последният Асеновец". Предполагам, че грешката на Warlord е механична, тъй като и на мен ми се е случвало да ги бъркам Има съществена разлика в начина на писане на двете авторки. Лично аз предпочетам Фани Попова-Мутафова, по мое мнение стила на Вера Мутафчиева е малко тежък и не толкова въздействащ.