sisinda

Определено мисля, че от значение е географския фактор, тъй като имах възможност с очите си да видя за какво става дума.

Леле, човек, много се палиш.

Малко информация за появата на Охридската архиепископия: Тя е естествено продължение на Българската патриаршия, която след превземането на Преслав от византийците се измества в град Средец, а по-късно във Воден, Мъглен и около 980 г. в Преспа. Около 990 г. е била пренесена в Охрид, където е резидирал и българския владетел. След падането на българското царство под византийска власт през 1018 г. Българската патриаршия е понижена в архиепископия, но запазва своята автокефалност. За повече информация - грамотите на византийския император Василий ІІ и Снегаров, Ив. История на Охридската архиепископия. Т. І. От основаването и до завладяването а Балканския полуостров от турците. Вт. фототип. изд. С., 1995.

Да е имало независим Ловеч през 1474 г. ми изглежда напълно невъзможно. В османски регистър от 80-те години на ХV в. този град и цялата околност присъстват като източник на доходи. Става дума за опис на Никополския санджак. Прието е, че този регистър покрива териториите на Търновското царство в момента на неговото завоевание. Практика на османците е новосформираните административни единици да покриват границите на покорените християнски държави и затова има не един пример. От друга страна, това че Видин е паднал 1422г. е само хипотеза, не знам защо тук се приема за неоспорим факт?

Разбира се, че в политиката съюзниците не се подбират според религиозните си предпочитания. Тук говоря за отношение, което не е задължително да съвпада с политическите интереси. Просто исках да обърна внимание на един фактор, който не е за пренебрегване, още повече когато става дума за това кой ще владее един голям православен център като Константинопол. Предполагам известна е историята за падането на града, когато се констатира, че е за предпочитане турската чалма пред папската тиара, което недвусмислено показва отношението на православните към латините.

Според теб - да, но от гледна точка на тогавашните българи нещата са изглеждали малко по-другояче. Първостепенно значение е имала религиозната принадлежност и в съответствие с това разбиране, гърците са възприемани като по-блики от латините, към които в старобългарската книжнина отношението като цяло е предимно негативно. Не трябва да забравяме, че Латинската империя е изявявала претенции към българските територии, които тя възприемала като част от византийската държава, които по право й принадлежат след завладяването на Константинопол.

Напълно си прав.

Не разбирам много от поезия, но във всеки случай това стихотворение много ми харесва.

Не мисля, че когато се говори за Константинопол, обсъждането на личността на император Константин Велики е в страни от темата. Все пак градът носи неговото име и той взима решение, което го превърща в това, което е. Исках да обърна внимание за едно очевидно объркване на два императора със сходни имена и управлявали последователно. Г. Острогорски се спира на кратко около проблемите с отношението на Константин Велики към християнството и езичеството, за което има различни мнения. Все пак той приема, че от решаващо значение са политическите интереси, които в случая съвпадат с тези на християните (цитираната от теб книга, с. 90-91). "Макар формално самият той още да не принадлежи към църквата (кръщението императорът приема едва на смъртното си ложе), Константин е неин фактически ръководител и по този начин - пример за всички наследници на визанатийския трон." (Пак там, с. 92) Херберт Хунгер само маркира управлението му, но затова пък в книгата му има богата информация за Константинопол като християнски център. (Херберт Хунгер. Империя на ново средище. Християнският дух на византийската култура. София, 2000.) Препоръчвам я на всеки, който се интересува от живота във византийската столица и византийската култура, като се надявам по този начин се връщам на темата.

Добре, но аз не разбирам кое точно ти дава основания, че император Константин е станал арианин. За синът му Констанций е вярно, но за него дълбоко се съмнявам. И кое точно от всичките жития имаш предвид? Император Константин Велики свиква Първия вселенски събор и има силно влияние при вземането на решения. Няма как той да симпатизира на арианите и едновременно с това да позволи да се вземе решение срещу тях. Византийският император винаги е имал власт над църковните дела. Между другото Константин Велики приема християнството едва на смъртното си ложе. Арианите, макар да имат някои различни представи, все пак са християни. Утре, при възможност мога да ти кажа какво са писали по въпроса Г. Острогорски и Х. Хунгер.

Аз не бих му се доверила, все пак не всичките му тези се приемат. Това, че го е написъл не значи автометично, че е истина. По-добре ми кажи какъв извор цитира.

Това пък откъде дойде?! Император Константин Велики е пряко свързан с Първия вселенски събор, свикан в Никея през 325 г., когато арианството е обявено за ерес.

Винаги съм си харесвала Загорката, нищо че е малко спиртозна. Какво му трябва на човек... Всъщност единствената бира, която не обичам е наливната.

http://www.geocities.com/athens/oracle/7823/photos.html Информация и снимки от Константинопол.

Както казах вече нещата често се променят. Моят изпит, когато кандидатствах магистратура беше във вид на тест, а междувременно за археолозите беше устен. Още на следваща година беше писмен. Не се наемам да предполагам какъв ще е след 4 години.

В Пловдивския не знам как е, но в Софийския, доколкото ми е известно изпита за магистратура не е идентичен с бакалавърския.

С докторантурата е малко по-сложно. Тогава се държат 3 изпита - писмен по специалноста и устен, ако си изкарал над 4,50. Ако си се справил с тях се явяваш на западен език. И тъй като мястото е само едно, са от значение и самите оценки, други кандитати и т. н. Но тъй като в България постоянно се експериментира с образованието, ти докато завършиш кой знае какви ще са правилата.

Добре си дошъл! Определено няма да ти е скучно с архелозите А за магистратурата, ти го докарай до там, пък ще се види. Всяка година изпита протича различно. Ако имаш пари за таксата, не мисля, че ще е проблем да се продължи с магистратура. Само бележка към ISTORIK, не се кандидатства само по диплома, има изпит.

Ами тогава, какво? Да вдигаме рамене и да казваме колко всички са лоши? Благодаря на Андрей Куртенков за информацията. Нямам идея какво правят студентите по биология.

Не ме интересува, чия собственост ще е, стига градината да не се окастря от нечия алчност. Предполагам си чувал за проекта, който е имало министерството още 2004 г.? "През 2004 г. в Министерството на регионалното развитие и благоустройството беше представен подробен устройствен план за застрояване на част от Ботаническата градина в Балчик. Автор на проекта е колектив с арх. Петър Диков, настоящият главен архитект на София. Предвиждаше се строеж на 59 двуетажни къщи, три басейна, три тенис корта, амфитеатър за 1000 души и винарна с лозов масив. Мотивите за застрояването на северозападната част на парка бяха да се превърнат тези територии в атрактивна туристическа зона, отделена от двореца. Според тогавашното становище на Министерството на културата това е терен от занемарени площи, треволяци и бурени, които не се поддържат." А за изкореняването на кактусите, доколкото разбрах от новините, го правят, защото имат срок от 1 месец да се ограничат в територията от десетина декара. Друг е въпросът, че Биолчев си е насрочил срещата след повече от 20 дена, което прави всичко безпредметно. Не знам кой ще следващият ректор, но искренно се надявам да е някой, който наистина го интересува какво се случва с Университета и хората, които работят и учат там.

http://www.bgpetition.com/gradinata/index.html Може би мнението ни има значение. http://gradinata.hit.bg/

Искам да вметна, че в средновековната българска книжнина по правило българския владетел се представя като благочестив, щедър дарител, милостив и носител на всякакви християнски добродетели. Той се представя като победител, строител и е носител на други положителни качества. Негативите от неговото управление най-често се премълчават, защото така биха могли да накърнят престижа на владетелската институция.

Лично аз уважавам иделите ти, макар че не приемам формата, която приемат и искрено се надявам да не се стигне до злощастни последици. Мислех по въпроса, но не ми хрумва как едни такива отряди биха спомогнали за сигурността. По-скоро биха били полезни в други области, като например с работна ръка при пострадали селища от наводнения, независимо от етническото им население (виж това донякъде може да ме убеди, че искате да работите в интерес на цялото общество); да се помогне при гасенето на пожари, охрана на защитени природни местности и други подобни.

Тестовата форма на изпитване не е лоша идея. Само дето много по-трудно ще се опазят отговорите на въпросите от хора, готови да припечелят от тази информация.

Прочетохте ли тази новина? http://dnes.dir.bg/2007/08/24/news2029899.html Моят интерес към астрономията е само любителски, така че не мога да коментирам. Но ми се струва много любопитно. Винаги е забавно като се появи нещо ново, за което на учените никога не им е хрумвало, че съществува.