gmladenov

Ускорението е работа/енергия, но инерциалното движение не е. И двете са промяна на състоянието на вселената, обаче. За да има промяна на състоянието, явно някога е била вложена енергия. Като например да се ускори дадено тяло. Но след първоначалната енергийна инвестиция, инрециалното движение променя състоянието на вселената буквално "по инреция", без допълнително работа/енергия.

По горния пример излиза, че правата ЛТ "надува" разстоянията и времевите интервали. И като кажа "надува", имам предвид, че разстояние от 100км в едната система става 150км в другата. Съответно времеви интервал от 10 сек става 15 сек. За мен това е разширение на времето/пространството и то е еквивалентно на това да мерим с два аршина: по единия аршин дадено разстояние излиза 100км, а по другия 150км. Същото и за времето. Освен това, обаче, даден времеви координат може да бъде отрицателен. Ако въобще можем да говорим за физически смисъл тук, то това е еквиваленто на изостанал часовник. Така че когато се говори за забавяне на времето, аз поне си го превеждам като "изостанал във времето координат". Вместо 3.00, часовникът показва 2.30. А когато пък се говори за "разширение на времето", значи 10 сек са станали 15 сек.

Ако разглеждаме различните точки по отделно, тогава си прав. Но този поглед съзнателно си затваря очите пред това какво точно извършват трансформациите. На тази логика въобще не може да се говори за забавяне на времето или скъсяване на дължините. Но след като за тези неща се говори и без това, е по-добре е да изясним какво точно се има предвид.

+1 В крайна сметка всичко се свежда до това, че вселената променя състоянието си.

Има, защото когато превеждаме от стационарни към подвижни координати, дължините и времевите интервали се раздуват. А когато превеждаме от подвижни към стационарни координати, става точно обратното: дължините и времевите интервали се свиват. В крайна сметка за това говорим.

Едната трансформация има обратен ефект на другата. Така че деленето на права и обратна трансформации е факт. Мисли преди да се изказваш.

Да, но в права посока винаги имаме разтягане, докато в обратна винаги имаме свиване. (Правата трансформация е от стационарни към подвижни координати, а обратната е от подвижни към стационарни.) Която и ситема да избереш за стационарна и след това приложиш правата трасформация, ти ще получиш разтягане не координатите. А след това ако на получените подвижни координати приложиш обратната трансформация, ще получиш свиване на разстоянията и интервалите. Ако смениш ролите, получаваш същия резултат: правата трансформация разтяга, а обратната свива. Следната страница (на английски) потвърждава това, което аз казвам. Там извеждат формулата за съкращението на дължините (length contraction) от обратната трансформация, докато формулата за разширение на времето (time dilation) е изведена от правата трансформация. Значи единият термин се изпозва за обратната трансформация, а другият за правата. В крайна сметка, обаче, правата трансформация разтяга, а обратната свива. Яено това е общият принцип.

Безнадежден случай. Както и да е. Твоето обяснение горе само мъти водата. Фактът е, че и в двете Лоренцови трансформации имаме мащабиране (умножение по γ ) . x' = γ * (...) t' = γ * (...) Това автоматично ти показва, че за (γ > 1) имаме "разтягане" както на разстоянията, така и на времевите интервали. (Ако само разстоянията се разтягаха, сметките нямаше да излизат.) При това положение не е много ясно защо на едното му се вика съкращение на дължините, а на другото - забавяне на часовниците. Това е хубаво да се изясни ... в контекста на това, че Лоренцовата трансформация разтяга както дължините, така и времевите интервали.

Не съм сигурен, че разбирам правилно въпроса ти, но както се вижда горе, СТО разтяга както дължините, така и времевите интервали: разстоянието горе от 223500 км е разтегнато до 335250 км (1,5х), а времевият интервал е разтегнат от 1сек до 1,5 сек (пак 1,5х). Моето объркване беше, че времевият интервал се свива, а не разтяга. Но след като се рабра, че и той се разтяга, сметките излязоха. Така че от собствен опит мога да кажа (), че в подвижната отправна система имаме разтежение както на дължините/пространствата, така и на времевите интервали. (Съответно в стационарната система е обратното: както разстоянията, така и интервалите, са съкратени/свити в сравнение с подвижната система.)

Колега Сканер, бихте ли отговорили на горния постинг, че на мен явно ми нямат доверие.

Ето решението на СТО: v = Δx/Δt = (223500-0)/1 = 0,745c (km/s) v' = Δx'/Δt' = (0-335250)/(0,667 - (-0,833)) = -335250/1,5 = -0,745c (km/s) Както се вижда, v' = -v. Тоест, имаме същата скорост, но в обратна посока.

Именно. Щом t(0)->t'(0) е настоящето, то В' трябва да е в бъдещето, защото е по-късно събитие. А според СТО излиза, че в момент t(0)->t'(0), В' вече е в миналото. Излишно спориш за тази глупост.

Точно така. Консенсусът е да си заровим главата в пясъка и да забравим за деленето на минало и бъдеще. Защото ако не забравим, СТО има логически проблем.

Логиката е много проста: всички точки, през които е минала ракетата, са в нейното минало. По тази логика ракетата вече е минала през В', защото тя е в миналото на ракетата. Проблемът е, че ракетата все още не е минала през В'. Явно е, че релативизмът не намира проблем в това ... а проблем има. Просто релативистите са се съгласили това да не се брои за проблем. Не се заблуждавай, че става дума за нещо друго освен за някакъв измислен консенсус, както има измислен консенсус, че дължините се скъсяват когато се движиш. Това са все условности, които са приети за истина, дори те да не са истина. Точно както новите дрехи на царя.

Да, моята морална дилема в случая е дали да не те удуша с голи ръце! Нали преобразуваме: A (0, 0) -> A' (0, 0) В (223500, 0) -> В' (335250, -0.833) Значи от две събития в настоящето (А и В), ние завършваме с едно в настоящето (А') и едно в миналото (В'). Проблемът е, че ракетата никога не е преминавала през В' . Но заради отрицателния координат на В' излиза, че тя вече е минала от там. Това е логическата безсмисленост, за която иде реч.

Да, но твоята компенсация използва факта, че в момент (t0 -> t'0) времевият координат на В' е в миналото. Не знам защо спориш. За да излязат сметките, неизбежно се опира до това, че когато ракетата е в точка (А -> А') с времеви координат (t0 -> t'0), точка В' вече е в миналото. Или трябва да приемем тази логическа глупост, или трябва да приемем, че ракетата се движи по-бързо от светлината.

А така. И по тази последователност излиза, че ракетата е изминала 335250 км за 0,667 сек. Тоест, тя се е движила по-бързо от светлината.

Говорим за реда на подминаване на точките. Като смениш гледната точка, ти сменяш посоката на движение и затова скоростта наистина става отрицателна. Само че редът на подминаване на точките се запазва. Влез в час.

Глупости говориш. И в двете отправни системи ракетата първо подминава точка А, а после точка В (съответно А' и В'). Реда на подминаване на точките не се сменя от гледната точка. Това се вижда и на картинката.

Ето пак първоначалната картинка: За времето между моментите (t0 -> t'0) и (t1 -> t'0,667), изминатото от ракетата разстояние е 223500 км в земната отправна система и 335250 км в ракетната отправна система. Значи в ракетната отправна система имаш 335250 км за 0,667 сек, което е по-бързо от светлината. Само че релативистите казват, че това не се смята така. В момент (t0 -> t'0) точка В' има отрицателен времеви координат: -0,833 сек. Следователно, ракетата не е пътувала само 0,667 сек, а 0,667+0,833 = 1,5 сек. Така сметките излизат ... но така пък се приема, че в момент (t0 -> t'0), точка В' е била в миналото (тъй като има отрицателен координат). За тази подредба на събитията става дума: В момент (t0 -> t'0), ракетата тепърва тръгва към точка В'. Значи тя все още не е била там. Само че времевият координат на В' е в миналото и така излиза, че ракетата вече е минала от там. Логически е безсмислено, но това са правилата на СТО.

Именно. Разговорът тръгна от там, че "..., а ако нещо се докаже, то губи от прелестта на "вярвам в него!". " Само че нищо не може да се докаже абсолютно. Пак се опира до вяра в някаква степен.

Как да не се нарушава линейността на времето, ако сменяш реда на събитията??

В историята на физиката няма опит, който да е потвърдил скъсяването на дължините. Опитите, които уж "потвърждават" разширението на времето, са трагични и въобще не го потвърждават. А всички опити, които "потвърждават", че скоростта на светлината е еднаква за вскички, са правени вътре в земната атмосфера. Няма нито един такъв опит, който да е правен в открития космос. В крайна сметка основните положения на теорията не са еднозначно потвърдени от нито един опит.

Продали са ти идеята, че така работят нещата, и ти съвестно си я купил. А досега няма случай някой да е нарушил линейността на времето. Значи тази идея ти си я приел без никакви доказателства, но си убеден, че това е реалността.

Сметките са ОК, ако допуснем, че времето тече линейно и не можеш да имаш минало време след момента "сега". При това положение може да се покаже, че Лоренцовата трансформация в същност забързва скоростите в движещата се отправна система. Само че релативистите нямат проблем с това, че минал момент може да е в бъдещето и обратното. От там пропада и целият ми аргумент.