gmladenov

Хубаво. Сметките са горе и са проверени. Не е да кажеш, че си говоря наизуст. Каквото имам да кажа съм го казал.

Хехе, и според теб коя е тази мистериозна величина? Както написах по-горе: щом променяш { x -> x', t -> t' }, ти неминуемо променяш { v -> v' }. Скоростта v' е "тайната" скорост на СТО, за която не се пише в учебниците. И като помислиш малко излиза, че това е именно скоростта между ракетата и земята, но погледната "от другата страна".

Щом променяш { x -> x', t -> t' }, ти неминуемо променяш { v -> v' }. Няма как иначе, след като v = x/t. Точно това прави Лоренцовата трансформация и точно за тази промяна на скоростта не се говори в учебниците. И аз като я посоча, ти не ме разбираш за какво говоря.

Специалната Теория на Относителността (СТО) е известна с това, че не разрешава на никоя скорост да надвиши скоростта на светлината. Както ще покажа в тази тема, обаче, самата СТО не зачита това ограничение. Нека да разгледаме следния идеализиран пример: Инерциално-летяща ракета преминава над два контролни пункта на земята: А и В. Ракетата се движи със скорост 0,745с спрямо земята, а разстоянието между А и В е такова, че ракетата го изминава за 1 секунда. Тоест, АВ = 0,745*300000 = 223500 километра. Съгласно СТО, относителното движение на ракетата и земята се описва с две отправни системи - една стационарна и една движеща се - преводът на координати между които се извършва с Лоренцовите трансформации. Лоренцовите трансформации са подробно описани в учебниците по СТО, така че тук няма да ги обсъждаме. Само ще отбележим, че правата трансформация превежда от стационарни към движещи се координати, докато обратната трансформация извършва обратния превод - от движещи се към стационарни координати. Ето и описанието на въпросното движение с отправните системи на земята и на ракетата. За стационарна избираме отправната система на земята и разглеждаме моментите t0 и t1, в които ракетата преминава през точките А и В в земната отправна система. Както се вижда на картинката, пространствените координати на точките А и В не се променят с времето, защото в земната отправна система те се намират в покой. В отправната система на ракетата, от друга страна, точките А' и В' се движат и затова техните координати са различни в моментите t'0 и t'1. Нека t0 е моментът, в който ракетата преминава през точка А и в който началата на двете отправни системи съвпадат. За различните координати в този момент получаваме: В момент t1 ракетата е изминала разстоянието от А до В и се намира в точка В в земната отправна система. В този момент различните координати се изчисляват както следва: За да си проверим сметките, нека да приложим обратната Лоренцова трансформация върху получените координати А' и В' в момент t1. Ако получим обратно координатите на А и В, значи сметките ни са верни. (Поради непрекъснато закръгляване, някои от координатите не са съвсем точни). Освен че получихме очакваните координати, ние получихме и очакваните релативистични ефекти "съкращение на дължините" и "разширение на времето". Както се вижда, обратната Лоренцова трансформация съкращава разстоянието А'В' от 335250 км до 223500 км, като заедно с това разширява времевият интервал Δt' от 0,667 сек до 1 сек. Тези резултати ни дават пълна увереност, че горните сметки са верни. Те също така показват, че релативистичните ефекти са реципрочни: ако обратната Лоренцова трансформация води до съкращение на дължините и разширение на времето, то правата трансформация има обратния ефект - дължините се разтягат, а времето се свива. След всичко изложено дотук, най-накрая достигаме и до същината на темата. Упоменатите релативистични ефекти имат едно автоматично последствие, което не се обсъжда в учебниците: след като манипулира дължините и времената в дадена двойка отправни системи, Лоренцовата трансформация неминуемо променя и скоростите на движение в тези системи (освен скоростта на светлината, която по условие не се променя). А това на свой ред води до нещо много интересно. В нашия пример разстоянието АВ в отправната система на земята е 223500 км, което ракетата изминава за 1 сек. Така нейната скорост спрямо земята е v = 0,745с (км/с). В отправната система на ракетата, обаче, Лоренцовата трансформация е разтегнала въпросното разстояние до 335250 км, като заедно с това е свила времето в тази система. В резултат на тези промени, относителната скорост между ракетата и земята (неминуемо) се е увеличила и излиза v' = 1,675с (км/с): Чудесно! Кой казва, че не може да се движим по-бързо от светлината! Значи прилагайки Лоренцовата трансформация *по учебник* в един съвсем тривиален пример, ние получихме относителна скорост на движение между две материални тела, която е по-висока от скоростта на светлината. Според СТО това е невъзможно - а ние достигнахме до тази скорост именно следвайки правилата на СТО. Всичко това показва, че СТО противоречи на самата себе си. От една страна тя не допуска съществуването на свръх-светлинни скорости, а от друга страна по нейните собствени сметки излиза, че такива скорости има. Не само това. В природата свръх-светлинни скорости няма, така че получената по-горе скорост очевидно е физически безсмислена. А при това положение е най-естествено да се попита: може ли СТО да се счита за валидна, ако нейните изчисления са физически безсмислени?? Благодаря за вниманието. Георги Станимиров, програмист ©2020, всички права запазени

Наистина не е ясно какво искаш да постигнеш. Кажи какви са очакваните резултати и те какво ще покажат.

Точно там е цялата работа: изкупването на грехове не е стоково отношение. Примерът с парите на заем явно беше объркващ, затова ето ти нов приемер. Представи си, че ако умишлено отрежеш крака на някой, наказанието е само с глоба. Значи аз съм милиардер, плащам си глобата предварително, и ти отрязвам и двата крака. Ето, платил съм си глобата и всичко е точно. Какъв е проблемът?? Проблемът е, че никакви пари не ми дават правото да нараня или убия някой. Съответно такъв грях не се изкупува с пари. Ако ти си сторил нещо такова, ти цял живот трябва да страдаш, за да се надяваш на опрощение. Не може да минеш метър само с глоба, дори тя да е солидна. Същото и с други грехове. Ако някой ти спаси живота, ти си му благодарен за цял живот. Благодарността, обаче, не е задължение/дълг. Така че ти ни си длъжен цял живот да му носиш печени агнета и кокошки. Лекарят не ти спасява живота, за да си му длъжник. Ти също не си му длъжник, но никога не забравяш кой ти е спасил живота.

Ако си изкупиш греха с пари назаем ... след което не върнеш заема ... значи си се пречистил без да си дал нищо от себе си. Така не става . Трябва да жертваш нещо от себе си, ако искаш изкупление.

Така е. Християнството учи, че Исус се е жертвал за всички нас. Трябва да сме му благодарни, а не да се чувстваме виновни.

Известният експеримент на Хафеле-Китинг привидно потвърждава забавянето на времето, предсказано от теорията на относителността (ТО). Работата е там, че часовниците не са измервателни уреди. Те не мерят време, а просто "цъкат" периодично, в зависимост от това как са настроени. Така че техните показания по никакъв начин не представляват измервания. От това следва, че експериментът на Хафеле-Китинг е пълна бутафория, защото показанията на часовниците, които Хафеле и Китинг возят на самолет около земята, не са никакви измервания. Техният експеримент нищо не е измерил ... и въпреки това се смята за потвърждение на ТО. Това е пример за привидно работеща теория. Имаш теория, която уж работи ... докато не се замислиш малко и не установиш, че така нареченото "доказателство" за верността на тази теория е измамно.

Не можеш. Проблемът е как отличаваш "привидно работеща" от "работеща".

Можеш да имаш привидно работеща теория, която е грешна. Ако критерият ти е "работеща", ти дефакто казваш, че не те интересува дали теорията е вярна или не ... стига тя привидно да работи.

Различните видове атоми излъчват фотони на различни честоти. Водородът, например, излъчва на различна честота от цезия. Ако времето е "скрито" в честотата на ЕМ-радиацията, значи различните атоми имат различно време. Тъй като в една отправна система може да има различни атоми, илзиза, че дадена отправна система може да има много времена.

СТО е физически грешна. Тя описва някаква друга реалност, а не тази, в която живеем. Така че по някое време неизбежно ще трябва да се върнем към Нютоновата физика. Зависи от това кога физиците ще признаят, че царят е гол ... тоест, че СТО не е описание на физическата реалност.

Факт е, че в Нютоновата физика пространството е представено с отправна система, докато в СТО то не е. Значи за разлика от СТО, Нютоновата физика третира пространството като "нещо". Така тя го "вижда" ... както аз самият го виждам всяка нощ, като погледна към звездите. А ти и СТО сте избрали да не го виждате и сега ти се караш на другите, че и те не трябва да го виждат. Пениш се, не пениш, но аз вярвам на очите си.

В Нютовата физика пространството е представено с негова си отправна система. Така Нютовата физика "вижда" пространството. В релативизма пространството няма своя отправна система; то е "невидимо".

Благодаря за уточнението, но нека също така забележим, че: Рисунката на тигър е абстракция ... но тигърът е реално-съществуващ. Рисунката на дракон също е абстракция ... но в реалността няма дракони. Значи едни абстракции са отражение на физическата реалност, а други не са.

Говори за себе си. Релативизмът брои пространството за "нищо" и затова не го вижда. И затова според релативистите излиза, че светлината се разпространява в "нищото".

Абстракция, която е "обезпечена" с физически-съществуващи обекти. За разлика от времето, което си е чиста абстракция.

Пространството е физически съществуващо. Виждаш го с очите си и можеш да измериш физически-съществуващи разстояния в него, като например това между слънцето и земята. А на времето какво можеш да му измериш?? Така че има една много съществена разлика между пространството и времето: едното съществува физически, а другото не. Значи пространство-времето на Минковски има три физически-съществуващи измерения и едно измислено/несъществуващо.

Ами не казваше това, но добре.

На всяка промяна. Без изключение. Времето няма характеристики (освен може би, че върви само напред ... което също се оспорва). А за всяка промяна ти можеж да изброиш редица характеристики, едната от които е времето. По-конкретно моментът на започване на промянаата и нейната продължителност.

Точно обратното: времето е характеристика на промяната. Всяка промяна отнема време, така че времето е един от атрибутите, с които се характеризира дадена промяна.

Благодаря за линка. Наистина търсех да прочета нещо за времето. В същото време, обаче, помисли за следното: Щом през вековете са съществували различни концепции за време, значи няма само едно мнение по въпроса; този въпрос явно е отворен за интерпретации. Защо тоагва се дразниш, ако някои направи негова си интерпретация??

Още някои разсъждения за скоростта и времето: Как би изглеждал светът в следните две крайности: ако скоростта на природните процеси беше нулева или безкрайна. При нулева скорост, всичко щеше да е замръзнало, както отбеляза колегата по-горе, и нищо нямаше да се случва. Показанията на часовниците нямаше да се сменят и като цяло щяхме да имаме пълно безвремие. (Според мен нещо подобно "се случва" във вътрешността на черните дупки - и така погледнато времето в една черна дупка наистина е спряло.) Ако пък скоростта на природните процеси беше безкрайна, то всичко щеше да се случва за нула време. Времевият интервал от създаването на вселената до нейната гибел щеше да бъде нулев, така че в този случай въобще не можем да говорим време. Значи времето в крайна сметка "съществува" единствено защото скоростта на природните процеси не е нито нулева, нито безкрайна. Ако това не беше така, времето е безсмислено понятие.

Ти през цялото време говориш за скорости, а си убеден, че говориш за време. Скоростта (на каквото и да било) е обективно съществуваща и физическа, докато времето е измислено. А тъй като времето се въвежда, за да дадем количествена оценка на скоростта, не е никак учудващо, че двете се отъждествяват. (Моето виждане за време естествено е само едно от много такива. Всеки набляга на разлчини аспекти на времето и така се завършва и с различи виждания за него.)