Недоспал

Другото което не мога да разбера е дължината на Планк. Защо трябва да има най-малко нещо най-малката дължина като стойност. Това по някакъв начин обвързано ли е с крайната скорост на светлината и как.

Понеже съм ученик в този форум искам да питам още нещо. Има ли значение дали си голям или малък за възприятието скоростта на светлината и времето. Като бях 15 год. си задавах този въпрос по-точно за времето. Още не бях чувал за СТО.Да си представим великан ,който е голям колкото галактика. Едно негово движение за нас може да бъде близко до скоростта на светлината. А за него да е нищожно бавно. Сравнението не е ли същото като нас и микросвета...? Изобщо има нещо вярно в хипотетичните ми предположения.

Аз най-лесно разбрах нещата ,когато осъзнах, че щом скоростта на светлината е константа значи трябва да се промени времето и пространството. Няма как при близка скорост до тези на светлината да виждаш как светлината се движи пак с 300 хиляди километра в секунда без да се е променило мерилото за време. Иначе просто светлината няма да се движи спрямо теб с тази скорост. Тя ще се движи примерно с един километър в час което е нарушение на теорията, която е доказана на практика чрез експерименти и атомни часовници. А щом се променя времето, тогава се променя и разстоянието.

Една гатанка. Двама космонавти си летяли в космоса, около тях нямало никой и нищо.Само вакуум. Космонафт 1 си мислил, че е неподвижен докато наблюдавал как космонафт 2 минава покрай него.Обаче и космонафт 2 си мислил ,че е неподвижен. 2мата си мислили ,че другия се движи. Кой е прав.Кой се движи? 1,2 или и 2мата. Или този който е пръднал 1ви? Няма ли значение и приложената енергия спрямо този който се движим.Претенция, че се движи има този който е приложил някаква енергия спрямо другия.Колкото и голяма да е енергията винаги можем да я приемем за 0.Ако се движим с 99,9999% от ,"с" енергията ще е безумно много.Но ако приемем, че е това ни е изходната позиция в момента ,тогава енергията е 0.Тогава излиза ,че и тя относителна. Прав ли съм или греша.

Една гатанка. Двама космонавти си летяли в космоса.Около тях нямало нищо само празно пространство и вакуум.Двамата за себе си си мислили, че са неподвижни и че другия се движи. Кой е прав? И двамата или просто единия не си признава ,че е пръднал... Дори и на себе си.

Лети си той фотонът и пространството за него е точка и времето за него миг.Лети си той в безкрайното пространство- вечно. И двете твърдения са верни зависи от гледната точка. Затова казвам ,че безкрайно малкото може да бъде безкрайно голямо. И че вечността може да бъде миг. Това са изводи от СТО.

Имам чувство че съм жертва на провокация и ме тествате да видите, какво си мисля по темата.

Не мога да се съглася. Не това разбирам когато чета по темата. Времето трябва да се забави иначе възприятието за скорост на светлината няма да е същото. Дори и да се движиш с 299999 километра в сек. няма как да видиш ,че светлината се движи с един километър в секунда. Светлината за теб пак ще се движи с 300000 километра в секунда.Но това да се случи това трябва да се забави времето, възприятието за време се променя ,а оттам и възприятието за пространство.

Още нещо да питам ,щото съм съм прост фрезист и понякога технолог и програмист и не ми е специалност физиката.Навремето следвах, но така и не завърших... Не си взех и физиката . Когато се има предвид скъсяване на пространството за междузвездни пътувания . Искат да кажат, че трябва да се пътува с близка до скоростта на светлината или се опитват да кажат, че трябва да се измисли начин с обратен подход да се действа на самото пространство.

Опа.Даа нов съм, сори.!! Тука всичко ме малко объркано още.

Антропен принцип ли дето съм писал? Принципно на мен теорията на относителността ми е горе-долу ясна и съм съгласен с нея. Мисля че философските размишления са базирани на нея. Просто си правя теоретични допускания постоянно. И си размишлявам над тях.

Ако се движа с 99,99 99 не знам още колко още 9ки от скоростта на светлината и това ми е нормалното положение. Значи тепърва трябва да ускорявам с 99,9 9 9 9 и така нататъка до безкрайност нали .изобщо някой може да хване края на тва

Да ще съм там за 10 години за тези от земята ,а за мен ще е просто миг. С максимална скорост времето ще е спряло за мен. Съвсем теоретично де с това ще ми трябва безкрайно много енергия.

Не казвам, че не е вярно напротив. Мисля че много добре си представям нещата и това което съм го изложил си го мисля аз ,а не ми го е казал някой друг. И се радвам че е вярно.

Човек ти направо ми скри шапката по-изчерпателно не бих могъл да предполагам, че може да бъде, чак сметното. Ако не си си направил някаква екселска таблица пък на

Да това съм го чел няколко пъти докато го схвана измина известно време и все още с математическите зависимости формули не съм се задълбочавал.Като взема да се задълбочаваме малко сложно ми става. Просто стигнах до някои изводи и реших да питам дали са верни.

Искам да питам нещо относно теорията на относителността.Взимам аз един космически кораб слагам му космическо гориво и си тръгвам в космоса. Тръгвам към звезда която е на десет светлинни години от земята. Карам си аз с ускорение 1g поддържам си изкуствената гравитация и след няколко години достигам 90% от скоростта на светлината да кажем. Така карам сега с тая скорост и задавам следните въпроси. Времето за мен се е забавило значително спрямо това на земята. На земята минават години ,за мен изминават часове. На тия мои приятели от земята ще им се стори че с тази скорост ще ида примерно за 15 години на тази планета до която съм тръгнал.те хипотетично ме виждат как се движа с бясна скорост почти равна на тази на светлината.Така ... За мен обаче Какво се случва в кораба. Вярно ли е ,че когато достигна такава висока скорост ,тази звезда вече няма да е на толкова светлинни години колкото е измерена от земята. За мен светлинните години няма да са толкова ,просто защото времето за мен тече вече по бавно и се движа с висока скорост. Тоест разстоянието вече за мен се е скъсило, пространството пред мен се е свило. Фактически тази планета ще е на няколко светлинни часа за мен а не толкова светлинни години колкото виждат хората от земята. Фактически аз за няколко часа теоротично мога да обиколя цели галактики, защото времето е почти спряло и всичко за мен е на светлинни секунди и минути. Пътувам си аз се чудя колко енергията хабя за единица време. Толкова колкото виждат от земята и са изчислили за това време или толкова колкото виждам аз от моята гледна точка и корабът от своята. Или просто енергията в двата случая ще е еднаква от моя гледна точка ще е повече накуп...??? да не говорим ,че пак ще ми трябва толкова време за спирачки , колкото съм ускорявал ,но това е друга тема

Да това наистина не съм го писал с идеята за антропен принцип. Просто на края на това ми заприлича. Просто бях в някакви размишления и реших да ги запиша.Отвреме-навреме размишлявам по теория на относителността за малкото, голямото и безкрайното и си представям различни неща. Но дали могат да се допуснат за възможни не знам.

То ако става въпрос и теория на струните е граничаща с философията с голи допускания на още измерения и вселени. За да стигнем дължината на планк и докажем съществуването им ще трябва да направим ускорител колкото млечния път. Това са допускания ,които удовлетворяват и покриват представите ни и чрез които могат да се решат различни задачи на, които отговорът няма да бъде грешен.... За решението на една задача има много подходи. Ако една теория е достатъчно пълна за да покрива критериите на науката с необходимата точност то тя въпреки, че е гола може да служи като инструмент. Не казвам, че съм измислил нова теория. Просто ще ми е интересно да чуя критика и доводи, защо не съм прав. За конкретни мои твърдения.

По принцип съм лаик в тази област чел съм някои книжки гледал съм предавания. Просто не се изразявам явно достатъчно точно. Мислх , че се разбира какво искам да кажа, но явно ми липсва речник и терминология за да бъде достатъчно изчерпателен и разбираем.

При наблюдение имах предвид всякакъв вид взаимодействие. Не знам дали има разлика в случая де...

Опитах се поразсъждавам и да напиша нещо по въпроса. По-скоро прилича на есе или статия. Ще ми е интересно да чуя мнения и критики и да науча нещо ново. Приятно четене! Съществуването и живота са капан на времето. Ние осъзнаваме съществуването си поради факта, че може да го наблюдаваме. От тук следва извода, че вселената съществува поради факта, че я наблюдавам, ако аз не я наблюдавам тя няма да съществува. Самото съществуване на човек определя вселената ,като такава, когато я наблюдава.Защо казвам, че животът е капан на времето.Възприятието за време на човек е едно, а вселената може да съществува за миг.Човек живее в неговия континиум, възприема нещата било то забавеното ,забързано спрямо нещо друго.Самия факт, че сме живи в тази форма е затова ,че възприемаме времето в този ход, в който е за нас нормално ,а реално време и съществуване просто не съществуват,те са субективни.Може да съществува нещо, което се случва едновременно в друг континиум .Това нещо може да е цяла друга вселена устроена по съвсем различен начин с други природни закони , други форми на живот ,които за нашето време за нашия ход и скорост на времето са невъзможни.Цялото съществуване на вселената съществува за миг и едновременноно за нас може да има друга матрица на възприятие ,която подрежда нещата по съвсем друг начин. Всички сме израз на вселената, която се самонаблюдава. А самото съзнание е капан на времето. Хокинг беше казал всички възможни събития във вселената съществуват едновременно. Самият факт че наблюдаваме нещо предизвиква то да се случи. Ако приемем факта ,че ние сме част от вселената ,част от цялото ще видим, че съзнанието е като вирус като дефект, който искривява времето, който изкривява цялото съществуване. За вселената времето не съществува.За всеки един фотон в нея времето е спряло за всяка една чиста енергия. Единственото проявление на времето във вселената е чрез съзнанието. Вселената може да съществува и да се самонаблюдава само при вероятността от събития, които могат да бъдат възможни при съществуване на съзнанието. Всяка една единица съзнание е проявление на вселената преживяване на самата вселена. Всеки един от нас е преживяване на вселената. Интересното в цялата история е, че време и пространството са свързани във време- пространство.Времето не е самостоятелна величина.Времето зависи от пространството и пространството от времето и едното без другото не може да съществува.Ако включа и това понятие и започна да вадя изводи лудницата ще е пълна.Например следствието, че от гледна точка на фотона времето е спряло и че пространството за него е безкрайно малка точка. Оттук следва извода ,че само съзнанието може да сътвори, тоест да наблюдава пространството и да съществуват чрез него. То наблюдава пространството на който, кадъра се забавя равнозакъснително до безкрайност така се е появило и времето с безкрайното си пространство. Иначе как да си обясним как пътува фотона на който времето е спряло, а пък пътува вечно до безкрайност в разширяваващото се пространство, разширяващо се по бързо от него,а за него самия пространството е точка и пътува безкрайно и вечно от нашия поглед. Така или иначе предаването на информация е забавено до безкрайност това забавяне ,неговия плод е съзнанието. Съзнанието вижда вечността ,която реално не съществува. Вечността реално е миг. Ако вземем теорията за мултивселена от нея вселените се раждат постоянно за миг изчезват за миг пукат се като мехурчета пяна. До безкрайност в миг. Там времето не съществува. И така да преминем към същността.Нека направим мисловен експеримент в който времето се ускорява или забавя до безкрайност.Да видим какво ще стане ако се ускори.Всичко започне да се превърта на бърз кадър като на лента, още от самото сътворение.Да ние си представяме забързването на времето така, но дали е така наистина.Наивно ще е да си мислим, че е така.Това е интуитивната ни реакция ,точно защото възприемаме времето по определен начин.То върви за нас по определен ход и скорост запазвайки съзнанието и всичко около нас стабилно.Всеки атом стабилен.Точно тази скорост на времето би нарушило целия баланс на вселената, би създало по точно казано друга вселена.Т.е същата вселена, но погледната от друга гледна точка, с други фундаментални структури и форми на живот.Точно защото ние възприемаме тази скорост на времето, това ни кара да съществуваме с това съзнание, което наблюдава тази форма на вселената.Всяка промяна на скороста на възприятие на вселената променя обликът и ,подреждайки събития, които иначе реално се случват едновременно. Самата скорост на възприятие променя всичко, фиксирайки и скоростта на светлината ,която трябва да точно колкото сме я измрили, точно толкова за да бъде всичко стабилно в нашата реалност. Или с други думи казано, скоростта на светлината която поддържа живота във вселената в това състояние е константа и е 300000км сек. Всяка друга скорост ще е друго възприятие на времето. И друга структура на всичко.Други форми на съзнание. Т.е. ако успеем да намалим скоростта на светлината ще идем в друго измерение, което се докосва до нашето и реално е насложено върху него.Също, както честотите на каналите хващат различни канали така и скоростта на възприятие на времето може да прихване различни по вид вселени съществуващи на една и съща платформа ,където всичко се намира на куп, едновременно. Но това няма как да стане..Няма как да съществуваш другаде при други условия.При друга структура на атомно и квантово ниво.А може да съществува само един канал стабилен за съществуването на нещо и това да е нашия.