skorpion1980

В предишния пост унишлено цитирах Матов, защото той е съвременник на тези събития, доказан българин-патриот от Струга, при когото никога не е имало никакви македонистки отклонения. Грубите грешки на правителството и царя са очевидни, а именно не се прави всеобща мобилизация и не се поставя ултимативно въпроса към Турция. А сме били в позиция да го направим, все пак ако това е нарушение на Берлинския договор (редом с анексията на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария), то неизпълнението на член 23 и член 62 от Берлинския договор също го нарушават. Наскоро бях чел някаква очевадно руска агентка, която се беше изцепила във връзка с независимостта, че видите ли през есента на 1908 година Русия с натиск върху Турция ни била спасила от турска окупация, което щеше да е смешно ако не беше трагично. То бива за единия хонорар да пишеш неистини, ама всичко си има граници. Както обаче пише Христо Матов, при това цитирайки руски дипломати и руски вестници от епохата, Русия през есента на 1908 година всъщност спасява Турция, а не България. И това е съвсем логично, имайки предвид вътрешните противоречия в онзи момент между малдите и старите турци както в армията, така и в самото турско общество като цяло. Да видим каква е картинката и в другите съседни държави. Румъния през есента на 1908 година още е в частичен военен режим заради селското въстание от пролетта на 1907 година, като властимащите и висшето командване се страхуват подобен бунт да не повтори. Не че не искат вече компенсации ако България се разшири за сметка на Османската империя, но нито имат реална военна готовност, нито могат да реагират бързо и от самото начало, така че са далеч по-малко опасни отколкото през 1912-1913 година, когато вземат Силистра, а после и цяла Южна Добруджа не само с нахлуването си, но и с 3-4 годишна дипломатическа подготовка на този въпрос, каквато през 1908 година още дори не са започнали. Сърбия пък си мобилизира войските почти изцяло на границата си с Австро-Унгария. Веднъж разположила ги там, те остават там цели 6 месеца, до пролетта на 1909 година, когато анексията на Босна и Херцеговина е окончателно призната. Имайки предвид, че и Австро-Унгария е направила частична мобилизация в онзи момент, сърбите няма как току-така да си изтеглят войските от западните и серверните към източните граници, рискувайки война хем с Австро-Унгария, хем с България. Така че съвсем очевидно се пропуска удобен моемент. Единствената правилна дипломация от страна на Фердинанд и правителството на Малинов е била да се заяви ясно, че ако на Турция не й харесва независима България, трябва да й обяви война и че след като Труция не е изпълнила член 23 и член 62 от Берлинския договор, то България не вижда причина да продължи да изпълнява своите ангажименти по него. Всичко това комбинирано с една всеобща мобилизация и първо на България можеше изобщо да не й се налага да плаща нито стотинка с кредит от руска банка за въпросната независимост, и второ вероятно би придобила допълнителни дивиденти по македонския въпрос със или без война, но с адекватен на обстоятелствата натиск, какъвто цар и правителство не оказват на Османската империя.

Това, че в тоиз момент България обявява независимост по принцип е добре, но не и цената, която се плаща, както и поведението на правителството. Прави се един твърде сериозен компромис с националния въпрос, което както впоследствие се оказва, е фатално за постигането на национланото обединение. Ето какво пише за това Христо Матов през лятото на 1912, демек по-малко от 4 години по-късно, анализирайки пропуснатите възможности или за директно присъединяване на Македония към България, или поне за извоюването на автономия до Балканските войни: "Удобен случай за действуване от страна на България настъпи в 1908 година около Хуриета - преди и подир. През зимата, в началото на същата година, тогавашния английски министър на външните работи лорд Лансдаун бе лансирал идеята за губернатор на Македония. Скоро преди Хуриета бе срещата в Ревел между покойния веч английски крал Едуард VII и руския император Николай II, в която среща, както се знае, бе поставен въпроса за разширение на македонската реформена акция до една програма, която означаваше автономия. Тогава турците се бяха разделили на два лагери и Ниази бей бе хванал гората. Щом се прогласи конституцията, знаеше се и се говореше, че целта на турците, млади и стари, е да се спре проектираното разширение на реформената акция и да се дигне тя съвсем. Конституцията се прогласи, но споровете не бяха още доуредени между централната турска власт и Младотурският комитет, силата на които бе в Солун и Битоля. Преговорите се водеха секидневно и султан Хамид, бе принуден, неохотно разбира се, да прави нови отстъпки на „младите“. Не е ли това удобен момент, било преди, било подир Хуриета? Да речеш, че България не бе готова във военно отношение, няма да е истина. Каквото казахме за военната й подготовка в 1906 година, същото трябва да повторим и сега. И не само същото, ами трябва да кажем, че България бе още по-добре приготвена; знае се, че от 1903 до 1906 г. тя не бе престанала да дотъкмява, каквото й липсваше. Вътрешната революционна организация бе се тъй добре поставена откъм боеви сили и боеви материали, както бе и в 1906 г. Оръжието й бе непокътнато. Ако имаше взаимни ежби, те бяха в един-два революционни окръга, па и за там нямаше никаква опасност да се предположи, че у селската милиция щеше да се роди колебание - да тръгне ли с българската войска или не. Турция пък наопаки: тя бе още по-изтощена във военно отношение. Когато на 22 септември се прогласи Независимостта на България, на едно събрание от видни турци и младотурци, в което се разисквало, какви мерки да земат в защита на държавните интереси, едни накърнени, други заплашени, Хилми паша, тогавашния генерал-инспектор на Македония, със сълзи на очи е бил принуден да констатира жалкото състояние на складовете и войските, резултат кое от нехайството на централната власт, кое от постоянна залисия поради лошото вътрешно и външно положение на държавата. Миналата година, когато - поради изстъпленията около обезоръжаването и поради надошлите тук бежанци - бяха се влошили отношенията между България и Турция, Махмуд Шевкет паша се изказа публично в смисъл, че вече нямало, защо да се боят, както се боели в 1908 г., когато се прогласи турската конституция и Българската независимост. Нещо преди четири месеца меродавният руски орган „Новое Время“, оплаквайки се от поведението на младотурците, напомнюваше им между друго да не забравят услугата, която Русия им направила през септември 1908 г., като сторила сичко, за да не ядат бой от страна на България. В турския вестник „Машрик“ е публикувана статия, в която авторът й д-р Риза Нури, депутат с голяма известност, пише между друго следното: „По онова време (дума е за 22 септември 1908 г.), като се има предвид тогавашната ни военна сила, България можеше да стигне до стените на Цариград“. Сигурно, на времето си и българските консули в Македония трябва да са доложили на софийското правителство за уплахата, която произведе на турските кръгове жеста с Тунджанската дивизия. Няколко дена наред турците почти не обелваха зъб против България ни по вестници, ни инак. Знаейки си добре силата, турците са имали основание да предполагат, че актът от 22 септември е провокаторски акт да бъдат нападнати, та да се реши кардиналния въпрос - Македонския. Де да знаят те, че и България не ще война толкова, колкото и те? Де да са сигурни, че на България й е съдено да се редуват държавници се betes (тези идиоти в превод от фр.), както бе ги нарекъл западноевропейският държавен мъж, за когото бе дума по-напред? Наистина комичното положение, достойно за Гоголевия гений: в първата среща и Хлестаков се плаши от околийския началник, началникът се плаши от Хлестакова, от набедения ревизор. И колкото приятно ще да са били изненадани турците, когато са видели, че жестът с Тунджансата дивизия е само един блъф? Изобщо казано, около 11 юли и около 22 септември 1908 г. имаше маса признаци, които показваха, че турците се боят от война: тя щеше да им разстрои сички сметки, които ги подтикнаха да прогласят конституцията, сметки, които се правеха главно и преди всичко на наш гръб. Значи, един вид и самия неприятел ни е посочвал пътя. Питаме ония, които държаха браздите на управлението: Не е ли така? Защо не воюваха? Трябваше ли България да остави да се захвърли настрана проектираната в Ревел реформена програма? Трябваше ли да остави да се изгуби готово дадената реформена акция, извоювана с толкова труд и жертви? Не беше ли им известен опита с турски реформи на целия XIX век? Не беше ли им известен опита с конституцията от 1876 г? За други държави може да не е нищо, но за България нищо ли не е, че се правят още опити на гърба на българското население в Турция? Другите (Англия, Франция и пр.) може да имат - и имат - да решават и други свои по-важни въпроси; България имаше и по-важен въпрос от въпроса за свободата на неосвободените българи? Ще ни се каже навярно (вж. в. „Пряпорец“, бр. 222), че Европа след датата 11 юли 1908 г., отвори кредит на младотурците, за който кредит България не можеше да не води сметка, ако искаше да не си изпати. Ние мислим, че тоя аргумент може да се изтъква като сериозен аргумент само, защото официална България на дело показа своята простотия и некадърност в оня момент. Ако правителството бе решило по сякакъв начин да защити интересите на българския народ и беше поставило Европа пред свършения факт на българската военна намеса, тогаз никакъв мегдан нямаше да остане за подобен аргумент; тогаз Европа какъвто кредит да бе отпуснала на младотурците, неминуемо щеше да бъде заставена да даде едно задоволително решение на Македонския въпрос. Българското правителство нямаше да вика против обявената конституция и дори можеше да се яви за нея, но тя да бъде за империята изобщо, без да се накърнява онова, което Македония частно бе вече спечелила нещо на дело, нещо в проект, именно в Берлин, в Мюрцщег и в Ревел, и което трябваше изцяло да се приложи и санкционира от Силите, благодарение или под натиска на българската военна намеса. А пък то, за жал и срам, не стори нищо даже, за да се не разруши приложената вече реформена акция, която в своята финансова част правеше от Македония до известна степен автономна област. Обикновената практика от миналото е била такава: спечеленото и приложеното да се не отхвърля (сравни Ливан), стига да има кой да се застъпи. Зад Ливан стоеше Франция; зад Македония кой трябваше да стои, ако не България? Да се не изпуска из предвид, че ако България бе намислила да действува решително против евентуално изтъквания европейски кредит на младотурците, на помощ щеше да й дойде примера от 1876 г., когато също тъй се прогласи конституция, но нищо не излезна. И какъв е тоя пусти европейски кредит на младотурците, който ни се въвира в очи? Ако е дума за общественото мнение в Европа и в България, голяма част от него, водейки се от искрени и хуманни чувства и не влизайки в подробност, действително се увлече подир хуриетчиите. Но, колкото за дипломатите колкото за ония, които носят отговорности, съвсем не е така работата. Гледайте в същност, какво вършат и какво мислят, а не какво говорят, стоейки на официална нога и изхождайки само от своите близки и далечни интереси. Англия, Франция, Русия се показаха добри спрямо младотурците, за да отбият от Цариград влиянието на Германия. Това кредит ли е на младотурците? Когато бе везир англофила Кямил паша, Германия помогна на своята съюзница Австрия да присъедини Босна и Херцеговина. Това кредит ли е на младотурците? Когато Хилми паша наследи Кямиля и ветропоказателя се обърна към Берлин, тогава Англия и нейните приятелки надигнаха нос. Това кредит ли е? Русия, заслабнала след войната с Япония, принудена бе да се залавя за каквото и да е събитие, което й дава възможност да поспечели време, за да се съвземе и за туй се показваше разположена спрямо маладотурците. Това кредит ли е? Българското правителство трябваше да дознае, ако не бе дознало, че европейските дипломати в Цариград, стари върколаци, каквито и да се показаха навидом (кое за да използуват младотурците, кое за да не ги фърлят в ръцете на противниците), отнесоха се скептично спрямо прогласения хуриет и скоро-скоро почнаха да предричат поврат, реакция. Какъв ти кредит? Между друго, това известие за мнението на дипломатите в Цариград ни го донесе в Солун проф. Милюков, лидер на Руската конституционно-демократическа партия, именно през м. август 1908 г., т.е. месец време - един месец, не повече - след 11 юли. Проф. Милюков сигурно е казал това и в Солунското българско консулство, па мина и през София, та българските управници трябваше да го чуят, ако не са го чули. От София той замина за Париж и там се изказа в същата смисъл - публично пред видни френски мъже (Rene Pinon и др.) Сам Зиновиев, тогава руски посланик в Цариград, не скри своето убеждение, че от младотурците не ще излезе нищо. Подир акта от 22 септември бяха надошли в София сума граждански и военни кореспонденти; те не искаха ни да знаят за кредит или не кредит; идваха да видят война. Преди месец тук бе проф. Haumant, от парижката Сорбона. Той се изказал пред наши професори, че по онова време той и сички в Париж очаквали български войски да минат турската граница. Какъв ти кредит? Вън от това, по онова време в самата София, в столицата на България, седалището на българския държавен глава и на българското правителство, е имало симптоми, по които могло да се схване, че не кредит някакъв тряба да се гледа, кредит отпуснат божем на младотурците от Европа, а тряба да се гледа да не се изпусне удобния момент. Скоро след 11 юли на един жур-фикс на г-жа Султана Рачо Петрова един от дипломатическите агенти на една велика сила, искрено съчувствуваща на македонската кауза, запитал г. Рачо Петрова: „Ако Вие бяхте министър-президент, що бихте сторили в тоя момент?“ Както виждате, за никакъв кредит не се отнася запитването. Господин Рачо Петров отговорил: „Аз да бях, щях да заповядам в 24 часа да се намерят войските на границата и да навлязат в турска територия“. — „А ние европейците, добавил чуждестранния дипломат, щом стигнете в Одрин, ще Ви речем: arretez vous(спрете в превод от фр.)! Не бива и няма нужда да отивате по-нататък“. Дали тоя, който в 1903 и 1906 г. не заповяда на българските войски да навлезнат в Турция, дали действително сега щеше да заповяда, това не знаем, но виждате и вие, както и аз, че европейският дипломат не отваря дума за никакъв кредит на младотурците, а дума отваря за използуване или пропускане момента. Друг един дипломатически агент на не велика сила, политически незаинтересувана в Балканите, на два пъти (запомнете: на два пъти) е отишъл нарочно и специално при тогавашния министър на външните работи г. Паприкова и му е говорил в смисъл: „Що правите Вие? Не мислите ли да се възползувате от момента? Познавате ме като приятел на българите и на каузата на вашите неосвободени братя. Аз се движа постоянно между дипломатическото тяло и слушам, какво говорят по развиващите се събития. Пред мене са по-свободни, по-непринудени в разговорите си, защото нашата държава, няма никакви политически интереси на Балканите. Сички дипломати признават важността на момента. Сички мислят, че не ще пропуснете да се възползувате от него. На ония, чиито интереси се схождат с вашите, драго им е, че ви се удава такъв удобен случай и се надеят, че не ще го пропуснете. Други пък, чиито интереси се разиждат от Вашите, не скриват страхът си, че може да последва една ваша смела акция. И аз, както и сички, съм мислел, че тия военни разходи не са без определена цел. Възможно е да се мине и без истинска война: като навлезнете в турска територия, ще заявите веднага, че Вие не искате ни педя земя, искате само да се турне ред и сигурност чрез автономно управление в една страна, населена предимно с ваши сънародници. За Великите сили, ще кажете вие, ако е се едно, ще страдат ли още нашите братя или не, за нас не е се едно“. Тия съвети във въпросителна форма, казани на г-н Паприкова, са предадени по-сетне от самият дипломатически агент на други лица и, разбира се, с тъга на сърце и с дълбоко възмущение. Както виждате, тука не става дума за никакъв кредит на младотурците, а само за удобен момент. Ние не казваме, че думи, лансирани от дипломат, кой и да бил той, тряба да се зимат за чиста монета, без надлежна преценка, но се пак в случая, се вижда, че действително моментът се считал съдбоносен и благоприятен за действуване от страна на България. Че това е тъй, т.е., че действително моментът е бил съдбоносен и благоприятен, показва факта, че нещо около две седмици след 11 юли и самите тогавашни български министри започват да мислят, как да го използуват. В едно заседание на Министерския съвет мислили, мислили, и що измислили? Да прогласят независимостта на България, нещо—нищо за важността на момента и при това нещо сигурно намислено в двореца и във Виена. Питаме демократическите министри: защо прогласиха Независимостта? Това не е ли подвиване кредита на младотурците? И ако и тъй бяха решили да подбиват кредита им с някакъв акт, защо предпочетоха един формален въпрос пред един съществен въпрос, като Македонския? Години наред Англия, Франция, Италия и накрай и Русия, съчувствуваха и помагаха на македонската кауза, а Германия и Австрия бяха против. Англичани и френци след датата 11 юли 1908 г. може би, наистина нямаха интерес да спомагат за какъвто и да било акт, който компрометира младотурския режим, защото чрез тоя режим те са се надявали, както казахме, да отбият германското влияние от Цариград и да наложат своето. Но веднъж извършеното подобно нещо, въпреки тяхната воля, те биха погледнали по-снизходително на един акт, който би си поставил за цел свободата на Македония, едно, защото толкова време в реда на нещата бе да се ратува за Македония, друго, защото Англия, Франция, Италия и Русия бяха вече заангажирани с македонското реформено дело и трето, защото тъкмо техните интереси диктуват, чрез една автономна област, да се препречи пътя за слизането на Австрия към Солун, а следов. и пътя на Германия към Мала Азия през Бяло море. Актът с независимостта на България не само няма това предимство, ами отгоре на това има отрицателната заслуга, че приближава Австрия до Солун: първо, защото чрез последвалото присъединение на Босна и Херцеговина Австрия свърши с един въпрос и по тоя начин доби по-голяма свобода на действие в международния концерт за други свои по-далечни цели, и второ, защото поради прогласената независимост България се омота и не можа да си отвори устата да настои да се задържи македонската реформена акция, а в интереса на Австрия бе да очисти международната намеса от една област, която тя счита в своя сфера на влияние. Ако България с един рицарски замах бе поставила на зелената маса Македонския въпрос, а не независимостта, сигурно младотурците нямаше да отстъпят лесно. Но, заставени от положението, те щяха да бъдат принудени най-сетне да търсят някоя формула за оправдание пред турската маса за понесената загуба. На помощ в тоя случай щяха да им дойдат заинтересуваните сили, главно от групата на Тройното съглашение. Какво оправдание? Същото с което младотурците си послужиха по време на независимостта и анексията. Те казваха тогава: „Тия загуби очевидно са били естествен и неизбежен резултат от миналото, ликвидиране на висещи въпроси, останали в наследство. И без 11 юли Македония щеше да бъде откъсната от пряката цариградска власт, както е станало с толкова други области на империята. Фактически бе въведен вече европейски контрол, а Ревелската среща бе начало на края. С прогласената конституция барем ще има шанс да запазим цялата останала османска територия, включително, може би и новата автономна област - Македония, за която инак би имало в последствие опасност съвсем да се откъсне от нашата империя. Фактът, че България реши да не губи време, а да побърза да използува момента, показва, че действително тя има сериозни основания да се опасява от една възродена Турция“. Всичко това повтарям, не означава, че турците изобщо нямаше да дадат отпор на България, но отпорът не можеше да бъде силен. Ако бяха се надявали на силите си и на международното разположение, те биха простили тъй лесно и за независимостта. Остава ми на край да отговоря с няколко думи на ония демократи, които обичат да се фалят, че като прогласи независимостта на България, сторили много нещо (в. „Пряпорец“, от 28 септември). Аз твърдях по-горе и твърдя, че независимостта е нещо-нищо в сравнение с важността на момента. Че това е тъй, показва между другото и факта (който старателно се крие от българите, от домашните, макар да е известен на чуждите държави и на самия неприятел), че официална България изпърво е мислила и правила постъпки да уреди въпроса по мирен начин. С тая мисия е бил натоварен солунския български агент г. А. Шопов. Тоя старец, както се знае, е добър приятел и на Фердинанда и на турците. Поръчано му било да сондира почвата или по-право да влезе в преговори с Централния младотурски комитет. Младотурците, като сички турци, не бързали да дадат един определен отговор, за да печелят време. Подире дали му един отговор, който пак означава протакане на въпроса. „Отнесете се в Цариград, казали му те, тая работа там ще се реши“. Нашите управници послушали съвета им: отправили в Цариград г. Кочо Хаджикалчов, пак личен приятел на Фердинанда. Г. К. Хаджикалчов влязал в ролята си: срещал се с цариградските големци и когато му се сторило, че вече емен-емен работата върви на добре (и той сигурно като Кр. Раковски и като мнозина други за пръв път ще да е имал работа с турци), софийските нетърпеливи управници дигнали знамето на независимостта и сиромаха милионер останал на сухо, - без да може да си припише една велика заслуга в българската история, за което, разбира се, не малко го е било яд. Де си, Алеко, да запееш за твоите царски демократи: „Да ще султана да освободи Македония!“ то наистина не е Македония, ами какво да е, изтръгва ли се от турци без натиск? Турция и отстъпки без натиск - две противоположни неща, също тъй както са две противоположни неща, според едно гръцко изречение, Турция и ред. Как и да е, българското правителство, с държавния глава на чело, тряба да чувствували, от една страна, че момента за Турция е критически и от друга, че въпроса за независимостта е въпрос формален и от третостепенна важност, та що са се надявали да го решат даже по добър начин, без натиск. Защо тогаз не са се заловили със съдбоносния Македонски въпрос? Защо Македония биде забравена? Обстоятелството, че г. А. Шопов и К. Хаджикалчов са лични приятели на короната и династията и че Независимостта се прогласи едновременно с анексията на Босна и Херцеговина към Австро-Унгария, не ще ли ни посочи пътя, като къде да дирим обяснение на тоя факт?"

Това с раздутото образование е от една страна преекспониране на стойността на получените дипломи, от друга е напълно възможно за протокола да се представят фалшиви такива (майстори във фалшификацията, при това със съвременните технологии, не е трудно да намериш, особено ако си във власта или близо до нея), а в зависимост от съответния университет и кадрите, които го ръководят, винаги може и да се купи диплома. Специално от западните университети е далеч по-трудно, но което не става с пари, става с много пари. И тук опираме до момента, че ако на въпросните калинки са им купувани дипломи, за да представят биографиите и подготовката за министерски постове безупречни за пред хората, то тези пари трябва да се възстановяват, което става с крадене или по-правилно е да се каже чрез злоупотреба със служебното положение. А за целта е удобно да слагаш свои хора на съответните постове, които ти дължат пари по споменатите причини и пъзелът се нарежда. Идва още един въпрос - защо ги представят толкова нереалистично образовани въпросните?! Ами явно защото ако се издънят по-сериозно в едно министерство, трябва да ги пренасочат към друго министерство ако още не са се издължили, но трябва и да имат аргументи черно на бяло за което.

Да, Добри, има недостиг, нямах предвид само пушките, но също и мунициите, униформите, медикаментите и артилерията както си споменал. Но причината за този недостиг не е липсата на средства за осигурявнаето на въпросното военно и военно-медицинско оборудване, а грешната и даже престъпна предвид тогавашните обстоятелства политика на кабинета Гешов. Знаеш ли например кой е най-големият разход, който въпросният кабинет прави в рамките на първите 9 месеца на 1912 година след един закон, приет през януари същата година?! Ами ще ти кажа - хвърлят се огромни средства за бърз стоеж на пристанището в Силистра. Да, не е лошо един от петте най-големи града по българското поречие на Дунав да си има пристанище, но външните и вътрешните политически фактори от епохата не го налагат толкова спешно. И е така първо защото Русе, Свищов, Лом и Видин по това време като цяло задоволяват речно-търговските и речно-транспортните нужди на България по Дунав и второ защото няколко месеца по-рано имаме атентатите и клането в Щип, година и половина по-рано имаме обезоръжителната акция на Младотурците в Македония, съответно нова вълна бежанци, които със сигурност се вълнуват повече от това кога най-после БА ще навлезе там, а не кога ще бъде построено пристанище в Силистра дори този проект да е препитание за някои от тях в този труден за тях момент. Обаче богаташите от НП и ПЛП се вълнуват преди всичко от келепира си и решават, че понеже от едно пристанище в Силистра ще имат по-бърза печалба то е по-важно от това да хвърлят пари за по-мащабно въоръжаване. И Силистра е само един пример, има и куп други инфраструктурни проекти, които не са били толкова належащи по това време, колкото националния ни въпрос и са можели да бъдат отложени, за да се хвърлят средствата, предвидени за тях, за въоръжаване, което да позволи директна мобилизация на 600 хил. души с достатъчно пушки, артилерия, униформи, муниции и медицинско оборудване. А вследствие на тази политика Силистра е първата ни загуба от балканските войни и то без нито един изстрел с Петербургския протокол от пролетта на 1913, демек се оказва, че са хвърлени едни пари там, за да се подари града на румънците вместо с адекватно въоръжение да им се парират мераците. Отделно предлагане на въоръжение от всякакъв вид тогава си има в изобилие. Германия от една страна и Франция и Великобритания от друга от години се намират в една брутална гонка във въоръжаването, което ги принуждава да предвидят част от произведеното оръжие за износ, иначе ако просто го произвеждат само и единствено за да въоръжават своите армии, набутвацията от финансова гледна точка е твърде голяма.

Така, специалност всичкология няма, поради което разбира се няма как един министър-председател да е специалист по всичко. На какво трябва да отговаря? Ами трябва да е също доказан специалист в това, с което се занимава, но също така да се е доказал в даден момент като силен ръководител, за да е ясно, че е лидер. Трябва да е умерено доверчив, демек когато някой от министрите му каже, че повереното му министерство има нужда от тези, тези и тези средства по тази, тази и тази причина, да не учи съответния специалист на неговия занаят, но и да си отваря очите на 4 за някоя далавера, която може лесно да лъсне дори да не си специалист. Също така министър-председателят трябва да може по СВ-то на един министър да прецени дали е подходящ или не. Ти ако си премиер и за министър на туризма ти предложат човек, врял и кипял по курортите, започнал я като пиколо, я като сервитьор или рецепционист, но стигнал полека-лека с годините до мениджърски позиции от една страна и човек без ден трудов стаж в турзима, ама карал разни си курсове къде ли не като Ангелкова или Николова и предложени защото са хора на еди кой си, кого ще предпочетеш?! Принципно все пак смятам, че най-добре е министър-председателят да е икономист по образовение с успешна кариера от икономическо естество, защото в която и сфера на икономикиата да си се реализирал, имаш поглед какво влияние върху икономиката би имал всеки отрасъл и можеш да се ориентираш правилно кой какви идеи предлага и прилага от министрите ти и тяхното отражение върху икономиката на страната, съответно си достатъчно компетентен да подбереш правилния екип. И понеже ми се струва, че в това, което пишеш, оставяш някаква вратичка за евентуално възможен правилен ход в назначението на неспециалист за министър, искам конкретно да ми отговориш - защо у нас мионистерството на правосъдието да трябва непременно да бъде управлявано от юрист, а министерстовот на туризма да не е също толкова задължително да бъде управлявано от специалист в туризма?!

600 хил. са тези, които реално са искали да участват във войната и са тръгнали да се записват. Мобилизационият резерв стандартно си е около 15 % от населението, демек малко на 700 хил. души при 4,5 млн. население. По данни за 1910 населението е 4 330 000, но през 1911 и първите 9 месеца на 1912 то със сигурност се е увеличило поради високата раждаемост и непрестанно прииждащите бежанци от Македония и Одринско, бягащи от репресиите на младотурския режим, който пък има колонизаторска политика в европейските си владения с преобладаващо християнско население, такъв проблем има и Гръция, както и Сърбия в по-малка степен. Само че за управляващите по това време богаташи от НП и ПЛП първо е неизгодно чак толкова много хора да ходят на война, защото това им засяга пряко бизнеса, няма да има кой да им работи и второ защо да не си пооткраднат пари, които иначе биха могли да отидат за двойно по-голямо въоръжаване от това, което реално е направено. Е да, предателско е предвид тогавашната политическа обстановка (и външна и вътрешна), ама такъв им е манталитетът на Гешов, Данев и сие, да не говорим, че в предишни години, в които са опозиция, те яростно атакуват НЛП за това, че давали големи пари за оръжие, вместо за подобряване на живота на хората. Отделно като се готвиш за война ако най-важният разход е този за оръжие, следващ по важност е този за медицинско оборудване. Отказана е една ваксина срещу холера от Германия, а финансовият министър Теодоров вместо 2 млн. отпуска 900 хил. лева за медицинско оборудване, в резултат на което при Чаталджа жертвите от холера са повече от тези от вражески куршуми. Та това са причините при 600 хил. желаещи за участват, реално да са 240 хил. по-малко. Да не се бяха стискали за още 240 хил. пушки управляващите, бихме имали 3 пъти повече войници в Македония и една голяма армия на границата с Румъния, която напълно щеше да откаже последната от претенции към нас.

Първо не мисля, че един от най-слабите и лъжливи президенти, които САЩ някога са имали е удачен пример. И второ, ако беше толкова добър шеф на ЦРУ, Буш старши щеше да го ръководи доста повече от година. Истинската причина да не се задържи повече е да не сътвори куп глупости, които в дългосрочен план да му съсипят политическата кариера, година време не е достатъчна за което. А относно това на какво трябва да отговаря един министър ще го кажа така - по ред причини не всеки специалист в съответната сфера може да бъде добър министър, но никой неспециалист в съответната сфера не може да бъде добър министър! Правило, което особено за България се е потвърдило отдавна.

Относно компетентността на въпросната госпожа, макар да го казвам от позицията на човек, работил над 15 лета като екскурзовод (сега работя друго, но все пак лицензът ми за екскурзовод си е актуален и ако не беше короната през уикендите и по време на част от отпуската си пак щях да правя екскурзии), категорично не. При Николова, също както и при Ангелкова, се наблюдава върхът на неадекватните министерски назначения. Общото между двете е, че на всяка от тях първият й ден трудов стаж в туризма е този, в който са си разписали трудовите договори в това министерство. Значи по закон за да си лицензиран туроператор първо и най-важно изискване е да докажеш владеене на чужд език, а след това ако висшето ти образование е туризъм трябва да имаш минимум 3 години трудов стаж в бранша, ако висшето ти образование е друго, трябва да имаш минимум 5 години трудов стаж в бранша, а ако нямаш висше образование, трябва да имаш минимум 7 години трудов стаж в бранша. Ако пък не отговаряш на никое от тези условия, трябва да си наемеш мениджър, който отговаря за да получиш лиценз. Обаче за да си министър нищо свързано с предишен опит в туризма не се изизква. Как да наречем това нормално? Просто поредното назначение защото била човек на еди-кой си. Не че няма достатъчно специалисти в съответната сфера, които стават министри защото са нечии хора, но поне като са специалисти шуробаджанашкият елемент не е толкова очевиден и дразнещ. Можете ли да си представите какъв шум ще се вдигне ако примерно министър на образованието стане човек, който след като е завършил университета по никакъв начин след това не е работил нищо в този сектор или пък министър на правосъдието, който нито има правно образование, нито някога се е занимавал с право по какъвто и да било начин?! Ама за турзима дайте да пласираме калинките. За мен също така е доста странно, че това идва баш от Валери Сименов, който е станал някой не другаде, а в Бургас и има достатъчно контакти било с хотелиери, било с туроператори, а може би и с преподаватели от колежа по туризъм в Бургас, имащи и практически опит в бранша. Ако беше настоял за такъв човек, а не за неговата си калинка, Сименов можеше гласно да изтъкне горепосочените аргументи срещу Ангелкова и би извлякъл съответните политически дивиденти, а с това назначение той затъва още повече след закопалото го изказване относно майките на деца с увреждания. А относно Ангелкова и излагацията й с Томас Кук нека да уточним нещо - Томас Кук няма нужда да има български туроператорски лиценз, нужно е да има български туроператор за партньор. Допреди фалита им техен партньор беше Астрал Холидейс, който съответно фалира дни след тях. По-назад във времето пък партньор им беше Елит Тур.

Финландия в нито един момент НЕ СКЛЮЧВА съюзен договор с Германия, за разлика от България. Отделно Г.М. Димитров и земеделците изобщо не са имали такива връзки с британското разузнаване и такава близост с него, каквито имат комунистите не просто със съвесткото разузнаване, ами направо със съветската централна власт. Реално при тези победители във войната шансовете на България да се измъкне от съветската сфера на влияние са били само и единствено през 1941 ако Югославия беше влязла в Тристранния пакт преди България. Още през февруари 1941 тогавашните властимащи в Белград са на посещение в Германия и имат конкретни предложения от Хитлер, но ги подписват чак на 25.03.1941, докато България влиза в Оста 3 седмици по-рано. Ако обаче Югославия беше влязла в Оста преди България, то пак би имало проанглийски преврат, последван от блицкриг чрез германските войски, разположени по това време в Румъния и Унгария, а после и атака към Гърция през Македония, само че месец по-рано отколкото в РИ, демек преди България да стане съюзник на Германия, съответно на Хитлер нямаше да му трябваме, защото каквото опитва през линията Метаксас в Родопите, вече щеше да го е направил през тогавашната гръко-югославска граница. Съответно тогава България би успяла да остане неутрална във войната, най-много подобно на страни като Швеция, Дания и Швейцария да й се беше наложило да пропуска германски войски през своя територия и толкоз. Но нито би имало военно-въздушни бомбардировки, нито пък партизанско движение на комунистите, нито българска администрация в Македония и Беломорието, всъщност би имало, но под ръководството на Иван Михайлов, а не на нашите власти, а също така не би имало български войски в същинска Сърбия като пъдари, тази роля биха я играли румънците и унгарците. Тогава и Борис 3 не би бил отровен и би си живял още 40 години (съдейки по дълголетието на баща му и сина му изглежда съвсем реално), а също така не би имало опасност да влезем в съветската сфера на влияние, вероятно подобно на неутрална Португалия бихме били един от основателите на НАТО. Всико това обаче е въпрос на друга алтернатива.

Да следваме обаче хронологията, в такава тема е задължително да се разгледа първата битка при Чаталджа. Тя е е достъчно известна дори за хора, които не се интересуват особено от история. Може би няма какво да я коментираме в подробности, всичко е ясно - дефанзивна победа на труците и офанзивена загуба на българите най-просто казано. Доста грешки има от страна на доказания руски агент Радко, особено в неизползването на значителни резерви, но по-интересно е да обсъдим последиците и пропуснатите ползи. Самото й започване на тази операция води до пропусната полза, а именно сключване на бърз мир, на какъвто Кямил Паша е склонен непосредствено преди началото й. Загубата на БА в това кръвопролитно сражение оставя турците във войната, но дори да бяхме спечелили това би станало с цената на колосални жертви, дадени за територия, която така или иначе не бихме получили. Може би единствената потенциална полза от такава победа би била, че не бихме били заплашени от Югоизток по време на Втората Балканска война, защото в Труция би настъпила някаква анархия или революция, хуманитарна криза, християнски бунтове на гърци и арменци в Анадола за отхвърляне на турската власт, вероятно някакъв временен кондоминиум от 6те европейски велики сили над Проливите, но невъзможност за турска атака към Одрин по време на неизбежната Междусъюзническа война, съответно избягване на геноцида над тракийските българи. Но къде къде по-резонно би било изобщо да не бяхме атакували Чаталджа за сметка на бърз мир.

Лорде, няма как да наречем Брегалница дефанзивна победа при условие, че крайният резултат е изоставяне за сметка на сърбите на Щип, Кочани и Радовиш. Дефанзивна победа щеше да бъде само и единствено ако сърбите не бяха допуснати до тези 3 града. Просто във война дефанзивна победа означава само и единствено недопускане на противникови части до територии, които контролираш преди атаката (или контраатаката според обстоятелствата както е в случая) на противника. Дори да я наречем съвкупност от битки, ами удрят ни при Злетовска река и в резултат трябва да се отстъпва и да се загубят тези три града. Така че си е загуба. Иначе е добре, че се посочват достатъчно други загубени битки, защото както вече писах като пуснах темата основната цел е развенчаване на мита, че армията ни нямала загубена битка!

Да кажа сега какво е различно и при сърбите. Те по този план от юни 1912 са предвидили 2 дивизии повече отколкото в РИ за Косово и Северна Албания, защото си искат Дуреш (Драч както го наричат и те, и ние), но понеже ние си намаляваме 3 пъти войските в Македония, сърбите си съсредоточават доста повече войски там. Но в тази алтернатива те просто няма как да настъпят по-надолу от линията на безспорната зона, защото там действа 4та Преслваска дивизия, а срещу нея има поне 3 пъти по-малко турски войски, именно това е причината основните градове там в РИ да падат като круши, овладени от чети на ВМОРО и в РИ, и в тази алтернатива. Така е и с Велес, така е и с Гевгели, така е и с Крушево, Охрид и т.н.т. Това, че 5та Дунавска дивизия се насочва към Куманово и Скопие от юг, а сърбите пак към тях, но от север, отрязва пътя на Зеки паша и около 30-хилядната му армия за отстъпление в посока Прилеп и Битоля, но едновременно с това отрязва и пътя на сърбите към овладени от чети на ВМОРО и български войски земи в безспорната зона. Затова при този план настъпващата към Битоля и Охрид 4та Преславска дивизия е оставена без особена съпротива, защото турците са силно ангажирани на юг от гърците и на север от сърбите, съответно основните им части от Западната армия са там, а не по пътя към Битоля. В РИ цялата съпротива, която сърбите срещат при Прилеп и Битоля от Зеки паша, се дължи на изтеглянето му от Куманово, но тук, ударен в тила от цяла дивизия, той просто няма как да тръгне нататък, максимумът му е да се изтегли в посока Скопие - Тетово и да се окопае някъде там в случай, че успее по някакво щастливо стечение на обстоятелствата да избегне пълното обкръжение. А сърбите както вече писах след като овладеят Куманово ще трябва да се насочат изцяло на Запад към Скопие, Тетово и Дуреш, защото заради 5та Дунавска дивизия това би била посоката в която би опитал да отстъпи Зеки Паша, докато на юг от Велес градовете масово ще се предават от овладелите ги четници на български войски, както става с Щип в РИ.

А, да пропуснал съм да отговоря на тоя мит, че ЦС имали шанс да спечелят войната. Кои няколко човека го обяснили, такива, които не са чели едно мнение на съвременник освен разни германски пропаганди може би, като тоя мит, че влизане на Германия в Париж слагало край на войната?! Ама верно ли?! Би сложило край на войната само ако беше станало през 1914 година, след Марна вече и паднал Париж не помага на германците, трябва да падне Бордо, дето е много далеч от фронтовата линия, защото французите са се погрижили за една масова пропаганда да се продължава дори ако в даден момент Париж бъде загубен. И това, че дори при паднал Париж Франция няма да бъде извадена от войната го твърди генералният ни консул в Будапеща в периода 1914-1916 Панчо Дорев на базата на това, което лично установява от контактите си с австро-унгарския елит, могат да се намерят още куп примери, доказващи, че след битката при Марна падането на Париж не би извадило Франция от войната. А блокадата англичаните могат да си я държат не 4 години, а ако искат и 14 години, как Германия ще ги принуди да я махнат, може би ще направи десант в Англия през Ламанша:)))))))))))))) Тази блокада унищожава германската външна търговия, съсипва Хамбург, който винаги е бил един от главните двигатели на германската икономика, довежда до зимата на ряпата и още, и още... Вземи си набий в главата и ти, и другите германофили, че има една най-обща и проста причина Германия да няма шанс да спечели войната - липса на ресурси, каквито Антантата има неограничени. Да не забравяме, че САЩ от самото начало на войната непрестанно подкрепят с оръжие, зърно, дрехи и каквото се сетиш, включително пари, изцяло Антантата, а във втората половина на войната се и включват на нейна страна. Отделно си писал нещо много интересно как евентулано Англия би ни била съюзник ако сме останели неутрални, ама нямало как да ни изпрати експедиционен корпус. Абе ти май си доста зле с географията, ти изобщо виждал ли си картата на България след Букурещкия мир от 1913 година, случайно да си чувал, че имаме излаз на Бяло море?! За жалост обаче заради това безумие да отидем на странта на ограничената откъм ресурси и международно изолирана коалиция го държим всичко на всичко само 7 години. Едно задържане на Западна Тракия за над 20 години примерно тотално ни променя международното положение от геополитическа гледна точка, особено за англичаните и те биха правили какво ли не за да ни откъснат от вредното руско влияние, независимо дали би било царско, болшевишко или някакво друго.

Соки, определено трябва да призная, че наистина едно различно разпределение на българските сили по фронтовете (такова каквото съм го упоменал в алтернативата), променя и плановете на другите, но не на турците, те и без това са шокирани, че изобщо има такъв съюз, а на гърците и сърбите. Труските сили предвид бавната и незавършена мобилизация не биха били разположени по друг начин. Какво е различно при гърците?! Ами имайки предвид, че за тях Солун е над всичко и биха искали да влязат в него с цената на всичко, напредъкът им към него би бил по-бърз, защото изобщо не биха отклонявали сили в посока Битоля. В РИ гръцката пета дивизия тръгва в посока Кожани - Лерин - Битоля (горе е картата, има си ги и трите града на нея), даже е бита от труците при Суровичево. Но в тази алтернатива след Кожани въпросната пета гръцка дивизия ще последва останалите в посока Солун, което значи преследването на турците от по-големи гръцки сили да доведе до по-бързо падане на Бер поне с 1 ден, а после и битката при Енидже Вардар да бъде вместо на 19-20 октомври, на 18.10. И този път гърците, знаейки, че българската армия е достигнала Рупелския пролом, не биха забавили артилерийския огън с един ден както в РИ, така че още вечера на 18.10 Енидже Вардар би паднал, а после няма да има никакво чакане и пазарене относно Солун, ще атакуват и ще дадат жертви, съизмерими примерно с тези, които давата в РИ в битката при Кукуш. Отделно малко преди падането на Енидже Вардар в Ри малки гръцки части са изпратени към Воден. В тази алтернатива и това няма да направят, просто ще предприемата мащабна атака без изобщо да мислят колко живота ще дадат само и само да влязат по-бързо в Солун. В РИ след Енидже Вардар все още престолонаследникът Константин дава 3 дни почивка на гръцките войски, но ако на 19 българите са в Кукуш това просто няма как да се случи, Венизелос не би го допуснал. Турците пък не биха имали време за окопаване около Солун, защото това не е възможно ако противниковата армия не спира да те преследва. Така че най-късно на 21.10 след кръвопролитни боеве гърците са в Солун, а българите по същото време не биха били по на юг от Айватово. И тогава дори кондоминиум на Солун не би имало, а аргументът на Данев в РИ, че Солун бил за България заради жертвите, не би сработил, тъй като гръцките жертви ще са сигурно 10 хиляди само за превземането на Солун.

Ами давай, търси какво съм те нарекъл, ама не ти изнася да го направиш с цитат, защото ще се окаже, че пак си излъгал. Ето затова в пореден пост, в който искам от теб ми посочиш конкретен мой цитат, в който съм те нарекъл русофил, ти не го правиш, защото такъв няма, а само отклоняваш с глупостги. Колкото до среща наживо, във Варна живея, имам бебе на годинка и 3 месеца и съм в дневен режим бебешки грижи - работа от къщи - бебешки грижи, евентуално лятото при някоя разходка на малката в морската градина може, но положението ми е такова, че изисква предварителна организация отдалеч, доста преди извънредното положение съм си разредил срещите с приятели по споменатите причини, но принципно съм съгласен. А я сега обясни кога точно Англия декларира, че Труция няма място в Европа, ама точната дата, а същот така името и длъжността на съответния британски политик към съответния момент. Защото ако Англия го е декларирала след включването на Турция в ПСВ обстоятелствата са коренно различни от тези ако го беше декларирала преди влизането на Турция в ПСВ. Така че дата, име и длъжност на съответния британксия политик, който го е казал, иначе всичко си е твоя измишльотина, опитваща да докаже абсурдното ти твърдение, че Турция дори при неутралитет в ПСВ е обречена на разпарчатосване. Колкото до Англия и спирането на руските намерения за десант в Бургас от страна на Грей естествено, че официалната позиция не е е продиктувана от някакво лично джентълменство на Грей, а от интерес, но е факт, че Русия е принудена да се съобрази и колкото и да й се иска в крайна не нарушава неутралитета на България, докато Германия с никога не се съобразява и си нарушава неутралитета на Белгия. И ти казвам пак - вината на Германия се доказва от ултиматума, който Кайзерът поставя на крал Албер, че Белгия ще прпосуне германски войски през своя територия без значение дали добровлно или насила. Хайде сега да ми кажеш конкретно какво трябваше да направи белгийския крал при такъв ултиматум. А вината на Германия за подплаването на войната не започва с този ултиматум към Белгия, тя е още от 1906 година с първата мароканска криза, както и с втората такава през 1911. И понеже споменаваш и балканската война, ето ти възгледите на Великите сили относно провеждането й, умишлено болдвам тези на Англия и на Русия, за да ти стане ясно, че въпреки съюза, англичаните пак се стремят да прекарат руснаците, което в онези години е в наш интерес: Although the developments that led to the war were noticed by the Great Powers, they had an official consensus over the territorial integrity of the Ottoman Empire, which led to a stern warning to the Balkan states. However, unofficially, each Great Power took a different diplomatic approach since there were conflicting interests in the area. Since any possible preventative effect of the common official warning was cancelled by the mixed unofficial signals, they failed to prevent or to end the war: Russia was a prime mover in the establishment of the Balkan League and saw it as an essential tool in case of a future war against its rival, the Austria-Hungary. However, Russia was unaware of the Bulgarian plans for Thrace and Constantinople, territories on which it had long held ambitions. France, not feeling ready for a war against Germany in 1912, took a position totally against the war and firmly informed its ally Russia that it would not take part in a potential conflict between Russia and Austria-Hungary if it resulted from actions of the Balkan League. France, however, failed to achieve British participation in a common intervention to stop the conflict. The British Empire, although officially a staunch supporter of the Ottoman Empire's integrity, took secret diplomatic steps encouraging the Greek entry into the League to counteract Russian influence. At the same time, it encouraged Bulgarian aspirations over Thrace since the British preferred Thrace to be Bulgarian to Russian, despite British assurances to Russia on its expansion there. Austria-Hungary, struggling for an exit from the Adriatic and seeking ways for expansion in the south at the expense of the Ottoman Empire, was totally opposed to any other nation's expansion in the area. At the same time, Austria-Hungary had its own internal problems with the significant Slavic populations that campaigned against the German–Hungarian joint control of the multinational state. Serbia, whose aspirations towards Bosnia were no secret, was considered an enemy and the main tool of Russian machinations, which were behind the agitation of the Slav subjects. However, Austria-Hungary failed to achieve German backup for a firm reaction. Initially, German Emperor Wilhelm II told Austro-Hungarian Archduke Franz Ferdinand that Germany was ready to support Austria-Hungary in all circumstances, even at the risk of a world war, but the Austro-Hungarians hesitated. Finally, in the German Imperial War Council of 8 December 1912, the consensus was that Germany would not be ready for war until at least mid-1914 and notes about that passed to Austria-Hungary. Thus, no actions could be taken when the Serbs acceded to the Austro-Hungarian ultimatum of 18 October and withdrew from Albania. The German Empire, which was already heavily involved in the internal Ottoman politics, officially opposed the war. However, Germany's effort to win Bulgaria for the Central Powers, since Germany saw the inevitability of Ottoman disintegration, made Germany toy with the idea of replacing the Ottomans in the Balkans with a friendly Greater Bulgaria with the borders of the Treaty of San Stefano. The was based on the German origin of Bulgarian King Ferdinand and his anti-Russian sentiments. Finally, when tensions again grew hot in July 1914 between Serbia and Austria-Hungary, when the Black Hand, an organisation backed by Serbia, assassinated Franz Ferdinand, no one had strong reservations about the possible conflict, and the First World War broke out. Относно това кое е неудобно за казване не аз съм специалистът, а ти. Румъния се включва чак след Брусиловото настъпление, а при неутрална България през 1916 такова просто не би имало, защото според мемоарите на Лудендорф човекът, който е определял в озни момент германската военна стратегия Фалкенхайн, е щял да одобри плана му за довършване на Русия. този план пък би довел до германски и австро-унгарски войски в Бесарабия и Одеса още в първата половина на 1916 година, които от своя страна означават отрязани всички пътища на Антантата за снабдяване на румънците и колкото и да им се иска на последните ще си мируват. Явно обаче ти е голям проблем да възприемеш обстоятелството, че включването на България във войната е причина за атаката към Вердюн вместо довършване на падналия, демек Русия. Съответно включването на България чисто и просто забавя революцията, докато неутралитетът при тези обстоялтества би я ускорил. Относно Потиорек че как да го съдят противниците на Франц Фердинанд, които отдавна си искат да смажат Сърбия?! Естествено, че към момента ще потулят и неговото участие и това на всеки друг противник на едни Австрийски Съединени Щати. Обаче разследвалият атентата Лео Пфефер не го потулва в книгата си. Ако можеш сега обясни каква сметка имат хора като Ищван Тиса и куп други властимащи в Австро-Унгария с неговите виждания от жив Франц Фердинанд.

Сръбско-българската война и битката при Кула. Сръбското настъпление в Северозападна България започва на 3 ноември – ден след обявяването на войната и нахлуването на Нишавската армия при Цариброд и Трън. Тимошката дивизия (в състав от 7 батальона, 3 ескадрона, 2 полски батареи и инженерни части – общо 6200 войници и 12 оръдия под командването на полковник Илия Джукнич) преминава границата през прохода Връшка чука и още същия ден превзема Кула след 2-часов бой, в който дава 60 убити и ранени. Българската рота, която отбранява града, е разгромена и дава над 100 пленници. Междувременно, разчитайки закъснението на офанзивата като признак за слабост на противника по Тимок, командващият Северния отряд капитан Атанас Узунов нарежда „усилена рекогносцировка“ към Зайчар. За целта са определени Летящият отряд (900 редовни войници, 100 конници и 6 оръдия) и Главният резерв на Северния отряд (3750 пехотинци). След вестта за падането на Кула Узунов изпраща към града и две чети от Шуменската доброволческа дружина. През нощта на 3 срещу 4 ноември Резервът и Летящият отряд се събират в село Грамада и потеглят към Кула под общото командване на капитан Георги Тодоров. Обхождайки през селата Пседерци и Полетковци, на следващата сутрин те излизат на югоизток и юг от града и откриват огън, когато сръбският авангард потегля към Видин. Сърбите се оттеглят в укрепленията, изградени около Кула още от турците по време на сръбско-турската война от 1876 година. Възползвайки се от изненадата, капитан Тодоров завзема едно от укрепленията, а командирът на Главния резерв капитан Ганчо Георгиев успява да заеме пътя за отстъпление на противника към Връшка чука. Отрядът му обаче, съставен предимно от необучени и слабо въоръжени опълченци, се разбягва още при първата контраатака на окопитилите се сърби. Самият Георгиев е обкръжен и пленен със стотина войници, след като и оставените в резерв опълченци дезертират. Това е знак и за Тодоров да нареди общо отстъпление на частите от Летящия отряд, което се извършва безредно под натиска на сръбската конница.Сръбските загуби в убити и ранени при Кула на 4 ноември възлизат на 130 души. Българите губят около 250 убити, ранени и пленени. След боя сърбите събират още близо 1000 пленници от пръснатите български опълченци. От Главния резерв на Северния отряд остават 300-400 души, които отстъпват във Видин и Лом. В Лом се оттегля и капитан Тодоров с остатъците от Летящия отряд.[6] Поражението при Кула води до отстъпление и на българските войски, преминали по-рано през деня Тимок в района на Брегово. Седмица по-късно Тимошката армия обсажда Видинската крепост. И така първо не е преценена правилно стратегията - оставена е само една рота при Кула, а възможност от самото начло да се съсредоточат повече сили там е имало. Второ капитан Узунов дава заповед да се настъпи към Зайчар, вместо окопаване и спиране на числено превъзхождащия противник. В резултат Видин е обсаден и примирието заварва както български войски на сръбска територия, така и сръбски войски на българска територия. И в крайна сметка имаме един мирен договор с една-единствена точка, никакви финансови компенсации, камо ле териториални придобивки на поне един малък хиндерланд около Пирот, който да отдалечи границата ни от София. Да основната цел с признаването на Съединението е постигната, но това не значи, че трябва да си затваряме очите пред грешките и загубите, както и пропуснатите ползи от тях. Но най-важният извод от гореизложените събития при Кула през 1885 е, че те опрвергават псевдопатриотичните митове, че българската армия нямала загубена битка в следосвобожденската си история.

В този раздел има много интересни и важни теми, но има една, която определено липсва - тази за загубените битки от армията ни. От научна гледна точка и предвид предмета на форума смятам, че е нужна, защото една от целите на науката, е да развенчава митове, а този псведопатриотичен мит, че армията ни нямала загубена битка, е нужно да бъде развенчан. Непленяването на бойно знаме има само символична стойност и това му приравняване с незагубена битка е вредно, особено когато се създава като обществено мнение. Наскоро между другото тоя мит, че не сме губили битка, публично го изтъкна дори юрист. Както е известно в България юристите би трябвало да имат доста над средната историческа култура поради това, че кандидатстват с история и казан този мит публично от юрист, при това не кой да е, а самият главен прокурор, си е... май не се нуждае от специален коментар. Затова целта на тази тема е да се разкаже за битките, които наистина БА губи и последиците от тях, започвайки от сръбско-българската война и стигайки до втората световна. Най-важните, които наистина губим без "а, но, обаче" са следните: - Сръбско-българската война - битката при Кула. - Първата Балканска война - първата битка при Чалталджа. - Втората балканска война - битката при Кукуш и тази при Брегалница. - Първата световна война - битката при завоя на река Черна и тази при Добро поле. - Втора Световна война - неуспешните като цяло опити да бъдат спрени разрушителните военно-въздушни атаки на САЩ и Великобритания, което е напълно правилно и коректно да се счита като загубени военно-въздушни битки. Това са най-важните битки, които БА губи, независимо дали става въпрос за спечелена или загубена война, като пак без значение дали накрая България е победител или губещ, те се отразяват на крайните резултати от войните. Могат да се изведат и други сражения, които да се определят като загубени битки от БА, затова е и темата, но тези са най-важните и мисля, че си струва да се коментират и анализират последствията от тях. Добре е да се каже също, че за пишман патриотите, твърдящи че БА нямала загубени битки, ама губела войните, основната теза е, че всъщност видите ли сме били капитулирали като сме разбирали че нямало накъде, че ставало в момент, в който вече нямало как да издържим, ама преди да капитулираме наистина не сме имали загубени битки:)))))))))))))))

Да бе, много си свестен, свестните хора имат чест и не лъжат като ненормални само и само да се изкарат прави. За пореден път искам да цитираш конкретно място, на което съм те нарекъл русофил. Няма как да го направиш, защото такова няма, но понеже си точно обратното на свестен, няма как да се извиниш. Определно съжелявам, че едва ли някога ще имам възможност да споря за нещо с теб публично, защото си изключително лесен за осъждане за клевета. За английските букви пак пишеш глупости, в никоя от тях няма КОНКРЕТЕН ДОГОВОР, има враждебно дипломатическо отношение към Турция и дотам, но всичко, което пишеш е отпреди 1914 и няма общо с това какво би станало ако Турция си беше кротувала, а то е само едно - никой не би ги пипнал и толкоз, или поне не в близките 20 години след края на очертаващата се война между ЦС и Антантата. Тя не си кротува и както казваш има си черно на бяло договор, според който ако англичаните и французите овладеят Проливите, Русия стъпва на тях само при война до победен край, демек чак когато Германия и Австро-Унгария капитулират, не преди това! И точно това е англо-френската уловка, за да може Русия да не ги получи. Това, че ги вземала веднага щом паднат са си твои фантастики, с които ти като други германофили се опитвате да изкрате англия и Франция някакви руски марионетки и че едва ли не Антатата е сключена като съюз, в който Англия и Франция си правят каквото русия им нареди. Не си го писал директно, но коментарите ти недвусмислено говорят, че го мислиш. Не съюзници, а НЕУТРАЛНИ, набий си го в главата, колко пъти да ти го повторя, не съм за съюз с Русия по време, а за неутралитет бе, неутралитет по време на ПСВ, нуетралитет му се вика, неутралитет като пи Сандинавските страни, Испания, Холандия и т.н.т. За Бургас никакъв деснат не са можели да направят там колкото и да са искали, защото Грей ясно казва на Сазонов през пролетта на 1915, че ако Русия направи десант в Бургас докато България все още е неутрална това значи грубо нарушение на всички международно-правни норми също като нарушения неутралитет на Белгия. Споменавайки го точно този план Шлифен е подпалване на войната, самия факт, че го съставят германците в този му вид си е подпалване. Но както казах, подпалването е двустранно което ти отказваш да признаеш! Колкото до Лудендорф, той Е ИСКАЛ ДА УДАРИ ПАДНАЛИЯ, демек Русия, но не Лудендорф, а Фалкенхайм решава да се бута към Вердюн, а не Лудендорф, как да ти го обясня бе?! Хайде пак удебелео: Лудендорф не иска атака към Вердюн, а стратегическа отбрана на Запад и настъпление на Изток, това е планът му за войната през януари 1916, пак да кажа януари 1916, и пак януари 1916, защото от веднъж не разбираш, но не той, а Фалкенхайн е шеф на щаба по това време и е на друго мнение, затова се прави идиотизма да се атакува на Запад вемсто да се продължи започнатото на Изток. Фалкенхайн признава, че при неутралитет на България би приел плана на Лудендорф, за да стигне до Одеса и да снабдява Турция през Черно море, но понеже България не е останала неутрална и така е осигурила сухопътната връзка с Турция, го е отхвърлил. А това, че Потиорек е идиот, не променя факта, че е замесен в Атентата срещу Франц Фердинад и че престолонаследникът е жертва едновременно и на свои и на чужди, това, че за теб и книгата на разследвалия атентата Лео Пфефер го потвърждава нищо не значи, си е твой проблем и то сериозен.

Дийф, Руската империя не е избивала масово свещеници конкретно, защото религията, и по-конкретно православието, е била важен инструмент за поддържане на доктрината. За сметка на това е избивала и репресирала масово инакомислещи не срещу религията, а срещу самодържавието. Изключение е периодът на управление на Александър 2, който години наред подготвя прехода от самодържавие към конституционна монархия, ама е убит точно когато конституцията е подготвена и на трона се възкачва вманиаченият по самодържавието негов син Александър 3, който тотално маргинализира с репресии и заточения един куп руски интелектуалци, известни по онова време като "западники", демек по-либерални и активни към модернизацията и реформирането на Русия. Така че болшевиките действат към инакомислещите по същия начин, по който консервативните царедворци го правят при почти всеки руски цар освен Александър 2. А това, че свещениците са тези, които са смятани за най-голяма заплаха от болшевиките, докато либералните интелектуалци са тези, които са смятани за най-голяма заплаха от консервативните царедворци, е само подробност. Все са инакомислещи спрямо съответната власт и си плащат по идентичен начин за което.

Единствената разлика, но не спрямо България, а като цяло от страна на Москва, е докато я управлява Ленин, който публикува секретни договори за Проливите и куп други, дори връща Карс на Турция, изобщо снабдяването на Ататюрк с оръжие е една тотална разлика в политиката на СССР и Царска Русия. Но със смъртта на Ленин и вземнето на властта от Сталин СССР във външно-политически план възприема изцяло имперската доктрина на Царска Русия с единствената разлика във формата на управление там където анексират или наложат влиянието си, а във вътрешно-политически план въвежда една направо модернизирана за времето си форма на крепостничество и така успява да последва завета на Енгелс, че всеки нов строй съобразно новите реалности трябва все пак да продължи предхождащия го, така че тук вече съм съгласен с теб.

Ама ти наистина си бил голям и безподобен лъжец. Не е лесно да набиваш с факти нещата на лъжец, но пак ще ти посоча безподобните ти лъжи енда по една: 1. Я по-нагоре какви съм ги писал и да не си бил ровил в друга тема, където съм те наричал русофил?! Ама как да ровиш и как да цитираш като такова нещо НЯМА, ако има трябва конкретен цитат на мой пост, в който те наричам русофил. 2. Анексията на Босна през 1908 и нарушенията неутралитет на Белгия имат много, ама много общо за подпалването на войната. Конкретно за Белгия в навечерието на войната белгийският крал Албер посещава Вилхелм 2 в Берлин и му заявява, че Белгия в тази война ще бъде напълно неутрална. В отговор Кайзерът му заявява, че стигне ли се до война, германската армия ще премине през Белгия със илки без да лее кръв, което зависело от белгийците. Естествено на крал Албер друго освен да се обърне към Париж и Лондон друго не му остава. Така че този ултиматум от Кайзера си е също един от фитилите, запалили войната, както и съдействието на руските офицери в Сараевския атентат, както и много други. И това напълно доказва моята теза, че войната е запалена и от двете страни, а не както ти твърдиш самно от Антантата. Ама понеже си хем германофил, хем лъжец, говориш за няккаъв си трети клас и някакви си добри и лоши, ако ти е останала поне малко доблест и не си кон с капаци ще кажеш: "Е, добре, сбърках не само Антантата, Германия също е подпалвач с поведението си спрямо Белгия". Но няма как, трябва малко чест, обективност и да не си сляп германофил, а ти за момента не си показал да отгоавряш на никое от тези 3 условия. 3. Ето ти поведението на Потиорек преди и по време на Сараевския атентат: "През 1913 г. Потиорек кани ерцхерцога Франц Фердинанд и съпругата му херцогиня София Хохенберг да наблюдават военните маневри край Сараево на 26 и 27 юни 1914 г. Покушението срещу живота на бившия губернатор Мариян Варешанин и слуховете за бъдещи нападения на местни националисти (изтекли от сръбския премиер Никола Пашич) не възпират ерцхерцога от публични изяви в Сараево, допълнително насърчавани от ген. Потиорек, загрижен най-вече за собствения си престиж. На 28 юни височайшата двойка тръгва с влак от град Илиджа и пристига във военния лагер във Филипович, където Франц Фердинанд провежда кратък преглед на войската. Потиорек организира официален прием на високите гости в градската ратуша (понастоящем Национална и университетска библиотека на Босна и Херцеговина). В 10:10 официалните лица слизат на гарата в Сараево и се настаняват в шест коли, които да ги откарат до ратушата. Колоната тръгва през препълнените улици, където хората са се стекли за да видят лично и да поздравят имперските особи. Мерките за сигурност са много отслабени и съвсем недостатъчни. Потиорек е във вторта кола, отворен шестместен Gräf & Stift, където освен него се намират шофьорът Леополд Лойка, собственикът на колата граф Харах и ерцхерцога със съпругата си. Недалече от полицейското управление младият сръбски националист Неделко Чабринович хвърля граната по кортежа, но не улучва и бомбата избухва в колелата на третата кола, убивайки шофьора ѝ и ранявайки пътниците и някои от посрещачите. След официалния прием в ратушата ядосаният Франц Фердинанд решава да се отправи към болницата, където да посети ранените хора от своята свита. Един от приближените му, Андреас фон Морси (Andreas von Morsey) се опитва да го разубеди, изтъквайки, че опасността може да не е преминала. На което ген. Потиорек самоуверено заявява „Да не мислите, че Сараево гъмжи от убийци? Аз поемам отговорността.“ Все пак определя колата да поеме по друг маршрут до болницата, за да се избегне централната част на града, където сред множеството може да има още опасни лица. Решава да поемат по крайбрежната улица „Апел“, покрай река Миляцка. Но забравя да предупреди шофьора за новия маршрут. По пътя към болницата той прави десен завой към улица „Фанц Йосиф“ при което генералът му виква: "Какво правиш? Това не е пътят. Трябва да се движим по „Апел“." Водачът спира и започва бавно да обръща тежката кола. В това време те минават край тротоарно кафене, в което се е настанил да успокои нервите си след досегашния неуспех друг сръбски националист Гаврило Принцип. Той не може да повярва на очите си като вижда своите мишени да се движат с бавна скорост право пред него. Скача, приближава, вади пистолета и произвежда няколко изстела от разстояние около 1.5 м. Франц Фердинанд е улучен във врата, а съпругата му в корема. Както ще твръди на последвалия през октомври процес, не е имал никакво намерение да стреля по жената. Искал е да уцели само високопоствените мъже – ерцхерцога и губернатора, – но в суматохата прави грешка и двете най-високопоставени особи са простреляни фатално и си отиват преди да бъдат закарани до болницата." Я сега виж болднатото - това че не можеш да събереш 2 и 2 и отричаш ролята на висш австро-унгарски офицер като Потиорек в атентата си е твой проблем. Слухове за планирания атентат изтичат от самия Пашич, който е искал война, но след още поне 1-2 години, та да може да си довършат започнатия геноцид над албанците в Косово и Северозападна Македония, да може колкото се може повече българи от Македония да минат през сръбските казарми, както и за да може Русия да има повече време за подготовка за война с ЦС. Всички властимащи в Русия плюс царя са били за война с ЦС, но някои руски висши офицери настояват да е през 1914 (както и става), докато самият Николай 2 смята, че трябва да мине още някоя и друга година, а един от смятащите същото Хартвиг (неформалният пряк началник на Пашич) направо получава инфаркт като вижда австро-унгарския ултиматум и пуква. 4. Обвиняваш ме, че не съм имал доказателства, че част от елита на австрийците и осбено унгарците са искали да премахнат федералиста Франц Фердинад? Ако за теб книгата на човека, провел разследването на Сараевския атентат Лео Пфефер, не е доказателство, че Франц Фердинанд е жертва и на свои, и на чужди, кое тогава е? Повтарям - книгата на Лео Пфефер, провел разследването на Сараевския атентат непосредствено след извършването му. Я кажи една причина да вярвам на теб, а не на него. А нещо да кажеш за заплахата на унгарския премиер Ищван Тиса към престолонаслендика, че ако се пристъпи към федерализация на етнически принцип унгарците ще вдигнат въстание за отцепване от дуалистичната монархия?! Или може би всички архиви, документиращи това поведение на Тиса, не са доказателства, защото на някой си Булгароид не му изнася Франц Фердинанд да има влиятелни противници вътре в самата империя:)))))))))))))))) 5. Нищо не съм пропуснал относно турците, СЛЕД обявяването на войната те са неутрални, първо на 02.08.1914 сключват таен договор с Германия след рейда на Гьобен и Бреслау, а точно седмица по-късно тръгват на преговори с руския посланик в Константинопол Гирс за да минат на страната на Антантата. Да ти го повторя пак - СЛЕД обявяването на войната те са неутрални, първо на 02.08.1914 сключват таен договор с Германия след рейда на Гьобен и Бреслау, а точно седмица по-късно тръгват на преговори с руския посланик в Константинопол Гирс за да минат на страната на Антантата. Я да ти го потретя за по-сигурно - СЛЕД обявяването на войната те са неутрални, първо на 02.08.1914 сключват таен договор с Германия след рейда на Гьобен и Бреслау, а точно седмица по-късно тръгват на преговори с руския посланик в Константинопол Гирс за да минат на страната на Антантата. 6. В този мит, че България закопала Русия с включването си и без него нямало да има революция вярваш ти, но не и Лудендорф. Доскоро имаше един детайл от мемоарите му, който не знаех, но се оказа колкото дребен толкова и съществен. А именно - декември 1915 - януари 1916 той заедно с Хилденбург изтъква на тогавашния началник на германския генерален щаб Фалкенхайн, че е необходимо през 1916 година Германия да продължи настъплението си на Източния фронт и да премине в стратегическа отбрана на Западния. Това е добре известно, както и че Фалкенхайн настоява за Западния фронт и Вердюн и в крайна сметка надделява. Но къде е детайлът - според Лудендорф Фалкенхайн би приел неговият и на Хилденбруг план за стратегическа отбрана и настъпление на север от Рига към Петербург и на Изток към Белгород Днестровски и Одеса само ако България е била останела неутрална, за да може през най-източните руски пристанища да се снабдява Турция. Но при България като съюзник, а не като неутрална държава, това вече не било нужно и било време Германия да извади Франция окончателно от войната. Както се вижда само след година Лудендорф е бил прав. Но мисълта ми е друга - при неутрална България атака към Вердюн не би имало, а прехвърлените от Изток на Запад части биха атакували много преди и без това пировия Брусиловски пробив, донесъл единствени съществени придобивки Чернивци и Луцк, като и напредък само между 80 и 120 км, плюс колосални жертви. И нека отбележим, че настъплението на Брусилов започва чак в края на май 1916, защото единственият път за ефективно снабдяване на Русия с оръжие от Англия и Франция в онзи момент е екстремно северното пристанище на Архангелск, което не може да посреща кораби по-рано от март-април поради ледовете, съответно чак тогава идват доставките, после им трябва още месец докато стигнат до фронтовете поради големите разстояния и разредената жп мрежа в Русия. А при осъществяване на плана Лудендорф от март до май германците биха напреднали с поне още 200 км предвид липсата на достатъчно въоръжение при руснцаите, което само би задълбочило руските проблеми, съответно днес щяхме да си говорим не за февруарска буржоазна и октомврийска болшевишка, а да речем за октомврийска буржоазна и февруарска болшевишка революция, само че осъществени съптветно около октомври 1916 и февруари 1917. Така че при един неутралитет България реално би ускорила революцията, отколкото като съюзник на ЦС, защото ако не им е съюзник Фалкенхайн няма как да се изкушава за Вердюн и ще трябва да приеме плана на Лудендорф. Всъщност неосъществяването на този план на Лудендорф е причината последният в мемоарите си да обвинява Бълагрия за загубата във войната и да твърди, че всъщност не е била необходима за съюзник. Когато мнението на някой си с ник Булгароид е едно, а на един от най-влиятелните германски генерали от войната друго, това автоматично означава, че грешката е на Булгароид, колкото и да се имаш за безгрешен. Може още 100000000 пъти да повтоаряш тази глупост, че без включването на България не би имало революция в Русия, ама мемоарите на Лудендорф говорят за съвсем друга посока на войната през 1916 при неутрална България, която е изцяло в ущърб на Русия. 7. Това, че англия и Франция нямали интереси към Проливите е мит, в който само ти вярваш. Имат интереси никога да не допуснат Русия на Средиземно море. А това, че си нямаш представа от френските интереси, си е твой проблем. Разделянето на Германия е едва на трето място, по-важно е да си вземат Елзас и Лотарингия, после Германия повече да няма колонии и чак след това ако условията позволяват да бъде разделена Германия. Но да тръгнат срещу Англия, рискувайки последната да им отговори с подстрекаване на бунтове в колониите само и само да бъдат с една вече употребена Русия, това не им трябва да на французите. Шансът Русия да вземе Проливите при успешна Дарданелска операция е колко примерно е шансът на България да вземе окупираната от сърбите Безспорна зона в Македония след Балканската война. 8. Не, не ставаше дума, че Русия е бита карта, ти опита да излъжеш, че едва ли не само САЩ били против разделянето на Германия на няколко отделни държави, а истината е, че Англия също е против. 9. Ако представи за икономическа инвалидност поради неумение да се използват несметните ресурси на една огромна държава, съчетано с постоянна мизерия и корупция, са идеализирани, защо тогава по-нагоре в темата като го писах си ми дал лайк:)))))))) Никакви оправдания за гнусотиите им не търся, май наистина ти трябва тълковен речник. Това да отчиташ възможностите на една да я наречем сбъркана велика сила (велика от гледна точка на някои културно-научни постижения и военна мощ, което е доста парадоксално съчетано с икономическа инвалидност, именно поради което я наричам сбъркана велика сила) без да я надценяваш, както правиш ти, не е никаво оправдаване на гнусотиите им. Основният ни спор беше в това, че Русия през ПСВ няма ресурс, дипломатически възможности и реални условия да откъсне и педя земя (без значение дали за себе си или за някой свой съюзник) от която и да е неутрална държава, каквато е Турция до ноември 1914 и България до октомври 1915. ти твърдиш, че един неутралитет не би спасил нито Турция, нито България от орязване под руски натиск и машинации, аз твърдя, че Русия няма това влияние, дипломация и дори военен ресурс след война с ЦС да ореже неутрални държави. За това, че интересът на българия трябнва да е над всичко си напълно прав и конкретно през ПСВ си има 3 възможности: включване на страната на ЦС както става, включване срещу трохи на страната на Антантата, което е неизгодно по ред причини или неутралитет. Е, интересът на България диктува неутралитет, да се търси излизане от изолацията след Втората Балакнска Война, да се използва местоположението за максимално изгодна за нас търговия с богатите воюващи държави и от двата лагера, както правят Скандинавските страни. Включване на страната на ЦС само привидно защитава нашите интереси, всъщност защитава интересите първо на Германия и Турция, защото натискът от наглофренските части след Дарданелската операция се прехвърля основно към нас на солунския фронт, Цс нямат ресурса да спечелят войната поради морската блокада на англичаните, която дори при Ютланд германците не пробиват, както и заради факта, че още при влизането ни във войната реално имаме 2 срещу 5 велики сили (Грамния и АУ срещу Агнлия, Франция, Русия, Италия и Япония) плюс един по-слаб сюзник за ЦС в лицето на ОИ срещу още няколко по-малки държави на странта на Антантата с тенденция да се увеличват. Включване на странат на Антантата също не е в наш интерес, защото освен едни трохи от Източна Тракия нищо друго не ни е гарантирано по прокетодоговора с тях. така че българският интерес диктува неутралитет, тъй като ЦС могат да ни задоволят териториалните претенции, но нямат ресурсите на Антантата, а Антантата може да ни гарантира победа, но няма как да ни задоволи териториалните интереси. 10. Не, никъде и по никакъв начин не съм смятал, че Русия е добър съюзник баш в онзи момент и изобщо след 1881 година както вече съм споменавал. Както вече писах в предния пост неутралитетът е вярното решение. 11. Има уловки, да, подстрекават ни да претендираме и за Северна Добруджа, на което Борис 3 не се връзва, мисълта ми е, че като цяло ако претеглим везните подкрепата на Москва за връщането на Южна Добруджа е единствената полза от т.нар. братушки след 1881 година. 12. Хайде иди малко в алтернативната история, представи си за момент, че султанът беше надделял и Турция до дупка си беше стояла неутрална. Как точно Русия щеше да я принуди да й даде проиливите? След една изтощителна война с ЦС дори победна да тръгне веднага на нова война? Ти май наистина вярваш в митове.

Леле, как лъжеш, не е истина просто. Никога, ама никога не съм те наричал русофил. посочи конкретен цитат в който съм го направил или се извини за тази гнусна клевета ако имаш поне елеменарно мъжество. Също така ако имаш поне елементарно мъжество отговори конкретно на въпроса откъде накъде Германия ще нарушава неутралитета на Белгия, а също так как Австро-Унгария не предизвиква войната след като анексира Босна и Херцеговина. Или ти май наистина смяташ, че преди 1914 няма никакви събития, предизвикали войната:)))))))))))))) За руските офицери, действали по убийството на Франц Фердинанд за свръзка е вярно, ама е вярно и сътрудничеството им с австрийски офицери, по-конкретно обидения Потиорек, който се прави на ударен за маршрута на преминаване на престолонаследника в Сараево. Да, искал е престолонаследникът Австрийски Съединени Щати и това го знам много преди теб, но това не важи нито за унгарските властимащи, нито за висшите военни в двойната монархия. Тя както би трябвало да знаеш, не е абсолютна, че императорът (в случая бъдещ такъв, невстъпил в длъжност заради преждевременната си смърт) да решава еднолично. Така че Франц Фердинанд е жертва съвместно и на свои, и на чужди, които искат война и си търсят повод за започването й, това е изводът на разследвалият атентата непосредствено след извършването му Лео Пфефер. Това, че на теб като болен германофил не ти изнася факта, че и двете страни активно подпалват войната, си е твой проблем. Относно отказите май като даваш тези дати от 1911 и 1913 година паралелно пропускаш факта, че турците след Малдотурската революция разчитат на германски военни инструктори, като този процес на сътрудничество още повече се увеличава след Балканските войни. И тези случки отпреди избухването на самата голяма война не променят факта, че Турция сключва таен договор с Германия на 02.08.1914, а на 09.08.1914 чрез Гирс е предложен съюз на Русия. И това, че Великобритания и Франция тогава са отказали гаранции по никакъв начин не доказва, че при НЕУТРАЛИТЕТ във войната Турция би загубила и педя земя. Аз дали съм имал нещо кой какво щял да владее? А ти имаш ли нмещо черно на бяло, че дори при НЕУТРАЛИТЕТ на Труция във войната, а не при нейно включване в нея, Проливите пак са гарантирани на Русия? Посочи един договор за подялба на Турция и/или България, одобрен от Англия и Франция в случай на неутралитет, не на включване във войната. Ама договор, не сондажи, намерения и виждания на руски дипломати, а подписан договор. А тоя мит, че Русия заради включването на България отишла на майната си пак говори за безхаберието ти. Да ти припомня, че включването на България във войната е през октомври 1915, а Русия още в периода май-август 1915 вече е обречена на революция след като е разбита и тотално изтласкана до линията Рига - Вилнюс - Тарнопол, отделно некадъртникът Николай 2 оставя на мразената от елита в Петербург своя съпруга управлението, не дава на Думата никакви опции за инициативи, сам решава да оглави щаба и в един момент дори майка му е сред противниците му. Изобщо през август 1915, т.е. преди България да се включи, Русия с този идиот начело има вече напълно неразрешими проблеми. След революцията пък, която е дълго подготвяна, се оказва, че извършителите й не могат да се разберат помежду си какво да правят с властта и настъпва анархия и катастрофа по фронтовете, елементи на такава има и преди нея. Относно евентуална война за Проливите между Англия и Русия, цитирам писаното от Добри Петков на страниците на партийния вестник. А това, че Фряанция в момент, в който си е върнала Елзас и Лотарингия ако трябва да избира между Англия и Русия ще избере втората говори колко си безхаберен относно вътрешните отношения в Антантата. На Франция Русия й е нужна докато си върне Елзас и Лотарингия, оттам нататък не й трябва, докато Англия й е нужна като колониален съюзник, и преди и след ПСВ, двете страни активно си сътрудничат за при бунове в колониите. Така че в един англоруски спор Франция винаги ще играе с Англия. А влизане на руски войски по договор в Константинопол има САМО ПРИ ПОБЕДЕН КРАЙ НА ВОЙНАТА С ГЕРМАНИЯ! Не преди това. Ти в другата тема се беше изцепил, че видиш ли при успещна Дарданелска операция, извършена изцяло от англо-френците щели да намерят начин да влязат там преди да бият Германия:))))))))))))))))))))) Относно разделянето на Германия явно ти се губи информацията - по време на Парижката мирна конференция големи противници на това са и САЩ, и Великобритания. За разделянето на България наистина освен САЩ само Италия е против, но относно Германия противници едновременно са и САЩ, и Великобритания, с което Франция е се чувства сериозно прецакана. Но понеже и България се спомена тук, Великобритания и Франция искат по-сериозно да я смалят, вариантът за подялбата й между съседите е отхвърлен от Лондон и Париж още след абдикацията на Фердинанд и Солунското примирие, а позцията на Уилсън също е отпреди това. Докато относно Германия французите до началото на Парижката конференция се надяват да разделят Германия на няколко държави, но Лойд Джордж се противопоставя още преди Уилсън да е пристигнал с парахода до Париж. И накрая - би трябвало от достатъчно други постове да си видял, че мненията ни съвпадат по много въпроси, но предвид немалкото ти измишльотини няма как да мислим еднакво за всичко относно Русия. Понеже за теб нещата са само черни и бели очевидно смяташ, че всеки, който не мисли на 100 % като теб относно руската политика от царско време до днес, е русороб и комуне. С това ти определение точно към мен пак се изложи тотално, защото реалните русороби и комунета никога не биха определили Русия като икономически инвалид, както надълго и нашироко съм обяснявал преди, а предвид реабилитацията на некадърника Николай 2 от Путин и Гундяев, един български русороб никога не би го наричал вторият най-некадърен руски цар след Петър 3, също така русороб и комуне не би казал нещо, което съм пуснал в тази тема и на което продължавам да държа, а именно, че след 1881 година добро от Русия не сме видели (или и да сме то е само и единствено през 1940 когато СССР също оказва натиск на Румъния относно Южна Добруджа, но там делът им е второстепенен, защото основният натиск е от Германия), обяснил съм и защо - Съединението, превратът срещу Батенберг, скъсаните дипломатически отношения, сръбския митрополит в Скопие като едно от условията за отбранителния съюз от 1902 година, активните действия на Ламсдорф срещу ИПВ и натискът България да мирува през 1903, натискът България да мирува срещу ОИ през 1908 и признаване на независимостта при неизгодни финансови обвързващи с Русия условия, сеченото фаворизирайки Сърбия през Балканската война, отказът да се окаже ефективен натиск върху Сърбия за териториални отстъпки докато сме неутрални през първата година от ПСВ, както и цинизмът на СССР през ВСВ от юни 1941 да използва българското посолство в Москва като посредник за отношенията с Германия, т.е. да държи нормални отношения с германски съюзник малко над 3 години и чак след като прекратяваме съюза с Германия да ни обявят война, след което да ни наложат извратения си режим, плюс македонската нация по същото време (за нея действията са започнати от Коминтерна още през 30те), последван от един куп вреди от съветската диктовка в соца, уж безвъзмездната помощ от Брежнев, дадена срещу това да се унищожи производството на Булгар Рено, за да влязат Лади и Жигули на българския пазар (май всъщност видяхме добро от Горбачов като ни спря кранчето та да се спука най-после паразитният соц балон), в ново време газовият рекет и т.н.т. Тези неща и ти ги отчиташ, и ти ги мислиш, доказани са, но няма как да мисля като теб, че видиш ли при неутралитет в ПСВ сме щели да пострадаме и да имаме Русия за съсед на Проливите, защото просто е абсурдно и противоречащо на обстоятелствата от периода. Не те знам на колко години си, но е крайно време да проумееш, че никоя крайност не отговаря на истината.

Явно ти е доста трудно да си представиш различно развитие от реалното, поради което пак пишеш неща, които се отклоняват от темата така, както е зададена и както е смиълът й. Хубаво е, че ти е интересно, но все пак прочети внимателно правилата на алтернатвната история и се постарай колкото и да ти е трудно да ги следваш в следващия си пост ако смяташ да пишеш такъв. Относно предния ти пост точка по точка: 1. Съюз със сърбите си имаме още от февруари 1912, няма и как да го нямаме, ясно е зададено в алтернативата - следване на плана от 19 юни, а според него една от дивизиите ни тръгва по пътя Царево село - Кочани, другата по пътя Крива Паланка - Скопие. Съответно настъпление на сърбите от север е неизбежно, както и хващането в сандвич на Зеки Паша между Куманово и Скопие. Да, по приницп по-практично е било да делим Македония само с гърците, както и етнически обосновано, но по това време правителството ни е било русофилско с водените от Гешов и Данев НП и ПЛП, за тях съюзът със славянска Сърбия е бил по-важен и по-рано сключен, така че това няма как да се промени в алтернативата. За да се вкара такъв елемент трябва чисто нова алтернатива. 2. Османската армия няма как да изпрати никого в посока Скопие, Тетово и Косово ако от Север има настъпление на сърбите, а по пътия към Скопие от българите. Пътят им затова би бил напълно отрязан. В крайна сметка градове като Велес и Щип са си освободени в РИ от чети на ВМОРО и после предадени на настъпилите към тези два града съответно сърби и българи, в тази алтернатива конкретно Велес би бил предаден на части от 5та Дунавска дивизия, която е насочена към Скопие (вземи най-после си го представи с помощта на някоя карта ако искаш наистина да следваш алтернативата). Най-общо казано - 7ма рилска дивизия върви на юг към Солун, 4та Преславска на югозапад към Битоля и Охрид, 5та Дунавска на запад към Велес и Скопие, със слабите си части там в първите дни на войната османците на този театър лесно биха били разбити. 3. Османските войски са при Енидже Вардар, защото по това време мюсюлманското население на този град се е увеличило главоломно и предизвикват гръците в опит да ги спрат да се бият именно там заради терена, обграден с езеро и няколко реки и заради помощта на въпросното мюсюлманско население. Другата причина за съсредоточаването им там е непрестанния натиск на гърците след битките при Еласона и Сарандопоро, при който турците за да не бъдат обкръжени и разбиоти планомерно се изтеглят докато довършат мобилизацията в Егейска Македония и в един момент да имат преди Солун достатъчно войници, с които да спрат гърците, това им е планът. За тях Те няма как армията, която е в непрестанен досег с гърцитя по линията Еласона - Бер - Енидже Вардар - Солун, да яв прехвърлят срещу 7ма рилска дивизия. нито имат логистиката, нито свободата на придвижване като се има предвид, че гърците чак до Енидже Вардар го карат без почивка и в нито един момент не спират с преследването на противника, т.е. няма опция за реорганизция. 4. И да ни атакуват турците при Лозенград те нямат настъпателни способности, дори да са станали повече ще е с малко повече. В РИ при Чаталджа са със 70 хиляди повече и като ни контраатакуват не успяват да ни изместят от там. В тази алтернатива Чаталджа няма, но също така няма и увеличени настъпателни спсобности на Османската армия. Шанс за пробив по тази причина няма, хайде посочи едно настъпателно сражение на турците в онзи период, което да показва способности да атакуват? Ама едно, конкретно, в което те нападат, противникът се брани и го бият? Е, няма такова, не са готови. А отделно при условие, че няма обсада на Одрин, части от обсадилата го в РИ втора армия си тръгват надолу по линията Свиленград - Дедеагач и предвид разиляността и малобройността на корпуса на Явер паша, няма да им е проблем да стигнат дотам, след което да се окопаят по западния бряг на Марица и така по-бързо отколкот в РИ дап рескънат комуникациите на турците с Македония. 5. В момента в който сме овладели по-голямата част от Македония, сръбската и гръцката армии ще трябва доста грубо да нарушат договорите за кондоминиум, директно да влязат в бой с останалите вече там части, както и с участващите в администрацията чети на ВМОРО. А от битолския край попълването на части със спосбни да боравят с оръжие няма да е трудно предвид далеч по-голямата компактност на българското население там спрямо Одринска Тракия. Гърците наистина в РИ след прехвърлянето на 7ма Рилска дивизия към Солун навлизат до Лъгадина, Нигрита и Правища, но знаейки, че там християнското население е преобладаващо гръцко и ги подкрепя, докато сърбите това няма как да го направят по аналогични причини във вече заети според договора земи от безспорната зона. А Относно по-бързото примирие то ще дойде не толкова защото Османците го искат, а защото Русия, Великобритания, Франция и Италия директно ще ги натиснат за такова, тъй като не искат война по това време. Австро-Унгария като види че сърбите по-активно се насочват към Северна Албания може и да мобилизира войски по границата със Сърбия с цел натиск, във Виена биха си дали сметка, че щом българската армия е овладяла Битолско, значи сърбите ще са доста по-настоятелни за Северна Албания, което сериозно противоречи на интересите на Хансбургите и за натиск към Сърбия ще мобилизрат по-бързо по границата (те и в РИ го правят, но по-късно, защото в РИ сърбите първо овладяват Вардарска Македония и чак след това тръгват към Албания, докато тук тръгването би било по-ранно), така че Сърбия съвсем не би се занимавала с изтласкване на български войски от безспорната зона. Германия хем би тръгнала да защитава Турция при натиск от Антантата, хем не би търсила още тогава начало на общоевропейската война, тъй като Кайзерът смята, че ще е готова за такава чак през 1914, така че турците няма как да не сключат примирие, още повече Кямил Паша вече ще е оглавил правителството, а той е близък до Антантата, която има интерес с цел да не се стига преждевременно до голяма война, балканската да свърши по-бързо. Така че примирие ще има и то с фронт делата на Марица - Сакар - Странджа, демек горе дулу днешната гръко-турска и деншната българо-турска граница. И няма как след като не повече от 50 % от армията ни отбива турските атаки на Чаталджа в РИ, 70 % от армията ни да не може да отбие турските атаки в тази алтернатива макар и на доста по-широк фронт. 6. Важността на битките не се определя само от това къде той има най-голямно съсредоточаване на войски. Определя се и от това кое е най-важното, което искаш да овладееш. Относно автономността на Македония първо съюзниците не биха го одобрили, второ ако България е овладяла Дедеагач това значи да няма пряка сухопътна връзка между Турция и автономна Македония, демек отказваме се от излаз на Бяло море. Макар че като се замисля на Лондонската мирна конференция има някои македонисти, искащи запазване целостта на географксата област Макеодния, а и самите турци я предлагат, ето картата: Е, и Албания става васална на Османската империя в РИ след като няма обща граница с нея, но пак изглейда съмнително.

Соки, очевидно не си разбрал алтернативата. Като неин автор държа ако ще пишеш нещо ти или който и да е, да я следваш точно както е зададена, а не почти изначално да променяш смисъла й. Ако не те устройва в този й вид, форумът е отворен и можеш да пуснеш нова тема. "още след съеднинението е трябвало да направим училища в България за младежи от неосвободените територии. В тези училища освен знания е трябвало да им се преподават и военни умения. След учението ги връщаме по родните места. Така с настъването на БА, ще се появяват все нови и нови части. Четвърто: поради липса на оръжия е било нужно да ги взимаме от турските части. Затова от решаващо значение са разузнавателни, диверсионни и партизански действия за заграбване на оръжие и амуниции. И с тези оръжия да се окомлектоват новите части. Пето: подготвяме администрация за новите територии пак по същият начин в училища в България." Това по никакъв начин не се включва в алтернативата, тя не засяга какво е трябвало да се прави след Съединението, според нея всичко до септември 1912 си е 1 към 1 както е било, просто при плана за бойните действия и разположението на силите на тракийския фронт сме с 2 дивизии по-малко и конкретно 4та Преслвска и 5та Дунавска отиват на Македонския фронт, а на Тракийския вместо с 90 % от армията си сме със 70 % от нея, като има и 1 сръбкса дивизия както е по договора със сърбите от февруари и юни 1912, а не този от септември 1912. Точно по-тази причина спираме до Лозенград, а обсада на Одрин и атака на Люлебургаз няма поради недостатъчно заделени сили на този театър, северно от него и по Марица водим отбранителна война. По-нататък си пуснал един боен план също тотално противоречащ на алтернативата. Писал съм ясно какъв е и е съобразен с първоначалния догово със сърбите: "В случай че двете страни обявят по предварително съгласие война на османците, конвенцията ги задължава да изпратят най-малко по 100 000 войници на Вардарския оперативен театър, освен „ако не е разпоредено иначе от друго особено споразумение“ (чл. 4). Това условие претърпява няколко промени в преговорите между българския и сръбския генерален щаб, които се състоят в месеците до избухването на Първата балканска война. На 19 юни във Варна генералите Иван Фичев и Путник се договарят, че в предстоящата война България ще отдели армия от три дивизии за направленията от Кюстендил през Крива паланка за Скопие и през Царево село за Кочани." Накратко - Одрин не ни е цел, цел ни е всичко с българско население на запад от Марица плюс Лозенград на Изток от нея. Ето това е смисълът на алтернативата. Всъщност за Одрин може да се мисли, но чак когато армията ни е навлязла дълбоко в Македония до Охрид и Преспа и тогава да се прехвърлят части оттам към Тракия, където първоначално основно трябва да се отбиват атаките на главните османски сили. В онзи период както вече съм писал турците нямат армия подготвена да атакува ефективно, а само да се отбранява, което е фактор, който изключва да ни пробият и да стигнат до Хасково и по-нататък Пловдив, както са били османските планове.

Ако въпросните турболиберали не се изправят в кривите си разбирания както казваш при поява на тези обстоятелства, които чертаеш, биха си направили харакири. Което наред със срива на европейската икономика (особено в най-развитата й част, демек Германия, Нидерландия, Швеция, Люксембург ако щеш, Великобритания, Швейцария и Норвегия извън ЕС) рано или късно ще доведе и до тотална чистка и подмяна на сегашните елити и връщане към един по-консервативен политически подход, с който неолиберализмът ще отиде на бунището на историята. Просто всяко търпение си има граници, включително и това на избирателите, които с гласовете си досега са подкрепяли такава политика. А и различните кризи винаги са водели до появата на личности, които в спокойни времена не биха се издигнали, но в кризите изместват тези, които са ги предизвикали. Това също е един положителен ефект на фона на всички злини, които предизвиква пандемията. Както писах в първия си пост - няма абсолютно зло.