skorpion1980

Аз обаче, колкото и да не ми се иска, все повече си задавам въпроса какви наистина ще са последиците от ядрен удар. Научните теории в общи линии са ядрена зима или че това е мит, а всъщност последиците ще са локални. Вече ми се струва трудно да се надяваме да се разминем без ядрен удар, остава ни да се надяваме, че теорията на Голицин и Сейгън за ядрената зима е един мит, който не би бил първият, идващ от тях двамата, особено от втория. Дано греша, но съм по-склонен да мисля, че в скоро време наистина Путин ще прибегне до ядрен удар.

Ако се опитат да минат през Киев, ще бъдат пречукани, освен по-разумните, които ще се предадат. Руската армия няма капацитета и уменията да презвеме Киев, може единствено да го сравни със земята при ядрен удар. Не се знае обаче дали Украйна вече не разполага с отбранително въоръжение, което да прихване евентуално изстреляни руски ядрени глави и ако не да попречи да се взривят, то поне да ги отклони от целта, съответно взривът да се осъществи на съвсем друго място.

Войната ще я спечели Украйна, колкото и на путиноидите да не им харесва. Проблемът на феновете на Путин, като това важи повече за България отколкото за Русия, е че го имат за някакво висше същество, за почти бог, за безгрешен, за идеален, за новия Христос. Когато той поръча убийство като това на Политковская точно преди 16 години за рождения си ден, това за феновете му е високоморална постъпка и наказание за предател. Ако техен роднина или приятел не го харесва и бъде убит, те и на това ще се радват, защото идва от него и всяко негово решение или действие трябва да се приема изцяло безкритично и безусловно като високоморално и човешко. Накрая обаче Путин няма да има къде да се скрие след като загуби войната и тогава феновете му у нас ще плачат повече, отколкото ако почине техен близък.

Не е правилно да ги наричаме отцепили се българи, а отцепени българи. Все пак този процес е станал насилствено. Иначе ако Мицкоски си осъществи намеренията с този референдум, то еврочленството на РСМ отива в задънена улица и България вече изцяло ще може да разчита на подкрепата на ЕС, тъй като последният няма да има избор, освен тотално да заклейми уродливия македонизъм.

Така, явно руско-имперската панславистка пропаганда сериозно е повлияла на притеснително много хора. Украинска нация си има отдавна, а разликата между нея и руската нация е поне колкото между българската и сръбската нации, между шведската и норвежката нации, между португалската и испанската нации и пр. Съвременният руски ЛИТЕРАТУРЕН език дефакто е оформен от творчеството на Пушкин, а съвременният украински ЛИТЕРАТУРЕН език е оформен съвсем малко по-късно от творчеството на Шевченко. По тази причина аналогии между украинската и т.нар. македонска нация са крайно неадекватни, знаем при какви обстоятелства непосредствено след ВСВ се появява за пръв път македонска литература. Имайки предвид единната образователна система в Царска Русия и значително увеличения брой учебни заведения там по времето на Александър 2, ако украинците не бяха отделен народ, те щяха да бъдат съвсем безвъзвратно русифицирани в онзи момент. Да, ама не. Нещо повече - дори Австрия в Галиция, Буковина и Задкарпатието в края на 18 и през първата половина на 19 век толерира русизма като противодействие на унгарците и поляците, но това има обратен ефект. Така че украинците са езиково близки до руснаците, но са отделен етнос и отделна нация. А с тази война ще се консолидират още повече и ще намразят руснаците повече, отколкото ги мразят дори поляците. Това е истината и друга няма.

Ако някой от тези, които неуспешно пробваха пуча срещу Горбачов през 1991, 6 години по-рано беше застанал начело на СССР, то не само танкове щяха да се пратят, но и ракети, а също така би имало граждански войни между елементите на комунистическите елити в страните от Източна Европа, лоялни на Москва, и дисидентите с техните привърженици, каквито имаше и в армиите.

Да, Путин смята, че Горбачов е можел да направи нещо - да задържи режима силово. Демек с кървава война. Нямало пари ли? При толкова природни ресурси финансирането би било лесно - продава големи количества на частни корпорации на половин, че и на четвърт цена ако трябва, съответно парите щяха да бъдат налице за една краткосрочна инвазия, съчетана с верните на Москва представители на службите в отделните източноевропейски държави, които да подпалят и граждански войни в тях.

Тона е истината, предотврати голяма война в Източна Европа. А това, че в някои страни от СИВ и Варшавския договор след разпадането им се получи мутрокапитализъм, включително у нас, си е по вина на хората, избрали неподходящите изпълнители за прехода. В страните от Вишеградската четворка преходът не беше мутрокапиталистически и не беше под контрола на КГБ.

Само хора, за които човешкият живот няма стойност, могат да хулят Горбачов. Той имаше ни повече, ни по-малко, а точно две възможности предвид момента, в който пое властта. Едната беше да признае честно провала на системата, съответно всичко да приключи по мирен път, другата беше да опита да задържи силово стакуквото с цената на повече жертви, отколкото през ВСВ. Слава богу избра първата възможност. Съответно благодарение на него Студената война не се превърна в гореща такава, което е най-позитивния момент за човечеството през целия 20 век.

ВМРО от една страна не биха се примирили, но няма как претенциите им за територии от Места до Костурско да бъдат удовлетворени. Първо, по това време българският елемент там е намалял драстично по добре известни причини. Второ, Великобритания не би го допуснала, както и Франция, та дори и Италия. При оптимално развитие на нещата, България би окупирала териториите, над които има претенции. Това обаче би довело единствено до по-прецизно преброяване на българското население с международна комисия и без репресии, но максималното прекрояване на границите би било със Западна Тракия и нищо повече. По това време вече е имало повече реализъм у политиците ни, та дори у ВМРО, съответно е било възможно да се стигне максимум до организирана размяна на българското население в Егейска Македония с гръцкото в Западна Тракия и дотам. Цанков от своя страна с цел да получи подкрепа от Югославия по въпроса вероятно би предприел изпреварващ ход спрямо ВМРО и би действал срещу тях както го правят звенарите през 1934 година. Жив или мъртъв, няма да остане много на власт, но би се съобразил с международната политическа обстановка и не би действал на принципа всичко или нищо. А колкото до италианското съдействие за усвояване на беломорския бряг, то би се ограничило единствено с изграждането на модерно пристанище в Дедеагач, евентуално в Порто Лагос. Може би в това отношение правителството ни би разпределило този ключов повторно придобит ресурс между Италия и Франция, евентуално САЩ и съобразно техните интереси, за да се блокира евентуален опит на Великобритания за запазване на статуквото след Ньой и Сан Ремо.

Мусолини тогава е заявил подкрепа за България, доколкото знам е предупредил Белград да не се меси в полза на Гърция. И ако за Югославия би имало италианска опасност, то за Румъния би имало съветска опасност, макар тогава да не сме имали отношения със СССР. Турция няма логика да се меси. Така че войната би била 1 на 1. Армията ни по това време е орязана и в трагично състояние съобразно Ньойския договор. Това не е непреодолима пречка от гледна точка на това, че по-малко от 10 години след ПСВ все още има стотици хиляди годни за бойни действия мъже у нас, които имат и боен опит. Това би имало полза само ако ударно бъде внесено достатъчно количество оръжие, а единствената държава от тези, които са можели да ни въоръжат тогава и е имала интерес да го направи, е била Италия. Но имайки предвид нуждата италиански кораби да преминават през Бяло море и после през Проливите, за да стигнат до Бургас и Варна, това би било доста трудно. Другият вариант е бил Турция да ни снабдява с оръжие, но не е ясно доколко биха имали интерес. Накратко - България би спечелила войната ако има кой да я въоръжи и би я загубила ако това не се случи.

Сега видях, че през 2020 е излязла книга със заглавие "Царят на татарите", където са изведени последствията за България от убийството на Стамболов. Точно по тази причина след над 2,5 години реших пак да пиша в тази тема. И така, ако по време на ИПВ през 1903 на власт е Стефан Стамболов, а не Рачо Петров, то поведението на Фердинанд не би било различно, пак би се крил извън България. Самият Стамболов обаче не би се подал на османския ултиматум да не се прави всеобща мобилизация, защото това би значело война. Трудно е да се каже дали би се стигнало до такава, но при наличие на приготовления от двете страни и предвид международния авторитет на Стамболов, Великите сили биха обърнали много по-сериозно внимание на проблема и биха оказали доста по-сериозен натиск върху Портата за нещо повече от реформите по Мюрцщегската програма паралелно с натиска да се избегне война заради риска да стане общоевропейска. Вероятно Стамболов би предприел ход с обявяване на независимост още тогава, да речем пак на 22.09, но 5 години по-рано с мотива, че щом Османската империя не изпълнява задълженията си по член 23 и член 62 от Берлинския договор, то и България няма да изпълнява своите по същия този договор относно васалния данък. В най-добрия случай би се стигнало до автономия поне на част от Македония, но под условието войските там да са изпратени от великите сили и да е ясно, че ако България тръгне на война я обявява и на тях, което би се направило за да се избегне сценария с Източна Румелия. А относно 1912, едва ли точно Стамболов би бил на власт, но пък дори опозиционер като него би бил доста твърд и със сигурност дори коалицията от НП и ПЛП би се принудила да закупи повече оръжие и да вкараме поне половин милион войници в реалните бойни действия вместо 366 хиляди. Така или иначе там сценарият с втора балканска война срещу Сърбия и Гърция е неизбежен, но може би Стамболов, а не Радославов щеше да бъде назначен от Фердинанд да вади кестените от огъня и щетите със сигурност биха били по-малки. Съответно пак Стамболов би управлявал по време на ПСВ и с авторитет като него нещата биха изглеждали доста различно.

Това е Цариградската конференция, чиито решения през 1878 вече не важат и за Лондон основната идея е да се спаси колкото се може повече османска територия. Изобщо не знам защо нея пускаш на изображение при условие, че през пролетта на 1878 тя е отпаднала като вариант и за Русия, и за Великобритания. А относно по-късно имам предвид 1885 Съединението, както и декември 1912, когато Русия не иска да вземаме Одрин, но Англия настоява турците да го предадат, докато е обсаден. Но през 1878 в хода на преговорите между Шувалов и Солзбъри руските искания са Австро-Унгария да не взема нищо различно от Босна и Херцеговина без Новопазарския санджак, при което англичаните дават съгласие срещу това да няма български излаз на Бяло море, както и намалявяне на турските териториални загуби и в други направления, включително и на руските придобивки в Кавказ, примерно Андраши преди това подкрепя Баязид и Ерзурум да станат руски, но Солзбъри се налага над Шувалов да си останат турски.

Гербов, това английско искане, първоначално отхвърлено от Русия, е от 9 март, по-малко от седмица след сключването на Сан Стефанския договор. Русия може първоначално да е отхвърлила английския ултиматум, но това е преди Австро-Унгария да се възпротиви. От момента, в който вече е ясно, че Русия няма как да не приеме ревизия, пречки за английско участие няма. Планът Андраши сам по себе си е ревизия на Сан Стефанския договор и не може да е пречка за английското участие в Берлинския конгрес.

Изобщо не са гледали това. Определяли са границите според собствените си интреси, съобразявайки се разбира се с това докъде се е простирало Българското Етническо Землище. Та според интересите си всяка от тях си е правила сметките кои области с българско население (разбира се смесено и с други етноси) да останат в България и кои в съседните страни.

Ами напиши в гугъл "план Андраши", цъкни на "изображения" и ясно се вижда какво предлага Австро-Унгария, което Русия отхвърля. И там ясно се вижда - западна граница на България от Враня по Вардар до Орфанския залив. И напротив, Русия се е надявала в онзи момент България да има излаз на Бяло море с надеждата в подходящ да си построи там военноморски бази, за да може при следваща война да е в по-добра позиция за овладяване на Проливите, неслучайно освен Великобритания на това се противопоставят също Франция и Италия предвид интересите им в Средиземно море. Англия иска да получим повече видимо по-късно, през 1878 е точно обратното. Това са фактите.

Планът Андраши не пречи на Будапещенската конвенция, а англичаните няма как да откажат участие на Берлинския конгрес при условие, че другите 5 велики сили са там. Твърде много биха рискували да ги сплотят срещу себе си, което тотално противоречи на британската дипломатическа логика. Така че със или без споразумението Шувалов - Солзбъри щяха да са там, просто в по-неизгодна позиция. А какво пречат?! Ами в онзи момент с нежеланието си да има български излаз на Бяло море, както и с опитите си да помогнат на турците да запазят колкото се може повече територии. Не точно така стоят нещата след Цариградската конференция преди това, както 7 години по-късно след Съединението, но конкретно през 1878 позицията им е изцяло протурска, за което са възнаградени с Кипър.

Андраши всъщност с това предложение показва, че не е много наясно какво прави. Другата причина Русия да отхвърли неговия план е, че Сърбия по този начин се разширява твърде малко и при руско-австрийска война Русия не би имала достатъчно силен съюзник за удар по Дунавската монархия от юг. Обаче руснаците в този момент не си дават сметка, че всъщност ако приемат плана Андраши, те дефакто превръщат в хабсбургски съседи също така България и Гърция, с което си печелят още два потенциални съюзника с териториални претенции към Австро-Унгария и съответно от Петербург получават сериозно предимство в средносрочен и дългосрочен план за сметка на дипломатическа крачка назад в краткосрочен план. Докато тръгвайки към споразумение с Лондон, от Петербург си минират сериозни възможности занапред, което добре се вижда през следващите 4 десетилетия.

Днес се навършват 144 години от Берлинския конгрес. На него България е възстановена като държава, но и разпокъсана, особено предвид това какво представлява спрямо етническото си землище в онзи момент. Така или иначе предвид международната политическа обстановка след току-що приключилата Руско-Турска война, осъществяването на Санстефанска България е било невъзможно. Но пък планът Андраши е давал възможност за много по-малки загуби за Русия и България, тъй като е предвиждал по-големи руски придобивки в Кавказ и доста по-голяма България, стигаща на Запад до Вардар плюс Пирот и Враня, както и на юг до Кавала със Сяр и Драма. Западна Македония със Солун, Скопие и Битоля е трябвало да се обособи като автономна област в австро-унгарската сфера на влияние и идентичен статут като Босна и Херцеговина, но именно това е причината Русия под влиянието на панславистките кръгове сред елита да откаже това предложение, защото те смятат, че отстъпването на Босна и Херцеговина е достатъчно сериозен компромис със славянството. И така, отхвърляйки плана Андраши, Русия тръгва към директно споразумение с Великобритания, което води до още по-големи загуби. Но какво би се случило, ако все пак планът Андраши беше приет от Петербург? Това би било против интересите на Лондон заради българския излаз на Бяло море, но при одобрението на Берлин и Виена единственото, за което англичаните биха се преборили на конгреса с арбитър Бисмарк би било все пак на юг от Балкана да си има автономна Източна Румелия, само че далеч по-голяма с излаза на Бяло море при Кавала и на Запад до Вардар с градовете Щип, Струмица, Кочани, Радовиш, Крива Паланка, Кратово, докато Княжество България би било по-голямо до линията Мангалия - Расово на Североизток и до Морава с Пирот и Враня на Запад. Да кажем също, че Новопазарският санджак при тези обстоятелства би бил част от Босна и Херцеговина, а Метохия би влязла в границите на автономната област на територията на Западна Македония със столица Солун, вероятно името би било Задвардарие или нещо такова. При тези обстоятелства би се създало и албанско княжество, каквото Андраши е искал, Гърция освен Тесалия би придобила и по-голямата част от Епир, а Сърбия би придобила Източно Косово с Прищина и Гниляне за сметка на Пирот и Враня, които биха били в България.

Това не е спецоперация, а типична пълномащабна война с ясно изразен агресор в лицето на Русия и ясно изразен отбраняващ се в лицето на Украйна.

Това някаква шизофрения ли е?! Как тогава се съгласяваш с абсурдните му твърдения за нацизъм в Украйна, какъвто НЯМА?!

Янков, явно много сериозно са ти промили мозъка или просто си от тези, които са си наумили, че един кагебистки сатрап е светец, чиито решения трябва да се приемат безусловно и толкоз. Или пък си от тези, които смятат, че Русия ни е освободила и дай да сме за нея. Само че явно тоталната ти русофилска слепота ти пречи да видиш истината. Значи първо, ако ще сме благодарни на някоя от тези две страни за Освобождението си, това е Украйна, защото в хиндерландите на Киев, Харков и Одеса живеят стотици хиляди, ако не и милиони потомци на войниците, пресекли Дунава през 1877, а признателност дължим на преди всичко на войниците от епохата и в далеч по-малка степен на политиците, камо ли на съвременните такива. В днешна Русия потомците на билите се във войната преди близо 145 години са в рамките на статистическата грешка. Второ, вземи научи що е то нацист, преди да го употребяваш за една малка част от украинските въоръжени сили. Трето, може би е добре да научиш какво е и фашист, защото до голяма степен управлението на Русия днес е фашистко. Да, за разлика от Италия на Мусолини поне има избори, има и зачитане на правата на малцинствата, но във всички други аспекти си е баш фашизъм - култ към личността и несъгласните са предатели и обект на преследване, див олигархичен капитализъм, като вождът при уж насърчаване на частната инициатива решава кой олигарх къде и за какво да си влага парите, ама по-зле от този при Мусолини, който поне се е справил с копупцията, докато при Путин тя цъфти. И разбира се тотална икономическа инвалидност при Путин, както обикновено. А това, че Украйна искала да нападне Русия и това било превантивно, си е поредната руска пропагандна лъжа. Даже Крим, където украинският суверенитет си е отдавна признат, не е атакуван от Украйна поне засега.

Много интересно. Бортников уж го гласяха да оглави поне временно Русия след един преврат срещу Путин, а той си припява типичните архаични панславистки имперски мантри, завоалирано естествено. Но пък кой знае, може Путин да го е принудил да говори така заради слуховете.

Е, и от Крим не биха се изтеглили. Накрая обаче и Крим ще бъде под украински контрол.

Може да греша, но това че Путин вади Шойгу от играта ми напомня малко на това как Николай 2 вади своя чичо великия княз Николай Николаевич от главното командване, с което през август 1915 си спечелва доста противници сред висшите офицери, съответно година и половина по-късно вече не е на трона. Днес обаче военните събития са далеч по-динамични, така че ако лоляни на Шойгу висши офицери свалят доверието си към Путин, той може да се сбогува с властта в близките месеци, даже седмици или ако е подготвен за такъв сценарий да се стигне до сблъсъци вътре в руската армия.