skorpion1980

Преди време чух по тв, едновременно с това прочетох и в един сайт изявления съответно на двама професори-историци, които твърдяха, че териториите, окупирани след първата балканска война, комбинирани с предвоенните ни граници, означавали една България, по голяма от тази по Сан-Стефанския договор. Сравнявайки 2те карти това ми се стори абсурдно и реших да сметна какво всъщност сме овладели по това време. Отворих българската уикипедия за административното деление на Северна Македония и сметнах общините, които са били наше владение в онзи момент какво дават. После по същия начин проверих административното деление днес на Гърция и Турция, само че там се наложи да отворя английската уикипедия, че е по-подробна и така ми излезе тази цифра 148141 кв. км. Дори да не съм сметнал нещо по най-прецизния начин, гарантирам, че грешката не може да бъде повече от 0,1 %. Сега дали ти или някой от другите четящи тук и свикнали с мита на споменатите професори ще повярвате си е ваша работа, има си уикипедия, има си административно деление на съседните държави в нея, има си калкулатор, знае се докъде е стигнала армията ни на териториите на съвременна Гърция, съвременна Турция и съвременна Северна Македония, такава проверка с пресмятането не отнема повече от 15 минути.

Новорегистриран 2, хич нямаш представа кога и за какво се използва сарказъм. България икономически е твърде, ама твърде далеч от страни като САЩ, Великобритания, Япония и Южна Корея, да не говорим, че тяхната индустриална модернизация се ориентира все повече към използване на роботи. Все едно да сравняваш етапа на обучение, на който са висшист, каращ специализация, и прогимназист. България като държава преди да мисли за по-сериозна индустрия първо трябва да оптимизира и развие сектори, които в много по-голяма степен са й по силите, така както един прогимназист трябва първо да мисли за гимназиалното си образование и чак след това за университетското. Нима не би било успех за България ако успешно извърви за няколко години икономическия път на Словения например, където 70 % от икономиката е точно сферата на услугите!? Освен това индустрия се модернизира и развива когато имаш наистина силни научни кадри в тази сфера, а БАН, институцията олицетворяваща в най-голяма степен българския научен ресурс, се състои от феодални старци, както напълно правилно се беше изразил Симеон Дянков (може да бъде обвинен в немалко грехове, но тук си беше напълно прав).

Иначе на главния въпрос на темата - да, определено сме ощетени от историята. Излазът на Егейско море, който имаме между 1913 и 1920 година си е тежка загуба, която плащаме и до днес. 7 години, от които 3 във война и 2 под френска окупация преди настаняването на гърците в Западна Тракия, са крайно недостатъчно време за пълноценно икономическо усвояване, но още 20 години междувоенен период биха били сериозен икономически благодат за България, биха представлявали една много активна британска политика спрямо България с цел да се парира всякакво руско влияние у нас, за да не може Русия да има военноморска база на Егейско море, съответно кораби в Средиземно море, а град като Дедеагач ако беше за този период в България, за 20 години от 7000 би станал сигурно поне 70000, би се превърнал със съответните инвестиции във важно международно пристанище, което вече след ВСВ никоя велика сила не би имала сметка да става гръцки или отново турски град, тъй като би западнал поради факта, че гърци и турци си имат далеч по-важни пристанищни градове. Съответно бихме избегнали комунизма, а членове на НАТО и ЕС бихме били десетилетия по-рано, съответно икономиката ни не би имала вредните спънки от влянието на най-големите икономически безхаберници сред Великите сили, които както е известно са руснаците.

А относно Цариград Фердинанд е имал надежда, неслучайно след като стига армията ни до Чаталджа, Вилхелм 2 публично заявява, че е готов да признае Фердинанд за византийски император, няма как да направи такова изявление ако не е предварително наясно с личните мераци на последния. Естествено, че за пред Петербург от наша страна ще се декларира друго по понятни причини, от руска страна пък под предлог защита на християнското население на града декларират готовност за десант ако българската армия преодолее Чаталджа. Целите е ясно, че са други, а именно овладяване на града и по възможност конфронтация на руските десантни части с българските части в града, последвани освен от овладяването му и от пълен контрол над политиката ни, включващ хем да сме прецакани при териотриалното разпределение на европейското османско наследство, хем да сме принудени да пазим балканския съюз. Относно руската подкрепа за Сърбия и Адриатическо море, Булгароид, пак не си информиран - тя си е до последно, макар и не чак до река Шкумбини както искат сърбите, но ето ти карта на руско-френската подкрепа за Сърбия, парирана от нежелаещите адриатическа руска военноморска база Австро-Унгария и Италия: : Така че фактът, че Русия се стреми максимално да прецака България, като не я допусне на запад от Вардар, не значи, че го прави за сметка на други сръбски интереси, Николай Некадърний и Сазонов искат хем да угодят на Сърбия относно всичко отвъд Вардар по отношение на Македония, за да ограничат засилването на омразната им България, хем да получат чрез Сърбия достъп до Адриатика.

Солун специално е чиста лакомия. Населението на града през 1900 година включва 55 хил. евреи, 25 хил. турци, 16 хил. гърци, 10 хил. българи и още 10 хил. най-различни, в което се включват власи, цигани, арменци, дори негри (част от прислугата в по-богатите мюсюлмански къщи), а и западноевропейци. Това по данните на Васил Кънчов. През 1906 година по даните на Димитър Мишев, секретарят на Екзархията, българите екзархисти са не повече от 6000, още почти толкова са гръкоманите-патриаршисти. По ако не ме лъже паметта италиански данни данни от 1911 българите екзархисти са вече 10500, докато гърците са 24000 (може би в тях се включват около 5000 българи-гръкомани, но така или иначе гърците са повече), има също 64000 евреи и 35000 турци. В хиндерланда на града, демек каазата, гърците също са повече дори по български данни, а и как да владееш Солун без да владееш Халкидики?! А там по всички данни с изключение на монасите в светогорските манастири, населението е 90 % гръцко и 10 % турско. Обаче нашите политици не са имали някакви приоритетни претенции за Халкидики, ама за Солун поне Фердинанд и Данев са били максимално настойчиви. Така че там специално претенциите на гърците и исторически, и етнически са били по-обосновани от нашите, друг е въпросът, че нашите претенции за хиндерландите на Костур, Лерин, Воден, Кукуш, в по-малка степен Сяр и Драма са били по-основателни от гръцките, техните са били далеч по-основателни също за Кавала и немалко градове в Тракия. Няма как да водиш политика "докъдето има и един от моите всичко за мен, за съюзниците каквото остане" когато в си в съюз с други държави. Конкретно Солун е бил най-задължителният компромис предивид овладяването на Кавала и Дедеагач, за да се избегне съюзяване на Гърция и Сърбия на наш гръб. Като нямат тези два града инфраструктурата, ами ще си изполваш току-що придобития международен престиж за да я изградиш, привличайки чуждестранни инвестиции, а не да го разпилееш въпрсония престиж, пускайки се в нова война.

По-голямото ориентиране към сферата на услугите е правилната посока. Борисов се бие в гърдите какъв производител на части сме и съответно машиностроенето имало най-голям дял в икономиката ни, само че в днешно време това е предпоставка работната ръка да си стои евтина. Демек остава си един манталитет от соца, че трябва да се произвеждат промишлени стоки при условие, че светът масово си насочи производството към Китай. То и при нас това го има, но също е грешка, защото в един момент ставаш икономически зависим от държава с многовековни имперски (по свой начин) традиции и то при условие, че можеш да насочиш нещата към държави, които съществуват отскоро (малко над половин век), с още по-евтина работна ръка от китайската и богати на суровини като Ангола и ДР Конго. Между другото Екатерина Захариева преди около година мисля беше на посещение в Ангола и колегата й заяви, че се надявал България да бъде вратата на бившата португалска колония към ЕС, демек явно са разбрали, че не могат вече да разчитат на Португалия за което. Относно туризма е крайно време да се хвърлят по-големи средства за рекалма както във виртуалното пространство, така и с по-луксозно да го наречем присъствие на международните туристически изложения. И това далеч не важи само за черноморските и скикурортите ни. Нужно е по-серизоно да се промотират минералните извори, с които разпологаме, а и въобще медицинския туризъм, както и културно-познавателния туризъм. Мислия си също така, че относно туризма е необходимо да се привлекат по-серизони инвеститори в изграждането на увеселителни паркове. Не казвам, че след Анахайм, Орландо, Токио, Париж и Хонг Конг следващият Дисниленд трябва да е в България, това е меко казано утопично и абсурдно, но например във Франция вторият най-посещаван увеселителен парк от този тип е Астерикс, при адекватна прозрачна оферта, последвана от съответните преговори, такава инвестиция е възможна. Аналогично такива инвестиции могат да се привлекат не само от Франция, но и от други страни с традиции в развлекателния туризъм като САЩ, Великобритания, Нидерландия, Италия и др. Като споменах конкретно Италия , ами то си имаше Софияленд, което беше италианска инвестиция по времето на НДСВ, но по времето на тройната коалиция го затвориха и то точно когато стана ясно, че влизаме в ЕС. Днес в това отношение сме гола вода, едни мижави аквапаркове по морето и дотам. Относно земеделието два са основните проблеми. Първо лиспата на младо население по селата и второ недостатъчния достъп на дребния земевладелец до модерни аграрни технологии. Първият проблем най-лесно може да се реши като се проведе политика на заселване на българи от страни с видимо по-лошо качество и стандарт на живота от нас като Украйна и Молдова, което специално относно втората трябва да съвпадне с едно по-враждебно отношение поради заемане на напълно прорумънска позиция по молдовския въпрос, който в много отношение е идентичен с македонския, но разбира се срещу подкрепа от официален Букурещ срещу македонизма, включително относно членството на Северна Македония в ЕС. Решаването на втория основен проблем в земеделието, свързан с ограничения достъп до модерни аграрни технологии, може да стане със съответните законови регулации. Осъществяването на всичко това може да стане само с изхвърляне на силните кадри от сегашното статукво, което не виждам как ще стане. За мен лично някакъв лъч на надежда е това, че предвид факта кои партии ще влязат в следващия парламент да си удържат на думата с кого не биха се коалирали, та да има нови избори след още 2-3 месеца, това би било катастрофално за партиите от статуквото и може да доведе до някакво осъзнаване и сериозно да намали политическия клиентелизъм занапред. Спор няма, че на Италия положението избори до дупка по време на Студената война й се отрази добре.

Изобщо не подценявай нелегалния внос на военни технологии в Армения, който осигурява аременското лоби в САЩ, ЕС, Аржентина и където се сетиш. Освен това изнемогващи са само войниците от армията на Карабах. Към нея обаче като доброволци постоянно влизат добре обучени свежи кадри от арменската армия и то точно когато азерите също за започнали да се изтощават. Убеден съм, че Ереван няма да позволи тоталната военна окупация на Карабах, към която се стреми Баку. Проблемът е, че това огнище на военни конфликти ще си остане докато технологиите не се развият до такава степен, че драстично да обезценят стойността на петрола като промишлена суровина.

Всъщност не анклав, а ексклав е етнически азерската област Нахичеван, която няма сухопътен коридор с Азербайджан, имаше същия статут като Карабах допреди разпада на СССР, но като поиска да се присъедини към Азербайджан проблем нямаше. Обаче Карабах като поиска да се присъедини към Армения видяхме какво стана и какво става. Ами двоен стандарт. Арменците ако решат могат да окупират Нахичеван за нула време, но не го правят, защото са наясно с дипломатическия автогол, който биха си вкарали, въпреки че от военностратегическа гледна точка биха извелки дивиденти от такова действие.

Този проблем в Карабах е създаден както е известно още от другаря Сталин и както виждаме и до днес на решението отпреди близо 100 години се оповават азерите, въпреки че никой не оспорва факта, че Карабах си е етнически арменска територия. Международната общност не се съобразява с този факт и това е така още от началото на 90те години, когато конфликтът беше замразен, въпреки че тогава арменците разгромиха азерите, чиито главнокомандващ призна не само поражението, но и причината за него, а именно воюване за чужда от азеркса гледна точка територия. Но това не попречи на Азербайджан да си отстоява и до днес правото на суверенитет над Карабах. Така нито могъщите арменски лобита в развитите страни, нито военната победа на арменците промени формално ситуацията. Арменците вероятно и сега ще спечелят в крайна сметка, защото са доказано по-добрите бойци и защото битките няма изгледи да излязат извън територията на Карабах, а там местното население по обясними причини е на тяхна страна. И като отмине бурята пак ще го замразят конфликта без да се промени нищо от гледна точка на международното право. Просто ако Западът застане на арменска страна не само азерите, ами и целият Близък Изток може ако не да спре кранчето, то да намали драстично износа на нефт с мотива, че се потъпкват суверенните права на една мюсюлманска страна върху дадена територия (азерите вярно не са особено практикуващи, но все пак), съответно Китай няма да се поколебае да увеличи своя внос на нефт от Близкия Изток, което също не е в интерес на Запада, особено на САЩ. Русия от една страна не би искала да си създава вътрешни проблеми със собственото си мюсюлманско население, от друга в Москва меко казано не харесват сближаването на сегашното правителство в Ереван със Запада, а и да вземат твърдо арменската страна означава да съдействат за една по-силна Армения. А както е известно засилването на малки съюзници винаги е противоречало на руската външнополитическа стратегия (ние също добре сме го разбрали), защото от тяхна гледна точка това значи по-малка степен на подчиненост. Така че колкото повече финансови и като цяло икономически щети причини този конфликт за Армения, толкова по-лесно ще бъде за Путин и кликата му занапред да увеличат зависимостта на Ереван от Москва.

Честит празник на всички българи! Наред с като цяло безспорния дипломатически успех, който България постига преди 112 години, от гледна точка на историческата наука в никакъв случай не бива да пренебрегваме и грешките, направени в онзи момент от монарх и правителство предвид обстоятелствата и спецификите на епохата. 22 септември трябва винаги да бъде както повод за празнуване, така и повод за един анализ на пропуснатите възможности да се извлекат по-големи ползи по оношение защитата на българските национални интереси.

Ресавски, първо увеличението не е два пъти, един път и половина, защото със Съединението от 63752 кв. км България достига 96345 кв. км. Ако беше два пъти щеше да е малко над 127 хил. кв. км. Населението също се увеличва горе-долу 1,5 пъти, тъй като Княжество България е с два пъти по-голямо население от Източна Румелия, че и малко отгоре. Второ, възходът при Стамболов се дължи не на размера на територията и населението, а на икономическата и външнополитическата му стратегия. Трето, и без съединение Европа щеше да се сети за нас през втората половина на 80те години на 19 век, защото проруски преврат срещу Батенберг пак би имало, съответно политиката на Великобритания и Австро-Унгария във въпросния период не би била по-различна.

Напротив, планът им е свързан с война срещу Османската империя, което е било най-логичната развръзка. Разчитали са, че турците първо не могат да направят бърза мобилизация, каквато в Източна Румелия вече е имало, макар и тайна и неформална. Но точно това е елементът на изненадата, защото поне първоначално съпротивата срещу навлизане на турски войски в областта е планирана да бъде достатъчно ожесточена и Николаев е разчитал да удържи до оказване на международен натиск върху империята. Ето това е бил планът, прочети какво придвижване и позициониране на войските е разпоредил Николаев, ориентира се изцяло към отбранителна война. И не е бил авантюрен или нереалистичен, защото основните кланета, извърешни 9 години по-рано, са точно на територията на Източна Румелия, което е поствяло турците в много сложна ситуация да тръгнат със сила да си връщат контрола там, където светът ги е признал за виновни за извършване на престъпления. Данаил Николаев и Захари Стоянов не са били наясно единствено със сръбската реакция, но то май не само в Пловдив, ами и в София не са я очаквали както се вижда впоследствие.

Със сигурност е по-запознат с него от Захари Стоянов и сие, защото има преки контакти с чужди военни и дипломати в Пловдив, бил е близък и със Странски, който със сигурност е достатъчно запознат с международното положение. Неслучайно именно Странски съставя временно правителство след преврата. Най-важното, което Николаев знае е, че навлизане на турски войски в областта няма да се погледне добре от Великите сили при организирана и ожесточена съпротива, каквато именно той подготвя. А и когато първоначално от тайния комитет му предлагат да оглави и организира съединисткия преврат, Николаев първоначално без категорично да приеме заявява, че трябва да го обмисли, което става някъде в разгара на лятото. И вече когато лично подготвя всичко с една неформална тайна мобилизация, в началото на септември заявява на революционерите, че моментът е настъпил. Подобен тип подготовка хич не е авантюра, макар да крие рискове, срещу Николаев е имало сведения предадени на Гаврил Кръстевич, но последният отказва да го арестува след лична среща заради авторитета и доверието, което има в най-способния по онова време български офицер.

При независимостта пак има типичната за тогавашната българска дипломация неадекватност и недооценяване на ситуацията. Вземи прочети какво пише Христо Матов по въпроса. Турция тогава е толкова слаба и с толкова вътрешни проблеми и противоречия след Младотурската революция, че единствената ни правилна позиция това да се случи при максимално изгодни условия е била всеобща мобилизация и твърда заявка, че ако не бъде призната без пазарлъци предстои война. В София през есента на 1908 година е било пълно с военни кореспонденти. В международен план на обвиненията към България за нарушаване на берлинския договор е било много лесно да се отговори с това, че Турция също го нарушава като изобщо не прилага член 23 и член 62 от него. Вместо това какво следва - преговори с турците, при които приемаме, че трябва да им платим макар и по-малко отколкото искат, което става чрез прехвърляне на турски дълг към Русия на нашите плещи, допълнителни права за турците в България и нищо повече за българите в Османската империя в онзи момент, демек правим отстъпки в момент на празни оръжейни складове в европейските вилаети на империята само и само да ни признаят и то при условие, че макар и малко по-малобройна като мобилизационен резерв по демографски причини, през 1908 година армията ни е по-качествено оборудвана отколкото през 1912, когато имаме недостиг на оръжие, муниции и униформи. Да не говорим, че през 1908 година за разлика от 1885 опасност от Запад няма, защото Сърбия по същото време наистина прави всеобща мобилизация, но по границите си с Австро-Унгария заради анексията на Босна, а не по границите си с България или Османската империя, още по-малко по тези с Румъния. Последната пък е в един полувоенен режим във вътрешността си и селските райони поради страх на властите от ново селско въстание като това през 1907 година. Така че при Независимостта Фердинанд и правителството на Малинов извличат много по-малко дивиденти, отколкото им позволяват моментните обстоятелства. При Съединението за авантюра не може да става въпрос - за изненада определено да, но нещата са много добре обмислени от Данаил Николаев така че да не се даде възможност на турците и особено на командващият силите за сигурност в областта генерал Фон Дригалски за бърза ответна реакция. Това, че войниците в областта са зачитали преди всичко авторитета на един български майор по това време, а не на един германец на турска служба, макар и генерал, си е било съвсем естествено и затова Захари Стоянов и сие са се обърнали точно към Николаев и чинно са приели неговия план как точно да се завземе Пловдив и как да се обяви акта на Съединението. През 1908 същият този Николаев вече като генерал е бил военен министър и е бил категоричен, че България е по-подготвена от всякога да воюва и настоява за всеобща мобилизация, но Фердинанд и останалите членове на правителството на ДП се подават на руския натиск и не го правят.

Аналогът с Кипър е напълно безпочвен - Кипър е остров, намиращ се адски далеч от Атина и изобщо континентална Гърция, както и от егейските острови, което е пречка за достатъчно интезивни търговски и културни връзки, докато Източна Румелия е непосредствено до Княжество България, второ Кипър бил е под английски контрол без самостоятелен гръцки политически живот, докато Източна Румелия не е под контрола на никоя велика сила и си има самостоятелн български политически живот и трето едно присъединяване на Кипър към Гърция в който и да е момент нарушава куп геополитически интереси, което не важи за Източна Румелия. А с Крит аналогиите са в пъти по-основателни - и там има самостоятелен гръцки политически живот, а всеки, който не следва линия за Съединение с Гърция си унищожава политическата кариера, което и 10 и повече години би си останало валидно и за Източна Румелия. Накратко - хубаво е, че Съединението е станало бързо, но е мит, неотговарящ по никакъв начин на истината, че ситуацията е била "сега или никога". Най-късно до Младотурската революция през 1908 Съединение пак щеше да има, било е напълно неизбежно. Докато създаването на отделна националност или съзнателна и явна антисъединистка политика от властимащите в Пловдив е била немислима.

Ами да, твоя спекулация си е, която не почива на буквално нито една предпоставка за което, базирана на тогавашната деиствителност. Няма сравнение с Македония, която няма автономия и е под пряката султанска власт, съответно не е било толкова трудно начинание на места, където населението дори да си говори на български вкъщи, няма ясно самосъзнание, да се строят гръцки или сръбски църкви и училища вместо български, а това освен от пропагандите си е зависело от местния турски валия или санджакбей, но въпреки това над 2/3 от българоезичното население си остава екзархийско чак до балканските войни. В Източна Румелия според органическия й устав всичко си зависи от местната власт, която не е нито турска, нито гръцка, нито някаква друга, а изцяло българска. И се състои от едни конкретни лица, а именно Гаврил Кръстевич като генерал-губернатор, който и без това е от основоположниците на Екзархията, и политическите лидери Иван Евстр. Гешов на Народната партия и Георги Странски на Либералната партия, които гръцки училища допускат само там, където си има гръцко население по домашен език и за 7 години на практика ликвидират всякакви гръкомански църкви и училища, заменяйки ги с български. Формално турският и гръцкият също са официални езици в областта, но цялата администрация и заседанията на областното събрание са изцяло на български. Така че при тези управници и този обл;астен статут не е имало буквално никаква опасност от развиване на различно от българско самосъзнание, все едно по същото време в Самос или Крит да е имало опаснот от създаване на самосъзнание, различно от гръцкото. Екзархията в Източна Румелия си има тотален църковно-просветен контрол над българското население, което изключва всякакви форми на сепаратизъм, докато в Македония и Одринско нейната църковно-просветна власт е ограничена за сметка на Патриаршията. Султанът и великият везир могат да блокират някой закон, въведен от областното събрание, но не могат те самите да въвеждат закони в Източна Румелия, такъв е уставът на областта. Гледам за това безумно и непочиващо на нищо твърдение са ти дали няколко харесвания, хайде сега конкретно обясни при тотална административна и духовна власт в ръцете на българи и липса на каквито и да е вътрешни и външни фактори този автономен статут да се промени откъде аджеба ще дойде формирането на отделно национално самосъзнание в в автономната област Източна Румелия. Ама искам да посочиш ти или тези, които са ти харесали коментара, конкретни институции, които са можели да повлияят на което, конкретни имена дори, иначе си е просто една елементарна антинаучна спекулация.

Честит празник на всички! Тази тема е доста заглъхнала и днес, когато се навършват 135 години от Съединението, моментът е подходящ отново да се обсъди въпросът за това дали този акт е прибързан. За мен поне отговорът не е еднозначен. Едно негово неосъществяване би избегнало Сръбско-Българската война, това е пределно ясно. Би избегнало също така намаляването на заплатите на източнорумелийските чиновнци, до което води акцията на Радославов в качеството му на тогавашен правосъден министър, налагайки изцяло правилата на княжеските закони и администрация в автономната област. Допълнително би компрометирало урправляващата я в онзи момент Народна партия, която година и половина по-рано взема властта със съединистки предизборен лозунг, от който се отмята заради послушаниято си към тогавашното руско консулство в Пловидв. Намиращият се в добри отношения с него Гаврил Кръстевич пък би си изкарал целия мандат дори преди изтичането му отново Либералната партия на Странски да спечли избори и султанът почти сигурно би го преназначил. Захари Стоянов и сие биха продължили да агитират за Съединение, което народните маси биха продължили да подкрепят, а българският етнически елемент би взел още по-голям превес над турския и гръцкия предвид тогавашната демографска реалност. Въпросният комитет обаче постепенно би се ориентирал към по-активни действия и в Македония и Одринска Тракия. В княжеството антируските настроения биха ескалирали все повече поради по-ниския стандарт на живот спрямо Източна Румелия и перманентния отговор при повдигане на въпроса за съединение, че не е дошъл моментът. Превратът срещу Батенгберг през втората половина на 1886 така или иначе е бил планиран още през 1883, когато с руска помощ е премахнат режима на пълномошията, но срещу уговорката, че до 3 години ще има промени в Конституцията. Тогава Батенберг от противник става неин поддръжник (поне като официално поведение), защото е наясно, че под руско влияние промените биха били такива, че да му се орежат правомощията по отношение на военното командване. Пак в тази връзка той е планирал замяната на руските висши офицери у нас с немски такива, но руският цар го изпреварва в намерениято му да ги изгони, изтегляйки ги сам след Съединенито. И да не беше успял обаче да докара немски офицери, Батенгберг дори само при подобен опит би бил свален с преврат, съответно нищо по-различно не би се случило във вътрешен план от това да има пак регентски съвет, скъсани отношения с Русия и идване на Фердинанд, но като княз само на Княжеството без Източна Румелия. Тези събития допълнително биха отложили Съединението във времето без обаче да унищожат основните предпоставки за него предвид самоуправлението и доминиращо българския характер на населението и на север, и на юг от Балкана. Разривът на отношенията между България и Русия би принудил последната да тръгне към още по-активна политика по отношение на Източна Румелия с основен пропаганден мотив, че тя се развива по-добре от Княжеството, за да може управниците на последното да бъдат компрометирани. Естествено отговорът на Стамболов би бил подобаващ що се отнася до икономическата политика и бератите за български владици в Македония. И тук стигаме до ключовия момент - наистина ли Съединението е попречило на залегналата в член 23 и член 62 от Берлинския договор евентуална автономия на Македония? Бих казал, че то просто намалява и на моменти дори направо ликвидира международния натиск към Турция за практическото им изпълнение, докато при несъединена България със скъсани отношения с Русия, последната би имала сметка да натиска Турция Македония да се присъедини към Източна Румелия, което по абсолютно никакъв начин не би нарушило нито една клауза на Берлинския договор. Евентуален успех в начинанието би повдигнал разклатения руски имидж пред българското общество във времето на скъсани дипломатически отношения, но на това би се противопоставила най-вече Австор-Унгария, смятаща Западна Македния за своя сфера на влиние, както и Великобритания, която не би допуснала разширение на автономната област до Бяло море. Така че руското твърдение как можели по-лесно да уредят присъединяването на Македония към Източна Румелия, отколкото Съединението й с княжеството, не изцяло, но до голяма степен е пропаганден и реално важи единствено за днешна Благоевградска област и евентуално хиндерландите на Щип, Кочани Радовиш и Струмица, тъй като тази територия и без това по време на Берлинския конгрес се е обсъждало да влезе в границите на автономната област, но абсолютно нищо повече предвид геополитическата обстановка по онова време. Относно това, че ако не станело тогава през Балканската война сме щели да нападаме първо Пловдив, ами нелепо е. Турски войски в областта не е имало, а е било повече от ясно, че евентуално тяхно навлизане ще бъде посрещнато с кървава съпротива, имало си е международни миротворчески сили, изобщо султанът е бил наясно какъв автогол ще си вкара ако го направи, така че просто не би посмял в нито един момент от годините след 1885. Относно това дали би имало други удобни моменти за Съединение след 1885 ами мисля, че са два без значение дали Източна Румелия би се разширила териториално или не дотогава. Единият би бил при избухването на гръко-турската война през 1897, когато вниманието на турците би било заето изцяло с гърците и няма да могат да отреагират на един такъв внезапен акт, другият след младотурската революция, когато Независимост и Съединение напълно биха съвпаднали и когато турците предвид напрегнатата вътрешна обстановка пак не биха могли да реагират. Главен проблем на по-късното Съединение обаче е и това, че на България ще й отнеме доста повече време да създаде достатъчно боеспособна армия, защото няма да има източнорумелийския ресурс, резултат от който са 2ра Тракийска, 3та Блакнска и 8ма Тунджанска дивизия. За съответния период военният бюджет на Източна Румелия като дял от БВП би продължил да бъде в пъти по-малък от този на Княжеството.

Стара практика е на един доказан престъпник да му се приписват повече грехове отколкото реално има, примери в историята много. В случая, Дийф, смятам, че и ти приписваш на Борисов повече грехове отколкото има. Че краде яко от различни инфраструктурни проекти е факт, че се стреми чрез прокуратората да унищожи едни за да може други да станат по-богати и да го крепят на власт също е факт. Че се навежда на кого ли не по най-унизителния начин за да не получи външен натиск, който да го катурне също е факт. Че е наглец, който твърди, че видите ли нямало осъдени едри риби защото нямало корупция също е факт.Но това за "милионите българи, докарани до просешка тояга", просто не е вярно. Това беше вярно за Андрей Луканов и Жан Виденов, но не и за Борисов. Да, България си остава най-бедната държава в ЕС с най-високи нива на коруция, но все пак откакто сме влезли в ЕС цената на хляба и други стоки от първа необходимост се е вдигнала с не повече от 30 %, докато заплатите са близо 3 пъти по-високи, така че покупателната способност на средния българин е видимо по-голяма отколкото беше тогава. Проблемът е в друго - той разду прекомерно администрацията с цел създаване на твърд електорат вместо да създаде електронно правителство, както и закони, с които да скочат инвестициите и така тези, които са сега в държавната админситрация, да създават реален продукт, което вместо на 27мо би ни изстреляло на 17то място в ЕС примерно, което далеч повече отговаря на българските ресурси, население, територия и т.н.т. И това само за да угоди на своите хора. Отделно почти всичките му строителства с европари са под всякаква критика относно качеството. Също така можеше да освободи средства, които да стимулират раждаемостта сред по-образованата част от населението (в Полша това си е налице), и това не направи, защото му се краде. Разликата при рязането на хляба между него и БСП е, че последните подхвърляха само трохи, той подхвърля хапки на народа, но в никакъв случай цяла филия както правят корумпираните политици в развитите страни, това няма и да го направи.

Борисов в никакъв случай няма за цел да вади България от ЕС и НАТО. Той просто иска да бъде с всички силни, мисли се за големия лавиращ без да си дава сметка, че като седиш на два стола рано или късно падаш. Той просто се стреми да цоца евросредства, от които да се възползва лично заедно с приближените си, които са криминални типове, забогатели в първите 15 години на прехода с руска благословия и съответно евросредствата, които България получава, в голямата си част са връщане на дългове към определни руски кръгове и възможност за руската мафия да има достъп до въпросните евросредства. За Русия ако не мястото ни в НАТО, то поне мястото ни в ЕС е важно да се пази, защото така местната върхушка има достъп до европари. Относно НАТО да, там имат интерес да излезем, но Борисов едва ли има, защото трябва да е прекалено луд за да си спечели враждебността на САЩ от една страна и от друга повечето страни от ЕС са членки и на НАТО, едно наше излизане от НАТО може да ни постави във вътрешна изолация в ЕС, което означава и край на евросредствата, от което губещи са и българската, и руската олигархия.

То при Игнатиев не е само случая Хаджипенчович, ами и действията му срещу Екзархията, но като цяло ако трябва да теглим везните от Александър 2 и приближените му сме видели значително повече добро отколкото зло. Иначе ако говорим за руски злини към българския народ отпреди 1881 година спокойно можем да се върнем и в периода на руско-турската война от 1828-1829 година, когато въпреки солидната помощ от българските доброволци и действията на Мамарчев изобщо не сме споменати в Одринския мирен договор, а като цяло и в следващите години Николай 1 системно пречи на всякакви опити за автономно българско княжество по подобие на двете румънски и сръбското. Но вижте само как свършва той - не знам дали беше конкретно инфаркт или нещо идентично, но той е сринат емоционално вследствие развитието на Кримската война и така умира. Следващият българомразец на руския трон Александър 3 пък умира от бъбречна криза. Два пъти съм имал такава, преживял съм я, но ако човек не я преживее ето това е една изключително мъчителна смърт, болките са ужасяващи, при него със сигурност са били и по-нетърпими отколкото при мен след като се стигнало до смърт. И накрая некадърникът Николай 2 вследствие на тоталната си антибългарска политика не само е зверски убит, ами даже не умира като цар, имайки предвид колко унизително е принуден да се откаже от трона, отделно че последното, което вижда преди да умре вероятно са изстрелите по семейството му. Да, и Александър 2 е убит, но за разлика от споменатите българомразци нито се мъчи, нито е унижен приживе по какъвто и да е начин, нито непосредствено преди смъртта си става свидетел на злини върху семейството му.

Хайде и аз да кажа нещо по въпроса. Колкото и повърхностно да прозвучи катогорично сме си благодарни, ако бяхме неблагодарни нямаше у нас да има толкова паметници, посветени на тази война, в която по-известните руски офицери, участвали в нея, са си солидно почетени, както и тогавашния руски цар. Вече ако за руснаците благодарността се изразява не в паметници както е редно, а в сервилност и постоянно навеждане, както и водене от наша страна на политика срещу интересите ни за да угодим на техните интереси, ами техен си проблем. Само че има и една друга историческа истина, за която съм готов да споря с който и да било руснак и русофил, а именно с това Освобождение Русия изплаща на България един съществуващ от 9 века исторически дълг. Защото ако през 19 век без тях ние нямаше да имаме освобождение (факт е, в онзи момент че друга велика сила не е имала намерение на воюва срещу Османската империя в наша полза), то през 10 век те без нас нямаше да имат просвещение. Какво щеше да бъде днес Русия без да получи от нас азбука и без да получи от нас християнството (преди схизмата, но понеже е получено от нас логично впоследствие да се утвърди там в праволсавната си форма)? Ами на територията й щеше да има една сбирщина от езичници, мюсюлмани, може би чат-пат будусти, малко протестанти в днешна Северозападна Русия, които може би щяха са част от някоя скандинавска страна, на юг татарите сигурно биха властвали и до днес, а Москва можеше и да не съществува ако през 12 век нямаше вече изградена руска аристокрация със съответното културно и социално ниво, непостижимо без полученото от България 2 века по-рано, изобщо унитарна руска държава нямаше да има. А както и да го погледнем основите на тази унитарност и на руската нация са поставени през 10 век след като получават азбуката и християнството от България! Освен това Освобождението не оправдава по никакъв начин откровено антибългарската политика, водена от Царска Русия след 1881 до ПСВ, после и от СССР от ВСВ до 1989 година и в наши дни от настоящата РФ поне откакто я ръководи Путин. Специално отношенията със СССР са напълно нормални двустранни в периода от установяването на дипломатически отношения през 1934 до 1941 година, в основата на които е едно двустранно търговско споразумение, сключено от тогавашния управител на БНБ Добри Божилов, който заради тази си нормалност плаща с живота си чрез т. нар. народен съд.

Пандора, започвам да си мисля, че имаш някой некомпетентен близък човек в държавната администрация или че ти самата си заемала пост, за който не си компетентна и гледаш доста завоалирано да оправдаеш назначаването на хора без ден трудов стаж в съответната сфера за министри. В туризма видите ли кадърните и компетентни хора си имали частен бизнес и щели да бъдат обвинени, че видите ли ще се насочат към конкретна фирма ако им се даде министерството. Да, ама не! Председателят на съюза на екскурзоводите например няма своя частна фирма, а със сигурност е милиони пъти по-подходящ и компетентен за този пост от някоя си Ангелкова или някоя си Николова. Преподавател в някой от университетите, в които се изучава туризъм, в чиято биография обаче има не само преподавателска дейност, а и разнообразен опит в практиката (познавам професор, който навремето като бях студент ми водеше упражнения като главен асистент и който си е извървял цялата стълбичка, бил е екскурзовод, поредставител, хотелски управител, шеф на борда в конкретен курорт, изпълнителен директор без да е собственик на туроператорска фирма), също е милиони пъти по-подходящ и достатъчно независим, има куп хора с опит като хотелски управители, които обаче не са вързани доживот с един и същ чорбаджия. Така че тезата ти, че назначаването на неспециалисти за министри е правилно, за да не се назначават обвързани специалисти от частния бизнес, издиша. Както в туризма, така и във всяка друга сфера, си има достатъчно специалисти, преминали през различни работодатели, извървели съответната йерархична стълбичка без да са обвързани по начин, който да дава привилегии на едни акули в съответния бранш, за сметка на други такива. Но в конктетния случай с Николова дори управителя на хотел или шефа на маркетинговия отдел към същия хотел, в който Валери Симеонов има дялово участие, да беше станал министър пак е по-малко зло. По-добре компетентен зависим отколкото некомпетентна калинка, която само да се излага когато трябва да предприема ключови за развитието на отрасъла действия и срещи с хората, от които той зависи. Така че, Пандора, тук не е въпрос на лично мнение и лична преценка, а на факти. Ако някой ти каже, че небето е зелено, а не синьо, това не е въпрос на лично мнение и лична гледна точка, а на сбъркано цветоусещане, наречено далтонизъм, което обаче не променя факта, че небето е синьо. Съответно ако някой каже, че неспециалист става за министър в съответната сфера, това не е въпрос на лично мнение и лична гледна точка, а на вредно политическо безхаберие, което обаче не променя факта, че един министър е задължително да е специалист в сферата си, макар и да не е узаконено. Ако изобщо ще се прави нова конституция, това е редно да залегне в нея, ама при този ни политически елит за жалост няма как да се случи, дано греша.

143 години след Шипченската епопея е крайно време да си спомним за един ако не забравен, то със сигурност неоценен подобаващо от българската историография национален герой. Днес Данаил Николаев е почетен единствено с това, че има булевард на негово име в София и една улица в Пловдив. Да ме поправи някой ако бъркам, но роденият в Болград през 1852 година патриарх на войската, както е бил известен до ВСВ и в далеч по-малка степен днес, май даже няма бюст-паметник. Когато говорим за опълченците на Шипка знаем, че значителна част от тях впоследствие стават офицери в БА, но около конкретния принос на най-заслужилите в епопеята не се говори особено. От Николаев по-заслужил за успешната отбрана на Шипка няма и това го оценява самият Александър 2, като го награждава с Георгиевски кръст 4 степен - най-престижният ордер на царската руска армия, който по време на руската кампания на Балканите освен него получава единствено командващия го генерал Столетов. Никой от другите руски генерали, познати на широката ни общественост (Тотлебен, Скобелев, Гурко, Радецки и т.н.т) не е награден с повече от 2ра или 3та степен, само генерал Столетов и поручик Николаев получват Георгиевски кръст за храброст 4та степен! Да оставим настрана, че като командир на рота от 5та опълченска дружина за засугите си Николаев е повишен от подпоручик на поручик, то си е нормално. По-важното е, че командваните от него части заради блестящото му командване губят само 7 души при Стара Загора и на практика напълно запазват боеспособност при изтеглянето си към Шипка. Там обаче им се налага да спират десетократно превъзхождащи ги османски части по единствения обходен маршрут, даващ възможност на османските части да се озоват в тила на Опълчението. Това става с една много рискова тактика, но слава богу дала положителен резултат. Николаев задържа стрелбата до последно, турците се приближават толкова, че си мислят, че малобройната опълченска рота ще се предаде, но са обстрелвани от максимална близост, което ги изненадва и така пестенето на патроните за последния момент е причината Николаев да постигне целта си, а именно откривайки плътен огън първи подчинените му да неутрализират смазващото числено превъзходство на турците чрез максимално точна стрелба, която не само да ги обезкърви, но и да не им даде възможност да отвърнат на огъня. След като впоследствие Николаев се отличава и при Шейново, идва и признанието от руския цар, каквото както вече писах с изключение на Столетов друг руски висш офицер участвал в тази война не получава. Ако някой се е чудил на какво се основава твърдението, че българите спасяват руската армия на Балканите от катастрофа вследствие боевете при Шипка ами именно на това, че точно по оценка на руския цар един български подпоручик, повишен в поручик, допринася повече от когото и да било друг, пак казвам по оценка на Александър 2. По-нататък Николаев служи в източнорумелийската войска и участва в изграждането на гимнастическите дружества (по-конкретно това в Казанлък), като през 1880 година е повишен в чин капитан по настояване на губернатора Алеко Богориди, защото със своите части потушава един метеж, организиран от турски башибозуци в Хасковско. Тяхната цел е да предизвикат хаос в автономната област, който от своя страна да даде повод на султана на вкара редовни турски войски в Източна Румелия (има право според Берлинския договор). Тези намерения са пресечени именно благодарение на Николаев, а след като е повишен в чин капитан, той е поканен да напусне източнорумелийската войска и да оглави рота в 54ти пехотен Мински полк (дислоциран в областта като част от международните сили за сигуност в автономната област) за 2 пъти по-висока заплата, но макар да е получил военното си образование в Русия, Николаев отказва, защото дори на формална служба при султана, той държи да си остане български офицер! В това си патриотично амплоа няма по-авторитетен от него в Пловдив в онези години, има уважението дори на султана, естествено и на Богориди (и то след като при идването на последния през 1879 година Николаев е казал, че на човек с фес не рапортира и така Богориди от началото на управлението си носи калпак), който в отговор на руския натиск българите да не бъдат повече от капитани, го повишава в майор през 1883 година. Стигаме и до Съединението. Каже ли се то, първото име, което изплува в съзнанието на средностатистическия българин е това на Захари Стоянов, донякъде и на Чардафон. Но Захари Стоянов, ако правим аналогия с киното, е просто човекът, дал идеята, а реално Николаев е сценарист, режисьор и изпълнител на главната роля в този акт, Чардафон изпълнява реално поддържащата роля. Защото именно Николаев е този, който с авторитета си консолидира българските войници в областта и ги кара да се закълнат във вярност в Батенберг, но още по-важното е, че Николаев е този, чиито авторитет те зачитат, а не автопритета на генерал Фон Дригалски както трябва да бъде по документи, Николаев на практика прави една много бърза мобилизация зад гърба на официалната власт в областта и именно това прави преврата възможен. Не бива разбира се да пренебрегваме ролята на БТРЦК в областта, но ако не се бяха обърнали именно към Николаев, нямаше как да се получат нещата, защото както признава в навечерието на Съединението дори имащият лична неприязън към него Райчо Николов, от Николаев по-подходящ за тази работа няма. Като питали Райчо Николов за тази лична неприязън помежду им, той казал, че това си е частна работа, която не бива да пречи на подготвяното велико дело. Впоследствие като се разбира, че България ще воюва със Сърбия, а не с Турция, именно блестящите организаторски способности и авторитет на Николаев са причината за прехвърлянето на източнорумелийската войска от турската към сръбската граница, а по-нататък именно той поема главното командване, което се оказва решаващо, за да могат боевете да се пренесат от българска на сръбска територия и така войната е спечелена, като Батенберг първо повишава Николаев в подполковник веднага след Съединението, а след битката при Пирот и в полковник. Целият този принос на Николаев впоследствие не е много коментиран от историографията ни и май причините са си политически. Как да допуснеш хората масово да възприемат за национален герой човека с най-голям принос за потушаване на русофилските бунтове през 1887? Как да допуснеш хората масово да възприемат за национален герой кръстника на Богдан Филов и Симеон Сакскобурготски? Как да допуснеш хората масово да възприемат за национален герой човека, който от 1886 до самия край на живота си през 1942 винаги публично е твърдял, че Русия пречи на националното ни обединение? Иначе приносът на Николев не се изчерпва с Шипка и Шейново през 1877-1878 и с Пловдив и Пирот през 1885. Като военен министър в периода 1907-1911 той спира всички далавери от доставките на оръжие и реално е с основен принос за боеспособността на БА през Балканската война. Всъщност немалко доклади на военното министерство от онези години сочат, че макар и с по-нисък мобилизационен резерв, БА откъм военно оборудване е била в по-добро състояние да воюва през 1908 година като се обявява Независимостта, отколкото през 1912. За финал на този пост ще кажа, че е прекалено срамно този човек да е толкова неизвестен за широката общественост, че дори не попадна в класацията когато преди 13 години се гласуваше за най-велик българин.

Причината е, че Фердинанд много добре е знаел какви са връзките на Димитриев с Русия и както е известно поне до Балканските войни царят си е търсил подкрепа от Петербург. Съответно е било съвсем нормално да дава привилегии на един човек на руснаците, в случая най-нафукания. Да, Фердинанд е бил резервиран към руските агенти-прератаджии от 1886, но си е имал политически мотиви да ги държи доволни от положението им. Естествено давал си е сметка, че са му потенциални врагове, но в политиката (и не само) максимата "дръж приятелите си близо, враговете още по-близо" си съществува от памтивека.

Япония е била на косъм да капитулира малко преди самите бомбардировки, но все пак управляващите в последния момент се отказват от планираната безусловна капитулация. Така или иначе е било въпрос на време дори без атомните бомбардировки предвид глада и всички други поражения и по море, по суша и по въздух. Но мкаар че ще прозвучи цинично предвид пораженията по Хирошима и Нагасаки, за човечеството нямаше да е по-добре ако тези бомбардировки бяха избегнати, защото светът нямаше да научи колко разрушителна е силата атомните бомби толкова бързо след създаването им. И съответно впоследствие те нямаше да бъдат този възпиращ фактор от глобални конфликти.