100$

Тръшкай се, както и да изчисляваме средна скорост, на движението на лъчите в интерферометьра на Майкелсон, тя си остава средна, така че не влияе на картината, понеже лъчите от двете рамена пристигат едновременно на екрана. А Аберацията е двойна с противоположни знаци и се компенсира като цяло, и това не го знаят и затова си мислят че няма ефирен вятър. Доплеров ефект няма щото също се компенсира, тези компенсации, и на доплеров и на аберация и на скорост, не могат да допринесат эа наблюдаема променящас в времето интерферентна картина. Следователно опита на М и М отива на боклука, заедно със СТО и ОТО. А ти върви да пасеш овцете.(:

Смехурко тъп, нали моториста се движи в едната посока с 60км в час, а в другата с 40км в час. Значи общо е пътувал 2 часа. Експеримента е такъв че в него не са отчетени взаимнокомпенсиращи се аберациони ъгли и доплерови честоти. В следствие експеримента, става ясно че не е коректен, и не може да послужи за проверка на етерен вятър, и изводите от него, не са правилни.

Какви криви сметки си направил, ако средна скорост намерим като делим общият път софия пловдив на цялото време за пътуване което е 2 часа а пътя е 400 километра, излиза средна скорост от 200 км в час а не 48. Там е работата че в чертежа който си дал не са отчетени ефектите на компенсирането на Аберацията и доплер. Авторите на твоя чертеж не са били толкова прозорливи та да забележат че има двойна аберация, която се взаимокомпенсира заедно с ефекта на доплер.

Средната скорост може да се намери и както казваш , но може и като средноаритметично от отделните скорости, и двата метода дават един и същ резултат, макар че вторият е по популярен. Както казах за Аберацията си дал друг чертеж а не този от сайта който е оригиналния и на който се вижда двойна аберация. Това го правиш за да заблуждаваш , но номерът не минава.

Прав си.

Ма ти и по елементарна аритметика си бос. Точно със средноаритметично се намира средна скорост. За Аберацията си дал друг чертеж, а не този от статията която изтъкнах тук, навярно за да заблуждаваш. С такива евтини номера можеш да минаваш само пред баба си. Всеки може да види двойните и противоположни ъгли на Аберацията които се получават от оригиналния чертеж, който го има в статията която я актуализирах тук.

Средната скорост на моториста от примера ти, е скороста на движението на светлината в интерферометьра, без наличието на етерен вятър. А двойната аберация от източника и отражателят, е със противоположни ъгли, и затова се компенсира като цяло.(:

Щом опита е погрешен , значи и изводите от него са погрешни.

Компенсират се избьрзванията и забавянията и остава средната скорост на лъчите в интерферометьра, която скорост е всъщност скоростта на светлиния лъч в интерферометьра на Майкелсон без наличието на етерен вятьр . Примерът ти за средна скорост по пътя софия~пловдив, е некоректен. А за Аберацията също се компенсира, понеже има двойна аберация, един път от движението на източника, втори път от движението на отражателят в интерферометьра. Тези неща обаче са само разбираеми от умни и непредубедени

Скороста на светлината се компенсира, един път във посока срещу вятъра, се забавя, и втори път по посока на вятъра се забьрзва сьс стойност на предишното си забавяне , Така че в краен резултат остава със непроменена скорост. Аберацията също се компенсира, от чертежа не си разбрал, че се получава аберация със отрицателен знак на ьгьла спрямо положителния аберационен ьгьла, така че двата операционни ьгьла се взаимокомпенсират. Ама то сьс неистови вопли не става, също и с релативистки инат. Иска се ум за да се разбере, а ти си лишен от такъв.

Нищо не си разбрал от статията и само се пенявиш, аберацията също се компенсира.

Не се ли усещаш охлюв изпълзял, че плещиш глупости, пътя няма как да е еднакъв а времената различни, освен ако скоростта на лъчите да е различна по пътищата и във итерферометьра. Очаквах да изпълзиш от дупката си.:)

Как установяват че ТО е грешна, нали тя е следствие на експеримента на М&М , той пък е некоректен, значи трябва да се коригира и след това да се реши дали ТО е грешна. Нужен е нов експеримент подобен на ММ експеримента но лъчите да пътуват по не затворени пътища.

Автора е открил грешки в експеримента, поради пълната компенсация на доплеров ефект и аберация. Всякакви опити със интерференция от този вид, са обречени на неуспех. И то поради същите причини. За да имат смисъл такива опити със интерференция, те трябва да се провеждат със установки, по чиито пътища светлината да пътува без да се отразява. Лъчите да не пътуват по затворени пътища.

Който го интересува може да прочете в тази статия http://sceptic-ratio.narod.ru/fi/es10.htm

Ново разбиране за етера, той вече не е физическа среда, а качество на пространствовремето, което се влияе от скоростта и енергията, така налага абсолютната скорост на светлината, без за това да са необходими оптически среди, или пък абсолютни или относителни етери.

В ред на тези мисли, не е задължително Лоренцовия етър да има качествата на отправна система, защото той не е вещественна среда запьлваща световното пространство, а се явява като качество на самото пространство.

Ако абсолютният етър на Лоренц, съществува, и оказва някакво влияние на телата движещи се през него, така че се появяват релативистки ефекти на забавяне на времето и съкращаване на дължините по направление на движението през етера, така че това ограничава и абсолютизира скоростта на светлината и телата, движещи се през етера, следва че релативистките ефекти са абсолютни и не може да се твърди че ги има и в отправната система покояща се по отношение на лоренцовия Етер. При това 1 постулат на СТО трябва да бъде отхвърлен.

Как абсолютният етър според теб определя абсолютната скорост на светлината. Абсолютният Етер трябва да е неувлекаем, но тогава опита на ММ Би дал ненулев резултат. И ако смяташ светлинната като частици, как това обяснява константната и скорост.

Щом смяташ светлината като фотони, за какво и трябва някаква среда, за разпространението и.

Правиш си автопортрет, и не само това, ти си също и интелектуален клоун.

Фотони движещи се в оптическа среда на вещество или вакум, имащи и вълнови и корпускулни свойства. Възможно е вълновите свойства на фотоните да са всъщност вълни в дадената оптическа среда, в момента когато фотонът препуска през тази среда, правейки вълна в нея, подобно на сърфист носен от водна вълна. Интерференцията при двойният процеп е всъщност интерференция на вълните на оптическата среда в която се движи фотона. Дрейфувайки в една интерферентна зона, фотонът дава и една вероятностна картина на попадение върху светочувствителната плака, известни свойства от квантовата механика. Ето един адекваъен модел на квантовомеханичните явления, обясним с аналогии от света на класическата физика.

И аз изказвам същото мнение, СТО е някаква хибридна теория, основаваща се на етърната теория на лоренц, и относителноста на галилей и лайбниц.

Е сега само на поговорки те избива, ясно защо , не си способен на анализ, само общи приказки и бягане по тьч линията, показване на нещо си уж направено и безхаберие

Ти как схващаш същноста на светлината, какво представлява тя според твоите представи. Вълни в някаква среда, без която среда е невъзможна светлината като вълнов процес, или фотон корпускула, на който не му е потребна някаква среда за да съществува.