100$

Точно вие релативистите нямате понятие за отправна система. Ама другите ви били криви.

Точно с ум съм тълкувал поговорките, за разлика от теб който ти липсва за твое съжаление. Сега пък цитираш някакви мъгляви препратки, че видите ли имало нещо дето било ужким показвало някакви си опити. Нищо същественно само безкрайни напъни, вижда се от пръв поглед че замазваш положението в което си згащен, и бягаш по ринга. Ма така може всеки тъп невежа. Давай по сериозно, или си решил със инфантилноста си да надвиваш опонентите.

Освен че скороста на светлината трябва да бъде изотропна във всяка една отправна система, втори постулат твърди че скороста на светлината трябва да е инвариантна във всяка една инерциална отправна система. Недей сега да си измисляш и нови постулати на СТО, както ти отърва.

Струва ми се че хем отричаш етъра, хем не можеш без него, твърдейки че няма експеримент който го потвърждава, но същевременно постулираш някаква оптическа среда за разпространение на светлината, която няма как иначе да се тълкува освен като етър. Или просто смяташ светлината като курпоскула, за която не е необходима някаква среда за разпространение и пренос, както например водата за водните вълни. Но тези курпускули се движат и влиаят от някаква относителна оптическа среда, така че скороста на светлината става вариантна когато движейки се в тази оптическа среда, тя и влиае, в зависимост от това дали се увлича или не от отправната система от която се замерва изотропията и инвариантността на скороста на свтлината.

Поговорката може да се тълкува и обратно, а за отправните системи, вече стана ясно на всички, колко си неграмотен.

Щом във физиката няма опит който дори и да загатва за съществуването на етъра, значи че той или не съществува, или е неоткриваем чрез сегашните технологични методи или остава варианта за нефизическа същност и качества на етъра.

От твоят тъп линк е писнало на мало и голямо, прочетен е не само от мен, ако имаше нещо резонно в него не само аз щях да бъда впечатлен но и останалите щяха да реагират , но се вижда че никой не го коментира, значи е поредната тъпня незаслужаваща да и се обърне внимание. Ти даже не си наясно и с терминологията за отправна система. Няма как ускоряващ се обект да сменя отправната си система разглежданият обект не може да се третира като инерциален дори и при безкрайно малки отрязъци от пространство и време, куца ти и диференциалният анализ, ама другите ти били криви. Освен това отправна система е понятие за конкретно материално тяло, което е в единствена отправна система,и не могат да му се приписват множественни отправни системи. Виждаш ли колко си заблуден и невеж по тематиката.

Под термина, " коя да е отправна система " се разбира всеки един материален обект от земята и обкръжаващият космос. Независимо дали се движи с ускорение или не, всеки материален обект може да бъде отправна система в която да се отчита изотропията на скороста на светлината. Но до сега е мерена изотропия на скороста на светлината само във земната отправна система, и на луната не са правени такива опити.

В линка който си дал, тривиално се споменава само опита на ММ , нищо повече, ама вече от колко време слушаме, една и съща песен, линка та линка. Ами така е като си хванат на тясно, само оправдания и то не извенителни. Ако ще показваш давай по сериозно, със своя презентация и съответно сьс легитимен интернет източник потвърждаващи тезата.

Няма експерименти които потвърждават втори постулат правени от други движещи се отправни системи, освен от земната отправна система. Опита на ММ включително и други подобни са правени само в земната отправна система . Така че постулатът С= винаги е равно на 300 000 км/сек, спрямо коя да е отправна система във вселената, си остава само един постулат.

Как оборват СТО.

Точно казано. И напълно резонно.

А ти имаш ли експериментално потвърждение че С= 300 000 км/сек, спрямо всяка една инерциална или не, отправна система във вселената ? Естествено че нямаш.

И излиза че и двете твърдения може да са погрешни, защото са невъзможно проверими чрез експеримент. Но аз ще преведа един факт който показва че скъсяването не е вярно. При доближаването до скоростта на светлината за наблюдателят размерите на телата трябва да станат нулеви, а ако е така то тогава, някои тела ще бьдат унищожени и след като скоростта на наблюдателят се преустанови заедно със размерите на наблюдаваните от него тела в отправната система която е покояща се.

Обърках се, така е СТО разглежда само инерциални системи. Това обаче не е толкова важно, по важното е да се знае че скъсяването и забавянето в лоренцовите трансформации, са само удобни но недоказани прийоми за да се обясни също недоказаното твърдение че С→ винаги е константна независимо от коя инерциална или неинерциална система я мерим.

СТО разглежда само неинерциални системи, престани да си измисляш небивалици, ти сега нова СТО ли ще въвеждаш. Скъсяването в СТО е само постулат и нито е експериментално установен, нито пък има начин да бъде проветено. Това прави СТО нефалсифицируема теория, затова тя трябва да бъде изритана от науката. А такива като тебе които я подкрепят трябва да бъдат игморирани от обществото.

Фотоните имат ненулева маса само когато са в движение. Фотони в покой не съществуват. И импулсьт им не може никога да е нулев, защото винаги са в движение един спрямо друг, кьм фотон не може да се прикачи отправна система. Така е според СТО.

На тебе ти трябват учебници по геометрия за 5 клас.

Поредните глупости, сферата не е двумерна повърхност, защото има обем. Май на тебе трябва да се пиши двойка по геометрията. Земната повърхност е само математически удобен модел за опис на двумерното пространство, и то в малък мащаб. Но в голям мащаб, вече не е, ъглите на триъгълник вписан в такъв едър мащаб , техният сбор вече няма да е равен на 180' а ще е по голям. Виждаш ли колко си неграмотен по геометрията а си тръгнал да се репчи.

Вселената по дефиниция е всичката известна и неизвестна материя. Ако пространството е със многомерна геометрия, то и материята трябва да съществува във всичките вьзможни мерности на пространството.

Там е работата че двумерното пространство вече не е такова при изкривяване във форма на сфера. Също както тримерното пространство, изкривено във някаква форма която може да се обясни само при още едно измерение на пространството. Мерността на пространството е геометрикоматематичен конструкт, изработен за да се опише геометрията на пространството.

Според космолозите не вселената се разширява, а пространството което е запълнено от нея се увеличава, а извън пространството няма вселена. Ако пространството е крайно то и вселената е крайна.

По горе съм го описал достатъчно ясно и коректно, вселената е понятие на което не може да се прикачи някаква смислена дефиниция за геометрична форма.

Няма пространство извън вселената, вселената заема всичкото пространство, макар и да е крайна количествено по отношение на познатото вещество което я изгражда. Така че не само не може да се дефинира никаква геометрична форма на вселената, но такава въобще не би могла да съществува.

Второто.