Опълченец

Едно си баба знае, едно си баба бае...

Може би не трябва да търсиш вероизповедание, което да пасва на тези твои възгледи, а първо да помислиш дали са верни или не. Отношението на човека към природата трябва да има някаква философска обосновка, а не да се обляга на чувствата ни. Иначе курбанът не е жертва, тъй като в Новия Завет след жертвата на Христос са преустановени старозаветните кръвни жертвоприношения, които са неин предобраз. Курбанът е просто почерпка, не жертвоприношение. Впрочем, приемеш ли Христос за Син Божий и Месия, както се пророкува за Него на стотици места в Стария Завет, вече приемаш апостолите, ранната църква и дори съборите. Следващата стъпка е да проучиш коя от „църквите“ е истинският наследник на ранната такава.

Само да отбележа, че утигурите са наричани също и витигори.

„Огурските“ езици са пълна подигравка – хунският, хазарският и аварският никъде не са засвидетелствани. Българският обаче е засвидетелстван и не е нито монголски, турски, или тунгусо-манджурски, ами си е чисто славянски. Ако спрем да се водим по немско-турските мантри от 18-19 в. може и да ни се отворят очите. Също прави впечатление как панонските авари в никакъв случай не трябва да бъдат свързвани с кавказките авари, нищо че идват точно оттам. А волжките българи, отишли на Волга незнайно кога и откъде, задължително са стопроцентови Кубратови синове. Тези думи не са изобщо „прабългарски“, а са навлезли при всички славяни още в праславянската епоха. Аз пък предполагам, че още Аспаруховите българи са били много хубави славяни и това се потвърждава от имената на владетели, крепости, невъзможността за смяна на езика, и всичко друго, което посочих в първоначалното си изложение. Ако бяха някакви азиатци, славяните нямаше да се смесят с тях, както това не е станало при монголското робство над Русия, и при турското над България.

Пълни глупости за пореден път, явно никой не я чете тази История славянобългарска! Още в началото на повестта си, Отец Паисий говори, че славянският род произлиза от Яфетовия син Мосхос, и че българският народ е част от този славянски род: „От целия славянски род най-славни били българите“; „Поради тая река Болга ония славяни се нарекли болгари“. В началото на „Историческо събрание за българския народ“ думата „славяни“ или „славянски“ се съдържа 15 пъти, и то в голяма част от тях се говори за „пра“българите.

То и да ги е имало календарните понятия в първописа, Именникът е писан след Умор, а не по времето на Авитохол или Гостун.

Това да не отричам действителността, че славянските народи съществуват, не ме прави панславист.

Тоест тюркското становище вече е изтикано в ъгъла до такава степен, че за да обясни липсата на тюркски доказателства, обявява „пра“българите за почти несъществуващи. Още малко и ще ги признаеш за славяни най-накрая.

Почти нищо не ти разбрах, а и не се вижда картата, но тези славянски езици не са били спуснати на народите, които ги говорят, от извънземните.

Благодаря ти за изложението! За да има някакво движение по разрешаването на този въпрос обаче трябва да се определи кои са били носителите на бъдещия български и на бъдещия сърбохърватски. Като че ли всички приемаме като безусловен разказа от училище, че склавените са се обособили в народите българи, сърби, хървати, словенци. Само че ето, че Танто прати запис за старината на сърбите, където се каза, че според съчинението на цар Константин Багренородни сърбите и хърватите се заселили на сегашните си земи по времето на цар Ираклий (7 век), т.е. след първата вълна славяни (склавените) и то от земите на днешно Немско. Същият Танто ни смята за наследници на анти, дошли от Украйна. Мисълта ми е, че за да разберем разликите в езиците, трябва да разберем кои са, откъде и кога идват тези народи. Ето я точната мисъл на Иловайски: „При такой теории нельзя понять, откуда же на Балканском полуострове явились именно два славянских языка: сербский и болгарский. Как и всякий другой язык, болгарский имеет разные местные наречия; но все-таки сам-то он откуда бы взялся, если бы неславянские болгары покорили разные племена славян, пришедшие на Балканский полуостров в разное время и с разных сторон?“ Тук говори за финското становище на Дринов, който явно смята, че славяните, които станали днешните българи са населявали полуострова постепенно. Иначе за мен славяноезичие при „пра“българите е неизбежно, тъй като те са били достатъчно многобройни, че да оставят значителни следи в езика, но такива няма и бегли. То и заради това, а и други причини, Тантин взе че ги превърна в управляващ род.

Може ли да разкажеш малко повече – откъде се черпят сведения, какво им е било снаряжението и т.н.?

Значи ти не следваш възприетия възглед, че съвременните българи сме наследници на първата вълна славяни – склавените, а на дошли с княз Аспарух славяни-анти? Не че смятам Уикипедия за достоверна, но в страницата за генетичното наследство на българите там, пише следното: „Some of the phenomena that distinguish western and eastern subgroups of the South Slavic people and languages can be explained by two separate migratory streams of different tribal groups of the future South Slavs via both: the west and east of the Carpathian Mountains, the western Balkans was settled with Sclaveni, the east with Antes...“ Същият Иловайски, който споменах в изложението, подкрепящ славянския произход на „пра“българите, всъщност ги смята за източни славяни и казва, че съществуването на два отделни славянски езика на Балканите свидетелства за славянското становище, тъй като иначе сърбите и българите щели да говорят на един език (подобно на хърватите и сърбите). Не казвам дали е вярно или не, просто ми е любопитна тази посока на мислене и се чудя дали някой знае нещо повече.

Не знам защо така възприемаш нещата, аз ти оцених градивните забележки. Добре де, като Борис е кънѧзь в „За буквите“, а Иван Асен е царь в Търновския надпис, това не е ли достатъчно? Също в апокрифния летопис, който го водят от XI в., българските владетели са царе. Но така или иначе, както каза Скептикът, оригинални старобългарски паметници от времето няма запазени, а гръцките достатъчно ясно показват, че има смяна на званието, все тая дали ще го наречеш „цар“ или „василевс“ – промяна е имало. Тъй като нямам цялото съчинение, а съм виждал да цитират тази част във връзка с българите, и предположих, че това е в някаква част от съчинението, където се говори за българите. От друга страна обаче пък имаме сведение, че „Румийа и Бурджан“ са области на „сакалиба“ и аварите. Цитатът ми е дословен от Заимова, а там пише „княз (каназ), затова и му се доверих, мислейки че „каназ“ е в арабския първопис, но след като не е така, не може да бъде използвано за доказателство, че канас = княз.

Доколкото знам няма такива примери, но от друга страна имаме следните надписи: „ΚΑΝΑΣΥΒΙΓΙ / CANESVBHΓΙ“ „ὁ ἐκ Θεοῦ ἄρχων“ „ΑΡΧΟΝ ΥΒΗΝΓΗ“ Гръцкото „ὁ ἐκ Θεοῦ ἄρχων“ ни насочва, че една част от думата трябва да значи „архонт, княз“, а смесеното „ΑΡΧΟΝ ΥΒΗΝΓΗ“ недвусмислено показва, че тази част е ΚΑΝΑΣ/CANES. Така че въпросът е как ще си я изтълкуваме нея, а званието „кънѧsь“ от старобългарските извори е твърде точно съответствие.

Доколкото съм запознат, руският от покръстването нататък има непрекъснато писмено наследство, за разлика от българския, чието писмено предание претърпява прекъсване по време на гръцкото робство, и още повече по време на турското. Освен това, съвременният книжовен руски е изграден въз основа на църковнославянския и на простонародния руски, за разлика от книжовния новобългарски, който е основан предимно на североизточните наречия. Така може да се обясни граматически по-запазения език на руснаците. Някои събеседници като уважаемия Танто продължават да бълнуват за някакви ханове, а иначе тази вметка в изложението беше за възможни по-незапознати с въпроса читатели. Крум в Хамбарлийския надпис се нарича „ΑΡΧΟΝ ΥΒΗΝΓΗ“. Това се вижда от всички източници, в които владетелите преди Симеон са архонти, а след него василевси. Освен това, в писмото си до цар Симеон, Роман Лакапин го обвинява, че иска да се нарича „цар на българи и ромеи“. Също, бл. Теофилакт Български в пространното си житие на св. Климент Охридски, пише че „ Наследил княжеската власт неговият син Владимир, който управлявал четири години и умрял. Наследник на всичко станал брат му Симеон, който и пръв бил провъзгласен за цар на българите.“ Ибн Хурдазбих (X в.), който е персиец по произход, но се е изучил в Багдад и пише на арабски, в книгата си „Пътища и царства“, с. 17, пише: „...Царят на славяните (сакалиба) се нарича княз (каназ)...“ Преводът е на Райна Заимова.

Възможността за „κανασ“ не е тълкувание основано на лични виждания, а на факта, че при наличието на собствена писменост българският владетел се нарича „кънѧsь“, а и арабите го наричат „канас“. Също, „υβιγι“ може ли да бъде разтълкувано като „от бога“ в друг език, освен в славянски?

Целта беше да го има становището подредено някъде, а и да се обсъжда. Не мисля, че яростно съм го защитавал, просто отговорих на възраженията на Евристей. Това със саловете и думата са просто странични неща, които обсъждахме, не са някакви заключителни решения и главни доводи на становището.

Хубаво, но ако българите са 1000% степняци, как се обясняват тези салове?

Не е ли псевдонаучно Телеф да се приравнява с Телец, като се пренебрегне отговарящата напълно славянска дума „телец“?

Ами, аз съм писал „лодки от тръстика“. И наистина това не са обикновени салове:

Кои етимологии по-точно не Ви харесват и как ги разграничавате от „не-псевдо“ етимологиите? Иначе с археологията си признавам, че не съм особено запознат. Можете ли да препоръчате някакво четиво по въпроса? Също да Ви питам, да не казвате, че склавените, антите и венедите не са използвали коне? Освен това е известно, че старовременните литовци също са пиели кобилешко мляко. Това прави ли ги степняци?

@sirБлагодаря за градивните забележки, ще ги имам предвид!

С Флавий Аспар обаче не може да бъде обяснен Исперих, а само Аспарух. Друг е въпросът кое е по-достоверно, но и дори и Аспарух да е готско или иранско, това е само едно име от всичките останали, които както видяхме, са очевидно славянски. И какво, ако някой днес ти каже, че говори словенски и български, това означава ли, че българският не е славянски? Какво значи удобни сведения? Аз си мислех, че търсим истината, но Вие май не разсъждавате така... И кои са тия много източници, освен св. Теофан, където се прави сравнение с обединеното им положение??? А аз кога казах, че българи = склавени? Ясно е, че това са отделни племенни групи. Аха, значи Севар не е славянско, а латинско име, много убедително на фона на другите български имена.. Е и? В едното сражение са на суша, в другото по море - същото и с българите. Срещу Тракийския Херсонес са тръгнали с лодки.

Здравейте! Отварям тази страница с цел излагане и обсъждане на становището за славянски произход на древните българи, тъй като по мои наблюдения немалко събеседници го поддържат, но такава тема и ясно излагане няма. Славянски произход ще рече принадлежност към славянската народно-езикова група, т.е. сродни по език и кръв народи като чехи, поляци, хървати, руси и пр. За да се избегнат излишни стълкновения относно името на тази общност, пояснявам че „славяни“ е руско произношение на старобългарското „словѣне“. Важно е също да отбележа, че славянското становище е отделно от тракийското. Главни доводи за славянския произход на древните българи: 1. Езикът: а) Единственият писмено засвидетелстван български език е славянският, липсват доказателства за наличието на някакъв неславянски „прабългарски“ език. Откакто българите имат писменост винаги са писали и говорели на славянския български език, следователно по подразбиране са говорели на него и преди това, и за да се приеме обратното, трябва да се дадат неоспорими доказателства, което обаче не се случва. Обикновено като доказателства за „прабългарски“ език се сочат написаният на славянски „Именник на българските князе“, както и големият преславски надпис, съдържащ няколко спорни думи, които могат да се разтълкуват през всякакви езици. От друга страна, българите притежават неизчерпаема книжнина на чист славянобългарски език, с около 0,1% тюркски и ирански заемки. Ако древните българи бяха нещо различно от славяни, то несъмнено старобългарският език щеше да е пълен с „прабългарски“ думи. Димитрий Иловайски, знаменит руски историк и един от защитниците на славянския произход за сметка на финския (предшественик на тюркския възглед), казва: „Ако предположим, че българите наистина са били финско племе, което се е подчинило под влиянието на покорените славяни, то и в такъв случай, разбира се, то би изгубило своята народност не изведнъж, а постепенно; то би оставило не няколко думи, а дълбоки дири в езика, и не само в речниковия състав, но и в граматиката. Освен това, в такъв случай би трябвало да произлезе смесване на двата езика; а от това смесване би трябвало да се появи нов тип от друг език, даже и при пълното обладание на славянския елемент. Вместо това в IX и X в. ние виждаме необикновено богато развитие на българската писменост с чист славянски език. И каква писменост! Която е легнала в основата на всичката славяно-християнска образованост.“ б) Невъзможността св. цар Борис-Михаил да „жертва прабългарския“ и да приеме славянския като църковен и държавен език. Всъщност делото на царя, освен в самото покръстване, се състои именно в това, че той е успял да го направи без българите да бъдат подложени на претопяване от страна на гърците. Затова е и борбата за независима църква и богослужение на свой език. Но ако се приеме, че българите са били нещо различно от славяни, то защо му е, бидейки неславянки българин, да избира славянския, а не „прабългарския“ за църковен и държавен език, обричайки така народа си на претопяване – именно това, от което всъщност се опитва да го избави? Някои ще кажат, че „прабългарите“ са били изключително малко на брой, но това е недоказано твърдение, опиращо се именно на предположението, че не са славяни (по-подробно за броя им вж. по-надолу), а и дори да бяха малко, цар Борис несъмнено щеше да отстоява техния род и език и да опита да издейства превод на неславянски български. В крайна сметка, целта му, като истински вярващ, е била народът да разбира Писанието, а може ли той да пренебрегне своя собствен род? Именно заради това фантасмагорично „жертване на прабългаския“, цар Борис е разглеждан дори и от учители по история като „родоначалник на българския народен нихилизъм“ и „унищожител на прабългарската народност и език“. в) Невъзможността за превръщане в славяни – Юрий Венелин, основоположник на славянското становище в съвременната наука, сполучливо привежда довода, че превръщането от тюрки (или неславяни въобще) в славяни, без да остане следа от тюрките, трябва да се е случило между 680 (идването на Аспарух) и ок. 863 (покръстването), тъй като Св. Писание и Литургията са преведи на известния ни славянски език. Както казахме, дори и малка част от българите по това време да са били тюрки, то без съмнение щеше да последва превод и на техния език, но за такъв не са писали нито ромеите, нито който и да е друг техен съсед. Претопяването на многоброен властващ народ за 183 години е нещо, което напълно противоречи на законите на историята. Гърците, които за 2,000 години превратности, чужди владичества, смесвания с всякакви чужди народи: перси, македонци, римляни, франки, венецианци, славяни и накрая 400 год. турци, не изгубили своя език, а той само претърпял известна промяна с течение на времето, бидейки предимно в подчинено положение. От друга страна се твърди, че тюркският език (или какъвто и да е неславянски), не просто се изменил, но и напълно се превърнал в славянски за 183 години, бидейки господстващ, без да остави ни най-малка следа в славянския. Ю. Венелин казва също, че неславянските българи не са щели да се смесят навсякъде със славяните и езикът им е щял да се запази и до днес в някои места в България, което обаче никога не е било. Друг негов довод е, че многочислените българи са щели да претопят покорените славяни, а не обратното, както и че при идването си, Аспарух преселва северите и седемте славянски колена в различни части на държавата, така че те дори не съжителстват с Аспаруховите българи поне до времето на княз Муртаг. Друго ясно доказателство против тази постановка са Алцековите българи, които се заселили в Италия ок. 662 г. След 787 г. Павел Дякон свидетелства, че те употребяват латински, но не са изоставили майчиния си език. Т.е. за най-малко 125 г. Алцековите българи, несъмнено бидейки малцинство, и то подчинено, не са изгубили езика си, а според това, което се твърди, Аспаруховите, бидейки властващи и несъмнено многочислени, са изгубили езика си за почти същото време. Виждайки безпочвеността на тази теория, можем да заключим единствено, че Аспаруховите българи са били славяноезични от самото начало. в) Лични имена със сигурен или вероятен славянски произход: Авитохол – от слав. ꙗвити „да явя, открия, разглася"; Гостун – от слав. „гость“ + наставка „ун“, срв. славянските имена Перун, Владун, Годун, Белгун и др.; Кроват – от слав. крꙑти „пазя, покривам“, срв. с хърватския предводител Χρωβάτος (Хроват) Безмер – от слав. „безмерен“; Боян/Баян – от слав. „бой“ + наставка „ан“; Котраг – срв. със старочешкото име Кутра, също и с бълг. кутре; Исперих/Есперих/Аспарух – може би свързано със слав. „перо“, срв. съвременното бълг. име Паруш; или от праслав. *per- „удрям, посичам“, срв. съвр. български глагол „первам“, откъдето се предполага, че идва и Перун; Тривелий/Тервел/Тербел – „Трижди велик“, срв. стб. „трьвелiй“ („ь“ се чете като звук между „е“ и „и“); или пък от требити „укрепявам, устроявам“, срв. със славянската област Тервуния/Тербуния „укрепено място“ Кормесий – свързано със стб. кръмьникъ - „кормчия“, или с кръмити - „кърмя, изхранвам, отглеждам, пазя“; Севар – слав. „сѣверъ“; Кормисош – същото като Кормесий; Телец – няма нужда от превод; Крум (записвано и като Крумн, Крем) – „крепък“, срв. с чешкото krumlov „крепост“, сродно с руското „кром“ и „кремль“; Звиница – срв. слав. ꙁвѧщи (произнася се звенщи) – звекам, звъня + наставка „ица“; Житкомир – слав. жыти „живея“ + мир „свят“; Маламир/Маломир – „малък свят/малка мярка“; Пресиян – слав. „Пре-сияен“, срв. с княз Пресиян, синът на цар Иван Владислав; Борис – от слав. „борещ се“; Владимир – стб. Владимѣръ: владь „власт, могъщество“ + мѣръ „велик“, и пр.; г) Славянски имена на градове, предимно от ПБЦ: - Плиска, Преслав, Варна, Шумен, Перник, Бъдин, Велбъжд, девет града с името Бѣлград, основавани от българите, и мн др. - Летописците Теофан и Никифор ясно казват че „Онглос“ е българска дума, а тя отлично отговаря на старобългарската (т.е. славянска) дума ѫгълъ (чете се онгъл или ънгъл), съвременно изговаряне „ъгъл“. Това предположение се потвърждава и от славянското племе угличи, населявало областта по-късно, а също и от начина, по който турците я наричат – „Буджак“ (тур. ъгъл); - Патр. Никифор казва, че областта Загоре (букв. „Зад планината“) „се нарича сега“ Загоре, т.е. след присъединяването ѝ към България по времето на цар Тервел; - Гореспоменатият Иловайски отново казва: „Въобще след българското появяване на Балканския полуостров ние виждаме твърде бързо умножаване на славянски географски названия в Мизия, в Тракия, в Македония, в Епир и даже в самата Гърция, и никакъв признак от фински названия. Тук започваме да срещаме множество такива имена, които сякаш са били пренесени право от Русия, каквито са Вишеград (Вишегория), Смолян (срв. руското Смоленск – б.м.), Остров, Верея (и до днес съществува руски град и множество села със същото име – б.м.), Преслав (срв. Переяслав – б.м.), Плиска (или Плисков, срв. руското Плесков, старо название за Псков – б.м.)“; - Вж. също и основаният от Алцековите българи град Бояно (срв. бълг. Бояна); д) Звания – макар да не са особено добър довод за произхода на определен народ, тъй като лесно се заемат от други, все пак българските звания са преимуществено славянски: - канас/канес убиги = кънѧсь оу бiги слав. „княз от бога“; Това предположение се потвърждава и от обстоятелството, че владетелите преди Борис, а и самият той, по-късно, при наличието на българска писменост, винаги са наричани князе. Предположението, че Борис променя званието си от „хан“ на „княз“ е безпочвено и не се основава на никакви исторически свидетелсва. Също така, „Бiг“ е украинска диалектна форма на думата „Бог“, а българите идват именно от земите на Украйна. Съдейки по надписите, „κανασυβιγι“ и „ὁ ἐκ Θεοῦ ἄρχων“ са едно и също звание на различни езици, т.е. на български и на гръцки, като „ас“ не е гръцко окончание, а част от българската дума, тъй като „канас“ е посочено като звание на българите и от арабския летописец Ибн Хуразбих, а в арабския език такива окончания няма. - жупан – думата се използва и в сръбски, хърватски, словенски, словашки, руски; - болярин – от слав. болïй – по-голям, т.е. буквално „големец“ - боил (βοιλάς – воилас) – вероятно от „бой“ или праслав. *vojь „воин“, също е възможно да е думата „болярин“, съкратена или изкривена от гърците; - ватах – вероятно свързано с „вожд“, вж. ПИЕ *wodʰók(o)s - Също и Боян, Аспаруховият брат, носи званието „бат“ пред името си, което до ден днешен в славянските езици се използва като уважително име за някой по-възрастен или по-старши, срв. българското „батко“, „баща“ „бай“, а също и руското „батюшка“, украинското „батько“ (баща) и беларуското „бацька“ (същото); - По думите на Скептика, в наречието на живеещите в региона Молизе има една славянска дума, която лично е чул, а именно: кунзе „главатар“, от думата княз; 2. Местообитания – няма никакви свидетелства за българи извън Европа, следователно твърденията, че те идват от Сибир, Памир и пр. са недоказуеми. Най-далечното сигурно споменаване на българи е на реката Кубан, откъдето, както се вижда от изворите, рано се преселват в земите между Дунав и Азовско море, т.е. днешните Южна Русия, Украйна, Молдова, Румъния, като се наблюдава препокриване с местоположенията на склавените: - Прокопий накратко за началото на българската история: утигури и кутригури (българи) обитават между Понт и Меотида, т.е. при река Кубан, а съседи на север са им антите (източните славяни). Земите между Дунав и Меотида (Азовско море) обитават готите, които българите нападат, побеждават и прогонват – някои от готите се заселват в Таврида, други се изселват като федерати в Тракия, а трети тръгват за Италия начело на Теодорих. Кутригурите заемат местата, на които преди това са живеели готите, а утигурите се връщат по бреговете на Меотида и в източната част на Таврида. Кутригурите, макар и да получават ежегодно големи дарове от ромейския цар Юстиниан, често преминават Дунава и правят нашествия в ромейските области, ту като съюзници, ту като неприятели. Прокопий пише, че по времето на цар Юстиниан I хуни, склавини и анти (според Йордан българи, склавини и анти) със своите почти ежегодни нашествия са упостошили Илирия, Тракия, Гърция, Тракийски Херсонес и всичките страни от Йонийско море до преддверията на Цариград; - През 482 г., император Зенон, притиснат от готите, се обръща за помощ към българите, които се славели със своята непобедимост (според акад. Державин, живеели в Причерноморските и Приазовските степи); - През 488 г. българският вожд Бузан в съюз с гепидите воюва срещу готите в поречието на р. Сава (недалеч от днешен Белград); - 499 г. – грабежи на българи в Тракия; - 501-502 г. българи бродят из Илирик и Тракия; - 514-515 г. българи участват в бунта на Виталиан срещу цар Анастасий I; - от 535 г. изворите говорят за нахлувания в полуострова на гепиди, българи, хуни и котригури; - 538 г. нахлуване на двамата български князе Вулгер/Булгар и Дронго в Мизия и Малка Скития (Добруджа); - 551 г. 12,000 българи-кутригури начело с княза си Хиниял прекосяват Дунава и започват като обикновено своите грабежи и разорения; Според мирния им договор с ромеите, някои кутригури се заселват в Тракия с жените и децата си; - 558 г. Заберган прекосява Дунава и разделя войската си на три: една част се насочва към Термопилите, друга към Тракийския Херсонес, а третата към самия Цариград; - 574 г. вече под властта на аварите, 10,000 кутригури са изпратени да опустошат Далмация; - 626 г. пак под аварска власт, българите предприемат настъпление срещу ромеите; Всички тези данни се потвърждават и от българските източници: - „Тези петима князе държаха княжението от другата страна на Дунава 515 години с остригани глави. И след това дойде на страната на Дунава Исперих княз. Същото и досега.“ – Именник на българските князе; - „При цар Атанасий (Анастасий) българите започнаха да завземат тази земя, като преминаха при Бъдин. А преди това започнаха да завземат долната Охридска земя и след това цялата тази земя. От тръгването на българите досега са изминали 870 години.“ – Манасиева летопис (ок. 1335–1345 г.) Всички тези ранни нашествия и заселвания на българи на юг от Дунав говорят, че поселенията им са достигали до самия Дунав (от северна страна) още през VI век. - Любопитно е също какво казва Отец Паисий за алцековите българи: „Те също се наричат славяни, а гърците им викат склавуни. Пътувайки по морето като моряци, те работят за венецианците“. В поясненията на новото издание на Историята пише: „Скиавони се наричали славянските обитатели на Далмация, които често били наемани от венецианците“. Също, и че според франкския летописец Лъжефредегар от VII в., малката част от българските бежанци, които не биват избити, се спасяват и заселват в Каринтия при славянския (хорутанския) княз Валук. А Каринтия и Далмация, освен че са съседни области, не винаги са обхващали тези земи, които се наричат така днес. 3. Начин на живот и бит – уседнали земеделци и животновъди, строят градове, а в тях землянки и храмове, точно като славяните; - Древните българи се занимавали със земеделие и винарство. В техните селища се откриват сърпове, палешници за рала, черясла, мотики, косери и др. земеделски инструменти. - Преобладаващият жилищен тип на „прабългарските“ селища е полуземлянката (точно като славяните). - От българите са запазени и грънци, както и делви със зърнени култури от селищата им в североизточна България и южноруските степи, което отново указва на земеделието им. - Захарий Ритор говори за градовете на българите; - Плисковско-преславското строителство ясно показва, че българите имат изградени строителни обичаи и много опит (Плиска дори е имала подово отопление и пр). - През 6 век българите-кутригури начело със Заберган, след неуспешна обсада на Тракийския Херсонес по суша, си правят лодки от тръстика и опитват да го превземат по море, което е много известен боен подход на славяните. - Това, че българите добре са познавали конете, не е никаква пречка за славянското становище, тъй като славяните въобще също са били добре запознати с тях. Цитирам направо от Уикипедия: „Археологията, лингвистиката, ономастиката и религиозните проучвания доказват, че конят е добре познато и равномерно разпространено сред славяните животно“. Също, ромейският летописец Йоан Ефески казва: „Те (склавените) разбогатяха – имат злато и сребро, стада от коне и много оръжия...“ 4. Брой - във всички източници Аспаруховите българи са споменавани като многобройни (Манасиевата и Дуклянската летопис, хазарския хаган Йосиф, който в свое писмо пише, че българите са многочислени като песъчинките в морето), обратното твърдение се основава единствено на предположението, че не са славяни, т.е. че са си изгубили езика и редица други недоказани твърдения; Многочислеността на българите се потвърждава и от обстоятелството, че при обикновено нашествие на някакво варварско племе, местните византийски отряди се справят с опасността. От друга страна, при нахлуването на българите през 680 г. начело с Аспарух, василевсът събира войска от всички области на царството си, и самият той начело на кораби потегля срещу тях. 5. Липса на всякакво предание в народната памет и в по-късните домашни и чужди летописи за неславянски българи, дори се наблюдава обратното: Аспаруховите българи са отъждествявани със славяните и са считани за преки предци на по-новите българи: Изначалният славянски произход на българите е поддържан по предание, както казах, още от блаж. Теофилакт Български (XI в.), Дуклянската летопис (XI в.), Салернитанската летопис (X в.), българите от Второто царство (Бориловият синодик от XIII в. и Манасиевата летопис от XIV в.), а по-късно и от св. Паисий Хилендарски в „История славянобългарска“, като всичките посочени източници, говорейки за „прабългарите“, ги считат за славяни. - В Салернитанската летопис от ок. 974 г. (Chronicon Salernitarum, 142-150) Алцек е наречен „вожд на славяните“ (Alcieco, dux Sclavorum). - Още по времето на Черноризец Храбър българите се наричат „словѣне“. - Дуклянската летопис, твърди че „склави и вулгари“ говорят на един език; - Из Бориловият синодик: „На Кирил Философ, който преведе божественото писание от гръцки език на български и просвети българския род (...) вечна памет“; - „Когато тоя народ (аварите) се изтегли, дойде друг, още по-беззаконен и свиреп, така наречените българи, от скитските предели... И понеже покориха цялата илирска страна, старата Македония дори до града Солун и част от стара Тракия, именно около Берое (Стара Загора), казвам и Филипопол, както и планинските до тях местности, те се настаниха като същински жители на тая страна“ – из „Страдание на тивериополските мъченици“ от блаж. Теофилакт Български; - Манасиева летопис: „При този цар Константин българите преминаха през Дунава и отнеха от гърците тази земя, в която живеят и досега, след като ги разбиха. (...) Тъй като бяха многочислени, те изпълниха и тая, и оная страна на Дунава, чак до Драч и по-далече...“ 6. „Славянофилството“ на „прабългарите“, които сякаш от самото начало знаят, че ще основават славянска държава: по времето на княз Крум се водят преговори с ромеите, в които последните получават обратно свои ромейски военноплеменници, а българите искат да им се върнат пленени от ромеите воини славяни. Също така княз Крум подкрепя бунта на славяните с внезапен поход по долината на река р. Струма. Българите завоюват все земи, населени със славяни, а от друга страна славяните никога не вдигат бунтове, дори напротив, има свидетелства как цели градове доброволно се присъединяват към България. Също ще отбележа, че склавените, 200 г. под ромейска власт, не започват да се наричат „ромеи“ и не са наричани така в източниците, а под властта на българите, за отрицателно време започват да се наричат и биват наричани „българи“, което говори за родството на склавените и българите. ------------------------------------------------------ В научните среди, славянското становище застъпват д'Осон, Йован Раич, Юрий Венелин, Гавриил Кръстевич, Димитрий Иловайски, Пьотър Бутков, Сергей Уваров и много други. До около 1910 г. това е мнението и на българския народ, за което свидетелства и Иречек: „Повечето се придържат в мнението на Венелин“. Бих се радвал ако изкажете мнения, посочите пропуски и пр. За по-задълбочено разглеждане на становището препоръчвам съчинението на Д. Иловайски „За славянското произхождение на дунавските българи“, преведено на български и издадено през 1875: връзка за сваляне

По-скоро няма доказателства, че не са славяни. Имената на рода Дуло са все славянски. И защо наричаш възгледа ми „славянски автохтонизъм“? Никога не съм казвал, че българите произлизат от сегашните ни земи, или че са траки. Славянското и тракийското становище са отделни.