gooogle≪soft≫

Симетрична е, но не идеално симетрична, но дори и да беше, ще трябва и идеална ръка за да я хвърли идеално така че да се пада само ези или тура. Пък и атмосферните влияния трябва да се пренебрегват като за това е необходим и дълбок вакуум.

Вземи да играеш на ези тура, какви са вероятностите да се падне страна на стотинката или герба, естествено еднакви, но щом са еднакви защо не винаги се редуват, няма закономерност която да забрани редуването, но въпреки това те не се редуват. Няма и закономерност която да забранява и не редуването. Затова има серии при които се редуват и когато не се редуват, тоест има система със голяма степен на свобода, защото има множество от фактори действащи с еднаква степен на крайният резултат. Ако има само един фактор или той е доминиращият от множество фактори определящи крайният резултат, тогава щеше да се случва винаги един и същ краен резултат.

Напълно си прав, безпричинни случки няма, но в някои случаи причините са комплексни, и затова казваме че са случайни. За да спечелим 6 от тотото, е необходимо множество от фактори, а ние го приемаме за случайност, само защото така ни учи ежедневието.

Може, например сложните организми, се влияят от множество фактори с еднаква степен на влияние на крайния резултат. Например храна, фактор за продължителност на живота, еко условия също фактор за продължителност на живота, устойчивост на заразни заболявания, също фактор, и т.н както виждаш все фактори които влияят в еднаква степен за крайният резултат продължителност на живота. ☺ Всички тези фактори влияят еднакво, за продължителност на живота на даден организъм, така че не може да се установи еднозначно дали даден организъм е увреден до смърт, от някой от изброените фактори, и неговата смърт не е съвкупност от тези фактори. Та ако елементарните частици са подобни на организмите, чувствителни като тях от множество фактори, определящи крайното им поведение, нищо чудно да се забелязва спорадично поведение на крайните им състояния.

Напълно съм съгласен, случайността се явява тогава когато множество от фактори с еднаква степен влияят, на крайния резултат.

За да се преодолее разстояние = пространство, трябва време. Така че и двете са реални и отразяват характеристики на материята.

Значи ли това, че квантовата природа на частиците се определя от тяхната свързаност, щом като извън атома те могат да се опишат чисто класически.

Окей

Позволявам си да се самоцитирам, за да си продължа вечерната мисъл за пространството и времето. Та кои са материалните същности. Всъщност това са и физичните същности, като: обем, налягане, скорост, ускорение, потенциал, плътност, енергия, маса и т.н физически същности касаещи живата и не живата материя. Знаем че всички от изброените същности са физически величини, които се описват чрез неконкретни понятия като: " Пространството и Времето " . Значи Пространството и Времето, са описателни значения и нямат конкретен физически смисъл, но без тях не може в описанието на въпросните величини. Какъв е извода? че те не са физически понятия, а чисто философско обобщителни. Но не са в никакъв случай чисто субективни и извън всякакви естествени познания. Напротив те са симбиоза между естеството и човешката субективност.

" съдба " и " време " може да са взаимозаменяеми думи в известен смисъл, но " собственост " не виждам как.

Пространството да, но времето не. Приятелю не е така, за да преодолееш пространство - разстояние, е необходимо време, а вселената не е статична. И излиза че всяко пространствено отстояние, е и времево отстояние. но двете понятия не бива да се смесват, всъщност защо не, когато може да се измерва разстояние със време, както и обратното.☺ И не забравяй че вселената не е статична.

Пространството и времето са реални защото отразяват материални същности, те не могат да съществуват без материята,щом отразяват материални същности. Но те не са материята, и затова нямат свойства присъщи на материята, като - кривене, скъсяване или пък забавяне на процеси.

Не живата материя е не жива, но няма доказателства че произхода на живата материя , е от не живата.

Ентропията засяга само термодинамиката, в началото вселената е била свръх горещо място, и в целият си обем е била с еднаква температура. В последствие става нехомогенна както по температура така и по структура. Значи ентропията се увеличава, защото по дефиниция ентропията е нарастващо хаотично състояние , предразполагащо към нееднородни структурни образования, и нееднородни температури. Но това е само едно интерпретиране, от друга гледна точка, ентропията намалява, виж еволюцията на организмите и човешкото общество. Та въпроса с ентропията е много относителен, и няма еднозначно решение и тълкувание. Но във всеки случай, не е функция на времето. Иначе светът нямаше да съществува в сегашния си вид.

Експериментално за сега са открити само 3 пространствени измерения, и те не са абстракция, а напълно установили, те са дължина, ширина и дебелина. Пространството е огледално симетрично, това означава че всичко може да се движи в двете посоки на всяко едно от измеренията на пространството, дебелина, ширина и дължина, така стават 6 степени на свобода , има и още едно, и това е ротацията. Общо стават 7 степени на свобода. В квантовата механика, се допускат много повече степени на свобода в едно многократно хилбертово пространство, но това е само допускане за удобство при описание на поведението на квантите.

Човешкото възприятие за времето е субективно, понякога един час ни се струва вечност, а понякога часът ни минава бързо като че ли е минута. Ние тук се опитваме да разнищим , що е това "време" има ли физически смисъл, или е умозрителен конструкт за опознаване на действителността.

Втори след княза, ядреният взрив, трае по кратковременно от горенето на кандилото, защото енергията на взрива, се отделя по бързо от това на кандилото. Но ако същото количество енергия на този ядрен взрив се отделя постепенно, със скорост равна на отделяне на енергия с тази на кандилото, то процесът на отделяне на енергия, ще е много по дълъг от това на кандилото.

Естествено че едновременни събития, се случват по на често от поредица от събития.

Енергията няма посока на разпространение, тя е скаларна величина, има плътност на енергията, и се изразява в джаули на кубичен сантиметър или метър или милиметър, както и джаули за секунда минута или час, па ако щеш и за година.

Въпросът за необратимостта на процесите, не е в това че самото време е необратимо, не може да протича от бъдеще към минало, това би нарушило причинноследствената връзка и би довело до хаотично състояние на системата. Времето е абстракция то не тече не протича, не е и специфично измерение на пространството ( макар и някои учени да се опитват да го квалифицират като такова но неуспешно ) Необратимостта на процесите се определя от невъзможна поява на условия за това. Например движението на махалото е обратим процес, заради действие на гравитацията, но стареенето на организмите е необратим процес поради сложността на системата и нейното взаимодействие с околните фактори отговорни за протичането на биологичните процеси. Енергията обаче е обратима , заради закона за запазване на пълната енергия, на една затворена система от тела или частици.

Човешкия разум определя количество чрез сравнявания, количество събития е равно на продължителност на процес, но също и на скорост на процес. Едно и също количество събития, са продължителни, или кратки но с по голяма честота на случване, това налага понятието за " време " на случване на събитията, и затова е избран еталон за време, например случване на събитието " преместване на часовниковата стрелка " . Времето е отношението на събитията в природата. Но какво мислиш за пространството, след като имаме консенсус по възгледите ни за времето

Времето се ползва във всички науки а не само във физиката. И как се дефинира като физически параметър? например налягане, температура,скорост на движение, са физични параметри, те се дефинират като физически параметри и явления свързани с движение на частици и тела, но при времето какво му се движи, сигурно водните му потоци

По-скоро ще се стопля, от колкото да изстива Да при високи скорости, но при ниски се охлажда малко Да, по този въпрос се разбрахме, мериш "продължителност на интервал", но все още смятам, че времето е човешки "продукт" Продължителност на интервал се мери със количество време, а то какво е , как е дефинирано като физически параметър ???

След като не се измерва времето, защо то участва във физически измервания ,? Излиза че то е излишно и не е необходимо за измерване на физически параметри, а продължителността на процесите се дефинира и със количество време, значи мерейки продължителност на процесите, ние мерим и количество време. Значи времето е неотделимо от процесите, но то не е еднозначно а само абстракция, въведена, за да се дефинира скорост и дължина продължителност на процесите, които са чисто физични, както обема или дължината са количествени характеристики само на материални тела, защото едно празно пространство лишено от материя в него, не може да има нито обем нито дължина.

Напълно съм съгласен, значи ако времето е физично, то като се забави, трябва да забави и някакъв процес, например движението на атомите, както е известно в СТО, времето се забавя от физическото движение, а това означава че движейки се все по бързо и по бързо, едно тяло трябва да изстива все повече и повече, но това не се забелязва, освен когато тялото се движи в атмосфера и се изстудява от породените въздушни течения. Да ама в космоса няма въздух, но не е забелязана зависимост на температурата от скороста на движението в космоса.