Изчезнал

Възможно е причините да са комбинация от практичност и гастрономия - човек по-лесно се лови и месото му е било по-вкусно за канибалите. Спомням си, че в книгата си "Саваните на Кения" Джон Хънтър казва, че човешкото е било доста ценено по тия места, но не е било за всеки джоб.

Хазарската теория поначало си беше антинаучна. Преди присъединяването на Украина в Русия почти не е имало евреи, а само чужди поданици и "юдовствующие", което си е християнска секта. Ашкеназките евреи се заселват в Полша и Украина по времето на кръстоносните походи, бягайки от преследвания в Западна Европа, като най-голяма имиграция има по времето на Кажимеж III Велики от немските княжества, та затова и говорят на немско наречие. Следвашите поред претенденти за наследници на хазарите са планинските евреи от днешен Дагестан. Но те говорят на някакъв староперсийски, та и тази теория май е изсмукана от пръсти.

https://en.wikipedia.org/wiki/Ginger Сигурен съм, че ще го намериш сушен в магазините за ядки. Струва си да опиташ. При мен оправя киселините в стомаха и е по-приятно от содата.

Джиндифилът има подобно действие. Няколко къса сушен джинджифил - подсладен или не.

Щом говориш така, значи че или купуваш изкиснато сирене или нещо, което не е българско бяло саламурено сирене. Технологията за производство и съхранение изискват 6-10% сол по БДС. Малко са човешките същества, за които подобна концентрация е вкусна.

Не, просто си избирам кръчмите и какво да ям там. 90% от сиренето, което ям, си го ям вкъщи.

Веганите може би не знаят, но повечето хора изкисват сиренето преди да го ядат.

Като оставим настрана мистиката, оказва се, че в "О писменехь" съждението е взето от Дионисий Тракийски и съвпада с днешния превод. Излиза, че авторът е знаел гръцки, поне дотолкова, че да разбира граматически трудове.

Тук вече изби рибата! Кабалата е учение, привнесено в юдаизма някъде през 13-ти век, а оригиналът на текста, който обсъждаме е от 10-ти век!

Би ли могъл да приведеш тук текста на Дионисии Тракийски където става дума за значението и произхода на "алфа"? С превод на разбираем език, ако може

Тук навлизаме в дълбоки води, изискващи познания, превишаващи моите, но ще се опитам да приведа някои съображения. Първо, нека вземем текст по-близък до оригиналния от руския превод (имам предвид, че преписът от 14-ти век вероятно е променил правописа на оригинала от 10-ти век, за да го съгласува с тогавашните езикови норми): Жидове бо прьвоѥ писмѧ имѫтъ алефъ, ѥже сѧ съказаѥтъ оучинеиѥ съврьшаѭште. Въводимоу дѣтиштю и глаголѭште: „Оучи сѧ“, ѥже ѥстъ алефъ С други думи, авторът говори за глаголи - в първия случай го представя като "оучинеиѥ съврьшаѭште", което аз разбирам като обучавам (се) / научавам (се), а във втория дава повелителна форма на "уча се". Както вече споменах, в иврит коренът е много основен елемент. Друго нещо, което трябва да се вземе предвид е, че за разлика от индоевропейските езици, колкото е по-високо езиковото нивото, толкова изказът е по-съкратен и по-малко обстоятелствен. С други думи, езиковите асоциации имат голяма роля в разбирането на изрази и текст. Искам да кажа, че въпросът ти за конкретно наклонение, склонение, глоголна форма не е коректен в случая. Нека дам пример с еврейски имена: Хезкиел - съчетание на две думи - корен на група глаголи със смисъл силен, притежаващ сила със склонение в първо лице единствено число (в иврит глаголите се скланят и по лице); името на бога - Ел. точен превод не може да има - може да бъде "Бог е моята сила", "Бог ми дава сила", "да ме подсили Бог" и каквото друго, асоцииращо се с божия сила ти дойде на акъла. Елишева (Елисавета) - Името на бога Ел, склонено в първо лице единствено число - бога ми, моя бог; корен на група глаголи, свързани с клетва. Може да се асоциира с клетва дадена пред бога, клетва дадена от бога и т.н. Сега нека се върнем на наименованието на първата буква от азбуката, (обозначаваща непроизносима, леко гърлена съгласна) - алеф, което на иврит е съставено от три букви. За един древен евреин, алеф би породил асоциация на действие, свързано с обучение, научаване или с бик (алуф). На иврит има поне още две думи за бик "шор" и "пар". Съществува недоказано мнение, че алуф е бик, обучен да тегли рало - т.е. че е отглаголна форма. По-късно се асоциира и с "първи" или "вожд", тъй като алеф е първата буква от азбуката и числената ѝ стойност е 1. Днес думата "алуф" означава и "генерал" - т.е. първи командир. Като заключение, намирам обяснението на автора на разискваното произведение за значението на наименованието на първата буква от еврейската азбука за правилно. Относно гръцката "алфа", което наименование е привнесено от семитски език в индоевропейски, е очевидно, че не трябва да се търси пряк смисъл в гръцкия. Обаче, струва ми се и авторът не казва токова нещо, а че "алфа" звучи като или наподобява "търся". И грьци подобѧште сѧ томоу „алъфа“ рѣшѧ. И съподоби сѧ речениѥ съказаниꙗ жидовьска грьчьскоу ѧзъıкоу, да речетъ дѣтиштю въ „оучениꙗ“ мѣсто „ишти“, „алфа“, бо „ишти“ сѧ речетъ грьчьскомь ѧзꙑкомь. Тук ни трябва някой със задълбочени познания в гръцки и древногръцки.

Това само подкрепя хипотезата, че става дума за полемика с писанията на архиепископа, чийто автор има магнаурско образование. т.е. подкрепя хипотезата за Екзарх Йосиф.

Извинявай, но тук демонстрираш пълно невежество. Корени в иврит имат само глаголните форми и те са съставени от 3 букви (3 съгласни звука), понякога има и 4-буквени корени, но нека не задълбаваме.. Това не е индоевропейски език - семитски е. Буквата "алеф" произлиза от йероглиф за "бик" - Алуф. Алеф-Ламед-Пей е корен на глагола с инфинитив "לאלף", чието старо значение е "обучавам".

Тук даде неоспоримо доказателство за това, че авторът е познавал детайлно иврита, за разлика от повърхностното познание, което току-що демонстрира! Алеф (א-ל-פ) е коренът на глагола със значение обучавам, възпитавам, днес също и опитомявам, дресирам. Погледни Йов 33:33 אִם־אַ֭יִן אַתָּ֥ה שְֽׁמַֽע־לִ֑י   הַ֝חֲרֵ֗שׁ וַאֲאַלֶּפְךָ֥ חׇכְמָֽה׃ 33 Но ако не, то ти слушай мене; Мълчи, и ще те науча мъдрост.

Не знам доколко централно- и западно- европейците въобще са разбирали от староеврейски. От респонсата на папа Николай II до княз Борис (горе-долу от същото време) личи детайлното познание на еврейската религия и ритуали у българският княз, което контрастира с почти пълното невежество на папата по въпроса.