Relinquishmentor

Ето какво пише в "Елегантната вселена" на Брайън Грийн: Но ще потърся къде точно Файнман е казал това, ако изобщо го е казал по този начин.

Не я разрешава, защото с допускането, че светлината е поток от частици, които се подчиняват на квантовата механика, всъщност няма какво да се разрешава. Всички свойства на светлината, които се смятат за вълнови, се обясняват от това допускане и вече няма нужда от две теории, няма и дуализъм. В книгата на Файнман са описани и обяснение всякакви експерименти със светлината и във всички светлината се разглежда като поток от частици, а не като вълна. Да припомня пак какво казва Файнман за светлината: Превод: Искам да наблегна на това, че светлината идва в тази форма - частици. Много е важно да знаем, че светлината се държи като частица, особено за онези от вас, които са ходили на училище, където сигурно са ви казвали нещо за това, че светлината се държала като вълни. Аз ви казвам начина, по който тя наистина се държи - като частици. Мисля, че е казано съвсем ясно

Ето източника. На стр. 14 и 15. Това, което цитираш е вярно, но в смисъл на класическа вълна и класическа частица. Светлината не е нито едното, нито другото, но в различни експерименти проявява свойства сякаш че е класическа частица или вълна. Това е смисъла на цитата от Файнман. А какво точно е светлината, нека ни каже пак Файнман в същата книга, която представих на стр. 37: Значи светлината все пак е частица, както Нютон е смятал, но не се подчинява на класическите закони, а на някакви по-различни квантови такива. Тази представа за светлината обяснява интерференцията, дифракцията, поляризацията и всички други светлинни експерименти.

Не ми казвай какво да си позволявам и какво не Ето ти Файнман в оригинал. Чети и се учи И още един Значи според Файнман светлината е нещо като дъждовни капки...а ти казваш, че не било така и рисуваш измислени от тебе картинки

Нямат обяснение в класическата корпускулярна теория. Но в квантовата имат. Търси в youtube, има клипчета за всичко, което те интересува, поне на качествено ниво.

Във физиката има правило - ако една теория не обяснява дори един единствен експериментален факт от областта си на приложимост, тя или отива на боклука или се превръща в приблизително описание на друга, по-точна теория. Описанието на светлината като класическа вълна в среда е такава теория - някои експерименти описва правилно, но други не може. Фунцкията на Планк, фотоефекта и Комптъновия ефект нямат обяснение в рамките на класическата вълнова теория.

Може би в някоя лекция. Не ми е известно точно. Трябва да проверя.

Пише го в научнопопулярните книжки, аз го срещнах за първи път в "Елегантната вселена" на Брайън Грийн. То и според СТО фотона е вездесъщ, от негова гледна точка се намира навсякъде. Доколкото знам в струнната теория тази интерпретация се тълкува и използва букавално, смята се, че винаги в пространството може да се намери някоя струна, която да поправи определени разкъсвания в структурата му.

Няма. Според Ричард Файнман фотонът (или електронът) изминава всички възможни пътища до мишената едновременно и така успява да интерферира със самия себе си.

Да си разбрал Не, ти така си мислиш Кои са правилните тогава?

Нищо друго, освен нечии закостенели представи

Откриването на фотоефекта порутва всички представи за светлината като класическа вълна. После Комптъновия ефект съвсем ги довършва

Нашия просто си е рядко тъпо парче, дето е безсмислено да му се обяснява каквото и да е . Ти му викаш черно, той ти казва червено

Ламерче, не се чуди за какво са се изрепчиш, смешно излиза някак Ето ти хоризонтален аберационен ъгъл като искаш. И наклонен ще ти намеря

Разбира се, това опростено разглеждане е валидно само за полюсите, в действителност аберационното движение се наслагва върху сезонните движения на звездите по небесната сфера, но за някои това ще е твърде сложно за разбиране

Става, нали ъгъла по хоризонталата е 90°- ъгъла по вертикалата. Няма значение кой ще вземеш. Някое друго глупаво заяждане ще измислиш ли, ламерче Ма ти толкова си можеш

Гледай сега колко просто ще ти го обясня. Даже и ти ще го разбереш. Вземаш един отвес и го пускаш да намериш вертикалата. Насочваш телескопа към дадена звезда и мериш ъгъла между него и отвеса. След някой ден правиш същото и виждаш, че вече трябва да насочиш телескопа под друг ъгъл спрямо отвеса, за да видиш звездата. Разликата между двата ъгъла ти е аберационното отклонение, което можеш да измериш. Ако сложиш измерване и по азимут и правиш експеримента всяка нощ, ще видиш, че в продължение на 1 година телескопа описва конус около една въображаема ос. Точно по посока на тая ос би трябвало да се намира положението на звездата спрямо наблюдател на Слънцето или L в твоята картинка. Това обаче още не е действителното й положение.

Не четеш своите си източници, а спориш глупаво. Това, че на картинката L е нарисувана вертикално, не значи, че и на Земята ще е вертикална. Вниквай в тия картинки, стига си измисля като малко дете

Разликата между ъглите между телескопа и вертикалата/хоризонталата (все тая) за 2 различни дена от годината.

Дай да ги видим, ламерче. Не си измисляй.

И къде пише, че v е орбиталната скорост на Земята?

Не, не ми се вижда. Възможно е точно в перихелия относителната скорост между звездата и Земята да е нула. Тогава и аберацията ще е нула.

Ами няма, скоростта като вектор се учи чак в 10 клас

Не, още 1 аргумент, че представа си нямаш какво причинява аберацията Но не съм аз тоя, който ще ти пише домашното

Виж формулите за аберацията и паралакса дали имат зависимост от една и съща независима променлива. Ако имат, може би си прав. А ако нямат, си просто един ламер