Relinquishmentor

Не. Ако имаше етер и той беше неувлекаем уравненията на Максуел щяха да имат различен вид в неговата система от този в земната. Точно затова са търсили етера, смятали са че само в неговата система уравненията са в този вид, а в земната трябва да се коригират като в тях се включи скоростта на Земята спрямо етера.

Нямам интерес към неразбираеми псевдонаучни свободни съчинения. Както сам се убеждаваш, не съм единствен

Спира ни това, че сравнението с еталонното време важи само ако всички часовници са неподвижни едни спрямо други. Един мръдне ли, вече е извън системата

Предай доказателствата си в съответните институции и кандидатствай за Нобел. Тук, както виждаш, няма интерес към тях, без значение колко пъти ще ги пльоснеш.

Ами не е нужно, стига да имаш един еталонен, и да знаеш с колко изостават/избързват другите спрямо него. На земята еталона е времето по Гринуич, а "времената" на другите часовници могат да се сравнят с него и при преход от една часова зона в друга да се сверят.

Не си измисляй дефиниции. Дал съм ти дефиниция за хомогенно време, прочети я и я осмисли. Нехомогенно време означава обратното - че има моменти във времето t1 и t2, които не са равноправни - т.е. един процес, например песента Радка-Пиратка, да речем, който започва в t1 ще завърши за едно време, а ако започне в t2 - за друго. Такова нещо в СТО няма, там се приема като постулат, че времето е хомогенно и хода му е равномерен . Самото извеждане на Лоренцовите трансформации се обляга на това твърдение като се допуска че заради тази хомогенност трансформацията на координатите и моментите е линейна. Ето как е обяснено в учебниците Както се вижда изобщо всяка линейна трансформация на координатите и моментите между две системи, не само Лоренцовата, изисква хомогенност на времето и хомогенност и изотропност на пространството за да е в сила. Следователно в СТО няма нехомогенно време.

Аха. Един съвет от мен - намали алкохола и филмите и ще видиш, че и на стари години животът може да има смисъл . Пробвай с йога, много е полезна и прочиства ума.

Нямам комплекси, не се притеснявай за мен . А какво стана със статията на английски, дето щеше да я пращаш на водещите учени? Отговориха ли ти?

Не. Дано поне ти се разбираш.

Айде двамата калпазани ви хващам за ушите и да научите веднъж завинаги какво е хомогенно време: Да повторя : хомогенно време означава, че всички моменти във времето са равноправни и няма привилегирован момент, от който да започне отчитането на времето. А не че времето е еднакво във всички точки.

Е, ако се прехвърляме мислено от една система в друга, тогава няма проблем да е мигновено. Нали в приказките мисълта е най-бързото нещо на света. Но един материален обект не може да си смени скоростта мигновено, това е невъзможно. Винаги има някакъв преходен ускорителен процес между движенията с 2 различни скорости. Ми да. Кой казва, че не е така. Спора тръгна оттам дали един наблюдател може да се прехвърли мигновено от една инерциална система в друга, пак инерциална, движеща се спрямо първата. Отговорът е - не. Можем да го телепортираме мислено, но не и реално. Няма анизотропия и нехомогенност на времето в СТО. Изотропността на времето и пространството наред с 2та постулата са основните стълбове на които се крепи теорията. Да, защото влагах друг смисъл в синхронен, не този, който Айнщайн влага. Но сега вече се съобразявам с неговите дефиниции, за да не се сърди той, а и ти да не се вкарваш във филми

Тогава нямат нужда от синхронизация, защото са си синхронизирани.

Да. Но не си сменяш мигновено скоростта. От една инерциална система в друга не може мигновено.

Дефинирай "синхронни". Сверени или сверяеми?

Не мешай баби и жаби. Инерциалните системи може и да не съществуват реално, но са физически/теретично възможни, ако премахнем всички сили от разглежданията. Докато мигновена смяна на скоростта би се извършила с безкрайно голямо ускорение, под действието на безкрайно голяма сила, а това е физически невъзможно.

Не можеш мигновено да си смениш скоростта. Това е физически невъзможно.

Не, аз съм с Айнщайн и с неговите дефиниции. Затова си коригирах моите и ти писах 6 по история.

E... трябва да четеш по-внимателно. Светването на двете крушки са 2 различни събития 1 и 2, а приемането на светлините им от наблюдателя са 3то и 4то събитие 3 и 4. 1 и 2 настъпват едновременно в К, но 3 и 4 не са едновременни с тях. Не са едновременни и помежду си, освен в специалния случай когато наблюдателя е по средата между тях.

Не, не твърди друго

Объркването го направи gmladenov, защото в статията на Айнщайн се ползва думата синхронен в смисъл на сверен. Затова предлагам да не ползваме тая чуждица, а да казваме сверяем и сверен.

Да добавя нещо във връзка с това. В СТО е известно, че 2 събития, които са едновременни в една инерциална система К, са неедновременни в друга, движеща се спрямо нея инерциална система К'. Например ако 2 крушки светнат едновременно в К, в К' няма да светнат едновременно. Но е възможно наблюдател в К', който се намира на правилното място, да види как крушките светват едновременно. И обратно, ако наблюдателя в К не е на правилното място (по средата между двете крушки) никога няма да ги види да светват едновременно.

Да ти обясня с пример какво значи времето да е хомогенно и изотропно. Песента Радка-Пиратка на Тошко Тодоров трае 4m и 13s в системата, в която касетофона е неподвижен спрямо нас. Това времетраене е независимо от това кога ще си пуснем песента - дали в 12 на обяд или в 12 полунощ - това означава, времето да е хомогенно - ходът му е равномерен във всеки един момент. Изотропно време означава, че песента ще е със същото времетраене без значение къде се намира касетофона - дали в София или във Варна. Същото е вярно и ако касетофона е неподвижен в система K', която се движи спрямо нас, т.е. той се движи спрямо нас. Сега за нас песента ще трае примерно 4m и 15 s, защото времето в К' е забавено по отношение на нашето. Толкова ще трае във всеки един момент и на всяко друго място. Ако се прехвърлим в К' обаче, там песента пак ще си е 4 m и 13 s и пак без значение къде и кога се в пуснали. Дано да ти е станало ясно сега.

Забавяне на хода времето в една система К', която се движи спрямо друга К спрямо наблюдател от К по отношение на хода на времето в К, това е причината.

Ами нека да ти припомня за какво говорим: Говориш за 2 системи, нали? Пък сега казваш, че имало само 1 система.

В случая, който коментираме, процеса на ускоряване е от значение, защото ако го пренебрегнем се получава парадоксална ситуация: 1 наблюдател E, който прави мигновен преход от една инерциална система К към друга К', която се движи спрямо нея, може да пропусне някои събития. Примерно: събитие 1 е мигновеното ускоряване на Е, а събитие 2 - светването на една крушка, която е на разстояние от Е. Ако реда на събитията в К е 1-2, то в К' може да е 2-1, т.е. докато Е е в К, крушката няма да е светнала, а когато премине в К' вече ще е изгаснала (но е възможно да види светлината й, ако още не е достигнала до него,).