Relinquishmentor

Не е в това проблема. Не можеш да опишеш движението си спрямо едно тяло, всички материални точки от което се движат с различни скорости. Няма как да определиш еднозначно фунцкията r(t). За всяка различна точка от него ще получаваш различно движение на едно тяло, което се движи спрямо тия различни точки. Или пък още по-добър пример - движение спрямо газов облак. Как ще изчислиш с каква скорост се движиш спрямо него, като всяка молекула се шматка накъдето й хареса. Не става

Не. В общия случай не можеш да опишеш движение спрямо обемно материално тяло. Вземи примерно един прецесиращ пумпал, който виждаш, че се отдалечава праволинейно равномерно от тебе. С каква скорост става това? Въпросът е безсмислен, ако не си определил някоя геометрична точка, спрямо която да измерваш скоростта си спрямо него. Която и материална точка да вземеш от пумпала (с изключение евентуално на центъра на масите му, ако там има материя) тя се движи неинерциално и следователно не става за определяне на инерциално движение.

Не е задължително да са едновременни.

Да, ако движещия се наблюдател е достатъчно близо до крушката А, и достатъчно далече от крушката В той ще забележи първо светването на А, въпреки че първо е светнала В.

Нали и аз това казвам Но не е нужно точката да принадлежи на тялото. А ако питаш gmladenov, той ще ти каже, че можеш да си избереш точка от празното пространство и да си измериш движението спрямо нея. А как я избираш без тяло, не става ясно.

Ми и тоя случая сме го обсъждали. Не е асиметрично сплескване, прегледай постовете назад, че сега не си спомням. Имаше някаква граница за смятане, която ни даваше точно формулата за лоренцова неедновременност.

Тялото ти върши работа само за да определи 1 геометрична точка в пространството, спрямо която можеш да описваш движение на други тела (или по-скоро на други точки, определени от тела). Тази точка ти е координатното начало и към него можеш да си връзваш всякакви координатни системи. Но самото тяло не е насочваща система, няма как да се опише движение спрямо едно обемно тяло.

Това е съвсем друго. Случването на 1 събитие си е 1 събитие и то се случва в определен момент от общото време на системата, в която се случва. Пристигането на сигнала от това събитие до евентуален наблюдател е съвсем отделно събитие. Ако 2 събития се случат едновременно, това още не значи, че 2та сигнала от тях ще стигнат едновременно до наблюдателя. Най - прост пример от класическата механика - 2 крушки се намират на известно разстояние 1 от друга и някъде по-далече има наблюдател. 2те крушки светват едновременно, но наблюдателя вижда първо светлината от по-близката. Това е неедновременност на приемането на сигнала заради крайната скорост на разпространението му, но тази неедновременност няма нищо общо с Лоренцовата неедновременност в СТО. Последната ни казва, че самите събития, например светването на 2те крушки се случват в различни моменти от общото време на движеща се спрямо тях система ако и те да са се случили едновременно в неподвижната спрямо тях.Тази неедновременност има много по-дълбок смисъл, дори е възможно 2 събития които в 1 система са се случили в определен ред, в друга да се случат обратен. Разбира се, неедновременността на приемането на сигналите също остава в сила, но към нея се прибавя и неедновременността на случването на събитията. Така че когато един движещ се наблюдател забележи 2 неедновременни събития, времето между тях в неподвижната система следва да се изчисли като се вземат предвид и двете неедновременности.

Тялото не е система. Съвкуността тяло, координатна система и часовник - това се нарича насочваща (отправна на руски) система. Тази система си има общо време, което е валидно във всяка точка от нея. Едновременност на 2 събития в насочващата система означава, че те се случват в един и същ момент, мерен според общото време на системата.

Никога не е късно да се научиш Време и желание да имаш. Сега вече ми е ясно, рамената удрят спусъците или там каквото и да е с противоположните си краища, т.е. единия с левия, а другия с десния си край. Еми така е още по-лесно за разбиране, щото не ни трябва събиране на скорости. Спрямо спусъците рамената се движат и се скъсяват, така че, ако да кажем се движат наляво, първо десните им краища стигат десния спусък, а после левите. Това е в системата на апаратурата, т.е. нямаме едновременност дори и в тази система, да не говорим за тая на неподвижния наблюдател Ама тоя случай що ми се струва, че вече го обсъждахме

Ми как става тая работа като се движат еднакво в една посока и така стигат за едно и също време в една точка. Вземи направи един чертеж, че вече ми писна

Последно, двете събития в 1 точка ли се случват или в 2 различни? Имам предвдид дали координатите им по х са еднакви или различни

Ама рамената в една посока ли се движат? То тогава какъв е смисъла на това, нали така ще достигнат до края 2 точки с една и съща координата по х

Не, гледам CSI Miami

Тогава казаното остава в сила. Щом имаме две противоположно въртящи се зъбни колела скоростта (по модул) на горните зъби на едното колело няма да е същата като скоростта на горните зъби на другото колело за Неподвижния наблюдател заради противоположните им скорости в системата на механизма,така че рамената, които се задвижват именно от тия зъби, ще се движат с различни скорости. Това следва от релативистката формула за събиране на скоростите.

Тогава как става задвижването на рамената, ако зъбните колела са перпендикулярни на оста х, а рамената -успоредни?

Нали ти обясних вече за тия зъбни колела, че спрямо Неподвижния наблюдател 1во не са кръгове, а елипси, 2ро зъбите им вече не са на еднакво разстояние един от друг и тия разстояния не са постоянни във времето, и 3то и най-важно, линейната скорост на 1 зъб спрямо оста на въртене постоянно се изменя според положението му. Затова и рамената вече не се движат с еднаква скорост, едното се забавя, другото се забързва. Каквито и баланси и синхронизации да правиш, те важат само за системата на механизмите . Един наблюдател в система, която се движи спрямо тях няма да може да ти оцени прецизността

Не мога да ти помогна щом имаш проблем с разбирането на експериментите. Знам, че ще изтърсиш вечното си оправдание, че експеримента е направен на Земята и не важи. Еми важи си, въпреки фантазиите ти

Ми да, какъв е проблема Слънцето да се движи спрямо тебе, ако си вътре в него? Как така спрямо какво да си стационарен? Естествено, че спрямо инерциалната система,в която се намираш, ако си в такава. В тази система си стационарен и Слънцето може да се движи спрямо тебе, независимо дали си вътре или извън него. За да сме по-точни, движението не е спрямо Слънцето, то така не може и да се дефинира, а спрямо някоя геометрична точка, която е определена спрямо Слънцето. Например центъра на масите му.

Релативистката формула за Доплеровия ефект е доказана експериментално от опита на Айвс- Стилуел - https://en.m.wikipedia.org/wiki/Ives–Stilwell_experiment Сори

Не. Тая формула е за механични вълни в среда. За светлината има друга формула. Ако беше вярна формулата и за светлината, v_r и v_s щяха да са скоростта на приемника и източника съответно спрямо светоносния етер, а не твоите измислици . Но те формулите се използват с разбиране, а не както на тебе ти харесва

Изотропията на лъчението не означава някаква измислена стационарност на източника му. В една адиабатно изолирана кухина с дадена температура на стените също имаме изотропно равновесно излъчение, но това не означава, че кухината не може да се движи спрямо тяло, което се намира в нея.

Айде ново 20. Ако се намираш във вътрешността на Слънцето, неговото лъчение е изотропно там (поне в някаква област). Как това изключва движение на Слънцето спрямо теб? Източника не е скрит. Няма го вече или по-точно има го, но в друга форма. Останало е само това, което е излъчено тогава.

И къде видя, че се променя? Или това беше първото нещо, което ти хрумна да изтърсиш.

Не е неизвестен. Просто вече не е там, където е бил, когато е излъчил тая радиация, която сега приемаме. Както и галактиката вече може да не е там, но ние продължаваме да приемаме лъчението й.