Tahev loren

Вълната не е изградена от фотони, тя има свойството да се разпространява на порции, което не е същото ако беше частици.

В класическата балистична теория за светлина, не е така, там доплера означава че светлината няма константна скорост.

Да разбрах, но все пак аберацията съществува, какво е нейното класическо обяснение.

Лъчите са всъщност, вектори на движението на вълновият фронт, те не са съставна част от вълната.

Лъчите са вълновият фронт на вълната, а вълната е съставена от множество такива фронтове лъчи.

Би ли пояснил как СТО използва напречния доплеров ефект, за да задържи скороста на светлината константна. Защото такъв ефект би трябвало да има, ако се следи логиката от анимациите показващи липсата на аберацията при условие на вълни от подвижен приемник.

Покажи и докажи

Приемника никога не е точков. Какви ги ръсиш .

Опита на М&М по никакъв начин не доказва че скороста на светлината е зависима от скороста на изсточника и .

Според картинката обаче няма ли да има доплеров ефект, вследствие напречното пресрещане на фотоните от движението на приемника ?

Светлината е сферична вълна, а нейният фронт пристига винаги перпендикулярно до приемника. Точков източник на светлина също има излъчване на сверична вълна. Макар че точкови источници на светлина няма, макар и да изглеждат като такива, заради голямата им отдалеченост.

Там не мерим нищо, не ни интересува.

Вълновият фронт винаги пристига перпендикулярно до приемника, независимо дали този източник на вълни е точково разглеждан заради голямата му отдалеченост от приемника.

Този опит не се базира на подвижен източник или приемник, което е все едно ако е спазен принципа за относителноста на движението и покоят. Така че няма никакви чредположения при този опит.

Постулатите са твърдения без доказателства, те трябва да се докажат за да станат истина. Няма опит който недвусмисленно доказва че : С= constanta спрямо всички инерциални и неинерциални системи в природата.

Ами същото е защото източника и приемника са винаги взаимнонеподвижни, един спрямо друг в интерферометъра. Толкова е елементарно за проумяване.

М&М интерферометъра се намира неподвижен на земята, и се движи заедно със нея около земната ос на въртене, около слънцето при орбиталното движение на земята, около галактичният център ако щеш. Но какво от това когато източника и приемника на светлината в него, са взаимнонеподвижни и не могат да мерят скороста на светлината от подвижен източник или приемник на светлина. Затова М&М не доказва вариации, в скороста на светлината. Опита е предназначен за детектиране на ефирен вятър, който само той може ако го има, да променя скороста на светлината вътре в интерферометъра на М&М.

Да има и това е интерферометъра на Саняк, та той бута ТО в кереча. Ама и с него не си запознат но спориш.

Така е, бай си бабо кой те чува

Да СТО е за фанатици които ползват патерици за да крепят фанатизма си.

Опита мери в системата на земята, и не се върти в нейната система. Ти не си запознат с опита на М&М.

За да се установи че скороста на светлината зависи от скороста на изсточника и , трябва да се измерва от подвижен източник на светлина. Но такъв опит не е извършен още.

Щом е така как тогава скороста на светлината зависи от скороста на източника, нали изсточника и приемника на светлината в опита на М&М са не подвижни в системата на земята, и скороста на светлината там е константна. Ако има някаква зависимост, тогава опита на М&М няма да даде статична интерферентна картина.

И как опита на М&М показва че скороста на светлината зависи от скороста на източника.

Може и да си прав ако светлината се разглежда като механична вълна разпространяваща се в някаква среда. Но тогава аберационната картина може да е причинена от движението на изсточника на светлина, поради причините който изброих по горе. Едно е ясно, че аберацията се предизвиква от някакво движение което не може да се разглежда като относително. Което всъщност нарушава принципа на относителноста на движението и покоят, установен от Галилей в класическата физика, а от него следва инвариантноста на физическите закони във всички инерциални системи. Което е първи постулат на СТО.