Жо Ро

Преди 2 минути, Скептикът said:

Не, хляб е славянско, може да го сравниш с балтийските думи.

Хляб няма как да е славянско, тъй като ако беше от общ балто-славянски корен по абсолютно всички фонетични закони трябваше да започва с к- както в литовски. Но ти за фонетични закони не си чувал, нали?

Преди 14 минути, Скептикът said:

Докато в германския тази дума е една голяма ?

Цитирай

loaf

1. a loaf of bread

From Middle English lof, laf, from Old English hlāf (“loaf, cake, bread, food, sacramental bread”), from Proto-West Germanic *hlaib, from Proto-Germanic *hlaibaz (“bread, loaf”), of uncertain origin. Perhaps related to Old English hlifian (“to stand out prominently, tower up”). Cognate with Scots laif (“loaf”), German Laib (“loaf”), Swedish lev (“loaf”), Russian хлеб (xleb, “bread, loaf”).

Благодаря за мнението, но моля за малко повече сдържаност при заключенията. Хляб идва от германски. А преди това откъде - тъй като няма ясна ИЕ етимология, един бог знае. 

Цитирай

латвийски: klaips "питка"

Ако приемем тази етимология, то коренът на думата следва да е PIE *kwel- , поради кръглата форма на хляба. Това е повече от възможно, тъй като PIE *k = Pr.Germ *h, сравни  *kʷékʷlos и  *hwehwlą

Преди 18 минути, Скептикът said:

Кога съм приравнявал канас с кан/каган?

Обърках те с tantin, извинявай. 

Преди 18 минути, Скептикът said:

Не ти е известно, че владетеля на ВБ е наричан от арабите "емир на сакалибите(славяните)"?

Не, това наистина не ми е известно. Но е прекрасно и подкрепя схващането ми, основано на археологическо-езиковедските данни че българите и славяните са живели заедно дълго преди Аспарух. 

Древни историци като Херодот   пък пишат, че славяните всъщност са земеделската каста на царските скити. Географски говорим за същото място - полуостров Крим, -1000 години. 

едит : Фанагория (предполагаемата столица) всъщност е на Таманския полуостров, т.е. на Кавказкия бряг.

И понеже от Фанагория ми стана едно фантастично и като погледнах картата на Велика България и видях "Оногхондори", пък до тях има "Рохолани" (може да е смешно, но Толкин е езиковед и е бил доста на ти с тази епоха и народите от нея)

В такъв случай очевидно става дума за дунавските, а не волжките българи, понеже не съм чувал при последните да има славянски елемент. А ти преди няколко поста твърдеше точно обратното. Малко си свържи мислите и тезите, моля. 

Преди 3 минути, Скептикът said:

???

Персите още от времето на ахеменидите наричат ВСИЧКИ степни народи "сака" 

Цитирай

Няма такъв прецедент към титла да се прикрепя наставка -ас, иначе щяхме да имаме хаганас, зоупанас, архонтас и т.н.

Помисли върху това преди да приравниш "канас - у-биги" с "кан/каган"

@Опълченец ще пусна думата утре другиден в темата за германските и иранските заемки в старобългарски и ще поговорим. Наистина нека спрем да разводняваме тази тема. 

Цитирай

„сакалиба“ 

Типично за персиец. 

Преди 17 минути, Скептикът said:

Няма такова нещо като "кана субиги", има "канас-у-биги", може да го сравниш с "архонт-у-биги"

Точно по тази причина може да се изключи всякаква връзка с тюрко-монголското "кан". А това -ас/-ес откъде се е взело...

Преди 15 минути, Скептикът said:

1. Я да видим дали няма: http://monumentaserbica.branatomic.com/mikl2/main.php?id=12982&st=1&term=

2. Ако беше заемка от германското: кьонинг, то щеше да е подобно на кунингъ, не кънендз

1. Това е форма на буквата "дзело"

2. Ако имаше представа от езикознание нямаше да пишеш свободни съчинения. За да ти го докажа, ето формата в женски род : 

Цитирай

*kъnęgyni

Да, формата в женски род запазва *g от оригиналната дума. И тъй като -ини (-иня) е очевидна наставка за женски род, то оставаме с основа

Цитирай

*kъnęg

 От **kuning до **къньенг има точно една делабилализация разлика, едно от най-характерните в славянски фонетични развития.

Ако арабската дума действително е заемка от волжкобългарски (доказателство?) то това за пореден път доказва твърдението ми, че местната форма "канас/канес" от Омуртаговите и Маламирски надписи има същия произход , тъй като я е заел Ибн Хурдазбих, който е живял през 9-ти век. 

Преди 25 минути, tantin said:

Въобще не е задължително носителите на този език, близък до якутски да са били до Северния Ледовит Океан. Може да са живеели и в Западна Монголия.  Чисто и просто якутския показва тази близост, общата връзка. 

Нали търским обяснение за Кана Субиги?

Смисъла на тая титла би трябвало да е велик владетел, велик хан, велик княз.. Може да е силен, голям, великолепен и още 20 неща.  Ти търсиш през готски, аз давам сравнение с тюркски варианти.   След като многолците имат "хаан" - с дълго "а" - най-близко и естествено е нашето Кана да е производно от хуно-монголски. 

Якутски:  улахан

Крымскотатарский: ülkün (огромный)

Това произлиза от думата "велик", кана (кхана) е производна от Велик.  

Дори не си наясно с етимологията на думата.

Цитирай

The origin of the term is disputed and unknown, possibly a loanword from the Ruanruan language.[3][4] According to Vovin (2007, 2010) the term comes from qaγan (meaning emperor or supreme ruler) and was later used in several languages, especially in Turkic and Mongolic.

Turkic and Para-Mongolic origin has been suggested by a number of scholars including Ramstedt, Shiratori, Sinor and Doerfer, and was reportedly first used by the Xianbei.[5][6]

According to Vovin, the word *qa-qan "great-qan" (*qa- for "great" or "supreme") is of non-Altaic origin, but instead linked to Yeniseian *qεʔ "big" or "great". The origin of qan itself is harder according to Vovin. He says that the origin for the word qan is not found in any reconstructed proto-language and was used widely by Turkic, Mongolic, Chinese and Korean people with variations from kan, qan, han and hwan. A relation exists possibly to the Yeniseian words *qij or *qaj meaning "ruler".[4]

It may be impossible to prove the ultimate origin of the title, but Vovin says: "Thus, it seems to be quite likely that the ultimate source of both qaγan and qan can be traced back to Xiong-nu and Yeniseian".[4]

Преди 21 минути, Янков said:

Може ли поименно. Езиковедите.

Ето ти няколко, които са писали съответните речници : Макс Ю́лиус Фри́дрих Фа́смер, Олег Трубачов, Анатолий Журавльов, Rick Derksen

Една тема, която живо ме вълнува. Единственото, за което моля в нея е някаква степен на научност в тезите. Моля последователите на Спароток - ако тук има такива - да ползват фейсбук. Българският език не е тракийски и да, в него има и германски, и ирански и всякакви други заемки. 

Мисля да пускам по не повече от две думи на ден, за да имаме възможност при желание да ги коментираме. Ползвам етимологични речници от Фасмер през ESSJa до най-новото издание на Brill "Etymological Dictionary of the Slavic Inherited Lexicon" 

On 15.03.2021 г. at 16:36, Stoned said:

Какъв обаче е етнонимът, под който са били известни древните българи в Средна Азия е трудно еднозначно да се установи не на последно място и поради динамиката, с която са се променяли, поглъщали и преоформяли етнонимичните представи, както в китайската, така и в гръко-латинската историография. 

Най-честият етноним, с който се самоназовава група от хора, която смята, че има общ произход е..."народ". Примерите за подобни автоними са безкрайни. 

Когато се намесят обаче екзоними ( а огромната част от имената на народности в историографията са такива ), настава невероятна каша. Таемка всяка историографска школа може да даде различно име на един и същ народ (примерите са безкрайни). Затова, когато се споменават етноними, е хубаво да се прави опит да се ползват само авто- такива, т.е. самоназвания, а когато такива отсъстват - най-известните екзоними.

"Къде сме били" (?!?!?) не е валиден въпрос. Кога, коя част от "нас" ? Тази на прадедите, тази на свещения език, тази на прамайките, или? Прародина? За мен единствената възможна такава е източноафриканската савана, където сме се отделили от маймуните, останалото са някакви етапи без ясни граници. 

От гледна точка на съвременния начин на живот, при който прекарваме над 1/3 от живота си в до 150 кв.м. площ под покрив, животът на номадските ни прадеди е напълно неописуем, ние дори не можем да си го представим. "Къде сме били" - ами днес тук, утре там, сърничка тук, кон там, риба онам, гъба, и т.н. 

За да илюстрирам казаното, ще ползвам етимологията на няколко сродни от гореспоменатите народности.

"Скити" . Етнонимът става известен благодарение на Херодот и с голяма вероятност е автентичен, за което свидетелстват историческите данни. Коренът на думата най-вероятно е *skewd- (задвижвам, изстрелвам), а самият автоним "Skuda" - стрелец (с лък). Херодот казва, че така се самонаричали царските скити, което е логично, като се има предвид, че същите следва да са били от воинската каста и да са се занимавали предимно с война. Скитите са известни тъкмо с уменията си на стрелци с лък и са били наемани от гръцките полиси като такива. 

"Саки" Така ахеменидските историографи наричат всички номадски народи на север от тях. За близките до ахеменидите вавилонци (откъдето си взимат писмеността) саки е синоним на кимерийци. Етимологията на думата не е ясна. Предполага се ир. *sak- "скитам" ( "скитам" и "скити" нямат обща етимология, но вероятно общ семантичен смисъл), но не е изключено това да е форма и на горното "skuda" . В Бехистунския надпис се прави разлика между няколко вида "саки", които обитават огромна територия - от въпросната Амударя до Черно Море. Сред тях са "пиещи хаома саки" (вероятно религиозни жреци), "носещи островърхи шапки саки" (войни?), "саки отвъд морето" - става въпрос за скитите около делтата на Дунав и "саки отвъд Согдия" - за най-източно разположените такива.

Доколко хората ( ако вземем 6-ти век, когато е правен надписа) от делтата на Дунав до Амударя и още на изток са се възприемали като един народ е неясно и твърде малко вероятно. 

"Масагети" Най-вероятната етимология е "рибари" 

"Aśvaka/Aspasioi"  - "конници" 

"Сармати/Сауромати" - множество възможни етимологии. От гр. σαυρο- (гущер) заради люспестите им ризници, през авест. *sar- "придвижвам се ловко, внезапно", до инд-ир. *sar-ma(n)t "управляван от жени". Последното е факт, документиран от Херодот, който е дотолкова впечатлен от високия ранг на жените у сарматското общество, че ги свързва с митичните Амазонки. 

"Алани" (рохолани) - приема се за сигурно, че това е диалектна форма на "ариани". Без да съм специалист по осетински (който се смята за наследник на аланския), обаче, никъде в осетински не мога да открия l, което да отговаря на прото-иранско r. Три (аерте) си е с р, жълто (бур) си е с Р, като при второто дори имаме PIE корен *gel-. В нито един източно-ирански и въобще ирански език обаче не се среща развитието r>l (тъкмо обратното) и цялата работа ми изглежда доста съмнителна. Не смея да оспорвам енциклопедията на Mallory (1997) но не срещнах никакво обяснение за подобно развитие. Имайки предвид, че един от осетинските диалекти се нарича "Iron" (Aryan) то изглежда безкрайно нелогично една и съща прото-дума да даде две крайно различни такива за език и народ (Iron/Alan). Лично аз не изключвам възможността етимологията на името да е по-скоро свързана с PIE *h1el- "раста", следователно да се превежда като "високи хора, планинци" (подобно на гръцкото μακ-εδονοσ) и английското "highlander". 

И т.н., и т.н. - https://www.livius.org/articles/people/scythians-sacae/ .
(Над 3 часа го пиша тоя пост - затова гледам да избягвам да го правя. Дано съм бил с нещо полезен и на вас, на мен ми беше приятно да поровя из дебелите книги.)

Преди 10 минути, tantin said:

Възможно е да се търски присъствието на същите тези северни народи (Сакха ) и в Северната част на Скандинавия  и съответно да има връзка между прабългарското Кана и прото-германското *kuningas, но това  е твръде далечно и слабо вероятно. 

Глупости на търкалета...къде прати пък сега нещата в Якутия?  Малко повече съобразяване с научните реалности, моля. "Канас" няма нищо общо с монголското "кхан". Това е измислицата на века. 

И понеже съм започнал да говоря за готски заемки в старобългарски, сетих се за една доооооста важна. Думата е "буква" 

Цитирай

ст.-бълг. мн. ч. боукъви (ед. ч. *боукы) τὰ γράμματα (Ч. Храбър). Праслав. *buky, род. п. *bukъve (сърбохърв. бук „буква, писмен знак“, словен. bukve мн. ч. „книга“, полаб. bükvoi мн. ч. „книга“). Рус., укр. буква са от ст.-бълг. Несъмнено свързана с названието на дървото бук („руни, знаци, издълбани върху букови дъсчици“) и е от германски произход, най-вероятно заета от ст.-гот. *bōkō, срв. гот. bōka „буква“, мн. ч. bōkōs „книга, писмо, грамота“, ст.-в.-нем. buoh „книга“, ст.-сканд. bók, мн. ч. bǫkr „книга“, англ. book „книга“. Предвид ст.-бълг. боукарь „grammaticus“ (Ч. Храбър), заета от гот. bōkareis „книжовник, граматик“, заемането е станало през балкано-готски и южнослав. езици.

Мисля, че ще е по-удачно да пусна тема за германските заемки в старобългарски. 

Ъ, извинете, @Скептикът и @resavsky, ама езиковедски сте доста боси.

Първо, германската етимология на старобългарската дума княз/кънѧзь е абсолютно сигурна за всеки езиковед по света. *kъnędzь най-вероятно е била заета още в праславянски по време на някоя от археологическите култури като Черняхово, когато (южните) славяни са живели под опеката на готски владетели. Факт е, обаче, че тя присъства само в тази южна група славянски езици, обособили се по-късно като старобългарски. Руското "княз" е заемка от арабското " qnnaz" - транслитерация на старобългарската дума от византийските хронисти. 

"ъ" е най-естествения славянски фонетичен еквивалент на заето чуждо *u. Фонетичното развитие е видимо и в много прото-славянски думи, макар точните условия в момента да ми убягват, но като пример мога да дам една хубава и добре разпространена думичка - снаха

В крайна сметка най-известният пример на заемка, която минава през u>ъ (процесът се нарича делабилализация, в крайна сметка фонологично разликата между двата звука е само дали ще си ползвате устните или не), е....βουλγαρ-> блЪгар-, което само за пореден път говори, че думата е ЧУЖДИЦА за старобългарския език...Ако българите се бяха самонаричали така до 9-ти век, то славяните щяха да възприемат думата много по-рано и вероятно тя нямаше да бъде променена фонетично, но да не се отплесвам.

Старобългарска версия на "княз" със "з" няма. "З"-то в днешната руска дума идва от арабската дума, колкото и странно да звучи това. 

Има нещо такова, но след като видях двете форми κανε  и тълкуването на Бешевлиев съм убеден в германската етимология на титлата. Дали различните форми на А в надписите са ползвани за предаване на различни фонеми остава загадка, но когато на две места имаме форми КАНЕС  то изключването на родство между тази титла и старобългарското КЪНѦСь (действително има форми и със С (слово) взместо S - дзело) става недопустимо. 

Остава - за да сме напълно сигурни - откъде е формата  която Бешевлиев цитира, тъй като в старобългарския речник на СУ не я откривам. 

Преди 2 часа, Й. Табов said:

Тези данни с много параметри показват, че проблемът за „роднинство” между народите е доста по-сложен, отколкото за установяване на роднинство между индивиди.

Точно поради това роднинството при народите следва да се прави на базата на обща култура, а не на общи гени.

Което е и точната причина да сме толкова различни от (днешните) македонци и сърбите при привидно напълно сходна генетика. 

Преди 2 часа, makebulgar said:

Сигурното е, че въпросните две балкански хаплогрупи се срещат много повече при албанци, гърци или в Далмация при хърватите, тоест няма как да пишем, че те са някакъв автохтонен славяно-тракийски ген. 

Траките и славяните са сигурни R1a. Прабългарите вероятно са R1b. I1 са скандинавци, I2 - западнобалкански ловно-събирачи. E1b1 и J са неолитните фермери от Близкия изток и Африка. 

Не може да се говори за "римско население" в смисъла на генетично изследване. Да предполагаш общ генетичен произход на римското население е като да предполагаш общ такъв на тези в Лос Анджелис.

Преди 2 часа, Atom said:

Прегледах набързо и другите надписи. Според мен Бешевлиев е прав и това е  алфа. Просто нямаме никакви основания да приемем това изписване за нещо различно. Ето например факсимилето от надпис 59 -  там алфата е изписана по друг начин:

 

Ако пренебрегнем въпроса дали е кана или канас, няма как  да го прочетем различно от Бешевлиев.   Тази дума обаче няма нищо общо с думата княз. От една страна е назалната гласна, която не може да се подмине, а от друга последната съгласна "дз" (или "з"), която  по това време е много съмнително да се  предаде със сигма.  При Фасмер например има един топоним в Серско, който предава абсолютно точно старобългарската дума и това е Πρωτοκνένζη.   Носовата гласна е адаптирана като  "έν" (ен), а последната съгласна е зета.  Единствено не е отбелязан големият ер след "К", но още в старобългарския корпус има записани форми на думата, където ерът вече е отпаднал.  С други думи този запис отразява 1:1 старобългарската дума и няма нищо общо с думата кана/канас в първобългарските надписи.

 

Прегледах набързо голяма част от надписите (признавам си досега не го бях правил)

Какво важно открих:

Два надписа (54,69) съдържат формата κανεσ. При втория самият Бешевлиев (!) пише 

Цитирай

1—3. Формата κανε вм. κανα се среща и в надпис № 54, 3, вж. за нея там. Тук тя би могла да се тълкува и като сближаване стб. http://macedonia.kroraina.com/vb3/vb_239.jpg — συβυγη = συβηγη с лабиализация или дисимилация на звука i? — За Μαλαμηρ вж. при № 13, 6.

Мисля, че оттук нататък повече съмнение относно етимологията на тази титла не би трябвало да има. 

Какво още интересно открих : 

Надпис 63 съдържа болярски род на име Ερμηαρησ. Бешевлиев коментира :

Цитирай

6. Първоначалната форма на първобългарското родово име Ερμηαρης е гласяла навярно *Ερμηαρ или "Ἐρμη, вж. за това при № 59. Последната форма съответствува напълно на http://macedonia.kroraina.com/vb3/vb_234.jpg в Именника на българските князе (срв. АЕМ XIX 240; ИРАИ X 216; J. Marquart. Komanen 26, заб. 2)

Тук очевидно отново срещаме форма на готското име Ерманарих/Ернах/Ирник

Надпис 70 : Първият надпис на кирилица, гласящ ОСТРО .... БОГОИН

Естествено, веднага се търси славянска етимология и се намира някакъв Остромир, но това по никакъв начин не изяснява славянската етимология на това Остро-

Пък аз понеже съм на вълната веднага прихващам Остроготи от *austra- "зора", оттам и семантичното развитие на "изток" 

Богоин е очевидна старобългарска форма на прабългарското βαγαιν, което очевидно няма как да не е свързано с прабългарското βαγατουρ.

Кое е общото между двете благороднически титли? Очевадно това е βαγα-

Какво е βαγα? Ами това е авестийската дума, от която славяните заемат "бог" 

Пускам сърч в нета и  веднага ми излизат материали, където всичките тези неща някой ги е видял и ги е описал преди мен. Реакция из официалните среди и университетите - нулева. 

Все едно са били с Албена Вулева - или защо няма да си мръдна пръста да напиша нещо по-цялостно или последователно по темата...

Ей го човека си е направил труда да го напише точно преди 36 години - http://www.kroraina.com/bulgar/schmitt.html

Цитирай

Gleichwohl hat Altheim [22] iranischen Ursprung vermutet, und zwar aus mittelpers. *bag-аtur, [23] nach seiner Obersetzung „einer, dessen Feuer Gott (oder Mithra) ist."

Ще лягам, че днеска прекалих, а и вече мина, поне ще съм спокоен, че поне година мога да не пиша нищо повече по темата. 

Преди 14 минути, Опълченец said:

Какво общо пък има Венелин с готското становище?

Не съм запознат с въпросната теория, но подозирам някаква великоруска идея в нея, от сорта на това, че тъй като оригинал Iните руснаци (Рос) са варяги, т.е. шведи, т.е. готи и ползват същата титла, то и братския български народ е имал същата съдба и е крайно време да си го приберем под крилото. Това, че Московци всичките са с дръпнати очи за спомен от Ченгиз хан и нямат нищо общо с Киевска Русь ходи го обяснявай на Вселенския патриарх...а това, че княз Светослав освен върл езичник е бил и психопат и е сторил големи безчинства по българските земи 10-ти век вероятно дори не го е знаел. Де факто, Светослав I е една от основните причини за края на ПБД, като се изключат всички останали фактори. 

Иначе на рисунката - като изключим шикарните славянски дрешки -  си мяза на "чис прабългарин" 

https://bg.wikipedia.org/wiki/Светослав_I#/media/Файл:Slav_warrior_from_Solntsev_book.jpg

Преди 25 минути, Atom said:

Прегледах набързо и другите надписи. Според мен Бешевлиев е прав и това е  алфа. Просто нямаме никакви основания да приемем това изписване за нещо различно. Ето например факсимилето от надпис 59 -  там алфата е изписана по друг начин:

 

Ако пренебрегнем въпроса дали е кана или канас, няма как  да го прочетем различно от Бешевлиев.   Тази дума обаче няма нищо общо с думата княз. От една страна е назалната гласна, която не може да се подмине, а от друга последната съгласна "дз" (или "з"), която  по това време е много съмнително да се  предаде със сигма.  При Фасмер например има един топоним в Серско, който предава абсолютно точно старобългарската дума и това е Πρωτοκνένζη.   Носовата гласна е адаптирана като  "έν" (ен), а последната съгласна е зета.  Единствено не е отбелязан големият ер след "К", но още в старобългарския корпус има записани форми на думата, където ерът вече е отпаднал.  С други думи този запис отразява 1:1 старобългарската дума и няма нищо общо с думата кана/канас в първобългарските надписи.

 

Хубав надпис, ама много хубав - изглежда го е писал някой придворен калиграф, със сигурност грък. В него обаче има само една-единствена форма на алфа - ако намериш такъв, в който има различни форми, но в канас е с обикновената гръцка форма ще се съглася. 

Относно думата - не забравяй, че старобългарската дума е нейния славянски вариант. Въобще не е задължително българските владетели да са ползвали тъкмо него, дори е твърде вероятно да не са. Ако приемем, че готското *kuniggs е заето в **прабългарския език, то форма **канас/кененс е повече от възможна, чисто лингвистично, тъй като имаме пълно съответствие на съгласните звуци и мутация само на гласните, които са много по-податливи при заемане. 

Ето в уикипедия го пише не съм го писал аз : 

Цитирай

Праслав. *kъnęʒь, ж.р. *kъnęgyni „княгиня“ е заета от прагерм. *kuningaz „владетел, крал“ или гот. *kuniggs, ст.-в.-нем. kuning, производни на герм. *kuni „род“. От прагерм. са заети и фин., ест. kuningas „крал“,възможно е заемането от праб. титла κανασυβιγι.

Преди 1 час, tantin said:

Тези хански-монголски безумия се опират на именника, титлите, Кубратова България, Волжска България, Хазария. Иранската и готската хипотези се опират на лингвистични тълкувания. 

Безумието е само едно и то е в разчитането на този Омуртагов надпис. Без "Канасубиги" и "Тангра" цялата хипотеза умира, т.е. тъкмо то е вид лингвистично тълкувание, просто е натрапвано вече над 100 години и е трудно да се изтръгне.

"Готска" хипотеза не съществува, ако не броим моите бегли бележки. За сметка на това алано-скито-сарматската е подкрепена от голям брой археологически и антропологични изследвания. Аз само я обогатявам с това, което и липсва от съществуващия исторически контекст, а то е, че аланите не са пришълци по тези земи (Северна България) от 7-ми век, а вид "автохтонно население", което поради голямата си мобилност и отказ да води уседнал (земеделски) начин на живот - с известно отсъствие -  я е населявало от много, много, много, ама много хиляди години. 

Сега не ми се вадят свастики ( защото не харесвам хората, които ги харесват), но тези от Деветашката пещера до Ловеч, датирани около 6,000-та година пр.Хр. са с около 2000 години по-древни от тези, открити на полуостров Крим и около 4000 години по-древни от тези, открити в Индия. В крайна сметка въпросният древен символ, срещан в голям брой цивилизации по света не представлява нищо друго, освен изображение на четирите сезонни положения на Голямата мечка около Полярната звезда (която преди 12,000 години всъщност е била друга), но все пак се изисква някакво културно съзерцание отвъд видимото, за да бъдат създадени. 

Отклонихме се от темата за Омуртаг, в крайна сметка човек и добре да живее, умира и друг се ражда...

За съжаление това е невъзможно, тъй като в гръцкия няма такава фонема - няма носовки. Ако имаше, вероятно въобще нямаше да се налага да се пише нова азбука за славяните. Другите несъответствия са що-годе транскрибируеми. Единственият шанс е да се предположи, че сме развалили гръцкия до степен, в който го говорим - и съответно записваме различно. Това не е невъзможно. Прегледах Търновския надпис няколко пъти и не видях една и съща дума да е записана с различни форми на А на различно място в текста. Ще го прегледам пак. 

Преди 37 минути, Atom said:

но връзката със славянския малък юс според мен е прибързана

Малкият юс е всичко друго, но не и славянски. Няма текстописец на тоя свят, който на два съседни реда ще ползва "две форми" на една и съща буква, за да означи един и същ фонетичен еквивалент. 

Преди 32 минути, T.Jonchev said:

Защото текстът е на гръцки и буквите са гръцки. Ако не ви се вярва - прочетете го на старобългарски.

Убеден съм, че при по-задълбочено изследване на каменни надписи от онова време ще се открият и други глаголически елементи в тях. Не са изключени и такива от азбуката на Улфила. 

Няма езически владетел на тоя свят, който започва каменните си надписи с кръст ( и то не от православен вид) и превежда името на своя бог с гръцкото ΘΕΟΣ.

Силно се надявам, ако не аз, някой друг наблюдателен и критично настроен изследовател да го стори. Тия  хански-монголски безумия трябва да спрат.

On 5.05.2011 г. at 20:08, glishev said:

А в надписи на какъв език се срещат титлите "кана сивиги" и "архонт"? Ами на гръцки. Старият език на престижа още от времето на Крум и Омуртаг. След като гръцкият е заменен със славянски, няма как "архонт" да се запази в новите текстове на българските владетели, съставяни вече на славянски език. Същия този славянски книжовен език, който буквално е създаден от Константин-Кирил през 60-те години на IX в., но за Моравия, а не за България. Същия език, който неточно наричаме "старобългарски".

На този език е и думата "кънендзъ" (днес "княз"), която няма как да се появи в България преди 80-те години на IX в. и идването на Климент и Наум при Борис-Михаил.

 

Българският владетел не сменя титлата си, това е недоразумение. Той просто я превежда, защото сменя официалния език, езика на престижа.

 

Заедно с гръкоезичните надписи изчезват "кана сивиги" и "архонт". Заедно със славянския "старобългарски" се появява употребата на "кънендзъ"/"княз". Това не е смяна на титла, това е просто превод от един език на друг.

 

В IX-XII в. "кънендзъ"/"княз" има същия смисъл като "rex", "konung" или "kana sybigi". Борис-Михаил е наричан в различни извори и "archwn", и "княз", и "rex". За никаква смяна на титлата не говори нито един извор за епохата му, просто изворите са на различни езици. Няма "махна им duces и им тури comites" в случая. Няма и: "престана да бъде keanus и стана княз, сиреч rex". Има просто владетел на българите, за когото се пише на няколко различни езика. Един от тези езици е тъкмо сдобилият се с книжовна норма славянски, с който въпросният владетел заменя дотогавашния гръцки. Употребата на славянския се проваля в Моравия, но пък оцелелите от Кирило-методиевата мисия го донасят в България, където владетелят го приема - тъкмо като противовес на прекомерното разпространение на гръцкия след покръстването.

А, радвам се, че и ти си се изакал в темата. Мога ли да те помоля - ако все още ползваш форума - да погледнеш отново Търновския надпис на Омуртаг и като класически класик да ми обясниш как и защо в него се среща малък юс и то тъкмо в "ΚѦΝΝѦΣ"

Мога ли да те помоля и да транскрибираш горната дума, ако действително се касае за малък юс (аз го виждам много добре и не съм единствен)?

Да ти прилича вече малко повече на  kъnѧʒь вече? 

Обаче ти явно дори не знаеш, че думата е готска и оригиналната и форма е *kuniggs (в готската азбука двойно г се чете "нг" по подобие на гръцки)

Естествено, че българските владетели не са си сменили титлата, но те дори никога не са я превеждали. Тя винаги е била ""ΚѦΝΝѦΣ"

Преди 9 минути, vvarbanov said:

Първата е тетрадрахма на Тасос.

Пфу, почти я бях разчел. Вярно, че отдолу пише ΘΑΣΙΩΝ.