К.ГЕРБОВ

Да сте си направили труда да прочетете поне малко, защо Санстефанския мирен договор е наречен „прелиминарен”. Още в началото на януари 1878 г. Австро-Унгария и Англия са заявили на руския император, че нямало да го признаят. Пък и българското население въобще не си е направило труда да вдигне въстание, докато руските войски са воювали с турците. И веднага след Освобождението почва да показва среден пръст на руснаците. Хич не им е трябвало на тях да се захващат с Македония. Даже и Балкана не е трябвало да преминават.

Действително ти е прост въпроса! Как руснаците да организират Временно управление в Македония, като не са успели да я освободят.

ЛИБИ 5.1. Симон де Кеза, Деяния на унгарците, гл. 4, с. 72-73 ЛИБИ 5.1. Унгарска илюстрована хроника, с. 76 В тази хроника има и илюстрация: Stephen defeats Kean "Duke of the Bulgarians and Slavs" https://en.wikipedia.org/wiki/Stephen_I_of_Hungary#/media/File:Stephen_I_defeats_Kean_(Chronicon_Pictum_041).jpg

В ЛИБИ 5 текстът е: Става дума за императорът на гърците и дукът на българите. В бележката е намекнато, че в Анонима има „късни инвенции”. Въпросният текст кореспондира с едно известие на Йоан Зонара, в което се обяснява, че първият „дук на България” е бил Константин Диоген, който е бил и владетел на Сирмиум. Т. е. бил е непосредствен съсед на унгарците. Разбира се, че въпросният дук на България е бил подчинен на византийския император, така че в унгарския текст няма нищо нелогично. В Анонима историческите събития обхващат един по дълъг период, и няма датировка на отделните събития. Затова те са объркани. Въпросният Салан е бил внук на Кеан Велики. За който в други унгарски хроники се съобщава, че бил убит от крал Свети Стефан 997–1038. Въпросната битка на унгарците с гръцко-българската войска е станала през XI или XII в., когато българите са били византийски поданици.

Дай точен цитат, ако обичаш!

Падане на Търново под властта на Османската империя

Това пък е мнението на съвременен църковен историк за „Дякона”.

Видяли са го! Ето какво пише Стоян Заимов за случилото се в Хасковския революционен комитет (Цесовци), по повод на писмо, получено от Старозагорския революционен комитет (Атила).

Архиепископ Сава Сръбски в Търново

Книга 1 (1122—1159 гг. от В.Х.).pdf Ето ви книга 1, която не си спомням кога съм изтеглил. На стр. 34 житието на Иларион Мъгленски завършва с въпросната сцена с Петър Гъгнивия. Илюстрацията е фалшива, защото съпроводителният текст е поставен там правилно – отнася се за Иларион, но илюстрацията няма нищо общо с разказа.

Аз съм си теглил книги от свода през различни години. Имам книга 1 от раздела „руска история” с тази репродукция на стр. 34. Същата книга1 я имам и с тази репродукция, пак на нея страница. Намерих я, след като първо попаднах на горната и установих, че е фалшива. Нямам намерение да споря какво разбирам под фалшива, затова пускам и двете. Сега в интернет са качени 40-те тома на факсимилното издание на Лицевия свод, където освен оригиналния текст са дадени негова транскрипция и превод на съвременен руски език. Но може само да се разглежда. Репродукциите, които пускам, съм ги обработвал допълнително, затова са контрастни.

Българското царство на Иван Асен В руския текст името на царя е Иван Асан. Теодор Комнин в свода е посочен погрешно като Теодор Ласкарис.

Разяснения относно „Пренасянето на мощите на Иларион Мъгленски в Търново”. В „За епископ Иларион Мъгленски” написах, че „Липсва сцената с пренасянето на мощите на светеца в Търново по времето на цар Калоян”, защото едва в последния момент разбрах, че в интернет има качени фалшиви страници от свода. Тази, която имах, е такава: В текста вляво се говори за пренасянето на мощите на Иларион Мъгленски в Търново, а илюстрацията е за Петър Гъгнивия. Успях обаче, да намеря оригиналната илюстрация:

Както бе уточнено във въведението, към днешна дата не са открити ръкописи на свода, отнасящи се за времето от 919 до 1114 г. Историята на Симеон ще остане недовършена. Вероятно в липсващите листа е имало и други илюстрации, свързани с българската история. Следва продължението след 1114 г. Българското царство при Калоян За епископ Иларион Мъгленски Българското царство при Борил. Стрез

Войната на Симеон със Зоя (битката при Ахелой)

„В съставения през 1973 г. протокол изобщо не е отбелязано къде точно са намерени парите. Как ли ще разберем какво е ставало в този град преди 140 години, когато не можем със сигурност да знаем какво е станало преди 40. Понеже в протокола не пише нищо, сега в Ловеч някой ще ви каже, че монетите са намерени в дворното място на поп Лукан, друг, от който с основание се очаква да бъде достатъчно компетентен, ще възрази, че това е станало в съседния двор, отделен при това от Поплукановия с улица. Ще чуете, че там е живял общински чиновник-нумизматик и че монетите са намерени в гилзи от снаряди – такива, с които поп Лукан е нямало как да разполага. Но в цялата тази неяснота около находката едно е очевидно: количеството на турските монети е сравнително малка част от намереното – не повече от една трета. Кой обаче сериозно би могъл да твърди, че съзаклятниците от 1872 г., в преобладаващата си част обикновени селяни и занаятчии, с древноримски парични знаци са осъществявали скромния си финансов принос към революционното дело и най-вече със златни венециански, австрийски и белгийски монети от времето преди Великата френска революция. А такива са монетите. По отношение на тяхното описание протоколът е достатъчно прецизен. Може би поп Лукан, преди башибозуците през Руско-турската война да го заколят край село Казачево, е обърнал вързопите с грошове и бели меджидии в злато? Кога и къде? Всеки, който е чел малко по-подробно за обира на хазната в Арабаконашкия проход, знае какви затруднения са причинили на Димитър Общи и съучастниците му тежките торби с дребни монети, събирани също грош по грош от данъкоплатците около Орхание. Пък и те по стойност са били по-малко от имането, намерено в близост до Поплукановата къща.” Култура :: Тема на броя :: Великденско вино и Франкенщайн

Първият поход на Симеон до стените на Цариград

И аз така съм го написал.

Този откъс е поместен в Руски хронограф от 1512 г. Той е разположен след историята за Лъв Премъдри, която обаче е разказана по хрониката на Симеон Логотет. Последното, което пуснах, бе именно от тази история. Сега работя по продължението, но не съм срещнал въпросния откъс. Доста свободна интерпретация е. Може би затова не е включена в свода. По-подробно за Кирил и Методий е дадено в началната руска летопис Аз съм писал по този въпрос в темата "Константин и Методий в Повесть временных лет".

Става, става. Ето как днес някои се опитват да наложат нов „патриотичен” мит, опитвайки се да минат без освободителката. Това е откъс от „учебника”, наречен „Родинознание”. Написан е от патриота Костадин Костадинов. В откъса е застъпена патриотичната теза, че ако не са били опълченците, Русия е можело и да не спечели войната с Турция. Според Костадинов, опълченците искали да освободят България и биели турците наред от Дунав до Балкана. На Шипка обаче срещнали трудности, защото там на един опълченец се падали по 10 турци. В последния момент на помощ на българите се притекли руски войски и така опълченците запазили прохода. Лошото е, че и професионални историци пригласят на скандиращите „Българи, юнаци!”. Точно в деня на Левски по БНР бяха поканили историк от БАН, който обясни, че Левски е митологизирана личност, „но благодарение на него една голяма част от българите намирали консенсус помежду си”. Консенсуса обаче, по отношение на националния герой Левски, никак не помага за постигане на консенсус по другите въпроси в съвременна България.

В българския превод няма уточнението „град кула”. В транскибирания славянски превод на Амортола е записано „кюла”, а в Летописеца е „кула”. Не можах да открия обаче, нито „кюла”, нито „кула” в двата речника - старославянския и староруския. Имам и два новоруски превода на текста от свода. На едното място е „град Кула”, а в другия този израз липсва. Може преводачът да не е бил сигурен, че става дума за кула. „Град” може и да е крепост. Но може и оригиналът да е бил разчетен погрешно. Показателен е и краят на разказа за битката при Булгарофигон. В славянския превод на Продължителя на Георги Монах си е отбелязано „Булгарофигон”. В Летописеца обаче, думата е преведена: „мястото, където българите избягали”. И в свода е така. Затова добавих допълнително в скоби "Булгарофигон", да стане ясно за какво става дума.

Войната на Симеон с Лъв Философ В текста към първите няколко изображения погрешно се споменава Самуил, вместо Симеон. Вероятно защото действието се развива в Македония. От илюстрацията, където фигурира текстът „царят изпратил квестора Константин…”, името на българския княз вече е Симеон.

За Първото българско царство сведенията са взети от Летописец Елински и Римски, 2-ра редакция и Руски хронограф от 1512 г. Текстът в Летописеца е едно към едно с този от славянския превод на хрониката на Георги Амортола. В хронографа има някои изменения и допълнения. Давам пример с историята за настаняването на българите при Дунав, от който се вижда еднаквостта на текста от свода с този от Летописеца и хрониката на Амортола. В ГИБИ 4 преводът казва същото или почти същото. Разбира се, някъде има и някои различия. Но конкретно за всеки текст може да се види от къде е взет. Има любопитни намеси в някои места. Например в текста на Амортола Крум обковава лоба на Никифор със сребро. В хронографа обаче, откъдето е взет текстав свода за Никифор и Крум, обковката е от злато. И на миниатюрата е нарисувано така.

За покръстването на българите Покръстване на българския княз Борис Покръстване на другия български княз Симеон и на всички българи през 6371 (863) година

Войната на Никифор Геник с Крум Войната на Крум с Лъв Арменец Омуртаг помага на Михаил Балба срещу самозванеца Тома Славянина