К.ГЕРБОВ

Доколкото виждам ти работиш с календар в който се визират „година” и „месец”, а в Именника става дума за „години” . Веднъж обърнах внимание, че „лет ему” в Именника, не е „годината” му, а „годините му”. Така е и в съвременния руски език, който най-много се доближава до старославянския. Така, че трябва да търсиш календар, в които времето да се отчита не с месец, а с години. "Шегор" в този календар трабва да бъде период от 3, 5 и пр. години. И тогава да видиш как годините, посочвани от византийските хронисти съответстват на „прабългарския многогодишен календар”.

Не съм коментирал нищо! Темата не е в сферата на моите интереси. Радвам се, че твоят принос за изясняване биографията на Теофано е по-значителен от този на Дил. Все пак в книгата има очерци и за други императрици. Може някоя да те стимулира да направиш изследване и за нея.

Спорът за „прабългарския календар” може да се реши чрез „нова хронология”. Ето какво предлага Моско Москов:

Charles Diehl е написал книга за византийските императрици и принцеси, озаглавена Figures Byzantines. В нея в гл. IX се разказва за Теофано. Книгата е преведена на руски, има я в интернет Византийские портреты - Шахтарский учебно-воспитательный ...

Златарски пише, че едва като се появил сигилият се разбрало, че Слав всъщност бил Алексий. И приема, че Слав било народното му име. Явно го е взел от Бориловия синодик. Кога обаче е съставено допълнението на синодика не е ясно. Там за Слав се отправя благословията „вечна му памет”. В другите извори Слав го няма. В договора на латинците с Йоан дьо Бриен „земята на Слав”, както пишем ние, е упомената като terra de Sclave. В хрониката за Анри името на зетят му е предадено като Есклас. И двете думи идват от склавини, а не от Слав или славяни. Текстът на камбаната е изготвен под наблюдението на дарителя. Сигилият пък, е подписан от него. И в двата текста става дума за Стлавос. Значи носителят на това име е държал на него. По същият начин то е записано и от Акрополит. Стлавос са пак същите склавини. Слав е измислено име, което е можело да се появи едва по времето, когато е съставено допълнението на синодика. Просто са превели името,вероятно взето от Акрополит. Там не се споменава Алексий.

На камбаната пише „деспот Алекси”, никакъв Слав няма. Ти за кой Слав говориш?

В полската статия в Уикипедия за Алексий Слав е записано: Aleksy Słowianin (bułgarski: Алексий Слав, grecki: Ἀλέξιος Σθλαῦος). Трябва да е Σθλαβος, както е у Акрополит. По-правилно е и Алексий Стловянин, ако не сме сигурни в съдържанието на „стловени”. (Виж Polski)

По аналогия с дадените примери деспотът е трябвало да се нарича Алексий благочестив Асен. Нали е бил от Асеневата династия.

Според мен основната информация в текста е „Меднокована камбана - дар от деспот Алексий … за свети Никола от Мира”. За Алексий е направено пояснението: „който е благочестив …” Думата след благочестив трябва да бъде нещо от рода на „християнин”, или както вече написах „раб божи”. Може да става дума и за „благочестив славянин”, в смисъл, че Алексий не е бил ромей. „Алексий е благочестив Слав” е някакво нелогично съчетание. Ако деспотът се е казвал Алексий Слав, текстът е трябвало да бъде „Меднокована камбана - дар от благочестивия деспот Алексий Слав за свети Никола от Мира”. Може да се възрази, че по времето на Алексий славяни на Балканския полуостров няма. Но под склавини явно не са се подразбирали само бъдещите словени-славяни. Било е някакво по-обобщаващо понятие. Подобно на Симоката, който смесва склавини с гети, Кедрин пък нарича хуните стлавини, а в ГИБИ са превели славяни. Това дава основание да се предполага, че във Византия под склавини, а по-късно под стлавини-стловени са разбирали тези, които не са били ромеи. Вероятно към тази прослойка са се считали власите и куманите. Нали за Асеневци се спрягат версии, че са власи или кумани.

Извинявай, драги Йончев, но аз не мога да възприема смисъла на съчетанието „Алексей, който е благочестив Слав за свети Николай”. Дай ми някакъв пример от дарителски християнски надпис, където се среща подобен израз. В една друга статия също не се дава как изглежда целия текст. Цитира се началото добросъвестно с кавички и после е добавено Слав. Явно авторът на статията също не е бил уверен, че текстът е преведен или изписан правилно. Най-старата камбана в Европа

Проблем има и при разчитането на текста от камбаната. „Деспот Алексий, този, който е благочестивия Слав за свети Никола от Мира” е някаква нелепица. От НИМ, където е камбаната, имат проблем с разчитането. Ето какво са написали: Камбаната е най-ранният средновековен паметник от този тип и това вече е достатъчно за да определи историческото й значение като изключително високо. В надписа върху нея липсва указание за годината на нейната направа, поради което сме длъжни да я разположим най-общо във времето на управлението на деспот Алексий Слав - 1209-1230 г., когато столица на държавата му е силният и голям средновековен град Мелник. Все пак в надписа се съдържат някои податки, които могат да позволят разполагането на изработката на камбаната повече в началото на управлението на деспота. Ключова дума тук е ΤΟ ΝΟΣ[Σ]ΙΟΝ и нейното четене. Ако разчитането е вярно, думата би означавала детенце, но без да се уточнява неговия пол. Това е възможно само, ако камбаната е поръчана преди раждането на детето, чийто пол е бил още неизвестен. В такъв слручай надписът върху камбаната е единствен известен ни исторически извор, свидетелстващ, че деспот Алексий Слав е имал дете – неизвестно по пол, име и година раждане. Във всеки случай, раждането на детето ще трябва да отнесем не много след сватбата на Алексий Слав с извънбрачната, и малолетна, дъщеря на цариградския латински император Анри през 1208 г. Възможно, макар и по-малко вероятно, е четенето ΤΟ ΝΟΣΟΝ бедствието. Такова четене е възможно само ако приемем не висока грамотност на майстора-леяр. Тогава ще трябва да разположим изработването на камбаната веднага след голямото земетресение в Мелник през 1211 г. И при двете четения, като по-вероятен е преводът детенцето, времето на изработката на камбаната ще трябва да разположим в края на първото или в самото начало на второто десетилетие на ХІІІ в., вероятно в 1209-1211 г. Вероятно първоначално камбаната е била поставена в специално изградена за нея свободностояща кула-звънарна, чийто останки се намериха при археологическото проучване. През ХVІІІ-ХІХ в. камбаната е била поставена в новоизградена кула-звънарна в югозападната част на църквата. Местоположението и архитектурният изглед на съоръжението е известно единствено от архивна снимка, съхранявана днес в руските архиви. Изглежда, че снимката е правена от руския учен П. Милюков, който посещава Мелник през 1900 г. Национален исторически музей - Институт по математика и ...

„Стлавос” може да се възприеме като наименование на етнос, а „Слав” е лично име. Нали приемаме, че наименованието „словени” се появява през 11-12 в., а „славяни” – през 16 в. От гледна точка на правдивостта, можем да считаме, че славяните са склавини. Но личното име си е лично име. Може да не е правилно записано, но върху него не трябва да се правят свободни интерпретации. Като Кубрат, който бил Куврат, Ховрат даже и Кетрадес. И така Кубрат се открива, че бил край Меотида, Днепър и в Цариград. По голям пътешественик е бил и от Марко Поло. След като в историческия извор не пише „Слав”, би следвало да се разгледат и други възможности за трактовка на „стлавос”. Това ми е идеята.

Не мога да коментирам подробно текстове на гръцки език, не го владея. Но виждам, че в тях думата не е „слав”. Акрополит също не пише „слав”, а „стлавос”. В българските преводи на текстовете е прието „Слав”, но то вероятно е изведено от гръцката дума, като е прието, че тя означава и „славянин”. Трудно е да се стиковат „слав” от камбаната и „слав” от писанията на Акрополит. Но не е достатъчно убедително твърдението, че „стлавос” е „слав”. Може би има и друг отговор на тази загадка. Например, дали „Алексий деспот Слав” (ако в оригинала е „стлавос”) не означава, че Алекси е деспот на областта Славиния?

Както е изписан „Слав” – Σθλαβου, дали пък не става дума за „славянин” или пък за „роб”? В по-късните византийски писания „скловени-склавини” става „стловени-стлабои”. Записал съм си такава констатация: Οι Σλάβοι ανήκαν στην ινδοευρωπαϊκή ομάδα των λαών. Η κοιτίδα τους ήταν στην ανατολική Ευρώπη και κάποιες ομάδες σιγά σιγά μετακινήθηκαν νοτιότερα στην περιοχή βόρεια του Δούναβη. Επρόκειτο για φύλα που δε διέθεταν ιδιαίτερη πολιτική και κοινωνική συγκρότηση και είχαν πρωτόγονο τρόπο ζωής. Ζούσαν σε μικρές ομάδες και κάθε ομάδα είχε έναν αρχηγό με περιορισμένη εξουσία. Οι πηγές από τον 6ο αιώνα χρησιμοποιούν διάφορα ονόματα όπως Σκλαυηνοί, Σλαυινοί, Σκλαβίνοι, Σκλάβοι και αργότερα Σθλάβοι, Σθλαβηνοί, Σθλαβίνοι. Την εποχή του Ιουστινιανού εκτελούσαν άτακτες επιδρομές. Αργότερα, όταν παρακινήθηκαν από τους Αβάρους, άρχισαν όχι μόνο να οργανώνονται αλλά και να κατασκευάζουν πλοία. Εκτελούσαν οργανωμένες επιδρομές μαζί με τους Αβάρους στις βόρειες περιοχές της αυτοκρατορίας αλλά και νοτιότερα. Преведено същественото е: "В източниците от 6-ти век се използват различни наименования като Σκλαυηνοί, Σλαυινοί, Σκλαβίνοι, Σκλάβοι, в по-късните източници: Σθλάβοι, Σθλαβηνοί, Σθλαβίνοι.” „Роб” много добре пасва на текста. Той може да се прочете така: "Меднокована камбана - дар от деспот Алексий, този, който е благочестивия раб за свети Никола от Мира."

Картата била на „Велика България”. Виж Sofia Military Museum Greater Bulgaria Lion.jpg и Велика България (политическа концепция) – Уикипедия

Хубаво е все пак, да се помисли, картата на Санстефанска България, която държи лъва - с Македония и Северна Добруджа като части от България, дали в един момент няма да предизвика дипломатически скандал, като се приеме за реваншистка. Този лъв неминуемо ще стане част от атракцията, която ще бъде предложена на гостите, участващи в мероприята по европредседателството. Все на някой ще му хрумне да се заяде.

Изглежда става дума за вариант на този медал. Той е позлатен, но има и бронзов вариант. Има надпис „Спомен от България”, което означава, че е със сувенирен характер. Няма го сред официалните български ордени и медали. Orders, decorations, and medals of Bulgaria - Wikipedia Не се знае от кого е раздаван. Може да е нещо като днешния „Почетен знак на президента” и да е даван от Фердинанд на чужденците. Този от снимката най-горе е без текста „Спомен...". Вероятно е по-ранен вариант.

Има фототипно издание на цялата хроника. Първото цялостно цветно фототипно издание на Манасиевата хроника

Този превод е неточен. По-нататък се казва, че славяните продавали еднодръвките на русите. Значи не са им били задължени. Ако им бяха подчинени, щяха да правят лодките безплатно – като роби. Руският превод и обяснението към него предават по-точно отношенията, споменати от Константин Багренородни.

А на кого са били подчинени тези „славяни”? За да бъдат наричани така, те трябва да са били подчинени на някого. Иначе първото изречение не е вярно.

Цитат от статията в първия пост: "В някои източници Фанагория се сочи като столица на Стара велика България между 632 и 668 г., като дори се твърди, че там умира нейният владетел Кубрат. Това предположение се основава на хрониката на Теофан Изповедник. Там градът се споменава при описанието на географската област, в която се намира Стара велика България, като се отбелязва, че е населен с евреи. Въпросът, доколко Фанагория е била столица на хан Кубрат в една епоха, когато понятието за народ е било доста условно, е дискусионен." Цитат от Уикипедия, от който се вижда как Офнюз са направили фалшива новина. Въпросът за Фанагория не е дискусионен: "В някои източници Фанагория се сочи като столица на държавата Велика България между 632 и 668 г., като дори се твърди, че там умира нейният владетел Кубрат.[1] Това предположение се основава на хрониката на Теофан Изповедник. Там градът се споменава при описанието на географската област, в която се намира Велика България, като се отбелязва, че е населен с евреи.[2] Хипотезата, че Фанагория е столица на Велика България, не се подкрепя и от археологическите данни, според които през 7 век градът има съвсем малко население, разположено в участък на самия морски бряг, днес под морското ниво.[3]" Не се притеснявайте за старобългарската Фанагория. Тя си е у нас. Прабългарско селище "ФАНАГОРИЯ" | Moreto.net - Варна

Торн, цитатите ти от спомените на Тома Георгиев са много важни, но те трябва да се обяснят по-подробно. Главният акцент на тях трябва да бъде, че те на практика изобличават Бенковски като главният виновник за провала на въстанието, вследствие на прибързаното му обявяване. Става дума за това, че то е трябвало да избухне, след като Сърбия обяви война на Турция. В този аспект трябва да се чете и бележката за Стоян Заимов, неадекватно разбрана тук от някои. Въстанието по принуда започва преждевременно на 20 април, но то е обявено за 1 май, а Сърбия обявява война на Турция едва в средата на юни. Не знаем какво точно е пишел Стоян Заимов в писмото си, но по всичко изглежда той е имал информация, че Сърбия вече се готви за тази война. „Гюргевският комитет” е бил самостоятелна групичка, която е действала, без да се съобразява с останалата част от дейците за освобождението на България. В Румъния са си представяли въстанието по съвсем друг начин. Ето какво е казал Филип Тотю за обстановката там в началото на април 1876 г. (в книгата има грешка). Тома Георгиев е бил секретар на Бенковски и го е придружавал с Хвърковатата чета. От неговите спомени се вижда какво Захари Стоянов е пропуснал волно или не в своите записки. За събранието в Оборище в „Записките” Захари е отбелязал: „Тук Бенковски пое най-напред думата и с едно дълго предисловие очърта действията на апостолите от стъпванието им в България и до днес, отношенията на народа към тях, разните трудности и страдания, настоящето положение на работите и бъдещите следствия. — Когато ние минахме по замръзналия Дунав — продължи той — и стъпихме в своето царство, то без да ни познава народът дали ние бяхме истински негови доброжелатели, или турски шпиони, той ни прие с отворени обятия, повери си съдбата в нашите ръце. Ние не знаехме какво иска да каже Бенковски с това, затуй потвърждавахме думите му. — Въобразете си сега — продължи той, — когато нас, бедни и компрометирани емигранти, посрещнаха така гостолюбиво, то какви почести ще да окаже тоя същия народ на ония авантюристи и философи, българи, руси, сърби и други славяни, които, като чуят за успеха на нашето дело, с баталиони ще да нахлуят в България и ще да вземат всичко от ръцете ни, което ще опропастят. Заради това, преди да се отвори заседанието, трябва да вземем от депутатите едно пълномощно, в което да се говори, че само апостолите имат право да дигат въстание, когато намерят за добре, от тях да зависи да избират войводи, с една реч — тия да разполагат със съдбата на населението... Ако ние не направим това, тия, които са се събрали тук по наша заповед, при най-малката несполука ще да ни натирят и ще да си поверят съдбата другиму. Наистина, че русите, сърбите и пр. са наши братя-славяни, но твърде е възможно да дадат друг характер на чисто народното дело; а особено, като знаеме, че нашият българин е наклонен да отдава по-голямо предпочитание на чужденеца и лъскавата форма. Аз, от своя страна, обичам всичките славяни, славянин съм в сърце и душа, но никой път няма да се съглася и предателство ще да бъде от наша страна, ако допуснем да се развее пряпорецът на някоя от горепоменатите народности над историческото Търново или по върховете на стария Балкан. Ние сме славяни, но по-напред трябва да бъдем българи, да изкърпим своята съдрана черга, па тогава да мислим за великата идея! ... Много говори още Бенковски, с всевъзможни факти и доводи доказа той, че пълномощното за апостолите е необходимо. От останалите трима апостоли само Георги Икономов се съгласи с Бенковски, което и трябваше да се чака; а ние двама с Волов се възпротивихме, че с подобни работи ще да развълнуваме представителите и населението.” Ето и какво Тома Георгиев е запомнил като най важно от речта на Бенковски и го е коментирал: „Организатора, двигателя и героя на въстанието, Бенковски, увлечен в мечти за сполука, стоеше засмян посред събранието и горделиво погледваше балканите, в обятията на които беше привикал последователите на своята висока мисия. Събранието се откри и подир няколко прочувствени речи, посрещнати с голям ентусиазъм, Бенковски пристъпи към същността на работата, за която беше свикано събранието. След като представи положението на работите в твърде задоволителен вид, Бенковски предложи да се състави един привременен план, който да предизвика въстанието веднага щом турското правителство се опита да хване някой от дейците на въстанието, така щото да не могат да се узнаят слабостите на приготовленията, които задаваха голям страх на правителството, ако и сами по себе си да бяха нищожни. След това Бенковски укори сръбската политика спрямо бившите български въстания. Той говори в смисъл, че колкото и пъти да ни са обещавали сърбите взаимно съдействие в миналите въстания, никога не са изпълнили обещанието си, следователно и сега не трябва да очакваме нищо от тях, а да работим сами, защото случаят е благоприятен, и ако спечелим нещо, да имаме право после сами да се гордеем. Ако Бенковски повдигна въпроса за фалшивата сръбска политика спрямо българските движения, той направи това с единствена може би цел да отстрани мисълта у представителите, че не трябва да се бърза с прогласявание на въстанието, преди да отвори Сърбия война. Това мнение на Бенковски не се понрави на мнозина, понеже се мислеше сериозно за ужасите, които можеха да последват такова едно усамотено и без никакво прибежище въстание, затова панагюрските представители Искрьо Ц. Мачев и Георги Нейчев, както и татарпазарджишкия представител Иван Соколов и други някои, твърди в убежденията си, не рачиха да подпишат протокола, съставен за преждевременното избухване на въстанието, толкоз повече че Бенковски искаше да си присвои право да може да обяви сам въстанието, когато намери за нужно.* Поради тия недоразумения в събранието възникна силна препирня, но Бенковски употреби заплашване и накара горепоменатите представители да подпишат протокола против волята си. Събранието се продължи цели три дни и три нощи, т. е. от 10 до 13 априлий." И Бенковски е бил като Левски: който ни освободи, той ще ни покори. Съвсем съзнателно е насрочил въстанието да бъде обявено преди Сръбско-турската война. Може и да си е мислел, че въстаниците ще издържат, докато Сърбия започне война с Турция. При тази ситуация е възможно ръководителите на въстнието да бъдат обявени за големи герои. Но сметката на героя Бенковски е излязла крива. Истината е, че чрез манипулации и диктаторски похвати Георги Бенковски е осуетил възможността на Балканите да се създаде мощно бунтовно движение -едновременно по цялата територия от Черно до Адриатическо море.